Социалният ни модел тотално се разминавал с европейския

Българският модел на социално развитие тотално се разминава с европейския. Това твърди Боян Захариев, програмен директор в Институт „Отворено общество“ във връзка с доклада „Нерешените задачи на държавите от петото разширяване“, който бе представен вчера. По думите му икономическият растеж, който се отчита в България, не се трансформира в по-високо благосъстояние на хората.

Според доклада след присъединяването към ЕС от ЕК имат относително ограничени възможности за въздействие върху България. Така провеждането на реформи в здравеопазването, образованието и грижата за хората в неравностойно положение през последните години изостава чувствително за сметка на изпълнението на изискванията, свързани с членството в ЕС. В доклада се посочва, че две години и половина след присъединяването на страната към Европейския съюз все още има „нерешени задачи“ не само по отношение на изискванията на Съюза, но и във вътрешните реформи. Те обаче са отговорност на правителството и не зависят от членството в ЕС. Липсата на напредък в реформирането на ключови за живота на гражданите области в условията на световна криза представлява потенциална опасност за дестабилизация на политическата система и подкопава доверието на хората в институциите, предупреждават от „Отворено общество“.

„Няма условия и общоевропейски правила в здравеопазването, образованието и социалните услуги, защото те са предимно на националните политики“, твърди Ася Кавръкова, ръководител на проекта. Проблемите обаче идват и от това, че ЕС не поставя условия и няма общоевропейска политика. „Незавършеният преход“ в реформите в трите области е характерен за всички страни от Централна и Източна Европа - нови членки на ЕС, в които е правено същото изследване. Обяснението за наблюдаваната тенденция е, че в държавите от тази част на Стария континент настъпва фрагментиране на политическата сцена. Бърза поява, възход и залез на политическите субекти и формиране на правителства на малцинството, които се ползват с крехка парламентарна подкрепа. Намалява и доверието на гражданите в управляващите. Като дисциплиниращо средство за страната ни в реформите и препоръка към европейските институции от Института „Отворено общество“ посочиха поставянето на ясни критерии за влизане в Еврозоната и проверката за спазването им.

Огромен проблем е, че липсват спешните екипи, които здравното министерство изпрати по морето миналата година, каза шефът на курортната поликлиника в Албена д-р Ивайло Христов. Тя е част от медицински център "Медика". Д-р Христов припомни, че през 2008 г. бяха командировани лекари от вътрешността на страната. Те даваха 24-часово дежурство и поемаха всички спешни случаи на българи безплатно независимо дали са осигурени. Сега, ако летовник се разболее, трябва да плати за преглед между 50 и 80 лв.

Водим се сезонна поликлиника и законът не позволява да сключим договор с касата, обясни д-р Христов. Тарифата обаче е непосилна за българи и им вземали само по 32 лв. с отстъпка.

"Здравноосигурителната система е изключително непригодна за хората на почивка. Особено когато трябва да се плаща застраховка. Един скандинавец или германец си идва с карта, валидна в цял свят. Плащането става за секунди. Трябва да се промени цялата ни законова уредба, за да стане така и у нас. Единственият изход за българина на почивка е да си направи доброволна здравна осигуровка", каза д-р Христов.

В Балчик и Каварна има общински болници, а в Шабла - спешен център.

Линейка чака спешни случаи между курортите Златни пясъци и Св. Константин и Елена. Екипът е от парамедици, обясниха от РЦЗ - Варна. Около 60 лекари покриват курортите в наети кабинети, но не работят с касата. Спешната помощ осигуряват с договори със специализирани практики, които имат собствени линейки.

Бум на гастролиращи лекари пък отчитат в Слънчев бряг и Несебър. "Дори са повече от необходимото, но проблемът в Слънчев бряг са такситата, които са се самоупълномощили да изпълняват ролята на линейки", каза шефът на "Спешна помощ" в Несебър д-р Минко Димитров.

Три частни болници в Бургас поемат по-сериозните случаи от курортите. "Работим с всички лeкари по курортите, обикновeно тe прeпращат пациeнти при нужда", казаха от първата частна многопрофилна болница "Лайф хоспитал". При чуждeнцитe застраховатeлят заплаща лeчeниeто.

"Няма различни такси, лeкувамe чуждитe граждани, както и българитe", каза шeфът на "Св. София" Сeмир Абумeлих. Eдинствeната разлика при чуждeнцитe била, чe сe попълват по-различни докумeнти. Тази година напливът бил по-слаб, най-чeсто идвали граждани на EС. В "Eл Масри" по-рядко лeкуват чужди туристи, защото нe работят с туропeраторски фирми.


Бъдещият здравен министър посочи временен председател на БЛС
Зам.-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Стефан Констан­тинов ще замества времен­но д-р Божидар Нанев като председател на съюза, дока­то се свика национален съ­вет. Това заяви пред "Кла­са" другият зам.-председател на БЛС д-р Цветан Райчинов. Той допълни, че д-р Стефан Константинов ще остане на поста като вре­менен ръководител най-къс­но до края на тази седмица. Дотогава трябва да се из­работи и правилник, по кой­то да бъде избран временно изпълняващ длъжността председател на съюза, кой­то ще остане на поста до провеждането на Национа­лен събор. Датата за събора също ще стане ясна на национал­ния съвет. "Това ще бъде вероятно отново един от зам.-председателите на БЛС", обясни д-р Райчинов.

По думите му съборът ще бъде организиран най-ра­но в края на септември или началото на октомври та­зи година. Тогава ще бъде из­бран и постоянен председа­тел на БЛС.

Преходът в сферите образование, здравеопазване и социални услуги не е приключил и са необходими още реформи в тях. Този извод се съдържа в доклад на Инициативата за европейски политики към "Отворено общество". В тези сфери ЕС не поставя условия и няма общоевропейска политика. Реформите са част от националната компетентност и зависят от уменията и политическата воля на национално ниво, каза вчера Ася Кавръкова, един от авторите на доклада. За сетен път се отбелязва и че корупцията, организираната престъпност и неефективното усвояване на еврофондовете все още са проблеми за България заради липсата на политическа воля в тази насока. У нас се увеличава наказателната репресия, без това да има ефект върху корупцията и организираната престъпност, констатира "Отворено общество".

Едни от най-смелите изводи са за пенсионната реформа. България няма стратегия за гарантиране на стабилността на пенсионната система. Отношението на българското правителство към този въпрос може да се характеризира като лекомислено, пишат авторите на доклада. Според тях влиянието на ЕС може да бъде засилено чрез въвеждането на някои общи политики и стандарти за гарантиране на устойчиви и адекватни пенсии. Дори се лансира идеята в дългосрочен план да се помисли дори за известно обединяване на осигурителните рискове с цел по-лесното им управление и така да се стигне до обединяване на средства в общи фондове. Препоръката все пак е, че на този етап е твърде рано за подобни дискусии.

В областта на здравеопазването като основен проблем е изтъкнато несъответствието между универсалния пакет от услуги, който е обявен от правителството, и недостатъчното финансиране на системата като цяло. Това несъответствие създава корупционна среда, ограничен достъп и лошо качество на здравните услуги, както и недоверие в институциите, пише в доклада. И се цитира техен стар доклад от м.г., че нерегламентираните плащания в системата са 75 млн. лв., ако се има предвид само парите, дадени без разходен документ. В същото време много повече средства се плащат "от джоба" на пациента под формата на доплащане за медикаменти, консумативи, медицински уреди и др., като изчисленията сочат, че тези средства възлизат на над 900 млн. лв.

Разкритикувана е и водената от правителството през последните 3 г. политика за борба с бедността. Особено след присъединяването към ЕС българското правителство решително се отклони от повечето от съдържащите се в Съвместния меморандум с ЕК политики за борба с бедността и възприе неолиберален модел на политика, твърдят анализаторите.

"Протоколът ни не е заверен от касата. Занесохме го на 23 юни, а сега е вече 23 юли и не е готов" - оплаква се Георгиева.

Според служители от отдела за връзки с обществеността на НЗОК заседанието на комисията е било на 20 юли и зетят на Георгиева е със заверен протокол. Факт е обаче, че в предвидения от закона 30-дневен срок той не е могъл да си го получи от София, въпреки че пълномощникът му е идвал неколкократно. От касата обещаха да уведомят болния по най-бързия начин, за да може да вземе документа и да получава лекарствата си безплатно.


Правят банка за оплождане
Най-късно до септември във Втора АГ болница "Шейново" ще бъде открита спермобанка. Донор може да стане всеки мъж, който не страда от наследствени заболявания като диабет, високо кръвно и др. Кандидатите за безименни татковци ще бъдат изследвани и за хепатит, СПИН и полово предавани болести.

Според закона тяхната сперма може да даде зелена улица най-много на пет бебчета. На бъдещите майки няма да се разкрива самоличността на дарителя. Те ще знаят само какъв е цветът на очите и косата му, колко е висок, с какво тегло е и какво хоби и образование има. Бъдещите родители ще получават информация и за кръвната група на донора. Обикновено те избират анонимния оплодителен материал на човек с тяхната кръвна група. Дарената семенна течност ще се съхранява в продължение на 5 години в специални контейнери с течен азот, който поддържа температура минус 196 градуса. В банката ще се съхранява сперма и на мъже, които са решили по-късно да станат татковци. Те ще отбелязват дали еякулата, който оставят, е само за лично ползване, или са съгласни да дари живот и на чужди бебета.

Най-голям дял заемат тези в областта на онкологията, кардиологията, ендокринологията и гастроентерологията. Така много тежко болни имат шанса да се възползват от най-новите терапии за лечение в света. Това е особено добре за хората с рак, тъй като медикаментите на здравното министерство за тях не стигат. Освен това почти всички проучвания, които се правят у нас, са сравнителни. Това означава, че се гледа кой от два медикамента е по-ефикасен. Изпитванията, в които има плацебо (имитация на лекарство, бел. ред.), са единични, обясни доц. Мирчева. Дори при тях обаче няма опасност за състоянието на пациента. То се следи непрекъснато и при най-малкия белег за влошаване се взимат мерки, обясни тя. Участието на болните е напълно доброволно. Те не получават пари. Финансиране обаче има за лекарите, които извършват проучванията. Освен това фирмите оборудват болниците с нужната техника и плащат наем за помещенията, които използват. Така печелят и самите клиники.

Сумите, които се дават на лекарите, много зависят от сложността на проучването и от времетраенето му, обясни Георги Георгиев, зам.-председател на Българската асоциация на клиничните проучвания. Хонорарът за една визита на пациент, който получава екипът, варира от 100 до 1000 лева. Така за един болен лекарите и сестрите, които извършват проучването, могат да си докарат до 5-6 хиляди лева. Самата болница пък взема около около 20 бона на пациент. Въпреки това някои директори на клиники смятат, че този доход е много малък и не се интересуват. Отделно фирмите купуват хладилници, компютри, факсове, ЕКГ апарати и друга медицинска техника. Най-често проучванията се извършват в университетските болници. Изпитвания обаче има и в общинските клиники, в поликлиниките или дори при джипитата.

Мария Чипилева

25 юли 2009 г.


ДАНС ОЩЕ НИ ПРОВЕРЯВА
Около 1.4 млрд. лв. годишно „заобикалят" данъчното
Красимир Стефанов, изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, пред в. „БАНКЕРЪ"
Г-н Стефанов, минала­та седмица в някои все­кидневници излезе ин­формация в основата на доклад на Сметната па­лата, че през 2006 и 2007 г. НАП почти не е прави­ла ревизии в най-големи­те фирми. Вярно ли е то­ва?

- Вие цитирате публи­кациите в столичните вес­тници, а не самия доклад на Сметната палата. Дан­ните в тези статии са изва­дени от контекста на напи­саното от одитния орган. Ако прочетете документа от начало докрай, ще ви­дите, че констатациите в него са по-скоро положи­телни, а не отрицателни.

Що се отнася до ефек­тивността на Териториал­на дирекция „Големи данъ­коплатци и осигурители" (ТД ГДО), тя въобще не под­лежи на коментар. ТД ГДО е създадена още през 1997 г. по препоръка на Между­народния валутен фонд. Идеята на тази територи­ална дирекция е всички го­леми фирми, които осигу­ряват по-голямата част от приходите в бюджета, да са под постоянен контрол и наблюдение. За да по­паднат в обхвата на тази дирекция, фирмите трябва да отговарят на редица критерии: да имат общо приходи*по отчета за при­ходи и разходи над 10 млн. лв. и платени данъци и ак­циз в бюджета за над 2 млн. лв. Това на практика са най-крупните платци на данъци и осигуровки в страната. Вие очаквате ли сред най-сериозния биз­нес в страната да попад­нат данъчни измамници?

Не е изключено - смя­та се, че почти всички схеми за източване на ДДС например водят към големи фирми... Какво всъщност показват ваши­те данни?

- През последните три години за всеки 100 лв., събрани от ГДО, държава­та харчи по 5 стотинки. През 2007 г. 100% от допъл­нително разкритите прихо­ди след ревизии са постъ­пили в държавната хазна. Това означава, че всички фирми, които са били ре­визирани, са заплатили за­дълженията си, които са допълнително установени от данъчните инспектори. Освен това през 2006-а, ко­гато Националната агенция по приходите започна да работи, служителите на

ГДО са събрали с 626 млн. лв. повече от заложения план, а през 2007 г. са преизпълнили плана си с 14%, или са внесли в държав­ния бюджет 1.4 млрд. лв. повече от предвиденото.

Така че не мисля, че е коректно да се поднася ин­формация, като се вади от общия контекст. Най-мал­кото това създава лошо впечатление у хората за НАП. А всеки един трус в агенцията може да я дес­табилизира и да демотивира служителите й, което в условията на икономичес­ка криза крие сериозни рискове пред приходната част на бюджета.

Колко са всъщност ре­визиите, направени зара­ди съмнения за данъчни измами и укриване на да­нъци и какъв е резулта­тът от тях?

- През 2006 г. служите­лите за борба с данъчните измами са изготвили 1098 доклада за идентифицира­ни опити за измами с пред­полагаем размер на щети­те над 350 млн. лева. С ревизионни актове са опре­делени данъчни задълже­ния в размер на 201 млн. лева. През 2007 г. са изгот­вени общо 844 доклада за идентифицирана данъчна или осигурителна измама, като предполагаемият раз­мер на щетите по изготве­ните доклади е 180.6 млн. лева. В резултат на реви­зиите и проверките, които са извършени по доклади­те от 2007 г., са установе­ните данъчни задължения в размер на 230 млн. лева.

По-важното в случая е, че относителният дял на потвърдения размер на за­дълженията след обжалва­не на ревизионните акто­ве по административен и съдебен ред е над 50% от констатираните от НАП су­ми, което означава, че слу­жителите за борба с данъч­ни измами наистина са идентифицирали такива опити.

Бихте ли разяснили каква всъщност е разли­ката между ревизия и „обикновена проверка" и какво се прави в различните случаи?

- Ще ви го обяс­ня с един пример. Знаете, че не всич­ки доходи на фи­зическите лица се облагат и съответ­но се декларират пред НАП. Други пък - като доходи­те от дивиденти, се облагат при плате­ца на дохода и пак не се декларират в годишната декла­рация за облагане на доходите. Ако вие сте придобили имот чрез заем от търговска банка, НАП няма как да „види" това от ин­формационните си масиви. Това е та­ка, защото вие ня­мате задължение да декларирате пред нас кредити­те, които получа-В такъв случай вие може да попаднете в на­шата селекция и да ви бъ­де направена проверка. Когато служителят от НАП ви попита за източника на парите, с които сте купили къщата си, вие ще му пока­жете договора си за заем и случаят приключва. Ако при тази проверка обаче не можете да обясните от­къде са парите за този скъп имот и защо не сте ги дек­ларирали, тогава НАП из­вършва ревизия. Тя обик­новено приключва с реви­зионен акт, с който се об­лага доходът, който сте ук­рили от НАП.

Кои случаи се доклад­ват на прокуратурата, как­во натежава, когато се решава дали даден слу­чай да бъде предаден на обвинителите?

- На първо място, ис­кам да кажа, че напосле­дък работим в пълен син­хрон както с прокуратура­та, така и с ДАНС и с ос­таналите институции за борба със сивата икономи­ка. В този смисъл обвиненията, че сме укривали дан­ни за данъчни измами от прокуратурата, са нелепи.

На практика всички случаи, в които органите по приходите имат съмне­ния за извършено престъп­ление, се докладват на про­куратурата. Това става по време на заседанията на 28-те регионални координа­ционни центрове за борба срещу данъчните и осигу­рителни измами. В този фо­рум участват както служи­тели от НАП, ангажирани с борбата срещу данъчните измами, така и представи­тели на органите на проку­ратурата. Едва след обсъж­дане с правоохранителните органи на тези заседа­ния се решава в кои от слу­чаите наистина може да има престъпление и съот­ветно трябва да бъдат от­правени към обвинението.

Този подход беше въз­приет преди две години, тъй като по този начин на­малихме броя на отказите от прокуратурата да обра­зува наказателни произ­водства поради липса на данни за престъпление.

Пак според публика­ции в медиите ваши екс­перти са обявили, че 1.2 млрд. лв. са заобиколи­ли държавната хазна през 2008 година. Каква е действителната сума на несъбраните данъци?

- Никой не е в състоя­ние да каже колко лева точ­но „заобикалят" държавна­та хазна. Подобно пряко проучване за броя на хора­та, които крият данъци и осигуровки, както и за раз­мера на укритите данъчни и осигурителни задължения не е възможно да се нап­рави. Показателят, който ние следим в тази област, е допълнително разкрити приходи от данъчните и оси­гурителните ревизии. Вся­ка година те наистина са между 1-1.4 млрд. лева. Но категоричен отговор за то­ва какъв е техният размер наистина не може да се даде. Нещо повече, междуна­родни финансови институ­ции като Международния валутен фонд и Световната банка отчитат в своите док­лади, че по събираемостта на ДДС България е сред първите в Европа. Това каз­ва и Сметната палата, ци­тирам: „Резултатите от ана­лиза отбелязват положи­телни тенденции на инди­каторите, свързани с подоб­ряваща се събираемост на данъка, и не отчитат значи­телни отклонения от пока­зателите в болшинството държавите членки на ЕС." В момента проверяват ли ви ДАНС и Национал­ното следствие, за да изясняват каква е причи­ната за по-малкото при­ходи?

- Проверките на орга­ните на прокуратурата и ДАНС започнаха през ми­налата година и все още не са приключили. За това не бих искал да коменти­рам този въпрос.

Има ли тук нещо общо информационната систе­ма на НАП, за която тол­кова се писа напоследък, че е негодна и т.н.?

- Крайно време е да се спре със спекулациите за изградената информацион­на система в НАП, които продължават. Информаци­онната система на НАП е сложна система с много взаимовръзки, изгражда­нето и внедряването на ко­ято не става за един ден, а изисква време. Система­та на НАП интегрира да­нъчните и осигурителните задължения и плащания -нещо, с което могат да се похвалят малко страни по света, дори и в европейс­кото пространство.

За електронните услу­ги,' които поддържа инфор­мационната система, НАП неведнъж е получавала признание и награди от страна на различни инсти­туции, включително и от Българската стопанска ка­мара. Има и пропуски. Но основният проблем е не в новия софтуер, а в неко­ректни данни от старите системи на данъчната ад­министрация и НОИ. Уве­рявам клиентите на НАП, че в тази посока се работи непрекъснато. Искам да използвам възможността и чрез вашия вестник да се извиня на нашите клиенти за евентуалните неудобст­ва. За да има НАП една от най-модерните информа­ционни системи, трябва да преминем и през този етап. Вярно ли е, че над 600 млн. лв. е размерът на не-върнатото на бизнеса ДДС? Каква е причина­та?

- Имаше подобни обви­нения срещу нас в начало­то на годината. Трябва да уточня, чет. нар. задържа­не на ДДС не е станало самоцелно. То е в резул­тат на провеждани реви­зии и проверки. Освен то­ва напрежението около ос­тавката на г-жа Мургина се отрази много стресиращо на цялата система. Не мо­же да очаквате, когато пуб­лично се насажда негатив­но отношение към НАП, служителите да си вършат работа нормално. От дру­га страна, икономическа­та криза притисна предс­тавителите на бизнеса. По­ради липса на оборотни средства те искат още по-бързо да им се възстано­вяват сумите ДДС. Въпре­ки това вече мога да кажа, че нещата влязоха в ритъм. Предприели сме всички ад­министративни мерки, за да ограничим „задържане­то" на ДДС. От служители­те на агенцията изискваме стриктно да следят сроко­вете за възлагане на реви­зии, както и да се преуста­нови практиката да се удължават ревизиите до максимално предвидения срок от три месеца. Изпол­зваме и механизма за час­тично възстановяване на ДПС, обсъждаме разширя­ването на кръга на средните данъкоплатци и т. н.

В резултат от всички те­зи действия общият раз­мер на ДДС в процедура по възстановяване към края на юни е 440 млн. лв., т.е. сумата на „задържа­ния" qt НАП данък е нама­ляла със 122.1 млн. лв. от началото на 2009 г. досега. Когато говорим за бързо­то възстановяване на ДДС, искам да ви обърна внима­ние, че то има и друга стра­на - измамите. От тези 440 млн. лв. „задържано" ДДС около 240 млн. лв. са на 20 фирми, за значителна част от които имаме се­риозни съмнения за заобикаляне на да­нъчното и осигури­телно законодателс­тво.

От една страна, се изисква от нас да възстановяваме по-бързо ДДС, а от дру­га, ни обвиняват, че не сме достатъчно ефективни в конт-ролно-ревизионната дейност. Админист­рацията трябва да работи в посока на идентифициране на рискове от заобика­ляне на данъчно и осигурително зако­нодателство и съг­ласно установените нормативни прави­ла и процедури. Са­мо по този начин мо­жем да сме сигурни, че измамниците ще си получат заслуже­ното, а коректният бизнес няма да страда.

В доклада на Сметна­та папата се казва още, че допълнително разкри­тите приходи от ДДС през 2006 Г, са били 516 млн. лв., но от тях в бюджета са постъпили едва 117 млн. лева. Секторът „Раз­следване на особени слу­чаи" например е разкрил чрез ревизии 201 млн. лв., но от тях са събрани едва 6 млн. лв., което е около 3 процента. Каква е причината за този слаб резултат?

- Тази констатация в доклада на Сметната па­лата се основава на дан­ните, които ние сме пре­доставили на одиторите. Не крием нищо. Отчитаме, че събираемостта на уста­новените задължения от данъчни измами е ниска и търсим начини да проме­ним това. Този резултат се дължи на няколко факто­ра. Голяма част от дружес­твата, които участват в схе­мите за данъчни и осигу­рителни измами, са фиктивни, „кухи", без дейност, без активи и нает персо­нал и т. н. Администраци­ята не разполага с възмож­ности за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото им, така че да събере дължимото. Не са редки и случаите, когато задължените лица използ­ват слабости в законода­телството и примерно при откриване на администра­тивно производство прода­ват фирмите с големи за­дължения на лица с нисък

социален статус.

За този проблем при­ходната администрация алармира години наред и предлага законодателни промени, които да спрат това явление. НАП некол­кократно е внасяла офици­ално подобни предложе­ния. Накратко те се състо­ят от няколко мерки. На първо място, ограничава­не на прехвърлянията на дружества със задълже­ния. Освен това огранича­ване на разплащанията в брой, засилване на отго­ворността на лицата, кои­то са участвали или са били управлява­щи на дружества, за които е доказано, че са извършвали да­нъчни измами. Как­то и обвързване на фискалните систе­ми на дружествата с информационната система на НАП. Надявам се, че но­вото Народно съб­рание ще одобри и приеме тези пред­ложения. Все пак искам да подчертая, че борбата с данъч­ните измами и неплащането на данъ­ци и осигурителни вноски е проблем не само за НАП, а за всички институ­ции, които имат от­ношение към иконо­мическата престъп­ност, както и на об­ществото като цяло. Преди няколко месе­ца казахте, че се подгот­вя пакет от извънредни мерки за борба с данъч­ните измами. Бихте ли обяснили по-конкретно за какво става въпрос? - Продължаваме рабо­тата си съвместно с орга­ните на прокуратурата и ДАНС за проверка на за­конността на доходите на лица, придобили недвижи­ми имоти над 500 000 лева. Към момента са възложе­ни проверки на 124 души -

прави се съпоставка меж­ду притежаваното от тях имущество, направените от тях разходи и декларира­ните и получени от тях до­ходи. Освен това във връз­ка с извънредните мерки, които предприехме за бор­ба със сивата икономика и за засилване на контрола, възложихме проверки на 105 собственици, придоби­ли луксозни автомобили, както и на 139 фирми и~ граждани, придобили 224 моторни и ветроходни ях­ти, а така също и на 52 фи­зически лица, за които е установено, че ра предос­тавили крупни заеми на други граждани или фирми.

Ние не приемаме, че всеки богат човек е прес­тъпник. Ако той си е пла­тил данъците и осигурител­ните вноски върху доходи­те, с които са закупени лук­созните коли, яхти, сгради, няма от какво да се при­теснява. Но в крайна смет­ка е неморално да демон­стрираш висок жизнен стандарт, а в същото вре­ме да не плащаш дължи­мите данъци и осигурител­ни вноски.

Освен това в условия­та на криза някои фирми се опитват да се кредити­рат за сметка на бюджета. Къде с неплащане на данъ­ци, къде - с опити за зло­употреби. Този риск същес­твува, но ние го отчитаме и вече предприемаме не­обходимите мерки. В тази посока постоянно наблю­даваме складове и фирми, които търгуват с бързооборотни стоки. Следим какви стоки има в наличност в техните търговски обекти и какво реално се изписва от счетоводството им.

Имате ли информация какъв е реалният дефи­цит в Националния оси­гурителен институт и в на­ционалната здравноосигурителна каса?

- Мога да ви кажа как­во очакваме ние да събе­рем по бюджетите на НОИ

и НЗОК. За размера на де­фицитите в двете структу­ри трябва да се обърнете към техните ръководители.

Що се отнася до прихо­дите, които НАП събира, към края на юни НАП е съб­рала задължителни осигу­рителни и здравни вноски в размер на 2.5 млрд. лв. Това е със 74.6 млн. лв. по­вече, отколкото през същия период на миналата годи- ( на. Очакваме към края на 2009 г. да съберем 4.9 млрд. лв. осигурителни и здрав­ни вноски. Очакваме не­изпълнението да е в раз­мер на около 800 млн. ле­ва. Главната причина за тази недобра прогноза е, че планът за приходите е съставен при макроиконо­мически допускания за ръст на икономиката, а на практика ние сме в криза. Отчита се висока междуфирмена задлъжнялост, инвестициите намаляват, банките ограничиха креди­тирането, бизнесът изпит­ва затруднения, безрабо­тицата се увеличава, а от­там и постъпленията от за­дължителни осигурителни и здравни вноски намаля­ват.

Как ще се отрази на работата декларираното сливане на двете инфор­мационни системи на НАП и на Агенция „Мит­ници"? Има ли някакви пречки да се осъществи ' тази стъпка, кога тя ще , бъде факт?

- При всички положения подобна стъпка ще се отра­зи положително както на борбата с данъчните изма­ми, така и за увеличаване на приходите в бюджета. И НАП, и Агенция „Митници" имат пълна технологична го­товност да осъществят та­кова сливане. Изградена е техническа връзка между двете информационни сис­теми на администрациите, уточнени са нивата на дос­тъп и от двете страни. Ин­струкцията за обмен на дан­ни също е готова. Очаквам новият финансов министър да се запознае с всички де­тайли и ако ги одобри, да подпише сливането на сис­темите. За нас няма ника­къв проблем. По решава­нето на този въпрос рабо­тим вече от година. Досега чакахме единствено промя­на в Закона за митниците, която беше обнародвана в „Държавен вестник" през юни 2009 година.