Джеймс Уорлик, здравният министър Стефан Константинов, Йорданка Фандъкова

Точно в 12,33 новият президент Росен Плевнелиев изпрати своя предшественик Георги Първанов на входа на "Дондуков" 2. После бързо се върна за първата си среща - с българския еврокомисар Кристалина Георгиева и с комисаря по регионалното развитие Йоханес Хан.

Тримата определиха срещата като знакова за ангажираността на новия държавен глава и страната към ЕС. Плевнелиев отново поел ангажимент за ускоряване на евроинтеграцията и синхронизиране на програмата “България 2020” с европейските приоритети. “Ще бъдем добри партньори, но ще имаме мнение и глас, който да се чува на най-високи нива в Европа”, категоричен беше новият президент.

Кристалина Георгиева увери Плевнелиев, че вратите на ЕК винаги ще са отворени за него. “Кризата е и възможност. В трудни времена невъзможното става възможно, ако има силни лидери, които работят заедно”, подчерта Георгиева. Тя пожела на новия президент никога да не идва на посещения като еврокомисар, отговарящ за борбата с природните бедствия.

“Страната ви постигна отлични макроикономически показатели, с каквито малко държави могат да се похвалят. Убеден съм, че заслужавате да имате по-активна роля в ЕС. Успехите ви, които се дължат и на готовността на българите да правят нужните жертви, трябва да бъдат по-добре познати в чужбина. Президентът има всички качества да бъде най-добрият посланик на България”, смята Хан.

Преди това на тържествена церемония Първанов предаде строя на наследника си пред Паметника на Незнайния воин.

Най-нетърпеливи бяха секретарите на Първанов и половин час преди началото заприиждаха на площада. Първият появил се министър бе здравният Стефан Константинов. Депутати от мнозинството, начело с шефа им Красимир Велчев, също дойдоха да гледат смяната на главнокомандващия на живо. Заради студа премиерът Бойко Борисов предвидливо бе дошъл с шапка.

Бившият президент Желю Желев също уважи церемонията, дори в църквата “Св. Ал. Невски” зае мястото до Маргарита Попова вместо отсъстващия ген. Ангел Марин. Вицето не дойде на площада заради присъствието на премиера, който обяви, че генералът не заслужава орден “Стара планина”, който Първанов му даде.

Сред гостите липсваше президентът Петър Стоянов. Първанов пристигна със съпругата си Зорка, която деликатно застана сред неговия екип. Плевнелиев отново не доведе първата дама, а бе придружаван от вицепрезидента Маргарита Попова.

Един след друг Първанов и Плевнелиев приеха рапорта на началника на караула и се поклониха пред националното знаме.

После произнесоха слова. "Не бих ревнувал, ще бъда първият, който ще адмирира, ако президентът Плевнелиев постигне повече", каза Първанов. Той високо оценявал заявката за надграждане, която наследникът му даде, и му заръча да продължи усилията на досегашните български президенти, "за да не допусне превръщането на институцията в протоколна и декоративна".

"На добър час, г-н президент. За мен беше чест. Да живее България!", бяха последните думи на Първанов като президент, след което отстъпи думата на Росен Плевнелиев.

“Когато основите са здрави, можеш да надграждаш", върна му жеста Плевнелиев.

По време на химна 21 артилерийски салюта отбелязаха смяната на върховния главнокомандващ.

“Като президент ще обединявам, а няма да разделям", обеща Росен Плевнелиев в първата си реч вчера. Новият президент изтъкна, че нацията винаги е успявала, когато е била обединена, а не разделена.

“Нямам съмнение, че България ще се развива, въпросът е с каква скорост ще напредваме", обърна внимание Плевнелиев.

Той отново обеща да бъде прагматичният президент, който ще работи за отварянето на президентската институция към гражданите, но ги прикани те да бъдат инициативните в този диалог.

“Ще работя за растеж, ще работя за заетост, за справедливост и ефективно правораздаване, за балансирано развитие на регионите, за по-добра бизнес среда, за повече инвестиции, образование, културно и духовно развитие на нацията, за държава с репутация и добро име в този глобален свят", подреди приоритетите си новият държавен глава, като повтори, че стремежът му е България да стане средно богата европейска държава. Накрая прикани народа да се обърне към изконните си добродетели.

Административният съд в София-град осъди УМБАЛ „Царица Йонна-ИСУЛ” ЕАД за отказ да предостави на неправителствената организация информация от подобен характер. Указанията на съда са тя да бъде предоставена на „Български пациентски форум”.

Много скоро и без да забележим светът влезе в 2012 година. И не само че се надяваме пророчеството на маите да не се сбъдне с "обявения по техния календар край на света", а ни се дава догодина и още един ден плюс. Годината е високосна. И родените на 29 февруари ще имат своя пореден, не толкова чест личен рожден ден. Въпросът е кой за какво ще употреби този свой бонус - един ден повече. За какво по-напред да използваме тази сравнително рядка природна и календарна даденост?

Най-напред един ден повече ще дишаме най-мръсния въздух на Балканите и Европа в страната-рай, в която живеем, драги сънародници.

Ще имаме един ден повече за рязане на трикольорни лентички, футбол и тенис в работно време, за телевизионни сутрешни препирни, за жълти вестници, за съвсем нови вестници, нови партии със стари партийни членове... Ще имаме един ден повече за шоу. Защото у нас всичко е преди всичко шоу - и стачките, и протестите, и тракторите, и влаковете, и синдикатите, и парламента...Само професионалното телевизионно шоу малко куца.

2012-а ще има един ден повече за правителствени лъжи и нови безсмислени предизборни очаквания - следващата ще избираме в нов парламент досегашните депутати, които двайсет години са сраснали с банките си. Защото няма нито мандатност, нито срам, нито морал... Дава ни се един ден повече да бъдем начело на ПЕС, да ходим до Брюксел и останалите страни по света...

Високосната година е високосна и за телефонните измами, за рекетите, за просрочените неплатени сметки в Софийска вода, Топлофикация, електрическите компании, Виваком. Имаме един ден повече за здравни реформи, за протакане на съдебни дела, за лекарски грешки. Един ден повече за корупция, по която сме начело в Европа...

И ний сме дали нещо на света, но и ний сме взели нещо от света. Един ден повече шанс за консултантски възнаграждения и ол инклузив край кофите за смет на останалите...

Един ден повече преди пенсиониране плюс новата пенсионна възраст. Все пак нещо трябва да се вдигне и у нас!

Един ден повече за замразени надници и увеличени пенсии с доход по две евро на ден, а във високосната година и по-малко. Един ден повече да наблюдаваме дъното, по което лазим икономически по-голямата част от населението...

И един ден повече за нови партии, нови надежди и разочарования от тях. 2012 година не е краят на света, но е краят на някои политически партии, убеден съм. Вервайте ми...

Когато става дума за онкологични заболявания, профилактиката и превенцията са може би най-важната част от здравната мрежа, тъй като ранното откриване на заболяването е от изключително значение за евентуалния му изход. Смята се, че една трета от раковите болести могат да бъдат предотвратени с профилактика - контрол на тютюнопушенето и употребата на алкохол, рационално хранене, двигателна активност и имунизации. Друга една трета от пациентите могат да преживеят болестта или поне да имат по-дълъг и качествен живот, ако тя е открита и лекувана рано. У нас обаче ситуацията е катастрофална. Смъртността от ракови заболявания според данните на националния раков регистър е 232.9 на 100 000 души при средно 175.2 починали от рак на 100 000 население в ЕС. В голяма степен това се дължи на късното откриване на болестта. Например, най-честата локализация на рака на гърдата е напълно лечима при 97% от случаите. У нас обаче едва 14% от заболелите от рак на гърдата се откриват в първия стадий, при положение че в Западна Европа и САЩ този процент е около 50%. Около 50% от новодиагностицираните случаи с рак на белия дроб, дебелото черво и ректума се откриват в късен стадий на заболяването. Над 1/3 от случаите при рак на маточната шийка и простатата също се откриват късно. Затова и преживяемостта от рак в България е около 28%, което е далеч под тази на развитите страни.

По времето на социализма в България бяха създадени онкологични диспансери, които поемаха цялата грижа за раковите заболявания. Тяхна задача беше издирването, ранното откриване и последващото лечение на раково болни. Постепенно тези структури бяха разрушени, а фактическият им край беше сложен през 2011 г., когато диспансерите се превърнаха в комплексни онкологични центрове. От 10 години ранното откриване на рака е работа на личните лекари и специалистите в доболничната помощ, а дейността се финансира и контролира от здравната каса. През годините, в зависимост от ръководствата на здравното министерство и касата и наличието на средства, приоритетите в ранното откриване на рак се меняха постоянно. Например, през 2006 г. част от задължителния профилактичен преглед при жените стана цитонамазката, а при двата пола - изследването за ректални кръвоизливи, т.е. търсеше се ранно откриване на рак на шийката на матката и на дебелото черво. Още на следващата година обаче и двете отпаднаха от задължителния пакет и в момента, например, няма такова нещо като профилактична цитонамазка. Жените, които искат да си направят това изследване, трябва да си го платят. То е безплатно единствено за пациентите, за които има съмнение, че вече може да са болни. В момента приоритетите са ракът на простатата и на гърдата - на всеки мъж или жена над 50 години се полага веднъж на 2 години съответно задължителен PSA тест или мамография. Докога ще е така - никой не знае.

И това е цялата профилактика на раковите заболявания у нас, при положение че обикновено около половината здравноосигурени ходят на годишен профилактичен преглед, да не говорим за огромния брой неосигурени, които и да искат, нямат право. Все още в България не съществува отдавна възприетият в нормалните държави скрининг - активно и целенасочено издирване на рискови групи и хора в начален стадий на дадено заболяване. Освен че липсва каквато и да е държавна политика в тази област, вече трета година не започва и проектът, финансиран по програма ФАР с близо 20 млн. лв., за първия у нас скрининг на 350 000 души за рак на шийката на матката, гърдата и дебелото черво. Забавянето се дължи на здравното министерство, което тепърва ще формулира термина скрининг в нормативната база и ще се чуди кой точно да го извърши.

В случая не помага и активността на неправителствения сектор. Организации като Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания от години настояват за създаване на нормална система за ранно издирване и откриване на раково болни, но явно няма кой да ги чуе. Т.нар. кампании срещу рака на гърдата са любимо занимание на всевъзможни фармацевтични и козметични фирми, публични личности и неправителствени организации. Ефектът им е съмнителен, тъй като, както вече стана ясно, безплатна мамография се полага веднъж на 2 години на жени над 50 г. Останалите трябва да си платят.

Естествено, добрата профилактика би спестила много пари на здравната система, а и не само на нея. Ранното откриване и лечение на раковите заболявания струва в пъти по-евтино от грижите, необходими за лечение на рак, открит в 3 или 4 стадий. Ако, например, при редовни цитонамазки рано се открие изменение на клетки на шийката на матката, те могат бързо, лесно и евтино да бъдат премахнати, така че вероятността да се развие рак да намалее значително. Ако обаче ракът е открит късно, са нужни тежки операции и поредица курсове химиотерапия със скъпи лекарства, чиято цел е основно да забавят развитието на болестта, а не да я премахнат. Което може да обясни и защо у нас никой не си прави труда да открива онкологичните заболявания навреме - твърде много хора имат интерес да се дават повече обществени пари за скъпи медикаменти.

Диагностика.

Подобно на превенцията и профилактиката, тя също се финансира и контролира от здравната каса. И тъй като здравната система е разпарчетосана, бързата диагноза и последващото лечение може да се забавят. Жена с рак на шийката на матката, например, може да мине през личния лекар, да чака за направление за АГ, след това за безплатна цитонамазка, ако лимитът на специалиста също е свършил, след това за скенер или ядрено-магнитен резонанс. Биопсията може да се вземе в една болница, а операцията да се извърши в друга и т.н. Ако пациентът е от по-малко населено място, задачата става още по-трудна, защото изисква пътуване до по-голям град поне няколко пъти. И естествено, винаги има риск да попадне на лечебно заведение, което да го мотае и праща на ненужни изследвания или манипулации, за да прибере повече пари от НЗОК.

Лечение.

Фокусът на обществения интерес у нас от години е съсредоточен върху него и то най-вече върху лекарствената терапия. Следва лъчелечението и, нормално, най-малко внимание се отделя на операциите, нужни при огромна част от раковите заболявания. За пациенти, които имат нужда от лъче- и химиотерапия лечението може да се превърне в кошмар, който да ги убие.

До 2011 г. медикаментите за лечение на онкологичните заболявания се осигуряваха от здравното министерство, а системата беше направена така, че да гарантира възможности за злоупотреби във всеки етап на доставките. Като начало няма ясни данни за базата, върху която се вземат решения. Например никога здравното министерство не казва колко пари са предвидени за онкопрепарати за съответната година и колко са похарчени. Винаги се съобщава общият бюджет за лекарства на министерството, с който се купуват и други медикаменти - за СПИН, туберкулоза, диализа, ваксини. Почти ежегодно този бюджет расте, макар срещу това да няма доказателства, че пропорционално расте и осигуреността на болните с лечение. През 2006 г. той е бил 65 млн. лв. , към 2008-2009 е 135 млн. лева. През 2011 г. той е вече 147 млн. лв., макар че 40 млн. лв. от тях реално са в бюджета на здравната каса. Лекарствата се купуват след конкурси по закона за обществените поръчки. Как се определят нужните количества от всяко, също е спорен въпрос, на който няма публичен отговор. По принцип за целта се ползват данните от националния раков регистър и информацията за количествата, ползвани от болниците и диспансерите за предходната година. Но тъй като броят на заболелите расте ежегодно, а количествата от някои препарати не достигат, докато при други са прекалено много, обикновено изчислението колко медикаменти да се купят е далеч от реалните нужди.

Следва самият търг, който като всеки конкурс по ЗОП дава широки възможности за кражби, избиране на определена фирма, надуване на цени и картелни споразумения между търговците. Резултатът е, че с наличните пари се купуват по-малко лекарства. Не бива да се забравят и постоянните провали на търгове - умишлени или от некадърност, заради които доставките се бавят с месеци.

След като договорите за доставки са сключени, медикаментите се осигуряват по два начина. По-евтините и по-масови препарати се доставят директно на лечебните заведения. Те ги държат на склад и при нужда ги отпускат на пациентите. По-скъпите лекарства се дават на пациентите с поименен протокол, отпускан от здравното министерство. Обикновено най-големите скандали и делата, заведени от пациенти срещу МЗ, са именно за липсата на тези препарати. За забавянето или неотпускането на подобен медикамент може да има много причини - от МЗ да не е купено достатъчно количество; критериите на МЗ, по които той се отпуска на пациентите, да са или твърде завишени, или твърде занижени (при този случай количествата се изчерпват бързо); протоколът да се забави в министерството, защото се мотае от бюро на бюро (имало е случай зам.-министър да не парафира протокол, защото не му се занимава).

Не бива да се пропуска и ролята на самите лечебни заведения и лекари в липсата на лекарства, защото и те имат своя дял от кражбите, макар и на по-дребно. В самите болници и диспансери рядко има ефективна система за контрол на изписването на медикаменти, което отваря вратата на доста добър дребен бизнес за тези, които се занимават с химиотерапия. Лекарят например може да намали дозата на даден пациент, а остатъка да продаде на друг. При проверки на МЗ в раковата болница в София беше установено, че изписани поименно лекарства на пациенти се крият, а на болните се казва, че препарати няма. Техните дози се продават на други хора. Пациентски организации дори подозират, че на раково болни в по-ранен и лечим стадий умишлено се дават по-малки дози или направо се бавят, за да развият метастази.

Защото когато болестта е вече напреднала, се отпускат по-скъпите терапии, които могат да стигнат до 2000-3000 лв. за един курс.

Оцеляването в описаната по-горе бъркотия, създадена от глупост или алчност, е непосилно за повечето пациенти. През 2003-2004 г. те започнаха активно да търсят правата си и да се обединяват в неправителствени организации. Бяха заведени и спечелени първите дела срещу здравното министерство. В резултат по време на управлението на тройната коалиция контролът при доставките беше затегнат и за повечето пациенти имаше спокойствие 2-3 години. След това обаче липсите отново се върнаха, а пациентите започнаха да настояват онколекарствата да минат към здравната каса, защото е очевидно, че подобна система няма как да работи ефективно.

Отговорът на МЗ, управлявано от ГЕРБ, беше отказ от отговорност. През 2011 г. министерството спря да купува лекарствата за рак и прехвърли на болниците задачата да правят търгове. Тоест - ако някъде няма лекарства, пациентите трябва да дадат под съд болницата, а не МЗ. Освен това първият здравен министър на ГЕРБ - Божидар Нанев е на съд за евентуални злоупотреби при конкурс за доставка на противогрипни препарати. Благодарение на което, всеки следващ министър и администрацията, която управлява, изпитват панически страх от покупки на каквото и да било. Сега от министерството се кълнат, че болниците са се справили и лекарства има. Със сигурност обаче това е станало на по-висока цена - няма как лечебно заведение, купуващо 100 бройки, да постигне цена, каквато търговецът би дал при централен търг, при който се купуват 1000 бройки.

Част от медикаментите - тези за хормонална терапия - през 2011 г. бяха прехвърлени към здравната каса, а от тази година НЗОК плаща за всички препарати за химиотерапия при рак. Опитът от м.г. сочи, че това е може би по-ефективният начин за доставки, тъй като касата не прави търгове, а плаща всеки употребен медикамент. Тоест лекарства вече има за всички, но цената е по-висока и има безкрайно много възможности на абсолютно всички болни да се изписват най-скъпите препарати, което не винаги е необходимо. Благодарение на това парите на касата за онколекарства през м.г. не стигнаха и се наложи липсата да се компенсира с пари от резерва. Със сигурност това ще се случи и тази година. Но тъй като касата плаща определена цена за всеки препарат, а няма гаранция, че болниците няма да купуват медикаментите по-скъпо, е напълно възможно дълговете им да нараснат и отново да има липса на лекарства.

Доколко новият начин за осигуряване на лечението на рак ще бъде в полза на болните, предстои да видим. Засега е видно, че със сигурност е в полза на производителите и търговците. Другото очевидно е, че това е поредната отговорност, от която държавата се разтоварва. А когато няма адекватна държавна политика в превенцията и лечението на онкологичните болести, шансовете на пациентите намаляват драстично.


С НОВИЯ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО