25 януари 2010 г. Тема: здравеопазване

До края на следващата седмица трябва договорният процес да бъде финализиран. Досега имахме около 420 договорни партньора, от които 360 са болници. Останалите са за извънболнично лечение. Общинските болници са 108, частните са около 150. Останалите са държавни, от които имаме и 26 със смесено държавно и общинско участие - областните болници.

момента се правят хаотич­ни действия, с които обстановката в здравеопаз­ването става малко хаитянска, каза пред БНР заместник-председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков. Никой не е про­тив реформата, но ко­гато се прави само на принципа на пазара, това не е добре. Г-н На­нев просто да си ходи след всичките каши, които забърка в здра­веопазването, призова Миков здравния минис­тър и обясни, че пред­ложението ще се ко­ментира и в пленарна зала.

Държавата разпола­га с 1,5 млрд. резерв за здравеопазване, натру­пан от предишни годи­ни и оставен за тежки моменти като сегашния. Този резерв не е нито на БСП, нито на трой­ната коалиция, нито на премиера Борисов, той е събран от български­те граждани, подчерта Миков. Трябва да се по­сегне към излишъка на здравната каса, който е събиран от джоба на хо­рата, не за да се крепи фискалният резерв, за­яви Миков.

Според него минис­тър Нанев няма предс­тава, че във Видинска област например има над 10 непокрити лекарски практики. Миков е категоричен, че ангажи­ментът за осигуряване на достъп до здравео­пазване е на държава­та, а не на общините. Много хитро се измък­ва здравният министър, той даже не усеща как­во се случва с хората, а се говорят само екс­пертни неща, каза Ми­ков. По думите му об­щинските болници пое­мат основната част от пациентите, но не и от средствата. Министерс­тво на здравеопазване­то и министърът са си заровили главите като щраус в пясъка, заяви още Михаил Миков.

Има политически на­тиск и атака, каквото и да направим, ще бъдем атакувани. Държи се на статуквото, без да се виждат ползите в пер­спектива. Ще мине вре­ме, докато се видят ре­зултатите, защити се пак по БНР министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев.

Ние казваме при какви условия трябва да работят болниците, това досега не е пра­вено. Има болници, ко­ито не работят добре и не отговарят на крите­риите. Това са главно общински, но има и държавни болници, уточни здравният ми­нистър. От думите му стана ясно, че на 100 000 души имаме 5.6 легла, но те са разпилени по различните болници. Ние налагаме стан­дарти и болничните за­ведения трябва да отго­варят на тях. Това важи и за общински, и за час­тни болници, и за всич­ки. Целта е обществени­ят ресурс да не бъде разпиляван, подчерта Нанев.

Кандидатите ще участват в тестване на ефективността на препарат за отслабване от типа на ксеникала. Те ще приемат лекарството в продължение на 3 седмици, като “експериментът” трябва да започне от февруари.

Всяка седмица доброволците ще приемат лекарството по веднъж. На тях ще им бъде правен и обстоен преглед, както и пълни изследвания. За престрашилите се да участват в изследването ще има парично обезщетение от 400 лв. за целия период.

Единственото изискване към доброволците е да бъдат напълно здрави и да са на възраст между 18 и 65 г.

Такава “присъда” за Нанев издаде пред БНР вчера червеният депутат Михаил Миков. Той най-много се възмутил от репликата на министъра по повод нарочените за закриване болници, че “сеят смърт”. Какво ще стане с техниката в лечебниците, които ще се закрият, попита още Миков.

Трябва да се посегне към резерва на здравната каса, който е 1,5 млрд. лв., смята социалистът. И припомни: “Той е събиран от гражданите не за да се крепи фискалният резерв. Миков предположи, че тези пари може би се пазят, за да бъдат преразпределени, “когато се формират някакви частни структури, свързани със здравеопазването”. Миков бе облагодетелстван в критиката си към здравния шеф, защото говори след него по БНР.

“Каквото и да направим, сме атакувани”, оплака се по-рано Нанев. И за пореден път обясни, че има болници, които не отговарят на критериите. Те са главно общински, но имало и държавни. “Имаме около 420 договорни партньори, от които 360 са болниците, другите са заведения в доболничната помощ. Общинските болници са 108, частниците - 150, другите са държавни, като има и със смесен характер”, изреди министърът. На 100 000 души се падали 5,6 легла, но разпилени в различни болници.

която бе заплашена от закриване заради липсата на доктори специалисти. В общинското лечебно заведение са привле­чени четирима лека­ри от Ямбол и Стара Загора.

Все още не всички абонати на мобилния оператор са получили въпросните съобщения.

За информационната кампания МЗ е дало 150 хил. лв., съобщиха тези дни от ведомството. По-голямата част от средствата ще отидат за ТВ клипове, както писа неотдавна ДУМА. За около 5 хил. лв. са отпечатани листовки, в които се проследява пътят на пациента, какви пари и за какво трябва или не трябва да плаща по закон в болница или при лекар, каква е санкцията за здравоосигурения, ако не иде на профилактичен преглед.


БСП предлага да се използва излишъкът на здравната каса
От Коалиция за България (КБ) предлагат като едно от решенията за справяне с проблема в здравния сектор да се прибегне до излишъка на НЗОК, който е 1,5 млрд. лв. Това каза пред БНР Михаил Миков, зам.-председател на КБ. Той изказа неодумение защо тези пари не се ползват и направи предположение, че може би те ще бъдат преразпределени, когато се формират частни структури, свързани със здравеопазването.

Никой не е против болничната реформа, но когато тя се прави само в името на пазара, на икономията и преразпределянето на пари, тогава страдат хората. Ангажиментът за достъп до здравеопазване и осигуряването му е на държавата, а не на общините, допълни Миков. Той поясни, че през общинските болници преминава голяма част от болните и много малка част от ресурсите (не повече от 20% от бюджета).

Според здравния министър д-р Божидар Нанев в определени болници ще бъдат затворени отделни отделения. "Няма кампания за закриване на болници. Ние налагаме стандарти, които се прилагат не само към общинските, а и към държавните и частните болници и който отговаря на условията, ще може да сключва договори с НЗОК и да се възползва от обществения ресурс", поясни министърът. Той допълни, че в момента има около 420 лечебни заведения, от които 360 са болници. "Каквото и да се извърши, ще бъдем атакувани, защото това е трудна реформа, непопулярна, защото засяга определени интереси, определени съдби", каза още министърът.


Пациенти отказват лекарства заради кризата
1080 аптеки затварят, нямат клиенти

Бабите в Монтанско, Врачанско и Делиормана без илачи
СИЛВИЯ Николова

1080 аптеки ще бъдат затворени до март в цялата страна, съобщи за "Монитор" магистър-фармацевт Николай Костов - председател на Асоциацията на собствениците на частни аптеки. Тази цифра представлява 30% от всички фармацевтични магазини, които имат право да продават лекарства по рецепта в страната. Към днешна дата те наброяват 3600. Собствениците на въпросните 1080 аптеки са принудени да ги затворят, тъй като оборотът е паднал. Хората в малките населени места масово се отказват да купуват медикаменти, защото към голямата безработица там се прибави и кризата. Те вече купуват лекарства само когато заболяването е изключително сериозно, обясни Костов. Проучвания на асоциацията показват, че буквално без аптеки ще останат селата в Гоцеделчевско, селищата в Източните Родопи и в Делиормана. Криза се очертава още в Монтанско, Врачанско и Видинско, където безработицата е голяма и хората нямат пари дори да си купуват лекарства за простуди. Срещу набелязаните за катинар аптеки дистрибутори водят по няколко дела заради неизплатени задължения за доставени им лекарства. Самите аптеки обаче не могат да си получат парите от здравната каза вече втори месец. По тази причина те са принудени да затворят. На някои места собствениците им ги превръщат в дрогерии и магазини за хранителни стоки, за да погасяват кредитите, с които са ги открили. Това стана ясно по време на съвещанието на столичната колегия на аптекарите, което се проведе вчера. Близо 1000 други аптеки са на ръба на оцеляването. Засега успяват да издържат на кризата само тези, които са в София и в големите градове, заявиха фармацевти. Независимо че парламентът намали таксата за откриване на аптека на 1000 лв., желаещи няма. Необходимо е правителството да вземе спешни мерки, за да не останат жителите на малките селища без лекарства, а аптекарите без работа, заяви още Николай Костов. Асоциацията на собствениците на аптеки настоява да отпадне изискването за задължителен магистър-фармацевт, който да отпуска лекарствата по рецепта в малките населени места, като това право да имат и помощник-фармацевтите. Сега те могат да продават само илачи без рецепта и козметика. Съсловието настоява още и за откриване на филиали на големите аптеки в малките селища, в които рецепти да изпълняват също помощник-фармацевти.

Нови правила на Националната здравноосигурителна каса от 20 януари могат да лишат близо 1000 души, болни от множествена склероза, от лекарства, алармираха пациенти. Отпускането на струващото 1900 лв. лекарство "Бетаферон" се обвързва с решението на ТЕЛК. Ако инвалидността е над 65%, т.е. болният е втора група, медикаментът няма да се отпуска. Прецакването става по така наречените изключващи критерии при започване и продължаване на лечението. Деси Раянова, която е потърпевша от това решение, твърди, че с него здравното ведомство ги прехвърля на социалното, защото вместо да поддържат тяхната работоспособност, те ги обричат на социални грижи. Излиза, че млад човек с МС, който има решение на ТЕЛК 71%, втора група инвалидност и вече не му отпускат лекарства, много бързо ще мине в първа група и ще има нужда от придружител, което няма да е грижа на здравното, а на социалното. Но пак ще е грижа на държавата. Депутатът Ваньо Шарков от Синята коалиция, който е заместник-председател на здравната комисия, остана изненадан от решението на НЗOK. Още в края на миналия парламент правилата за отпускане на лекарства бяха променени така, че максимален брой пациенти с МС да получат безплатни лекарства. Затова Шарков каза пред „Монитор", че още днес ще направи проверка и се надява, ако е допусната грешка, тя да бъде поправена.

- В страната е пълно с бол­ници, които практически не лекуват почти нищо. Те наис­тина могат да останат за лече­ние на хронично болни, но трябва да се реорганизират по подходящ начин. А промяна­та трябва да стане с помощта на депутатите от региона, с шефовете на общината... Ар­гументите са убедителни, ако се погледнат сметките на здравната каса. Например, ако има пациент с рак на дебе­лото черво. В малката болница го преглеждат и го пращат в по-голямата. Там също го преглеждат и му дават направ­ление за София. Така ние ста­ваме като филиал на перниш­ката или ломската болница. Но щом са прегледали вече човека, те са стъпили на някоя клинична пътека. Ние, от своя страна, трябва да проме­ним малко пътеката, за да мо­жем да го приемем. Така се плаща два и дори три пъти, без пациентът да е излекуван.

- Вече се знае кои болни­ци ще бъдат затворени. Имаме ли яснота какво ще ги замести?

- В страната има 28 спешни центъра, в които обикновено транспортната част е разделе­на от медицинската. Те ще ста­нат буферът, който ще поеме болните, преди да стигнат до високотехнологичните болни­ци. В момента просто трябва да им се направи одит, за да се види с какво разполагат и от какво се нуждаят. Те имат 700 линейки, които спокойно мо­гат да покрият страната. То е като при военните действия. Ако има затруднения в някой район, просто ще бъдат прена­сочени коли от други области.

- Имаше идеи спешната помощ да се върне като част от съответните бол­ници по места. Сега тя е извадена от тях....

- Наскоро имахме среща с колеги от областните болници и те също се съгласиха, че това е най-късият път да се реа­лизира по-качествено образо­вание. Защото така много по-лесно могат да се съберат дос­татъчно специалисти за дено­нощните дежурства. Знаете, че по принцип имаме пробле­ми с кадрите в здравеопазва­нето, особено на специалисти­те по спешна медицина. При­чините са различни. Като за­почнете с това, че всички спе­циализации са платени и ня­кой трябва да извади пари от джоба си, за да специализира и още ред други неща.

- Министър Божидар Нанев обеща да плаща по 100 лв. за дежурство в спешните кабинети. Това няма ли да промени ситуа­цията?

- Не знам как ще стане това, не знам откъде могат да дой­дат парите. Вероятно той има предвид само колегите от Бързата помощ. На тях наистина трябва да им се даде пове­че.

- При новата система мо­же ли Бърза помощ да стане част от спешната?

- Ние разделяме здравната помощ най-общо на доболнич-на и болнична. Бърза помощ в момента изпълнява и меди­цински, и транспортни зада­чи. Например в столицата имаше идея линейките да се разделят на четири стоянки в съответните краища на града, за да се скъси времето на придвижването им. Ако при нас има 5 линейки, те спокой­но ще могат да стигат наисти­на за 8 минути до "Княжево" или до" Люлин". Това би мог­ло лесно да се направи. Освен това, ако повече болници пое­мат ангажимент да оказват услугите, които правим ние в момента, също ще се скъси времето за реагиране. В момента при нас са 60% от трав­мите и 45% от хирургичната помощ в столицата.

- Бърза помощ има ли подходящата апаратура, за да работи качествено?

- Оборудването си го имат -разполагат с дефибрилатори, имат готовност и за интубации и т.н. Имат линейки. То­ва, което остава да се направи, е значително да се вдигнат заплатите на хората и да се ку­пят още малко линейки.

- Според друга от подх­върлените идеи можем да използваме фелдшери или парамедици (ако сме­ним името).в бързата по­мощ, а докторите да оста­нат в болниците.

- Една от големите ни греш­ки беше, че закрихме учили­щата, които подготвяха фелд-шери.Тези специалисти ни ре­шаваха всички оперативни за­дачи по периферията на систе­мата. Те бяха в селата, в мал­ките градчета и вършеха чу­десна работа. Много лесно мо­же да се отворят отново подоб­ни училища, за да подготвят нови кадри. До 4-5 г. те вече ще са в системата.

- Доц. Раденовски, ако ед­но дете има апандисит, се­га често големите болни­ци избягват да го опери­рат, просто го държат на системи, докато кризата отшуми. Какво ще пра­вим със спешните, но" от­ложени" грижи?

- Като бяхме студенти ни разказваха за един известен руски професор, който, щом го заболял коремът, взел са­молета и заминал за Новосибирск. Там отишъл при док­торите в районната болница и те незабавно го оперирали от апандисит. Като се върнал,

обяснил, че в Москва сигурно щели да го изследват за какво ли не, и пак нямало да му изре­жат апандисита. При нас съм­нението е индикация за опери­ране. Но диагностиката е из­куство, това означава, че е су­бективна. Затова ние правим консилиуми, при които стига­ме дори до караница, за да до­кажем диагнозата си.

- Достъпно ли е т.нар. вто­ро мнение в спешната по­мощ?

- Ние го постигаме чрез ор­ганизация на хирургическите екипи. В "Пирогов" стажан­тът приема пациента, прег­лежда го, записва предполо­жението си. После докладва на лекаря титуляр, който съ­що го преглежда и си казва мнението. Накрая се намесва и шефът на екипа. Така че на практика имаме 2-3 мнения. Консултирането е един неп­рекъснат процес, но и голяма отговорност.

- Как пациентите могат да се ориентират за качест­вото на болниците, след като още нямаме обек­тивни критерии за оцен­ка?

- Аз често казвам, че "Пи­рогов" е болница за бедни. Тук идват обикновените хора. Но когато пациентите искат си­гурност, трябва да отиват там, където най-много се работи. Ако отидеш в болницата за бедни, вероятността да полу­чиш добра помощ е по-голяма. В луксозните наистина ще ти предложат самостоятелна стая, разни други екстри, но те извършват много по-малко операции, не са толкова опит­ни. Само сметката накрая ще се окаже голяма.

- Като говорим за пари, как се отнасяте към т.нар. делегирани бю­джети в здравеопазване­то?

- По принцип трябва точно да знаем колко пари имаме и какво можем да харчим. Но в спешната помощ лимити не може да има, няма как. Ние например правим 40 000 операции годишно и средно бю­джетът ни излиза към 50 млн. лв. Ако ни кажат, че ни дават 30 млн., няма как да се спра­вим с целия обем работа. В мо­мента само от клинични пътеки правим до 3,8 млн. лв., с допълнителните плащания стигат до 4,5 млн. Постигнах­ме 45% увеличение на прихо­дите и към 90% увеличение на заплатите. При нас докто­ри вземат над 4000 лв. месеч­но. Всички работим за запла­ти, но ако парите се превърнат в самоцел, става опасно за па­циентите.

- Спешната помощ и аку­шерите обикновено пое­мат най-голямата част от здравно неосигурените българи. Как се справяте с тях?

- Проблемът наистина е ог­ромен. Трябва да се намери някой, който да плаща за тези хора. Преди време имаше идея на "Пирогов" да се при­ведат 1 млн. лв. заради клошарите, които лекуваме. Те ид­ват без документи, нямат ад­рес и след като им помогнем, няма къде да ги изпратим. За­това сега съм назначил една социална работничка, която има грижа да намира място и да извежда тези болни от" Пи­рогов ". Тя обикновено ги нас­танява в социални заведения. Само че много често от домо­вете ни отказват, понеже ня­мат места. Според мен държа­вата трябва да поеме ангажи­мент за неосигурените. Здра­веопазването е неин монопол, не на частни осигурителни фондове. Истинската, голяма­та хирургия или която и да е от останалите специалности, големите операции, големите лечения стават в големите болници. Дали човекът е кло-шар, или министър, отноше­нието ни към него трябва да е едно и също. Така се получи и с детето на вицепремиера Си­меон Дянков. Ние го приехме като всяко друго дете с тежка травма, по един и същи прото­кол го лекуваме. Но държава­та трябва сериозно да помис­ли как да покрива разходите за неосигурените. Инак пра­вим въртележка с тях.

- Кое е най-важното и първостепенно нещо, ко­ето трябва да се направи в Спешната помощ?

- Да се определи бюджетът й и съобразно него да започне работа по реформата. В организационно отношение тряб­ва да се осигури материално-техническата част и кадрите. " Пирогов" може да поеме обу­чението на всички, които ще работят в тези спешни звена. Той трябва пак да стане наци­онален център. Една трета, или близо 150, от нашите док­тори са хабилитирани.