Проф. д-р Цекомир Воденичаров

СИСТЕМАТА НЯМА ДА МОЖЕ ДА ИЗДЪРЖИ

дълъг период от време. В развития западен свят ключовата дума при финансиране на здравеопазването е плурализъм. Тоест имаме много и разнообразни източници на финансиране. Най-често това е финансиране през така наречената здравна каса, която обаче никъде не е една-единствена. Финансирането минава през общините, през проекти на министерството на здравеопазването. И най-важното са доброволните здравноосигурителни фондове и презастрахователните компании. В едни страни има здравни фондове , в други – застрахователни компании. Но така или иначе тези доброволни здравни фондове и компании навсякъде са превърнати в партньори на държавата от гледна точка на адекватно финансиране и от гледна точка на търсене на качествени здравни грижи. Ние още навремето разработвахме така наречения социално-либерален модел, при което ключовият момент е даване на възможност на пациентите за избор на фонд. Разпределянето на отговорността между НЗОК и съответните доброволни здравноосигурителни фондове въвежда

ЕЛЕМЕНТИ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ

между болниците, както и мотиви за по-задълбочена квалификация на лекарите, които биха желали да имат граждански договори с такива структури и да получават допълнително възнаграждение. Защото държавата колкото и да се стреми да подобрява заплащането на медиците, е ограничена в своите възможности. Лекарите биха могли да получават допълнително 1000 или 2000 лв., работейки с частни фондове. НЗОК покрива една част от здравните потребности на населението, а за всичко останало трябва да се търсят механизми да се закупят съответни здравноосигурителни или застрахователни пакети. Това е един от проблемите. У нас стремежът е всичко да се вкара в НЗОК, всичко да е на едно място. Ако се диверсифицира рискът, тоест 50 или 60 процента, включващи определени услуги, се покриват от касата, а останалите се отнасят към доброволни здравноосигурителни фондове или застрахователни компании, това би раздвижило системата и би дало възможност да се създаде модерен и адекватен модел на финансиране на здравеопазването. Един доста тревожен елемент се наблюдава в последно време - напускане на младите лекари. Пирамидата фактически се обръща и ние до голяма степен ще лишим нашето здравеопазване от неговия фундамент. Мерките, които трябва да се предприемат в здравеопазването, са дългосрочни и с визия, че това, което предприемем сега, ще има ефект след време.


Д-р Тонка Върлева, директор на програма

39 с вируса на СПИН за по-малко от три месеца
- Д-р Върлева, колко са заразените с ХИВ към момента в страната?

- Към 18 март 2013 г. общият брой на регистрираните случаи на ХИВ в страната е 1669 лица, като от началото на годината новите серопозитивни са 39, от тях 8 са чужденци. През цялата 2012 г. бяха открити 157.

- Какви са тенденциите – мъже спрямо жени, млади – стари, хомо или хетеросексуални?

- През последните 5 години се очертава тенденцията новорегистрираните мъже да са повече от 3 пъти спрямо новорегистрираните жени. Миналата година 79 % от новооткритите бяха именно мъже, а тази година те са 72 на сто. Данните ни показват, че като основна уязвима група особено през последните две години се очертава групата на мъжете, които имат сексуални контакти с други мъже. През 2012 г. тази група беше 35,6% от новорегистрираните и тази година регистрираме увеличение в тази група и тя съставлява 41 на сто от новорегистрираните. По отношение на лицата, употребяващи интравенозни наркотици, данните показват, че процентът на новорегистрираните намалява от 25% през 2012 г. до 7,6% от началото на 2013 г. , но тези тенденции са динамични.

България все още е страна с ниско разпространение на инфекцията в общата популация. Въпреки това страната е изправена пред голямо предизвикателство, свързано с възможността за бързо развитие на концентрирани епидемии в отделна група, идентифицирани като най-изложени на риск. Има вече такива епидемиологични и поведенчески доказателства за групата на мъжете, които правят секс с мъже, и групата на лицата, които инжекционно употребяват наркотици.

Ето защо е важно да продължи обемът на прилаганите ефективни политики на превенция на ХИВ/СПИН сред групите в най-голям риск с цел намаляване на броя на новите случаи на ХИВ. В страната се работи активно в тази посока от 2004 г. до сега, като всички дейности се финансират от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.

Относно възрастовите тенденции от последните години данните показват, че между 50 и 55 процента от лицата са млади хора под 29 години. Именно затова ежегодно се провеждат 4 национални анти-СПИН кампании, в които се включват над 50 неправителствени организации и над 65 общини.

- Влезе ли вече заразата в популацията на наркоманите? Преди време това беше основното ви опасение.

- След 2004 г. наблюдавахме увеличение на броя на случаите на ХИВ сред инжекционно употребяващите наркотици, като тази тенденция се наблюдаваше до 2011 г. – тази група съставляваше 32% от всички новорегистрирани. През 2012 г. техният брой съставляваше 25%, а тази година те съставляват, както вече казах, 7,6%. Независимо обаче от тази тенденция всички дейности за превенция и контрол сред тази група продължават. Продължават активно да работят дневните центрове за обмен на игли и спринцовки, регулярни визити на мобилните кабинети, анонимно и безплатно изследване и консултиране за СПИН, хепатит В и С, работата на терен по метода „водене на случай”, картографиране на терени, както и подкрепата на метадоновите програми за най-уязвимите случаи. През 2012 г. с различни превантивни дейности са достигнати 5506 лица, които са заявили, че са употребявали инжекционно наркотици.

- Колко са родените деца от заразени родители? Има ли сред тях такива, които са се оказали серопозитивни?

- През 2012 г. са регистрирани 14 бременни ХИВ серопозитивни майки (някои от тях са регистрирани като ХИВ позитивни в предходни години). Само за 1 дете е доказано, че е ХИВ серопозитивно, останалите 13 деца са негативни. От началото на 2013 г. са регистрирани 3 ХИВ серопозитивни бременни. От началото на 2013 г, са регистрирани и 5 деца, родени от ХИВ серопозитивни бременни, които са на проследяване и до момента са негативни.

- Кои са проблемите, с които се срещате вие като експерт и пациентите?

- Трябва да подчертая, че за съжаление СПИН е заболяване, свързано все още с доста голяма стигма и дискриминация, а това се отнася и за групите, които са най-застрашени. Това изисква много активна работа по посока увеличаване на толерантността на българина като цяло към хората от различните уязвими групи.

През последните години ние работихме главно за превенцията и контрола на ХИВ/СПИН сред най-рисковите групи и за решаване на здравните проблеми на хората, живеещи с ХИВ/СПИН, но опитът ни показва, че те имат и много социални проблеми. Затова тази и следващата година нашите усилия ще бъдат насочени към разработването на алгоритми на здравно-социални пакети от услуги към хората от най-уязвимите групи и координационни механизми между отделните институции, които имат отношение към здравните и социалните проблеми на хората от най-уязвимите групи. В тази дейност вече сме включили над 50 НПО, които работят активно в 21 региона в страната.

- Осигурени ли са лекарства за серопозитивните и болните от СПИН за тази година?

- Изписването на антиретровирусните лекарства е регламентирано с Наредба №34 от 25 ноември 2005 г., изм. и доп. ДВ 94/29.11.2011 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Лечението е напълно безплатно за нуждаещите се независимо от техния здравноосигурителен статус и се осигурява от бюджета на МЗ. Тази година процедурата вече е проведена и договорите са в процес на финализиране и ще бъдат доставени 23 медикамента, необходими за нуждите на пациентите с ХИВ/СПИН.

- Освен директор на програмата срещу СПИН сте и директор на програмата срещу туберкулоза и малария, финансирани от Глобалния фонд. Как стои въпросът с туберкулозата в България?

- Република България продължава да се намира на междинно ниво в сравнение с високата заболеваемост в страните от Източна Европа и Централна Азия и ниското разпространение на заболяването в страните от Западна Европа. У нас за четвърта поредна година се постига тенденция за намаляване на заболеваемостта от 40 на 100 000 души през 2005 г. до 26,8 на 100 000 души през 2012 г. по предварителни данни. Намаляването на разпространението на заболяването е резултат от активната дейност на Министерството на здравеопазването в изпълнение на „Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България”, а така също и на програмите, които се финансират от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. В дейностите по тези програми активно участват специализираните лечебни заведения и неправителствените организации, работещи с най-уязвимите групи.

- Случва ли се пациенти да бягат, след като лечението им преди няколко години отново стана задължително? Колко са всъщност те? Това ли е реалният им брой?

- Регистрацията, задължителното съобщаване и отчет на болните от заразни болести, включително тези с туберкулоза, на контактните с тях лица и заразоносителите са уредени в чл. 60, ал. 1 от Закона за здравето. Редът за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести е определен с Наредба №21 от 18 юли 2005 г. на Министерството на здравеопазването. В списъка със заразни болести по тази наредба туберкулозата е поставена под №57.

Пациентите с туберкулоза, които са заразоносители, т.е. които отделят бактерии и представляват опасност за околните, подлежат на задължителна изолация и болнично лечение, съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето. Общият брой на болните с туберкулоза през 2012 г. в страната е 2281 души спрямо 2407 пациенти за 2011 г., т.е. болните са намалели със 126 души.

- Следи ли се здравословното състояние на временно наеманите за работа в заведенията за бързо хранене и напитки по курортите?

- През 2012 г. с промени в Наредба №15 на Министерството на здравеопазването от 2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятия, които търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, се въведе провеждане на туберкулинов кожен тест на Манту при започване на работа за всички лица, работещи в такива обекти. Това е изследване, при което вътрекожно в горната или средната част на предмишницата на ръката се инжектира 0,1 мл. разтвор на туберкулин, съдържащ основните антигени на причинителя на туберкулозата. За разлика от него пробата на Манту не открива заболяването туберкулоза, а установява само наличието на инфекция, която може да бъде активна (заболяване) и латентна.

- Какво ново по тези програми по отношение на финансирането, изследването?

- Добрата новина е, че след направена оценка за финансовото и програмното изпълнение на двете програми и по СПИН, и по туберкулоза Глобалният фонд реши да продължи финансирането на програмите до 2014 г. На практика към момента това са най-мащабните превантивни програми в България, насочени към най-уязвимите групи от населението. Основното ни предизвикателство обаче е държавата да продължи и след 2014 г. да подкрепя всички създадени добри практики, превантивни и нископрагови центрове, дейността на НПО, мобилни кабинети, кабинетите за анонимно и безплатно изследване и консултиране за СПИН – всички те предоставят безплатни превантивни услуги, които са насочени към най-уязвимите групи от населението.

Превенцията при социалнозначимите инфекциозни заболявания като СПИН и туберкулоза е особено важна както от хуманитарна, така и от финансова гледна точка. Данните красноречиво показват, че всеки лев, инвестиран в превенция, след време се възвръща хилядократно.