24 юни 2011 г. Тема: здравеопазване

Осъществяването на всяка реформа е продиктувано от обстоятелства, произтичащи от невъзможността даден модел да удовлетвори настоящите и бъдещите потребности, независимо от факта, че първоначално той може и да е бил успешен.

и създаването на вертикални структури от производители/търговци на едро и търговци на дребно на лекарствени продукти едновременно.С отмяната през 2008 г. на "етичния модел" на собственост на аптеките - един фармацевт - собственик на една аптека, бе създадено като "компромисно" правилото, че едно лице не може да притежава повече от 4 аптеки. Текстът на закона обаче въвежда фиктивно ограничение. На практика ограничението е неприложимо, тъй като не е придружено от забрана свързани лица да имат повече от 4 аптеки. Поради липсата на забраната, ограничението от 4 аптеки не действа пълноценно. Де факто всяко юридическо лице по смисъла на Търговския закон може да регистрира 50 дружества, всяко от които да притежава по 4 аптеки. Пример за това са действащите вертикални структури. Необходимо е да бъде извършена законодателна промяна поради създаването на монопол в сферата на здравеопазването. Смята се, че той е недопустим поради факта, че обслужва нечии корпоративни интереси, като същевременно понижава качеството на фармацевтичната грижа, а това рефлектира върху пациентите.Като пряка последица монополът и вертикалните структури създават негативни предпоставки за по-малка конкурентност, както и възможности за пряко договаряне между веригите на търговски условия и цени. Видно и от европейските практики е, че те се отразяват негативно най-вече на грижата за здравето на хората.

- Проф. Станилов, какво според вас трябва да се промени в закона за ВУЗ, за да се защити стандартът на висшето образование у нас?

- Стандартът на висшето образование трябва да се качва, да нараства, да върви нагоре. Има инструмент и този инструмент се казва Национална агенция за акредитация, чийто председател отскоро е проф. Боян Биолчев. Тази агенция трябва да кредитира висшите училища и да им извършва контрол и проверки. Това досега не се правеше, тази агенция акредитираше с високи оценки всеки, който го очаква от нея. Получаваха се фалове като например Великотърновския университет с 4,5 процента, а Варненският свободен с 5,5, това зависи от парите, които ще получат членовете на Агенцията. Повишаването на стандартите е всъщност повишаване на изискванията към висшето образование, регулярна и истинска атестация на преподаването, изкореняване на корупцията.

- Как ще коментирате, че броят на кандидат-студентите стана едва ли не равен на местата във ВУЗ? Защо няма конкуренция?

- Първо ВУЗ-овете за България са много. Аз смятам, че трябва да се закриват ВУЗ-ове, а не да се откриват, което за съжаление продължава да се прави и сега. Второ, демографският срив е причината за намаляване на броя на кандидатите във ВУЗ, защото е намалял и броят на учениците в средните училища. Те не могат да захранят висшите училища с качествени кандидат-студенти. Нито едно от правителствата на България не е заявило намерение да реагира с истински мерки за решаване на демографския проблем.

- Университетите сами ще решават да, приемат студенти според дипломата им, това достатъчно представително ли е за висшите училища или се налага допълнителен изпит и за кои специалности ?

- Това трябва да го решават висшите училища, те следва да отговорят трябват ли им допълнителни изпити и за кои специалности. Приемът по дипломи е по-лесен, няма да се харчат пари. Просто се приемат по резултатите от средното образование. Такъв прием обикновено в чужбина се съпровожда от тестове, защото едно е да получиш диплома от средно обикновено училище, друго е от софийска английска гимназия, например. Нивата на образование са различни и за мен лично това е порок. Трябва да има приемни изпити и то тежки приемни изпити, за да се разбере кой какво знае. Изпитите се определят от ВУЗ-овете, които държат на своето реноме и ценят високо своето място сред висшите училища. Те ще сложат приемни изпити и от там дипломата им ще бъде по-престижна. Ако има високи изисквания, тези, които са влезли с високи дипломи, но нямат необходимите знания, ще бъдат изхвърлени от системата. Но системата ни е корумпирана и тя се корумпира все повече и повече. За съжаление МОМН се ръководи от министър, който не се интересува от образованието, а как да уреди по-добро място на частните училища, не на държавните. Това е министър на частните училища, не на държавните.

- Докъде ще доведе решението ВУЗ сами да определят таксите? Как ще се издържат бедните студенти?

- Не знам докъде ще доведе, ще се види от опита. По-рано ВУЗ определяха таксите на студентите, които бяха на платено обучение, а държавните си ги определяше държавата. Държавните училища сега пък се превръщат в нерегулирани частни.

- Броят на студентите намалява заради все по-малките випуски. Как това ще се отрази на качеството на образованието ?

- Ще се отрази лошо на качеството на образованието. Колкото по-малко кандидат-студенти, толкова по-малко елитни студенти. Като намалее масата, намаляват и те а като се отчислят и тези, които отиват да учат в чужбина, стават още по-малко качествените кандидат-студенти.

- Докъде стигна идеята за филиали на университетите ни в чужбина?

- Сега в новата поправка към закона именно това се пледира-изнесеното обучение в чужбина. То обаче е чисто корупционна схема. Това е изнесено обучение, което в 2004 г. беше повсеместна практика, но след голям обществен скандал беше премахнато. Само че сега министър Игнатов предлага да се въведе отново. Що се отнася до това да идват чужденци да учат у нас, само Варненският свободен университет има изнесено обучение в Кипърската република, непризнато от никоя страна в ЕС. Мисля, че този закон би могъл да работи при положение, че всяко изнесено обучение е акредитирано от Комисията по акредитация, която по-нататък трябва да извършва и контрол.

- Възможно ли е обединяване на висшите училища при запазване на автономността им и за кои ВУЗ -ове става дума?

- В Закона не е казано обединяване, казано е, че висшите училища могат да се обединяват за определен вид обучение, за да правят общо изнесено обучение някъде. Примерно СУ и УНСС се обединяват и правят обучение в Трън, там се открива факултет с пълен наплив от чуждестранни студенти.

- Защо българското образование, при всичките си дълголетни традиции, не е конкурентно на европейското?

- Българското средно образование беше конкурентно, но след либерализацията всичко пропадна, падна му нивото. А пък висшето никога не е било конкурентно, то и не може да бъде. Това е въпрос на време. Най-добър е онзи университет, който е най-стар, както английската ливада - колкото повече я подстригваш, по-хубава става.

- Защо не е добро висшето ни образование, защо у нас не идват да учат студенти от чужбина ? Как да го направим привлекателно ?

- Идват, от Молдова, от Украйна, от Македония. Това е . Елитарно образование има само там, където има елитарни общества. Нашето елитарно общество е атакувано постоянно от всевъзможните политически партии, като е оплювано, унижавано. Примерно БАН, тя е типичен пример как ние не искаме такъв народ, който се занимава с високи материи, а искаме само тези с мотиката, с келнерите, искаме да преживяваме по най-елементарен начин. Българи от Македония и Молдова, от Бесарабия идват да учат у нас, ние им даваме стипендии. За да дойдат от други държави да учат тук, е необходимо да се вдигне нивото на обучение. За това се изисква да има превенции и контрол, а не един професор да търчи в 10 университета, защото заплащането в този, в който е назначен, му е ниско.

- Кои все пак трябва да бъдат най-важните промени в Закона за ВУЗ?

Румънците имат две думи за корупция - мита и спага. Първата описва мащабната структурна ко­рупция, характерна главно за бившата номенклатура и би­вшите служители на тайните служби, които успяха да огра­ничат преразпределението на националното богатство само за себе си. Те, както се казва, обичат да делят на едно. Дру­гата дума - спага, е дребният рушвет, който всеки дава или взема, за да може да прежи­вява добре - на катаджия, на санитарка, на данъчен, в об­щината.

Научих този интересен факт от забележителното изслед­ване на немския антрополог Дърк Тенцлер, работил дъл­го в Румъния, публикувано в „Либерален преглед" http:// www.librev.com/component/ content/article/26-discussion-politics/233-2009-06-16-20-55-45. Тенцлер е удивен, че румънците приемат дребния рушвет за нещо нормално и без него не може да функцио­нира държавата им, но митът - структурната корупция, за тях е най-голямата възможна злина, източникът на всич­ки неблагополучия. Докато немците и северните народи силно се скандализират от дребната корупция, а едрата, структурната я възприемат в реда на нещата. Оттам идва и голямото разминаване между протестантските страни и южноевропейските в говоренето за подкупността. Като се за­мислиш, и у нас е така. И на нас ни трябват две думи.

гората са масово нещаст­ни и се чувстват зле, защото преразпределе­нието на богатството е съсре­доточено в тесен кръг лица, по правило свързани с бившия режим. Дребната корупцийка на катаджии и прокурори оба­че не дразни толкова, защото тя облекчава всекидневното съществуване. Случаят от тази седмица - конфликтът на интереси при народния пред­ставител Лъчезар Иванов, съчетава някак си и мита, и

спага. С неговата политическа позиция той стои на кранчето на големи парични потоци, в същото време се е забъркал в сравнително дребна схема -130 хил. лева от фирмата, ко­ято охранява здравната каса. Хонорар за консултантска дейност. Очевидно е за какво

става дума, както е и очевид­но, че преразпределението на националния ресурс не става по нормални публични схеми. Просто новата номенклатура иска да заеме мястото на старата, като пътьом опитва да изкара и ня­кой лев. Затова е важно в Бъл­гария да наричаме нещата с истинските им имена. Част от тоя път към истината е да раз­граничим, както са направили румънците, двата типа коруп­ция. Разказвам тази история, за да ви посоча пътя, по който ще се развива вашият вест­ник „168 часа" - ще казва ис­тината, ще нарича нещата с точните им имена. Това ще го направи уникален на пазар, в който едната част от вестни­ците е затънала в лицемерие­то на политическото говорене, а другата е потънала в мръс­ния язовир на чистата лъжа и измишльотина.

ОКОЛО три до седем пъти по-скъпо излиза консултацията на Лъ­чезар Иванов като специалист по трудова дисциплина към фир­ма „Секюрити група алфа", отколкото взе­мат негови колеги.

Това изчислиха експер­ти в бранша. Охранител­ната фирма е собственост на Тома Борисов, който е бивш съученик на Алексей Петров от милиционерско­то училище в Пазарджик.

След като Иванов е полу­чил 130 000 лв., за да про­вери условията на работа на 1136 души, излиза, че се падат по 106 лв. на човек. Служителите на „Секюри­ти група алфа" са главно нощни пазачи. Според за­познати е необяснимо за­що работодателят дава по 300-400 лв. заплати за та­кива специалисти, а пла­ща по 106 лв. на лекар за трудова медицина.

Лилия Тенева, ръково­дител на служба по трудо­ва медицина, призна пред Би Ти Ви, че нито тя, ни­то нейни колеги някога са вземали по 90 лв. за трудо­ва медицина. Средната за страната сума е между 15 и 30 лв. според категорията труд За работници от най-вред­ните категории - в АЕЦ „Козлодуй" например, се плащало по 30 лв., твърди депутатът от СДС Ваньо Шарков. Според Лъчезар Иванов фирмите, които е консултирал, са му плати­ли, защото работи, докато другите спят.

Любопитен е и фактът, че консултираната от Лъ­чезар Иванов фирма ох­ранява здравната каса. Тя е спечелила обществена поръчка още по времето на тройната коалиция. Но сключеният с Лъчезар Иванов договор според да­нните на НАП е във време­то, когато той е председа­тел на здравната комисия в парламента и заместник на Цецка Цачева. За това той е получил 121 хиляди лв. от „Секюрити група ал­фа". Източници от ГЕРБ твърдят, че клаузите в до­говора са все още твърде неясни, защото нито НАП, нито Лъчезар Иванов са го предоставили пред изпълнителната комисия на партията. Ръководството се събра във вторник, за да обсъди поредния сканда­лен казус с Иванов. Един­ственият говорил по тема­та бил премиерът. Бойко Борисов бил категоричен, че всичко трябва да се про­вери и да бъде изяснено, за да не пада никакво съм­нение върху ГЕРБ. И заб­ранил на своите да слагат чадър над Иванов.

„Ние мълчахме като дупета", призна със самоирония член на ръководството.

Самият Иванов не бил на заседанието. По теле­фона Цветан Цветанов му съобщил решението на ръководството - докторът лично да поиска да бъде проверен от държавната комисия за конфликт на интереси. „Сам си, ние ня­ма да имаме позиция по скандала", казал му Цве­танов и разговорът при­ключил.

„Всичко продължи не повече от 5 мин. Борисов изобщо не искаше да се задълбочава", разказаха пред „168 часа" присъст­вали на заседанието.

Засега Лъчезар Иванов няма да бъде отзован от парламента, но това може да се случи при доказване на конфликт на интереси. А такъв според повечето депутати от ГЕРБ има.

Въпросът е, че не можем да го задължим да напус­не, призна член на ръко­водството. Всички гербери са си подали предварител­но оставките и те се съх­раняват в партийната цен­трала, но декларациите им чисто юридически нямат стойност и нямат задължи­телен характер. Затова в ГЕРБ се обсъждат и други драстични мерки - изключ­ване от партията и от парламентарната група.

Според депутати не е не­обичайно, че Лъчезар Ива­нов е консултирал точно фирмата, която пази здрав­ната каса. На заседания на комисията той често под­крепял предложенията на шефката на касата Нели Нешева, а понякога дори я изпреварвал. Народни представители от коми­сията разказват, че той оглавявал група в ГЕРБ, която е в опозиция на се­гашния министър Стефан Константинов. Герберите били разделени на София и провинция. В столична­та групичка освен Лъчезар Иванов били небезизвест­ната Геновева Алексиева и Джема Грозданова. В другото лоби били шефка­та на комисията Десис­лава Атанасова, Даниела Дариткова, Пламен Цеков и министърът. Интересен е казусът и с втория до­говор на Лъчезар Иванов за консултации - с фирма „Евроинс". Тя е част от верига, която притежава и здравен фонд. Той подготви и законопроект за задължително здрав­но осигуряване в частни здравни фондове през март 2010 г. От компани­ята заявиха, че депутатът ги съветва във връзка с разработването на застра­хователни продукти в Ру­мъния, Македония и на територията на ЕС. Това нямало нищо общо с „Ев­роинс „Здравно осигуря­ване", което изпълнявало различна дейност. Догово­рът на Иванов с фирмата е от 1 октомври 2009 г. Само 7 дни по-късно - на 8 ок­томври, той внася проект за изменение на Закона за здравното осигуряване. Той предлага промени, за­сягащи именно частните здравни фондове. В проек­та се предвижда още ше­фът на касата да се избира от парламента. По същото

време тогавашният минис­тър Божидар Нанев внася проект на кабинета. Меж­ду първо и второ четене на двата закона влизат 1003 предложения на Иванов. „Де факто не­говият проект влезе в този на кабинета", обясниха де­путати.

Иванов не е декларирал конфликт на интереси сво­ите договори за 2009 г. А според изискванията е трябвало да го стори.