22 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Наскоро бях на театър - българска пиеса, български артисти. Млади и ентусиазирани. Залата бе препълнена (защо ли казват, че театърът е в криза). Българска пиеса за чужда музика. Хубава музика, ритъм и блус. В края на представлението, когато впечатлението бе, че то е свършило, водещият актьор излезе с един тъпан и каза: "А сега може би е време да дадем верния тон... защото досега като че ли не го чух..."

И последва характерният нашенски български неравноделен ритъм, който бе посрещнат и от актьори, и от публика с видим възторг. Внушението бе ясно и явно - българският тон е верният тон.

Дали обаче ние наистина можем да повярваме, че верният тон е българският тон.

Може и да е спорно, че е най-верен, но истината е, че е уникален. И е красив, емоционален, динамичен, индивидуален... Всички го харесват, всички се палят от него. Само ние се съмняваме. В самите нас, в това, което правим, в това, което можем... Проблемът е, че не можем да повярваме сами на себе си. Не можем да се откажем от максимата "абе хубава работа, ама българска".

А трябва и време да можем! Да можем да разберем, че позицията "против" е разрушителна и само позицията "за" е градивна. Да можем да се научим да чуваме аргументите на другите и да коригираме своето мнение, когато тези аргументи са разумни, а не да се борим до дупка за каузи, в които ние самите не вярваме. Крайно време е да приемем, че правилата и нормите важат и за самите нас, а не само за другите, и че когато всички са добре, и ние сме добре, а когато с цената на всичко ние сме добре за сметка на другите, то това е много крехко, чупливо и временно. И да си зададем въпроса завистта ни, с която сме известни още от Иречеково време, от разрушителна може да стане градивна и да подтиква не да пречим на успелия, а да се стремим ние да успеем.

Можем ли да се откажем от максимата, че "не е важно на мен да ми е добре, а е важно на Вуте да му е зле", която вгорчава живота ни и не ни помага.

Можем ли вече да разберем тънката, но много съществена разлика между българските и немските футболисти, а тя е, че немците играят, за да им плащат, а на българите им плащат, за да играят.

Твърдят, че българите сме индивидуалисти и не можем да играем в отбор. Сигурно е така и това вероятно е причината много българи да просперират не у нас, а в чужбина. Но трябва да признаем, че те просто имат шанс да покажат какво могат самостоятелно на място, където има правила, и тези правила са за всички, където всеки има шанс да реализира това, което може. Когато няма правила и най-добрият да си, винаги ще те "прецакат", както обичаме да казваме. А ние можем ли да се научим да играем по правилата тук, у нас, в България. Само в това ни е шансът. Да успее всеки поединично и така да успеем всички заедно. По правилата.

В това трябва да си повярваме, че го можем. Историята ни е уникална и имаме пълно основание да се гордеем с нея, но настоящето ни е срамно. За първи път обаче европейският и световен пъзел е подреден така, че работи за нас като държава и като нация. Срамно и грешно ще е да си изпуснем шанса.

От нас зависи изцяло. Но трябва да си повярваме, че можем. И да го направим. Да повярваме в българското!

Мисля, че точно сега е времето:

Защото сме членове на Европейския съюз;

Защото има политическа воля за промени и ред;

Защото за умните хора кризата е най-доброто време за печалба (а ние непрекъснато твърдим, че сме умни и интелигентни);

Защото в такива времена малките държави са със значително по-големи шансове за успех (а ние сме малки и сега това ни е предимство);

Защото сме индивидуалисти и това сега ни е предимство, а не недостатък;

Защото сега е времето да използваме финансовата си стабилност (която изградихме с много мъки и лишения в последните 10-12 години) за икономически растеж.

И ако във въпроса "можем ли" поставим като подтекст не "дали", а "как", имаме шанс да генерираме креативни идеи, които да ни помогнат, а не да ни пречат. Аз лично съм убеден, че сега е времето, ние, българите, сме хората и България е мястото. Но трябва първо да си повярваме.

Други материали от същия автор на www.petardikov.bg

- Г-н Данев, кой предложи да се направи амнистия за укрити доходи?

- Предложението е на синдикатите и работодателите, коя точно е личността, обявила идеята, няма значение. Важното е, че сме стигнали до консенсус. За какво става дума - през последните 10 г., когато бе бумът на строителството, огромна част от заетите в икономиката придобиха имущество. Предлагаме тези, които не са си плащали съответните данъци - в това число и осигуровки и здравни вноски, да им се даде възможност да си легализират доходите, като си платят данъците. Говорим само за нерегламентирани доходи, не за такива от престъпна дейност.

- А как ще бъде направена разликата все пак?

- Много е просто. Едва ли много хора, които са лъгали, че са на минимална работна заплата, са придобили гигантска собственост. Говорим за апартаменти, къщи, вили - не става дума за огромни приходи. А и тези лица, които са имали доходи от престъпна дейност, са ги легализирали, вече поне част от тях. Имаме предвид всички останали - масовите случаи, които са вземали социални помощи или минимална заплата, но са изплащали кредити, имали са пари да си вземат апартамент, но нямат декларирани доходи.

- Няма ли опасност комисията "Кушлев" да остане без работа?

- Какъв е механизмът да се проведе амнистията, не е наша работа. Направили сме предложение, към което правителството се отнесе сериозно.

Оттук нататък - дали ще бъде върху данъчната оценка, дали 10 или 15 на сто, дали за последните 5 или 10 години - подробностите са проблем на властта. Говорим за еднократна възможност, както бе в Германия, в Италия два пъти, в Испания... Има достатъчно примери къде и как въпросът е решен.

- А как гледате на идеята за данък лукс?

- Това е предложение, направено на заседание на Министерския съвет. Не ми е съвсем ясно - разбрах, че е свързано с яхти, самолети и други играчки, които са много скъпи.

- Вие не бяхте поканени на заседанието на правителството?

- Не, работодателите не правим митинги, затова не ни канят на заседания. На тристранния съвет ще обсъдим общо всички предложения. Но на срещата ни с министър Симеон Дянков той заяви, че приема 80 на сто от предложенията ни.

- Какво се договорихте с министър Дянков?

- Става дума за шест пакета мерки, най-важната група засяга фиска. Тук се включва и държавата да се издължи на бизнеса.

- Договорихте ли се как и кога фирмите ще си получат дължимите пари?

- Ние настояваме това да стане, както е по договор - в пълен размер, дори със съответните лихви. Държавата трябва да се държи като търговец, след като е подписвала документите.

- Дянков съгласи ли се?

- Поне не обяви, че не е съгласен. Каза "Окей". Надявам се, че ще си платят на фирмите. Затова настояваме, че най-важни са приходите във фиска, за да има с какво да се плаща. Не искаме икономия на мизерията и свиване на разходите.

- Събирането на пари обаче до какво ще доведе, ако не се осъществят реформи?

- Категорични сме - пари не трябва да се наливат в нереформирани системи. Едно от нещата, които предлагаме, е стартиране на административната реформа. За нея само се говори, но тя не се случва. Другото е въвеждането на електронното правителство в много кратки срокове, за да се пресече корупционният натиск и да се минимизира съставът на администрацията и същевременно да се повиши ефективността от работата й.

- След проведените срещи по-обнадежден ли сте, че ще излезем от кризата?

- За първи път има такава чуваемост от страна на правителството. Дано това, за което се договаряме, се случи бързо.

Държавата е в много тежко положение. Логично е работодатели, синдикати и правителство да си подадат ръка за намирането на най-доброто решение за излизане от тази ситуация. На практика кабинетът на Бойко Борисов е насаден на пачи яйца от предишните управляващи.

Трябва максимално бързо да се довършат всички концесионни договори, за да влезе свеж ресурс в страната. Трябва също така да се привличат и чужди инвестиции. За нас част от мерките, които биха могли най-бързо и ефективно да проработят, са също продажбата на миноритарните дялове на държавата в предприятията, както и емитиране на дълг чрез произвеждането на държавни ценни книжа.

По два въпроса се разбрахме с премиера да се пипа много внимателно и те да бъдат разработени допълнително с помощта на експерти, тъй като от начина, по който бъдат представени, ще зависи приемането им в обществото и ефектът им. Това са данък "лукс" и данъчната амнистия на необявените доходи и имущество. Първият според мен категорично се дължи от определена прослойка на българското общество, тъй като е ясно, че хората, които изнемогват, и притежателите на яхти не понасят кризата по един и същи начин. Що се отнася до данъчното облагане на необявените доходи, той бе предложен от страна на работодателите. Ние поехме ангажимент наши експерти да участват в разработването на това предложение в детайли, за да бъде то ефективно.

По отношение на съкращаването на чиновници, полицаи и други държавни служители ние сме категорично против да се пипат съсловията, както и доходите им. Съкращения бихме допуснали само в държавната администрация, ако са много добре мотивирани и в синхрон с визията за развитие на България. Постигнахме съгласие с правителството да не се пипат и осигурителните вноски.
Снимка на една колона- без текст


22.03.2010 г., с. 15
Работата на политиците е да вземат болезнени решения
Да спасяват бюджета, дори да има бунтове
Не може само частниците да бъдат буфер
Георги Ганев,

Център за либерални стратегии

- Г-н Ганев, кои са верните мерки по време на криза?

- Към момента това, което е важно да се направи, е да се спаси бюджетът, тъй като той в момента е застрашен, макар и още не умрял. Но българското общество може да избере за пореден път да си продъни бюджета, никой не може да го спре. Според нас е хубаво той да бъде спасен, което обаче ще е болезнено и неприятно за някои групи от обществото, които зависят от него. До момента частният сектор е поел изцяло бремето на кризата, той си сви разходите, паднаха приходите, има безработица. Частните, домакинските и фирмените бюджети наистина сериозно пострадаха, защото поеха удара. Публичният сектор до момента обаче се държи, все едно криза няма. И нашият извод е, че ако продължава така, ще продъни бюджета. Кризата наистина е време на болка.

- Какво трябва да е поведението на публичния сектор, за да е адекватно на кризата?

- Точно там все още не сме навлезли в подробности. Но е факт, че цялата държава се занимава с някакъв апокриф, вместо да се тревожи дали ще си издъни бюджета или не.

- Добре, да кажем, че се реши да се спасява бюджетът дори на висока цена. Какво трябва първо да се направи?

- Например да се върне онова 90-процентно правило. Имам предвид практиката преди излишъците да се изпълнява законът за бюджета на 90% от предвидените средства от всички ведомства без изключение. И чак когато се разбере, че приходите се изпълняват, както е предвидено, едва тогава се превеждат останалите 10 процента.

- Да, но има възражения, че механичното рязане на по 10% отвсякъде няма да е ефективно...

- Да, но това е тежкият политически избор. Аз защо не съм в политиката - защото знам, че такива работи трябва да се вършат. Това ще го решат политиците как да стане.

- Кой трябва да има последната дума в случая?

- Премиерът, естествено. Дето се вика, ако го е страх от такива работи, да не влиза в гората. Той много добре знаеше, че става премиер по време на криза. Разбира се, Дянков може много да му помогне, защото него по-малко от другите го е страх. Пък и всички така го намразиха, че би трябвало да му е все тая. Финансистите много добре знаят как се прави. Но ако всичко се направи както трябва, от 25 милиарда ще трябва да се орежат 4-5%, дори не 10.

- Откъде да се почне? Нали знаете, най-трудна е първата крачка.

- Просто почваш на всички да превеждаш по 90% от разчетените в бюджета. Пък те да се оправят. И министрите да преценяват къде да насочват пари и къде не. Между другото, министрите много мразеха тази практика преди и има защо.

- И тъкмо свикнаха с него и спряха да роптаят...

- И понеже се видяхме с повече пари, го спряхме.

- Имате ли впечатление, че държавните харчове се орязват? Емил Хърсев твърди точно обратното.

- В момента не. Само през ноември и декември имахме истинско намаляване на държавните разходи, и то само спрямо онези налудничави ноември и декември 2008, когато за месец бяха изхарчени пет милиарда. Спрямо такъв разход е много лесно да похарчиш по-малко. Но оттогава всеки следващ месец разходите растат, сравнени със същия месец на предходната година.

- Трябва ли държавните служители да си плащат 40% от здравните осигуровки?

- Разбира се, както се плаща в частния сектор. Това трябва да се прави не само защото е справедливо и да се спестят пари на хазната, а защото противното е изкривяване на пазара на труда. И превръща чиновническата работа в къде по-привлекателна, което изкривява стимулите.

- Пипат ли се данъци по време на криза?

- Ако се пипат, по-добре да е надолу, отколкото нагоре. Защото трябва да се стимулира бизнес активността и запазване на работни места. В България да се вдигат данъци, е изключително вредно сега, защото резервите са в разходната част, тя е безкрайно неефективна. Нека видим колко е неефективна администрацията срещу парите, които получава. Това е същото като дупките по софийските улици, които се отварят след няколко месеца.

- Имате ли нещо общо вие и кръгът от леви икономисти с този апокриф - мерки срещу кризата, или с тези сто тояги, както го нарекоха вестниците?

- Ние сме хора, които, когато казват нещо, излизат с имената си.

Валерия Стойкова


22.03.2010 г., с. 15
БИЗНЕСЪТ

Еднакви правила или богатите ще избягат
Веселин Марешки, собственик на най-голямата верига аптеки у нас

Хората не трябва да се делят на бедни и богати, когато става въпрос за данъци. Който има повече доходи, той плаща и повече при плоския данък от 10%. За 100 хиляди лева печалба в хазната влизат 10 хиляди лева, при 1000 лева се вземат 100 лева. Разликата е очевидна. Държавата няма да поощри гражданите да печелят добре и да имат по-големи доходи, ако налага данък лукс. Хазната и без това си прибира акцизи и ДДС от закупените луксозни стоки. Ако обаче се въведе данък лукс, българите ще бягат в чужбина да регистрират своите скъпи коли, самолети и яхти, и данъците няма да влизат в хазната. Трябва да има по-добри условия и дори външните инвеститори да са изкушени да регистрират своите скъпи и луксозни стоки у нас. Според мен всички в България трябва да са равнопоставени. И в частния сектор, и в държавния трябва да се плащат данъци, здравни и социални осигуровки. Специално за полицаи и военни, когато иска, държавата може да ги компенсира с дрехи, облекло или храна. В това отношение добър пример е, когато браншовиците искат да се намали ДДС върху лекарства и храни. Но тогава всички останали скачат и смятат, че не е справедливо. И тогава държавата не намалява ДДС върху стоките от първа необходимост.

"Плащах си дълго време всеки месец по 2 лева такса по вноска за лизинг. Чак след повече от година случайно разбрах, че компанията, която е дала лизинга, се е договорила с банката да не се прибира такса от клиентите", разказа читател на "Стандарт".

Тарифите за таксите на услугите на някои банки са потънали в тайнственост, установи репортерска проверка. Вероятно това е отговорът на скорошното влизане в сила на Закона за потребителския кредит, който налага известна прозрачност. По този начин трезорите бързат да си наваксат някои намаления на приходите, които документът ще наложи. Широко рекламираното преструктуриране на заемите също невинаги дава глътка въздух на закъсалите длъжници. "Подадох молба за преоформяне на кредита, а банката ме изненада със скъсяване на срока вместо с удължаването му", оплака се потърпевш в редакцията на "Стандарт". Така, вместо да плаща по-малка месечна вноска, клиентът плаща повече, което става съвсем непосилно бреме. Това се прави обаче само в случаите, когато срещу заема има сериозно обезпечение - хубаво жилище или друг имот. Трезорите в България не публикуват на сайтовете си нито джентълменското споразумение помежду си за клиентските права, нито дори общите правила за своята работа, бе отчетено на семинар за правата на банковите клиенти. Макар че за подобни клаузи финансовите институции са задължени от действащата законова уредба.

Антонина Среброва


22.03.2010 г.,с. 1
Данък "Лукс" за богатите
Държавата товари собственици на яхти, луксозни коли и апартаменти
Христина Рафаилова

Богатите българи ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, защото ще бъдат натоварени с нови данъци. Това е част от антикризисната програма, оповестена от премиера Бойко Борисов. Богатите ще трябва да плащат налог в размер на 20% от движимото и недвижимото си имущество. Новият данък ще засегне собствениците на яхти, луксозни автомобили, апартаменти с площ над 250 квадратни метра и хората с банкови депозити над 100 000 лева. Премиерът Бойко Борисов обясни след извънредно заседание на Министерския съвет, че с антикризисната мярка не се очаква да влязат много средства в хазната, но целта е богатите също да се солидаризират в кризата с другите слоеве в обществото.

Плоският данък няма да бъде премахнат, както ден по-рано предложи социалният министър Тотю Младенов. Той лансира идеята си, като изтъкна, че така от богатите щели да влизат повече пари в бюджета. Според него данъкът трябваше да бъде временно отменен до края на 2011 г., като налогът върху доходите варира от 10 до 22%.


22.03.2010 г.,с. 2-3
Кабинетът би отбой за осигуровките, слага таван на заплатите
Освен че въвежда данък "Лукс" за богатите българи и запазва плоския данък, кабинетът даде заден ход в намеренията си да задължи държавните служители да плащат сами здравните и социалните си осигуровки. Това решение дойде след протестите на полицаи, военни и служители на Националната агенция по приходите (НАП) в събота. По думите на Борисов се очаква да излезем от кризата през 2011 година и чак тогава ще се мисли чиновниците да поемат сами своите осигуровки и държавата и бизнесът да плащат наравно.

Министър-председателят каза още, че през 2011 година най-вероятно ще има възможност да бъдат увеличени заплатите на полицаи и военни. Той за пореден път подчерта, че пенсиите, майчинските надбавки и социалните помощи няма да бъдат пипани. Премиерът обясни, че пенсиите няма да бъдат облагани с данъци, а възрастните хора ще плащат налози единствено ако получават допълнителни възнаграждения под формата на заплата.

Само преди седмица правителството лансира идеята си държавните служители да се задължават сами да плащат здравните и социалните си осигуровки. Това беше алтернатива на друго решение на кабинета - здравната вноска да бъде увеличена от 8 на 10 процента. Намерението беше по-високата вноска да бъде заплащана още от 1 април. По този начин трябваше да се намерят пари за лекарите, които протестираха заради неизплатени средства от Националната здравноосигурителна каса. Държавните служители обаче реагираха остро на варианта сами да си плащат за здраве и пенсия.

В антикризисния план на правителството се предвижда поставянето на таван на заплатите на държавните чиновници. "Аз продължавам да смятам, че таванът на заплатите в публичния сектор трябва да бъде премиерската заплата. Получих информация, че в някои държавни болници се получават заплати от 32 000 лева и дори 72 000 лева месечно", подчерта премиерът. Някои директори на РВД-та получавали по 12 000 лева на месец. "Не може аз да работя събота и неделя до тъмно и да получавам 3200-3300 лева, а чиновниците да взимат такива заплати", отсече Бойко Борисов.

За да запълни дупката в бюджета, правителството най-вероятно ще прибегне до заем от Европейската инвестиционна банка за инфраструктурни проекти. Намерението на кабинета да вземе заем от евроинституцията било провокирано от факта, че лихвите по заемите там са много ниски и се реализират по възможно най-опростената банкова схема. Кабинетът смята да оцени имотите, които притежава и в момента се отдават на много нисък наем. Тези, които не са потребни, ще бъдат продадени на пазарни цени. Правителството възнамерява да емитира и държавни облигации чрез Българската народна банка.

По повод твърденията на лидера на БСП Сергей Станишев, че фискалният резерв е съвсем близко до законния минимум, т.е. до 6,3 милиарда лева, премиерът коментира: "Фискалният резерв е 6,5 милиарда лева към февруари месец. Размерът му се дължи на факта, че държавата е започнала да се разплаща с бенефициентите на европейските програми, както и заради това, че е покривала дълъг списък от безплатни лекарства. Разплащанията са били авансови, т.е. от националния бюджет, но след отпускането на евросредствата за програмите, тези пари отново ще влязат в хазната".