25 март 2010 г. Тема: здравеопазване

Това е една от антикризисните мерки, по които има съгласие между синдикатите, работодателите и правителството. Очевидно тя няма как да бъде вече реализирана.

Заплахата да загубят тези пари е накарала повечето министерства да си изплатят предсрочно сумите, установи проверка на "Сега". За държавни служители те са 300 лв. средно на година, а за чиновници на трудов договор - 250 лв. Същата тактика приложиха повечето ведомства и в края на миналата година. Те ударно си раздадоха бонуси в момента, в който Борисов и финансовият министър Симеон Дянков издадоха заповеди премиите да се спрат.

Около 8000 цивилни служители на Министерството на отбраната взеха полагащите им се по 250 лв. Според колективния трудов договор парите трябва да се дадат до края на първото тримесечие, поясниха от МО. Сумата, която е била похарчена за дрехи, е около 2 млн. лв. Парите за тази година са си получили и онези 790 чиновници, които ще бъдат съкратени от структурите на МО от 6 май.

Военните не получават кеш пари за дрехи, а имат продоволствени книжки, с които си взимат униформите. Парите, които се полагат за генерал, са 740 лв., а за редник 440 лв. Чиновниците обаче обикновено не използват парите за дрехи, а взимат касови бележки от магазините, за да осчетоводят изразходването им.

441 държавни служители на екоминистерството също вече са си получили парите за дрехи, но хората на трудов договор трябва да ги вземат до края на годината. В Министерството на правосъдието още през януари са изплатени пари за дрехи по реда на Закона за държавния служител. До редакционното приключване на броя от ВСС не отговориха дали над 13-те хиляди магистрати и съдебни служители са получили парите си за дрехи. Магистрати обаче признаха пред "Сега", че са ги взели.

В социалното министерство също вече са получили парите за облекло, а в икономическото ведомство ги чакат с предстоящата заплата. Сумата е преведена и в Министерството на здравеопазването. В поделенията на ведомството в страната - районните центрове по здравеопазване, обаче това още не е станало. Бонуси за дрехи не са получили и служителите в 28-те РИОКОЗ, тъй като бюджетите им за тази година са се забавили доста. Не са взели добавки и учителите, които обикновено получават сумите в края на годината, и то ако съответното училище има такава възможност.

В МВР още не са получили полагаемите средства за служебно облекло, тъй като практиката е те да се изплащат през април.

В първия пакет от 28 мерки на кабинета се предвиждаше държавата да спести 45 млн. лв. от парите за облекло на 150 000 държавни служители и още 70 млн. лв. от 280 000 чиновници на трудов договор. В по-нататъшните варианти на антикризисния план на правителството обаче държавните служители тихомълком отпаднаха, но 70-те млн. от хората на трудов договор останаха. Ако кабинетът държи на тази мярка, ще трябва да намери механизми парите да бъдат възстановени от чиновниците.

В същото време вчера стана ясно, че много министерства са спрели да изплащат дълговете си към фирми за свършена работа въпреки направените графици. Регионалното министерство например няма да спази споразумението да погаси задължения към строителния бизнес за 200 млн. лв. до края на март. Фирмите са получили малко над 126 млн. лв. и не е ясно кога ще бъдат платени оставащите 74 млн. лв., защото няма пари, призна министър Росен Плевнелиев. Повечето фирми, които са получили парите си, са се съгласили да направят 10% отбив от вземанията си.

"Някои от министерствата вече отказват да преговарят с нас", коментира председателят на Камарата на строителите в България Симеон Пешов. Той даде за пример социалното министерство, което дължи на строителния бранш близо 32 млн. лв. за проекти по програмата "Красива България" и Социалноинвестиционния фонд. От социалното министерство обясниха вчера, че все още не са получили пари от Министерството на финансите, за да се разплатят с бизнеса.

Реакция

В страната вече има масово недоволство, свързано с неплатени междуфирмени задължения, които са провокирани от дългове на държавата. Вчера 21 компании, работили на военния полигон Ново село край Сливен, заявиха в отворено писмо, че ще започнат гражданско неподчинение, като блокират Петолъчката край Сливен. Компаниите имат вземания за 3.8 млн. лв.

Междувременно се възобнови натискът върху здравната каса заради редовното забавяне на плащанията. От Българския фармацевтичен съюз заплашиха, че аптеките ще спрат да работят с НЗОК. Без средствата от касата те няма с какво да купуват лекарствата, които са безплатни за пациентите.

По-възрастните си спомнят как в края на 80-те години на миналия век чакахме раждането на 9-милионния българин. Не го дочакахме. Той така и не се появи на бял свят, защото нямаше кой да го роди или защото просто избра свободата и отлетя по четирите краища на планетата.

Днес сме на път да дочакаме... 7-милионния българин.

Може обаче да се топим като нация, но вероятно ставаме все по-качествени като народ (материал). Почнаха да се раждат повече деца, средната продължителност на живота расте. “Гражданското общество” го доказваме с над 71 процента живеещи в градовете.

И всичко това на фона на недъгавата и уж перманентно реформираща се сбъркана здравна система. И на още по-закостенялата и неефективна пенсионна такава. Прибавете образователната и “чалгаджийско-културната” и ще добиете пълна представа за коравостта на онези, които все още населяват географските граници на държавата България.


За една година град като Ловеч изчезна
В България останахме 7 563 710 души, точно както прогнозира HCИ преди 15 години

71,4 на сто от нашенците са граждани по документи, останалите живеят в селата

При 53,4 процента от новородените майката и бащата нямат сключен брак
Светослав Метанов

Какво се случи през 2009 г.? Имаше избори, криза, Бойко Борисов стана премиер, Майкъл Джексън умря...

Чисто демографски погледнато обаче, в България изчезна един град с население колкото Ловеч или Силистра плюс 3-4 големи за родните стандарти села.

Точно с 42 841 души е намаляло населението на страната през м. г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2009 г. В момента броят на хората у нас е 7 563 710. Числото удивително съвпада с прогноза на НСИ отпреди 15 г. През 1995 г. от института обявиха, че броят на българите ще намалее до 7,527 млн. до 2010 г.

Българите се топят по две основни причини. Първо, умиранията са повече от ражданията, и, второ - мераклиите да избягат от татковината са много повече, от тези, които лелеят за заветния БГ европаспорт. Всъщност това не е изненада, а трайна тенденция от 1990 г. насам.

Според официалната статистика в момента 5 401 214 българи, или цели 71,4 на сто, живеят в градовете и напук на демографските трусове броят им расте предимно заради вътрешномиграционните процеси. Продължават преселенията от селата в малките градовете, от малките градове в областните центрове, а оттам последната спирка е столицата.

Допълнителен ефект за увеличение на градското население през м. г. имат някои чисто административни решения - селата Черноморец и Ахелой вече са градове, а Банево и Ветрен станаха квартали на Бургас.

Само през последните 19 години населението на България е намаляло с повече от 1,1 млн. души. Според специалистите демографи перспективите пред страната не са никак розови. Според повечето прогнози в средата на XXI век населението на страната ще бъде 5 - 5,5 млн. души. През последните години обаче се наблюдава крехка тенденция за увеличаване на раждаемостта.

Върху естествения прираст може да се влияе и с насърчителни мерки от страна на държавата, коментира Йордан Калчев, шеф на демографската статистика в НСИ.
Захари Стоянов пръв „преброи” 7 милиона българи

Преди 55 г. пак бяхме толкова
За последно сме били 7,5 милиона преди 55 години - през 1955 г. Точният брой на населението у нас тогава е бил 7,537 милиона, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). След това населението на България нараства с бързи темпове до средата на 80-те години на XX век, като пикът на раждаемостта е десетилетие по-рано, когато са въведени стимули за трето дете в семейството.

Всъщност за първи път броят на българите е “изчислен” на 7 млн. в “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов.

“Що ще да стане с турската държава, когато се приготви на пролетта всеобщо въстание, когато се възбунтуват 7 милиона българи?” , пише Захари Стоянов. И допълва: “Българският народ него време минуваше за 7 милиона и учено, и официално. Градовете Русчук, Пловдив, Търново и пр. се брояха, че имат по 50 000 души жители, повечето българи”.



Линейки стигнали със закъснение до 15 366 болни
Диана Тенчева

Линейките на “Бърза помощ” през 2008 г. са стигнали със закъснение до 15 366 българи в тежко състояние.

Това се равнява на 2,06 % от всички повиквания. Под закъснение се разбира явяване на адреса след 20-ата минути от тръгването. През 2007-а забавянията са 12 894 (или 1,70%), показва докладът на Сметната палата за дейността на “Бърза помощ” през двете години. Най-много са забавянията в София.

Причините: натоварен трафик, лоши пътища, липса на специална лента за специализираните автомобили, голям брой повиквания спрямо капацитета на центъра в дадени часове и др.

Сметната палата е открила нарушения и при извършване на обществени поръчки. Три договора в Пловдив и Враца били сключени преди изтичане на срока на обжалване. На търг в София не била определена крайна цена за доставка на горивото, а такава, която да е валидна за определена дата. Заради разлика в цените през 2007 и 2008 г. били платени 115 399 лв. повече за гориво, отколкото били средногодишните цени на доставките за литър.

Двадесет и едно са предписанията на Сметната палата.

Бърза помощ е най-бавна в София.

Това показва доклад след одит на Сметната палата за 2007 и 2008 година, Провер­ката е обхванала 24 центъра за спешна помощ със 161 филиала към тях. Според нея линейката в София пристига със закъснение при всяко 10-о обаждане.

Навреме

Бавна е спешната помощ и в Плевен. През 2007 г. ли­нейките там закъснели 580 пъти, а през 2008 г. - 613 пъти. Най-често Бърза помощ закъснявала заради дълги маршрути, лоша инфраст­руктура, грешни адреси след смяна на имената на улиците, лъжливи повиква­ния, липса на свободни ли­нейки, неправилно паркира­ни МПС. Забавяния се причи­нявали заради липсата на връзка между тел. 112 и фи­лиалите за спешна помощ.

В страната ни липсвал рег­ламент за какво време ли­нейките трябва да пристигат на адрес. За закъснение бро­им оказване на помощ 20 мин. след обаждането. В Ев­ропа максимумът за присти­гане на линейка е 10 минути. От здравното министерство

не били изготвили и точни стандарти с минимални пра­вила и изисквания към центровете.

Проблеми

Единственият светъл лъч били новите линейки, които МЗ предоставило на Спеш­ната помощ през 2008 г. Въп­реки това в страната масово се използвали и много стари коли. Поддържането им гъл­тало голяма част от средст­вата на центровете.

Огромен проблем е и соб­ствеността на сградите, в които са разположени цент­ровете за спешна помощ. Те са част от търговски дру­жества - многопрофилна болница или ДКЦ. Те лесно биха могли да бъдат прива­тизирани след влизането в сила на промените в Закона за лечебните заведения.

Така центровете за спешна помощ биха останали без сграда. Друг проблем е постоянно-

то намаляване на персонала в спешните центрове. Теку­чеството е най-голямо сред лекарите.


Върнете се и елате утре
Бърза помощ е най-бавна в столицата, показва доклад на Сметната палата.

Разбира се, че столичните линейки са най-бавните и все по-бавни ще стават. Причините за това обаче да­леч не са само в мащабите на града. Преди два месе­ца на столична линейка й отне 40 минути да стигне до кв. Горубляне, за да спаси възрастна жена, получила инсулт. Лека кола изминава разстоянието от болница­та до квартала за десетина минути, а тогава дори де­нят бе почивен, без трафик и задръствания. Заветната Бърза помощ закъсня неимоверно, за да прибере само тялото на жената, а оправданието на медицинския екип за закъснението беше: "Да не мислите; че само тази е зле в София". Оправдания винаги се намират. Пътният трафик, липсата на линейки и т.н. Диспечери­те в Бърза помощ също действат доста избирателно по отношение на това кой си струва да бъде спасен. Всъщност дежурни оправдания има много.

Често зад тях прозира престъпно нехайство, което кост­ва живот.


Мерките - добра и лоша новина
По-добрият вариант е управляващите да сложат акцента върху реформите и намаляването на разходите
Георги Ангелов,

старши икономист в "Отворено общество"

Похвално е, че пра­вителството осъзнава проблема с нарастващия бюджетен дефицит и обсъжда фискални мер­ки, които да адресират проблема. Това е добрата новина - ако пакет има и той бъде приет, няма да фалираме и да тръгнем към гръцки сценарий и удължаване на рецесията.

Има и лоша новина оба­че. И тя е, че в пакета от мерки, които се обсъждат, под 20% са мерките за ограничаване на държав­ните разходи. Над 50% от мерките са свързани с увеличаване на данъ­ци (ДДС и данък лукс), а останалите мерки са свързани с повече прихо­ди - основно еднократни приходи от продажби и приватизация.

Защо казвам, че това е лоша новина? По няколко причини.

Първо, защото това означава, че тежестта от приспособяването на бюджета към кризата ще се прехвърли върху частния сектор и потребителите. И без това тежко постра­далият частен сектор ще трябва да понесе още тежест. Това едва ли ще му се отрази много 1 позитивно.

Второ, защото публични­ят сектор - който е печал­но известен със своята не­ефективност - няма въоб­ще да усети кризата. За да го предпазим от кризата, ще продължим да товарим бизнеса и потребителите. Ако в криза не можем да задвижим реформите в неефективния публичен сектор, питам се кога ли въобще ще можем?

Трето, не бива да пропус­каме и по-дългосрочните

ефекти - след възстано­вяването. Изследванията показват, че има значение как се запълва дупката в бюджета. Фискално прис­пособяване, което основно разчита на повишени да­нъци, не е трайно и влияе негативно на икономиката. Обратно, според анализи­те успешните модели на фискално приспособяване са тези, при които поне 80% е делът на намалени­те разходи.

Много хора - особено тези, които работят в публичния сектор, ще кажат, че е трудно и невъзможно да се намаля­ват разходи. Практиката в други страни обаче показва, че са възможни и реформи в разходите, които са многократно по-тежки, отколкото необхо­димите на България. Има страни, които са намалили разходите си с почти 15% от БВП. Естония минала­та година покри дупка в бюджета в размер на над 9% от БВП. За сравнение България има нужда да покрие около 3% от БВП.

В крайна сметка по-до­брият вариант е управля­ващите да сложат акцента върху реформите и намаляването на разходите. Пенсионна и социална система, здравна система, полиция и армия, адми­нистрация, железници, енергетика и т.н. - всички те се нуждаят от реформа, която може да спести и разходи. Като ще се правят непопулярни неща, поне те да са правилните неща с дългосрочен положите­лен ефект.

Това сочи доклад на Сметната палата, направен след одит на дейността по спешна медицинска помощ в МЗ за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2008 г. в 24 центъра за спешна медицинска помощ със 161 филиала, съобщава агенция "Фокус".

Сметната палата е отправила към министъра на здравеопазването 21 препоръки за подобряване дейността на спешната медицинска помощ. В своя доклад от палатата изтъкват, че са необходими адекватни мерки за намаляване и неутрализиране на рисковете за ефективното и ефикасно изпълнение на този вид помощ. Няма пълно съответствие между законовите, подзаконовите и другите актове за осъществяване на дейността по спешна медицинска помощ, отбелязват проверяващите. Министерството не е приело и предоставило на центровете за спешна медицинска помощ стандарти, които да съдържат конкретни минимални правила и изисквания.

Дори и след въвеждането на единната система 112 не е осъществена директна свързаност между телефон 112 и филиалите на центровете за спешна медицинска помощ. През 2008 г. е намалена числеността на персонала, броят на специалистите, утвърден от министерството, не е обвързан с предварителен разчет за необходимите дежурни екипи по вид и състав. Текучеството е високо заради ниски заплати и тежки условия на труд, констатират още одиторите. Текучеството е почти два пъти по-високо при лекарите спрямо останалия персонал. През 2008 г. спрямо 2007 г. увеличение в ръста на текучеството при лекарите е отбелязано в центровете в Кърджали, Ловеч, Пловдив, Силистра и Смолян.

Автомобилният парк е значително обновен, но едновременно с това в експлоатация са голям брой амортизирани линейки, поддържането на които увеличава необосновано издръжката на центровете, отбелязват от палатата. Сериозен проблем е собствеността на сградите, в които се помещават центровете. След влизането в сила на Закона за лечебните заведения недвижимото имущество, ползвано в част от тях, е включено в капитала на новосъздадените търговски дружества - многопрофилни болници за активно лечение или диагностично консултативни центрове, които са юридически лица по Търговския закон. За тях съществува във всеки момент потенциална възможност да бъдат приватизирани, което може да остави без сграден фонд съответния център за спешна медицинска помощ.


Бърза помощ най-бавна в София
За 2007 г. при изпълнени 756 483 повиквания от одитираните центрове 12 894 са забавени. През 2008 г. броят на забавените повиквания е увеличен на 15 366. Най-много забавени повиквания има в София. През 2007 г. те са 12 015 и съставляват 92,17 на сто от всички забавени повик­вания. През 2008 г. забавените повиквания в София се увеличават с над 20 на сто в сравнение с предходната година и достигат 14 509. След София с най-много заба­вени повиквания е центърът в Плевен - 580 броя за 2007 г. и 613 през 2008 г.


Болницата в Елена пак без заплати
Персоналът на болницата в Елена не е получавал заплати за февруари, съобщи^, уп­равителят на здравното заведение д-р Йор­дан Жезанов. Нужните средства за изплаща­не на трудовите възнаграждения възлизат на 40 хиляди лева. Месечният бюджет на болни­цата е 23 хиляди лева. "Към момента нямаме информация кога ще бъдат изпратени парите. Хората са много разтревожени. Работят ден за ден. Нямат сигурност и гаранции. Няма пари за нищо", каза за радио "фокус" д-р Жезанов. По думите му ситуацията допълнително се утежнява от предстоящите великденски праз­ници и Деня на здравния работник - 7 април. Д-р Жезанов съобщи, че освен 15-те души, които бяха съкратени на 1 март, към момента няма хора, подали молби за напускане.


Политическата поръчка “полицейски протести”
Полицаите нямат основания да протестират, защото:

• 
  Най-ниската заплата в МВР е над средната за страната
  
• 
  България плаща 3% от БВП за сигурност, ЕС – 1,8
  
• 
  Съкращения в структурата няма да има
  
• 
  От 1998 до 2008 г. бюджетът на МВР е нараснал с 289%
  

Всички тези години на управление на тройната коалиция какво се случва в МВР беше най-голямата тайна в държавата. Строго секретни бяха заплатите на служителите, не се знаеше и колко всъщност са служителите на реда, които ни пазят. Не е ясно и как се харчеха един милиард лева от парите на данъкоплатците, които МВР получаваше като бюджет всяка година. Защото реална битка с престъпността нямаше. За сметка на това обаче бюджетът за сигурност растеше всяка година, а пропорционално на него и числеността на полицаите.

Според официални данни на статистиката от 1998 до 2008 г. бюджетът на МВР е пораснал с 289%. За сравнение през този период образованието е с ръст 201%, а здравеопазването - с 221%. През 2009 година бюджетът на МВР стига 1,320 милиарда лева. (Данните за бюджета през годините - виж в табл. 1).

Годишно България плаща 3% от Брутния вътрешен продукт за сигурност, което е двойно на парите, които се дават в Европейския съюз - 1,8% от БВП.

Колко всъщност получават служителите на МВР? Единствени данни се появиха през 2008 г. Далеч не са обявяваните в медиите 300 лева.

Още преди две години от огласената справка става ясно, че

средната работна заплата на държавните служители в системата е 960 лева,

а най-ниските полицейски заплати са 666 лева.

Основните заплати на началниците отдели, заместник-директорите и директорите в централните структурни звена на МВР варират от 1174 до 1423 лева. Юрисконсултите в системата се разписват срещу основни заплати в размер от 919 до 1042 лева, а началниците на група в Районните полицейски управления в София взимат между 904 и 932 лева основна заплата в зависимост от категорията си.

С най-ниски основни възнаграждения са шофьорите на патрулни автомобили, техническите сътрудници и младши инструкторите. Техните заплати са между 517 и 583 лева. За сравнение средната работна заплата в България през 2008 г. е била 515 лева, по данни на НСИ. Сравнението показва, че служителите на реда са получавали доста над средната за страната ни заплата.

Днес възнагражденията в МВР не са същите. Заплатите бяха вдигани с по 10 процента, по-късно редуцирани на 5%. Това показва, че и тази година най-ниско платените служители в системата пак ще получават над средната работна заплата за страната. По данни на статистиката за 2010 година се очаква тя да бъде 625 лева.

Преди две години стартовата заплата в МВР е била 450 лева. Сега новопостъпилите започват с 800 лева, разказа ни служител от системата, разбира се, пожелал анонимност. Попитахме го: "Защо преди две години не протестирахте?". "Как ще протестираме! Тогава се знаеше, че който се бунтува, директно му изстива мястото.", обясни полицаят.

Пари за увеличение на заплатите не само в МВР, но и на всички държавни чиновници, тази година няма. Въпреки че в момента според социологическите проучвания

работата на МВР е най-одобрявана от българските граждани

Дупката в бюджета е 1,5 милиарда лева. Само във вътрешното министерство министър Цветанов се оплака, че е заварил 19 млн. лв. дефицит. Откъде да дойдат пари. Решението е съкращаване на персонала на МВР поне с една трета. Идеята от години предлага АТАКА. МВР трябва да се освободи от корумпираните полицаи, от раздута администрация в полицията и дублиращи се постове, които реално не вършат работа. Така в хазната ще останат над 300 милиона лева. С парите ще се увеличат заплатите им драстично и драстично ще се подобри материалната база. Схемата е известна като принципа на Парето. По логиката на Парето съкращението на 80% от държавните чиновници няма да доведе до чувствително влошаване на качеството на публичните услуги.

Това е така, защото останалите 20% чиновници ще се захванат с най-важните задачи, които формират 80% от стойността.

И без това България има най-многочислената полиция в Европейския съюз. По данни на МВР у нас работят 47 000 полицаи. За сравнение полицаите у нас са 3 пъти повече на глава от населението от Румъния например.

В 15-милионен Ню Йорк има 33 000 полицаи, у нас са 47 000 на 7 млн. население Отделно има 8 000 пожарникари, 5 000 са работещите в администрацията, и 3 000 са заети в научно-практическите звена на вътрешното министерство.

Така на 100 000 жители у нас се падат по 618 полицаи. Това е най-високото число в Европейския съюз. Дори след 50% уволнение, ще имаме повече полицаи на глава от населението спрямо Румъния, където те са 209 на 100 000 души, показват данните на Европейския съюз.(Виж табл. №2)

В тази връзка протестът на полицаите е насочен погрешно към осигуровките. Той трябва да е под наслов "уволнете половината от нас, за да може останалите да имаме добри заплати и оборудване и да си вършим работата".

В Европа има и нещо, което у нас липсва. В Австрия и други западноевропейски страни хванатият в корупция полицай губи правото си на пенсия за прослуженото време. Губи годините стаж и губи осигурителния доход. Губи и правото за ранно пенсиониране. Така колкото повече стаж има даден полицай, толкова по-малко изкушение за него са парите от подкуп.

У нас обаче не е така. Българските полицаи дори уволнени поради подкуп, ще си вземат пенсия на база периода, в който са работили като полицаи.

Всичко до тук показва само едно - полицаите нямат основание да протестират. Зад бунтовете им стоят единствено политически поръчки на неизчистени структури, верни на БСП и Алексей Петров. Според запознати Трактора продължава да има свои хора в силовото ведомство, които се опитват да клатя кабинета с поръчкови протести.