Пак двойка ЕС не призна българските акредитации на лаборатории за контрол на измервателни уреди

Европейският съюз дойде, видя и провери. И затвори. Този път - лабораториите за контрол на измервателните уреди (калибриране). Така може да се опишат резултатите от европейската проверка на работата на Българската служба за акредитация (БСА).

Защо се стигна дотук

За читателите, които са далеч от този бизнес, ето малко предистория. Всички държави – членки на ЕС, имат органи за акредитация. В България това е службата за акредитация, която е член на Европейската организация за акредитация (ЕА). Както другите национални органи, и българският е подписал с европейската организация Споразумение за взаимно признаване на акредитацията – EA MLA. Това означава, че ако една лаборатория е акредитирана за извършване на дадена дейност (да речем, проверка на храни), резултатите от нейните изпитвания ще бъдат признати във всички държави, подписали EA MLA.

Българската служба за акредитация е подписала това споразумение в пет области (виж карето), но не е и за други две - признаване на акредитацията на лаборатории за калибриране на средства за измерване и на лаборатории за изпитване. Затова документите, които тези акредитирани от БСА лаборатории издават, важат само за територията на България.

От 1 юли обаче дори това не е така. Решението идва след започнала през януари 2009 г. проверка на ЕА в акредитирани български лаборатории за калибриране и изпитване, за да се установи дали България може да подпише Споразумението за взаимно признаване на акредитацията и за останалите две области.

"В края на април европейските проверяващи излязоха с решение, което пристигна официално в България през май", уточни Елза Янева, изпълнителен директор на Българската служба за акредитация. "Констатацията е, че в страната не е осигурена достатъчно надеждна верига на проследимост на измерванията и че лабораториите за калибриране по принцип не са достатъчно компетентни, за да бъдат признати да работят на европейския пазар. Получихме официална препоръка да не се приемат издаваните от тях свидетелства, когато тези документи са предназначени за нуждите на акредитацията", обясни Елза Янева.

Така от 1 юли част от документите, които те издават, вече не се признават в България.

"Това означава, че ако техни клиенти са акредитирани лаборатории за изпитване на безопасност на храни или органи за контрол на здравословни и безопасни условия на труд, няма да могат да ползват услугите им за калибриране. Но производител, сертифициран по стандарта ISO 9001:2000, може да поиска проверка на техническите си средства и в този случай издаденият от лабораторията протокол ще му бъде признат. Например той може да поиска проверки на везни, водомери, електромери, съдове под налягане и др. и да получи валиден документ", допълва Янева.

Какво означава това

"На практика решението на европейските проверяващи означава, че те не признават издадените от БСА акредитации на лаборатории за калибриране и за изпитване. На какво основание обаче тогава са били издадени - заради роднински връзки или от некомпетентност. Нали задължение на БСА е да следи за несъответствия в работата, да дава препоръки за отстраняването им и да отнема акредитации, ако не са покрити изискванията", коментира инж. Иван Темнисков, председател на "Буллаб" - сдружение на лаборатории за изпитване, калибриране и измерване, което е член на Eurolab. И уточнява, че в бранша не знаят какви са конкретните констатации на проверяващите, тъй като докладът им не е оповестен. Но в резултат на записаното в него се стига до това "днес БСА да не признава лаборатории, които е акредитирала вчера", твърди Темнисков. В същото време лабораториите плащат всяка година такса на БСА между 1500 и 3400 лв. за поддържане на акредитацията си.

"Работата ни се обезсмисля. Единственият изход при сегашната ситуация е лабораториите да потърсят акредитация от чужд национален орган, подписал Споразумението за взаимно признаване на акредитацията – EA MLA. Ако я получат, издаваните от тях документи ще важат не само за територията на България, но и за ЕС. Но тази процедура изисква много средства", обяснява Темнисков.

Мария Додова, ръководител на лаборатория на фирма "Унисист", заяви, че вече е взела решение в тази посока и ще иска акредитация в Словакия. "Това ще ми струва 20 000 евро, за които ще трябва да тегля заем", казва Додова. "Добрата новина е, че службата в Братислава издава решение за акредитация в рамките на четири месеца, а в България по закон това става за 18 месеца", уточни Темнисков.

"От години БСА подписва многостранното споразумение и все не може да го подпише. В крайна сметка пострадахме ние и трябва да спуснем кепенци", казва Мария Додова.

"Причините за създалата се ситуация са комплексни. Вероятно и ние не сме си свършили перфектно работата, след като сме позволили на тези лаборатории да работят. Но БСА извършва функции и дейности само по установяване на съответствие, тя не е упълномощена например да обучава хората в тези лаборатории. А и повечето от тях са акредитирани от 2003 г. Историческото наследство е трудно преборимо ", коментира Елза Янева. Тя не се ангажира да каже каква част от бизнеса е засегната от променените правила, нито кога лабораториите ще бъдат готови, за да се поиска отново европейска проверка. Но заяви, че вече са започнали съвместни действия, за да се отстраняват недостатъците.

Надолу по веригата

Пострадали от сегашната ситуация ще бъдат и клиентите на лабораториите за калибриране. Става въпрос за 300 лаборатории за изпитване (на храни, дрехи, строителни материали и т.н.) и стотици органи за контрол, които следят как се спазват изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Уредите, с които работят всички те, се нуждаят от проверка (калибриране), за да се види до каква степен измерват точно. Тя се извършва през определен интервал от време - примерно веднъж годишно. Досега с тази дейност се занимаваха лабораториите за калибриране, но след като техните протоколи няма да се приемат, няма да са валидни и протоколите на следващите по веригата. При това положение за тези от следващото ниво възможностите са две.

Първата е да потърсят услугите на Българския институт по метрология. Председателят на института Катерин Катеринов обясни, че от години има изградена национална метрологична структура в съответствие със закона. "Нашата задача е да съхраняваме и поддържаме националните еталони и да ги трансферираме към следващото ниво - лабораториите за калибриране. Всички останали потребители от по-ниските нива – лаборатории за изпитване, предприятия, производители, контролни органи, се обръщат към акредитираните лаборатории за калибриране. Те могат да се обърнат и директно към нас за услугата калибриране и ние ще я извършим, но имаме ограничени възможности за това", каза Катеринов. И поясни, че тази йерархична организация се изгражда не от вчера и че това е държавна политика. Затова от 135 работещи в института през 2002 г. в момента те са 58. "Освен това ние не поддържаме капацитет за калибриране на всички видове уреди", обясни още Катеринов и прогнозира, че може да се заформи опашка от чакащи. За 2009 г. институтът е издал 1200 сертификата на лаборатории и органи за контрол за калибриране на уреди, уточни още председателят му. Показател за възможностите на държавната институция и за нуждите от услугата е твърдението на Мария Додова, че само нейната лаборатория миналата година е издала 1400 сертификата за калибриране на уреди.

Другият вариант е тези, които искат проверка на средствата за измерване, да потърсят признати за това лаборатории в чужбина. Услугата обаче ще им струва в пъти повече. Освен това има уреди, които не могат бъдат транспортирани, следователно българската фирма трябва да плати не само за калибрирането, но и разноските на специалиста, дошъл на място от чужбина, за да го извърши, обясниха управители на лаборатории.

Браншът е парализиран, последиците от всичко това ще растат лавинообразно, твърдят собственици на лаборатории, пожелали анонимност.

Подозренията и предразсъдъците са основно гориво в европейския дебат за генетично модифицираните организми (ГМО). Докато учени и фермери смятат, че биотехнологиите са единственото решение за изхранване на световното население, много европейски граждани се опасяват, че ГМО идват директно "от кухнята на Франкенщайн".

Европейските политици все по-често се оказват натясно между науката и общественото мнение. Първо, заради растящите цени на храните, второ, заради все по-спорните търговски споразумения с държави, изнасящи ГМО продукти, и трето, заради задълбочаващата се пропаст между страните в ЕС, които искат да затегнат предпазната мрежа около генното

инженерство, и тези, които искат да я отпуснат.

Настоящото европейско законодателство задълбочава този спор - според него Европейската служба за безопасност на храните трябва да се произнесе научно за всяко ГМО растение, което някой иска да отглежда в ЕС. Дори ако даде лиценз (което се е случвало седем пъти в историята), той трябва да бъде одобрен и от страните членки. Те обаче рядко постигат общо становище.

Еврокомисията търси изход от тази

Мъртва хватка

На 13 юли тя предложи да промени правилата, регламентиращи отглеждането на ГМО култури в ЕС. Според проекта всяка държава ще решава сама дали да допуска на територията си одобрените от научната агенция генно модифицирани растения, или да ги забрани по "социално-икономически, етични или морални причини като масово несъгласие на част от населението". Така страните, които искат изцяло органично земеделие, няма да са принудени да допускат ГМО, а останалите ще могат да отглеждат иновативните култури без вето от европейските си партньори.

Преговорите по предложението ще започнат на 3 септември между посланиците на страните - членки в ЕС, които трябва да подготвят почвата за предстоящите тежки дискусии по темата в Съвета на земеделските министри (27 септември) и на министрите по екологията (14 октомври). Постигането на обща позиция между министрите е само първата битка - ако я спечелят, те ще трябва да се преборят за консенсус и с Европейския парламент, който стана равен с държавите членки в законодателството в тази област.

Първите реакции срещу предложението на Брюксел бяха отрицателни. Държавите в ЕС отдавна са разделени на два твърди и почти равностойни лагера по ГМО темата - поддръжници на този тип земеделие са Великобритания, Испания, скандинавските страни, Холандия и Белгия, а противници - Австрия, Германия, Полша, Франция, Италия и Гърция. Този разнобой означава, че Съветът на министрите почти никога не успява да вземе решение по въпроса. Това не вещае нищо добро за преговорите наесен.

Инициативата на Брюксел беше посрещната с подозрение в почти всички държави независимо от коя страна на

ГМО барикадата

стоят. Евродепутати социалисти и либерали пък разкритикуваха евентуалното връщане на решенията за ГМО в "национални" ръце. "Еврокомисията абдикира от отговорност, подкопава общия пазар и общата земеделска политика и създава опасен прецедент в търсенето на национални решения по трансгранични въпроси", заяви Ги Верхофщад, лидер на либералната група в Европарламента.

Потенциалната промяна на правилата разбуни и духовете на лобистите по ГМО въпроси. Индустрията, която развива биотехнологии, разкритикува предложението на комисията като "насочено против науката". Активистите срещу ГМО също приеха идеята на Брюксел не като победа, а като опасност. "Страните членки ще загубят правото да забранят ГМО култури

заради риск за здравето, природата и опасност от зараза, въпреки че това са най-сериозните правни аргументи. Вместо това Еврокомисията им предлага само вратичка да ограничат ГМО по "етични" съображения, които лесно могат да бъдат оборени в съда", обясниха пред "Капитал" от европейския клон на "Приятели на Земята", организация, която лобира срещу ГМО. "Така всяка страна, която иска да забрани ГМО според новите правила, ще бъде уязвима от съдебно преследване от биотехнологичните корпорации, които се опитват да прокарат ГМО култури в Европа", заяви Муте Шимпф, активист на "Приятели на Земята". Организацията призова Съвета на министрите и Европарламента да отхвърлят предложението на комисията.

САЩ и Световната търговска организация (СТО) също се включиха в европейския спор. Те отдавна мърморят срещу европейските държави, блокиращи разпространението на ГМО в разрез с международни пазарни спогодби. Още през 2006 г. САЩ, Канада и Аржентина внесоха в СТО оплакване срещу ЕС, което получи подкрепата на организацията, но не смекчи позицията на европейските опоненти на ГМО. В края на юли американският търговски представител Рон Кърк заяви, че предложението на комисията само ще усложни спора. "Окуражени сме, че ЕС се ангажира с по-прозрачен процес за вземане на решения, но това няма как да стане, ако всяка държава решава дали да допусне ГМО, чиято безопасност е гарантирана от европейската агенция", каза Кърк в Питсбърг. Президентът Барак Обама е под засилен натиск от мощните земеделски лобита да наложи санкции, ако ЕС не вдигне забраната. Ден преди речта на Кърк на 29 юли Обама получи поредното подобно искане от American Farm Bureau Federation, най-голямата фермерска организация в САЩ. "Ако ЕС не премине веднага към навременни регулаторни решения, базирани на научни факти, президентската администрация трябва да ги принуди със санкции", пише в искането до Обама, цитирано от Reuters.

Външният натиск върху ЕС за облекчаване на ГМО правилата не е от вчера; същевременно заради опозицията в някои страни европейското право ограничава силно този тип земеделие - в ЕС се отглеждат няколко типа генно изменена царевица и картофи, които не се използват за фураж и храни, а само за индустриални цели (например производство на целулоза). Същевременно животновъдите в ЕС са силно зависими от вноса на ГМО фураж за пилета и добитък. В комбинация с растящите цени на фуража в световен мащаб тази зависимост оскъпява месото. "Ако не започне да произвежда сам такъв фураж, ЕС е пред дилема - или европейците да плащат най-високите цени за храна в света, или да намалят производството на месо, млечни продукти и яйца", обясни пред "Капитал" професор Кристофър Лийвър, експерт по растителнa биохимия в Оксфордския университет.

Търговските и политически въпроси засега засенчват научните аргументи в дебата за ГМО, а те също не са еднозначни. Генното инженерство се използва в земеделието от 40 години често с впечатляващи резултати - например "житото джудже", спасило от глад милиони в Южна Азия през 70-те години. Неговият създател, американският агроном Норман Борлауг, спечели Нобелова награда за мир. Същевременно все още знаем твърде малко за ефектите на ГМО върху природата и човешкото здраве. Европейската служба за безопасност на храните отдавна е под натиск от страни членки и представители на зеленото лоби, които смятат, че агенцията одобрява ГМ продукти не чрез научна оценка на риска, а според лобизма на американски фирми - производители на ГМО. Според доклад, подготвен от британския университет в Ексетър и представен на 6 юли от Групата на Зелените в Европарламента, агенцията не отчита дългосрочния риск от трансфер на гени от ГМ растения към други организми и базира заключенията си върху твърде ограничени проучвания. Критиките на зелените дойдоха въпреки неколкократното в последните години "затягане" на критериите в агенцията.

Засега изглежда, че битката ще се проточи все по-яростно и без ясен победител. "Изходът ще зависи от това дали цените на храните ще продължат да растат - ако да, противниците на ГМО вероятно ще трябва да ги допуснат в собствените си полета", каза Паоло де Кастро, председател на комисията по земеделие в Европейския парламент. Това изглежда е рационалният сценарий, но опитът показва, че в ЕС той невинаги е най-лесно осъществим.


Има ли морал над закона
Депутатка от ГЕРБ подаде оставка от две комисии в НС заради конфликт на интереси
От миналата седмица, когато гръмнаха обвиненията в конфликт на интереси към Геновева Алексиева, до тази сряда, когато подаде оставка от зампредседателското място в социалната и здравната комисии, депутатът от ГЕРБ вложи неимоверни усилия да ни убеди, че няма морал над закона. В сряда, минути след като официално напусна двата парламентарни поста, тя даде кратък брифинг за журналисти, в който за пореден път се опита да обясни, че да оценяваш дъщеря си може и да не е морално, но не е проблем, след като е законно. Както и че няма нищо лошо в това да използваш политическите си позиции, за да си уредиш лечение на пациенти с пари на здравната каса в семейна си клиника.

"Моралът е в закона и според него аз трябва да участвам в конкурса", каза Алексиева по повод обвиненията, че е била в журито на конкурса за доценти по офталмология в Александровска болница. В него дъщеря й спечели едно от трите места в надпревара с общо десет участници. Без абсолютно никакво притеснение депутатът от ГЕРБ разказа, че за всеки случай преди конкурса се е допитала до Висшата атестационна комисия дали участието й в журито нарушава Закона за научните степени и звания и оттам й дали отрицателен отговор.

"Обвиненията ме смаяха. Те просто ме ужасиха", пък беше отговорът на Алексиева по повод твърденията на две нейни колежки - проф. Православа Гугучкова и бившия национален консултант по офталмология доц. Руска Христова, че източва здравната каса. През седмицата те отправиха обвинения към Алексиева, че е използвала политическите си позиции в парламента, за да лобира за включването на заболяването амблиопия (т.нар. мързеливо око) в клинична пътека и така е облагодетелствала частната си клиника. Гугучкова и Христова обясниха, че този тип заболяване няма нужда от болнично лечение, а при него се правят само упражнения. Алексиева работи в очна клиника "Визус", собственост на дъщеря й и на фирма на съпруга й Силви Алексиев, в която се предлага такова лечение. По повод тези обвинения депутатът от ГЕРБ каза, че е във вражда с колежките си от 40 години и това е причината те да я атакуват. След като подаде оставка, не стана ясно обаче дали депутатката ще се оттегли и от поста си на председател на женската организация на ГЕРБ, но нейни колеги прогнозираха, че това ще се случи следващата седмица, когато изпълнителната комисия на ГЕРБ ще обсъжда казуса "Алексиева".


Диалектика
За първи път българин е отличен с пожизнен орден на Републиканския национален комитет на САЩ. Д-р Румен Хичев получава високото признание за проявени отговорност и професионализъм. През последните 15 години д-р Хичев работи в областта на здравеопазването в САЩ, и по-конкретно в сектора на органната и тъканната трансплантология. Д-р Хичев е познат на обществеността в качеството си на председател на Федерацията на американските граждани от български произход (ABDF), отстояващ интересите на България пред американското правителство и институции.
По време на посещение на американския посланик Джеймс Уорлик в Царево в четвъртък полицията е "отвела за проверка" в местното Районно полицейско управление журналиста Атанас Чобанов, след като той издигнал плакат, който припомня агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов. Информацията разпространи сайтът chernomorie-bg.com. Джеймс Уорлик бе в Царево по покана на Арнаудов, за да вземе участие в откриването на нов мост към ромската махала в града. През последните месеци американският посланик активно демонстрира ангажираност с каузата за защита на правата на ромите и усилията за интеграция на малцинствата.


Забравеният Годо
Двама души до едно дърво. Чакат и си говорят. Оказва се, че чакат Годо. Идват още двама. После си отиват. Компанията се разпада. Безсмисленият й диалог също. Годо не идва.

Около 20 дружества на един доста тънък клон от пазара на здравни услуги. В компанията са някои от най-големите банки и застрахователи в България. Идва още една. Чакат. Знае се, че чакат промяната. Тя не идва вече няколко години.

Горната аналогия между реформата в здравния сектор и "В очакване на Годо" на Бекет е само цветен щрих от разиграващата се в здравеопазването пиеса на абсурда. Която стана толкова протяжна, че започнахме да забравяме какво се случи в предишните действия. Някъде там се говореше за частни здравни фондове. Те трябваше да създадат конкуренция на Националната здравноосигурителна каса и така да подобрят качеството на услугите, които хората получават срещу здравните си осигуровки. Частните капитали бяха призвани и да вкарат малко ред и прозрачност в сектора, в който плащанията "на сиво" от страна на гражданите вече се изравниха с наливаните държавни пари.

Добрата новина в случая е, че очевидно интересът към сектора и печалбите в него не са изчезнали съвсем въпреки кризата и малката клиентска база. Което пък означава, че реформата има шанс. Лошата е, че за задължителни частни здравни Годо (пардон, фондове) вече дори не се говори. Което пък може да накара чакащите да си тръгнат. А така реален пазар на частно здравно осигуряване просто няма да се получи. Тогава може всички да престанем да чакаме и да потичаме... за здраве.

Какво търсят на един пазар за общо едва 40 млн. лв. голяма част от финансовите групи в България, които иначе боравят с милиарди? Още повече че много от тях работят на загуба. Очевидно отговорът е, че те са движени от някакви други, а не от пазарни подбуди. Точно такава е картината на българския пазар на допълнително здравно осигуряване. Двадесет дружествата, повечето поделения на банки или застрахователи, се състезават за скромния пазар, който остава отвъд монополната територия на държавната здравна каса. Ръстът от едва 6% е недостатъчен да създаде бизнес за всички.

Причината да се появят толкова много здравни фондове (а и да продължават да оцеляват в кризата) е очакваната реформа в сектора. Всички очакват те да са по-добрата алтернатива на Националната здравноосигурителна каса тогава и когато управляващите решат да позволят задължителната здравна вноска да се внася във фонд по избор на осигурения. Поне засега няма изгледи дори и най-малките фондове с приходи от няколко десетки хиляди лева да се отказват от участие на пазара или да се концентрират. Вече има още един участник със солидни пазарни позиции - Първа инвестиционна банка (ПИБ), което според бранша е още един сигнал, че дългоочакваното либерализиране на сектора може най-накрая да се състои.

Новият играч

В началото на август Първа инвестиционна банка (ПИБ) придоби 2% от капитала на един от сравнително новите частни здравни фондове - "Здравноосигурителна каса Прайм хелт". В съобщение до борсата от ПИБ съобщиха, че при следващо увеличение на капитала на здравното дружество имат опция да запишат такъв брой акции, които да й дадат правата на мажоритарен акционер. В момента капиталът на частния здравен фонд е 2 млн. лв. Той обаче е най-слабо капитализираният от всички, което означава, че при нови загуби собствениците му трябва да наливат вероятно непосилно много допълнително капитал.

Акционери в него са "Прайм хелт", чийто мажоритарен собственик е строителният предприемач Дора Праматарова. По 5% от капитала на фонда държат председателят на борда му - бившият изпълнителен директор на Института за спешна медицинска помощ "Пирогов" доц. Спас Спасков, и Пламен Китанов. От ПИБ отказаха да коментират пред "Капитал" кога и срещу каква сума ще купят основен дял от частния фонд и какви са плановете им за неговото развитие.

В здравния сектор обаче влизането на ПИБ в този сектор се тълкува като поредния сигнал, че вероятно правителството ще е готово с пакета промени в закона за здравното осигуряване, които да позволят частните фондове да получават част от задължителните здравни вноски. И до момента голяма част от собствениците на здравни фондове са предимно финансови институции - банки, застрахователни дружества, инвестиционни компании.

Отново първо по пазарен дял

е дружество, чийто мажоритарен акционер е банка. Това е "България Здраве", част от групата на Инвестбанк на Петя Славова. В момента там са осигурени служителите и семействата на два от най-големите работодателя, които разместват пазарни дялове при здравните фондове. Това са "Виваком" (доскоро БТК) и Националната електрическа компания (НЕК). В портфейла на дружеството са и компании като "Глобул", "Германос", "Алкател" и "Петрол", допълва председателят на управителния съвет на фонда Пламен Минков. Компанията отбелязва и впечатляваща печалба за полугодието от 600 хил. лв. (виж таблицата)

"Причината е, че оперативните ни разходи не са големи, а инвестираме основно в мрежата си от медицински координатори и колеги, които пряко да общуват с клиентите и да могат бързо да решат конкретния здравен проблем", обяснява Минков. По думите му за разлика от здравната каса, чиято постройка на системата е да отблъсква и да затруднява пациентите, в частния здравен фонд идеята е пациентът да бъде лекуван възможно най-бързо и качествено, за да не получава усложнения. "По този начин и клиентът е доволен, и фондът печели повече, защото не плаща за лечение на много болни хора", отбелязва Минков.

За разлика от неговия фонд прегледът на статистиката на Комисията за финансов надзор като цяло сочи, че много здравни фондове работят на загуба.

"Това е символ за това, че здравеопазването изобщо не е безплатно и някой трябва да плати. При доброволното осигуряване за здраве частните компании изцяло плащат доболничната помощ и изследванията и покриват всичко, което здравната каса не плаща", отбелязва д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на частните здравни фондове.

Поне засега частните здравни фондове не изглеждат нестабилни заради големите плащания по сключените договори. Някои от тях имат непокрити загуби от предишни години в размер на милиони. Засега обаче капиталът им е достатъчен и при повечето е доста над законовите изисквания. Размерът на здравноосигурителните резерви намалява с 1.7 % на годишна база и достига 15 000 хил. лв. В края на юни 2010 г. дружествата в сектора отчитат положителен технически резултат от 174 хил. лв. при 1.7 млн. лв. в края на юни 2009 г. Фондовете все още работят на печалба - общо 912 хил. лв., но тя е намаляла наполовина в сравнение със същия период на 2009 г., когато е била 1.9 млн. лв.

Клиентите ще се увеличават

Основният проблем при здравните дружества обаче продължава да е липсата на възможност да разширят клиентската си маса. В момента 200 хил. души ползват техните услуги, но те са основно по корпоративни договори. Работодателите могат едновременно да ползват данъчна преференция и да плащат 25 до 50 лв. месечно за тази услуга. Обикновено допълнително осигуряване за медицинска помощ е част от социалните пакети на компаниите. Фирмите, които могат да си го позволят обаче, не са много и фондовете се конкурират за определен брой големи клиенти. През последните години те успяха да привлекат с услугите и обслужването си и множество малки и средни фирми. От началото на годината е имало само една голяма обществена поръчка в сектора - за осигуряването на служители на НЕК, сега се очаква нова за предприятието "Радиоактивни отпадъци", в което работят около 200 души.

Индивидуални договори обаче в момента почти няма. Много малко от клиентите сами решават да сключат подобна осигуровка, тъй като плащат задължителни вноски и не са особено платежоспособни. От друга страна, засега единствените индивидуални кандидати са хора, които искат някой да доплати за пластична операция или специфични здравни проблеми, което оскъпява много премията. Фондовете започнаха да предлагат семейни пакети, като се опитват да разпределят риска, и това вероятно ще са първите такива услуги, които не са насочени към компания с работещи млади и здрави хора.

За това колко е добър един частен фонд все още е рано да се съди, тъй като обикновено фондовете имат договори с най-добрите болници и лекари и е въпрос на добра комуникация клиентите им да бъдат прегледани и лекувани най-бързо. Това, което привлича клиентите, е, че при боледуване те на практика не плащат нищо, а пък лекарите избягват да експериментират с ненужни изследвания и бавене на пациента. Основният плюс е, че в евентуална конкуренция със здравната каса обаче те ще имат шанс да покажат, че предлагат нещо по-различно и качествено и че могат по-добре да управляват здравните вноски. В момента премийният приход на всички фондове се равнява на бюджета за една година на една болница. С тези пари те успяват да се погрижат за здравето на доста широк кръг клиенти. В сектора все още продължава да има и дружества с минимални приходи, създадени в очакване на евентуалното разпределение на задължителните вноски.

Клиентите

Над 200 хил. са здравноосигурените в частни фондове към края на юни 2010 г. Това е леко покачване спрямо края на месец май, когато броят им е бил 191 495. Дружествата имат общ премиен приход 24.5 млн. лв., което представлява 5.9% ръст на годишна база. Основното нарастване е по пакетите за профилактика, които вече заемат 14% от договорите. Увеличено търсене има и на заплащането на стоматологична помощ, както и на т.нар. комбинирани пакети, които обединяват в себе си профилактични прегледи, доболнично и болнично лечение, заплащане на лекарства, ВИП престой в лечебно заведение и др.

Това са основните пакети, които продават здравните фондове - 31.8% от премийния приход се дължи на тях.