25 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване

По-голямата част от кариерата на Василева е преминала в Института по информационни технологии към Българската академия на науките. Тя има докторска степен по информатика и преподава в Нов български университет и СУ „Св. Климент Охридски". Василева е била член на експертната група по здравеопазване на ГЕРБ и е участвала в изготвянето на предизборната програма на партията в здравния сектор. Името й също бе замесено в бонусния скандал, след като се оказа, че тя е

прибрала по-голяма премия дори от шефката си Нешева - 16 842 лева.

Според информация на „БАНКЕРЪ" шансовете на Василева да остане за постоянно като управител на НЗОК са малки. Новият шеф вероятно ще бъде юрист с опит в системата на районните здравноосигурителни каси. На това описание отговарят единствено Мария Радева, чието име досега не е спрягано в публичното пространство и Глинка Комитов. Радева е доказан професионалист, консултантпо правно регулиране в здравеопазването и автор на справочниците „Здравната система в България" и „Санкциониране на лечебните заведения по 330". Тя е завършила магистратури по право и обществено здраве и здравен мениджмънт. Освен като адвокат е работила седем години в РЗОК-Русе като юрисконсулт и началник на отдел „Контрол". От септември 2010-а е консултант по правно регулиране на здравеопазването. Членува в Националния съюз на юрисконсултите и Националното сдружение за здравна политика и мениджмънт.

Комитов от своя страна освен директор на столичната РЗОК има опит и като заместник-директор по медицинските дейности на Националната здравноосигурителна каса. Завършил е медицина със специалност „Акушерство и гинекология", право в УНСС - София, и социология и политически науки в ПУ „Паисий Хилендарски". Специализирал е здравен мениджмънт в Париж и маркетинг във Висшата българо-френска школа „Марком". Комитов също има богата служебна визитка. Бил е директор на Обединена районна болница - Пловдив, главен експерт по юридическите и икономическите въпроси на Общинския съвет в Пловдив, началник на отдел „Експертно техническо осигуряване" на Общинския съвет - Пловдив, и началник на отдел"Административно-стопански" в ХЕИ - Пловдив. След това става главен секретар на Районния център по здравеопазване в София.

По-малко вероятно е длъжността да бъде заета от шефа на Университетската болница „Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев или от бившия директор на ИД „Медицински одит" доц. д-р Златица Петрова.

изглежда като треторазредна „сапунка" на фона на драматичния екшьн, разиграл се в българското здравеопазване през последната седмица. Нерегламентирани бонуси, уволнения и принудителни оставки, ло-бистки интереси, високи цени на лекарствата... се преплетоха в първите няколко епизода на „здравните" войни за милиарди. В следващите серии предстои да видим поне още няколко ключови сблъсъка на интереси. На първо място всички очакват как „Софарма" ще отвърне на правителствения удар. След принудителните оставки на всесилните „джедаи" Златица Петрова, Нели Нешева и Гергана Павлова въпросът е не дали, а чии ще са следващите хвръкнали глави? По действащия досега сценарий обречен изглежда и здравният министър д-р Стефан Константинов, но режисьорите свише може да са избрали и друго, още по-сензационно продължение. А като заключение може би най-накрая ще разберем коя е тъмната и коя - светлата страна в системата.

Напрежението в здравната ни галактика ескапираше от месеци и първият сблъсък на силите стана уволнението на Златица Петрова от шефското място в Изпълнителната агенция „Медицински одит". формален повод за началото на последвалия грандиозен раздор обаче бе наглед едно невинно питане на депутата от Синята коалиция Димо Гяуров за раздадените бонуси в Националната здравноосигурителна каса. На последвалата спешно свикана пресконференция управителката й Нели Нешева с изключително нервен, даже арогантен тон се опита да оправдае взетите от нея и служителите й допълнителни материални възнаграждения за близо 4 млн. лв. с лекова-тото обяснение, че всички вършели перфектно работата си и заслужавали премии. Но от последната медийна изява на Нешева като титулярен шеф на НЗОК разбрахме някои далеч по-важни неща.

Първото от тях е, че схемата за стимулиране на чиновниците в касата е твърде порочна, въпреки че формално не нарушава разпоредбите на Закона за здравното осигуряване. За да получат допълнителните между 1500 и 17 хил. лв. Нешева и чиновниците й на практика са се превъплътили в ролите на корави здравни ченгета, санкциониращи в много случаи и без основание болници, клиники, джипита и аптеки. Още през декември 2011-а от Националното сдружение на общопрактикуващи-те лекари се оплакаха, че понасят унищожителни санкции от 1000 до 1500 лв. за дребни грешки при оформянето на документацията си. Глобяват ни дори за неявяване на пациенти на профилактичен или диспансерен преглед, а в случая отговорност по Закона за здравето носи самият пациент, обясниха тогава потърпевшите, но от Здравната каса, естествено, отрекоха за „полицейщина-та". Аптекари пък признаха, че част от техния оборот е отишъл за премии в НЗОК заради незначителни технически нарушения като липса на подпис в графите „отпуснал" и „получил", нечетлив почерк в рецептите или защото близки

на болни на легло са си позволили „наглостта" да взимат вместо тях отпуснатите медикаменти.

Но не това бе есенцията от бонусния скандал в касата. По-важен е изводът, че

Нели Нешеда изигра много лошо картите си, при все че държеше почти всички козове. Тя бе на един от най-ветровитите постове в държавата като управител на институцията, разпределяща над 4 млрд. лв., но се справяше сравнително добре и се радваше на ключовата за сигурността на „царуването" й подкрепа от страна на правителство, шефове на големи болници, лекарски съюз и пациентски организации. Затова спокойно и културно можеше да отбие неособено силната атака и да потуши напрежението, като дари бонуса си за благотворителност. Както го направи впоследствие, но с фатално закъснение. Вместо това Нешева реши да се легитимира публично като всесилен управник и индиректно обвини обществото и управляващите, че не я оценяват достатъчно. Това поведение, естествено, не се хареса на единствения все-

силен човек в държавата - премиера Бойко Борисов, а междувременно се активизираха и някои медии. Те раздухаха скандала в посока допълнително субсидиране на „приятелски" болници, а ръководни фактори в управлението на касата бяха посочени като редовни клиентки на клиника по пластична хирургия в гр. Елин Пелин. И Борисов нямаше друг полезен ход, освен да хвърли „култовата" реплика за разваления мед от лъжичка катран и да посочи вратата на шефката, използвайки за целта парламентарната група на ГЕРБ. Независимо че дори в средите на авторитетната здравна комисия Нешева минава за всеобща любимка, премиерът показа кой командва парада и колелото на здравния хаос се завъртя необратимо.

Впоследствие нещата се развиха с главоломна скорост, и то в няколко сюжетни линии. Първата от тях е вече до болка познатата оонусна стилистика, за разлика от бившия си основен конкурент, здравният министър д-р Стефан Константинов се опита да предотврати фаталния удар и своевременно разпространи пресинформация за

раздадените в системата на министерството 5.23 млн. лв. допълнителни стимули. Но го направи доста неубедително. От лаконичното му уточнение единствено стана ясно, че 90% от над 15-те хиляди премирани служители работят в „Спешна помощ", регионалните здравни инспекции, домовете за деца, психиатриите и кръвните

центрове. В документа изобщо не бе споменато кой и с колко е бил стимулиран - за шефове или редови служители става въпрос. Съмнения относно достоверността на отчета се появиха веднага, особено след като от спешните центрове в Пловдив и Видин заявиха, че не са взели допълнително нито стотинка, във Варна раздали по 16-17 лв., но от икономии на заплати. Няколко психиатрични клиники също отрекоха да са се облажили от държавната щедрост. СДС светкавично поиска оставката на Константинов, а основното обвинение бе в опит за прикриване за раздадени над 2.5 млн. лв. награди в министерството.

„Министър, който лъже, не може да взема верни решения, а създава тежки проблеми и затова трябва да освободи заемания пост", изтъкнаха „сините". Изобщо не съм излъгал, много ясно казах, че 90% от парите не са дадени на администрацията в Министерството на здравеопазването и това е абсолютно така, защити се Константинов. После министърът все пак извади конкретни числа, от които се разбра, че заместник-министърът на здравеопазването Гергана Павлова е взела 10 хил. лв. бонус за 2011 г. , а другото вице във ведомството - Десислава Димитрова, е получила сумата от 9 хил. лева.

Макар че засега Константинов удържа фронта, столът му изглежда силно разклатен и заради последните разкрития, че с част от 340-те милиона трансфер от НЗОК към министерството през 2011-а, които са пари от здравните вноски на българските граждани, са плащани дейности за неосигурени. Вътрешнопартийната му опозиция става все по-силна и може да бламира на второ четене в парламента „гордостта" на министъра - законопроекта за промени в Закона за лечебните заведения. Константинов е недолюбван и от Здравната комисия заради самоволното решение на казуса „Златица Петрова", а и премиерът Бойко Борисов му извади жълт картон, като освободи заместник-министър Павлова. Именно Павлова бе „дясната ръка" на министър Константинов и имаше ключова функция в определянето на държавната политика в бизнеса за милиарди, какъвто е купуването и снабдяването с лекарства

Този път на бойното поле излезе името на „Софар-ма". Бившият кадър на фармацевтичния гигант Павлова бе обвинена в прокарване на лобистки закони и решения, облагодетелстващи компанията на Огнян Донев. „Под прицела" на критиците попадна главно прехвърлянето на търговете за лекарства на онкобол-ни от здравното министерство към болниците. След децентрализацията през март 2011-а вместо един търг, на който лечебниците купуваха големи количества медикаменти на ниски цени, те бяха принудени поединично да се снабдяват с малки партиди на завишени ставки. Следата води към дистрибуторската компания на холдинга „Софар-ма трейдинН', която е основният доставчик на лекарства за болниците.

От Центъра за защита правата в здравеопазването преди време предупредиха, че повечето от въпросните заведения се намират в дългова зависимост към компанията на Донев,а впоследствие се оказа, че новата система на разпределение създава хаос в доставките на медикаменти. Съмнения относно работата на Павлова се появиха и покрай конкурса за изграждането на циклотрон за минимум 80 млн. лв. в Александровска болница, в който мнозина видяха „Софарма" като предизвестен победител. Според запознати натиск за оставките на Константинов и Павлова е упражнила и друга фармацевтична компания - „Търговска лига", която е останала недоволна от намалението на цените на клиничните пътеки в инвазивната кардио-логия. Нешева пък загатна, че в дъното на оставката й лежат засегнатите интереси на фармацевтичния сектор, след като тя се зае със задачата да договори по-ниски цени на обществените лекарства.

Отделно министър Константинов бе нарочен, че е прикривал сигнали срещу „Софарма", а с писмо Министерството на финансите се поинтересува дали е имало държавна помощ към „Софарма" и „Софарма Трейдинг" след запитване от Европейската комисия.

На друг план бе поставен и въпросът за цените на лекарствата, след като няколко издания гръмнаха, че българите плащат за медикаментите на „Софарма" повече, отколкото турци и гърци. Тогава министърът се намеси и обясни методиката на ценообразуване, от която стана ясно, че у нас невинаги е най-евтино в Европа. Оказа се и че само две страни от Европейския съюз имат ставка на ДДС за медикаментите, равна или по-висока от българската. В България положителен ефект се очаквал от бъдещото договаряне на отстъпки между здравната каса и дистрибуторите, свързването на аптеките с НАП и въвеждането на електронна рецепта.
Сметната папата и КЗК ще ревизират касата

Сметната палата ще направи проверки на обществените поръчки, обявявени от Националната здравнооси-гурителна каса и от Националния осигурителен институт, съобщи председателят й Валери Димитров. Той обаче уточни, че проверката в здравната каса е планова и няма нищо общо със скандала с получените бонуси и последвалата оставка на Нели Нешева. Димитров заяви, че държавната администрация е раздута и зле платена, но решението не е в бонуси-те. „В Сметната палата въвеждаме система, при която Възнагражденията на служителите се раздават в зависимост от постигнатите резултати, а средната заплата е около 1000 лв. и е ниска за работата, която се върши", отбеляза Димитров.

Комисията за защита на конкуренцията пък подхваща сигналите за извършени нарушения при доставките на лекарства, получени от лидера на СДС Мартин Димитров и д-р Ваньо Шарков. Тя ще проучва пазара и доставки на медицински продукти към болнични заведения, Министерството на здравеопазването и здравната каса.

КЗК ще анализира съществуващите условия за функциониране на ефективна конкуренция и отношенията между основните участници. В рамките на проверката комисията ще изследва наличието на евентуални форми на нарушение на разпоредбите й. За целта тя вече е изискала информация от Министерството на здравеопазването и от НЗОК.

Самият той подписал мненията си, оставени под материалите, касаещи бизнеса на Огнян Донев, но това не трогнало администраторите на сайта. Неговите коментари, както и всички останали негативни били изтрити, което възмутило журналиста. Постъпката на Бареков стана в присъствието на заместник-председателя на Комисията по здравеопазване Даниела Дариткова и председателя на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов. Тримата обсъждаха темата с цените на лекарствата.

Повод за гостуването на Дариткова бе публикация в петъчния брой на „Труд" (24 февруари) от първа страница със заглавие „Опрощават 53 000 лв. на мъж на депутатка". В нея се казва, че държавата е опростила на съпруга на Даниела Дариткова тази сума, натрупана като неплатен наем за чайна в Пампорово. От областната управа в Смолян решили да си потърсят парите, но се оказало, че законовият срок за вземанията е изтекъл и искът бил отхвърлен, твърди изданието. Бареков се опита да изясни защо във вестника публикуват компромати за Дариткова, обвързвайки материала с предположението, че парламентарната комисия разследва „Софарма". Той квалифицира „Труд" като вестник на компанията. Дариткова обаче отговори, че комисията разследва лекарствената политика, а не конкретната фирма.

Въпреки това Бареков първо показа „Труд" наобратно, за да не се чете ясно заглавието му, а след това накъса вестника на парчета с думите: „Ето това ще бъде съдбата на парцала „Труд". После водещият уточни, че не го прави заради депутатката, а заради заглавието „Лекарства поевтинели с 400 лева." Гостите му обаче не реагираха. Дариткова обясни, че подобни публикации се опитват да вменят съмнителен морал на фона на всичко, с което се занимава здравната комисия в момента. Бизнесът на съпруга ми е минал през съответна законова процедура, но фактите са интерпретирани по неподходящ начин и вменяват неверни изводи, каза депутатката.

От данните на левицата става ясно, че Трайчо Трайков e получил 36 960 лв. Неговите заместници Иво Маринов - 28 511 лв., а Евгени Иванов - 9231 лв. Уволнената наскоро зам. здравна министърка Гергана Павлова - 20 281 лв., а министърът на образованието Сергей Игнатов - 29 206 лв.

От справката се вижда още, че заместникът на Симеон Дянков Владислав Горанов е награден с 18 480 лв., заместникът на Цветанов Веселин Вучков пък е получил скромен бонус от 1587 лв. Експравосъдният министър и настоящ вицепрезидент Маргарита Попова за 2010 е получила бонус от 9375 лв.

Междувременно президентът Росен Плевнелиев обяви и своята позиция по скандалния случай с бонусите на шефката на НЗОК Нели Нешева. Може ли, когато един човек като д-р Нели Нешева, който управлява 4 милиарда лв. на година и носи огромна отговорност за всяка своя грешка, да получи 12 000 лв. бонус? Не "може", а трябва, категоричен бе той. Според него дори тя трябвало да получи повече.

Нереални искания за бюджет имали голямата част от болниците, поясниха членове на НС на НЗОК. Те изнесоха куриозния случай с малка общинска болница, която искала средства по клинична пътека за лицево-челюстна пластична хирургия на деца с вродени малформации при условие, че специалистите в цялата страна са няколко.

На предишното заседание на НС на НЗОК били предоставени само обобщени числа от районните каси, които те предлагат, а в момента работи комисия в централното управление в НЗОК, която преглежда бюджета на всяка РЗОК, поясни д-р Душков. Очаквало се на 27 февруари комисията да представи окончателни варианти. Според представителите на НС на НЗОК има районни каси, които обосновано искат увеличение на бюджета с 3-5%, но има РЗОК, които са надули много бюджета си.

"Сега НЗОК е в много трудна ситуация, защото трябва да покрие всички изисквания и ние трябва да бъдем максимално точни в преценката си по исканията и възможностите да бъдат изпълнени бюджетите", каза д-р Иван Кокалов от КНСБ, също

член на Надзорния съвет. "Касата не прави цените на лекарствата, но трябва да има по-сигурен ресурс. Цените и ценообразуването на лекарствата са политически въпрос", допълни Кокалов.

На вчерашното извънредно заседание на НС на НЗОК, свикано от здравния министър, бе решено доц. Марияна Василева, подуправител, да изпълнява длъжността управител на НЗОК в рамките на 30 дни, както повелява законът.

оставяш цялата държава да оцелява едва-едва, да се окаже, че крупни суми се раздават не на администрацията, а на политически лица", коментира Кутев.

От данните на левицата става ясно, че Трайчо Трайков e получил 36 960 лв., неговите заместници Иво Маринов -28 511 лв., а Евгени Иванов -9231 лв. Уволнената наскоро заместник здравна министърка Гергана Павлова - 20 281 лв. а министърът на образованието Сергей Игнатов - 29 206 лв.

От справката се вижда още, че заместникът на Симеон Дянков Владислав Горанов е взел 18 480 лв., най-вероятно в качеството му на шеф на надзора на НЗОК, въпреки клетвите на Дянков, че с тази практика е свършено. Като правосъден министър Маргарита Попова за 2010 г. е отчела допълнителни възнаграждения извън основната заплата в размер на 9375 лв. Зам.-министърът на транспорта Камен Кичев е взел 5700 лв. отгоре. Щедри добавки през 2010 г. са имали към заплатите си и заместниците на Росен Плевнелиев в МРРБ. Георги Прегьов е взел 36 635 лв., Екатерина Захариева - 20 827 лв.

Зам.-министърът на екологията Евдокия Манева е взела 18 480 лв. Спортният министър Свилен Нейков е получил сравнително скромните 7007 лева, но заместникът му Лазар Каменов го надминава с 7655 лв.

Какво се случва с Трайчо Трайков, получил близо 40 000 лв. над заплатата си при положение, че Нели Нешева беше уволнена за едва 12 000 лв., попита Кутев.

Лицемерие лъха от всички действия на управляващите, възмути се от парламентарната трибуна зам.-председателят на Коалиция за България Ангел Найденов. Димитър Горов отбеляза, че са му върнати всички парламентарни питания във връзка с раздадените бонуси в министерствата.

В отговор вътрешният министър, дошъл в НС за парламентарния контрол, заяви, че в МВР не били раздавани бонуси през 2011 г., а 58 000 лв. отишли за заслуги на полицаите. Цветанов дори нападна Корнелия Нинова, че получила 150 000 лв. като член на борда на директорите на "Булгартабак".

"Вие лъжете, че съм получила 150 000 бонуси от "Булгартабак". Срещу вашите думи ще имате моите документи и тогава ще докажа, че вие лъжете", заяви Нинова. Депутатката бе категорична, че Цветанов се опитва да я дискредитира, защото е от най-яростните противници на кабинета. "Разчитах, че ще подходите по-професионално, след като 3 години ровите в миналото ми", каза тя.

След услужлива вчерашна публикация във всекидневник за допълнителните възнаграждения на хора от властта по време на Тройната коалиция ГЕРБ обявиха, че ще искат от Сметната палата да бъдат разкрити всички средства, получавани от зам.-министрите в кабинета "Станишев".