22 февруари 2011 г. Тема: здравеопазване

- Г-жо Илиева, в цялата страна не достигат медицински сестри, има ли такъв проблем във ВМА?

- В момента има недостиг на кадри в реанимацията, интензивните и операционните звена, тъй като от тях изпращаме сестри в контингентите зад граница и трудно намираме заместнички за по три месеца. Във ВМА работят 820 професионалисти по здравни грижи. От тях медицинските сестри са 602, има и рентгенови и клинични лаборанти, рехабилитатори и акушерки.

- Какви заплати получават сестрите при вас?

- Основната заплата на медицинските сестри варира от 254 до 398 лв. Към нея получават и допълнителна добавка за работа в Министерство на отбраната. Бонусът е в размер на 32% от месечната заплата, вземат и 60 лв. месечно за храна. Така гарантираното минимално месечно възнаграждение става 585 лв. Отделно получават средства от реализираните клинични пътеки на здравната каса. Сестрите на ВМА със сигурност са доволни от условията на труд. А и са мотивирани и от редкия шанс да участват в задгранични мисии.

- Колко сестри в момента са на мисии?

- Изпратили сме 10 медицински сестри в Афганистан. На всеки три месеца се сменят.

На мисии изпращаме добри професионалисти с опит и умения за работа в екип, с добра обща физическа и психическа издръжливост, както и такива, които се справят с езиковата бариера.

- Какво заплащане получават тези сестри?

- Получават възнаграждение съобразно щатните таблици за контингентите зад граница на МО. В същото време им върви месечната заплата в болницата. Децата в ученическа възраст пък получават стипендия, докато единият от родителите е на мисия.

Новите стари правила

Всъщност правилата остават почти същите, както досега. Бюджетите ще се определят на базата на средномесечните от миналата година. Това означава, че лечебните заведения ще получават около 80 млн. лв. на месец, които не са достатъчни. По-лошото обаче е, че с новите регулации касата сама си делегира права да разпределя сумите сред изпълнителите на болнична помощ.

"На практика госпожа Нешева ще разпредели 1 млрд. лв., събрани от нашите здравни вноски, както намери за добре, на когото си иска и без да се отчита пред никого", казват от неправителствената организация Център за защита на правата в здравеопазването. На същото мнение е и д-р Николай Болтаджиев, директор на болницата "Св. Богородица" в София. Според него и тази година едни лечебни заведения ще бъдат финансово облагодетелствани, а други ощетени. "С тази методика и тези правила се връщаме години назад във времето", коментира д-р Спиридонов.

Петте принципа

Управителят на НЗОК д-р Нели Нешева изготви пет основни принципа, по които лечебните заведения ще получават месечните си средства през 2011 г. Първият е този, срещу който се изправиха мениджърите на болниците - НЗОК да определя прогнозните бюджети на всяко лечебно заведение. Това е субективен метод, който отново ще доведе до проблеми. Постоянно действаща комисия към НЗОК, в която ще участват директорите на районните каси, ще анализира бюджетите и на всеки три месеца ще ги променя, ако има такава необходимост. От тази година касата ще дава възможност на директорите на лечебните заведения да прехвърлят част от средствата от месец в месец или на тримесечие. "Бюджетът обикновено свършва в средата на месеца. Случва се да останат пари само при екстремни ситуации като грипната епидемия, когато бяха спрени плановите операции", казва д-р Болтаджиев. Така че едва ли ще са много болниците, които ще може да се възползват от тази възможност. Дори привилегии, които НЗОК дава на болниците, не са приложими в масовия случай.

- По силата на българското законодателство болниците са търговски дружества. От тази гледна точка се очаква лечебните заведения да работят в пазарни условия. Но въпросът е - съществува ли наистина пазар в пълния смисъл на думата? Бих казал, че това е квазипазар, в който не може да се приложат с пълна сила теоретичните постановки в икономиката. Има редица причини за това, като основната е, че тук продуктът е човешкото здраве. Както всеки пациент е със строго определена индивидуалност, така и себестойността на услугата е уникална за всеки отделен случай. Допълнително усложняващо обстоятелство е, че не може да не се вземе предвид социалният елемент на медицината, а именно - по-тежко болните са по-възрастни и с по-ниски доходи. От друга страна, маркетинг принципите също не може да бъдат приложени в чист вид поради морално-етични съображения. Приложими са обаче строгата отчетност, бюджетирането и прецизният план за развитие.

- Кои са факторите, които затрудняват частната инициатива?

- Основният фактор е съчетанието между липса на достатъчно средства в бранша и неприпознава-нето на частните лечебни заведения като равнопоста-вен партньор на държавните институции. Всичко това кара финансиращите органи да поставят всевъзможни бариери пред частната инициатива с цел ограничаване на постъпленията й от публични средства. Въпреки че тези средства ще гарантират много по-качествена помощ и няма да се ограничава достъпът на

пациентите до лечение.

Като цяло правната уредба и въведените наскоро медицински стандарти са изготвени за тежки държавни учреждения, в които формите на съвременния мениджмънт на лечебни заведения са неприложими. Това изключително силно възпира частната инициатива, чиято основна сила е в гъвкавото управление, което е важен инструмент за ефективно и ефикасно разходване на ограничените средства.

Възвръща ли се бързо инвестицията в здравеопазването?

- Въпреки недостатъчното финансиране, турбулентно променящата се ситуация на здравна реформа и факторите, които затрудняват частната инициатива, когато се провежда политика на управление въз основа на гъвкави решения, разумен и стриктен баланс на разходите, ефективно управление на човешките ресурси, непрекъснато подобряване и прилагане на нови медицински подходи и методи, които правят лечебното заведение първи избор на пациента - тогава би могло тази инвестиция да се възвърне в приемливи за инвеститора срокове.

- Каква е вашата формула за успешен бизнес в системата на здравеопазването?

- Всеки бизнес, който не отговаря на потребностите и изискванията на своите потребители, е обречен на неуспех. Ето защо най-важно е в центъра на нашата дейност да бъде поставен пациентът - болният човек - не само като диагноза, но като страдащо човешко същество. От самото си създаване ние следваме философията на собственика на най-голямата частна болнична верига в света - "Токушукай Медикъл Корпорейшън", към която принадлежи "Токуда Болница София". Д-р Торао Токуда има над 300 лечебни заведения, всяко от които е подчинено на мисията, че "всяко човешко същество има равно право на живот и здраве" и че лечебните заведения в групата са създадени, за да отговарят на потребностите на пациента не само от качествено лечение, но и от уважение и зачитане на човешкото достойнство. Друг съществен момент е в управлението на нашата болница да участват всички екипи, защото източникът на предложенията за подобряване не само на качеството, но и на ефективността на предлаганите услуги идва основно от самите им изпълнители. Другите ключови елементи за създаване и поддържане на успешен бизнес в системата на здравеопазването са реалистичният бизнес план, включващ и разумни инвестиции в диверсификация на медицинските услуги, и иновативни технологии и т. н. Постоянното разработване на допълнителни възможности за финансиране на едно лечебно заведение, което да му осигури стабилност и развитие (като например клинични проучвания), също е изключително важно.

- Смятате ли, че изграждането на е-здравеопазване е панацеята за системата?

- До този момент в здравеопазването "панацея" в универсалния смисъл на понятието не е открита. При всички положения въвеждането на елементите на електронното здравеопазване ще осигури по-голяма прозрачност и яснота както за направените разходи, така и по отношение на тяхното реимбурсиране. Това от своя страна би довело до много по-добри възможности за планиране, разчет, контрол и не на последно място - подобряване на обслужването и лечението на пациента. Инвестирахте ли допълнително, за да отговорите на новите изисквания за сключване на договори по клинични пътеки с НЗОК?

- Да. За съжаление обаче - не в посоката, в която бихме желали. Какво имам предвид - бяхме принудени да инвестираме в раздуване на медицинския щат и създаване на структури без реален принос към качеството на предоставяните до този момент услуги. Например няма никаква логика броят на специалистите да се обвързва с материалната база като брой легла, отделения и т. н., а да не се отнася по никакъв начин към броя обслужени пациенти.

- Как се отразява на частните болници бюджетното финансиране на лечебните заведения?