Въвеждат общи правила за донорството в Европа

Усилията да се повиши донорството чрез общес­твени кампании засега са с ограничен успех. В ня­кои страни важи принципът на „информираното съг­ласие, при който гражданите стават донори единс­твено ако са се записали в регистрите на потенци­ални донори. В други пък е обратното - гражданите автоматично влизат в регистъра за донори, освен ако изрично не са пожелали да бъдат извадени от него.

Европейците вече ще чакат по-малко за органна трансплантация, след като евродепутати гласуваха мерки, с които да се подобри донорството, както и да се ограничи нелегалният трафик. Здравната ко­мисия към Европейския парламент прие на 16 март два доклада, имащи за цел да засилят трансплантацията на органи и да се справят с нелегалния трафик. През май месец се очаква Европарламентьт да приеме специална директива в тази връзка.

Страните - членки на ЕС, ще трябва да създадат нов национален орган, който да контролира донор­ството и да назначи „координатори по трансплантациите" в болници, които влизат в контакт със се­мействата на починали. Практиката с трансплантационни координатори е наложена за първи път в Испания, където броят на донорите е два пъти по-висок от средния за Европа процент.

Словашкият евродепутат Мирослав Миколашик заяви, че всяка страна - членка на ЕС, трябва да създаде национален орган, който ще следи за качес­твото и стандартите за безопасност на органите, пред­назначени за трансплантация. Словашкият депутат допълни, че новият орган трябва да бъде публично или частно юридическо лице, което развива нонпрофит дейност.

За да улесни взаимодействието между страните -членки на ЕС, Комисията ще заложи мрежа от сис­теми за обмен на информацията.

Един от противоречивите елементи на директи­вата беше клаузата за живото донорство. Европейс­кият парламент реши донорството от жив човек да се извършва основно от членове на семейството или близки роднини на нуждаещия се от транспланта­ция и „когато няма съвместим орган от починал човек". Намерението да се ограничи трансплантацията от живи донори, които не са в роднинска връзка с пациента, има за цел да прекрати случаите, при които се плаща за даряване на бъбрек.


Линейки карат трупове и кръв вместо болни
Линейки и персонал извършват несвойствени дейности - превозват трупове, кръв вместо болни. Това установила Сметната палата, одитирала 24 спешни центрове от януари 2007 г. до декември 2008 г.

Навсякъде по света по норматив линейките пристигат за 8 минути, а при нас за 20 минути, след което се брояло закъснение. За 2008 г. бързата помощ е закъсняла 12 000 пъти от общо 756 483 повиквания, пише в одита.

Много центрове още нямали връзка с телефона за спешни повиквания 112, което налагало препредаване на сигналите и забавено реагиране.

Всеки трети лекар напуска Бърза помощ, линейките са стари, в центровете няма резерв от медикаменти. Българската бърза помощ обитава стари сгради и приключва всяка година с дългове. Информацията за пациенти и помещения се обработвала и съхранявала от остарели системи и можела да бъде загубена и повредена.

Липсват контрол над качеството на медицинската помощ и разписана технология за това какво прави спешният лекар от момента на повикване до настаняване на пациента н болнично заведение.


Държавата ще плаща за апарати на болни от чужбина
Павлина Трифонова

Фондът за лечение на деца ще покрива вече не само скъпо струващи операции, но и високоспециализирани медицински апарати и уреди за индивидуална употреба.

Това предвиждат промени в правилника за работата му, които правителството ще обсъжда днес. Държавата ще плаща за уреди, когато тяхната липса е причина за невъзможност да се извършва адекватно лечение на пациентите у нас, както и за медицински изделия, които не могат да бъдат осигурени тук и не се финансират от здравната каса.

С измененията ще бъдат съкратени сроковете за разглеждане на молби за подпомагане от фонда. Ще се прави и регистър на болните, получили финансиране от него, както и на лечебните заведения, извършили лечението.

- Всичко това е свързано с осигуряване на повече пари. Най-важното не е колко, а как ще се намалят разходите. Това е водещото и истинските мерки са там.

Ако например строиш къща, проблемът не е да намериш пари. Истинският е да имаш добър архитект, добри строители и да го направиш достатъчно ефективно.

Както и когато си болен. Икономиката е болна и въпросът в момента е не да преливаме повече кръв, а да мислим как да намалим потреблението й, как да се стегнем, така че да се възстановим максимално бързо. Трябва да се избере, да се приоритизира. Няма полза, ако ти се дава някакъв ресурс, а ти не знаеш как да го използваш.

От години пропорционално в нашата страна има много големи ресурси например за строителство на пътища или на пречиствателни станции. Какъв е резултатът?

- Как може да се спре разходът на кръв?

- С разум. Това, което някои от министрите се опитват в момента да направят, трябва да стане много бързо и решително. Независимо дали обществото го разбира и е съгласно. Отговорността на политическата власт е именно да взема решителни мерки.

- Но дотук лансирането на идеи и отказването от тях след обществена реакция не води до промени...

- Така е, но и в края на 90-те години имаше същия проблем. В енергетиката например почти нищо не успяхме да направим по подобни причини. Притеснявахме се от реакцията на обществото. Въпросът е в общата група действия. Трябва да разчитаме, че повече от 50% от тях са в правилна посока. Поне по отношение на финансовата дисциплина със сигурност е така.

- Какво конкретно да се съкрати?

- Съкращаваме всичко, от Виденово време още, с 10%. Но ако вътре в тези дейности има една, която е 90 на сто излишна, и друга, която е два пъти по-важна?

Механичното рязане не е решение. Типично за нас, когато говорим за реформа, е следната сентенция - "реформа да, промяна не".

Основната тежест в еволюцията на нашето общество през последните 20 г. е, че дори да се появят реформатори, статуквото рано или късно успява да се пребори. И точно в кризата е моментът за един кръг, които никога не са чак толкова много хора, решително да променят определени елементи на организацията на обществото и да няма връщане назад. Така беше с приватизацията на голяма част от икономиката. Много хора днес казват, че това беше грешка и не биваше да извършваме.

Кризата от 1997-1998 г. даде възможност да се извърши приватизация на икономиката и банковата система, което доведе до тази България днес. Независимо че средното ни ниво е ниско като приходи, за първи път от модерното съществуване на България сме част от най-мощната територия в света, това, което е ЕС. Няма по-ценно и по-влиятелно място. Ние сме част от него, което е постижение.

- Какви са възможностите от кризата сега, понеже сравнявате с тези от 1997-1998 г.? Къде ще сме след 14 г., ако започнат реформи?

- Има 6 месеца, вкоито трябва да се случат определени неща, които да са невъзвратими в областта на правораздаването, на образованието, на здравеопазването. Трябват фундаментални промени и някой трябва да поеме отговорността за това. Хората, които извършват такава решителна реформа, обикновено не могат да имат полза в личен план. И веднага мога да цитирам името на един човек, когото много обичам - Сашо Божков. Без него България нямаше да е това, което е днес. Мъчно ми става, но плати с живота си за това. Трудно ми е да го кажа, но това е, което се иска в момента - такъв тип решителни, самоотвержени, жертвоготовни хора.

- Виждате ли такива?

- Гледайки отстрани, донякъде Дянков ми прилича на такъв човек. Може би Игнатов и Плевнелиев също.

- Как би се отразило на банковата система облагането на лихвите от депозити?

- Вярвам, че няма да има такова облагане. Безсмислено е.

- Защо? Имало е такива идеи и преди.

- Защото в българската банкова система няма толкова много големи вложения. Другата причина е, че познавайки българската реалност, все още влиятелните и заможните хора нямат усещане за принадлежност и задължение към обществото. За да работи нещо дългосрочно, трябва всички участници да са съгласни. Чистото насилие, което е типично за властта навсякъде по света, не работи - то е като балон, натискаш и отнякъде избива в друга страна.

Трябва да сме наясно, че тези хора, които биха отделили повече ресурс от собствените си спестявания, за да помогнат на общността като цяло, трябва да са съгласни. Ако не са, ще намерят начин да избегнат това облагане. След много години еволюция във Франция или страните от Северна Европа влиятелните или заможните хора са склонни да бъдат обложени по подобен начин.

Краткосрочно да се каже да вземем едни пари от банките, защото там има, е напълно безсмислено. Не говорим просто да вземем едни пари, за да ги похарчим за нещо друго. Те са преди всичко измерител, не средство.

- Измерител на какво е растящият дефицит на бюджета?

- На намаляла икономическа активност - по-малко постъпления, най-вече от ДДС, и ненамалели разходи на публичния сектор. Може да се живее с дефицит, ако приемем, че няма нужда да се променя нищо. В момента има страни в Европа, които са с по 12-15% дефицит. Но според мен това е вредно за България. Имаме уникалния шанс в момента да сме много по-добри от другите от гледна точка на потенциал за бъдещето.

Какъв смисъл има сега да го пропилеем, за да задоволим краткосрочно интересите на 10 чиновници. И дори малко да помогнем на пенсионери, млади хора или други, които получават средства от държавата. Всеки от тях ще получи 5 или 10 лв. Това нито ще подобри от раз правораздаването, нито здравната система, нито образованието, нито социалния статус на когото и да било. Ще наведем глава и някак тази буря ще мине и ще продължим, както досега. Това е грешка, трябва да се подобрим.

- Ще реши ли проблеми вдигането на ДДС?

- Ако ще се прави, ДДС е едно от малкото лесни, бързи и ефективни средства по отношение на приходите. Ако оценката на министъра на финансите и на правителството е, че има разходи, които трябва да се увеличат, и предпочитаме да няма дефицит, така че трябва отнякъде да увеличим приходите - значи увеличението на ДДС решава проблеми.

- Отдалечаваме ли се от влизането в еврозоната, каквато цел си постави правителството?

- Ако 1-2 г. издържим с дисциплинирано и разумно поведение, неминуемо ще бъдем приети. Не може да имаме най-доброто поведение, най-добрите макроикономически показатели от гледна точка на публичния сектор и да не влезем в еврозоната.

- Дали няма да ни препъне ситуацията в Гърция?

- За първи път от икономическа и политическа гледна точка ние се различаваме от тях. И имаме сериозно реално предимство. Нашият риск се мери на 1,6-1,7%, а гръцкият - на 4-5%. Това е голям успех.

- Има ли все пак опасност кризата там да зарази нашата банкова система?

- Не, напротив. По-скоро това ще доведе до инвестиции на гръцки фирми и прехвърляне на спестявания към България, отколкото до загуба на ресурс.

- Оптимист ли сте, че след година и половина ще излезем от блатото?

- Да, дори съм оптимист, че много от нещата, които се говорят, ще се случат от гледна точка на по-дългосрочни и сериозни действия, които да позволят промяна. Защото излизането от блатото само по себе си зависи от това светът да се стабилизира, ЕС да почне да потребява повече стоки. Със сигурност след година и половина няма да бъде така стресиращо, както е сега.
CV

Роден на 16 април 1962 г.

Завършил е електроника в Техническия университет - София. Има магистърска степен по икономика от London School of Economics и диплома по икономика от колежа Birkbeck в Лондон

През 1997 г. е зам.-министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски

От 1 юли 1997 г. до 2003 г. е подуправител на БНБ и ръководител на управление "Емисионно", което контролира валутния борд.

Вмомента е зам.-председател на Столичния общински съвет и шеф на надзора на Societe Generale Експресбанк

Родилка с изтекли води и болки е била върната от акушеро-гинекологичното отделение в кубратската болница, защото нямало специалист, който да я изроди, разказа съпругът й Ревин Керим.

21-годишната Сейнур от с. Прелез била закарана от близки в “Спешна помощ” в гр. Кубрат през нощта срещу неделя. Оттам подготвили документите й и я насочили към отделението за раждане. Но там отказали да я приемат. За случая вчера писа местният в. "Екип 7".

"В отделението казаха, че нямало лекар. Отказаха ни помощ. Звъняхме няколко пъти по телефона на д-р Росица Димитрова, която наблюдаваше жена ми по време на бременността, но тя ни отказваше разговор. Накрая жена ми се свърза с нея, но тя каза, че не е в града. От отделението ни отказаха помощ и ни казаха да си търсим друга болница. Отказаха да ни дадат и документите на жена ми с епикризата и изследванията за резус-фактор и кръвна група", разказа Ревин Керим. Семейството спешно поело към болницата в гр. Тутракан, където Сейнур била приета без документи. Тя има момиченце, което се родило с първоначални мерки от 3,8 кг и 50 см. От болницата в Кубрат, която е една от нарочените за закриване, неофициално заявиха, че д-р Павлина Мичева, която е и управител на МБАЛ, е отсъствала от града в тази вечер, макар да е поела ангажимент да бъде дежурна.

"Родилката не е от нашия район, а от Исперихско, където си имат болница. Това не е наш проблем", беше лаконична д-р Павлина Мичева.

За да вземе документите на родилката и да ги отнесе в болницата в Тутракан, съпругът Ревин Керим е потърсил съдействието на полицията в Кубрат. Той ги получил едва след като от болницата в Тутракан помолили колегите си в Кубрат да ги дадат. Семейството е изпратило жалби до Министерството на здравеопазването, до здравната комисия към Народното събрание и до РЗОК в Разград. Подготвят жалба и до прокуратурата.

"Графиците за дежурства трябва да стоят във всяко отделение. Дори и да няма лекар в отделението, може той да е на повикване, но трябва да се отзове при спешен случай. Ще извършим незабавна проверка", заяви директорът на РЗОК в Разград д-р Камелия Станева.


Кувейт иска да строи магистрала у нас

Емирството настоява за директна въздушна линия със София
Kувейтски инвеститори проявяват интерес към изграждането на автомагистрала "Черно море".

Това съобщи вчера в Кувейт премиерът Бойко Борисов след срещите си с емира шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ал Сабах и с кувейтския министър-председател Насър ал Сабах, предаде БНР.

Борисов съобщи още, че след като завчера бе подписана спогодба за директни полети между София и Доха, вчера от кувейтска страна са поискали да има такава линия и между столицата Кувейт и София.

“Появи се една ревнивост у тях и искат довечера (снощи - бел.ред.) на среща с премиера да подпишем и за директни полети с Кувейт. Ще подпишем. Много голям интерес имат и към българското земеделие, което е екологично чисто, към това, че забранихме генномодифицираните продукти”, каза българският премиер, цитиран от Дарик радио. Сериозен интерес имало и в туризма.

Кувейт бил склонен да инвестира в България дори и след случая със заведеното от предишното правителство дело в Арбитражния съд в Лондон срещу емирството във връзка със строителството на новата писта на аерогара София. Страната ни е предявила претенции за некачествено строителство и забавяне на изпълнението. Кувейт също е завел дело за нанесени щети. “Имаме лошо наследство от предишните години. Знаете, че тук в една сделка са ги излъгали, тече съдебен процес за 40 млн. долара за аерогарата. Ще направим така, че да решим този проблем, но ще е много трудно. А иначе най-важното е, че емирът благослови да се работи между България и Кувейт”, е заявил Борисов.

Срещата с емира е била на четири очи, предаде агенция Фокус. Българският гост е присъствал и на демонстрация на кувейтски полицаи и специални части в полицейската академия. Освен емира там присъствал и престолонаследникът.

Вчера следобед министрите от българската делегация - транспортният Александър Цветков, икономическият Трайчо Трайков и външният Николай Младенов, проведоха преговори с колегите си от емирството за ускоряване на предпроектните проучвания по бъдещите сделки.

“Нека поработят министрите сега, времето ни е много малко. Те са ни подготвили програма за 4 дни, искаме за 4 часа да свършим”, каза по-рано Борисов.

След официалните срещи премиерът отиде на посещение при наши медици във Военната болница в Кувейт. Там той бе придружен от шефа на Военномедицинската ни академия ген. Стоян Тонев. През 2005 г. българският екип в арабската страна е бил от 11 души. В момента лекарите и сестрите са 164. Българите се грижат за здравето на емира и на цялото правителство. Лекарската заплата е между 5000 и 7000 долара. (24часа)


Софийската Бърза помощ, най-бавна

20 минути закъснения, заради задръствания
Над 94% от общия брой на закъсненията при нужда от медицинска помощ в страната се падат на софийската. Над 14 500 пъти столичните линейки са се забавили при повикване на адрес през 2008 г., сочи одитен доклад на Сметната палата.

Оттам отчитат, че липсват единни правила за координация при спешни случаи, както и ефективен контрол при изпълняваните задачи. Европейските стандарти за пристигане при пациент, нуждаещ се от спешна медицинска помощ, са между 8 и 10 минути.

В България обаче, ако линейката стигне чак след 20-ата минута, се брои за закъснение. Сред най-честите причини са задръстванията, лошата пътна инфраструктура и подаването на неточни и лъжливи адреси.

От Сметната палата констатират, че автомобилният парк на спешната помощ е обновен в значителна степен. Въпреки това на много места се използват амортизирани линейки, чиято поддръжка е много скъпа. Отчетени са и много проблеми при обмена на информация чрез системата 112.

Одиторите отбелязват и високо ниво на текучество на персонала в спешните центрове. При лекарите то е два пъти по-високо в сравнение с останалия персонал. Спешната помощ извършва и много несвойствени дейности - например превозването на трупове и кръвни проби за алкохол и други упойващи вещества, взети от шофьори, пише още в одита.

Шофьорите на линейки у нас и санитарите, които са 3000 души, ще преминават курсове по първа медицинска помощ. Така те ще могат да помагат на лекарите при оказване на първа помощ след катастрофи, инциденти на пътя и аварии. В момента шофьорите на реаномобили и санитарите нямат задължение да минат такива курсове. .

Той мотивира намеренията на колегите си със забавянето на дължимите от НЗОК плащания към аптеките.

Голяма част от тях влагат собствени средства за купуване на лекарствени продукти, отпускани по договор с НЗОК, а съответно отпускат животоспасяващите и животоподдържащите лекарствени продукти на пациентите без надценка, обясниха от БФС..

От момента на купуване на лекарствените продукти до заплащането им от НЗОК изминават около 60 дни, при условие че НЗОК спазва срока по договорите от 30 работни дни, каза Мирослав Ненчев. Аптеките отчитат пред НЗОК отпуснатите лекарствените продукти за период от 15 дни. Впоследствие НЗОК ги заплаща в срок от 30 работни дни от момента на отчитане, ако няма корекции в отчетите. Така реалният срок за заплащане на лекарствата от НЗОК е 60 дни, ако няма закъснение и без да се отчита технологичното време на превода, разясни механизма той. .

Ако отворите сайта на ГЕРБ, ще попаднете на антикризисна програма, която започва така: "Във време, когато целият свят е изправен пред предизвикателството на финансовата и икономическа криза, България трябва да има своя отговор, в контекста на всеобщите европейски и световни усилия, как най-бързо и безболезнено да преминем по този труден път."

По-любопитна обаче е датата. Документът е изготвен на 10 май 2009 г., което ще рече, че близо година по-рано и точно два месеца преди парламентарните избори сега управляващата партия не само е имала амбицията да даде "своя отговор" на "предизвикателствата", а вече е имала стройна програма за тяхното преодоляване.

Припомнянето на този документ заслужава усилие, защото чрез него "Граждани за европейско развитие на България" (в случай че сте забравили какво стои зад абревиатурата) манифестират като дясно ориентирани

Те например възнамеряват да облекчат данъчните и осигурителните режими, а когато обясняват как ще намалят осигурителната тежест с до 5% "с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците", са убедени, че "ефектът от тази мярка е незабавен и стимулира запазването и създаването на работни места".

Според ГЕРБ целта на облекченията е "да се даде възможност на бизнесите да поемат глътка въздух във времето на затруднено финансиране, да запазят и разкрият нови работни места, като ефектът от мерките може да се почувства веднага".

Наред с дадената дума за реформи, сред които е и твърдото намерение държавата да ограничи в ускорен порядък неефективните публични разходи и да намали администрацията, от партията обещават и въздаване на справедливост под формата на "незабавно търсене на отговорност и предоставяне на прокуратурата на всички доказани нарушители".

Водещата нишка в програмата, както сами забелязвате, са думите "веднага" и "незабавно"

Ако сведем антикризисната визия на ГЕРБ до едно изречение, то ще гласи: незабавни реформи, чийто ефект да се почувства веднага. Всички, с други думи, трябваше да живнем в мига, в който поемаме първата глътка въздух (разбирай, когато партията спечели изборите) – това беше посланието зад познатото клише, но клише все пак опаковано в ясни и, да повторим, определено десни намерения.

Осем месеца след поемането на властта обаче картината изглежда коренно различна от нарисуваната в антикризисната програма. Няма "веднага", няма "незабавно", няма и следа от обещаното безболезнено преминаване по трудния път. Обратното – има преразход на ценно време, колебания, липса на визия и отказ от водене на дясна политика.

На практика захванатите реформи бяха зарязани по средата, вземащите решения започнаха да нахвърлят "на коляно" всевъзможни хаотични хрумвания, а българският премиер все повече заприличва на "изпълняващ длъжността", който навигира според социологическите проучвания и шума на най-близките протестиращи (по политолога Владимир Шопов).

Впрочем от началото на годината и особено през последните две седмици противоречивите сигнали, излъчвани от правителството, подлежат на описване единствено като в сводка за нивото на река Дунав

в сантиметри. При Видин здравните осигуровки се покачват с 2%, но при Лом предложението пада. Около Козлодуй започва да потъва плоският данък, но на Оряхово той отново изплува. ДДС намалява с 0.5% край Никопол, само че на Турну Магуреле тръгва да се повишава с 2%. При Русе нивото му започва да се колебае, но пък на Силистра се въвежда данък "лукс".

Това обаче не е проблем, защото на следващия ден промените претърпяват промени, които претърпяват промени и на по-следващия ден. В резултат "сан шанжман" остава само усещането за хаос, а обещаната "глътка въздух" е на път да се реализира в смисъла, в който са я поемали власите на края на Дунава...

Но голямата беда е не толкова в настъпилата суматоха след пропилените месеци в разкази за злодействата на тройната коалиция и ненужни дискусии да има ли референдум за новините на турски език или как да импийчнем президента. Проблемът е в тоталния обрат във философията на управление (ако въобще можем да говорим за философия).

По данни на икономисти индустриалното производство е спаднало с почти една четвърт от началото на рецесията, но общият размер на държавните разходи не само не е намалял, а през 2010 г. ще е най-високият в историята на българския преход (планираните държавни разходи за годината са 27 млрд. лв., докато през 2009 и 2008 г. – съответно 26 млрд. и 25 млрд.).

Това означава, че държавният сектор получава все по-голямо финансиране от бюджета, а оттам - че никога досега не сме имали толкова много държава. Означава още, че първоначално заявената политика е завила наляво и

по-скоро няма да преодолее, а ще произведе криза

Ако пък към завоя добавим и демагогски залитания от типа данък "лукс", както и изказвания като "Пипаме големите заплати, големите имоти, за да може по време на криза солидарно да понесем тежестта", за малко да си помислим, че наближава 9 септември...

"Сега е моментът за национализация, държавата да изземе нетрудовите доходи на буржоазията. Народът трябва да стане собственик на фабрики и юзини, мелници и молове, яхти и банки. Да се изготви петилетен план, който да изпълним за четири години."

Спокойно, това не е антикризисна мярка. Така вече иронизират "пипането" на онези с яхтите някои свободни граждани из форумите. Те за разлика от официозните медии добре забелязват фалша на популистката поза. И не само фалша, а опасността от нея, доколкото тя прикрива изключително рискови намерения.

Например запазването на армия от 60 000 служители в МВР заедно с обещанието, че доходите им няма да намалеят, ако се наложи да си плащат здравните осигуровки, т.е. допълнително натоварване на бюджета. И най-вече - идеята за вдигане на ДДС на 22% (последното предложение на премиера е увеличението да важи до края на 2012 г.!), което ще бръкне в джоба на всички ни и е автоматичен генератор на инфлация.

"В хода на развитието на кризата ще възникват нови идеи и предложения, които ние ще добавяме към този пакет от мерки с цел максимално адекватно отразяване на кризисната динамика", пишат от ГЕРБ през май 2009 г. Но истината е, че идеите започнаха да извират едва напоследък, а последното нещо, което може да се каже за тях, е "максимално адекватни".

Нещо повече - през последните месеци държавата лека-полека започна да се връща към някакво базово равнище на функциониране, при което стратегическото планиране и решителността за промяна остават на заден план за сметка на метода "проба - грешка" и

тестването на хрумвания, превърнати в медийни сензации

Така се засилва впечатлението, че никой министър не знае кое копче е решил да натисне неговият колега, а всички заедно нямат много ясна представа нито как работят уредите в пилотската кабина, нито накъде въобще се носи самолетът.

Тъкмо кризата между другото предоставяше и все още дава на ГЕРБ огромни възможности да се докаже като реформаторска партия. Дотук обаче тя (меко казано) ги пропусна, а всеки изминал ден прави все по-незначителни шансовете й да преобърне ситуацията и да даде доказателства в полза на управленския си ресурс, рекламиран предизборно като "България може".

Това няма как да стане само с изявления като: "Ако искат българите, за година и половина мисля, че ще успея да извадя държавата от блатото." Пък и какво означава "ако искат"? Ами искат, разбира се! Но въпросът е друг: дали управляващите наистина могат или си мислят, че могат.