22 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Близо 200 души от столичния квартал “Суходол” се вдигнаха вчера на бунт срещу изграждането от мюфтийството на турско гробище в близост до къщите им. Хората недоволстваха, че не са били питани за подобен проект, и изразиха опасения, че това е само първата стъпка, преди да бъде изградена и джамия в района.

“Вече се имаме наркомани, пияници и сметище. Искам да помоля госпожа Фандъкова да ни направи и една лудница”, изказа се иронично суходолчанка.

Нейни съседи бяха категорични, че с телата си ще препречват дори танкове, но турско гробище няма да има. “Не искаме ходжата да вие по няколко пъти на ден” и “Няма да склоним глави пред агите”, се чуваше от събралата се тълпа. Протестиращите казаха, че нямат нищо против турци да бъдат погребвани в тяхното гробище, но не и да се отделя ново място за тях.

От ВМРО, които подкрепиха протеста, разказаха как се е освободила земя за траурен парк. “Бившият министър на земеделието Валери Цветанов (ДПС) е направил заменка с Главното мюфтийство. От държавната институция са дали имот от 52 дка край “Суходол”, които досега са били опитно поле на селскостопански тухникум, срещу 89,37 дка в местността Блатото до с. Долни Цибър, община Вълчедръм. Това е станало на 3 ноември 2008 г.”, обясниха “воеводите”.

Бъдещото гробище ще се намира близо до пътя за сметището, което още повече ядоса местните хора. Те обявиха, че скоро подновяват протестите си срещу депото за отпадъци и изявиха готовност до блокират Околовръстното шосе.

Единствено ги спирало, че чакат решение на Европейския съд. Ако то не е в тяхна полза, се готвят да блокират пак пътя на боклука.
Снимка на две колони - Четиригодишният Марио също се включи в протеста на суходолци и ВМРО срещу изграждането на турско гробище в столичния квартал.


22.03.2010 г., с. 10-11
Продайте БНТ, НДК и стадионите
Нека съкратят ненужните министри
С Красимир АНГАРСКИ, доцент по финанси, бивш министър по икономическата реформа в правителството на Стефан Софиянски, разговаря Леонора Лекова
- Г-н Ангарски, как ще коментирате идеята да се въведе данък “лукс”? Атина вече го направи и удари хората с годишни доходи над 100 000 евро с налог от 45%.

- Аз първо предлагам да се направи данъчна амнистия за еднократно облагане на доходите и имуществата, за които досега не е плащано нищо. Вместо да се търсят пари по сметки, по банки, да дадат на хората право сами да декларират имуществото си и то да се обложи.

И който не извърши това в шестмесечен срок, каквато е обикновено практиката в другите страни, да му бъдат конфискувани тези имоти и доходи. Това се прави редовно в други страни - Италия, Турция. Тази мярка не изисква почти никакви специални усилия. Нужен е само един закон. И гарантирано ще донесе един сериозен приход за държавата.

- Правителството изглежда се отказа от намерението да маха плоския данък. Одобрявате ли това решение?

- Предлагам от догодина да се въведе семеен подоходен данък. Ние почти го бяхме въвели, защото той при криза е много по-справедлив. Например, ако единият член на семейството е безработен, другият работи и плаща 10%. В същото време има семейства, в които всички работят, взимат високи доходи и също плащат 10%. Това не е справедливо, особено в сегашната ситуация.

- Може ли данъчни промени да станат по средата на годината? Случвало ли се е досега?

- Това не е за препоръчване. В средата на годината е невъзможно, защото става дума за годишно облагане. Сега трябва да се вземат други спешни мерки - трябва да направим няколко продажби на “златните яйца” във всеки отрасъл, за да се реши в момента въпросът с нуждата от средства.

- Тези сделки не стават толкова бързо.

- Ами като не стават, да заложат едно голямо “златно яйце” в Ситибанк. Ще вземат временно парите, а банката ще си свърши работата за 3-4 месеца.

- Кое “златно яйце” може да заложим?

- Да вземем медиите. Защо не продадат националната телевизия за $1 млрд. и да си запазят златна акция? След като продадоха Би Ти Ви за $ 400 млн., значи могат да се вземат добри пари. Футболистите откога искат да вземат стадионите. Колко години ги лъжат за това имущество и не могат да инвестират в него.

Ами Националния дворец на културата - защо не го продадат? Няколко такива бързи големи сделки ще донесат пари в хазната. Бърз ефект ще има и от еднократното облагане, за което вече говорих. Незабавно трябва да започне приватизация на губещите предприятия с оглед преминаване в частни ръце и по-ефективно управление. През това време комплексно ще вървят другите мерки.

- Какви други мерки предлагате?

- Трябва цялостна програма за въвеждане на по-икономична и по-ефективна структура на държавната администрация и държавното управление. Необходимо е средно намаление на разходите с около 50%, като се движи в диапазона от 0 до 100%.

Трябва да се направи преглед на всяка една от структурите и тя да докаже какво работи и дали то е необходимо в момента. Тук имам предвид да се вземат под внимание европейските критерии и норми. Давам пример с областните управи, които съгласно европейските критерии трябва да бъдат до шест за България, а сега са 28.

- Как виждате изпълнението на тези мерки?

- Трябва да се подобри организацията, като се оторизира определен министър, който пряко да носи отговорността за разработването на антикризисната програма. Той трябва да бъде публично оповестен и да аргументира действията си пред обществото. Да обяви програмата си и да я защитава. Не може да се работи така - 104 предложения днес, на другия ден 28, но не знаем кой ги прави. Трябва да се сложи ред в самата организация, да се знае кой е ръководител на групата. Кой носи отговорност за разработването и най-вече за изпълнението на мерките.

- Вие представихте ли вашите идеи на управляващите?

- Ами, ще ходя да се редя на опашка! Поводът да говоря дойде от това какво сме направили през 1997 г. Тогава бях ръководител на работната група по икономическите реформи. Всяка вечер излизах по телевизията, обяснявах какво правим. Събирах членовете на работната група всяка седмица. След това съобщавах какви решения сме взели на финансовия съвет при премиера. Имаше и обществена подкрепа за борда, за реформите.

Да не би да беше по-леко? 64 предприятия трябваше да затворим, ние ги продадохме. Продадохме “Солвей Соди” за 140 млн. долара кеш и 60 млн. долара взехме от Световната банка за структурната реформа, 300 млн. имаше в бюджета и така вързахме валутния курс. Имаше ясна програма за приватизация за година напред.

- Как народът преглътна горчивия хап? Може би стана по-лесно, защото тогава бяхме стигнали дъното.

- Добре, сега не сме на дъното. Но пенсионерите ли трябва да понесат най-тежкия удар? Не е ли по-добре например да обявим нулева година за държавен прием за студенти. Има безработица, има свръх много кадри с висше образование. Затова може една-две години да има нулеви държавни поръчки.

Нека съкратят ненужните ведомства, министерства. Защо трябва да са 16 министрите, а не 6 или 9. Трябва да се види всяко ведомство какви задачи изпълнява и нужно ли е в момента. Като се мине през всичко това, тогава ще стигнем до най-непопулярните мерки. Пенсионерите трябва да са последни. Ние и в най-голямата криза не сме ги пипали. Всички знаем какво прави едно семейство, като остане без пари.

- Какво прави?

- Или залага в банката, или дава имущество под наем. Нека това направи и правителството. Що не пуснат магистрали, летища, пристанища на концесии? Ама било криза, цените били ниски. Как тогава продадоха Би Ти Ви за $ 400 млн.? Но трябва да има програма за приходите от концесии, а не да се прави на парче. Трябва да има ефективно управление на държавните предприятия, да се въведе тотален контрол на базата на икономически принципи. Да има не повече от трима ръководители в т. нар. бордове и смяна на всички тези, които досега са допуснали предприятията да са губещи.
Снимка на две колони – без текст


22.03.2010 г., с. 14-15
Ще управлявам парите от Европа по габровски
С Томислав ДОНЧЕВ, министър по еврофондовете, разговаря Цвета Динкова
- Г-н Дончев, какви ще са първите ви решения като министър?

- Най-важният въпрос е структурирането на моята работа, отношенията между отделните звена, за да мога да бъда максимално продуктивен и ефективен в действията си. В момента съществува Съвет за управление на средствата от Европейския съюз, който има секретариат и функционира като централно координационно звено. Това са структури, към които със сигурност ще имам ангажименти.

- Ще променяте ли административната структура? Съветът ще продължи ли да съществува?

- Съществуването на съвета не бива да се поставя под въпрос. Той е много важен инструмент при цялостното управление на средствата от ЕС. Доколкото не бива да се фокусираме само върху това, което се случва, за да не повтаряме грешките, които сме допускали в предишни години, трябва, от една страна, бързо и трескаво, от друга, максимално мъдро да планираме следващия програмен период. Аз имам амбицията да имам отношение и към това, така че ще отговарям и за допълнителни звена, които ще работят по това планиране.

- Това означава ли, че ще има нови назначения на чиновници?

- Отговорът е твърдо не. Когато говорим за моите правомощия и нови звена, свързани с тях, става въпрос за преместване, а не за създаване на нови щатни бройки и структури, които тепърва да се попълват.

- Как ще контролирате администрация, която на практика е пръсната по всички министерства?

- Искам да отбележа, че аз не съм работодател на тази администрация и моята цел не е да контролирам всеки отделен служител. Моята цел не е да осъществявам контрол на ниво отделен проект, а да контролирам процесите. Там, където процесите не се развиват по правилния начин като скорост и целесъобразност, ще вземам мерки. Не е необходимо аз да съм работодател на всеки отделен служител, за да мога да влияя за подобряване на ситуацията.

- Едно от най-важните звена за усвояването на еврофондове е в Министерството на финансите. Министърът на финансите е координатор на помощта от ЕС. Вие как бихте могли да контролирате работата на Симеон Дянков, който е вицепремиер?

- Със създаването на специална министерска позиция за еврофондовете със сигурност ще има промяна в системата за управление на средствата от ЕС. Промените основно ще бъдат на политическо ниво, както казах няма да създаваме нови структури и да променяме пътищата, по които върви одобряването на проектите. Това би загубило време. Моля ви, не ме карайте още от втория, третия ден да бъда максимално конкретен по какъв начин ще се разпределят правомощията между хората, които към момента имат отговорности по този процес.

- Все пак какво ви е известно до момента? Какви ще бъдат политическите промени, за които говорите?

- Имате предвид между мен и вицепремиера Дянков?

- Да.

- Рано е да се коментира този въпрос. Моля ви, да ми дадете още няколко дни, може би в средата на седмицата ще мога да бъда по-конкретен. Все пак тези решения не се вземат еднолично от мен, последната дума е на премиера.

- Със сигурност не, макар че на пръв прочит могат да се правят такива аналогии. Първо, аз и г-жа Плугчиева идваме в различен период и имаме съвършено различни задачи. Г-жа Плугчиева, която много уважавам, дойде в момент, в който трябваше да управлява по същество един кризисен процес. Тя имаше първостепенната задача да координира и осъществи диалог с Европейската комисия, какъвто преди това до голяма степен липсваше. Освен това тя трябваше да убеждава ЕК, че българската държава е готова да предприема стъпки за избягване на всички негативни процеси и явления, за които неведнъж сме били критикувани. Моята задача е друга, доколкото в момента много неща са променени. Имаме диалог с комисията и на техническо, и на политическо ниво. Според мен успяхме да уверим европейските ни партньори, че няма да правим компромиси със законосъобразяване на европейските фондове. Това вече е факт. Моята задача е основно домашна, тук, в България. Не смятам, че трябва непрекъснато да стоя в Брюксел, за да бъда лице за контакти. Задачите ми са свързани с подобряването на процесите тук в много посоки.

- Кои процеси имат нужда от подобрение?

- Не е тайна какъв е към момента темпът на изразходване на средствата. Разбира се, цифрите не са най-важното, но в случая те не ни дават повод за радост: 26% от средствата по оперативните програми са договорени и около 3 на сто са разплатени.

Въпросът не е само, че като гледаме цифрите, парите са малко. Говорим за неслучили се проекти - някъде, където трябва да има път, го няма. Задачата ми е да се ускори процесът на усвояване, императивно подчертавам, при поддържане на високи нива на контрол. Ускоряването, което фигуративно мога да нарека вдигането на налягането в тръбите, в никакъв случай няма да е за сметка на занижаване на контрола в системата. Да се върнем към цифрите. Притесняваща е ножицата между договорените и разплатените средства.

- На какво се дължи тази ножица?

- В някои от програмите съотношението между разплатени и договорени средства е едно към десет. Типичен случай е например програма “Околна среда” или “Регионално развитие”. В други отношението разплатени - договорени е от порядъка едно към пет, примерно оперативна програма “Транспорт”. Това се дължи основно на ниския темп на договаряне по тази програма, а не на нещо друго. В някои програми това отношение платено - договорено е в много по-страшни порядки. При “Конкурентоспособност” релацията се доближава до едно към 100, което е притеснително. Разбира се, основната причина не е, че някой стои някъде и не си върши работата, макар че не бива да изключваме тази хипотеза. Според мен при процесите, процедурите и предписаните срокове има огромни резерви от гледна точка на скоростта, с която се случват нещата. Затова една от основните ми задачи, която би имала незабавен положителен ефект - сроковете на процедурите за одобряване и за излизане с решения за плащане - да се съкращават, когато е възможно.

- Какъв ангажимент поемате за промяната на тази ситуация?

- Всички упорито се опитват да изтръгнат от мен цифра. Аз непрекъснато обяснявам, че това не е най-важното. Ще цитирам пример от стара моя статия, която се базира на доклад на Европейската сметна палата. Става дума за съседна на нас държава, където е построен мост. Всички процедури са проведени абсолютно законосъобразно, средствата са изхарчени, няма отклонения в качеството, но от едната страна на моста няма никакъв път. Ако погледнем, на книга всичко е наред, само че от моста няма никакъв смисъл. Цифрата е важна, но не най-важна. Когато страната ни, централната и местната власт, медиите и обществото преместят фокуса си върху това какво е направено и как то променя живота на хората ще сме постигнали истински успех.

- Очевидно е, че не е направено много или поне хората масово нямат такова усещане.

- Простете за артистичния израз, но европейските пари в България нямат плът. Като се говори за европейски пари, хората ги свързват с публикации в пресата или с разговори по телевизията и радиото. Първостепенната задача е европейските пари да имат плът - ремонтирана детска градина, ремонтирано училище, сменен водопровод.

- Каква е тайната ви?

- Управлението и използването на средствата от ЕС не трябва да са факултативно занимание - нещо, което се случва встрани, различно от останалите процеси. Успех ще имаме, когато еврофондовете станат задължителна част от работата на всички администрации.

- Хазната е на червено. Вие сте били кмет на Габрово. Дайте габровски съвет какво може да се съкрати от публичните разходи.

- Питаха ме вече няма ли противоречие в това, че като министър отговарям за харченето на повече европейски пари, а пък съм от Габрово. И сега пак ще отговоря: европейските пари трябва да се харчат умно и внимателно. Защото обратното би означавало после да връщаме пари. В този смисъл габровските ми черти със сигурност ще бъдат полезни.
Снимка на три колони – без текст


22.03.2010 г., с. 16
Задача с две тръби
Може страната ни да е болна, но поне “докторите”, тоест икономистите не си противоречат. С различни нюанси и акценти всички говорят едно и също:

1. Държавата е прекалено скъпа. Не можем да си позволим да харчим за държава толкова. Започваме десетилетието (при премиера Костов) с годишна цена на държавата 20 млрд. лева, после я повишаваме с около милиард годишно и при сегашния бюджет предполагаме, че можем да изхарчим почти 30 милиарда. Но не можем. Трябва да се върнем на 25 млрд., може би и по-малко.

2. Има три нереформирани области (здравеопазване, администрация и европейски фондове), където пряко губим много пари. В нито една от тях не можем да разчитаме да реализираме бързи икономии.

3. В икономиката са се образували огромни вериги от задлъжнялост и държавата значимо участва в тях(защото дължи на фирмите поне 2-3 млрд. лв. и генерира “верижка” от неплащания за около 15-20 милиарда). Тоест фирмите са пред колапс, с това и ние всички сме пред драстичен спад, дори и на сегашното ниво на БВП. А безработицата е пред взрив.

4. Бързите изходи са само два: 1) заем, 2) намаляване на доходите.Да направим за второто следната груба сметка. У нас работят около 3 млн. души. Да спестим 3 млрд., означава да намалим среднос 1000 лева годишния им доход.

Последното е немислимо за правителство като сегашното (тоест за власт, която се държи единствено на народната любов). Власт, която по произхода си е дошла не да мобилизира и реформира, а да наказва, въздава и повишава.

5. Следователно з а е м. Вече няколко месеца живеем назаем, само че от самите себе си. Фискалният ни резерв е спаднал от 8 млрд. лв. на почти 5. Около 3 млрд. сме опукали, за да задържим нещата, не да ги подобрим.

Остава въпросът: Ние ли сме идиотите, които, за да кърпят едно отвратително положение, ще жертват собствените си 20-годишни немалки усилия. А до 3-4 години ще се озоват в положението на Гърция.

Джон Ленън казва, че “по една велика жена стои зад всеки идиот”. Сега е моментът, в който ще проличи каква точно жена стои зад нас.

При лошото, до което сме се докарали, има няколко още по- влошаващи нещата мерки:

- да ликвидираме плоския данък (приходите ще спаднат, няма да се качат);

- да ползваме скрити заеми (както в момента);

- да лъжем хората, че се оправяме (като илюстрираме това за по-убедително с арести).

Задачата, която можем да решим, е за 2 тръби: “Можем ли, като вземем назаем не повече от 3 млрд. евро, за 2-3 години да поевтиним държавата до 12 млрд. евро годишно?” Цифрите са приблизителни, но структурата е тази.

С единия от тези 3 милиарда можем да се разплатим на фирмите.

С втория - да усвоим пълно европейските фондове, като се върнем на идеята на г-н Сакскобургготски за “министерство” на усвояването.

С третия - да спечелим време и да прекратим две “крадялки”: 1) здравната каса монополист и 2) администрацията, която продължава да се раздува.

Но най-важното и най-трудното е другаде. За последните 10 години България беше капитализирана поне с 40 млрд. евро. Това е капитал, не са помощи. Къде обаче са печалбите от този капитал? Отговор: Почти всичко е заровено в абсурдно поскъпналата земя и в безумните строежи. Това е и отговорът на въпроса: “Защо пак се провалихме?” Капиталът ни пак не работи. Капиталистите са мързеливи, печелят в спекулативни елементарни схеми. За по-лесно си играят на земи и недвижимости.

Само в този смисъл трябва да се подгони богатството. Не за да намалее, а за да стане полезно, да стане капитал. Данъците на богатите трябва да се повишават не върху печалбите, а върху консумацията. Като № 1 в списъка трябва да е данък “лукс”.

Има ли реални шансове да видим осъществена подобна програма? Не ми се вярва, защото изисква принципно нов подход, ново разбиране и най-трудното - принципно нова политическа поза от ръководството на страната. Това не е пътят на показните арести, шумните обвинения, малоумие, импийчмънт...

"Придържам се към тактиката това, което съм внесъл в прокуратурата да не го коментирам, защото колегите от съдебната система се оплакват, че съм произнасял присъди. Всичко, което има за "Цанков камък" и за АЕЦ "Белене" сме го дали на прокуратурата", лаконичен бе отговори премиерът. Бойко Борисов остави да Доган да обясни пред медиите морално ли е това и няма ли конфликт на интереси, след като предишното правителство е направено с мандата на ДПС.

240 млн. лв. струва пътя, който води към ВЕЦ-а. Построено е едва една трета от него. При това става дума за третокласен път, поясни министър-председателя. Изграждането обаче е неизбежно, тъй като съществуващият пат ще бъде залят с вода, след като се реализира проекта. "Това означава, че Девин и цялата околия ще останат без връзка с другите части на България. С една дума ние трябва да вадим десетки милиони още, за да завършим пътя", оплака се Борисов.
Снимка на две колони- без текст


22.03.2010 г., с.3
Борисов слага данък “лукс”
Идеята, предложена от партия АТАКА миналата седмица, става реалност
20% "данък лукс" възнамерява да въведе правителството като една от антикризисни мерки, предвидени до 2010 година. Това съобщи лично премиерът Бойко Борисов на извънреден брифинг за журналисти точно преди да отлети на официално посещение в Кувейт.

Така на практика Борисов се съобрази с препоръката на АТАКА, която националистите му отправиха в четвъртък миналата седмица. "Смятаме, че антикризисните мерки не трябва да са за сметка на обикновените българи", заяви за вестник "Труд" депутатът патриот Венцислав Лаков. "По този начин ще се увеличат бюджетните приходи", смята националистът.

Всеки, който притежава жилище над 250 кв. метра ще бъде обложен с "данък лукс", обясни премиерът. По думите му така ще се избегне намаляването на парите на най-бедните социални слоеве. "Обещал съм, че няма да пипаме парите на пенсионерите, на майките с деца и на социално слабите и няма да ги пипаме. Ще пипаме големите заплати", припомни дадената дума Борисов. Налогът ще внасят също така собствениците на самолет и яхти, и на автомобили над 3000 кубика и над 150 конски сили. Данък ще плащат и притежателите на депозити над 100 хил. лв. - сумата, гарантирана при фалит на банки. За лихвата над нея ще се брои налог. "С над 900 млн. лв. са се увеличили депозитите в банките по време на криза", аргументира плановете си Борисов.

Работещите пенсионери ще плащат осигуровки само върху възнаграждението си от трудовите си правоотношения, уточни премиерът. Той отхвърли информацията, че те ще се осигуряват и върху пенсията си.

Няма да се пипат осигуровките на всички останали граждани до 2011 г., категоричен бе Борисов. "За това ще се мисли, когато държавата излезе от кризата", обеща премиерът.

Кабинетът възнамерява да активизира раздържавяването, за да осигури допълнителни средства в бюджета. "Приватизацията ще се извършва само през Българска фондова борса. В момента се подготвят списъците на предприятия, които ще бъдат продадени", каза Борисов.

Ще бъде поставен таван на държавните заплати, е другата антикризисна мярка. Най-висока ще е само заплатата на премиера, обясни той лично. "Има държавни болници, където заплатите са п о 35 хил. лв. на месец. Има и 72 хил. лв. Например директорът на РВД (Ръководство въздушно движение - бел. ред.) получава по 12 хил. лв. на месец. Аз работя всеки ден от тъмно до тъмно и вземам 3296 лв.", даде за пример себе си министър-председателят.

Правителството обмисля възможността да пусне облигационна емисия, което е третата антикризисна мярка. "Очаквам тя да донесе допълнителни приходи. Размерът все още не е уточнен, в момента се провят изчисления", съобщи още Борисов. Той каза още, че правителството ще се обърне за помощ и към Европейската инвестиционна банка, която си е трезорът на Обединена Европа.

Държавата ще обяви търг за продажба на онези имоти, от които няма нужда, стана ясно още. Премиерът се оплака, че има имоти, които се дават под наем за "смешни суми".

"Разпоредил съм на здравния министър Божидар Нанев бързо да пусне търга за изграждане на информационната система на НЗОК, за да спре течовете на средства от здравеопазването", съобщи за министър-председателя.