Масовите страхове си намериха и шистов газ

Дебатите за добива на шистов газ приличат на „дебатите" за евтаназията или тези за ГМО, Или за 1АЕЦ „Белене". Всички знаят

всичко, имат мнение, налице са подозрения в политическо обслужване на нечии интереси. Внезапна мода, бум в медиите и... утихване. Природозащитниците, под чиято сявда се проведе внушителното и вълнуващо протестно шествие на 13 януари, са сериозни хора. Каузите им са извън всякакво съмнение и все пак... пригодните ресурси на България успяват някак да се изплъзнат от закрилата им. Защо става така, че се води шумен публичен спор „за" и „против" и накрая сякаш не се е състоял? Вярно, че бе наложен мораториум, после забрана за неопределено време за проучвания и добив на шистов газ у нас. Но можеше да бъде и обратното.

Остана ли удовлетворен гражданинът с главно „Г"? И доколко се интересува той от проблема? Главното „Г" като че ли се върна в тревожното лоно на оцеляването си след „победата" над правителството и парламента?

Ето как протичат дебатите по български: 1. Двете страни реагират светкавично; 2, С аргументи, „свалени" от глобалната мрежа; 3. С предпоставени обвинения; 4. Никой не казва „не знам", „трябва да помисля".

Няма радост, няма удовлетворение, няма и повишено усещане за сигурност по повдигнатия въпрос. В крайна сметка какво е извоювано? Протестът се състоя, постигна целите си и... и все едно, че не се е състоял. Защото българите протестират абстрактно. И постигат абстрактни цели. Сега, когато няма да се провеждат нито проучвания, нито да се добива газ, какво следва? Никой не си задава този въпрос. Няма да сме като Полша, Великобритания, Австралия, Аржентина, ще сме като Франция. И като някои щати в САЩ. И ще чакаме, докато някой започне да прави друго в „освободените" от добива на шистов газ територии. А то може да е всякакво - много по-незабележимо. Като прочутите „заменки". №ш смяната на предназначението на апетитен терен. С изглед. Или с гора.

Случват ни се неща, но не Знаем дали са добри или лоши за нас. Единият е надделял над другия. Засега, после обратното. Докато не се обособят политики за шистовия газ например, е все едно дали правителството е отстъпило, или не. Защото утре на мястото на осуетените проучвания ще се засаждат ГМО. Не можем да забраним всичко и

|да се опазим от всичко

А колкото по-малко осъзнаваме какво искаме, толкова конфликтите в живота ни са повече.

Националните изследвания на обществените нагласи сочат, че населението в България живее в състояние на полусъзнавана тревожност не само за бъдещето, но и за днешния ден. Тази тревожност може да се излива във всякакви форми - от протести срещу ГМО или добив на шистов газ до расистки изстъпления.

Ето някои от скритите масови страхове, които биха могли да се излеят в произволни форми:

1, Една съзнавана застрашеност се отнася до масово споделения възглед, че „децата" трябва да учат и изграждат живота си в чужбина (нещо повече - навсякъде другаде, но не и в страната). Това, което не е съзнавано, е, че така се разрушава приемствеността между поколенията, която е гарант за стабилност.

2, Съзнавано е също от съствието на доверие към държавни институции (нещо повече - активно недоверие и априорна подозрителност към тях). Това, което не се съзнава, е, че чрез подобна нагласа се подкопават самите основи на общественото битие, които предполагат участие в колективен ред и действие.

3, Съзнавано е чувството за незащитеност-в случаи опасности - природни или обществени. Това, което не се съзнава, е, че тази нагласа генерира вторични организирани мрежи - икономически, престъпни, криминални и др., които минират обществената тъкан.

4. Съзнавано е чувството за безпомощност

и изоставеност - финансова, медицинска и човешка -в края на живота. Факторът „застаряване на населението", който действа не само в България, но и в Европа, усилва страха от безсилие, от тотална липса на средства. Това, което не се съзнава, е, че тази нагласа действа мотивационно на напускащите „на всяка цена" страната в активна възраст.

5. Полусъзнаван е страхът от промяна, от различието, от другия. Страхът от промяна е свързан с чувството за липса на ресурс (или за изчерпан през последните 20 години ресурс) за нея - и в личен, и в обществен план. Той минира и рискува да взриви политическата система и колебливото гражданско общество. Страхът от различието пък се наблюдава косвено в безкритичното и често сляпо „купуване" на модели, както и в автоматичното подражание. Това е специфична характеристика на българина, която обаче не води до нихилизъм, а само до личностова, културна и в крайна сметка - обществена деградация. А страхът от другия е полусъзнаван страх от собствената безпомощност. Тези обществени страхове засилват обществената нестабилност. Защото всеки би могъл Ш се възползва от тях:


Обучаваме лекари за 51 държави

С ректора на Медицинския университет в София проф. ВАНЬО МИТЕВ разговаря
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Проф. Ваньо Митев е роден на 26 март 1954 г. в Русе.

Завършва средното си образование във френската гимназия в София, а медицина - в Медицинската академия в София. През 1998 г. става най-младият професор в Медицинския университет в София. През 2006 г. е обявен за учен на годината и получава наградата на образователното министерство.

На 18 февруари 2008 г. е избран за ректор на столичния Медицински университет.

- Преди 10 дни връчихте дипломите на 225 нови доктори. Но половината заминават за чужбина. Как може да ги накарате да останат у нас, проф. Митев?

- Това, което зависи от нас като университет, сме го направили. Ние нямаме недостиг на млади кадри. Но тъй като проблемът засяга цялата държава, решението е в ръцете на правителството. Изходът е да се либерализират специализациите, което е свързано с финанси. Трябва да се отпуснат средства, за да се увеличи държавната поръчка. А местата за нея се намалиха драстично преди 2 години. Скоро имахме много дълга среща в Министерството на здравеопазването и помолихме ръководството, поне що се отнася до университетските болници, ординаторите да могат да се записват за специализациите. Да не ги изпуснем и тях. Решението е на път, но пак е частично.

- Бихте ли разяснили идеята си с ординаторите?

- Към университетските болници има ординатори, които не са асистенти към катедрите, но работят в лечебното заведение. На тях спокойно може да им се разреши да участват в конкурсите и да специализират. По същия начин, както това правят асистентите и докторантите. Планът не е трудно изпълним, а и имам уверението на здравния министър и заместника му, че може да се реализира.

- По финансови причини

завършилите не искат да стават патоанатоми, ане-стезиолози, онколози... Но без тях не може да има здравеопазване. Какво е решението?

- Да, тенденцията се наблюдава в цял свят, защото тези специалисти не могат да получават добро възнаграждение. Освен това - един ане-стезиологсе реализира много трудно, един патоанатом пък никой не го вижда... От друга страна, това са много тежки професии. Пак единственият начин да се реши проблемът с изчезването на тези кадри е да се осигури допълнително финансово стимулиране и облекчения.

- Да кажем и за кои специалности битката е най-люта.

- Винаги най-желани са били хирургията, акушерството и гинекологията, очните и кожните болести, а напоследък и инвазивната кардиоло-гия. Пак по икономически причини.

- Започва кандидатстудентската кампания. Колко младежи очаквате да се борят за едно място при вас?

- Заради демографската криза от няколко години за едно място кандидатстват четирима-петима. Ние продължаваме да прилагаме същия тежък приемен изпит и нямаме никакво намерение да го променяме. А тези, които влизат, показват много добри резултати по време на следването и впоследствие стават добри лекари. Искам да припомня, че има университети с целогодишен прием, но това при нас няма да стане...

- На дипломирането на ви пуск 2011 се похвалихте, че обучавате доста чуждестранни студенти и те постоянно се увеличават. От кои държави идват за тапията у нас?

-От51,нонай-многосаот съседните - Турция, Гърция, Македония и на четвърто място са студентите от САЩ. Има и от екзотични страни като Япония, Китай, Нова Зеландия, Бразилия. Прави впечатление, че интересът на граждани на ЕС да учат у нас също нараства. Бумът се дължи на факта, че във всичките ни факултети вече се преподава на английски език. А преди да стана ректор, това се предлагаше само в Медицинския факултет. Много фрапиращо е какво се случи във фармацевтичния.

Той вече има 7,1 млн. лв. преходен остатък, а го заварих с 200 000 лв. Защото броят на чуждите студенти рязко се увеличи, същото е и във факултета по денталиа медицина.

- А вдигнаха ли се заплатите на преподавателите?

- Откакто съм ректор, те се повишиха 2 пъти, а реалните доходи - 3 пъти. Един професор получаваше около

800 лв. основна заплата, а сега, по време на кризата, тя

стигна 1600-1800 лв. Да не забравяме и поредицата добавки. Например 3 пъти увеличихме заплащането за малък и голям доктор. В първия случай се осигуряват 150 лв., а във втория - 220 лв. Значително повишихме и възна-граждениетоза преподаване на английски. Всяка лекция носи на преподавателя по 140 лв. Отделно в нашия университет плащаме и за извънредните часове. Даваме добавки и за 3 март, за Великден, за 24 май, за Деня на будителите и Коледа. И още един факт: държавата ни превежда около 18 млн. лв. за заплати и осигуровки. Ние плащаме около 28 млн. лв. като тези 10 млн. лв. отгоре са от собствените ни приходи.

- В другите университети завиждат ли ви?

- Не знам дали ни завиждат, просто приходите ни са много големи. 28 млн. лв. идват само от чуждестранните студенти, а разполагаме с още 25 млн. щ, от спечелени проекти. Знаеха, ли, за нас кризата има и положителни страни. Когато се строи, докато тя се вихри, разходите падат 2 пъти. Ние свършихме 2 пъти повече строително-монтажни работи, отколкото бяхме планирали през 2008 г, защото цените се понижиха драстично. Успяхме да ремонтираме изцяло предкли-ничния учебен център, което се равнява на построяването на една чисто нова сграда.

Същото направихме и с Медицинския колеж с помощта на програма за енергийна ефективност. Реновирахме два студентски блока, а това, което планираме за тази година, е изключително мащабно. Защото имаме незапомнен преходен остатък от 47 млн. лв. Нетната печалба спрямо м. г. пък е 6 млн. лв. Ето, по тази причина започваме сериозни проекти.

- Какви?

- Ще построим сграда за деканат и ректорат и учебен център на стойност

около 14 млн. лв. И то луксозно строителство на мястото на стол №8 в двора на Алек-сандровска болница. С главния архитект на София Петър Диков обиколихме всички бъдещи площадки, по които вече работим. В двора на Факултета по фармация ще бъде построена друга 3-етажна сграда (в нея ще се поместят лаборатории) и още една 3-етажна в двора на Медицинския колеж „Йорданка фила-ретова". Той също много се разрасна, а ръководството му е заделило 920 000 лв. за строеж. Ние също ще ги подпомогнем. Четвърто: ще направим луксозно общежитие. То ще бъде до пулмоло-гичната болница „Св. София" и вече е вписан в подробния устройствен план. И пето: веднага започваме основен ремонт на бл. 25 в Студентски град. А до няколко години абсолютно всички студентски общежития ще бъдат в съвсем различно състояние.

- В бъдещата нова сграда на деканата и ректората ще се развива ли преподавателска дейност?

- Първо в ргея ще бъде съсредоточена цялата администрация, защото в момента се помещаваме на територия на МЗ. А Медицинският факултет е в „Майчин дом". В бъдещата сграда ще се нанесе и факултетът по обществено здраве, който сега е в ИСУЛ. Ще има също 2 етажа сучебни зали и лаборатории.

Там ще бъде поместен и Департаментът за езиково обучение и студентски спорт. Знаете ли, че този департамент има печалба от 2 млн. лв. за м. г., а става дума за малко звено в състав от около 30 души. В новата сграда ще има и „Аула магна", ресторант и плувен басейн. Така 100% ще си решим проблемите със сградния фонд. В момента не можем да поемем повече чужди студенти, защото нямаме достатъчно зали, независимо че разполагаме.с необходимите преподаватели. Само Медицинският факултет три пъти увеличи броя на чуждите си студенти и сега те са 50% от общия брой учащи. Затова заявявам, че в тази криза сме едно икономическо чудо. Няма друго държавно или дори частно предприятие, което да се похвали с подобни икономически параметри. Ако някой иска да ме опровергае, да изкара факти. Аз съм казал какви са нашите цифри.

- Таксите за обучението на чуждите студенти са доста изгодни -

6000 евро. Така ли ги привличате да учат у нас?

- Да, но тъй като са прекалено ниски, ще ги променим. Вече имаме договоркасоста-налите ректори, тъй като в това отношение действаме в пълен синхрон. От началото на новата учебна година да вдигнем сумата от 6000 евро на 8000 евро годишно. Така още повече ще повишим приходите си. А и качеството на обучението се подобрява.

- Дайте пример.

- Във факултета по фармация 30 души чуждестранни студенти прекъснаха обучението си поради слаб успех. Навремето колегите там не можеха да си позволят и един студент да изпадне, защото губеха 6000 евро. Това бяха доста пари за тях. Сега, при 7 млн, лв. преходен остатък, те допуснаха лукса да

изпуснат 30 души или 360 000 лв.

- Наближават избори за ново ръководство на МУ. Вие вече дадохте ли заявка за втори мандат?

- Да, изборите са на 16 февруари т. г. Аз ще се кандидатирам. Според правилника на университета ни номина-циите трябва да бъдат депозирани 10 дни преди общото събрание.

- Ясна ли е конкуренцията?

- Засега никой не се е манифестирал.

- Кои от разработките на подчиненото ви учебно заведение са ваша гордост?

- Имаме център по молекулна медицина, който наистина работи на световно ниво. В него се трудят над 30 млади учени, като средната възраст е около 30 г. Тя падна от 35 г. с приема на нови докторанти. Само такива като мен натежават на средната възраст (смее се). Т.е. представете си колко млади хора работят в центъра, А имаме кадри, които са били по няколко години в САЩ, Канада, Япония и в ЕС и се връщат заради добрите условия. Ние нямаме никакви проблеми със средствата за купуване на апаратура, реактиви и химикали. И тук е мястото да разкажа за една докторантка, която изкара 8 г. в Харвард. М. г. тя дойде при нас, видя лабораторията, погледна един много важен апарат (той струва около 1,5 млн. лв., които спечелихме по проект), и ми каза: „Ние не разполагамес такава апаратура в Харвард. Мога ли да се върна?" Чакам я на работа от април. Това означава, че в нашата лаборатория се наблюдава обратният процес - хора, които са работили в чужбина, искат да се връщат. Заплащането също не е лошо, защото има възможност да се печели от проекти.

Видимо във властта има два лагера. В единия са онези от управляващите, които чуват оплакванията на пациентите (е, те са и избиратели) и ограничават възможностите на лекарите да източват здравната каса. Отсреща пък са докторските организации и депутатското им лоби. На които им е изгодно да има колкото се може по-малко ограничения.

Законът може и да не е съвършен, но все пак е стъпка в правилната посока. Голямата промяна няма как да се случи, ако някой не бръкне в раната, за да сложи лекарство. Болезнено е, но още повече ще боли, ако не спрем инфекцията. Затова няма място за лагери. Границата между тях трябва да изчезне I в името на пациента!


Еврокомисията ни погва заради здравни фондове

Законови промени спасяват от наказателна процедура
БРЮКСЕЛ - Европейската комисия (ЕК) ни предупреди, че законите ни за работа на дружествата за доброволно здравно осигуряване не отговарят на еврокритериите. „ЕК е загрижена, че България не прилага Първа и Трета директива за застрахователна дейност, различна от жиаотозастраховане по отношение на дружествата за доброволно здравно осигуряване", пише в съобщението на ЕК. При наличната нормативна уредба у нас съществувал риск от недостатъчно регулиране и надзор в застрахователния сектор. Освен това българските правила можели да възпрепятстват трансгранични-те инвестиции.

„Република България се приканва да премахне ограниченията пред.свободното движение на капитали - свобода, гарантирана от Договора за функционирането на ЕС", пише още в съобщението на ЕК.

В средата на ноември м.г. наша делегация, в която бе и председателката на парламентарната Комисия по здравеопазване Десислава Атанасова, бе насреща с представителите на ЕК по случая. При консултациите се установи, че българските здравноосигурителни дружества биха могли да попаднат в изключенията от приложното поле на директивата „Платежоспособност II". Но е необходимо в Закона за здравното осигуряване да бъдат посочени изчерпателно условията, при които застрахователните директиви не се прилагат

спрямо здравните фондове, съобщи тогава Десислава Атанасова пред „Труд". И обясни, че трябва да се запише например, че за дружествата за доброволно здравно осигуряване не важат условията за общозастрахователните предприятия. Т.е. годишният брутен приход на здравните фондове да не надвишава 5 млн. евро. Налага се също да се заложи и граница от 25 млн. евро за общата сума на техническите им резерви и др. С така разписаните текстове България ще се спаси от задаващата се наказателна процедура, която възлиза на 700 000 евро, както станало ясно от кореспонденцията с Брюксел. Все още обаче не са приети спасителните законови промени.

Пациентите вече ще бъдат изследвани още в линейката на път за болницата. В лечебното заведение те ще отиват вече с готова електрокардиограма и разчетени от нея тонове и показатели на сърцето, измерен пулс, кръвно налягане и всички първични изследвания, които сега се правят в клиниката, преди да ни приемат на легло. Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов и обеща, че това ще се случи още тази година. Всяка кола на Бърза помощ, дори тя да е в най-затънтеното градче, ще бъде оборудвана с мобилен електрокардиограф. Той, както и останалата апаратура в автомобила ще бъдат свързани с единна електронна система, по която данните от изследванията на болния ще се предават веднага в болницата още докато го карат към нея. Улеснението ще бъде въведено първоначално в центровете на Спешна помощ в отдалечените градове и малките населени места, където има остър дефицит на лекари и работят предимно фелдшери. Така по думите на д-р Константинов хората ще бъдат спокойни, че изследванията им ще бъдат разчетени правилно от квалифицирани специалисти в болницата. Ще бъде избегнат и рискът от неволна грешка поради липса на достатъчна квалификация на доктора или фелдшера, който е изпратен по спешност с линейката. Докторите в лечебните заведения ще знаят какво точно е състоянието на човека, когото приемат, и няма да губят ценно време да му правят изследвания на място. При нужда изследванията от линейката ще могат да бъдат изпращани и за консултация със специалист дори от университетска болница и национален консултант още докато пациентът пътува към клиниката, разясни предимствата на новата система здравният министър Константинов. Предвижда се предварителните изследвания в линейката да бъдат въведени и като част от медицинския стандарт по спешна помощ, кардиология и инвазивна кардиохирургия. Аналоговите радиостанции на линейките пък ще бъдат подменени с цифрови ”Тетра”. Те били по-надеждни, не давали засечки и не се влияели от времето. В резултат на тези им качества линейките могат да идват с 5 минути по-бързо до адреса, коментираха от Центъра за спешна помощ София-област. За новото оборудване на реанимобилите сме осигурили над 2,5 млн. лв., имаме възможност да купим и няколко нови линейки, уточни здравният министър. От думите му стана ясно, че центровете за спешна помощ няма да преминат към болниците до края на година. Междуведомствената комисия, която бе свикана през ноември по този въпрос, все още не е излязла с окончателно становище.

Европейската комисия поиска от България да се поправи по три нарушени европейски директиви под заплаха, че ще бъде изправена на съд в Люксембург. Държавата трябва спешно да промени отношението си към кокошките носачки, да отстрани пречки в достъпа до железопътната инфраструктура и да преодолее бъркотията в доброволното здравно осигуряване.

Първото предупредително писмо е за нехуманно отношение към кокошките носачки, които би трябвало от 1 януари да се отглеждат само в "уголемени клетки" с допълнително пространство за снасяне на яйца, ровене и кацане. Съгласно директивата 1999/74/ЕД "всяка кокошка трябва да разполага с най-малко 750 cmI площ в клетката, място за гнездо, постеля, кацалки и приспособления за естествено изтриване на ноктите, позволяващи да задоволяват своите биологични и поведенчески потребности". България е предприела мерки още през м.г., като към момента едва 11 ферми не отговарят на изискванията за по-широки клетки и в тях се отглеждат около 519 хил. птици, обясниха пред "Сега" от Агенцията по храните. Според началника на дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните" към агенцията д-р Пенчо Каменов фермите вървят към преструктуриране и България ще успее да отговори на изискванията в двумесечния срок. Предупредителни писма получиха още 12 държави, които също не спазиха крайния срок за уголемяване на клетките.

Второто писмо е за неправилното прилагане от България на т.нар. първи пакет за железопътния транспорт. Става дума за таксите, които жп предприятията трябва да плащат за достъп до инфраструктурата, като целта е пазарът на железопътните услуги да се отвори за конкуренция, управителите на инфраструктурата да бъдат независими от предприятията и да се създаде регулатор, който да разрешава проблеми с конкуренцията. Държавите членки трябваше да започнат да прилагат директивите най-късно от 15 март 2003 г., като за България срокът беше 1 януари 2007 г. - датата на присъединяване към ЕС. След като националното законодателство беше променено няколко пъти, през март 2010 г. комисията изпрати мотивирано становище във връзка с все още неотстранените нарушения по отношение на таксите за достъп до железопътните линии. Тя остана недоволна от отговорите на българските власти и вчера реши да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

"Ще направим всичко възможно, за да избегнем наказателната процедура, като ще предоставим на ЕК необходимите за това документи", казаха от транспортното министерство пред "Сега". В този случай темите са две, обобщи транспортният министър Ивайло Московски. Първата е дали има нерегламентирана държавна помощ към БДЖ, след като дружеството не плаща инфраструктурни такси към Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Това е риторичен въпрос, тъй като фактът, че държавният жп превозвач не плаща такса за ползването на релсовия път, автоматично поставя в неравностойно положение четирите частни превозвачи, които в момента оперират на пазара у нас.

Втората тема според Московски е натискът от страна на ЕК да бъдат намалявани инфраструктурните такси за превоз на товари, за да може железниците да бъдат по-конкурентни на останалите видове транспорт. Министърът отново не обясни нито позицията си по този въпрос, нито защо в момента таксата за достъп и транспортиране на товари по релси се поддържат високи. В бранша отдавна се говори, че причината е силното лоби на автопревозвачите, в чийто интерес управляващите нарушават европейските правила. "Мисля, че с необходимите обяснения ще излезем от ситуацията", обясни Московски.

Третото предупредително писмо на ЕК е за доброволно здравно осигуряване в България, което не отговаря на изискването здравноосигурителните дружества да спазват директивите за застрахователната дейност, т.е. да бъдат застрахователи. Затова през м.г. в парламента бе внесен проект, който да приравни българското с европейското законодателство. Срещу него се обявиха дружествата за доброволно осигуряване, тъй като тяхната дейност е доста по-различна от застрахователната. Например у нас трудно може да се изчисли застрахователен риск за лечението, тъй като няма общи цени и начини за изчислението им. Всяка болница например сама определя произволно разходите за скъпи медикаменти и консумативи. Проектът бе отхвърлен, тъй като впоследствие се оказа, че от 2012 г. в ЕС ще влезе в сила нова директива, според която ще се правят изключения за страни като България и прелицензирането не е необходимо.

България обаче е трябвало през 2011 г. да прати писмо на ЕК, с което да я уведоми, че ще се възползва от директивата за изключенията, но не го е направила. Освен това е трябвало да се направят промени в закона за здравното осигуряване, които касаят финансовия надзор, уставния капитал на дружествата и т.н. Това също не се е случило. Според запознати вече се подготвят промени в закона, в които все пак ще се запише, че осигурителни дружества могат да бъдат тези с по-малки резерви, капитал и т.н. Останалите ще се прелицензират като застрахователи. Това са здравните дружества, собственост на застрахователни компании - "Дженерали", "Булстрад", "Евро инс", ДЗИ и т.н.

Зимата в България не е просто годишен сезон, а преди всичко тест за управляващите. Хаосът по заснежените пътища е аршинът, с който опозицията и части от българското общество мерят, дали правителството се справя или не. По този повод германският всекидневник "Тагесшпигел" припомня думите на премиера Бойко Борисов, който неотдавна посъветва българите да "хващат снежинките още във въздуха, преди да са паднали на земята". В началото на януари зимата наистина не само блокира движението, но и парализира обширни части от страната, пише авторът на публикацията. Какво стана тогава -много словоохотливият иначе български премиер с половин уста заяви, че и австрийските Алпи имали същите проблеми.

От началото на 2007 година България е членка на ЕС, а от лятото на 2009-а страната се управлява от партията на Борисов ГЕРБ. Българите, които са се надявали на по-добър живот след присъединяването към ЕС, днес са разочаровани. В най-бедната страна от общността много ПЕНСИОНЕРИ СА ПРИНУДЕНИ ДА ЖИВЕЯТ СЪС СТОТИНА ЕВРО МЕСЕЧНО а средната работна заплата в страната е 350 евро. Цените на много от стоките обаче и със сигурност тези па вносните отдавна са се изравнили с тези в Западна Европа. А за да се убеди човек каква мизерия гони българските граждани, е достатъчно да надникнете в която и да е държавна болница в провинцията или да се огледате в някоя от циганските махали, пише Щир.

Нищо подобно не подсказва поведението на българския премиер, който очевидно не страда от липса на самочувствие. Борисов обича да дава съвети и както изглежда, има готова рецепта за решаването и на европейската дългова криза. Като се позова на финансово-политическата стабилност на България неотдавна тон посъветва задлъжнелите страни-членки от Еврозоната да си намалят пенсиите и заплатите до българските, ако искат да си решат проблемите. При това Борисов тогава говореше съвсем сериозно и без ирония.

Борисов дойде на власт с щедри обещания за дълбоки реформи, включително в държавната администрация, здравеопазването, образованието и пенсионната система, припомня Франк Щир. На практика обаче управлението основно се концентрира върху две области: строителство на магистрали и пре-венция на корупцията и организираната престъпност. По втората точка успехите са твърде спорни. Многобройните полицейски операции не съумяват да доведат до осъдителни присъди. Самият Борисов се оправдава, че "във времена на криза не се правят реформи". "Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари", коментира Дойче веле. Военните почести за премиера Борисов и прегръдките му с канцлерката Меркел не решиха проблема с изплащането на закупените от Термания мотриси "Сименс" за БДЖ. На съвместната пресконференция след разговорите стана ясно, че германската страна не е приела предложението на българското правителство за замяна на дълг срещу собственост.

Борисов обаче заглади и този свой провал, като изтъкна дежурното оправдание - виновни са предишните управляващи.

"Обяснихме как преди години, когато е имало над 3.5 милиарда излишък в хазната, вместо да се платят, е бил взет кредит. Този кредит трябва да се плати сега. От миналия месец започнахме да го плащаме, така че ще си го платим и то във времето на финансова и икономическа криза. И няма как да не го платим защото в противен случаи гаранциите, които има България, и безграничното доверие от страна на Германия ще бъдат нарушени", каза гостът.

Борисов не можа да убеди Меркел, че България трябва да бъде подпомагана с 5% кофинансиране на европроектите вероятно защото аргументът му за подобна стъпка беше нелеп: "Ние сме една от трите финансово най-дисциплинирани държави."

"По този въпрос има определен конфликт. От една страна, разбирам ситуацията на България, която казва: този който стопанисва добре, спазва критериите за дефицита и няма голяма обща задлъжнялост, има по-лоши условия отколкото тези, които са зле. От друга страна обаче и ние, германците, можем да кажем същото... Ще видим какво ще излезе от консултациите с ЕК", обясни канцлерката.

Тя все пак потупа по рамото Борисов за стабилността на мизерията в България. "България води много амбициозен курс по отношение на бюджетната дисциплина, страната има общ дълг значително под 20% и дефицит под 3%, което е забележително предвид трудната ситуация, в която тя се намира", каза домакинята.

СЛЕДВАЩИЯТ "БИСЕР" НА БОРИСОВ СЕ ОТНАСЯШЕ ДО ШЕНГЕН

"Българо-турската граница се охранява най-добре в Европа. Това е най-добре охраняваната граница в шенгенското пространство. Така че може да спите спокойно!", заяви бившият пожарникар.

Груба лъжа, която всеки дипломат в германското посолство в София може да опровергае с последните кадри от изсипването на мюсюлмански "бежанци" от турските ТИР-ове по българските пътища и десетките нелегални имигранти, заловени в Западна Европа, които казват, че са минали през България с камиони и товарни вагони.

Естествено, Меркел отклони и тази претенция с една стара, изпитана щампа - похвали България за "напредъка по пътя за Шенген", но напомни, че има много какво да се желае.