28 май 2012 г. Тема: здравеопазване

Тримесечно бебе почина след отра­вяне с мляко. Трагедията се случи в шуменската община Никола Козлево.

Бебето почина след три дни раз­стройство и пълно обезводняване на организма. 34-годишната майка Анифе дала на детето недосварено мляко, купено от кравари. Вероятно течност­та е била съхранявана в мръсни съдове. Бебето е получило остър гастроентероколит и от обезводняването се стигнало до сърдечна недостатъч­ност, показа аутопсията.

На 8 май момченцето е било на про­филактичен преглед и е било напълно здраво. Това е седмото раждане на Анифе и третото й починало дете. В социалната служба не е имало сигна­ли за лоши битови условия в дома на майката.

- Думата "замразяване" не е точна. По-скоро се касае за един прагматичен поглед върху възможностите на държавата и финансовия ресурс за реалистична промяна в здравеопазването. Или казано по друг начин, в оставащата една година до следващите парламентарни избори се обмислят стъпки в три посоки. Първата е за решаване на най-важния проблем в сектора в момента - Спешната помощ. За целта от 1 юни т. г. заплатите на работещите в нея ще се повишат с 18%. Осигуряват се и достатъчно средства за медикаменти и апаратура за линейките. Втората крачка, която вече е факт, е прехвърлянето на онколекарствата от здравното министерство към касата. Въпреки техническите проблеми, които възникнаха (като лимит на всяка от болниците, където се приемат пациенти с рак), системата проработи. Аз се надявам, а имам и уверенията на директора на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Пламен Цеков, че проблемите ще се решат до края на юли. Третият важен момент е уточняването на реални стандарти и критерии на дейността в отделните специалности в различните болници.

- Какво имате предвид?

- Тук става дума не за прилагането на идеални схеми, а за ясно и точно подредени практически алгоритми за общинските и областните болници. Искам да кажа, че републиканските консултанти и председателите на научните дружества, когато писаха стандартите, заложиха идеалния вариант, към който трябва да се стремим, а не реалния. Оттук се появи известно противоречие по отношение на акредитацията на болниците, защото тя се извърши според вече написаните стандарти. А това ощети областните болници.

- Нека сме реалисти и да кажем, че след като в следващата година няма да се правят промени, то остава статуквото. А именно - източване на здравната каса кой както може и чрез нишата, в която се е наместил към момента...

- Източването на касата не е точен термин.

- Да го наречем тогава надписване на диагнози и дейности, но резултатът пак е същият! Парите не отиват при болния българин.

- Касае се за друго - за неефективно използване на наличния ресурс. И тук не става въпрос за лъжа или източване на касата, а тъй като парите не могат да се усвоят за реални дейности, те се дават за неприоритетни. А една страна с ограничен финансов ресурс като нашата не може да си го позволи. И веднага ще ви дам пример, за да стане ясно. За една болница извършването на скъпоструващи и високоспециализирани терапии е по-важно, отколкото множество малки манипулации, за които касата дава повече пари в сравнение с истински важните дейности. Или ако използваме римската поговорка, орелът не трябва да се използва да лови мухи. Ако Министерството на здравеопазването (МЗ) успее да се справи с трите задачи, които си е поставило за оставащата една година, можем само да ръкопляскаме.

- Кажете от позицията ви на началник на толкова голяма болница кои практики в системата "спъват" в работата ви всеки ден?

- Няколко неща, които са чисто бюрократични и заложени от страх, а не за да ни помагат. Първото е разделянето на инвестиционните и капиталовите разходи от тези за издръжка. Второ - забраните, които наложи Министерството на финансите (МФ) за капиталовите разходи въпреки необходимостта им и наличието на средства. Какво искам да кажа? У нас има 3-4 болници като Правителствената, "Св. Екатерина" и други звена, при които има пари за капиталови разходи, но не могат да ги използват поради решението на МФ. Трето - спъва ни липсата на доброволни застрахователни дружества с реален финансов ресурс. Четвърто - пречи ни забраната да се сключват абонаментни договори между болници и предприятия (и/или отделни юридически и физически лица). Например с мен всеки иска да сключи договор. Преди 6-7 г. имах подписан контракт с атомната електроцентрала, с ТЕЦ "Марица-изток", а парите от тях използвах за купуването на съвременна апаратура. Сега по закон нямам право на това, а между мен и компаниите задължително трябва да има посредник - застрахователните дружества. Макар ние да нямаме нужда от тях!

- Поставянето на посредник не е ли, за да следи той качеството на медицинските услуги, които вие, болниците, представяте на абониралите се фирми?

- Не, просто през тях трябваше да започнат да минават парите...

- Вие сте сред болниците с най-големи дългове. Колко стигнаха и топите ли ги?

- Увеличиха се до 82 млн. лв., но ги намаляваме с около 2 млн. лв. месечно. А задълженията към нас пък бяха 48 млн. лв.

- Кой не се издължава?

- Основно МЗ - към момента става дума за 28 млн. лв. Това обаче не е чист дълг, а ведомството не ни плаща дейности, които покрива на всички останали под предлог, че ние сме болница по т. 5 от Закона за лечебните заведения.

- Т. е. защото сте ведомствена.

- Да, затова проблемът е и законов.

- Кои други държавни звена не ви плащат за получени грижи?

- Например КАТ. Ние извършваме всички алкохолни проби, които те искат да изследваме. Но тъй като на тях не им плащат самите шофьори или провинилите се го правят 4-6 месеца по-късно, то и ВМА не си взима парите навреме. А една проба струва все пак 25 лв.

- Годишно колко пари трябва да влизат в касата ви по това перо?

- Около 700 000 лв. Надявам се със законовите промени, които се подготвят, проблемът да изчезне. Дълговете се трупат и от неосигурените. Те са 8% и годишно ни носят загуба от около 6 млн. лв. А ние не можем да върнем никого, ако е спешен случай.

- Как вашият принципал - министърът на отбраната, гледа на борчовете ви?

- По-скоро ме съжалява и покрива авансово някои плащания, които обаче ние един ден връщаме. Тук е мястото да съобщя, че по указание на премиера и по заповед на министъра на отбраната от 1 юли т. г. превръщаме сливенската военна болница в търговско дружество. От промяната до края на годината се очакват спестявания от 2 млн. лв.

- Защото тя ще може да получава повече приходи от държавата, тъй като вече няма да е ведомствена болница, нали така?

- Да. Разбира се, това търговско дружество остава към министъра на отбраната и пак ще е 100% държавна собственост. На 1 юли догодина по същия начин ще преобразуваме и плевенската военна болница като договорите за оказване на спешна помощ и обслужване на военния контингент остават.

- Заради дълговете налага ли ви се да прибягвате до рестрикции спрямо пациентите?

- Не, напротив. Ето сега организираме шест обучителни курса, в които 40% от участниците са чужденци от ЕС. А т. г. за първи път ще имаме лекари и от Русия и Турция.

- Продължават ли европейски и арабски държави да искат да наемат ваши доктори и медсестри?

- Да, Франция постоянно иска анестезиолози. На нея колкото и да дадем, не стигат. Германия търси патоанатоми и хирурзи.

- Но тези специалисти и в България са малко?!

- Така е. От началото на годината зад граница отидоха 6-има хирурзи, 4-ма анестезиолози и един патолог. А фактът, че са работили в нашата болница, автоматично им дава добър работен статут. Великобритания пък търси педиатри, психиатри и лекари за корабите си. Египет също иска доктори за корабите.

- С какви заплати подмамват нашите?

- Най-високи са в Египет - по 7500 долара. И сумата изцяло е за лекаря, защото болницата вече не може да получава дял от тях (по-рано взимаше 10%), защото Сметната палата ни забрани.

- Но с тази сума лекарят си плаща данъците и осигуровките?

- Да, а ние им даваме неплатен отпуск, докато се върнат.

- Значи болницата не печели от "трансферите"?

- Да. Е, те се научават на неща, които примерно тук не биха усвоили. Италия и Испания, независимо от кризата, нонстоп търсят медицински сестри. Предлагат им заплати от 1500-2000 евро. За докторите в Англия възнагражденията са 6000 паунда, във Франция - 4000 евро и добавки от дежурства, в Германия - между 5000 и 6000 евро.

- Кажете за офертите от екзотичните държави?

- Катар например ни иска цели хирургични екипи (от 5-има души) за тяхната военна болница. При тях заплатите са доста по-високи.

- Напливът за тази държава ли е най-голям?

- Не, там отива средното ниво специалисти, а високото - в Европа. При последното посещение на външния министър на Катар стана ясно, че държавата им се интересува от нашите санаториуми - 9-те към МО и 16-те към МЗ. Интересът наистина е сериозен, защото се предвижда и инвестиция в санаториумите от страна на Министерството на здравеопазването на Катар. Особено при лечение на деца и на хронични ортопедични и травматологични заболявания.

- Колко катарци годишно можем да лекуваме?

- Ние можем да поемем около 800 пациенти, а МЗ - 1200 за санаториум. Беше обсъден и въпросът за българска цивилна болница в Катар, защото тяхната система е по-различна от другите арабски страни. А в Катар две държави вече имат лечебни заведения - Англия и... Куба. Най-вероятно там ние ще организираме и два спешни центъра. Ще помогнем с логистика и с лекари. А меморандумът за сътрудничеството ще бъде подписан от министъра на здравеопазването Десислава Атанасова между 3 и 6 юни т. г.