Карат се за пари за трансплантации

В същото време от МЗ обясня­ват, че нямат сключен договор с болницата.Не сме получили и па­рите за последните 2 присажда­ния на органи, които извършихме преди дни, съобщи доц. Никола Владов, шеф на клиниката по чернодробна хирургия. От нача­лото на годината във ВМА са из­вършени 6 трансплантации. За такива интервенции МЗ плаща по 50 хил. лв., обясни доц. Вла­дов. От министерството обаче обявиха, че болницата няма сключен договор с тях и затова не им се дават пари. Иначе средствата за трансплантации се изп­лащали навреме. .Агенцията по трансплантации твърди, че има­ме договор, и е факт, че не са ни преведени пари. Защо ни дават да правим трансплантации, ако казват, че нямаме договор", конт­рираха от ВМА.

Дали лекарствата за трансплантирани да се плащат от здравната каса, а не от МЗ, ще бъде решено до края на септемв­ри. Промяната ще реши редица проблеми, като достъпа до ле­карства например. Сега те се по­лучават само в София, а с промя­ната ще се вземат от аптеките. Ще се спре и забавянето на терапията, тъй като ще се намалят административните пречки.


Извън морала, над закона
Скандалът около народния представител от ГЕРБ Геновева Алексиева се разрасна и надхвърли конкретния повод - участието й в жури за избор на собствената й дъщеря за доцент. За разлика от внушенията, че някой атакува депутатката, за да "очерни" нея, партията и премиера (дори!), очевидно сме свидетели на поредната илюстрация на максимата "Каквото сам си направиш, друг не може да ти направи!" Нещо повече, изречените от самата Алексиева и от премиера обяснения, преливащи във философски трактат, засилват съмненията, че новият сегмент на българската политическа класа не може да се освободи от някои нелицеприятни черти на

манталитета на "старите муцуни"

Конкретната ситуация е абсолютно ясна и е безпредметно да бъде коментирана. Законът за научните степени и звания (който вече е отменен, но по който е проведена процедурата за избора на дъщерята на Алексиева) наистина не формулира изрично случаите на конфликт на интереси. Но широко установена практика бе членовете на научните съвети да не участват в гласувания, които поставят под съмнение тяхната безпристрастност. Аз самият като член на такъв съвет мога да дам поне три подобни примера през последната година. Неучастието в гласуване въобще не е нарушаване на закона, а израз на елементарна почтеност и уважение към колегите. Между другото, то е демонстрация не само на морал, но и на прагматичност. В дадения случай Алексиева е направила много лоша услуга на дъщеря си - върху нейното доцентско звание (или академична длъжност по новата терминология) завинаги е легнала сянка на съмнение. Съвсем друг въпрос е, че един съвет или жури винаги се влияят от факта, че става дума за близък на техен колега, но поне е спазено някакво публично приличие.

Впрочем, ако говорим за духа на закона

има достатъчно закони, например уреждащи функционирането на администрацията, съдебната власт и други, където изрично са записани забрани за участие в решаването на въпроси на свързани лица, да не говорим за действащия закон за конфликт на интереси. Българското законодателство и българската институционална практика, колкото и да са несъвършени в сферата на защитата на публичния интерес, съвсем не са безразлични към такива казуси. Така че опитите на Алексиева да квалифицира поведението си като юридически безукорно са неоснователни - постъпката й противоречи на духа на българското законодателство.

Но големият проблем, който възникна около Геновева Алексиева, не е свързан с процедурата около избора на дъщеря й, нито дори с разгорелия се след това вторичен скандал около твърденията за съпричастността й в източване на НЗОК (по който меродавно може да бъде единствено мнението на специалистите). В желанието си да защити професионалното си реноме и политическата си позиция депутатката разви идеи, които са наистина скандални, защото изразяват недопустим за един член на демократичен парламент (и дори просто за гражданин на демократична държава) възгледи. По-конкретно, пред една от най-гледаните телевизии тя заяви:

"Над морала има закони"

Моралът за едни хора е един, за други - друг, затова са създадени законите". Вярно е, че Алексиева е офталмолог, а не етик, юрист, социолог или философ, и не можем да изискваме от нея теоретична начетеност в тази област. Но също толкова вярно е, че хората, които сме избрали да създават законите на нашата държава, трябва да притежават минимум демократична политическа култура.

Впечатляващо е, че само в две изречения депутатката е успяла - без да си дава сметка - да влезе в остро противоречие с три от основополагащите принципи на съвременната демокрация. Първо, законите не са над морала (по-точно над етиката), а точно обратното - подчиняват се на определени етични ценности. Второ, независимо че "моралът за едни хора е един, за други - друг" (което в теорията се нарича етически релативизъм), съществуват общоприети етични принципи, в частност валидни за демократичните общества. Трето, законите не се създават, за да заменят етиката - опитите чрез законови норми да се решават етични проблеми винаги завършва неблагополучно и дори трагично. Няма нищо лошо, че Алексиева е споделила откровено своите възгледи, но ако тя като законодател и политик действа според тези възгледи, това вече създава проблеми.

Противно на широко разпространените (включително и сред българските елити)

представи за етиката като нещо изкуствено

и откъснато от живота, тя всъщност е "вградена", заложена е в самите институции и механизми на демокрацията, а и в повечето институции на пазарната икономика. Първо, самата идея за въвеждане на демократична обществена уредба и на съответната конституционна рамка изисква необходим минимум от приемане и прилагане на основни етически принципи - равноправие, човешко достойнство, право на свободен избор. Второ, етични предпоставки са заложени целенасочено в матрицата от демократични правила, структури и процедури още когато те се създават или реформират, т.е. една от целите им е да бъдат институционализирани етичните принципи. Трето, без спазване на етични принципи като тези на равенството пред закона, адекватното политическо представителство, открития диалог, честния съдебен процес, разделението на властите, взаимния контрол и сдържане между тях, меритократичните системи на държавната служба и др. нито държавата, нито икономиката, нито гражданският сектор биха могли да функционират надеждно, предсказуемо и справедливо.

Но тези етични принципи, макар и заложени в съвременните демократични институции, не функционират автоматично. Те трябва да бъдат прилагани последователно, честно и добронамерено, без опити за демагогия и користна експлоатация. Иначе казано,

"вградените" етични предпоставки на демокрацията

стават действени само при наличието на общопризнати стандарти, създадени с наистина добри намерения и еднакво валидни за всички обществени, в частност - публични субекти. Правните механизми и норми, създаващи условия за прилагането на тези стандарти обаче, не могат да функционират достатъчно ефективно, ако хората не интернализират съответните етични ценности, ако тези ценности не се превърнат в един от основните фактори на мотивацията и поведението на политиците, администраторите и гражданите.

Етичните принципи са "вградени" и в редица механизми на пазарната икономика, например финансовите и счетоводните стандарти, изискванията за откритост, прозрачност и публична отчетност, правилата за борсова търговия и за сключване на търговски договори. Те са предназначени да осигурят общоприета, стандартизирана основа за социалноотговорно поведение.

Функционирането на политиката и държавното управление изисква постоянно да се намира баланс между множество групи ценности, вкл. и с цената на компромиси (в някакви допустими граници) между етическите и останалите ценности. Известно е, че най-ефективните, най-евтините, най-изгодните или технически най-простите решения могат да не се окажат "най-етичните". Което е по-важно, възможно е и обратното. Много се спекулира с тезата, че политиката е "мръсна работа"

че в нея няма място за етика. Но отсъствието на етичните ценности от политиката води до специфични, много сериозни последици. Ако политиката не е съобразена с етичните принципи или трайно ги нарушава, много вероятно е да бъдат поставени под въпрос всички останали ценности, каквото и значение да им се отдава на думи. Ако в бизнеса взимането на добри решения води до частна печалба (за собственика, за фирмата), взимането и реализирането на етични публични решения води до съвкупна обществена полза. В повечето случаи (но невинаги), когато се разглежда съотношението между различни групи ценности, етичните ценности трябва да имат предимство. Един от най-сложните и противоречиви конфликти между различни видове ценности в политиката и управлението е този между етичните и правните ценности и норми.

Етиката и законът, макар и да се припокриват в значителна степен, не съвпадат напълно. Публичните фигури - политици и служители в администрацията - трябва преди всичко да бъдат наясно къде етиката и законът се припокриват и къде се различават (разминават). В това е грешката и може би бедата на Алексиева и колегите й, които мислят като нея.

Преди всичко правни инструменти могат да бъдат използвани за постигане на подчертано неетични цели. Достатъчно е да припомним, че в отминали епохи робството, детският труд и разпространението на определени наркотични вещества (опиум) са били разрешени и дори поощрявани от закона. Още по-драстичен е примерът със законодателството по времето на тоталитарната система.

От друга страна, придържането към законовите норми може да бъде използвано като извинение за неизпълнението на етичните задължения. Това, разбира се, не бива да се схваща като призив за неспазване на законите, а просто подчертава високите стандарти, които трябва да бъдат спазвани при тяхното разработване, приемане и прилагане.

Важността на разграничението между етика и закон неслучайно заема централно място в съвременното публично управление. Известни са множество примери, когато именно след задълбочен анализ и целенасочени кампании, в т.ч. със сериозни етични аргументи, са били променяни или отменяни закони и политики.

В цялата тази история има още един съществен момент - реакцията на премиера Бойко Борисов

Самият факт, че Алексиева обяви оставката си едва след като разговаря с Борисов, е многозначителен и говори по-скоро за рационално политическо решение "отгоре", а не за личен морално-политически акт. Смущаваща е аргументацията на министър-председателя, който каза: "При така създалата се ситуация и скандала около нея е недопустимо тя да остане заместник-председател на тези две комисии. Ценя високо качествата и професионализма на доц. Алексиева. Още по-високо оценявам решението й достойно да излезе от ситуацията, като подаде оставки, за да може спокойно да се изясни на обществото откъде идва кампанията срещу нея."

Колкото и да му е неприятно, по този начин Борисов зае позиция, идентична на тази на Станишев, който, по повод на скандала около шефа на пътния фонд Веселин Георгиев - Батко, обяви, че моралът е "неясна материя" и освободи Георгиев с благодарност за свършената работа.

Оставки не се подават, за да се създадат условия за разследване и контраофанзива срещу политическите или личните противници, а по една-единствена причина - осъзнаване на неприемливостта на извършена постъпка и поемане на отговорност за нея. Точно тези ключови неща не личат от поведението на депутатката на ГЕРБ и на нейния лидер. Сегашните управляващи наистина правят някои неща, които доскоро бяха непознати за българския политически елит, но тепърва остава да ни убедят в мотивите си.

След като принуди лечебните заведения в страната да се вмъкнат в половината си бюджет и дори сложи горна граница на разходите им, държавата намери още едно перо, от което да спести пари. На сайта на Министерството на здравеопазването вече е публикуван проект за промени в Наредба №39, касаеща профилактичните прегледи. Основната й цел е проста - да сведе до минимум този вид дейности. Предвижда се сериозно съкращаване на редица изследвания, които сега влизат в задължителния годишен преглед при личния лекар, за да се намалят почти двойно харчовете за тях. По непотвърдена информация става дума за около 20-30 млн. лв., които впоследствие касата да изразходва по свое усмотрение. Работата е там, че с подготвяните промени здравното министерство не прави услуга нито на себе си, нито на пациентите, да не говорим за лекарите. Защото вместо икономии, този ход гарантира единствено

сигурни разходи в бъдеще

Елементарната логика подсказва, че когато се инвестира в профилактика, шансът заболяванията да се регистрират в по-ранна фаза е много по-голям. Следователно, самото лечение ще е по-кратко и ще струва по-малко на системата. И обратното - ако задължителните посещения при личния лекар нямат капацитета да открият най-честите болестни състояния, с тях ще се борят докторите, когато пациентът влезе в болница. А тогава процедурите няма как да са евтини.

Логиката на спестяването, която следва здравното ведомство, обаче е съвсем друга. Очевидно за експертите част от изследванията са ненужен лукс и не е необходимо за тях да се харчат публични средства. Според публикувания проект такива са например въведените миналата година задължителни изследвания за холестерол и триглицериди на всички граждани над 18 години. В случай че предложенията на здравното ведомство се възприемат, занапред този тип профилактика ще се извършва веднъж на... пет години. И съвсем няма да е толкова обстойна, колкото в момента. Наистина джипитата ще могат да назначават пълна кръвна картина за 2.75 лв., вместо за 5.72 лв., както е сега, но тя сама по себе си ще им носи и по-малко информация за състоянието на пациентите. Изключение ще се прави само за възрастните над 65 години, при които изследванията ще се правят ежегодно. Нищо че повечето от тях в тази възраст така или иначе вече пият хапчета за сърце.

Съвсем в реда на нещата личните лекари не харесват изготвения проект и се опасяват, че

промените вещаят единствено хаос

При това не само сред пациентите, но и в собствената им работа. Но не защото ще им носят по-малко приходи, а понеже тотално ще объркат статистиката за заболеваемостта в държавата (доколкото изобщо я има). Всеки специалист е наясно, че високият холестерол е най-сигурният сигнал за наличието на евентуални проблеми със сърцето, а страната ни води тъжната статистика на починали от сърдечносъдови заболявания в Европа. Без пълна кръвна картина пък е невъзможно установяването на куп други здравословни проблеми. Освен това, както знаем от инспекторите в отдел "Медицински одит" на здравното ведомство, кардиологията е една от най-скъпите медицински дейности и затова в нея се констатират и най-много злоупотреби и опити за източване на средства. А те биха могли лесно да се предотвратят, ако не се позволява болестта да се развива - няма ли болест, няма лечение, няма и риск от източване на здравната каса. Очевидно обаче държавата предпочита да отчита броя на поставените стентове за разширяване на кръвоносни съдове (които струват средно около 1200 лв.), отколкото да се похвали с предотвратени случаи на запушени артерии (на цената на един профилактичен преглед от 7.70 лв. за деца и 8 лв. за възрастни). И така реално да спести от разходите си.

В този ред на мисли, още по-нелогично е отпадането на изследването за високи нива кръвна захар - сигурен белег за диабет, от който към днешна дата страдат над половин милион българи (по данни на Българското дружество по ендокринология). "Щастието" да получат направление за такова изследване ще имат само хората с високо кръвно, затлъстяване или фамилна обремененост. Звучи успокоително, но за съжаление никак не прилича на профилактика, а по-скоро на отбиване на номера

След нововъведенията годишното посещение при личния лекар ще се изчерпва с изчисляване на индекса на телесна маса (което всеки лесно може да направи и сам), оценка на психичен статус, проверка за остротата на зрението (която сама по себе си не е способна да установи по-сериозен проблем с очите), измерване на кръвното и ЕКГ, както и мануално изследване на млечните жлези при жените. Свитият до тези размери пакет не само обезсмисля профилактичния преглед, но нищо чудно да накара още повече хора да го пропускат като ангажимент. Въпреки че държавата е предвидила глоби от 100 лв. за несериозните, миналата година джипито си са посетили малко над 2 млн. души. Вярно е, че до този момент няма известен случай на глобен пациент заради пропуснат преглед, но е истина, че и държавата не си дава зор да популяризира профилактиката.

За да не създава излишно напрежение по въпроса, здравното министерство побърза да се оправдае, че публикуваните промени в Наредба № 39 са само проект, обсъден на заседание на работна група с участието на експерти, който тепърва ще бъде подложен на обществено обсъждане. Затова е бил качен на сайта на ведомството, за да могат повече хора да се запознаят с него и да се даде начало на конструктивна дискусия. В писмо до ръководството на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари министър Анна-Мария Борисова изрично съобщава, че все още не е подписала предложенията

Що се касае до спорните изследвания за холестерол и триглицериди, министър Борисова е категорична, че отпадането им от профилактичния преглед е било съобразено с препоръките на националния консултант доц. Нина Гочева. Стриктно са спазени и препоръките за добра практика на Българското дружество по кардиология, както и на Американското кардиологично дружество. Според американските специалисти при лица над 30-годишна възраст с доказани нормални стойности на холестерол и триглицериди изследвания е необходимо да се правят на период от пет години.

Дали това означава, че най-сетне сме стигнали американците, вероятно министър Борисова ще може да каже, когато види истинските резултати от изготвените промени в профилактичните прегледи. Жалко само, че у нас липсва система за анализ на този вид дейности и до ден днешен никой не знае дали българинът е станал по-здрав от това, че редовно посещава личния си лекар.

КАРЕ:

Най-болните здравни системи са в Румъния и България

Като една от бедните съседки в Европейския съюз България отделя едва 4.2% от брутния си вътрешен продукт за задравеопазване, което е около два пъти по-малко от средния процент в останалите страни, посочва агенция AП в коментарен материал през седмицата.

"Типични форми на корупция в болниците са подкупите, за да се осигури приемът, както и купуването на консумативи и лекарства, официалните дарения, допълнителните плащания за лечение и операции", пише агенцията, като цитира Константин Пашев от Центъра за изучаване на демокрацията у нас.

В лечебните заведения в България и в Румъния има остър недостиг на медицински персонал, а пациентите ежедневно се сблъскват с хронично недофинансиране на здравните услуги или тежки дългове в болниците. "Операции понякога не се извършват, ако пациентите сами не осигурят бинтове, спринцовки, хирургични конци и антибиотици", продължава с описанието AП. Нарисувано е предимно положението в северната ни съседка, но ситуацията поразително прилича на тази в собствената ни държава.

Другият сериозен проблем е, че сестрите и лекарите в България и Румъния са зле платени, което допълнително отваря врати на подкупите.

Слава Аначкова


Протестите ще се броят наесен
Лекари, стоматолози, медицински сестри, фармацевти, че дори и пациенти са на път да организират един от най-масовите бойкоти на държавата в отговор на случващото се в здравеопазването. "Криза" вече е твърде слабо понятие за процесите, които текат в сектора, защото драмата се задълбочава и заплашва да прерасне в трагедия", образно описа как медицинското съсловие гледа на прословутите здравни реформи председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. С подкрепата на синдикатите най-големите потърпевши от здравната политика на правителството са твърдо решени да го накарат да я преосмисли, дори с цената на национални протести.

След няколко години на затишие се оказа, че чашата на търпението напълно е преляла, защото секторът се намира в плачевно състояние. Възнагражденията на българските медици продължават да са далеч от тези на европейските им колеги, а през последните няколко месеца дори започнаха да намаляват. Болниците са на път отново да започнат да трупат просрочени задължения към доставчиците на лекарства и консумативи, въпреки че ръководствата им са свели разходите до минимум. Част от тях дори спират работата си със здравната каса, защото губят пари от недофинансираните клинични пътеки. "Щом държавата абдикира от нас, и ние ще абдикираме от нея, а здравеопазването в страната ще стане частно", заплашват директори на болници.

Докторите не са съгласни основно с управлението на средствата за здравеопазване и търсят отговорност от финансовия министър Симеон Дянков. "Проблемът в тази държава тръгва от Министерството на финансите - оттам идва кризата в пенсиите, оттам идва кризата в културата, изкуството, науката и т.н. Тоест кризата има една обща генеза и тя се нарича неправилна философия на управлението на финансите в тази държава", убеден е д-р Райчинов. Затова лекарският съюз настоява най-напред лечебните заведения да получат всички дължими средства от началото на годината и ако въвеждането на делегираните бюджети е неизбежно, те да са поне на същите нива като миналата година, а не по-малки. Другите искания на съсловието са парите за здраве да се харчат само в сектора, а Националната здравна каса да се раздържави, за да може публичните средства да се управляват и от доброволните фондове на конкурентен принцип.

Властта обаче като че ли остава глуха за призивите, защото в средата на седмицата Министерството на здравеопазването официално обяви, че болниците няма да получат всички пари за извършваната от тях спешна помощ. След два дни мълчание чиновниците признаха, че са платени само 50% от средствата за юли, въпреки че става дума за дейност, която задължително се оказва на всички граждани, независимо дали имат здравни осигуровки, или не. Министерството твърди, че болниците сами са си виновни, защото ползвали спешната помощ като средство да компенсират намалените си бюджети. По този начин взимали пари за едни и същи манипулации едновременно от здравната каса и от министерството. "Констатирани са отчетени и заплатени дейности за пациенти, преминали двукратно през спешно отделение в рамките на едно дежурство (като два различни случая) и за пациенти, на които са извършени манипулации по тяхно желание", дават пример от ведомството и обещават да предприемат сериозни мерки, за да предотвратят бъдещи злоупотреби.