Монополистът "Каолин" печели от неизгодни за държавата договори

В момента единствената работеща фирма на Прокопиев е "Каолин", която е монополист в добива на варовик у нас и по тази причина успява да налага монополно високи цени. Тя доставя варовика за сероочистващите инсталации на "Марица-изток 2".

В "Марица-изток 2" Прокопиев пробива с помощта на Румен Овчаров. Както става ясно, псевдобизнесменът не страда от политически сантименти. А защо му помага лидерът на столичните социалисти, когато по онова време се смята, че Прокопиев е протеже на сините? Защото Овчаров има един Господ - парите, и се съобразява единствено с тях.

Интересен е фактът, че по време на конкурса тази година фирми предлагаха да доставят варовик на цена 17 лв. за тон, като, разбира се, бяха калкулирали нормална печалба. Това е с по 5 лв. по-ниско от цената на варовика, който фирмата на Иво Прокопиев продължава да доставя на централата. При обеми от около 3 милиона тона всеки сам може да си направи сметката през последните няколко години за какви суми става въпрос. По този повод "Класа" многократно търсеше за мнение Мая Христова в качеството й на заместник-министър на енергетиката и след това като шеф на Българския енергиен холдинг. Тя обаче упорито отказваше всякакъв контакт и коментар по въпроса.

Говори се, че подобен "изгоден" договор е подписала и ТЕЦ "Марица-изток 3", където мажоритарен собственик е "Енел". Може би затова държавната НЕК трябва да плаща на "Марица-изток 3" два пъти повече за единица произведена електроенергия от тази в "Марица-изток 2".
Над 600 млн. лв. са дълговете, които оставя след бягството си

Прокопиев обяви, че напуска страната, защото се страхува от убийство. Дори се говори, че е посочил конкретни имена на посланика на САЩ Джеймс Уорлик. Става дума основно за хора от кръгове, които не са се поддали на манипулациите и натиска на разградския бизнесмен. Сред посочените били варненската икономическа група ТИМ, бизнесменът Васил Божков, шефът на Корпоративна банка Цветан Василев, вдовицата на покойния банкер Емил Кюлев - Весела Кюлева. Всъщност сред споменатите Прокопиев успя да омае и да оплете в мрежите си единствено Кюлева. Това познанство й струваше милиони.

Истината е, че Прокопиеви бягат, защото оставят над 600 млн. дългове след себе си. Запознати твърдят, че 200 млн. лв. са задълженията към УниКредит Булбанк. Ако сме нормална държава, прокуратурата би попитала как така човек, който е член на Международния консултативен съвет на една банка, взима 200 млн. лв. от нея и не ги връща. Как ще погаси Иво тези борчове, сега е грижа на банковия мениджмънт.

Още към 100 млн. лв. са борчовете на задлъжнелия бизнесмен към "Сосиете Женерал", където успява да пробие благодарение на приятелските чувства на Мартин Заимов. 60-70 млн. лв. са дълговете му към Алфа банк. Между 150 и 200 млн. лв. се оценяват финансовите загуби, които Иво Прокопиев нанесе на вдовицата на Емил Кюлев - Весела, правейки се на голям играч на фондовия пазар.

Като дължи толкова пари, с какво точно е платил билетите на многолюдното си семейство до Сингапур? Откъде е извадил най-малко 1,5 млн. долара, за да получи статута permanent resident? А кой разреши на Прокопиев да премине границата, след като е потънал до гуша в задължения? Това трябва да каже прокуратурата.
Кого точно консултира "Булброкърс"?

Инвестиционният посредник "Булброкърс" дръпва чрез приватизацията на БТК. Продажбата на телекома, станала с активното участие на брокерите от фирмата на Прокопиев, може да влезе в учебниците, и то в специална глава "Как се източваше държавата". Компанията е платена още с дивидента в годината, в която е купена.

Лидия Шулева, известна и като Мадам 20%, е близка роднина на Иван Ненков, изпълнителен директор в "Булброкерс", което е част от холдинга на Иво Прокопиев "Алфа финанс холдинг".

По времето, когато Шулева е вицепремиер в правителството на Сакскобургготски, урежда брокерите да консултират т. нар. пул "Мечта". Тогава на борсата са пуснати акции от най-добрите български компании - БТК, ДЗИ, "Български морски флот", "Булгартабак", "Прочуване и добив на нефт и газ". Шулева подава сигнал "от кухнята", че държавният дял, който остава от БТК /при продажбата/, ще бъде пуснат на борсата срещу компенсаторни записи. Тази вътрешна информация е предоставена на Иван Ненков и Иво Прокопиев и те изкупуват почти целия ресурс на компенсаторни записи по не повече от 20 ст. при номинал един лев. Вследствие на тази операция големите бизнесмени завземат почти целия държавен дял на БТК през борсата.

Искаме да припомним, че за издаване на подобна вътрешна информация във всяка една европейска държава, също и в САЩ се отива в затвора. Разбира се, нищо подобно не се случва с г-жа Шулева. Благодарение на нея Прокопиев дори става шеф на Надзорния съвет на НОИ, за да се опита да прокара идеите си за инвестиране на този огромен ресурс, припомнят запознати от финансовите среди. Съвсем друга тема е колко са милиардите, които днес пенсионните фондове държат извън страната ни и подкрепят чужди икономики.
Старата дружба като перспективна бизнес стратегия

Другият приближен на Иво - Бисер Боев, се говори, че е роднина на Кристалина Георгиева. Всички си спомнят, че когато Борисов сформираше правителството си, капиталци направиха и невъзможното, за да наложат Боев на поста икономически министър. Бъдещият премиер обаче осъзна, че прекалено зависимо става обвързването с кръга "Капитал", и не се огъна под натиска. Боев получи утешителна награда - пост в борда на "Информационно обслужване", където веднага се развихри по познатия сценарий и започна да гласи разпродажбата на имоти.

Тук е мястото да припомним, че когато държавата водеше преговори за продажба на ЕРП-тата, официалният консултант по сделката беше "Париба", но с ценната "помощ" на "Булброкърс". Сега на гърба на обикновения български гражданин тежат последиците от неизгодните сделки.

Независими експерти настояват да се направят проверки не само в ЕРП-тата, а и в ценообразуването на енергийните централи. Защо например държавната "Марица-изток 2" получава по 60 лв. за мегават произведена енергия, а в същото време на "Eй И Ес" и "Енел", които са собственици на ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, се плаща 2-2,5 пъти повече.

Много е интересен и въпросът, какви инвестиции в крайна сметка са направили в ЕРП -тата през последните 5 години. В момента има дори проблем в осигуряването на електроподаване за сериозни инвестиционни проекти.

Една от антикризисните мерки на кабинета е да продаде миноритарните дялове на ЕРП-тата. Но кой ще купи акции в дружества, в които дори държавата е безпомощна да защити собствеността си? Само мажоритарните собственици биха имали интерес и ако може това да стане през фондовата борса, разбира се. Затова ли толкова силен беше натискът на капиталци да я превземат?

В зората на правителството на Борисов Прокопиев се опита да бъде негов глашатай. Журналисти от вестниците му още в първите дни на този кабинет се намърдаха на пиарските позиции в министерства и ведомства. Съвсем логично, нали работодателят им трябва да има пряк достъп до рекламните бюджети. И не само до тях. Няма нищо по-сладко от това, да бръкнеш в кацата с европейски фондове. Прокопиев знае как става. Може сега да е в първите редици на онези, които анатемосват Ахмед Доган, но по времето на тройната коалиция той не пропусна да се облажи и от министрите на Сокола. Така например от 4 млн. лв. бюджет за реклама на земеделските евросубсидии 1 млн. лв. са отишли в просъществувалата има-няма година бутикова телевизия RE:TV. Парите били преведени с ходатайството на ексминистър Валери Цветанов.

Прокопиев може и да обяви, че напуска страната, но продължава да използва медиите си, в които все още има, макар и стопяващо се, участие, за да лобира или откровено да шантажира. Последната война, която той поде, е със собственика на Корпоративна банка, обвинявайки го, че управлява голяма част от парите на държавните фирми. Използвайки познанството си с американския посланик, Иво Прокопиев успя да го подлъже, че не е редно големите държавни фирми да работят с Корпоративна банка. Явно внушението е било толкова силно и умело, че Н. Пр. Джеймс Уорлик публично коментира казуса и дори изрази съмнения, че собствеността на банката не била прозрачна. Последва светкавичната реакция на БНБ. В официално съобщение беше подчертано, че няма нито една банка, оперираща на българския пазар, чиито собственици да не са ясни. Колкото до избора на държавните фирми, от БНБ обясниха, че "техните собственици в лицето на отделните министерства следва да са разписали ясни и прозрачни правила за избор на обслужващи банки".

Сигурни сме, че повече г-н Уорлик няма да се хване на подобни български интриги.

Извън този дебат остана темата колко са средствата на компаниите и колко са задълженията им по заеми към въпросната банка. Но тази война не е на Иво, водят я кръгове, на които той дължи пари и които му обещават, че и този път ще излезе сух, т.е. ще напусне безпроблемно страната, коментират финансисти.

В замяна Прокопиев продължава с манипулациите си. Последната е слухът, че като е продал дела си в "Икономедия", Харманджиев е отворил път на ТИМ. Това е откровена лъжа, смеят се добре информирани и обясняват, че слухът е пуснат, за да има премиерът респект към изданията и персонално към все още мажоритарния им собственик, който смята да ги управлява от десетки хиляди километри и през интернет. Надявайки се, че дестинацията е твърде далече, за да го настигнат българските правораздавателни власти.

Всъщност изборът на Сингапур не е случаен. България няма договор за екстрадиция с тази държава. Така Прокопиев може безпроблемно да си живее там, докато изхарчи парите, които взе, или докато му стигнат милионите, които припечели от политически и икономически шантаж.

Истинската развръзка тепърва предстои. Досега Прокопиев успяваше да се измъкне от тежката ситуация къде с подкупи, къде с откровена заплаха, казват запознати с битието на кредитния милионер. Голямата бомба обаче още не се е взривила, а именно - проверката, която тече в ДАНС и прокуратурата от месец май - за далаверите и жестокото ощетяване на държавата, за данъчните измами на "Каолин". Запознати твърдят, че този път държавата не може да остане безучастна към явната кражба и цялата сила на закона ще се стовари върху кредитния милионер!

Изследователите решили да проверят колко често се срещат носители на специфичен генетичен вариант, който осигурява устойчивост на туберкулоза и проказа. Те установили, че подобни хора се срещат много по-често в местности с по-продължителна история на урбанизация, където болестите са били по-широко разпространени. Според учените това е пример за „селективен натиск“ по отношение на резистентността към заболявания. Учените обясняват този феномен с факта, че когато населението е изложено на смъртоносна вирусна атака, хората, които са в най-добра позиция да предадат гените си на следващото поколение, са онези, които са най-устойчиви на инфекцията. В градовете, където общуването между хората е най-активно, е много по-вероятно да бъдем изложени на опасност от инфекции. Затова през вековете по-интензивното излагане на вирусни атаки е водело до по-широко разпространяване на гените на устойчивостта сред населението.

Учените от Лондонския университет тествали тази теория, като анализирали ДНК проби от 17 различни човешки популации в Европа, Азия и Африка. Пробите били съпоставени с историческите и археологичните данни за първите градски образувания във всеки от регионите. Защитният генетичен вариант бил открит почти навсякъде от Близкия изток до Индия и в части от Европа, където са съществували градове в продължение на хиляди години, но се срещал по-рядко в райони с по-кратка градска история като тези в Африка.

Съществуват и други примери на селективен натиск при резистентността към заболявания, като например широкото разпространение на генетични дефект, предизвикващ белодробното заболяване кистична фиброза. Смъртоносният характер на заболяването в миналото би трябвало да означава, че хората, носители на генетичния дефект, са били в неизгодно еволюционно положение и техният брой би трябвало да е много по-малък. Учените обаче смятат, че този ген дава предимство срещу токсина на холерата, което в ранните градове значително е надделявало пред повишения риск от кистична фиброза.

Лидерът на ДСБ Иван Костов препоръча вчера на премиера Бойко Борисов да смени екипа на здравното министерство, защото не се справял с реформата. Със смяната Борисов щял да изпревари вота на недоверие на БСП и ДПС. Въпреки критиките тъмносините нямало да подкрепят вота, защото реформите в сектора били спрени от 9 г.

ДСБ са получили покана от СДС за общо участие на президентския вот, съобщи още Костов във Варна. Споразумение можело да има само ако важи и за местните избори.

Костов добави, че след старта на делото за конфликт на интереси очаква нови разкрития около лидера на ДПС Ахмед Доган. Той бил с гузна съвест, за което говорело неизвестното му местонахождение и невъзможността да му бъде връчен актът от данъчната проверка.

Ролята на „Атака" в управлението на страната е да пречи на реформите, което е по-лошо, отколкото персоната на Волен Сидеров, каза още Костов.

Лидерът на ДСБ определи като несправедливо отстраняването на шефа на Университетската болница във Варна проф. Красимир Иванов. Той бе „отстрелян" с мотива, че в болницата бил лекуван и укрит прострелян криминалнопроявен пациент.

„Проверката не е доказала нищо уличаващо. Говорих с министър Цветан Цветанов, но не получих адекватно обяснение за агресивността срещу доктора", коментира Костов. И допълни, че професорът явно е очаквал атака, тъй като преди време отказал да бъде номинация на тъмносините за кандидат-кметския пост във Варна.


В Сливен все по-често си сменят стави
Над 200 операции за ендопротезиране - подмяна на тазобедрени и коленни стави за 2 г. са извършили медиците в областната болница „Д-р Иван Селимински". Там се правят между 1200 и 1500 операции годишно. Всеки ден се правят от 3 до 5 интервенции, а в някои случаи и повече.

Травматолозите съветват пациентите, които имат тежки дегенеративни заболявания на тазобедрена, коленна става и не се повлияват от нестероидни противовъзпалителни, да се консултират с ортопед за протезиране на ставите.

Разследването, озаглавено "Сагата Шлаф" (The Schlaff Saga, Haaretz, 7-8 SepteMber 2010), до голяма степен пов­таря вече известни неща, например как австрийският милиардер е финан­сирал незаконно партиите Ликуд, Шац и Кадима. За нас то е интересно с връ­зките на български партии и политици с нелегалните финансови мрежи на афериста. Според Гиди Вайц именно Мартин Шлаф е откупил от Кадафи осъдените на смърт в Либия българ­ски медсестри:

"Преди 3 години Шлаф помогна за спасяването на 5-те български меди­цински сестри, които Либия осъди на смърт по фалшиви обвинения, че са за­разили със СПИН над 400 либийски деца. Те бяха освободени в замяна на "споразумение за сътрудничество" между Либия и Европейския съюз", пише Вайц.

Ние пък за малко да повярваме, че за освобождаването им е платил емирът на Катар шейх Хамад бин Халифа Ал-Тани! "Той беше третият ключов играч в тайните преговори за спасява­не на медсестрите от Либия заедно с френския президент Никола Саркози и шефа на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу", писа наш вестник на 15 април 2009 г., когато емирът дойде на специално посещение в България и води раз­говори с президента Първанов, премиера Станишев и предсе­дателя на парламента Пирински. Два месе­ца преди парламентарните и евроизборите това посеще­ние се е отразило добре на партийната каса на БСП. Шейхът се интересува най-вече от онези български терито­рии, в които извират минерални води. "Премиерът Станишев смята, че има сериозен потенциал за привличане на катарски инвестиции в балнеологията и спа курортите. На среща с Шейх Ха­мад българският премиер изразил го­товност, при интерес от страна на Ка­тар, да се работи в областта на енерге­тиката и съвместно с австрийски парт­ньори", гласи правителствено съоб­щение от 15 април 2009 г. Неназованите "австрийски партньори , които Станишев е имал наум, ни дават връзка­та с австрий­ския "инве­ститор" Мар­тин Шлаф.

Той е стар приятел на червените в Бъл­гария. Името му изплува като задкули­сен кукловод в първановата афера с из­раелския лобист Шимон Шевес. (В. "Седем", 29 март 2006 г.). Тогаваш­ният външен министър и бивш прези­дентски съветник Ивайло Калфин бе сключил договор с Шевес за пиар услу­ги, по силата на който евреинът щеше да получи пари от бюджета, за да лъ­ска имиджа на Първанов в чужбина. Шевес е работил в израелското военно министерство, контролирал е заселническите райони, които са "национален приоритет" на Израел, члену­вал е в бордовете на Израелската самолетна инду­стрия, Израелската военна индустрия и други. С други думи - агент от висок ранг. Той беше в ръководството и на "Сейфти Скуеър" - Alliance Security Products, Inc. Това е една от малкото компании в САЩ, които имат лиценз от американското федерално прави­телство да внасят "продукция за защи­та" и според сайта й има стратегически партньори от ЦРУ и ФБР. По време на аферата стана ясно, че Шевес и Шлаф имат общ адвокат - Хари Нойбур (В. "Седем", 29 март 2006 г.) Според в. "Джерусалем поуст" Шевес, Дов Вайс-гласс - началник на канцеларията на Ариел Шарон, и Авигдор Либерман ходят на гости на Шлаф във Виена "с личния самолет на Ясер Арафат". Не се шокирайте. "Личният самолет на Арафат" - държавният глава на пале­стинците и водач на палестинската съ­протива срещу Израел!- е бил купен от Шлаф. И, съответно следен и подслуш­ван от него. Той върти на пръста си по­ловината шейхове, емири и лидери на мюсюлманския свят. Приятелството му с фамилията Кадафи е по-сърдечно от дружбата на ексминистър Соломон Паси с "меча на исляма" Сейф ул-Ислам.

Шлаф е един от поредицата еврейски аферисти с различно гражданство (Майкъл Чорни, Лев Леваев и пр.), ко­ито последователно се заявяваха като собственици на Мобилтел. На 19 дек­ември 2001 г. тогавашният министър на съобщенията Пламен Петров приз­нава, че не знае кой ще купи GSM-оператора. При него, дошли австрийците Мартин Шлаф и Йозеф Таус и му каза­ли, че го купуват чрез консорциум от австрийски банки и инвестиционни фондове. "Питах ги кой ще кара кола­та в този консорциум, т. е. коя ще е во­дещата фирма, но от отговорите не ми стана ясно", каза Петров. (Инвестор.бг от 20 декември 2001 г.) Същия ден те се срещат и с финансовия министър Милен Велчев. Месец преди Държав­ната комисия по далекосъобщенията (ДКД) да даде разрешение за сделката, купувачът е бил "одобрен" в частен разговор с Велчев, а парламентът на­бързо прие поправки, ликвидиращи ДКД. Защо Милен Велчев е прене­брегнал тази държавна институция? Едно интервю на брат му Георги за сп. "Тема" от това лято подсказва, че по онова време двамата са станали прия­тели. На въпроса "Какво е участието ви в "Сигма кепитъл?" Георги Велчев отговаря: "Преди осем години...прив­лякохме инвеститорски интерес. Сред 10-те частни инвеститори в "Сигма" са създателят на един от големите руски мобилни оператори, другият е Мартин Шлаф - бивш собственик на "Мобил­тел", третият е Тор Бьорголфсон, кой­то беше собственик на БТК, Сибанк и "Актавис", Хенри Гуин Джоунс, който държи веригата " Радисън"....

По същото време, когато Шлаф е на­лял пари във фонда на братя Велчеви, германският журналист от "Дойче веле" Андреас Фьорстер публикува кни­га, според която Шлаф, "натрупал при­казни богатства от търговията със соц-лагера", е бил нещатен сътрудник на ЩАЗИ под псевдонима Ландграф поне от 1986 г. (В. "Дневник", 19 декември 2001 г.) "Шлаф ни осигуряваше всич­ко, каквото му поръчвахме. Той няма­ше абсолютно никакви скрупули. Ин­тересуваха го само парите, на законите не обръщаше никакво внимание", каз­ва разузнавачът.

Мартин Шлаф е един от последните събеседници на Ицхак Рабин в деня преди да бъде убит. Друг важен негов приятел е бившият министър Ицках Мордехай, впоследствие съветник на руския концерн "Нордекс", създаден от Горбачов. "Нордекс", който според западни тайни служби върти парите на КПСС, се управлява от Григорий Лучански, протеже на Виктор Черномирдин.

Ако си спомняте, същият Лучански беше "дари­тел" на фон­дацията "Бъ­деще за Бъл­гария" на Елена Косто­ва, когато мъ­жът й Иван Костов беше премиер на България, при което всеки дарителски транш бе­ше от порядъка на 80 хиляди лв. (В. " Капитал", 29 септември 2000 г.)

Вероятно публикуването на тези ин­формации в левоцентристкия в. "Аа­рец" има за цел да нанесе удар по дяс­ното правителство на Израел. Ако скандалът се развие, може да научим и още някои интересни неща и за бъл­гарската политическа фауна.

Според сега действащия Наказателен кодекс лекарските грешки са включени в два текста - чл. 123 и 134, по които се предвиждат наказания, но само при причинена смърт или тежка телесна повреда заради немарливо изпълнение на служебните задължения. Според новия кодекс обаче медиците би трябвало да носят отговорност дори пациентът да не е умрял или осакатен, а само да е бил поставен в рисково състояние.

До момента има само една ефективна присъда срещу лекар, оставил пациента си да умре, твърди адвокатът към неправителствения Център за защита правата в здравеопазването Асен Георгиев. В почти всички останали случаи при съвършено недвусмислени доказателства съдът определя или наказание под предвидения от НК минимум, или най-често мърлячите се разминават с дребни глоби. При наказателните дела все пак има наказани, но при гражданските в почти всички случаи съдиите отказват да налагат наказания на докторите.

Според министър Маргарита Попова в областта на здравеопазването и на екологията ще бъдат предложени нови текстове и нови престъпни състави, съобразени с европейските експерти. Компютърните престъпления също ще бъдат криминализирани и вече ще предвиждат ефективни наказания.