30 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Бизнес климатът в България се подобрява леко, сочат ноемврийските данни на Националния статистически институт (НСИ). Според тях оценката на мениджърите за настоящата и очакваната бизнес ситуация през следващите шест месеца се повишава с 0,4 пункта през ноември. Това е първото повишение на показателя, измерващ бизнес климата от април насам, когато неговият ръст беше 0,6 пункта. До октомври показателят спадаше пет месеца поред, в резултат на което спрямо октомври 2008 г. - началото на негативните тенденции в стопанската конюнктура у нас, той

спадна от 38,1 процентни пункта

до ниво 7,3 процентни пункта. Според НСИ ноемврийското подобрение на бизнес климата се дължи най-вече на по-благоприятната стопанска конюнктура в сектора на услугите и на промишлеността.

За индустрията се отчита подобрение на бизнес климата, измерено с ръст на показателя от 1 пункт спрямо равнището му от октомври. За последните четири месеца той се е повишил с 3,7 пункта спрямо най-ниската си стойност, регистрирана през последните 12 месеца.

Въпреки повишените оценки на индустриалните мениджъри за настоящото състояние на предприятията, техните прогнози за ситуацията през следващите шест месеца се влошават леко. Това се отразява в понижение на балансовия показател с 0.6 пункта. Предприемачите очакват намаление на производствената активност, както и по-нататъшно съкращаване на персонала. Това е пряк резултат от понижаване на показателя, който отчита осигуреността на производството с поръчки от чужбина.

В сравнение с октомври през ноември показателят, измерващ бизнес климата в сектора на услугите отчита ръст от 2,6 пункта. Причина за това са подобрените оценки на мениджърите за настоящата конюнктура, както и по-оптимистичните им очаквания за следващите шест месеца. Търсенето на услуги през последните три месеца е намаляло, но прогнозите за следващите три месеца са по-оптимистични, отчитат още от НСИ.

За разлика от индустрията и услугите, строителният сектор продължава да потъва и през ноември показателят „бизнес климат в строителството" се понижава с 2.9 пункта спрямо октомври. Намалението се дължи най-вече на влошените оценки на строителните предприемачи за бизнес ситуацията в предприятията. Според мениджърите в сектора продължава да се свива строителната активност и да се влошава осигуреността на производството с поръчки. Очакванията са през следващите 3 месеца да продължи негативната тенденция, както и спадът на продажните цени.

Без промяна остава бизнес ситуацията в търговията на дребно. Според търговците на дребно през следващите три месеца се очаква запазване както на обема на продажбите, така и на обема на поръчките към доставчиците. Основен фактор, затрудняващ дейността им остава несигурната икономическа среда. На второ и трето място са конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в търговията на дребно анкетата не отчита очаквания за увеличаване на цените, съобщиха още от НСИ.
Снимка на две колони- Индустриалните мениджъри не са оптимисти за увеличаване на поръчките от чужбина, сочи бизнес анкетата на националната статистика.


30.11.2009 г.,с. 19
Ведомства дължат на сектора общо 250 млн. лв.

Опрощават 30 млн. лв. данъци на строителните фирми

Изрядните към хазната компании ще дават на банките държавни гаранции
МАРИЯ РАЙНОВА

Около 20-30 млн. лв. данъчни задължения ще бъдат опростени на строителните компании, които имат да получават пари за свършена работа от държавата. Това обяви вчера пред БНР министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевенелиев. Активно по въпроса работи и Националната агенция за приходите, като очакванията са до сряда да има яснота точно на каква сума ще възлезе данъчната амнистия. Проблемът с тази мярка е, че ако дадена фирма няма задължения към хазната, тя няма да може да се възползва от данъчната амнистия, призна министърът.

Плевнелиев поясни, че задълженията на агенция "Пътна инфраструктура" към строителните фирми възлизат на 175 млн. лв. Още 75 милиона лева се дължат от Министерството на регионалното развитие - основно за ВиК проекти, както и за други инвестиционни проекти на министерството.

Затова освен чрез данъчната амнистия, се работи и по други начини за разплащане, каза още регионалният министър. Един от тях е даването на гаранции от страна на държавата, които да послужат пред банките, кредитирали строителните компании.

Споразуменията с банките са крайното решение за останалата сума, смята Плевнелиев. Той съобщи, че по този въпрос банките са поставили две условия. Едното е да се фиксират ясно задълженията, а другото - да се каже точно кога ще се възстановят дължимите суми. Регионалният министър коментира още, че изчистването на тези дългове до февруари не е много реалистично, тъй като пари за това нямало нито в бюджета за 2009 г., нито в този за 2010 г. Въпреки опасенията си Плевнелиев обеща, че решение ще бъде намерено.

Строителният министър посочи още, че големите задължения на държавата към строителния сектор идват от порочния механизъм, прилаган досега у нас. А именно - да се възлагат поръчки, чиято стойност многократно надхвърля бюджета на съответното ведомство. Впоследствие те са изплащани от бюджетния излишък.

По-малки са пониженията при BGTR30 и BG40 - съответно 1,76% и 1,71% за седмицата, и 1,83% и 1,58% за месеца.

От 20-те компонента на SOFIX единственото дружество, което увеличава пазарната си капитализация спрямо предходната седмица е "М+С Хидравлик" АД с ръст от 1,75%. "Албена" АД и "ИХ България" АД приключиха седмицата без промяна, а останалите 18 компании финишираха със седмична загуба.

Индексът на дружествата, инвестиращи в недвижими имоти, BGREIT, загуби най-много от стойността си през седмицата, но се представя най-добре на месечна (-0,06%) и тримесечна база (9,60%).

На тримесечна база най-голямо понижение регистрира BG40, който спада с 3,93%.

Седмичният оборот с дружествата от най-популярния борсов индекс SOFIX е 2,69 млн. лв.

Отдавна настоявам да има данък върху земята, защото това е единственият ресурс, който не се облага в България. Евентуален налог ще заинтригува безбройните 2-3 милиона собственици да се грижат малко по-добре за имотите си, коментира заместник-ректорът на УНСС проф. Пламен Мишев. Според него обаче въвеждането на подобен данък е рисковано начинание. Самият той още в края на 90-те години убеждаваше политиците да приемат идеята. Българинът трудно се разделя със земята си, защото това е в народопсихологията му и смята, че цената винаги ще се повишава. Затова и пазарът на земеделски имоти у нас не е толкова активен. Мишев предлага успоредно с новия налог да бъде създадена специална агенция и хората, които не могат да се занимават с нивите си, да ги продават на държавата или да ги дават под дълга аренда. Ако се въведе данък без подобна държавна структура, ще има социални напрежения, убеден е зам.-ректорът на УНСС.

„Разговаряхме с представители на НСОРБ по повод на сегашните промени в Закона за местните данъци и такси. Той е много стар, в него са правени доста изменения и философията му не отговаря на целта – общините да получат финансова децентрализация и по-голяма самостоятелност при определяне на собствените си приходи. Разбрахме се сега да направим промени, които ще закърпят положението, а от догодина заедно да работим по съвсем нов закон.“ Това коментира пред в. „Класа“ Менда Стоянова, председател на парламентарната бюджетна комисия. Предложението на кметовете е да се включат и нови видове данъци, които да разширят приходната база, вероятно в тази посока е и идеята за данък върху пустеещата земя, коментира още Стоянова. Тя обясни, че наскоро в парламента е приета промяна, която дава възможност на областните управители да предоставят пустеещите земи на арендатори срещу заплащане. Досега подобно право имаха кметовете. Смятам, че икономическите мерки, какъвто е данъкът върху земята, ще са по-полезни, обясни Менда Стоянова. Според нея включването на такъв данък би бил добър стимул или принуда. По какъв начин обаче да се случи това, трябва да се обсъди внимателно, за да не се засегнат интересите на собствениците.

Близо 5,5 млн. дка са пустеещите ниви в България. Само за една година цената на земеделската земя падна с около 35% и един декар се търгува между 220 и 320 лв.

Енергийният холдинг започна и работа по строителството на реверсивна газова връзка със Сърбия. Съоръжението ще свързва Дупница с Ниш. За строежа му до сръбската граница са отпуснати 60 млн. евро по оперативна програма „Регионално развитие“. Според Христова, ако няма проблеми, връзката със Сърбия може да е готова след 2,5 години. Тя добави, че за изграждането на връзка с Турция БЕХ ще инвестира собствени средства. Решени са и проблемите с кандидатстването за финансиране пред ЕК за строежа на газовите връзки до Гърция и Румъния. За газовата тръба до Гърция се очаква да получим 45 млн. евро, а за тази до Румъния – 10 млн. евро.

Междувременно БЕХ избра нов Съвет на директорите на „Булгаргаз“ и на ТЕЦ „Марица-изток 2“. В борда на газовата компания влизат Борис Тодоров и Георги Гегов, а изпълнителен директор остава Димитър Гогов. В ТЕЦ „Марица-изток 2“ Георги Христозов запазва поста си на изпълнителен директор, другите двама са Живко Динчев и Илко Желязков.


30.11.2009 г., с. 2
Симеон Дянков проверява БЕХ за 700 млн. лева
Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков е дал на прокуратурата доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция за отпуснатите от бюджета през миналата година 700 млн. лв. на БЕХ. 300 млн. лв. са дадени на НЕК за оборудването за АЕЦ „Белене“, а останалата сума бе разделена между „Булгаргаз“ и „Топлофикация-София“ за изчистване на дълговете на столичното парно и оздравяване на дружеството. Проверката на АДФИ показва, че НЕК е изхарчила парите за плащания към руската фирма - изпълнител на проекта, „Атомстройекспорт“.


30.11.2009 г., с. 5
Строителните компании си искат 500 млн. лв. от държавата
Българските строителни компании са поискали държавата да се разплати за извършени дейности за над 500 млн. лв, каза вчера пред БНР министър-председателят Бойко Борисов. Той обясни, че на компаниите са възлагани строително-ремонтни дейности преди изборите, без обаче да е имало заложени пари за това в националния бюджет. Фирмите от своя страна не били фактурирали извършената дейност, за да не плащат ДДС.


30.11.2009 г., с. 10
1 млн. лв. допълнително за комисията „Кушлев“
Яне Янев, председател на РЗС

Ние сме внесли редица предложения за бюджет 2010, които са конкретни – така повеляват правилата. Между първо и второ четене могат да се правят само конкретни предложения. За част от тях сме информирали министъра на финансите Симеон Дянков. Някои от тях са доста ясни, като пример бих дал прехвърлянето на 1 млн. лв. от бюджета на президентството към Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, оглавявана от проф. Кушлев. Смятаме, че в условията на криза, правомощията на този орган трябва да се променят драстично, и то в унисон на това, което е създадено като трайна практика в редица европейски държави. Смятаме, че тази институция трябва да разполага със сериозен бюджет, с който да може свободно да оперира и да вкара в хазната от незаконно придобито имущество няколко стотици милиона лева.

Имаме и други предложения, които са вече в социалната сфера. Така например ще искаме промяна на плащанията на майките на близнаци, които според нас трябва да вземат по-високи надбавки. С това ние искаме да се избегне една несправедливост, защото така е не само по-логично, но и такава е практиката навсякъде по света.


30.11.2009 г., с. 11
Налагаме (най-после) и свои правила за депата

Общините също трябва да поемат своята отговорност
За да не плащаме глоби, сега се мъчим да убеждаваме ЕК, че може да изградим новите регионални депа до 2011 г., а не както трябваше - до средата на отминаващата година. На практика вече сме в нарушение.

Почти никоя от 23-те общини, в които трябваше да се изградят регионалните депа, не е готова дори с проектите си. Може да има още една наказателна процедура заради тях. Тя може да коства на бюджета милиони евро на ден, които излизат от нашите джобове. А и без това още не е ясно как ще завърши сагата с ЕК заради нерешените проблеми със софийския боклук.

Това, че общините не са си свършили работата, беше ясно дори и на предишните управляващи. Те не поискаха удължаване на срока за депата, а само общините да получат парите за тези проекти директно. Така или иначе депа няма, независимо от факта, че някои местни администрации са усвоили европарите. И тъй като наказателната процедура чука на вратата ни, екоминистерството се сети да иска удължаване на сроковете. За да не се получи така, че хем да плащаме глоби, хем да няма депа за отпадъците.


30.11.2009 г., с. 1
Данък „мотика" искат общините
Въвеждането на налога върху пустеещите земи ще стане с промяна в Закона за

Местните данъци и такси догодина
Да се въведе данък върху пустеещите земи, за да се стимулира окрупняването на парцелите и въвеждането на модерно земеделие, настояват от Националното сдруже-

ние на общините. Пустеещи са повече от 5,5 млн. дка. Припомняме, че идеята за „данък мотика" периодично се възражда при управлението на последните няколко

правителства. Идеята е да се обложат собствениците на по-големи масиви, без да се засягат имотите за лично ползване. Земята у нас е силно раздробена и на 2

милиона собственици се падат 20 милиона парцела. Ако трябва да плащат налог за необработвани ниви, те ще предпочетат да продават. Така ще се раздвижи пазарът на

опитваха да режат желязо за скрап. Общината написа акт от 100 хил. лв. на собственика „Ти Ей Би риъл естейт“, който досега е получил няколко предписания да укрепи сградата, но резултат няма. Комуникацията между „Московска“ 33 и компанията е само чрез писма

Сградата, паметник на културата, е собственост на фирмата "Ти Ей Би риъл естейт". Преди няколко месеца тя я е купила от дългогодишния собственик "София мел". По закон фирмата не може да събори сградата и да построи на нейно място друга, но ако Захарна фабрика падне сама, пречки няма да има.

"Издадохме заповед да укрепят сградата. Започнали са да го правят, но незнайно защо са спрели и не са поставили охрана. Така кражбите на метал продължават", каза пред "Дневник" шефът на дирекция "Контрол по строителството" към общината арх. Влади Калинов. От началото на годината досега общината е издала няколко предписания за укрепване, които не са изпълнени. Въпреки това продължава да го прави и засега не възнамерява да пристъпи към разрешените по закон действия - да укрепи и ремонтира сградата и после да си търси парите от собственика. Причината - няма средства за това в бюджета, казват от "Московска" 33.

Според Търговския регистър собственик на "Ти Ей Би риъл естейт" е кипърското дружество "Екселби трейдинг лимитед". "Дневник" не успя да се свърже с представител на българската фирма. В Търговския регистър няма телефон за връзка, а на посочения за седалище на компанията адрес на бул. "Джеймс Баучер" има офис на адвокатска кантора. Оттам заявиха, че нямат нищо общо с "Ти Ей Би риъл естейт".

Пак според документите в Търговския регистър управителят на фирмата Ефстратиос Катсалис е упълномощил адвокатите Анна Ралчева и Антония Димитрова да го представляват пред Агенцията по вписванията. Опитите на "Дневник" да се свърже с тях по служебния им телефон бяха неуспешни. Във финансовия отчет на "Ти Ей Би риъл естейт" за миналата година почти всички графи са празни. Фирмата няма приходи, няма и разходи - включително за заплати и осигуровки. Общината контактува със собственика само с писма.

След трагичния инцидент преди десет дни от "Московска" 33 наложиха на дружеството максималната глоба от 100 хил. лв. за това, че не се грижи за зданието. Кметът Йорданка Фандъкова заяви, че ще направи всичко, за да събере парите от акта. Сформирана е и поредната комисия от районната администрация и Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ), която да установи какво е състоянието на сградата и отново да предпише на собственика какво и в какви срокове трябва да направи, за да я укрепи.

По закон от собствениците може да се търси наказателна отговорност. Искане за това са отправили от НИОНКЦ, но от прокуратурата отказали с мотива, че сградата руши не собственикът й, а ромите. Едва след смъртта на двамата преди десет дни и от Министерството на културата са сезирали обвинителите. Инспекторатът към ведомството също проверява случая, резултати още няма.