Дама с премия от 15 000 лв. взе касата

По-късно през деня Дянков се срещна на четири очи с президента Росен Плевнелиев. На излизане пред журналисти той се обяви против идеята на Константинов лекарствата да се облагат с по-нисък ДДС. Защото различните ставки не водели до никъде. "Видяхме какво стана по времето на царя, когато имаше различни данъци в хотелите. Не се намалиха цените, само хората на царя си построиха хотели", каза Дянков пред БНР. С президента уточнили темите за разговор с министрите през следващата седмица.

Междувременно досегашният подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доц. Марияна Василева пое кормилото за 30 дни.

"Доц. Василева не присъства на заседанието, но даде предварително съгласието си", уточни Стефан Константинов. И допълни, че тя е на среща с регионалните здравни каси, които представят проектобюджетите на болниците за тази година.

Нормално е болници да увеличат бюджета си с 3 или 5%, но някои болници хитруват и раздуват проектобюджетите си необосновано, алармира д-р Евгени Душков, член на Надзорния съвет на НЗОК и конфедерален секретар на КТ "Подкрепа" по социалните въпроси. Той изтъкна, че болница в градче в Североизточна България предложила да прави сложни лицево-челюстни операции при вродени малформации, при положение че хирурзите, способни да извършат такава сложна интервенция, се броят на пръсти. Районната здравна каса в Пазарджик пък представила бюджет с 3 млн. лв. по-висок от м.г. По думите му за някои клинични пътеки, които са записани, лечебните заведения там нямат необходимия ресурс като специалисти или апаратура. Според Душков бюджетът за лекарства на НЗОК няма да стигне. Дефицитът идва от факта, че здравната каса поема от тази година плащането на хемодиализата и лекарствата за онкоболните. Недостигът щял да е 20-30 млн. лв. "Няма да допуснем хаос", отсече здравният министър.

Йова АПОСТОЛОВА, Румяна МИЛЕВА, Наталия МАЛЧЕВА


Лекарствата не са сирене
Д-р Иван Кокалов, член на надзора на НЗОК и вицепрезидент на КНСБ

Лекарствата не са сирене или кашкавал, те са по-особена стока. Цените им трябва да са достъпни за хората и при всички положения трябва да паднат. Човек може да си купи по-евтино сирене или по-евтин кашкавал, но не може да се лиши от конкретното лекарство, защото става въпрос за неговото здраве. Намесата на държавата в ценообразуването на лекарствата трябва да е по-осезаема. Много пъти съм давал за пример Белгия, където има специална комисия с участието на здравния министър. Там се явява производителят на лекарства и обосновава производствената цена и малката печалба отгоре, после идва ред на дистрибуторите на едро и дребно. И когато се изчисли, че крайната цена на дадено лекарство е 20 евро, се слага печатът на министъра и в цялата страна то се продава на тази цена. Например не би трябвало ДДС върху медикаментите да бъде 20%. Още когато бе взето това решение преди години, синдикатите настоявахме ДДС да е 9%. С колко да се намали данъкът, е въпрос на разчети.

В България цените на лекарствата се образуват по четири компонента. Казват ни, че първият е цена на производителя. Това всъщност е най-ниската цена, на която купуват здравните каси в други европейски държави. При тях обаче това е крайна окончателна цена. А при нас не е. При нас още в началото някой си играе с нещо.

Ние приемаме за цена на производителя цената, по която купува примерно касата в Гърция. Но в тази цена, която плаща фондът или касата в Гърция, вече са сложени всички останали надценки. Докато ние приемаме, че тази цена е цена на производителя. Това е според наредбата на Министерството на здравеопазването, приета с постановление на Министерския съвет от 14 декември 2011 година. И към тази цена се прибавят вече между 6 и 9% надценка за търговеца на едро. След това се прибавят между 18-22% надценка на търговеца на дребно. И след това се прибавя четвъртият компонент - 20% ДДС. И ако приемем, че касата плаща за едно лекарство 10 лева, в България излиза, че цената му е 15 лева.

Така че за да паднат цените на лекарствата, първо трябва да се коригира цената на производителя. И тя да стане наистина цена, на която купуват здравните каси в другите държави. Второ - трябва да има диференцирана ставка на ДДС. Както е в Македония, в Сърбия и в други европейски държави. Защото най-голямата печалба от търговията с лекарства прави държавата с 20% ДДС. Като се намали налогът на лекарствата, по-малко ще плащат и Министерството на здравеопазването, и касата. Тоест в здравната система ще останат повече пари. От друга страна, българските граждани ще плащат по-малко. Според мен този ДДС се държи толкова висок, за да печели държавата - кой друг печели от него? Никой.

И трето - трябва да се проведат преговори между управляващите и търговците на едро и дребно, за да бъдат коригирани тези надценки. Преговорите трябва да бъдат водени така, че в крайна сметка да не бъде ощетен и средният бизнес.

Записа Милена Минчева

За втора поредна година, откакто пое онколекарствата, здравната каса най-вероятно ще има преразход в бюджета за медикаменти. Възможен е дефицит, предупреди вчера Евгени Душков от КТ "Подкрепа", който е и член на надзорния съвет на НЗОК.

"Естествено няма да се случи първите месеци, тъй като НЗОК има един сериозен бюджет. Но тъй като ние не получихме достатъчно конкретни числа за разходите за тези лекарства, считам че прогнозният бюджет ще се окаже по-малък. Ако имаме точните данни, можем да кажем дали те ще стигнат или няма да стигнат. Гергана Павлова, която отговаряше за лекарствената политика в МЗ, единствено ни даде данни за хемодиализата, където обаче считам, че данните са намалени и реалната обстановка е по-различна. Според мен парите, необходими за нея, ще са повече от прогнозираните", каза Душков.

Тази година касата за пръв път ще плаща за химиотерапията в болниците и за диализата. М.г. те се плащаха от самите болници, а здравното министерство им превеждаше парите. Тези дни от МЗ действително не успяха да съобщят колко средства са платили на лечебните заведения за тази цел, тъй като данните още не били готови. Тази година касата разполага с около 100 млн. лв. за лекарства за химиотерапия и диализа и няма никаква яснота как е определен този бюджет.

През м.г. НЗОК пое и т.нар. хормонална терапия за рак - лекарства, които се купуват от аптеките, а не се ползват за химиотерапия от болниците. За целта бяха заделени 40 млн. лв., но касата похарчи доста повече и се наложи да компенсира с пари от оперативния си резерв, които обикновено отиват за болниците, където ежегодно също има преразходи. Сумата беше изчислена така, защото толкова е харчело преди това МЗ. То обаче прави търгове и постига по-ниски цени, освен това осигурява лимитирани количества - за колкото има пари. Касата плаща на аптеките по пределните цени, които са й позволени, без отстъпки и за всички пациенти, на които им е предписана терапията, затова и похарчи доста повече от предвиденото.

За тази година НЗОК ще може да договаря отстъпки за медикаментите, които плаща, и според здравния министър Стефан Константинов това ще доведе до намаление на цените. Касата обаче ще договаря само цените на скъпите оригинални продукти, които са сами на пазара и нямат конкуренция и за момента дори няма особен интерес у производителите към договарянето. Затова и не е ясно дали изобщо това ще окаже някакъв ефект за бюджета.

Има болници, които искат необосновано увеличение на бюджета си за тази година, каза още Душков. От м.г. касата даде възможност болниците сами да определят колко средства ще са им нужни по клинични пътеки, а след това евентуално да редуцира исканията им, ако са необосновани. Имало например болница в малък град, която поискала бюджет за лицево-челюстна хирургия, каквито специалисти у нас има само няколко в големите градове. РЗОК в Пазарджик искала с 3 млн. лв. по-голям бюджет за болниците там, без да може да го оправдае. Затова сега комисия в касата ще преразгледа и ревизира всички искания.
ИЗБОР

НС на касата вчера делегира управлението на НЗОК на зам.-управителя Мариана Василева, докато парламентът избере нов шеф на касата. Досегашният управител Нели Нешева подаде оставка, след като се оказа, че е взела 12 000 лв. бонуси през 2011 г. Самата Василева е взела 15 000 лв., но остана на поста си и дори получи временно повишение.


Управляващи и опозиция си мерят бонусите
Венелина Ангелова, Любен Обретенов

Вместо да задейства отдавна обещаната реформа в заплащането на държавната администрация, парламентът загуби ценно време в нападки между управляващи и опозиция кой е взел по-големи бонуси. Шефът на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев заяви, че ще поиска от Сметната палата да изготви доклад за взетите бонуси от зам.-министрите в кабинета на Сергей Станишев. Той припомни, че през 2010 г. правителството на ГЕРБ е спряло със закон допълнителните възнаграждения в бордовете и че зам.-министри и членове на политическите кабинети нямат право да получават бонуси. Според Велчев по отношение на бонусите, раздавани от настоящото правителство, всичко е напълно прозрачно.

Раздаването на допълнително материално стимулиране в министерствата по времето на ГЕРБ обаче съвсем не е прекратено и е много далеч от прозрачно. В. "Сега" осъди социалното министерство за отказана миналата година информация за получените премии, а в решението на Софийския административен съд се посочваше, че такива данни трябва да се оповестяват, тъй като са в обществен интерес. Въпреки това и сега много ведомства продължават да се крият зад закрилата на личните данни. Особен случай тук е вътрешният министър Цветан Цветанов, който твърди, че МВР не дава бонуси, а в същото време само до 30 септември м.г. е изплатило 10.3 млн. лв. допълнително материално стимулиране. Същата невярна информация Цветанов поднесе вчера и в парламента.

Популистките замервания с бонусите заеха и част от времето за парламентарен контрол, след като левият депутат Димитър Горов се оплака, че негови въпроси, които е задал към някои министри за бонусите в техните ведомства, са били върнати с мотива, че вече са зададени от други народни представители и съдържат лични данни. Поредната акция за разсекретяване на допълнителното стимулиране беше подета от "Синята коалиция".

Дълбоко благодарен на местната власт в София трябва да е героят, комуто е посветил водещия си материал "Новинар": "Шеф на ДКЦ хариза на Столична община борч за 560 000 лв." Като началник на поликлиника д-р Росен Фиданов развивал безстопанствена дейност, ощетила общината с над половин милион лева. За наказание бил назначен за временно изпълняващ длъжността на друг консултативен център. Това разказал червен общинар на колегите си в градския парламент.

Според Георги Първанов най-благодарна на централните власти трябва да е организираната престъпност. Атакуван от ББ, че по време на президентския си мандат е бил прекалено мил с престъпниците (криминаломил?), той контраатакува: "От нас (с Ангел Марин) са помилвани хора, осъдени за тежки, предимно битови престъпления. А вие, господа управляващи, помилвахте босовете на тежката организирана престъпност", цитира бившия президент "Труд". "Помилвал изнасилвачи с отвращение", по адрес на Марин пише пък "24 часа". "Нали не трябва с мъст и със злоба да се подхожда към такива мръсни души", аргументира се бившето вице...

Декларираме, че в процеса на работа по тази рубрика не сме късали вестници, само сме ги милвали :)

"Не мога дори да преброя хората, които съм уволнил. Те са толкова много, че практически съм забравил какво е да наемеш някого на работа." Тази реплика от филма Up in the АIR е на героя на Джордж Клуни, чиято работа беше да уволнява хора в различни компании. След събитията от последните десетина дни, довели до отстраняването на няколко висши държавни чиновници, изглежда, че ГЕРБ могат да имат нужда от подобен консултант. Иначе единственото, с което ще се занимават високите етажи на държавата, са уволнения и обяснения за тях.

Зад всяка от кадровите промени има различни причини, някои основателни, други не чак толкова. Всички те обаче са показателни за стила на управление на ГЕРБ - бягство от реалните проблеми (въпросът с бонусите на висшите чиновници), вярата, че всичко е наред и просто по случайност неподходящи хора са се озовали на висши държавни постове (поредният бюрократ без диплома, този път и с възобновено дело) и че конфликтите в страната се решават не принципно, а с мимикрия и опит за задоволяване на двете страни (скандалите около лекарствата).

Освен това зад всички уволнения от последните дни се прокрадва една обща нишка. И шефката на здравната каса, и заместник-министърът на здравеопазването и председателят на борда на директорите на "Напоителни системи", и директорката на Агенцията по вписванията (до известна степен) си тръгнаха след публични скандали, които предизвикаха шумно неодобрение. Основният аргумент за отстраняването им беше именно масовото недоволство и неспособността им да се справят сами с него. "За всички е ясно, че един човек не определя цената на лекарствата, нито управлява Здравната каса. Като има проблем, излизаш и казваш – ето по този начин аз ще го направя – публично, прозрачно, каза премиерът Бойко Борисов по повод уволнението на зам.-министъра на здравеопазването Гергана Павлова. - Кой да го обясни, аз ли да го обясня."

Това от една страна е хубаво - създава усещането, че правителството не е високомерно и глухо за настроенията на хората. Но да балансираш с недоволството на хората е едно от най-трудните задачи на добрия политик. Понякога то е основателно и адекватната реакция е сравнително лесна. Понякога обаче не е. Има и случаи, както е един от тази седмица, когато зад публичния скандал стоят много конкретни корпоративни интереси. В този случай повод за уволнение стана имитацията на масово недоволство и така властта взе страна във войната между собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и мажоритарния акционер в Софарма Огнян Донев.

От друга страна, този подход само имитира решение на проблема. Зад него се усеща убедеността, че всичко си е наред - добре организирано и уредено, само че има неподходящи хора. И - няма човек, няма проблем. Отстраняването на конкретния кадър от управлението на страната, дори и да е основателно, трябва да върви заедно с анализ на истинските причини, довели до скандала. Иначе да лекуваш проблемите, които се показаха на повърхността, само с уволнения е като да се бориш със симптомите на една болест. Това отиграване на ситуацията е стъпка в правилната посока, но само тя не е достатъчна.

Зад всяко едно от уволненията тази седмица се виждат различни проблеми, но никой до момента не е заявил ясно, че ще се бори за разрешаването им. В следващите редове може да видите накратко какви са по-сериозните недостатъци в осветените през седмица сектори. На следващите страници пък ще прочетете по-подробен анализ на проблемите.

1. Шефът на управителния съвет на "Напоителни системи"

Ако и позицията на Георги Харизанов да не е особено висока, историята с него е показателна за начина, по който се назначават хората по високите етажи на държавната администрация, и по-специално в земеделския сектор. Абсурдните факти около шефа на борда на директорите на Напоителни системи бяха толкова много, че само един от тях би трябвало да е достатъчен, за да светне нечия червена лампа. Първо се оказа, че той не е завършил висшето си образование, както сам е казал. Профилът му в sladur.com беше само щрих в странната серия от разкрития за живота му. Последваха информациите, че е осъждан за изнудване и е обвиняем по още две дела, едното от които за кражба. Самият Харизанов даде подробни обяснения по всички тези факти, което е хубаво. Той може и наистина да е жертва на злощастно съвпадение на обстоятелствата, но това няма никакво значение. Защото никой с подобно CV не може да бъде назначаван на висока позиция в държавната администрация.

Истинският проблем в случая не е Георги Харизанов и ситуацията няма да се реши с отстраняването му. Очевидно дава дефекти начинът, по който министърът на земеделието Мирослав Найденов подбира хората за ръководните постове в сектора. Опитите му да защити Харизанов (това били едва ли не младежки лудории) само показват, че системният проблем едва ли ще намери решение. Преди това беше Калина Илиева, която освен с фалшифицирана диплома за висше образования се оказа и забъркана във водевилен скандал.

Харизанов и Илиева, макар и на важни постове сами по себе си, не успяха да доведат до трайни проблеми. Но същите съмнение има и около кадруването, което се опитва да осъществява министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов в съдебната система.

2. Заместник-министърът на здравеопазването

Случаят с Гергана Павлова е много различен от този в "Напоителни системи". Напрежението около цените на лекарствата, които доведоха до отстраняването на заместник здравния министър, всъщност са част от войната между групата около собственика на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и председателя на съвета на директорите и основен акционер на "Софарма" Огнян Донев. Случаят е показателен за начина, по който се използват медиите, които се концентрирани около КТБ. Всички те започнаха координирана атака срещу Огнян Донев, като се фокусираха върху разликата в цените на лекарствата в България, Турция и Сърбия, където намериха продукт на "Софарма" да се продава по-евтино. След това фокусираха вниманието върху Гергана Павлова, която като заместник-министър на здравеопазването отговаряше за лекарствената политика. Тя е и бивш служител на "Софарма", което я прави лесна мишена. Всичко това беше опаковано в истеричен микс и повтаряно от всички медии, близки до Цветан Василев. Така се създаде фалшивото усещане за масово недоволство. Всъщност в целия вестникарски и телевизионен хор пее само един човек - измамен плурализъм, който подменя обществения интерес с личен.

Единственият аргумент за уволнението на Гергана Павлова беше именно медийният натиск от тази група. Не беше дадено никакво обяснение дали тя наистина е злоупотребила с властта, нито дали е работела за това пазарът да се изкриви в полза на бившия й работодател. Обвиненията идваха само от един от конкурентите на пазара на лекарства, като зад тях имаше повече твърдения и по-малко факти. Така се създаде неприятното усещане, че премиерът реагира на подадената от Цветан Василев топка и взима страна във войната му срещу Огнян Донев. Защото дали уволняваш някого под натиск от една корпоративна група, или го назначаваш, в крайна сметка е едно и също. Пак не действаш в интерес на хората.

3. Шефовете на здравната каса и агенцията по вписванията

Нели Нешева и Виолета Николова бяха отстранени от заеманите позиции официално заради бонусите, които сами са определили за себе си. Във втория случай по-важната причина беше започналата наказателна процедура срещу България заради блокираното вписване на чуждестранни търговски дружества в Търговския регистър, което трябваше да започне от 1 януари тази година.

Двата случая са различни като суми и вероятно трябваше да бъдат различни и като отговорност. Шефката на здравната каса си беше определила допълнително възнаграждение за малко над 12 хил. лв за една година. Това прави с хиляда лева допълнително върху заплата от около 5 хил. лева (по неофициална информация). Дали тази сума е голяма или не, може да се разбере само след като стане ясно каква работа върши конкретния човек срещу нея - а тя е да управлява 2.6 млрд. лв.

С шефката на агенцията по вписванията ситуацията е по-различна. Тя си е раздавала бонуси от между 5000 и 11 000 лева на месец. Дори и без да знаем каква работа е вършила тя, е ясно, че това възнаграждение е прекалено за когото и да било държавен служител.

Уволнението и на двете обаче по-скоро не решава проблема. Истинската причина за тези недоразумения е начинът, по който се определят възнагражденията в публичната сфера. Цялата система от бонуси и демесета (ДМС=допълнително материално стимулиране) има нужда от сериозно преразглеждане, за да се гарантира справедливо заплащане в държавните и обществените организации. То трябва да е честно и прозрачно както за техните колеги, така и погледнато откъм данъкоплатците. Без това винаги ще има хора, които ще злоупотребяват с дадената им власт.

Честата смяна на хора по горните етажи на властта, от една страна, е положителна, защото създава усещането у тях, че могат да си отидат и за най-малкото провинение, или съмнение. В същото време обаче е важно уволненията да са справедливи и да решават проблеми. Това означава правилата да стават по-ясни за всички. За да се случи това обаче, правителството и всичките му подразделения трябва да имат ясна политика във всеки сектор. И назначенията там да са заради качествата на отделните хора да изпълняват тази политика, а не защото се търси работно място на наш кадър. Съответно уволненията да са заради липсата на резултати, а не само за това, че много хора викат ох и ах.

Иначе политиката ще продължи да изглежда като треторазреден екшън - вместо да се съсредоточи върху това да спаси света, главният герой се е заел да изхаби възможно най-голямо количество патрони, да опука всеки, който му попадне на мерника, докато зрителите забравят сюжета на филма.