Десницата и БЛС се договориха за демонополизация на НЗОК

За поетапна демонополизация на НЗОК се разбраха Българският лекарски съюз и десницата. Надяваме се, че ще има поне един национален консенсус в страната - здравеопазването, отбеляза председателят на УС на БЛС Цветан Райчинов при подписването на споразумение с ДСБ и Съюз "Единство". Касата, обясни зам.-председателят на БЛС Юлиан Йорданов, като основно финансиращ орган беше одържавена през годините и се ползваше от политическите партии за финансиране на държавата. Целта е институцията отново да стане независима обществена и така да се избегне създаденият хаос.

Приемането на принципите на споразумението ще гарантират, че здравните вноски ще се използват само за лечение на хората, обясни Петър Москов, член на ръководството на ДСБ. Като аргумент той посочи, че 2 млрд. лв. от здравните вноски били отишли за инфраструктурни проекти.

Според изчисленията на Иван Костов към днешна дата пет пъти се е увеличил разходът на НЗОК за лекарства в сравнение с началото на реформата през 1999 г. От служебния министър на здравеопазването искаме да се смени Надзорния съвет на НЗОК, за да не може сегашният управител да върши произволни, самостоятелни действия, заяви д-р Райчинов

Пациенти с епилепсия доплащат за скъпоструващо лекарство, научи ДУМА. Стойността на препарата е между 53 и 176 лв. в зависимост от колко милиграма са таблетките, а ако е перорален разтвор, цената е 171 лв. Допреди дни НЗОК поемаше 100% стойността на медикамента, но в позитивния лекарствен списък вече е включен генеричен препарат, а касата плаща само за лекарства с най-ниската цена в група.

Големият проблем е, че пациентите научават за тези промени едва като отидат в аптеката и не са подготвени за доплащането, коментира пред ДУМА Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ). В квартална аптека в София, където над 2 десетилетия болен от епилепсия си купува лекарството, аптекарката не взема 20-те лева от дългогодишния клиент, за когото знае, че е с инвалидна пенсия 135 лв. "Трупам загуби за аптеката, но как да взема пари от болния", казва жената.

Алтернативата е пациентите да вземат генеричното лекарство, но не при всеки то би работило, обясняват от АРДЕ. От пациентската организация са получили уверение от българското представителство на фирмата, която държи разрешителното за търговия с препарата, че е възможно тя да поеме стойността от лекарството, която трябва да доплащат пациентите. Най-вероятно проблемът ще бъде решен до 2 април.

Само за четвъртото тримесечие НЗОК е платила 3 450 491 лв. за лекарства за домашно лечение на около 27 730 души с различни форми на припадъци.

Епилепсията е най-често срещаното детско неврологично заболяване, около 1,2% от хората у нас страдат от него. Има над 300 вида епилепсии, групирани в три вида. При епилепсията има малка наследствена обремененост. Според някои източници има увеличаване на случаите на болни от епилепсия във време на кризи, когато обществото живее в по-бурни времена и недоимък. "Нямаме епидемиологична картина за епилепсията в България. Разчитаме само на данните на НЗОК за това колко хора получават медикаменти, което съвсем не е истинската картина", коментира Събева

Заведох дело в СРС под №63489, което НЗОК обжалва, и на втора инстанция го спечелих. Делото продължи 2 г. и 6 м. На 08.01.2013 г. ВКС се произнесе в моя полза за възстановяване на работа. Подадох документи в НЗОК, но каква беше моята изненада. Със заповед на управителя д-р Цеков от 11.02.2013 г. бях възстановен на работа, а със заповед от 12.02.2013 г. бях уволнен.

За безобразията на НЗОК информирах премиера Борисов с писмо от 19.11.2010 г. Те продължават и до днес, въпреки че д-р Нешева беше освободена от длъжност и беше назначен д-р Цеков.

Възмутен съм от това, че д-р Цеков се отнесе по един безобразен, безотговорен и надменен начин към решението на ВКС. Оправданието на директора на "Човешки ресурси" беше, че съдът не се е съобразил с това, че от 26.06.2012 г. в НЗОК има нов Правилник за устройството и дейността и утвърдено ново щатно разписание, в което старата ми длъжност не съществува. В същото време има свободни две щатни бройки за главни експерти, а в отдела, в който трябваше да бъда назначен, работят двама пенсионери. Време е тази порочна практика в НЗОК да бъде спряна.

Слушам господин Цветанов и му се възхищавам... Най-после разбрах, че три години и нещо в земята ни е имало благоденствие, ред, и хората са били уважавани, обгрижвани и доволни! И започвам да си мисля, че съм живяла някъде другаде - не в България ...

Укрепналото ни здравеопазване смени четирима министри за три години - почти рекорден брой за цялото ни държавно управление в последните години. И вече всичко е наред. Изясни се, че здравеопазването и лекарствата са стока като всяка друга; живеем в демокрация и не е кой знай какво да се срещат лекари, подпийнали за кураж преди работа; откровен рекет на болниците; линейка с болен да разхожда докторката да си избере блузка ли беше или по друга работа. Между впрочем, докато едни общини останаха без болници и стачкуват, в големи градове лечебните заведения така се нароиха, че чух вече не можели да задържат цените на услугите си, защото богатите не се увеличават, а бедните не са за тях... Заплатите на някои лекари се увеличиха след стачки - и как стана увеличението - изпосъкратиха (нужен, оказа се) персонал, пенсионираха хора с огромен опит и разделиха техните пари между щастливците.

Между другото, сещам се: нали здравните вноски, дето ни ги удържат при всяко вземане на пари, са за солидарно подпомагане на здравеопазването, т.е. на болните, които в момента имат нужда от лечение. Или нещо бъркам, защото как така стана, че ги взехте от касата и ги прехвърлихте в бюджета.

И тука може би си струва да спомена за солидарността като такава - значи ние всички, които сме граждани на тази страна в криза, в много тежка криза, сме длъжни да сме солидарни, да се обединим за излизането на страната от нея, да сме съгласни да ни замразят заплатите, пенсиите (особено пенсиите!), без да ни питат, без дори да знаем защо и с кого да сме солидарни, а висши чиновници си раздават бонуси от четири, дори петцифрени числа за съвестно изпълнение на задълженията си. Та с кого да сме солидарни, с бонусчиите ли? Ами нали затова получават заплатите си?! Ако не работят съвестно, какво търсят и кой ги търпи там...

Какво стана с образованието и науката - невежи деца, не знам кой е виновен, но децата излизат малограмотни. Това правителство не го забеляза. А висшите научни среди, противно на очакванията, че синодалните старци си гледат дрямката, се разбунтуваха. Интересно защо, вероятно някой беше крал не само пари, но и титли, програми, територия, и на синодалните старци сигурно им е дошло до гуша.

Ами грандиозното инфраструктурно строителство - покрай магистрали, булеварди, пътища, естакади (каква красива дума!), които се достроиха, а само пет метра встрани започват дупките и разбитите междуселищни пътища. Да оставим настрана, че половината от новопостроените почти веднага след резнатите лентички се нуждаят от ремонт.

А селата - там е пълно със стари порутени къщи, разграбени, обезлюдени, осъдени на умиране, дори без електричество, та в много от тях хората романтично си светят със свещи и газени лампи и съживиха забравената от някога търговия на вересия.

Да не би да се събуди дремещата Темида? Ами представете си, че някой дигне на крак

ограбените хора

през последните три години, когато гръбнакът на престъпността "беше пречупен", къде ще съберете тези хора. Надявам се, че сте гледали какво става в Карлуково и другите системно ограбвани селища, че знаете колко квартирни кражби стават на ден само в един квартал на София, на Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Пазарджик (за селата и малките градчета, където и да са, не говоря, те си знаят хората и почти не се надяват крадец да ги отмине, примирили са се) и в цялата страна. Изобщо престъпността при нас някак си е наистина добре организирана, почти като от център, който дирижира и полиция, и институции, и не й пука от нищо, окопава се, става по-дръзка - убийства по къщите за от 20 до 200 лева, а за повечко - на стъпалата на Съдебната палата. Почти всеки ден или през ден обири на магазини, банкомати, кражби и опожарявания на коли, на помещения. Да ожалиш полицията ни "ние ги хващаме - те ги пускат".

Работната заплата расте (доста рядко и) мъъъничко, а цените на храните в пъти и често; инфлацията се забелязва дори от чужденци, дошли да си изплакнат краката в мръсното ни Черноморие. За храната и хладилника - всичко е ясно кой и как може да си го напълни. Аз не мога, и моите приятели не могат, и хиляди като мене не могат, но сме живи все още, за жалост ...

Може би тук е мястото да вметнем и нещо за безработицата, но мисля, че е излишно. И така по улиците не само на София се виждат и просяците, и нищите, и ровещите в кофите, и спящите по пейките на гарите, а и налепените по стъклата "дава се под наем", "ликвидация", "продава се", и тълпите хора, които пристигат сутрин, за да поработят няколко часа на ден, както и тези, които се редят за интервюта и с неудобство им съобщават, че мястото е вече заето.

Мога да изброя още много, много неща, но не мисля, че е нужно, по служба на вас ви се полагаше да знаете всичко.

И последно - нямаше досега друго правителство, което така да настройва хората

един срещу друг

млади срещу стари, сини срещу червени (като че ли повечето от тях не обикаляха от партия в партия!), безработни срещу работещи, работещи срещу пенсионери и инвалиди, по формулата - винаги за всичко са виновни други.

Получих една необичайна молба за помощ от един възрастен инженер, който е вкарал преди повече от шейсет години първата модерна медицинска техника в Медицинската академия в София, но е вече стар и болен, със завидно запазен разсъдък, макар и почти парализиран, останал на грижите на малко по-младата си жена (малко под 80). Та този човек ме помоли да му помогна да напише прилично една молба до правителството или до Народното събрание, в която да изложи мотивите за предложението си. А то е: да се гласува закон всички граждани на страната, навършили пенсионна възраст, да се освобождават от работа, да им се забрани да работят и да им се отпуснат две години възможност да похарчат поне част от мизерните си пенсии, да се порадват на децата си, да преживеят две спокойни години, в които да се простят с всичко, което обичат. След изтичането на този срок властващите да събират общо целия набор, да му направят общодържавно честване и да го евтаназират. Това ще бъде смърт с честване, с достойнство, позволяват се и венци от признателните наследници. Така няма да ги мразят, няма да ги плюят, че са търтеи, излишни хора, тежест на обществото, да ги оставят да умират от гладна мъчителна смърт. И поколенията ще ги запомнят като истински хора и ще имат възможност да разпродадат, да разрушат или да присвоят всичко построено и натрупано от тях.