Интернет мафия жили светило в хирургията

Кибернож може да се окаже единствената надежда за живота на 23-годишната Светлана Килявкова от Смолян. От 4 години младата жена се бори със страшната диагноза левкемия. Поставят й я малко след абитуриентския й бал, като известно време е в ремисия. В началото на тези година обаче животът й отново се преобръща - лекарите откриват тумори в мозъка й и казват, че единственият начин за спасение е спешна операция с кибернож в Анадолския медицински център „Джон Хопкинс". Спешно в случая означава седмица-две. Това е срокът, след който състоянието й можело да се влоши драстично. В този срок тя и семейството й трябва да намерят и нужните 10 000 евро за операцията. Пари, които нямат. „Аз съм точно за киберножа. Имам одобрение от турската болница, но нямам парите", казва примирено Светлана Килявкова.

Началото

Историята на момичето от Смолян е съвсем прозаична. 18-годишната Светлана завършвала 12-и клас, когато открила малко топче на гърдата си. Лекарите й казали, че не е нормално на толкова младо момиче да се появяват тумор-ни образувания по гърдите. Това се срещало при доста по-възрастни жени. През 2008 г. Светла се подложила първо на операция, а след това и на поредица от изследвания. Накрая стигнали до пловдивската онкохематология, където й открили левкемията. Няколко месеца след абитуриентския бал започнала първите серии от химиотерапии. Искала да учи маркетинг в ПУ „Паисий Хилендарски" в Пловдив, но междувременно била приета в смолянския филиал на висшето училище. Точно тогава й открили болестта, която диагноза променила бъдещето на Светлана. От учебния отдел на ВУЗ-а проявили разбиране и й казали, че може да запише и задочна форма на обучение, за да комбинира лечението си с ученето. Девойката не се отказала от следването си и кандидатствала отново. Била приета „Стопанско управление" в задочна форма, като вече е втори курс, се похвали самата тя.

Обрат

„Вярвахме, че химиотерапията ще стопира болестта и че Светлето ще се оправи. Беше в ремисия, но съвсем наскоро започна да й се вие свят, да не може да стои права, да не вижда добре. Не може да си завърта и главата. Направиха й изследвания и й откриха менингиален рецидив в малкия мозък. Това е тумор в мозъка", разказа майка й Нели. По време на едноседмичния престой в пловдивската онкохематология майката бди неотлъчно до леглото на дъщеря си. „Комисия от лекари обсъди състоянието ми и всички прецениха, че на първо време трябва да замина за операция в Турция. Това е задължително, а след това вече ще се набират пари за присаждане на стволови клетки за лечение на левкемията", казва Светлана.

Донори

Докато трае поредната порция химиотерапия в Пловдив, 23-годишната Светлана от Смолян се надява да успее да си вземе изпитите от зимната сесия. „На тази изпитна сесия не успях да се явя, защото съм в болницата. Ръководството на университета проявява разбиране към мен, за което им благодаря", казва момичето. „До момента не сме правили голяма кампания за набиране на средства, защото вярвахме, че сме успели да излекуваме болестта. Мислехме, че левкемията вече няма да се върне, но явно сме грешили. Надявахме се лекарствата да помогнат", мълви и майка й. Тя се надява парите за Анадолския медицински център да бъдат събрани за седмица, за да може Светлана да замине възможно най-скоро. Майка й Нели по професия е педагог, но работи в частна фирма. Бащата Костадин изкарва прехраната на семейството с работа в сервиз за смяна на гуми. Семейството издържа и син студент, а сумите за лечението на дъщеря им са непосилни за тях. Затова преди дни хората стартираха мащабна благотворителна кампания, чийто надслов във „Фейсбук" е „Да помогнем на Светлето". В кампанията в Смолян се включили и от БЧК, съобщи майката Нели.

Централна кооперативна банка

IBAN:BG77 CECB 9790 1087 6209 00BIC CODE: CECBBGSF Титуляр на сметката - Светлана Костадинова Килявкова РАYPАL: st.kil@abv.bg


В Турция е пълно с "калинки" от Узбекистан, а набедиха нас за фалшивите дипломи

Позволят ли да печелим, ще замразим таксите
Отваряме филиал в Швейцария, имаме наплив на италианци, казва проф. Ваньо Митев
Съветът на ректорите посрещна със списък от искания просветния министър проф. Николай Милошев. Повечето от тях могат да бъдат решени още в рамките на мандата на служебния кабинет, смятат университетските началници. За това какво искат те, как Медицинският университет пребори кризата и кога ще замразим студентските такси, "Стандарт" попита председателя на сдружението и ректор на МУ - София, проф. Ваньо Митев.
- Проф. Митев, министърът на образованието проф. Николай Милошев каза, че ще помоли университетите да замразят таксите тази година. Готови ли сте за това?

- Медицинските университети още преди три години сме взели решение да не вдигаме таксите и го спазваме. То е именно във връзка с кризата. Но аз разбирам колегите от другите университети, които са обявили увеличение на таксите. Те са в много затруднено положение. След като с орязването на бюджета за 2010 г. ни бе нанесен големият удар, някои университети така и не можаха да се съвземат. Аз съм пратил официално писмо до новия министър на финансите, с което искам университетите в София да излезем от системата СЕБРА. Ако това стане, ще можем да олихвяваме собствените си приходи. Сега лихвите от извънбюджетните приходи се държат в търговски банки, но лихвите не ги вземаме ние, а отиват в държавната хазна. Загубите ни заради това варират от неколкостотин до няколко милиона лева годишно за всеки университет. Ако получим тази възможност, въобще няма да ни минава през ума да вдигаме таксите.

- Вие имате доста голям списък с искания към министъра?

- Първото нещо е пълна подкрепа на оперативната програма "Наука". Новият министър 100% приема програмата на акад. Воденичаров, от който имахме пълно разбиране. В момента има едно уникално единство между ректори, министър и БАН, каквото не е имало никога досега. Другите ни въпроси са чисто технически. Един от тях, който може да се реши без участието на парламента, е отпадане на текста от наредбата за прием на чуждестранни студенти, което да ни позволи да приемаме студенти целогодишно. И по този начин да станем конкурентоспособни на другите европейски университети които правят точно това. Друг проблем е подновяването на междуправителствените спогодби между България и други държави, като например Кувейт, Оман, Виетнам. Те не са подновявани от десетина години и възпрепятстват идването на студенти оттам, тъй като няма да им се признаят дипломите. Искаме и 10 млн. лева допълнително за стимулиране на университетите с най-висок рейтинг. Другото ни искане е, че всички бихме желали да се върне финансирането от 2009 г. Защото през 2010 г. бюджетът ни бе орязан с 30 на сто. Имаме един много тежък проблем, който от години не се решава и за който е нужно съдействието на Министерството на външните работи и МВР. Става дума за ускоряване издаването на визи на студенти, които искат да учат тук. Неотдавна например бях в преговори с представители на една държава, която може да ми изпрати студенти по медицина, да им плати таксата, включително дават и по 500 долара джобни на студентите. Единствената пречка да дойдат са тези тежки процедури по издаване на визи. Казаха, че в другите страни на Европа нямат такива проблеми. Е, как е възможно тази държава да представлява някаква заплаха за сигурността на България, а за тази на Германия, Англия и Франция да не представлява? Фактът, че се обръщат към нас, означава, че те припознават нашето висше образование и биха желали студентите им да учат тук на значително по-ниски такси, отколкото в останалите страни на Европа. Ако се вземат всички мерки, които посочих, ще ни помогнат сами да се справим с кризата. Не толкова да ни налеят пари, колкото просто да ни развържат ръцете да си ги спечелим. От три години говорим за прословутия закон за публично-частното партньорство - както виждате, такъв не функционира.

- Вие искахте да строите по този начин?

- И да строим, и най-вече да развиваме дейности, от които може и да печели университетът, и да са доволни пациентите. Тук можем да правим уникални изследвания, които не могат да се извършват на други места. Имаме апаратура, с която може да се прави ранна диагностика на различни заболявания. Имаме лаборатории, които в момента правят само наука. Но тези апарати можем да ги натоварим да работят 24 часа в денонощието.

- Имахте амбицията да отворите филиали в чужбина, докъде стигна това?

- Аз вече имам предварителен договор за откриване на факултет в Швейцария, скоро ще подпиша окончателното споразумение. Ще направим нещо като консорциум между три университета. От една страна, с италианци - те са тези, които ще построят базата в Швейцария. Третият университет е испански. Всеки ще обучава в различни области. Ние ще бъдем в областта на медицината, стоматологията и фармацията. Първите две години в Швейцария ще се провежда базисното обучение в предклинични дисциплини. Дойде ли момент за клиниката - ще дойдат в България, където ще плащат по 8000 евро. Най-хубавото на този договор е, че ще си осигурим един постоянен приток на студенти от ЕС. По този начин и качеството на обучение ще нарасне, защото едно е да обучаваш студенти, завършили в Европа, и съвсем друго - такива, които са завършили в страни, където средното образование не е на такова ниво. Освен това сме пред сключване на договор с университет в Израел, пак на същия принцип. В момента преговаряме и за изнесено обучение на медицински сестри в Солун. Това в Кипър вече функционира.

- Очевидно медицинското ни образование е предпочитано, но дори собствените ни студенти след завършване бягат навън.

- Това може да се спре само с икономически лостове. Трябва да се създадат условия след завършване на младите специалисти, които поне да се доближават до тези в Западна Европа. Примерът сме ние - първата ми докторантка например изкара 10 години в Харвард, върна се преди няколко месеца, стана доцент, кабинетът й е до моя. Тези случаи са редки, но при нас вече не толкова. Имаме хора, които изкарват по няколко години в Япония, Канада и Западна Европа и се връщат. От една страна - предлагаме по-високо заплащане. От друга - една част от парите по проекти се дават за възнаграждения на колективите. Третото е, че тук имат възможност за кариера. Но нашият университет е един оазис в сравнение с всички останали.

- Какви икономически лостове могат да задържат лекарите тук?

- Трябва да се осигури специализирането на младите лекари в България. Това пак е свързано с финанси. Но има един куриоз - тази година от 800 места за специализация има около 550 -560 подадени молби. Има няколко дисциплини, където има много повече желаещи да специализират, но има и такива, които въобще не могат да си запълнят местата. Сред най-желаните е инвазивната кардиология - интересът там винаги е бил голям, защото се печели добре. Дерматология също, очни болести - там винаги е имало повече желаещи от местата. На обратния полюс е например анестезиологията, която е проблем не само при нас, но и в цяла Европа. Когато обаче проблемът е в ЕС, обикновено се решава, като се обявяват места с многократно по-високо възнаграждение, отколкото в обкръжаващите ги държави. И какво излиза - че произвеждаме нелоши медицински сестри и лекари за пазара в Европа. Може би трябва да се вземат мерки този, на когото държавата е поела обучението, след като завърши, да не може така безпрепятствено веднага да отиде навън. Нека да си плати обучението тук. Следването по някакъв начин трябва да бъде обвързано с определен ангажимент към държавата, която ги е обучавала, но и самата държава трябва да даде по-достойно заплащане.

- Турция уж призна дипломите ни, но под условие.

- Нещата в момента са по-зле, отколкото бяха преди. До месец юни се признаваха дипломите без никакви приравнителни изпити. Сега те са въвели такива за всички дисциплини. Освен това имам неофициална информация, че тези, които са завършили у нас през 2012 г. и са си подали документите за приравнителни изпити в Турция, са получили отказ. Казали са, че ако България не отговори на тези пет точки, които турското правителство прати през декември, няма да им признаят документите.

Колко фалшиви дипломи бяха открити у нас след цялата патърдия? Една. А знаете ли, че в Турция има стотици фалшиви дипломи? От турски ректори знам, че включително и депутати, и висши кадри буквално си купуват дипломи от държави като Узбекистан, Азербайджан. За мен това е изкуствен проблем, винаги съм казвал, че тук има политически нюанс. Много добре знаем къде е проблемът, знае го и предишният министър Сергей Игнатов - и на него са се опитвали да му извиват ръцете. Но просто не се говори за това.

- Какви загуби претърпяхте от непризнаването на тези дипломи, по-малко ли са турските студенти?

- Ние не сме претърпели нищо. Тази година имаме 150 турски студенти при 450 за миналата година. Но ние попълнихме тази липса със студенти най-вече от ЕС, имаме пробив в Италия. Проблемът обаче е съществен при колегите от техническите вузове, тъй като огромна част от техните чуждестранни студенти са от Турция.

Стела Стоянова


Българките живеят най-кратко в ЕС
Продължителността на живота на жените у нас е най-ниската в Евросъюза - 78 години при средни над 83. Мъжете живеят до 71 години, което е третата най-ниска продължителност на живота. В същото време България е най-бедната страна в ЕС, където 85% от доходите на домакинствата покриват основни нужди, става ясно от доклад на Европейската комисия за социалното положение и заетостта в ЕС през четвъртото тримесечие на миналата година.

Част от документа е посветена специално на България, като се посочва, че строгите мерки за икономически ограничения у нас по време на рецесията са довели до ясно откроено подобрение на бюджетните позиции, но на цената на растящо обществено недоволство. Почти половината от българите - 44%, са изпитали сериозни материални лишения през 2011 г., като това е най-високият процент в ЕС - пет пъти повече от средното равнище в общността, отчита още комисията. Останалите обществени показатели показват, че през 2011 г. България е била най-бедната страна в ЕС – 49% от населението и 52% от българските деца са били застрашени от бедност, се отбелязва в доклада. Последни сме и по средна заплата - 768 лв., или 393 евро към септември 2012 г.

Три предметни награди ще получат победителите в надпреварата, които ще бъдат определени чрез жребий. Шампионът ще вземе ваучер на стойност 300 лева, а подгласниците му - от по 100 лева.

В кампанията може да се включи всяко лице от община Велико Търново над 18 години, което пуши редовно поне от година. Условието е да не пали дори една цигара през периода от 1 до 30 май тази година и 1 - 2 дни след това до теглене на жребия за наградите. Доказването на отказа от пушене ще става с изследване на урина.


Проф. Владимир Пилософ, изпълнителен директор на Националната кардиологична болница
Да се сложат юзди на комерсиализацията
Никой не е доказал досега, че има пряка и пропорционална зависимост между качеството на реалното медицинско обслужване и вложените пари. Не че няма връзка между парите и качеството, но тя не е толкова линейна, както някои си въобразяват. Качественото здравеопазване е достъпно, проблемът е за каква част от нашето население. Най-сетне трябва да се разбере, че при сегашното развитие на болничните заведения, при което всеки ден откриваме по една нова болница, всъщност влошаваме обслужването на пациентите. Обяснението е, че разполагаме с ограничен и постоянно намаляващ кадрови ресурс, от една страна, и от друга - го пръскаме да работи в много на брой лечебни заведения. Впрочем и количеството на пациентите е ограничено. Колкото и да говорим, че броят на болните расте (това подлежи на доказване), по чисто демографски причини нашето население намалява.

При тези обстоятелства в момента създаваме твърде

СКЪПА И КРАЙНО НЕЕФЕКТИВНА СИСТЕМА от здравни заведения, които се борят, понякога дори с не дотам коректни средства, за привличане на финансов ресурс от НЗОК. Позволявам си да припомня, че в държава като Холандия за 16 милиона жители има 70 болници, докато у нас само в София те са вече 90. Това е една от важните причини да нарастват в абсолютни стойности средствата за здравеопазване, а потребителите и работещите да не са удовлетворени. Кои са най-проблемите точки в българската здравна система.

На първо място ще отбележа липсата на задължителна здравна карта, регламентираща броя и вида на лечебните заведения на териториален признак, съобразена с броя и възрастовия състав на населението.

На второ място идва липсата на единни държавни изисквания към медицинското обучение. Абсолютно необходимо е, а и гражданите би трябвало да са дълбоко заинтересовани, работещите лекари периодично да преминават допълнително обучение и то да е със задължителен характер. Естествено за това трябва да се създадат

НЕОБХОДИМИТЕ УСЛОВИЯ

Изключително важен политически въпрос е - какво точно здравеопазване искаме. Този въпрос трябва да има отговор и по-нататък да се действа на основата на ясен политически консенсус.

Ще дам пример за инвазивната кардиология - за последните пет-шест години у нас се отвориха над 45 клиники за инвазивна кардиология. Дори в развитите страни на 1 милион население се отварят две-три подобни заведения, тоест за нашата страна биха били достатъчни само 25-30. Подобно е положението и с други видове апаратура.

Няма нищо лошо младите лекари да желаят да се усъвършенстват и дори да работят известно време в чужбина. Това е един от начините за подобряване на квалификацията и горещо бих го препоръчал. Проблемът е имат ли желание след известно време, например след две до четири години, да се върнат, за да приложат придобитите умения. Аз се надявам условията за работа и заплащането на българските лекари да станат достатъчно привлекателни, за да ги мотивира да се завърнат у нас .Концепцията имаш пари - плащаш и си купуваш здраве не е вярна. Много е важно да се сложат юзди на комерсиализацията в здравеопазването.

Надявам се след 10 години българското здравеопазване да бъде по-добро, защото ако тепърва ще се влошава, това би било много черногледо.