ПЛОВДИВСКИТЕ ЛЕКАРИ СКОЧИХА СРЕЩУ БЛС

Той определи изявлението като порочно и неправилно, неподходящо в момент на криза.

Лекарите обясниха, че не са апелирали срещу глобите на здравната каса, а срещу изземването на средства под формата на псевдоконтрол. Те настояват да се отстрани проблемът с глобите, налагани на лекари заради превишени лимити на направленията

за пациенти.

Да спре преследването на лекарското съсловие от страна на районните здравни каси, настояват пловдивските лекари. Оказва се, че финансовата година е приключила с излишъци, а в същото време над 40 пловдивски джипита трябва да възстановят на РЗОК между 3 и 10 хил. лв. за това, че са лекували пациентите си.


Сметки и абсурди
Аида Ованес

Тези дни темата за цените на лекарствата в България стана повече от актуална. Не че се каза нещо, което не се знае, или нещо, което не е казвано. Но все пак този път мнозина имат възможност за повече ползи от разменените в публичното пространство реплики - за едни е пи ар, за други - шанс за повече печалби, за трети - популизъм, за четвърти - нещо друго, все едно какво. Дано от цялата тази говорилня и осиромашелият българин има някаква полза - да плаща за лекарствата си някой лев по-малко. Неотдавна Световната банка оповести, че близо 1/4 от бедните българи вече втора година пестят от лекарствата, които са им изписани. Просто не ги купуват заради цената.

Как изглеждат нещата извън колибата на бедняка - там, където се взема решението колко ще плаща той за животоподдържащото хапче или инжекция?

Преди всичко, май е било изненада дори за експертите, общият пазар на лекарства в България е отбелязал ръст от 12,4% през 2011 г. спрямо 2010-а, като ръстът на медикаментите, купувани от аптека, е с 14,7%, но има спад от 0,8% на купуваните от болниците. У нас през 2011 г. са похарчени 481 млн. лв. за лекарства, заплащани от НЗОК, а за 2012 г. по това перо са предвидени 495 млн. лв. За сравнение: банкрутиралата Гърция с 11 млн. население е предвидила близо 9 пъти повече! Тъй де, българският финансов министър би рекъл: "Затова те банкрутираха, а ние - не".

И още малко числа. За пореден път Синята коалиция внесе предложение за намаляване на ДДС върху лекарствата - от 20 на 9%. Толкова - 9%, е данъчната ставка върху лекарствата в Румъния, Чехия, Естония. В Латвия, Австрия и Словакия е 10%, в Литва и Португалия - 5%, в Словения - 8,5%, в Испания - 4%, в Полша - 7%, в Германия - 19%, в Дания и България - 20%!

"В Белгия (където данъчната ставка е 6%) има комисия с участието на министрите, в която идват производителите на лекарствата, доказват производствена цена и малка печалба, която е регулирана, и когато си стиснат ръцете, че едно лекарство ще струва 20 евро, то се продава на тази цена в цяла Белгия", разказа вчера експерт в областта на здравеопазването. Такова нещо у нас не може да се случи. В противен случай би намалял броят на парадоксите. Оправданието, че ДДС-то върху лекарства не може да бъде намалено, защото ДДС-то изобщо е основният приходоизточник, също 5 пари не чини. Защо ли? Ами защото според данни на самото МФ приходите от ДДС върху лекарствата са около 150-160 млн. лв. годишно, което представлява 0,4% от общите приходи от ДДС. Намалението на тези приходи със 120 млн. лв. не би се отразило съществено върху приходната част на бюджета, категорични са експертите от опозицията.

Така че наистина ли виновни за скъпите лекарства у нас са фармацевтичните производители, или липсата на желание на управляващите да променят закона? Или чакат нещата толкова да се "нажежат", та на гърба на бедния и болен нашенец поредният популист да си направи поредния пи ар?


Не убивай вестника
Тошо Тошев

В последните дни Николай Бареков и TV7 вдигнаха кръвното на обществото до състояние на инсулт. Струва ми се, че доста убедително доказват убийствената спекулация с цените на лекарствата, извършвана от „Софарма", чиито основни собственици са Огнян Донев и Любомир Павлов.

Не е изненада, че едни други структури, в случая вестници, също тяхна собственост, ги защитиха. Като матросовци те мятат тела пред амбразурите на бълващото огън разследване. Но това е естествено, драги ми Ники Бареков, такава е участта на корпоративните вестници.

Аз познавам добре повечето колеги от „Труд" и твърдя, че в него работят добри журналисти. Те нямат вина за това, че върху техните съвести тикат телесата на Лакомници. Пазят си хляба... И възразявам срещу аутодафето на - вестника им, което извърши вчера ти в сутрешното си предаване. Това ми напомня едни отминали времена, които човечеството не иска да се повтарят. Ако не харесваш, не чети, но не убивай вестника!

Зам.-министърът на здравеопазването Десислава Димитрова имала реален шанс да оглави НЗОК или надзора й, научи „Преса" от членове на здравната комисия в парламента. Те припомниха ласкавото изказване на финансовия министър при трансферирането на възпитаничката на Принстън от МФ във ведомството на Константинов. Тогава вицепремиерът каза, че Димитрова работила по остойностяване на клиничните пътеки в САЩ към екипа на Обама, който подготвял здравната реформа. Другата спрягана за овакантения от Нели Нешева пост е бившата шефка на Медицинския одит Златица Петрова. Тя обаче беше отстранена лично от Стефан Константинов и връщането й във властта ще означава, че той ще е третият уволнен здравен министър в кабинета „Борисов".

За нов пост се спряга и името на зам.-шефката на здравната комисия в НС Даниела Дариткова. Тя може да смени отстранената от премиера Гергана Павлова. Запознати обаче твърдят, че късата резервна скамейка на управляващите вече се стопява,

защото поне засега няма мераклии да заемат новите длъжности. В сектор с толкова проблеми, скандали и лобистки интереси никой не иска поста, коментираха за„Преса" медици.

Към този момент е сигурно единствено, че досегашната заместничка на Нешева в НЗОК ще оглави институцията за 30 дни. Константинов свика вчера заседание на надзора на касата, което упълномощи Марияна Василева да заеме мястото до избирането на нов управител. „Мародерство е да се вдигат цените на лекарствата", каза в своя декларация и ВМРО.


Съблазънта да бъдеш богочовек
Д-р Владимир СОТИРОВ, психиатър

Често при мен идват хора, вярвайки, че са попаднали при добрия специалист, при правилния човек, който ще предложи най-адекватната помощ на техния проблем. Ще ги изслушам и накрая ще им „предпиша" правилното решение. Правилното решение! Ще им дам съвет как да постъпят. Правилния съвет! Защото съм специалист по решаване на проблеми и справяне с нещастието, неизменно съпътстващо живеенето. Хора с такава нагласа в повечето случаи са разочаровани след срещата си с

мен. Защото аз не знам кой е правилният съвет, кое е вярното решение. Аз често не намирам правилните решения и за своите собствени проблеми, лутам се, експериментирам, терзая се в очакване на експерименталния резултат, започвам отначало... А какво остава за чуждите. Обаче е много изкушаващо да действам от позицията на последна инстанция, нещо като богочовек, който може да решава съдбите на хората. И да се разпорежда. Понякога се поддавам на това изкушение. В повечето случаи успявам да се удържам и да призная липсата на богоподобни качества. Част от дошлите да се посъветват с мен се разочароват. Повечето за мое щастие разбират позицията ми.

* * *

се разпореждам със съдбите на хората, които са в зависима (от психиатричната институция и нейните жреци - лекарите) позиция поради болестта си.

Осъзнах го в момента, когато „изписах" един пациент по време на нощно дежурство в студентските си години, когато работех като санитар в клиниката на 4-ти километър. „Изписах" го, като му отключих вратата на болницата посред нощ, докато сестрата и дежурният лекар спяха кротко в кабинетите си. Аз бях този, който прекарваше нощите в разговори с безсънните пациенти. На сутринта излъгах сестрата, че въпросният пациент е избягал, вземайки ключовете от джоба на робата ми, докато съм задрямал на едно канапе в коридора. Никой нищо не можеше да

ми направи - аз бях студент, който запълваше дупки в графика на санитарите с нощни дежурства.

После, в пети курс, бях назначен на половин сестрински щат. Малко по-късно започнах работа в Курило като психиатър. И имах официално власт да изпиша когото когато си реша. Или обратното: да ограничавам свободата на който както аз реша с един-единствен мотив - психичната болест. Станах експерт в съда и давах заключения кой да бъде хоспитализиран (въпреки волята му) и кой да бъде изписан (освободен). Това беше, ако не опияняващо, то поне вдъхновяващо.

* * *

Властта е и отговорност.

Правенето на избор от името на пациента, вместо пациента е форма на власт, вземане на решение и поемане на отговорност за здравето и живота - неща, които не са по силите на никой смъртен, пък бил той и лекар.

Дали да се лекува, или не, дали да се подложи на изследване, или не, как, кол-

ко и къде да се лекува - трябва да бъдат избори на пациента, не на лекаря.

Ролята на лекаря е да информира, да предлага алтернативи, да разяснява - на достъпен за пациента език - и да обсъжда с болния предимствата и недостатъците на съществуващите терапевтични алтернативи. Право на пациента пък е да прави избор, не на лекаря. Освен в случаите, когато пациентите се отказват от това право (или не са в състояние да го практикуват поради болест или друга причина) и делегират на своя доверен лекар тази чест и отговорност.

* * *

Да практикуваш власт от позицията на експерт е съблазняващо. Да практикуваш социална власт в анонимността на лекарския кабинет може да бъде развращаващо.

Не само лекарите, всички, които са в ролята на експерти, лесно биха могли.да се изкушат да злоупотребят е властта си.

И политиците често влизат в ролята на експерти. За тях понякога важи симпатичният виц за мишките и совата..

Отишли мишките при совата

и се оплакали, че лошо живеят. Совата, която минавала за мъдрец, ги посъветвала: „Правете като таралежа, използвайте бодлите." „Но ние нямаме бодли", възразили мишките. „Е, не знам, аз съм по стратегиите", казала совата.

А има експернтост и у политиците. От тях се очаква креативност. Те трябва да измислят как да решат волята на суверена. Народът им казва къде трябва да стигнат, те следва да изобретят начина.

* * *

Да бъдеш специалист е отговорна позиция, от висотата на която можеш да раздаваш решения, да поставяш хората на местата им, да управляваш. Има формални експерти, например съдебните - често пъти именно те решават делото. Има и неформални - експерти в една общност, защо не и приятелски кръг. Всеки в такава позиция - формална или неформална, може да злоупотреби с властта и да проповядва истината.

Виж реакцията на Брюксел към скандала тук.

Реакцията на медийната гилдия, политиците и обществеността бе мигновена. А за часове интернет форумите полудяха.

Журналисти, политици и социолози единодушно осъдиха саморазправата с “Труд”, а хората масово подиграха т. нар. журналист. В нета можеше да се прочете от: “На Ники няма ли кой да му скъса... ника?”, през: “Такава ще е съдбата на Бареков”, “Това е слабост” и “Готов е да надмине себе си за някой лев”, та до: “На тая твар й дават ефир, отечеството е заплашено”.

Разкъсването на хартиеното издание на вестник “Труд” стана в края на сутрешния разговор на Бареков със зам.-председателката на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова (ГЕРБ) и шефа на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. Тримата обсъждаха цените на лекарствата в рубриката “Гореща точка” на блока “Бодилник”.

Минути преди края на разговора Бареков обяви, че иска да поговорят за свободата на пресата и попита депутатката Даниела Дариткова как приема “медийните комплименти” за нея във вестник “Труд”.

Вие разследвате дейността на фармацевтичната компания “Софарма” (един от съиздателите на “Труд” е Огнян Донев, който е и изпълнителен директор на фирмата - б. р.), обърна се Бареков към гостенката си. “Официално разследваме лекарствената политика в България и позицията, в която сме”, поправи го Дариткова.

Без връзка с цените на медикаментите на първата си страница в броя от петък “Труд” разказа, че държавата е опростила на съпруга на Дариткова - Никола Проданов, 53 000 лв., натрупани като неплатен наем за чайна в Пампорово. До това се стигнало, след като областната управа в Смолян закъсняла да внесе в съда иск срещу длъжника. Поради изтичане на давност искането за изплащане на сумата било отхвърлено от съда.

Първоначално Бареков реши да покаже публикацията и първата страница на “Труд”, обърнат с главата надолу. “Не искам да покажа това заглавие, защото ще им направя реклама, а ще го покажа наобратно”, обясни той.

След това обаче, внезапно обзет от яростен порив, той се запени и злостно започна да къса изданието на парчета и нервно да ги мачка. В същото време не спираше да говори: “Това ще бъде съдбата на парцала “Труд”.

Гостите в студиото онемяха и не реагираха. “Не го правя заради вас, а заради това заглавие, че са поевтинЯли лекарствата, във вестника на г-н Донев, с 400 лв. в България”, опита се да обясни нещо Бареков на очевидно лош български език.

Дариткова обясни, че вестникът опитвал да й вмени “съмнителен морал на фона на всичко, с което се занимаваме в момента, с едни внушения, които касаят първо бизнеса на моя съпруг, неща, които са минали със съответна законова процедура, но интерпретирани по подходящ начин, те могат да отклонят общественото внимание и мнения”. И после добави, че е “човек, отговорен и принципен” и винаги е действала съобразно закона и интересите на избирателите си.

“Заставам зад всички действия на служителите и журналистите в Тв 7, които съм наела. На тях им е предоставено правото на свободно слово”, коментира поведението на Бареков Евелина Колева, изпълнителна директорка на медията и член на съвета на директорите.

Според данните на агенция ГАРБ между 1 и 23 февруари “Бодилник” е бил гледан средно на ден от 63 051 души. За сравнение - ранният блок на Би Ти Ви събира пред екраните 611 075 българи всяка сутрин.

“Актът - късането на вестник “Труд” в ефир, означава, че тв водещият Николай Бареков не може да контролира импулсите си. А една публична личност трябва да може да си налага уравновесено поведение.”

Това бе коментарът на проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия, началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница и водещ специалист на България. “И моите колеги не са доволни от възнагражденията си, те са много ниски, но никой от тях не къса трудови книжки, документи или каквото и да било”, добави професорката.

Миланова е категорична, че човек може да мисли каквото си пожелае, но съвсем различно трябва да е демонстрираното от него пред околния свят.

“Не може да казваш всичко, което ти идва на ум. Точно затова не може човек да няма контрол”, каза още специалистката по психиатрия.

Проф. Миланова добави, че за съжаление в днешно време доста българи не са в състояние да диктуват поведението си и нямат спирачки. “Само че в никакъв случай това не е начинът да постигаш целите си, да убеждаваш опонента си или да накараш някой да те последва в започнатите дела”, завърши националният консултант по психиатрия.

“Да се късат или горят вестници и книги ми напомня за едни други времена в миналото, които човечеството трябва да е забравило”, коментира Тошо Тошев, главен редактор на “Преса”, съиздател на “Обединени свободни медии” и двадесет години главен редактор на вестник “Труд”. Той уточни, че не е гледал предаването на Николай Бареков по Тв 7.

Неговият колега, редакционният директор на “Преса” и председател на Българския медиен съюз, Валери Запряновказа: “Това е абсурдно, да се къса вестник в ХХI век е пълен абсурд.”

Председателят на контролния съвет в съюза Красимир Герговне вдигна телефона си. От АБРО отказаха коментар.

Не съм гледал сутрешния блок на Тв 7, но винаги съм бил против войната в медиите, каза генералният директор на БНР Валери Тодоров.

“Смятам, че да счупиш радиоприемник, не значи, че си сложил край на радиото. По същия начин - да скъсаш демонстративно вестник, не значи, че си оборил позицията. Това нито променя дадена теза, нито доказва обратната. За мен това бе излишен и краен жест”, обясни Тодоров.

След генералният директор на БНР заключи: “Хубаво е в медиите да има конкуренция, но тя трябва да е на по-висока степен.”

“На Бареков не му е за първи път - спомняте ли си призива му към Борисов да стане като Пиночет и да направи полицейска държава - “Важното е да са пълни камионетките, пък нека пострадат и невинни” - ревеше той преди 3 г., малко преди да го изхвърлят от Би Ти Ви”, каза Данка Василева, главен редактор на “24 часа”.

“Сега прави същото, но в угода на корпоративни интереси, от екрана на телевизията на ДПС и обслужващата я Корпоративна банка. Тази мафиотска група искаше да придобие “Труд” и “24 часа”. След като не успя, пусна лайнометите си да бълват лъжи срещу вестниците и собствениците им. Но явно им пренави пружината и в резултат затъна до шия в собственото си производство, заяви тя.
Борислав Зюмбюлев, главен редактор на "168 часа": Това е фашизъм

“Това е корпоративен фашизъм. Опит за постигане на търговски цели чрез човеконенавистна идеология. По общо определение фашизмът е всяка дейност, която прилага пропагандни цензурски техники, за да потиска свободата, свободата на словото и независимостта на медиите. Символичното скъсване на вестник директно препраща към националсоциалистическите практики в Германия, което ме кара да мисля, че това действие не е случайно, а добре обмислено и преднамерено и е сериозна заплаха за свободата в България изобщо”, заяви Борислав Зюмбюлев, гл. редактор на в. “168 часа”.

“Този човек отдавна надмина всички граници. Стигнахме до там политици да призовават за спазване на журналистическата етика. Но това, което се случва сега, вече не е никаква журналистика”, заяви главната редакторка на сайта “Медиапул” Стояна Георгиева.

“Този човек вероятно се изживява като фюрер или иска да изглежда такъв, което в случая е все същото. Иска да тъпче, да мачка, проповядва “хунти и Пиночети”, “пълни камионетки, пък нека пострадат и невинни”... Националният ефир се използва за потъпкване на основните демократични ценности. Затова не бива да се мълчи и беше грешка, че почти всички медии, политици и граждански организации подминаваха без особено внимание предишни изстъпления на същия този водещ, само защото не те бяха мишената”, каза още Георгиева.
Доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ: Става дума за етичния кодекс

Не бих се ангажирал предварително с коментар, защото ще разгледаме случая на заседанието на Съвета за електронни медии (СЕМ) във вторник, каза председателят на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Засега не виждам как подобна постъпка би попаднала под ударите на специална разпоредба в Закона за радио и телевизия, а по-скоро се отнася към т. 4 от етичния кодекс на журналистите, според която взаимоотношенията между медиите трябва да се характеризират с взаимно уважение и честна конкуренция, добави той.

А извън институционалната си роля, бих искал да добавя, че за мен късането на вестници и книги няма как да е част от професионалния репертоар на журналистиката, каза още Лозанов.
Кой владее Тв 7?

Според електронната система “Дакси” собственик на Тв 7 е фирмата “Краун медиа” ЕАД. В съвета на директорите на телевизията влизат Евелина Колева, Александър Пайр и Огнян Димов. Те бяха преизбрани за нов тригодишен мандат през ноември 2011 г. Колева и Пайр са и изпълнителни директори на Тв 7.

През 2009 г. от медията беше разпратено прессъобщение, според което техен финансов консултант е Цветан Василев, председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка (КТБ). Според публикация във вестник “Капитал” източници, запознати със сделката, твърдят, че КТБ е финансирала частично купуването на Тв 7. Така “се разпределя рискът”. Така двете страни ще делят печалбата при определено съотношение след покриване на инвестициите.

Публична тайна е, че КТБ стои и зад финансирането на сделките за покупка на вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика” и “Меридиан мач”, които са собственост на “Нова българска медийна група”. А те са на Ирена Кръстева и нейния син и депутат от ДПС Делян Пеевски. Последната им сделка е за “Стандарт”, твърдят други източници.