Нищо новинарско, просто бизнес

Сериозен интерес към най-голямата печатна група проявяваше и мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Според източници, близки до сделката, той беше опитвал да преговаря за покупката на вестниците от германската компания през различни подставени лица. Едно от категоричните условия на WAZ обаче беше, че не искат с оттеглянето си да допринесат за монополизирането на вестникарския пазар. В близката сфера на влияние на Корпоративна търговска банка са вестниците от "Нова българска медийна група", "Уикенд" и TV7.

Сделката за българското дружество на WAZ обаче беше структурирана по доста нестабилен начин. "Главен преговарящ" с германската компания беше Христо Грозев заедно с двама чуждестранни съдружници. Те договориха параметрите по сделката, но не успяха да намерят финансиране. Тук се включиха Огнян Донев и Любомир Павлов. Двамата първоначално трябваше да имат миноритарен дял в медийната група, а Грозев да осигури по-голямата част от финансирането. Първоначално обаче почти всички пари бяха дадени от Донев и Павлов. След като Грозев не успя да намери средства в уговорения срок, другите участници по сделката се притесниха, че чрез него могат да станат съдружници (макар и скрито) с Цветан Василев. Тогава Донев и Павлов предприеха серия от преструктурирания на собствеността, вследствие на които Грозев остана миноритарен акционер. Между двете страни започнаха съдебни дела, но според новите собственици на "Медийна група България" истинският им противник в това противопоставяне са Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски, чиято майка Ирена Кръстева е и формалният собственик на "Нова българска медийна група".

Много скоро войната започна да се води през медиите, контролирани от двете групи. Вестниците на Донев и Павлов осветиха част от дейността на Цветан Василев. В отговор контролираните от банкера вестници и телевизии започнаха да търсят всякакви начини да демонизират мажоритарния акционер на "Софарма".

Последният епизод от тази война е атаката с цените на лекарствата. Тя е добре координирана по всички медии, близки до Василев - с едни и същи послания и епитети (добре дирижираният медиен хор се опитва да наложи прякора Здравния октопод за Донев). В последния епизод от войната има и друг интересен момент. За пръв път в атаката срещу Донев се включиха и издания извън близкия кръг, контролиран от Василев и Пеевски - предимно медии, които влязоха в учредения преди седмица Български медиен съюз. Той беше създаден като алтернатива на Съюза на издателите в България, който беше оглавен от Любомир Павлов. Избирането му стана повод да се прояви напрежението между него и бившия главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, подкрепен от главния редактор на "Тема" Валери Запрянов и съсобственика на "Стандарт" Тодор Батков. Новата организация в момента е и с доминиращо присъствие на пазара заради тиражите на изданията в него и повечето на брой членуващи издателски групи, както и влиянието на симпатизиращите на БМС електронните медии. Така беше очертана и новата демаркационна линия между Донев и Цветанов.

Тази битка от голямата вестникарска война вече доведе и до жертви - уволнението на един заместник-министър. Така за първи път започна и отстрел на хората, нарочени за близки на Донев, което вече е нова стъпка в ескалацията на войната. Може да се очаква сега да последва ответен удар срещу "хората" на Цветанов в управлението.

Ударите между "Нова българска медийна група", подкрепена от пригласящите й медии, и "Медийна група България" (на Донев и Павлов) е знак, че на вестникарския пазар тепърва ще се водят грозни битки с всички средства. Това е знак също за нещо по-страшно, че изданията ще са жертва на търговията с влияние и ударите под кръста. Очевидно е, че издателският бизнес съвсем дерайлира от основните си функции да създава качествена информация и анализи, полезни за читателите. Оттук нататък той пое по хлъзгавата плоскост на разчистване на бизнес сметки и войни в защита на лични търговски интереси. Така медиите все повече се отдалечават от читателите си, а бизнес моделът, който разчита на доверието към тях, ще се подкопава все повече и повече.


Отвъд компроматната война

Или какво означава поредната истерия около цените на лекарствата
Десислава Николова

Здравната система се разтърси от скандал, който на повърхността изглежда като грижа за здравето и парите на българския данъкоплатец. В него обаче има два сюжета, който случайно съвпаднаха - натискът срещу шефката на здравната каса Нели Нешева да подаде оставка заради получени раздадени бонуси, които е в контекста на водената от СДС кампания. В същото време медиите близки до собственика на Корпоративна банка Цветан Василев атакуват собственика на "Софарма" Огнян Донев, като се опитват да го демонизират и охарактеризират като октопода в здравеопазването. Обвиненията са, че е монополист и продава лекарствата на компанията в България по-скъпо. В следващите въпроси и отговори се опитваме да обясним какво реално се случва на лекарствения пазар.

За какво бяха отстранени Гергана Павлова и Нели Нешева?

Нели Нешева подаде оставка като директор на здравната каса, след като премиерът Бойко Борисов прикани парламентарната група да поиска това. Причината бяха аргументите й за бонусите в здравната каса.

Гергана Павлова беше уволнена по лично усмотрение на премиера Бойко Борисов. "Защо всичко това, което касае лекарствата, цените, ценообразуването, не е в интернет, не е прозрачно, не е ясно. Затова я махам. Иначе бих влязъл в споровете, които има между отделни икономически групи в България. Това е конкуренция, да си я водят на тяхна територия", обяви Борисов. Павлова не отговори на въпроси на ТВ7, които я обвиняваха, че като бивш служител на дистрибутора "Софарма трейдинг" до 2008 г. е подкрепяла "Софарма". Цените и регистрите на лекарствата са в интернет.

Павлова и Нешева са в конфликт с фармацевтичната група Търговска лига от 2011 г. Тогава здравната каса намали средствата за кардиологични клинични пътеки. Над 10% от парите за болници отиват за кардиоклиниките, чиито процедури са най-скъпите. При проверка през 2010 г. се оказа, че в някои болници между 75 и 85% от приетите и изследвани пациенти... са били практически здрави.

Групата около дистрибутора "Търговска лига" включва "Чайкафарма", веригата "Образцови аптеки", здравния фонд "ДаллБогг: Живот и Здраве", Български кардиологичен институт (верига от болници за инвазивна кардиология) и Български онкологичен институт. Групата е един от основните получатели на средства по кардиологични клинични пътеки. Търговска лига окачиха иронични билбордове с лика на Гергана Павлова и здравния министър Стефан Константинов. Подобни акции и платени публикации в медиите от Търговска лига срещу управляващите здравната каса и здравното министерство имаше при всички правителства в последните години.

Защо търговете за лекарства бяха прехвърлени в болниците, а за част от лекарствата в здравната каса?

Павлова е обвинявана за прехвърлянето на търговете за лекарства от Министерството на здравеопазването към болниците. Според критиците така се увеличавали възможностите за манипулации, а цените се повишавали заради по-малкия обем на търговете. Причината за прехвърлянето обаче е прозаична. В края на 2010 г. ГЕРБ реши под натиска на пациентите да прехвърли лекарствата за рак и редки болести в здравната каса. Здравната каса плаща за всеки болен, ползвал лекарство, докато министерството се ограничаваше в рамките на бюджета си, който стигаше средно за 38% от нуждаещите се. През миналата година на касата бяха прехвърлени само медикаментите, които се прилагат и за домашно лечение, докато продуктите за химиотерапия и изотопите, както и за хемодиализа, които се прилагат само в болнична обстановка, бяха оставени като отговорност на самите болници. През тази година те са включени в клиничните пътеки.

Скочиха ли от това цените на лекарствата?

Според доклад на Гергана Павлова до здравния министър след децентрализацията са реализирани икономии от 9.7%. За едни и същи лекарства министерството е похарчило 120.6 млн. лв., а болниците 108.9 млн. лв. Това отчасти се дължи и на спестени количества, тъй като болниците са правили по-точни заявки. Част от производителите обаче са повишили цените си (не само в България), макар и в рамките на пределите, установени през 2010 г. По действащата нормативна уредба лекарствата заплащани от държавата не може да струват по-скъпо от предходната година. Едно от обясненията за тази аномалия е, че Комисията по цените не ги е намалила служебно. До май 2011 г. тя се оглавяваше от Деян Матев, съветник на министъра на здравеопазването по юридическите въпроси, а от края на миналата година вече начело на новата Комисия по цени и реимбурсиране е Росица Спасова от Министерството на финансите.

Има ли примери за лекарства, които сега се продават на по-високи цени от 2009 и 2010 г.?

На теория, както и всички останали стоки и услуги, цените на лекарствата би трябвало също да се повишават с темповете на инфлация предвид производствените разходи, ръста на заплатите в съответната фирма. Ръст отбелязват цените на лекарствата без рецепта, както и на хранителните добавки. Последните обаче са в регистрационен режим, т.е. не се контролират от държавата. При лекарствата с рецепта е точно обратното. "Комисията по цени на лекарствата е връчила стотици решения за намаляване на цените в резултат на намаленията в други държави", коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании. Той допълва, че е възможно компания да е предоставила на търг по-ниска или по-висока цена в рамките на пределната цена, но е абсолютно невъзможно официалната цена да бъде увеличена с 300%, както твърдят някои медии.

Как се регулират цените на лекарствата?

При медикаментите контролът от държавата е и при производството (произвежда се по изключително строги правила), и при ценообразуването (държавите регулират цените по цялата верига до пациента). В ЕС съществува единно законодателство за производството и ценообразуването, като всяка страна сравнява цените, които са постигнали при преговори здравните й фондове с производителите, и има законова рамка как се образуват цените и колко плаща за тях съответната здравна каса. В България е въведена практиката да се приема най-ниската цена на производител от цените, които плащат здравните каси в осем европейски страни. Цените се определят от комисия към Министерския съвет (виж графиката), като към тях се добавят надценки и ДДС.

Високи ли са цените на лекарствата в България?

Зависи от гледната точка. Според фармацевтичните компании цените са изключително ниски и повече не могат да намаляват. "Заради законовата рамка цените на ниво производител в България са най-ниските в ЕС. В Европа всяка държава сравнява цените, които плащат здравните й каси с останалите държави и официалното намаляване на цена в България означава намаляване и в останалите страни от ЕС. Ако намаляването продължи повече, това ще доведе до ново оттегляне на лекарства от пазара", коментира Денев. След въвеждането на тази практика през 2007 г. от пазара отпаднаха около 400 продукта. Така единствената възможност за намаление на цените е административно намаляване на цените на производител или надценките, но това рискува да изкара много участници извън бизнеса. Другата възможност е по-ниско ДДС.

От гледна точка на пациентите цените са високи. Причината е, че България е страната в ЕС не само с най-нисък стандарт на живота, но и която отделя най-малко обществени средства за лекарства. Болните купуват от джоба си лекарства за своето лечение в размер на 1.297 млрд. лв. (62% от пазара), докато държавата е отделила за лекарства само 801 млн. лв. по линия на здравната каса, здравното министерство и държавните болници. Средно в ЕС над две трети от цената на лекарствата се поема от публични източници (т.е. пациените плащат малко над 30% от стойността им), като в някои страни 90% от медикаментите се плащат от държавата.

От гледна точка на политиците тезата с високите цени на лекарствата е удобната тема с удобния виновник – лошите фармацевтични компании печелят на гърба на хората. След закрита дискусия в здравната комисия депутатите натовариха здравния министър до две седмици да представи доклад как да намалеят цените на лекарствата – тема, която се дискутира няколко пъти годишно.

Защо цените на някои лекарства са по-евтини в Сърбия и Турция?

Най-очевидната причина е ДДС - в двете страни той е 8% за лекарствата. Втората е силно протекционистичният пазар (който не би могъл да съществува в ЕС). В Сърбия, ако има медикамент на местен производител, той се ползва с преференции и обществените фондове не купуват друго лекарство. Лекарствата, които се плащат от държавата, се продават само в държавни аптеки. Сърбия общественият фонд покрива до 80% от средно аритметичното на цените в Италия, Словения и Хърватия. На частните аптеки не им е позволено да продават тези лекарства. Пазарът в Турция е 9.2 млрд. долара, като местната индустрия е много силна и има 49% пазарен дял като стойност на продаваните лекарства. Ако местният производител има най-ниската цена, неговата се приема за референтна за всички останали в здравния фонд. Иначе цените се сравняват с най-ниските цени във Франция, Италия, Испания, Португалия и Гърция и са фиксирани.

Надценките в Сърбия за складовете са 6%, а за аптеките – максимум 12%. Държавният фонд обаче не е плащал на производителите от две години, дългът към доставчици за 2011 г. е 120 млн. евро. Това означава, че лекарства се купуват само на свободния пазар. В Турция към цената на производител се добавят пет различни групи надценки за търговци на едро и аптеки, които варират от 9% до 2% при цена от 10 до над 200 турски лири за дистрибутор и от 25% до 12% за аптека. В Турция 80% от лекарствата се плащат от здравната каса. Хронично болни и деца не плащат нищо. В болница не се плаща нищо за лекарства.

В репортажа на TV7 за цените на лекарствата в България, Турция и Сърбия от тази седмица се сравняваха пределни цени у нас (т.е. в аптеките може да се намерят и по-евтино) с цените в аптеките в двете балкански страни. Специално за Турция (в Сърбия няма драстична разлика) Огнян Донев отбеляза пред "Нова телевизия, че "Софарма" тепърва пробива на свръхрегулирания пазар и затова предлага толкова ниски цени.

Има ли монопол в лекарствения сектор?

Лекарственият пазар има три нива – производство, търговия на едро (дистрибуция) и търговия на дребно.

На пазара оперират около 100 български и чуждестранни компании. По данни на международната анализаторска компания IMS Health най-голямата фармацевтична компания в България, "Актавис", държи 7.5% от пазара. "Софарма" е с 5.4% и за 2011 г. е пета.

Фармацевтичните компании нямат право да продават директно на аптеките и болниците. Това правят търговците на едро с лекарства. В този сегмент през последните пет години четири компании си разделят доставките на над 80% от медикаментите в България с приблизително еднакви дялове. През 2011 г. първи по доставени лекарства с 22.15% са "Софарма Трейдинг", следвани от "Либра" с 22.10%. "Софарма Трейдинг" има най-голям дял в болниците, който обаче е много малка част от пазара – 92 млн. лв. при над 2.1 млрд. за всички лекарства.

Законодателството разрешава на производителите да притежават дистрибутор, но забранява и на тях, и на дистрибуторите да притежават верига аптеки. Според лекарствения закон фирма или физическо лице може да притежава максимум по четири аптеки. Въпреки това съществуват вериги аптеки, тъй като има редица способи това правило да бъде заобиколено. Най-голямата верига от около 160 аптеки е на собственика на дистрибутора "Фармнет" (17.7% пазарен дял) Веселин Марешки.

Последният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията за фармацевтичния бранш е от 2006 г. Според него няма нито една компания с господстващо положение. След публикациите срещу "Софарма" и по сигнал от депутати от СДС КЗК ще разследва доставките на лекарства за обществени фондове. Учудващо антимонополният регулатор благодари на СДС за сигнала, преди изобщо да е разследвала. Анонимен сигнал срещу "Софарма" е постъпил и в Европейската комисия, която е отправила питане до правителството дали компанията е получавала държавна помощ. Вицепремиерът Симеон Дянков обяви пред БНТ, че явно няма такава държавна помощ, но правителството ще отговори на писмото.

Може ли някой еднолично да определя бюджетите на болниците?

Цените на лекарствата се определят от комисия към Министерския съвет, в която заместник-министър Павлова не участваше. Бюджетите на болниците се определят от РЗОК, които ги предлагат на директора на Националната здравноосигурителна каса, която пък ги предлага за одобрение на надзорния съвет на НЗОК. Павлова и членовете на надзорния съвет нямат пряк контакт с районните каси, нито с експертите в самото управление на НЗОК, както и с директорите на болниците. Бюджетите се изчисляват по специална методика. Решението какъв да е бюджетът е на самите директори на касата, надзорът само одобрява или не.

Всяка болница е търговско дружество и прави търг за нужните й медикаменти, консумативи и др., за това има ясна документация. В търговете се дават различни точки тежест за отложено плащане, бърза доставка и цена. Обикновено клиниките дават голяма тежест на отложеното плащане и се издължават на дистрибуторите след минимум година. На практика търговците на едро с медикаменти и апаратура са най-големите кредитори на клиниките.

Забавното е, че дори по времето на комунизма, когато високото социалистическо съзнание трябваше да гарантира, че всеки съвестно изпълнява задълженията си, държавата е била принудена да въведе допълнителни стимули. Бонусите в държавната администрация 62 години по-късно обаче продължават да предизвиква скандали – от една страна, с твърдението, че чиновниците получават огромни заплати, а от друга, че схемата им е несправедлива и неясна. Най-пресният пример за последното е уволнената (с други мотиви) шефка на Агенцията по вписванията Виолета Николова, която си беше раздала 48 хил. лева, въпреки че управляваната от нея структура работи лошо.

Така че цялата истерия е популизъм - както от страна на властта, която се опитва да прикрива реалните доходи на чиновниците, така и от опозицията, която смята, че бюрокрацията едва ли не може да работи без никакви стимули.

Теория и практика на бонуса

Получаването на бонуси всъщност е доста ограничено, а често допълнителното материално стимулиране, меко казано, символично. Българската агенция по безопасност на храните например е регистрирала бонус на стойност точно 1.72 лева (при максимален от 954 на месец). По-сериозни суми се изплащат в малко на брой случаи, което само по себе си не е лошо - не може да се очаква да привлечете качествени финансови ревизори в БНБ, ако им плащате заплата на портиер на банка. Важното е това да става по ясни правила.

Най-общо схемите са четири. В първата графа спадат допълнителните доходи, които могат да се дават според закона за държавния служител и кодекса на труда – за прослужено време (които сега се обсъжда да бъдат премахнати), извънредно време и т.н. В специализираните закони, като този за дипломатическата служба се полагат средства за ранг, владеене на език и т.н. През 2008 г. бяха добавени допълнителни възнаграждения за "постигнати резултати" и "други допълнителни случаи". По тази схема някои от ведомствата заделят от 20 до 25% от фонда си за работна заплата, което се раздава за постигнати резултати.

Вторият начин, който е силно разпространен, е за раздаване на награди или допълнителни възнаграждения от икономии. Те идват от прословутите "незаети щатове", чрез които ведомствата се опитва да надуят разходите си, а след като ги спестят, ги раздават като премии. В добрите години имаше министерства, които разпределяха по 3-4 допълнителни заплати годишно. С натиска за съкращение на администрацията обаче държавните служби масово "съкратиха" незаетите бройки.

Третият начин е т.нар. допълнително материално стимулиране. То се полага на служителите от ведомствата, които събират глоби, такси или пък имат някаква стопанска дейност. Освен на митничарите и данъчните такива пари се полагат на още около 50 администрации. Само в системата на здравеопазването има четири закона, които определят кой може да взема ДМС. Около 25% (в някой случай 40%) от събраните приходи се раздават като бонуси на служителите. Някои министерства като това на правосъдието, здравеопазването и финансите са си уредили и част от тези средства да отива и за бонуси на техните служители. В Агенция "Митници" ДМС не може да надвишава трикратния размер на базовата заплата, но практиката във ведомствата е безкрайно разнообразна.

Четвъртият вариант е за допълнителна работа. Например служителите, които боравят с евросредства, получават двойни заплати. Чиновник на средно ниво може да получи около 1700-2000 лева. Освен това те могат да вземат и хонорари за участие в комисия по оценка на проекти, за контролна дейност и т.н. Така същият този служител може да получи и над три хиляди лева. Друг трик е участието на чиновници или членове на политическите кабинети в бордове на държавни фирми (който поне за зам.-министрите бе прекратен от това правителство).

По-дребните доходи идват от пари за дрехи, представителни, командировъчни и т.н.

След като се тегли чертата, се вижда, че всъщност вече трудно може да се говори за заплати на чиновниците, особено по по-високите етажи на властта. Точно както и при банките се използва годишен процент на разходите, за да е ясно каква лихва се плаща, при чиновниците явно трябва да се въведе Годишен размер на доходите.

Проблем ли са бонусите? По принцип не. Няма нищо по-добро от това чиновниците да получават пари за свършена работа и добри резултати.

В много ведомства обаче това не е така, а допълнителното материално стимулиране се използва за завоалиране на доходите – официално те са ниски, но с помощта на малко ДМС те стават прилични. Пример за това са раздадените пари в кабинета на бившия министър на правосъдието Маргарита Попова (с основен произход Агенцията по вписванията) или сега на здравеопазването. Това, разбира се, е популизъм, с който правителството се опитва да излъже данъкоплатците за реалните доходи на висшите чиновници. Той обаче e изключително вреден. Министрите масово подписват неоправдано високи бонуси на подопечните си ведомства, с което пък си гарантират трансфер на средства за ДМС в министерствата. При оставката на Виолета Николова логично трябва да се попита и министърът на правосъдието защо е подписал толкова висок бонус.

В същото време раздаването на пари за постижения е добре, но не работи. На теория това трябва да става на базата на годишните оценки за постиженията на отделните чиновници. Оценките обаче масово се раздават на два принципа – да няма обидени или пък спрямо наличните финанси за бонуси: ако има пари, всички са отличници, ако не, всички стават двойкаджии.

Най-проблематични обаче са така наречените ДМС-та – колкото повече глоби и такси, толкова повече доходи. На пръв поглед всичко е ОК, данъчните и здравните инспектори работят повече, бюджетът се пълни и всички са доволни. Това обаче създава перверзната логика НАП например да няма интерес да прави данъчната практика по-ясна и непротиворечива, за да могат нейните служители да налагат глоби. Както заключва Deloitte в доклада си "Данъците в България": "Инспекторите по приходите изглеждат неудовлетворени, ако ревизираната компания се окаже напълно изрядна." Или пък Агенцията по вписванията да надува разходите си, за да има повече средства за ДМС. Обратният вариант също не е добър – какъв би бил мотивът на митничаря да се рови в камионите, ако не очаква по-добра заплата за старанието си.

Решението е ДМС-то да се обвърже с повече критерии – то да зависи не само от събраните глоби, но и от намалените разходи на самата администрация, подобрената среда, оценка на клиентите и т.н. От Агенция "Митници" изброиха значително количество критерии - както правна сложност на случаите, с които техните служители са се занимавали, риск и т.н. Но те отново се отнасят до събираемостта, но не и до удовлетвореността на фирмите, примерно.

Вицепремиерът Симеон Дянков предложи отпадането на ДМС, коeто се формира на базата на глоби. Промените в закона са в парламента вече няколко месеца. Сега Дянков предлага всички ведомства, като например НЗОК или НОИ, да минат по закона за държавния служител, така че и техните ДМС да отпаднат. Тук депутатът от ГЕРБ и член на правната комисия Емил Радев коментира, че може да има и конституционен проблем, тъй като те по презумпция са обществени, а не държавни организации.


„Софарма” ги продава там под производствената им цена в София