Болници спират приема на пациенти

Две големи болници могат да спрат съвсем скоро да приемат пациенти за планови операции и лечение, тъй като са свършили парите от здравната каса. Това съобщиха за „Монитор" от Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване. Напълно възможно е още от днес Университетската болница „Света Анна" да започне да връща болни, като взема само спешните състояния, каза нейният директор и председател на асоциацията д-р Димитър Димитров. Подобна е ситуацията и в Александровска.

Лечебните заведения вече са изпратили писма до шефа на НЗОК д-р Пламен Цеков, за да го информират за ситуацията.

„Изправени сме пред принудително спиране на приема на пациенти заради изчерпване на средствата в определения ни от здравната каса прогнозен бюджет за тримесечието -март, април и май", коментира д-р Димитров.

Хирургът д-р Виктор Попов, който оперира починалата Галина Мигохосян, е в много тежко състояние с тумор на мозъка, съобщиха за „Преса" от „Пирогов". 32-годишната покойна вече пациентка влезе в спешния институт на 27 февруари за лапароскопска операция на възпален апандисит, но след интервенцията почина. Д-р Попов я оперира по модерен безкръвен начин, но блокаж на системата, прибираща острието на инструмента, предизвика разкъсване на голяма артерия в коремната й кухина. Вследствие на загубения над литър кръв състоянието на младата жена се влоши и тя почина буквално за часове, след като повечето й органи отказаха. След смъртта на пациентката му д-р Попов изпадна в шок и излезе в отпуск. Няколко дни след фаталния инцидент здравословното му състояние рязко се влошило. Започнали неистови болки в главата и световъртежи. Резултатите от скенера са повече от отчайващи - в мозъка на лекаря има огромен тумор, за който медиците предполагат, че се е отключил вследствие на стреса от смъртта на Галина. Никой у нас не се наема да оперира колегата си. В „Пирогов" събират пари за лечението му в Германия. Там вече е намерена клиника, която да консултира и евентуално да оперира д-р Попов. „Ще направим всичко, той е сред дългогодишните ни хирурзи, спасил е десетки човешки животи", казаха от „Пирогов".

Проектът ви за нов Наказателен кодекс (НК) бележи тенденция за намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода, проф. Стойнов. Защо?

- Така е. Първо наказанията в сега действащия Наказателен кодекс са доста попресилени, особено в някои области като например при престъпленията против собствеността. Например за кражби е предвидено наказание лишаване от свобода до 8 години ( по чл. 194). В практиката обаче са редки случаите, когато наложеното наказание надхвърля една година за такива престъпления. Година и половина или две са вече екзотика. Така е и при взломните кражби и т.н. Тогава защо трябва да се записват големи размери на наказанията? Но държа да отбележа, че големината на наказанията е политически въпрос, ние като експерти сме длъжни да направим систематика на престъпленията и да посочим примерни размери на наказанията.

Останалото е работа на политиците

- Знаете ли колко струва издръжката на един затворник в България, професоре?

- Още когато пристъпвахме към работата по проекта, организирахме една среща с директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията". Тогава аз поставих въпрос за средната издръжка на един затворник в България. И научих, че понастоящем тя възлиза на 1300 лева месечно. Моята основна заплата на професор в най-старото висше училище и в най-стария Юридически факултет е 916 лева. Със съответните добавки за прослужено време и доктор по право горе-долу като чиста сума става около 1200 лв. Само за някаква допълнителна работа може да надвиши 1300 лв.

- Какво искате да кажете с този пример?

- Цената на лишаването от свобода трябва да е ясна. От Брюксел ни ругаят, че още не сме достигнали минимума на европейските стандарти по затворите - 4 квадратни метра на затворник, отлични хигиенни условия и здравно обслужване, добра храна, сега тя е отвратителна, макар да е най-тънкото перо. Когато се достигне всичко това, цената на един ден в затворите ще скочи още повече. И аз бих поставил въпроса към всички граждани -нали ние сме данъкоплатци, това са пари от държавния бюджет. Като се отреже повече за лишените от свобода, намаляват парите за здравеопазване, наука, култура и т.н. А ако се вгледате в много от _

европейските законодателства, навсякъде тенденцията е престоят в затворите да струва скъпо.

- У нас няма тенденция за подобно мислене.

- Знам, но ние сме експерти и сме длъжни да кажем всичко. Пък политиците да завишават санкциите. Не е маловажно и друго - никой не се отказва от престъпна дейност заради драстичните наказания. Така беше и по социалистическо време, така е и сега. Неизбежността на едно наказание има ефект, а не неговият размер. Вземете за пример случая с „Наглите". Откакто ги задържаха - спряха отвличанията, но защото не са на свобода, а не защото вдигнаха наказанията

- Затова ли и за отвличането предлагате по-ниски наказания от сегашните?

- Наказанието, което предлагаме, не е много по-ниско, защото отвличането приключва с принудителното преместване на едно лице в пространството. А като се поставят условия за плащане на откуп или нещо друго, вече става дума за реална съвкуп-ност от престъпления. И тогава съдът може да увеличава с една втора размера на общото наказание. В общата част на проекта за нов НК, която получи одобрение, предвидихме по-сериозна отговорност за опасен рецидив. В момента такава отговорност няма. Записахме, когато има опасен рецидив, лишаването от свобода и глобата да се увеличават с една втора, като максималният размер не може да е повече от 30 години.

- По какви съображения премахнахте доживотния затвор без замяна от общата част на НК?

- Доживотният затвор без замяна беше приет като компромисно решение с премахването на смъртното наказание през 1998 г. Така или иначе отмяната на смъртното наказание наложи да има нещо, което да направи някак си обществено приемлива отмяната му. Това наказание се отличава от обикновения доживотен затвор по две неща. Първото е, че не може да бъде заменян от съд (чрез помилване може). И второто е, че след като не може да бъде заменено от съд с лишаване от свобода, значи няма никаква перспектива за този осъден да излезе от затвора. Освен ако президентът се смили да го помилва и да му го замени с обикновен доживотен затвор. Затова решихме, че този втори вид доживотен затвор трябва да отпадне. В момента повечето от лицата, които изтърпяват доживотен затвор без замяна, са били осъдени на смърт и наказанието не е било изпълнено в продължение на доста години.

С риск да звучи ретроградно аз съм привърженик на смъртното наказание.

- Моля?!

- Аз съм почти единственият, който си признава, че е „за" това наказание.

- А защо сте за смъртното наказание?

- Защото смъртното наказание струва много евтино. Живеем в държава, където невинни деца умират, защото държавата няма пари да им плати лечението в чужбина. И в България може да се лекуват, ама трябват пари за тази работа. И колко деца ще си отидат от този свят ей така, защото държавата няма пари за лечение, а пък има пари да държи някои в затвора. Един куршум струва евтино.

- Доста странен аргумент.

- Много е цинично, което ви казвам, но е така. Жан-Пол Сартър има такава мисъл, че цинизмът е откровение, доведено до крайност. Осъдените на доживотен затвор без замяна са елементарни хора, с лесно приспособима психика. Те се приспособяват в затвора, а не е .ясно колко време държавата ще ги издържа.

- Но имаше изследвания, че тези, които са изпълнявали смъртните присъди, след време са се побелявали и са си отивали без време от този свят.

- Привържениците на отмяната на смъртното наказание имат много аргументи, но срещу този, който току-що изложих, нищо не могат да кажат.

- Как оглавихте работната група за новия НК? Знаете ли, че една видима критика съпътства проекта ви. А именно отсъстващото разграничение на престъпленията - на простъпки, които се наказват по административен ред, и тежки престъпления, които да задвижват съдебната машина.

- През есента на 2009 г. министър Маргарита Попова ми възложи работата по новия НК, тя сформира и работната група. Без никаква политическа обвързаност аз приех като експерт да ръководя този проект. Първите заседания бяха посветени именно на въпроса дали ще има единно понятие за престъплението, или ще го разделим на престъпление и простъпки, както е било по Наказателния закон от 1896 г. Тогава теоретиците в групата застанахме категорично на позицията, че крачка напред в българското наказателно право е да се запази единното понятие за престъпление - т.е. с деление на тежко, наказуемо с лишаване от свобода над 5 г., и леко - под 5 г. Сметнахме, че ако се насочим към систематика отпреди

100 години, това ще е крачка назад. Нещо повече, ще се наложи пълно преработване на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията, които са свързани с наказателното право. Тогава бяхме подкрепени от представители на Върховната касационна прокуратура и съдии от Върховния касационен съд. Сега зам.-председателят на ВКС Гроздан Илиев във вашия вестник каза, че липсват опростени процедури, но това не е проблем на НК. Искате да кажете, че по какви процедури ще се гледат делата е въпрос на НПК, а не на материалния закон, какъвто е НК?

- Разбира се. Няма пречки и при единно понятие за престъппението, каквото предлагаме, да се създаде една по-опростена процедура за решаване на делата. Например ускорена процедура може да има за всички престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода до 5 г. (ако са непредпазливи) и до 3 г, ако са умишлени. Няма никакъв проблем да бъде избран и друг критерий. Всички проблеми, свързани с въвеждането на опростени процедури, са въпрос на политическо решение. Наистина сегашната система е много тежка, сложна и тромава. Но истината е и че нещата с наказателната реформа у нас бяха сбъркани от самото начало. По време на предприсъединителните преговори и общувания с европейските комисари политиците някак се докарваха и приеха да реформират първо НПК, а след това и Закона за изпълнение на наказанията. А трябваше да се започне по класическия ред - най-напред да се направи нов НК, а после, естествено, следващите го НПК и Закон за изпълнение на наказанията.

- Новото ръководство на Министерството на правосъдието като че ли се дистанцира от вашия проект. Има ли такова нещо?

- С министър Диана Ковачева съм имал само една среща съвсем в началото, когато беше избрана като министър. Тогава тя настоя да ускорим работата и по нейно настояване ние започнахме да заседаваме по три пъти седмично, за да свършим с проекта. И да може най-късно до март догодина, преди депутатите да са се разпилели по избори, проектът да бъде вече приет.

- Избирайте храни с мазнини, богати на омега-3-мастни киселини, които се съдържат в растителните нерафинирани, студено пресовани масла, някои риби и ядкови плодове.

- Приемайте богати на антиоксиданти и бета-каротин храни ежедневно чрез зеленчуци и плодове с всички цветове на дъгата -- марули, броколи, моркови, зеле, тиква, чушки, домати, ябълки, круши, сливи.

- Ако сте предразположени към хранителни алергии, избягвайте продукти съдържащи глутен. Освен изключване на зърнени храни и хлебни изделия приготвени от пшеничено, ръжено и ечемично брашно, четете внимателно етикетите на продукти като сладолед, колбаси и сосове, в които може да има добавен пшеничен глутен.

- Консумирайте източници на пълноценен белтък с ниско съдържание на мазнини - нетлъсти меса, риба и рибни продукти, извара, сирена.

- Предпочитайте кисело-млечни пробиотични храни за положителен бактериален баланс и укрепване на чревния имунитет.

- Намалете захарта и захарните изделия и ги заместете с мед и пчелни продукти (прополис).

- Пийте голямо количество вода, зелен чай, плодови и зеленчукови сокове, за да улесните отделянето на токсините от организма.

Доц. д-р Людмила Иванова, доцент по хранене и диететика, консултант на "Тандем" по здравословно хранене.


Дипломат в праймтайма
Проби в "Стъклен дом", препъна се в ГМО и шистовия газ

Уорлик правеше новини и врагове с размаха на Бойко
Светският живот на жълтите павета ще опустее без едно от емблематичните си лица. Заминаването на Джеймс Уорлик, шумно приветствано от някои опозиционни сили, ще остави празнина сред културния и артистичен елит на страната. Без съмнение американският посланик е феномен - досега не се е случвало дипломат да се радва на повече медийно внимание от родните политици и да произвежда новини почти с размаха на Бойко Борисов. Още с идването си в началото на 2010 г. той попадна във водовъртежа на бурни събития - старт на операция "Октопод", опит за заобикаляне на забраната за генно модифицирани организми (ГМО), съпътстван от мощни улични протести. Уорлик влезе с щурм в обществения ни разговор. Още първите му изявления касаеха големия брой незаконно забогатели хора и неприкосновеността на мутрите. Без отлагане американският дипломат се хвърли и върху проблемите на родната Темида, а изявленията му за пробитата съдебна система и слабостите на прокуратурата му спечелиха като врагове почти всички висши магистрати у нас. Веднага заваляха и обвиненията, че се държи като генерал-губернатор и грубо се намесва във вътрешните ни работи.

Самият посланик разгледа и разбра, че най-хубавите българки не са в парламента, и се юрна по театри, концертни зали, пиано-барове и всякакви фестивали. Джеймс Уорлик бързо се сдоби с навика да се появява на светски събития под ръка с някоя ослепителна дама - било актрисата Яна Маринова, било Галя от "Каризма" или Камелия Тодорова. Заедно с това хукна из страната и към днешна дата американският посланик е посетил села и паланки повече от 90% от българските политици. Кракът му стъпи и на Перперикон, и из родопските села, и на паневритмията на Бялото братство на Рила, и къде ли не. Стана постоянен абонат на културни събития като кинофестивала "Любовта е лудост" във Варна и "Аполония" в Созопол. Докато шеташе из Черноморието, той дори си направи морско кръщене в компанията на Нептун, русалки и стари капитани. Падна му се името Лаврак. Намери време да се захване и със спорт. Както с любимата си езда, така и да усвои основни умения в делтапланеризма. Върхът на артистичната му кариера бе участието в сериала "Стъклен дом".

С изявите си у нас успя да извади извън равновесие голяма част от партийните централи. Първият опит за гонене дойде от ВМРО, които възроптаха срещу вдигането на паметника на американските летци, които са бомбардирали страната ни през Втората световна война. РЗС и Яне Янев също влязоха в престрелки с дипломата след острите му забележки по адрес на "Октопода". Най-епичния дуел обаче проведе с бившия вътрешен министър Румен Петков. Повод за техните сблъсъци стана разкритието, че САЩ са отнели визата на екс вътрешния министър заради започнато криминално разследване срещу него. От "Позитано" веднага се напънаха и поискаха обяснения от посолството. В поредица от ответни удари пък Петков го нарече "лъжец и треторазряден актьор" и го запита дали е употребявал леки наркотици и е пропагандирал разпространението им у нас. Уорлик се въздържа от откровен отговор и контраатака, но закачките между двамата продължиха до края на мандата им. Преди година посланикът се заплете и в екшън с Волен Сидеров в столична кръчма. Озовал се на съседна маса, лидерът на "Атака" станал и поднесъл на Уорликс сметка за използването на американските военни бази у нас на стойност 2 млрд. долара. Според спомените на стреснатия Сидеров дипломатът му рекъл: "I will destroy you" ("Ще те унищожа"). На уточняващ въпрос дали лично ще се справи с "Атака", той добавил: "America will destroy you" ("Америка ще ви унищожи"). Сидеров превърна кръчмарската история в парламентарен проблем и дори си поиска охрана от НСО заради заплахите.

Въпреки че се отдаде на несъмнения си артистичен талант, Уорлик не изостави и задачите по другите фронтове. Неговото усилено лобиране срещу руските енергийни проекти се увенча с относителен успех - България се отказа от строежа на петролопровода "Бургас-Александруполис" и от строежа на АЕЦ "Белене". На косъм виси последният проект от "големия шлем" с Москва - "Южен поток". Кампанията му за ГМО не мина, а също и намеренията "Шеврон" да добива шистов газ в Добруджа и Лудогорието. След серия от протести и митинги парламентът прие забрана за проучвания и фракинг, но под силния чужд натиск в момента парламентарната комисия се опитва да отвори вратички във временния мораториум. В България Джеймс Уорлик успя да спечели хиляди честни приятели и стотици искрени врагове. Ще липсва и на едните, и на другите. За него може би е важно, че преди да си тръгне, завърши един от най-важните проекти - успя да ни "завие" с противоракетния щит на НАТО.