Частна здравна каса от 2015 г

Другата идея е да бъде на доброволен принцип”, поясни Андреева. Тя обеща моделът, към който ще премине страната ни, да бъде избистрен до пролетта.За демонополизация на НЗОК се обяви и шефката на здравната комисия в парламента Нигяр Джафер. „Това ще бъде една от приятните изненади на кабинета „Орешарски”, категорична беше тя.От втората половина на мандата ще се въведе и семейното подоходно облагане, уточни премиерът пред депутатите. В програмата си той е заложил и мерки в подкрепа на заетостта, намаляване на бедността и подкрепа на най-уязвимите групи в страната. Сред основните приоритети на правителството са борбата с корупцията и възстановяване на върховенството на закона, както и пресичането на контрабандните канали. Премиерът подчерта, че умишлено не е наблегнал в програмата си на наследството, с което трябва да се справя кабинетът му. „Предходното правителство на ГЕРБ преекспонира темата и оправдаваше всичките си неблагополучия с наследството от предишните 60 г. Така че опитите за каквато и да е реалистична оценка на стартовата база рискуват да попаднат в приказката за лъжливото овчарче”, поясни Орешарски.

Той се извини на депутатите, че всички мерки, които предлага, не са развити в детайли в програмата, тъй като документът щял да се превърне в многотомник

При дебатите подкрепата си изразиха избраниците от БСП, ДПС и „Атака”, които отправиха и свои препоръки. ГЕРБ обаче останаха недоволни, тъй като според тях програмата била само „43 страници лозунги и добри пожелания”.В кулоарите на парламента пък финансовият министър Петър Чобанов отново потвърди намеренията на кабинета минималната работна заплата да се увеличи от догодина. Той уточни, че приходите от т.нар. данък лихва ще бъдат вложени в сектор образование.

„С изказвания пред чужди медии се прави антиреклама на инвестиционния климат в България.” Това коментира вчера в НС премиерът Пламен Орешарски по повод очернящите страната ни изказвания на президента Росен Плевнелиев пред германското списание „Фокус”. Преди дни в интервю за изданието държавният глава прогнозира дългосрочна нестабилност у нас и заяви, че „не можем да бъдем горди със своята демокрация”. „Трябва да се дават добри сигнали за развитие на бизнес климата у нас, а не да се казва, че в България всичко е наопаки и че сме най-корумпираната страна в света”, възмути се Орешарски. Според него с подобни изказвания се отблъскват чуждестранните инвеститори.

Да се отмени забраната за тютюнопушене на обществени места. Този въпрос е бил обсъден на продължила два часа среща на премиера Пламен Орешарски с протестиращи и неправителствени организации. Това съобщи след края й Ангел Гатев, член на контактна група от 17 сдружения, в присъствието на вицепремиера Зинаида Златанова. Да се върне старото положение - в заведенията да се пуши, но да има и зали,свободни от дим, настояли от организациите. И сега забраната не се спазва, а глоби и рушвети убиват по-малките заведения, отсече Спас Колев от „Свободни, можещи, силни". Орешарски да освободи незабавно близките до ГЕРБ шефове на агенциите по лекарствата, храните и бежанците, от туризма и енергийните дружества, настояли гражданите. „Тези хора безчинстват и финансират с олигарси антиправителствени протести", заяви Гатев. Така се говорело из нощна София. Да се измени Законът за потребителския кредит, поискали още гостите на премиера. Лансирали и идеята за комасация (уедряване -б.а.) на земята, въвеждане на нов тип кооперативни стопанства и отваряне на 3 териториални земеделски борси. „Много съм разтревожена от това, което чух на срещата - че България не е правова държа-ват. Драматично ниско е доверието в съдебната система", заяви вицепремиерът и правосъден министър Златанова. След 2 седмици организациите ще получат отговор на повдигнатите въпроси. На срещата вчера не бе допуснат Бисер Миланов-Петното - нямало го в списъка.

Основният въпрос обаче е,че здравеопазването не е само въпрос на пари. Трябва оптимизиране на работата на болниците, трябва да се спрат всички кранчета и кранове, през които се източва здравната каса. И най-после - на болния лекарите трябва да престанат да гледат като на „куче касичка", който до безкрайност може да се изпразва. Защото трябват не само пари, но и акъл, за да има качествено здравеопазване.

В нашата фамилия имаше много лекари и така реших да се занимавам с медицина, казва проф.Чирков. Първата му родственица, която започнала да лекува хората, била прабаба му Василиса Чиркова. Тя била гъркиня, живеела в Москва и била личен лекар на семейство Толстой, разказваше ми дядо Чирков, казва професорът. Въпреки че започва да учи медицина в България, израстването си в професията той е направил в Германия. Тя се превръща в негова втора родина заради това, че голяма част от роднините му емигрират там през Втората световна война. Всички в семейството му обичат Германия и бързо придобиват немския манталитет и светоусещане. Любовта към немците донесли дядо му и чичо му, като създали голяма фирма за внос на трактори и вършачки заедно с г-н Каралсон, германец от Есен.

Другият ми чичо - Александър, е следвал по време на Втората световна война в Германия и е останал да живее там, а аз заминах при него през 1966 г. Още тогава ми казваха, че съм различен от хората на Балканите, с друго мислене, спомня си проф. Чирков. Шест години по-късно, на 34 години, той вече е доцент във Франкфурт. Малко по-късно специализира сърдечна хирургия за бебета и малки деца в Алабама в САЩ. Веднага го канят да създаде клиника за тези операции и в Германия, а през 1984 г. става професор в Университета във Фрайбург. Още по-голямото признание обаче идва от страна на България.

Първата трансплантация на сърце

През 1979 г. правителството ме покани да създам кардиохирургия в България, разказва професор Чирков. Поканата дошла лично от министър-председателя Георги Атанасов и Георги Йорданов - тогава зам.-председател на МС. Приел, но първо поставил своите условия. Плодовете на труда му не закъсняват - появява се "Св. Екатерина". Малко по-късно той поставя и основите на трансплантологията у нас, като прави първата трансплантация на сърце през 1986 г. Седем години по-късно извършва и първата белодробна трансплантация. През 2005 г. обаче тогавашният министър на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски отстрани проф.Чирков като ръководител на клиниката. Въпреки това и до днес хората я знаят като Чирковата болница. Няма вражда между нас с проф. Гайдарски, сега може и да съжалява, както казва Вергилий - славата винаги е придружена със завист, обобщава проф.Чирков. Според него други неща са много по-важни от този кратък епизод в живота му.

"Най-важното е, че в "Св. Екатерина" успяхме да изградим школа, учех ги да лекуват комплексно - всяка вечер се събирахме всички - анестезиолози, вирусолози, имунолози, кардиолози, съдови хирурзи и дискутирахме кое е най-доброто за пациента", спомня си професорът и добавя с тъга: "Сега се действа амбулантно - без задълбочена оценка кое е най-добро за пациента, веднага се минава на процедури, които могат да бъдат излишни - коронарографии и имплантация на стентове". Комерсализацията на здравеопазването определено не му харесва.

90% от клиниките са инфектирани!

"Мисля, че 90% от всички болници в България са инфектирани и пълни с бактерии. Мой приятел, шеф на Университетската болница в Мюнстер (западна Германия), беше принуден да затвори болницата за две години само заради наличието на един вид бактерия. Заради това не съм съгласен с такава мисловна некултура, когато лекомислено казват, че операцията е успешна, но пациентът е починал от инфекция", твърди Чирков. Според професора лекарска камара трябва непрекъснато да проверява дейността и качеството на болниците и да обучават медиците, а на всеки 4 години да ги ресертифицират.

Когато лекарите знаят, че това ще се случи, ще четат непрекъснато и ще се образоват, сега не знаят някои неща и в най-добрите болници, казва професорът и си спомня уроците на своя учител в Америка, проф. Кърклин. Той често ми казваше - Алекс, много по-важно е да си добър лекар, отколкото само сръчен хирург - хирург мога да направя дори един афроамериканец от улицата за 6 месеца, разказва проф. Чирков.

Заради тези недъзи на родната система не е високо мнението му и за новите болници. "Не е важно само да бъде лъскава болницата, притежание на някой строител, а да подготви кадрите в добри болници в Европа и Америка, както аз го правя", обяснява той. Той е обучавал своя екип, преди да започне изграждането на "Света Екатерина" в продължение на 5 години. Много лекари специализират в Германия, Холандия, Австрия и Америка. Сред учениците му са известният кардиохирург и настоящ шеф на "Св. Екатерина" - проф. Генчо Начев, както и другите сърдечно-съдови специалисти в същата болница, също и хирурзи в "Токуда", НКБ, "Лозенец", Окръжна болница и новата частна "Сити клиник".

"Въпреки недостатъците си частните болници имат и своите предимства. По отношение харченето на средствата те са по-коректни към обществото, отколкото държавните, защото не харчат пари лекомислено", твърди проф. Чирков. Междувременно пък той е решил да направи нова болница във Варна, за да даде още едно показно как би трябвало да изглежда перфектната клиника.

"Дано Господ ми помогне да я направя, както трябва, искам да стане една от най-добрите европейски болници, ще обучавам всички лекари и сестри в нея", казва титулованият хирург. В нея ще има отделения по пулмология, ортопедия, урология, кардиология, кардиохирургия, обща хирургия и спешна помощ. "Сега подготвяме финансирането, за една година ще изпратя 80 души да се обучават в чужбина и ще бъдем в контакт с най-добрите болници в света", казва той и уточнява, че името й ще е "Черноморска болница Варна"

Обществото е зле, защото сме егоисти

Лекарската професия не е единственото амплоа на проф.Чирков. През 1991 г. той е депутат във Великото Народно събрание. "Не съм бил политик, интересуваше ме нашето общество, исках да тръгне по правилния път, затова водех управляващите в Германия да питат как да се развиваме. Но мисля, че не тръгнахме в правилната посока", обяснява той. Според него у нас не са изградени структури, които да улеснят взаимоотношенията между хората, да редуцират конфликтите между тях. "Всички сме егоисти. Трябваше да изградим общество, в което да има повече състрадание и към най-бедния, и към най-самотния, а ние се занимавахме с идеология - този е син на еди кой си, тази е снаха е на еди кой си. Така не става, затова и напуснах", обобщава професорът. Във Великото Народно събрание се бори и за изграждането на частни болници, но при условие, че се създаде камарата, която да следи за качеството на лечение в тях. Защото не може всеки да изгражда болница, това не е кръчма или мол, казва Чирков. Нещата са приети наполовина - частни болници се правят, но лекарска камара и до днес няма.

"Наивник съм бил много пъти, защото вярвам в хората и си нося страданието след това - подведоха ме да се занимавам с някои политици, които вярвах, че могат да свършат нещо, но не го направиха", не крие разочарованието си Чирков. Сред разочарованията си слага Царя и много други. Казва, че най-доволен е от Иван Костов. Въпреки това не е спрял да се интересува от политическите събития, защото духът му е на общественик.

"Професията е такава, среща ви с пациентите, с мъките и страданията им и искате, докато са на земята, да са здрави, всички да имат радост, иначе няма щастие. Докато сте млади, тостеронът и окситоцинът са толкова много, че е достатъчно да идете някъде с приятелката или приятеля си, за да сте почувствате добре. Но трябва да се мисли и за обществото, защото иначе няма как да сте щастливи трайно", обобщава той. В Брюксел ми казаха:

Сега малко го интересува Сирия, защото иска да оправим страната си. "Комисарите в Брюксел ми казаха - дайте възможност на Орешарски да стабилизира страната, добър специалист е, а догодина може да правите избори", обяснява той.

Освен това следи изкъсо делата на Реформаторския блок. Без да види какво ще направят обаче, не иска да им гласува доверие, за да не се окаже отново в позицията на излъган наивник. Предпочита да прекарва свободното си време с четене и срещи с приятели.

"Имам доста приятели, имат същата мисловна култура и 20 години споделяме едни и същи проблеми", казва проф. Чирков. Повечето му другари са лекари, но Георги Йорданов също е един от тях. Освен да бъде с приятелите си обича да чете медицинска литература и философия - най-вече старите гръцки и римски мислители. Любимата му сентенция обаче е житейска. "Докато сте щастлив и го споделяте, имате много приятели. А когато изпаднете в мътни времена, оставате сам", казва с тъжна усмивка професорът и добавя: "Затова се опитвам да се развивам интелектуално, за да не изпадам в такава ситуация".

Най-голямата радост в живота му си остава семейството. Той живее заедно с германката Мариане във Фрайбург вече 47 години. Тя е неговата втора съпруга. "Това е човекът, който обичам истински и най-голямата ми мъка ще е, ако я загубя", споделя той. Затова всеки месец дели времето си между България, където е работата му и Германия, където е семейството му.

"Тежи ми да живея далече от децата и внуците, но докато мога, ще следвам задачите, след това ще остана във Фрайбург", казва проф.Чирков. С Мариане имат дъщеря и син. Алесандро работи в ЕК, а Кармен в Сената по образование в Хамбург. "Не страдам, че не станаха лекари, никога не съм им влиял на избора", казва проф. Чирков и се радва на тримата прекрасни внуци, с които са го дарили - Никол, Феликс и Сара.