30 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Новината потопи световните пазари, защото инвеститорите се уплашиха, че и други държави с развиващи се икономики може да се наредят на опашката за отсрочки на борчовете. Да не говорим и за още по-мрачния вариант - фалит на държавата и мораториум върху задълженията й.

Дубайската криза излезе от Персийския залив. За два дни борсите паднаха, петролът и металите поевтиняха рязко, заговори се дори за задълбочаване на глобалната криза.

Какво се случи в малкото емирство, известно със своя блясък и богатство, че го доведе до положението да проси отстъпка на задълженията си? Много просто, последните години държавата натрупа дългове от над 80 млрд. долара, за да ги влага в едни от най-екстравагантните строителни проекти в цял свят.

Като “Палм айлъндс” - жилищен комплекс с формата на палма, създаден от нищото във водите на Червено море. Или “Бурж Дубай” - висока 818 метра офис сграда за 4,5 млрд. долара, която още недостроена стана най-високата постройка в света. По-голямата маса от задълженията - над 60 млрд. долара, бяха натрупани от “Дубай уърлд”.

Идеята на емирството беше да се превърне в нов световен финансов и развлекателен център и да си осигури бъдеще за времето, когато един ден петролът свърши. Всичко вървеше добре, докато дойде световната криза. Инвестициите не само в региона, а и в цял свят започнаха да се свиват, а цените на недвижимите имоти - да падат. Оказа се, че Дубай е държавата с най-висок спад на цените на недвижимите имоти - 50% надолу в сравнение с върха им от 2008 г. Поради финансовата криза чуждестранните банки в Дубай съкратиха с повече от една трета персонала си.

А когато цените на имотите се сриват и предлагането превишава търсенето, става лошо. Това се усети и в България със свръхзастрояването на Черноморието и Банско.

Инвеститорите не могат да продадат на печалба застроените площи и съответно да си плащат дълговете. Отливът на капитали и глобалната криза поставят въпросителни пред бъдещето на Дубай като световен финансов център. Да не говорим, че цените на имотите в емирството бяха станали стряскащо високи. Например, в “Бурж Дубай” офисите достигнаха рекордните 43 000 долара на кв. м.

В действителност проблемите на емирството не учудват трезвите инвеститори. Още през октомври м. г. в. “Файненшъл таймс” посвети обширен материал на Обединените арабски емирства, като написа, че цунамито на кризата ще удари региона, като най-засегнат ще е Дубай.

Причината беше много проста: в условия на криза огромните строителни проекти се оскъпяват, защото финансирането им става при много по-високи лихви. Още тогава Дубай трябваше да спре с експанзията и да почака по-добри времена. Вместо това емирството се гласеше да започне нов проект за еднокилометров небостъргач.

Дубай е едно от седемте емирства, които участват в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Най-богатото от тях е Абу Даби, защото там има най-големи петролни залежи, но Дубай е с най-голямо население от всички. Официалният му брой е около 2,2 млн. души, но още толкова са чужденците в емирството - индийци, пакистанци, европейци и т. н. Неговият владетел - шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум, е министър-председател и вицепрезидент на ОАЕ.

Първите писмени сведения за Дубай са от 1095 г. в труда на арабския учен Абу Абдула Ал Бакри “Книга за географията”. Държавата е основана официално от фамилната династия Ал Абу Фаласа в началото на ХIХ век, като до 1833 г. остава под владение на Абу Даби. Но през 1833 г. династията Ал Мактум взема властта и обявява независимост. През 1835 г. емирствата подписват примирие с Великобритания и остават под закрилата й. По това време населението на Дубай е било едва 800 души.

Дълги години икономиката на Дубай е зависима от занаятите и търговията. Градът е разположен близо до Индия, което прави положението му от стратегическа важност за търговията с азиатския колос. Страната е била един от най-големите износители на перли - дейност, която замира през 30-те години на ХХ век заради Великата депресия.

Само преди 60 години в страната са изградени първите електрически и телефонни линии, построено е и летище. Това става със съдействието на британците, които местят административните си офиси в региона от Шаржа в Дубай.

През 1966 г. Дубай прави монетарен съюз с емирството Катар, като двете въвеждат единната валута риал. Същата година в Дубай е открито и първото петролно находище. Заради разработването на петролните кладенци минидържавата бързо се наводнява с работници от Индия и Пакистан, като само за десетина години населението й се увеличава тройно. На 2 декември 1971 г. заедно с Абу Даби и още пет емирства - Аджман, Фуджейра, Рас Ал Хайма, Шаржа и Ум Ал Куейн - подписва договора за създаване на ОАЕ.

Икономическите успехи на Дубай се дължат изцяло на фамилията Ал Мактум, която винаги е искала Дубай да привлича чужди инвестиции. Затова през 1985 г. създава и свободна безмитна зона около пристанището Джебел Али. Самият порт е пригоден да посреща дълбоководни кораби, което допълнително помага за превръщането на емирството в център за търговия на Арабския полуостров. През 90-те години на миналия век поради войната в Персийския залив много компании местят централите си от Кувейт в Дубай. А по време на конфликта съюзническите сили зареждат корабите си в дубайската безмитна зона.

В момента основни пера в икономиката на страната са туризмът, финансовите услуги и търговията. Едва 6 % от БВП на емирството идват от петрола и природния газ.

За да връща парите си, сега Дубай търси помощта на Абу Даби. Още през февруари Абу Даби подкрепи емирството, като изкупи неговата облигационна емисия за 10 млрд. евро. От емирството коментираха пред медиите, че са готови да поемат част от задълженията на Дубай, но не всичките. Въпросът е как Дубай ще връща дълговете си към Абу Даби. Вероятно това ще стане, като му прехвърли собствеността на някои от своите суперскъпи проекти. Или като продава свои имоти зад граница и инвестициите си в чуждестранни компании.

Така, както преди почти две столетия, амбициозното емирство пак ще изпадне в зависимост от Абу Даби. Но този път финансова.
Палмата глътна 14 млрд. долара
Около 14 млрд. долара е очакваната стойност на “Палмата” в Дубай. Именно на този проект разчитаха в емирството, за да се превърнат в конкурент на хазартния Лас Вегас и на световните бизнес центрове Хонконг и Сингапур.

Изкуственият остров посрещна първите притежатели на имоти преди три години, но все още не е окончателно завършен. Върху “Палмата” ще има 50 луксозни хотела, 2500 къщи, разположени на брега, 2500 апартамента във високи блокове. И още - десетки магазини, увеселителни паркове, бизнес центрове и др. По първоначални прогнози изкуственият остров ще има най-малко 60 000 жители и ще дава работа на около 50 000 души.

Свои апартаменти на “Палмата” имат звездното семейство Виктория и Дейвид Бекъм, известните футболисти Майкъл Оуен и Гари Невил, както и куп други знаменитости.


29.11.2009 г., с. 2
Бойко спира далаверите във ВМЗ Сопот
ЕЛИ КРУМОВА

Премиерът Бойко Борисов се закани да прекрати далаверите с военните заводи.

"Десетилетия ВМЗ-Сопот се граби. Частните дружества получават по 50-100 млн. лева печалба на година, а самият завод, който произвежда, има едва 1-2 млн. лева печалба. Това трябва да спре", отсече вчера Борисов в коментар на факта, че работниците в завода от няколко месеца са без заплати. Министър-председателят обясни, че кабинетът има стратегия за развитието на военнопромишления комплекс в страната, като основна част от нея е продукцията на заводите да се изкупува по законен начин. "Водени са разговори с всички партньори на страната от НАТО, в това число със САЩ и с Великобритания, за изкупуване продукцията на ВМЗ-Сопот. В момента външното министерство се опитва да осигури и партньори извън алианса", подчерта Борисов. Той обяви също така, че в момента кабинетът разработва и стратегия за реформа на съдебната система. "Документът е много сериозен и ще бъде представен в средата на януари", обясни премиерът. Вчера Борисов откри в Баня първата отсечка от артерията, която трябва да свърже града с автомагистрала "Тракия". Участъкът е с дължина 26,3 км и в него са вложени 7,5 млн. евро. С 600 000 евро е построен нов мост над река Стряма. До 15 април 2010 г. трябва да бъде завършена и втората отсечка, която е 13 км. Стойността на целия проект е 11,782 млн. евро.
Снимка две колони - Строим и по времена криза", подчерта премиерът, след като преряза лентата на първата отсечка от артерията, която трябва да свърже Баня с автомагистрала "Тракия".


30.11.2009 г., с. 8
Замразяват строителството в Рилския манастир
СЕВЕРИНА ДИМИТРОВА

Замразяват строителните и реставрационните дейности в Рилския манастир до началото на пролетта, съобщиха от обителта вчера.

Приключват последните строителни дейности зад Самоковската порта, където се изгражда нов комплекс от пожарна, полиция, търговски и административни сгради. Мащабното строителство започна през април тази година. Тогава финансовото министерство отпусна 400 хиляди лева.

Към момента са отлети плочите на повечето постройки на територията на Самоковската порта. Метеорологичните условия обаче няма да позволят ремонтните дейности да продължат и поради тази причина ще трябва да се изчака до пролетта, категоричен е игуменът Адриано-полският епископ Евлоги. През миналата година централният вход на Дупнишката порта бе облицован с камък, подновени са и основите на цокъла. Предстои ремонт на покрива и плочника на Самоковската порта, както и на етажите.

- Министър Желева, получихте ресор "Междуна­родно сътрудничество, хуманитарна помощ и ре­акция при кризи" в ЕК. Доволна ли сте и в какво реално се изразява той?

- Ресорът е много серио­зен, защото за жалост по света непрекъснато има кризи - възникват конфлик­ти, стават наводнения, зе­метресения и други при­родни бедствия. Пробле­мът е от изключително зна­чение и затова хуманитар­ната помощ бе отделно регламентирана в Догово­ра от Лисабон. Доволна съм, че определения ми ре­сор е външнополитически и е един от трите, които ще работят пряко с върховния представител по външна политика -Катрин Ащън. Лично аз ще отговарям за хуманитарната помощ в Азия и Латинска Америка.

- Как се договорихте с господин Барозу за този ресор?

- Преговарях доста усър­дно. Не е тайна, че Бълга­рия заяви желанието си да получим ресор „разширя­ване". Но разбирам и реше­нието на председателя Ба­розу да го даде на колега от Централна Европа. При­чината е повече от проза­ична - повечето от страни­те кандидатки за членство са наши съседи и в голяма степен комисар от Бълга­рия може дори и хипоте­тично да породи конфликт на интереси. Господин Ба­розу отбеляза, че ме оце­нява като балансиран чо­век и добър комуникатор, но е факт, че опитът за въз­действие върху комисаря по разширяването от някои съседни страни може да бъде много голям. Крайни­ят резултат е, че се пребо­рихме за много влиятелен ресор и България трябва да се радва за това призна­ние.

- Ясно ли е вече кой ще ви наследи на министер­ския пост?

- Знаете че министър-председателят посочва министрите и затова името ще обяви единствено той. Докато се стигне дотам обаче ще мине сложна про­цедура по стъпването ми в длъжност като еврокомисар. В следващите седми­ци ми предстоят няколко заседания в качеството ми на министър и се старая максимално добре да вър­ша работата си като такъв. Даже ми е малко неприят­но, че всички вече ме изп­ратиха. Може пък в послед­ния момент премиерът да реши да ме задържи. (Смее се).

- Само преди дни оставка подаде един от замест­ниците ви - Красимир Костов. Ще се търси ли титуляр на мястото му или ресорът ще бъде по­ет за постоянно от зам.-министър Милен Люцка­нов?

- Знаете, че правителст­вото още в началото си постави задачата да нама­ли политическите кабинети и държавната администра­ция. Тогава аз самата об­мислях варианта да имам двама, а не трима замест­ници. Така че първо ще ви­дим как работи министерст­вото без господин Костов. Но ако се окаже, че работа­та по европейските въпро­си не върви както трябва, ще потърсим и трети зам.-министър.

- След срещата ви с държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън стана ясно, че американс­кият бизнес може да участва в енергийни про­екти у нас. За да проучва тази възможност тази седмица идва и US еми­сар, с когото вече се ви­дяхте във Вашингтон. Об­съдихте ли тогава конк­ретни проекти?

- Участието на американс­ки или други инвеститори в енергийните проекти е не­обходимо, за да се постиг­не икономизирането им, а не като самоцел. От това,

което виждам като ана­лиз на сключените от N предното правителство споразумения, оставам с впечатле­нието, че са били някакви самоцел­ни дела, на опре­делени кръгове. Нито е имало осигурено фи­нансиране на проектите, ни­то е извърше­на предпроектна подго­товка. Ще ви дам един при­мер - в случая с петролопровода Бургас-Александруполис.Местното население многократно е изразило волята си срещу т.нар. тръба. В същото време управля­ващите не са направили из­следване на екологичните последици. Сключването на договорите е правено изключително непрозрач­но и резултатът е, че сега буквално се чудим накъде да поемем. Затова се рад­вам, че САЩ ни изпраща експерт. И то какъв - специ­ален посланик за Евразия за енергийната сигурност (Ричард Морнингстар - б. а.)! В същото време при разговорите там ни пред­ложиха помощ при оценя­ването на всички енергий­ни проекти - в екологичен и икономически аспекти. Ня­маме пари да им платим за тази помощ и аз открито го заявих. Съгласиха се да ни помогнат на доброволни начала. - При разговора си с вас

Хилъри Клин­тън предло­жи помощ и за пада­нето на визите. В какво точно ще се изра­зява тя? - Госпо­жа Клин­тън актив­но лобира за зако­нодател­но ре­шение в тази посока. Същевременно ние трябва да търсим „връзки" в американския Конгрес и Сенат, където . ще се вземе положително­то решение. Договорихме се да използваме комисия­та за приятелство между България и САЩ за разяс­няване на позицията на страната.

- А как приеха амери­канските ни партньори факта, че кабинетът сне доверието си от послани­ка ни във Вашингтон Лъ­чезар Петков?

- Още в София, когато направихме необходимите консултации за това решение, ни беше зая­вено, че това е вътрешна работа на суверен­на стра­на. В САЩ то­ва заяв­ление ни беше пот­върдено. Изключи­телно неп­риятно е обаче, че се бавим с излъч­ването на нов посланик.

Все още няма указ на пре­зидента, а пък и посланик Петков изведнъж, когато се върна в България, сери­озно се разболя. Предста­вил е болничен заради сто­матологична операция. Да­но се оправи бързо, защото го чакаме в централното управление на министерст­вото.

- Днес (петък - б.а.) раз­говаряхте и с президента Георги Първанов. Има ли развитие по отношение на указа за отзоваването му?

- Направих го, за да се уверя, че президентът е по­лучил цялата информация по случая. В това число и дисциплинарното дело. Надявам се, че скоро ще има решение по казуса.

- Има ли вече яснота кой ще наследи Петков, както и посланика ни в Анкара Бранимир Младе­нов, който сам подаде ос­тавка?

- И тези въпроси трябва да се съгласуват с прези­дента В момента, в който приключим със сагата по отзоваването, веднага ще излъчим нови титуляри.

- Има още поне 5 мисии, сред които Париж и Ми­лано, където също няма титуляри. Предложили ли сте хора за тези пози­ции и дипломати от карираталиса?

Имам конкретни предложения за спо­менатите постове, кои­то ще обсъдя с пре­миера, с ръководст­вото на министерс­твото и президен­та. Проблем оба­че е отзоваване­то на посланик Петков и пос­ланик Младе­нов. Аз лично ще се опитам да наложа дипломати от кариера­та на тези постове. Знаете обаче, че про­цеду­рата по назна­чаване­то изисква решение на МС и указ на президента. - Имаме и де­сетки посланици на пенсионна въз­раст. Ще ги прибира­те ли у дома?

- Да, категорично ще предложа на президен­тството да ги пенсиони­раме. Това трябва да се разбира като елемент

от необходимите антикризисни мерки на външното министерство за съкраща­ване на разходите и за на­маляване на администра­цията. Ще започнем от служителите, които трябва вече да излязат в заслу­жен отдих.

- Миналата седмица сключихте извънсъдебно споразумение с реститутите на сградата на тър­говския ни център в Бер­лин. В мисията ни там обаче също има проблем - неправомерно е наста­нен частен хотел. Прекра­тихте ли договорите със собственика му?

- Казусът с хотел „Куб­рат" се оказа много тежък, защото договорите са сключени по германското законодателство. В момен­та търсим правно основа­ние да ги прекратим, но честно казано като немски възпитаник, до голяма сте­пен запознат с германско­то право, не оценявам шан­совете като много големи. България има над 150 имо­та в чужбина и почти нався­къде има проблеми с тях. Наскоро научих и че сме платили колосалната сума от 500 000 евро през 2001 г. за изработването на стра­тегия за стопанисването на имотите зад граница, но очевидно до момента ни­кой не я е погледнал.

- А докъде стигнахте с разплащането на борчо­вете, натрупани от дип­ломатическите ни ми­сии?

- Как да се разплатим, след като бюджетът на МВнР е редуциран значи­телно и това е естествено с оглед на икономическата ситуация в страната? В ди­алог с финансовото минис­терство търсим начин да решим тези заварени фи­нансови проблеми. Ще ви призная, че само задълже­нията на мисиите ни в САЩ са над 36 млн. долара. По наше настояване Държав­ният департамент изпрати нота до местните власти за редуцирането им. Но пред­стои още много работа за ликвидирането на тези "наследства".

Бъдещ, eврокомисар на България в новата ЕК

Евродепутат от ГЕРБ от 2007 г. до 2009 г.

Доктор по социология

80 000 тона грозде гният по полето, тъй като не са изкупени от големите винопроизводители.

За това алармира председателят на Наци­оналната лозаро-винарска камара проф. Пламен Моллов.

Голяма част от тазго­дишната реколта е на­лята в сивия сектор за производство на вино и спиртни напитки, като така увеличава дела на черния пазар, каза още Моллов.

Сривът на родното ви­но на руския пазар е с около 40% през тази го­дина. От камарата смятат, че винопроизводителите вероятно и през 2010 г. трудно ще излязат от кризата. При­чините освен свитите па­зари са и натрупаните резерви във фирмите.

Измъкване

Винопроизводителите виждат като изход от кризата навлизането на българските вина на азиатския пазар. „Ако накараме всеки китаец да изпие по една чаша вино, това ще е доста­тъчно да си осигурим це­лия износ на България. Няма да можем дори да захраним необятния ки­тайски пазар", каза Мол­лов.

В условия на криза се оказва, че българинът не е намалил пиенето на вино. Заради безпаричието обаче повечето хора купуват евтини до­машни вина, които се продават „на черно" по пазарите. Тяхното ка­чество отстъпва на ин­дустриалните, но хората ги предпочитат заради цената.

В момента у нас зале­жават около 140 000 хектолитра вино. Това на практика означава, че една година може да из­насяме, без да има про­изводство, сочат данни­те на асоциацията.



30.11.2009 г., с. 6
Строители чакат 800 млн. лв. от държавата
Правителството обмисля данъчна амнистия за фирмите, на които дължи пари
Мила Кисьова

До февруари 2010 г. правителството ще направи всичко възможно да се разплати със строителните компании, работили по държавни поръчки. Това обеща премиерът Бойко Борисов на среща с представители от Камарата на строителите в България. На нея са присъствали и министрите Симеон Дянков, Росен Плевнелиев, Нона Караджова, Мирослав Найденов. Заради липсата на средства в бюджета правителството обмисля да опрости данъци на строителни компании, на които им дължи суми за извършена работа по различни проекти.

Вземания

Според информацията на Камарата на строителите в България, събрана от фирмите, държавата им дължи 800 млн. лв., заяви Иван Бойков, изп. директор на камарата. На практика обаче се върти сума от 1 до 1.5 млрд. лв., обясни Бойков. Разликата идвала от нефактурирани обеми, тъй като държавни структури са отказвали да приемат фактури от строителни компании, обясни за в. Пари той.

За много от поръчките не са били планирани пари от бюджета, но въпреки това те са били възлагани на строителни фирми. Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев заяви, че само неговото министерство дължи за тази година 250 млн. лв. Предишното правителство е разчитало на продължилата няколко години практика всичко да се разплаща в последните дни на годината от бюджетния излишък, обясниха от строителната камара. Само миналата година правителството на тройната коалиция изхарчи 1.4 млрд. лв., голяма част от които са били изчистване на подобни сделки.

Мерки

За първи път в историята на браншовата камара провеждаме подобна открита дискусия за проблемите с плащанията от страна на държавата, коментира председателят на камарата Симеон Пешов. Голяма част от проблемите са изяснени, ще има законодателни промени, ще се отстранят много правени до момента нарушения, допълни Иван Бойков.

Бизнес климат

Спадът в сектора продължава

Съставният показател за бизнес климата се понижава с 2.9 пункта през ноември спрямо предходния месец, съобщиха от НСИ.

Продължава да се свива строителната активност и да се влошава осигуреността с поръчки.

Очакванията за следващите три месеца са негативната тенденция да продължи.

Общият индекс на бизнес климата през ноември се покачва с 0.4 пункта спрямо предния месец заради позитивните очаквания в сектора на услугите и по-доброто представяне в промишлеността.