30 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница6/7
Дата25.07.2016
Размер1.08 Mb.
#5369
1   2   3   4   5   6   7

30.11.2009 г., с. II-III
Докога икономиката ще върви надолу
Очакване: Догодина вероятно у нас ще бъдат регистрирани най-малко чужди инвестиции
Спадът на българската икономика продължава да се задълбочава, но въпреки това той остава в значително по-умерен порядък в сравнение с доста от страните членки на Евросъюза. Продължава и спадът на водещите световни икономики, но скоростта му се забавя, а в отделни страни се регистрира и растеж. Въпреки обявената от Г-20 победа над световната икономическа криза - възпрян е опасният, рязък спад на глобалната активност и са стабилизирани финансовите пазари, рано е да определяме икономическата ситуация като оптимистична. Скоростта на възстановяване ще следва скоростта на пренастройване на поведението на всеки тип икономически агенти - правителства и международни институции, финансови институции и фирми, домакинства и нестопански организации.

В тези условия българската икономика ще продължи да се движи надолу до края на тази, вероятно и през първата половина на следващата година. Около това мнение се обединяват почти всички анализатори. Според тях понижаването на БВП за четвъртото тримесечие, както и за цялата 2009 г. ще бъде около 5%. Слаб растеж може да се очаква едва през второто или третото тримесечие на следващата година.


Сила

Намаляването на брутния вътрешен продукт у нас за второто тримесечие се оказа малко по-слабо от някои очаквания. Предварителните данни на НСИ го оценяват на 4.9% за тримесечието и 4.2% за полугодието на годишна база. В сравнение с първото тримесечие от страна на производството на БВП се забелязват благоприятни промени в индустрията и влошаване при аграрния сектор и в услугите. Въпреки че влошаването в индустрията продължи и през второто тримесечие, спадът се забавя. Той е 7.2% при 12.4% за първото тримесечие. В аграрния сектор спадът се е задълбочил до 6.3% след 4.8% за първото тримесечие.

Сектор услуги, въпреки че продължи да расте и през второто тримесечие, все повече забавя растежа си - до 1.4%. Спадът на вътрешното търсене, който се задълбочи от 9.1% за първото на 13.3% за второто тримесечие, продължава да обуславя спада на икономиката от страна на крайното използване на БВП. Намаляването на инвестициите леко се е ускорило - до 16.3% при 14% за първото тримесечие. Същевременно спадът на потреблението на домакинствата леко се забавя до 5.6% при 6% за първото тримесечие.
Стабилизация

Краткосрочните данни за реалната икономика на основните ни външни партньори и у нас от половин година насам са започнали да се стабилизират. В еврозоната от юни насам месечната динамика на поръчките в преработващата промишленост е вече възходяща, а промишленото производство се колебае около едно и също ниво. Тези данни са основание да очакваме по-нататъшно забавяне на спада на БВП в тази група страни, респективно подобряване на външната среда за българската икономика, което вероятно ще се усети по-съществено у нас в началото на следващата година, смятат анализатори от Центъра за икономическо развитие.Според тях преките чужди инвестиции тази година ще достигнат 3.5-4 млрд. EUR. 2010 ще бъде годината с най-ниски ПЧИ от последните години, като вероятно нивото им ще спадне до 2.5-3 млрд. EUR. Инфлацията за 2009 г. ще остане под 1%. За задържане на потребителските цени в страната ще продължават да въздействат ниските международни цени, вследствие на това и ниските цени на производител на вътрешния пазар, а също така и липсата на натиск от страна на вътрешното потребление. Вътрешните и външните фактори за липса на инфлационен натиск ще продължават да действат през цялата 2009 г.

Увеличение

Безработицата ще продължи да се увеличава занапред в резултат преструктуриране на заетостта в строителството и услугите. По оценка на експерти регистрираната безработица ще достигне своя пик от около 9-9.5% през зимата на 2009-2010 г., след което ще се задържи около това ниво и ще започне да пада, макар и по-бавно, с очакваното през второто полугодие на следващата година възстановяване на растежа в икономиката.




30.11.2009 г., с. IV
Вагоноремонтен завод-99 АД се превърна в един от колосите на железопътната промишленост на Балканския полуостров
Предприятеието произвежда 40 хил. колооси годишно
Вагоноремонтен завод-99 АД е едно работещо и много добре организирано съвременно предприятие с мултифункционална дейност. Специализирани сме в извършването на заводски ремонт на пътнически и товарни вагони, на колоси, производство на спирачни системи и ремонт на всички видове жп возила от подвижния състав на БДЖ ЕАД, ДП НК ЖИ, както и много други собственици на вагони в страната и чужбина.

Произвоство

Вагоноремонтен завод-99 е най-големият на Балканския полуостров производител на колооси за пътнически и товарни вагони. Капацитетът на производство на колооси е 30 000-40 000 броя годишно. През 2008 г. сме произвели и изнесли

18 000 броя колооси за различни държави.

От 2007 г. нашата фирма притежава Европейски сертификат за качество на колоосите TSI.

Вече два пъти сме участвали на най-големия международен панаир за подвижен състав и жп техника Inno Тrans Berlin с колооси тип BA-004 за товарни вагони, за осно натоварване 22.5 т/ос. Изнасяме колооси за известни фирми в Германия, Франция, Швейцария, Португалия и балканските държави.

Качество

През последните няколко години в резултат на направените големи инвестиции повишихме значително качеството на продукцията и своята конкурентоспособност. Доставени бяха най-съвременни металообработващи машини с ЦПУ, машини за безразрушителен контрол, скъпоструващи измерителни стендове за измерване параметрите на готовата продукция, нови технологични линии и италиански машини за боядисване. С това високотехнологично оборудване се елиминира възможността за грешки при постигане на толерансите, отчитайки температурната разлика. Достига се много висока степен на конкурентоспособност и се извършва процедура по сертификация по DB.

Поръчки

Всеизвестно е, че се намираме в условия на глобална икономическа криза, изходът от която е в ръцете на българския бизнес. Само той може да изведе страната от създалата се икономическа ситуация. Особено значима е ролята на държавата в тези тежки времена. Правителствата на развитите европейски държави приемат редица мерки за подпомагане на здравите предприятия като им възлагат държавни поръчки.



В началото на настоящата година Вагоноремонтен завод-99 АД получи поръчка от БДЖ ЕАД за рециклиране на 20 пътнически вагона.

Рециклирането на 12 от тях е на етап, който не позволява прекъсване на процеса.

Задължения

Към този момент Държавата в лицето на БДЖ ЕАД ни дължи по този договор 5 858 791 лв. и по други договори 1 682 876 лв., или всичко 7 451 667 лв.

Договорите по тези поръчки не са спрени или прекратени от страна на държавната фирма, но за съжаление от два месеца напълно е спряно финансирането. Това ни създава изключителни финансови затруднения.

До момента фирмата ни беше изряден и най-голям данъкоплатец в Пазарджик. Предвид създалата се ситуация държавата се оказва най-големият длъжник. Нещо повече, започнахме масови съкращения, съкратени до момента са 420 души. Ако не се предприе­ме нещо, този процес ще продължи с останалите 680 души. Това създава социално напрежение и спад на жизнения стандарт в три общини.

Добре е да се намерят нужните средства, защото тези вагони са много необходими на българската железница, и то именно днес.

Приоритети

В момента се отделят средства само за инфраструктурата на железния път. Възниква въпросът какво ще движим по тези релсови пътища, след като нямаме модерни съвременни вагони, отговарящи на европейските стандарти. Рециклираният от нас вагон е модерен и съвременен. За първи път от много години българските граждани ще имат възможност да се возят в луксозни вагони. Заводът ни беше посетен от преподаватели от Дрезденския университет, представители на италиански фирми, словашки и германски специалисти, които дадоха много висока оценка, сравнявайки рециклираните вагони с тези, които пътуват в Европа.

Първият изработен от нас вагон от тези, които модернизираме за нуждите на БДЖ ЕАД беше изпратен за многофункционални изпитания и пътни проби в Института в Илиянци и резултатът е положителен.

Рециклиране

Рециклираният от нас вагон е пет пъти по-евтин от новия. Рециклирането му струва под 500 000 EUR, докато цената на един нов вагон е от порядъка на 2.5 млн. EUR. По отношение на надеждността рециклираният вагон в никакъв случай не отстъпва на новия.

Рециклирането на вагони е изключително ефективно и правилно решение и го препоръчваме като политика. В момента заедно със завода в Дряново рециклираме 40 вагона на националния жп превозвач. През следващата година бихме могли да поемем рециклирането на друг вид вагони, произвеждани в България през 1984-1986, които са повече от 100 броя. Според нас, едва след като се изчерпят възможностите за рециклиране на собствените вагони на БДЖ ЕАД, следва да се пристъпи към ново строителство, и то пак в България, защото това е много по-изгодно за държавата.

По правило, когато се купуват вагони от чужбина, се теглят кредити от европейска банка. Обикновено банките, които отпускат кредитите, посочват и фирмите, от които трябва да се закупят вагоните. А това са западни фирми, т.е. и инвестицията няма да е в българския, а в чуждия бизнес. В същото време в българските заводи може да се изпълняват държавни поръчки и за нови вагони, при това на значително по-ниски цени.

Помощ

Ние винаги сме водили национално отговорна политика по отношение на БДЖ ЕАД, като на практика нерядко дори сме ги субсидирали с ремонтирани вагони и резервни части въпреки забавените плащания. Правим го, защото съзнаваме, че трябва да дадем на железницата частите и возилата, от които тя се нуждае и които й носят приходи.



Нуждата от вагони за БДЖ ЕАД е огромна и смятаме, че финансирането за рециклиране не бива да се спира. Трябва да се отпускат средства, както за инфраструктура, така и за нови вагони и локомотиви.

Трябва да се направи всичко възможно да се намери най-точната формула, за да не допуснем разпадането на българската железопътна промишленост.

Параметри

Вагоноремонтен завод-99 АД, гр.Септември, е частно акционерно дружество, регистрирано през юли 1999 г. Наследник е на Вагоноремонтния завод, част от БДЖ, който води началото си от 1941 г., когато е създаден като работилница за обслужване на вагонния парк на теснолинейката Септември - Добринище.

Дружеството е с едностепенна система на управление и се ръководи от седемчленен съвет на директорите, избирани за определен мандат от общо събрание. Представлява се и се управлява от изп. директор инж. Емил Йончев.

Вагоноремонтен завод-99 АД, гр.Септември, е специализирано предприятие за ремонт, рециклиране и производство на железопътна техника.

Основните направления са следни те:

• Среден и капитален ремонт на пътнически и товарни вагони с междурел-сие 1435 и 760 мм;

• Проектиране, реконструкция и модернизация на специализирани вагони за нуждите на фирми, превозващи пътници и товари;

• Проектиране, реконструкция и модернизация на специализирани машини и съоръжения за поддръжка и ремонт на инфраструктурата на пътя и контактната мрежа;

• Производство, възстановяване и преокомплектоване на колооси за пътнически и товарни вагони;

• Производство и възстановяване на резервни части, възли и агрегати както за железопътния транспорт, така и за общото машиностроене.

Основни партньори освен традиционните контакти с БДЖ са още: Лукойл Нефтохим - Бургас, Юмикор мед - Пирдоп, Солвей България - Девня, Кремиковци - София, Неохим - Димитровград, НКЖИ - София, IRS- International Railway Systems (най-големият производител на вагони в Европа, повече от 40%), On Rail - Германия, NACCO - Франция, Македонски държавни железници,ТКМ - Германия, Optima tours - Германия, Lokotrans - Чехия, Gatx - Германия, румънският холдинг Irs, Fantom - Турция, Interpipe; DSS - Украйна, ELH-Германия,Tatrawagonka-Словакия, KLW- Швейцария и др. Предприятието разполага с добър екип от специалисти - икономисти, инженери, технолози и конструктори, които разработват проекти по желание на клиента за вътрешното оборудване и придаване на нов дизайн за удобство на пътуването.

Предприятието е сертифицирано no ISO 9001-2000 през януари 2005 г. През последните години се разшири диапазонът на ремонтираните товарни вагони - освен тези с междурелсие 760 мм в производствената програма се включиха различни по вид и серии товарни вагони с междурелсие 1435 мм.

В завода се намира единственият за производство и преокомплектоване цех, сертифициран по Technical Specifications for Interoperability (TSI) на Европейския съюз, обединяващ всички евронорми - EN и UIC правилници.

Дружеството наложи своята продукция от колооси във Франция, Германия, Чехия, Словакия, Полша, Сърбия, Македония, Турция, Румъния.

Технологията в цехa е на нивото на водещи европейски фирми като Ловери - Италия, Бохумин - Чехия. През седемнадесетгодишната дейност в предприятието са произведени и преокомплектовани повече от 80 000 колооси.


30.11.2009 г., с. 6
Строителите и държава чистят сметки чрез ДДС
Дарина Кахраманова

Държавата ще се опита да изчисти близо 250 млн. лв. дълг към строителните фирми до края на януари. В момента се ревизират сключените договори, за да се уточнят сумите, съобщи премиерът Бойко Борисов пред БНР. Той обясни още, че вече са прегледани контракти за 50-60 млн. лв., които след ревизията спаднали на 27 млн. лв. Пътната агенция дължи над 175 млн. лв. за ремонти, поддръжка и почистване на шосета, а отделно строителното министерство има да разплаща 75 млн. лв. за ВиК и други инвестиционни проекти.

Най-новата идея е да се чистят сметки чрез прихващане. Държавата може да отпише дължим невнесен ДДС, а фирмата зачерква вземането си, разясни схемата ресорният министър Росен Плевнелиев след среща с бранша. Той обаче призна, че така могат да бъдат занулени само 20-30 млн. лв. Освен това схемата не помага на онези строители, които са изрядни данъкоплатци.

Премиерът Борисов вчера напомни за порочната практика на предното правителство да възлага ремонти без осигурено финансиране, като обещава на фирмите, че ще им се плати от излишъка. Но тази година излишък няма, а фирмите сега искат да им плащаме, обясни Борисов. "Тези пари ги няма в бюджета както за 2009 г., така и за 2010 г.", коментира Плевнелиев. Затова се обсъжда идея държавата да става гарант на фирмите, към които е длъжник, по банкови кредити.





30.11.2009 г., с. 17
Остров София
Време е да започнем да вземаме правилните решения и да погледнем с бистър поглед към наближаващото бъдеще
Пейчо Кънев

Утринното слънце облизва нощния скреж по архипаметника на цар Освободител. Появява се бавно зад сградите и осветява за пореден ден софийските улици. Случайният наблюдател в този ранен час би забелязал празните аутобани, влизащи и излизащи от модерното сити. Високите бизнес сгради в централната част започват да хвърлят все още бледата си сянка върху по-ниските постройки. Градът бавно се събужда. Дочуват се и първите звуци, подсказващи за идването на новия, забързан ден в огромния мегаполис. Механичните врати на подземните паркинги верижно излюпват един след друг автомобилите на гражданите. Минималистичното жужене на електрическите им двигатели тихо изпълва пространството. Върху някои от тях се забелязват и черните тела на слънчевите панели, задвижващи двигателите им. Хората изпълват тротоарите и кафенетата, забързани в своите ежедневни дейности. Трите нива на уличното движение започват бавно да се запълват. Най-долу, на първото ниво, което е и най-старото в града, се движат всички големи машини, автобусите от новия градски транспорт, линейките и наземната част от метрото.

На второто ниво, няколко метра над първото, се движат електромобилите на гражданите, полицейските автомобили, камионетките на пощальоните, автобусите, превозващи учениците, и всички транспортни средства на големите компании, возещи работещите по работните им места. Най-горе, на третото ниво, от време на време профучават с висока скорост луксозните автомобили на политиците, заобиколени от кортежи, лимузините на собствениците на европейските търговски банки, ръководителите на мултинационални компании и всякакви други старобогаташи. Минутите се нижат една след друга. Още понависоко, в кристално чистото небе, профучават сребърните куршуми на частните джетове, насочващи се за кацане или излитащи от едно от трите международни летища на острова.

Тук живеят ужасно много хора, може би 70% от населението на държавата, но

хаосът в огромния град отсъства

Невероятните средства, изхарчени за подобряване на инфраструктурата и социалния статус на жителите, са оправдани. Чистота цари навсякъде. Ако плъзнете въображаема триизмерна дигитална камера по препълнените от живот улици на острова, ето на какво бихте станали свидетели: чистотата по улиците и жилищните комплекси се следи денонощно от монтирани камери в специалните за целта наблюдателни пилони, а и хората отдавна са осъзнали, че е по-конвенционално, ако живеят в чиста и природосъобразна обстановка - ерго, на замърсяването е сложен край. Видимо се е увеличила възрастовата граница на живот с новото здравеопазване, консумирането на природосъобразни, биологични продукти, намаленото използване на антибиотици. Старите хора изглеждат здрави, жизнени и енергични. Така, както винаги е трябвало да бъде. Младите - те са повече и се увеличават. Намаляват наследствените болести, децата се раждат здрави и генетично устойчиви на всякакви болести. От друга страна, получават едно от най-добрите академични образования в света. То отдавна е свободно избираемо, но всеки млад човек знае, че с диплома от наше училище или университет навсякъде по света всички врати са отворени за него. Луксозните учебни заведения са пълни с жадни за знания млади българи. А те са природноинтелигентни, елегантни и самостоятелни от най-ранна възраст. Всеки млад човек до осемнадесетата си година е приоритет на държавата. А тя е невероятно щедра. Преди много време умните политици разбраха на какво трябва да заложат и го направиха. Инвестираха в бъдещето на България, т.е. в младите хора. И само след няколко поколения тяхното визионерство им се отплати.

Емиграцията е сведена почти до нулата, приемът на чуждестранни ученици и работници се увеличи десетократно, държавата просперира. Държавната банка се очерта като един от най-сериозните търговски партньори в света на световните финанси, валутните ни дилъри, работещи на Световната стокова борса, са едни от най-големите играчи, подпомогнати от държавния ни промишлен индекс, който е един от най-високите в света от години.

Нека сега плъзнем камерата по-надолу и по-наблизо до хората. Те

изглеждат щастливи или поне нормални

Заведенията, намиращи се около главните артерии на града, са пълни. Гражданите, заели пластмасовите столове, си говорят приятно и уважително един на друг. Усмихнати са. От дискретно скритите тонколони се носи приятният ритъм на фолк-рок.

Нека снишим още малко камерата и да погледнем зад гърба на наш сънародник, докато пие двойното си еспресо без кофеин. (Алкохолът, кофеинът, никотинът и марихуаната бяха забранени за свободна употреба в цял свят.) Той държи в ръцете си вестник. Нека погледнем статиите. На първа страница се вижда голямо заглавие в курсив: "Целият свят желае да достигне просперитета на нашия остров. ООН прие изпълнение на икономическите планове, предложени от София". На следващата страница: "Aфриканският континент протяга ръце за помощ към София". Следва културната притурка. От нейните страници разбираме: "След седмица в Пловдив започва най-големият световен оперен фестивал "Пловдив Арена". Заповядайте!", "Световната писателска среща в София завърши грандиозно. Светът се настройва към българската модерна литература", "Танцовите ни ансамбли се завръщат след седмица. Фурорът в целия свят остава!" и т.н.

Нека се отдалечим сега. Да издигнем камерата нагоре. Да отправим панорамен поглед към острова. В далечината се вижда надвисналото зелено туловище на Витоша. Променяме ракурса и завъртаме на 180 градуса. Застроената част на София се слива с хоризонта. Групата небостъргачи в центъра на града пробиват облаците. Около тях са разхвърлени и по-ниските бизнес сгради, стигащи до средата им. Oттам окото на камерата се настройва за далечно наблюдение, погледът плъзва отвъд града, към хоризонта, където след зелените гори е голямата вода, а след нея - другият свят.

По-лошият!

Този текст, естествено, е фикция на писателския ми мозък. Стилът е близък до утопичния. Трябва да призная, че това е един от най-неблагодарните стилове в литературата. Да измислиш сюжет, който би бил възможен, ако в своята политическа, духовна и културна еволюция всяко дадено общество би взело правилните решения за бъдещето. Винаги по-приятен за четене, а и за писане, е бил стилът на антиутопията или дистопията, ако щете. Това е истинското предупреждение какво би могло да се случи, ако продължаваме да вземаме грешните решения, ако извличаме неправилните изводи от досегашната история. Някои от най-великите образци в тази област са "Фабрика за абсолют" на Карел Чапек, "1984" на Джордж Оруел, "Ние" от Евгений Замятин, "Прекрасен нов свят" на Олдъс Хъксли, "Механичното пиано" от Кърт Вонегът, "451 градуса по Фаренхайт" от Рей Бредбъри, "Москва 2042" от Владимир Войнович, "Жълтата стрела" от Виктор Пелевин, "Зимна война в Тибет" от Фридрих Дюренмат, "Часът на Бика" от Иван Ефремов и много други.

Тези писатели са и едни от най-големите хуманисти на нашето време. Произведенията им са мрачни, обрисуват тягостна, жестока картина на обозримото бъдеще, превърнало се в такова само и единствено заради нас самите. Затова е време да започнем да вземаме правилните решения, да сондираме верните изводи от миналото си, да погледнем с бистър поглед към наближаващото бъдеще. Защото и другата, грозната, алтернатива съществува винаги. Тя е зад ъгъла на времето и ни чака!


30.11.2009 г., с. 18
Политическа офанзива срещу БАН
През ХХI в. всяко подценяване на ролята на науката е катастрофално за която и да е държава на планетата
Доц. Ваня Добрева

В годините на прехода, и то най-вече при десните правителства, започнаха активни политически мероприятия, свързани с атаки било срещу държавните висши училища, било срещу Българската академия на науките. В такъв вид активни мероприятия се включват всички техники за манипулиране на общественото мнение, които целят да докажат, че държавното - висше образование или научни институции - е закостеняло и консервативно, то няма бъдеше, тъй като не се вписва в пазарната икономика.

И правителството на ГЕРБ не направи изключение. Обратното, от изявленията на управляващите, а и от редица гласове, претендиращи за изразители на общественото мнение, се вижда, че реплики като тази на финансовия министър за "феодалните старци, които само получават заплати", не са случайни, а са сигнал за стартирането на

добре организирана хайка

срещу БАН като автономна институция. Доводите, с които се атакува Академията, са: неефективност - безмислено харчене на публични средства; консервативна структура - сталинистка по произход, с овехтели форми, които не отговарят на новата епоха.

Действително БАН се нуждае от реформи и от модернизация, които обаче не би трябвало да ерозират солидния й, доказал себе си във времето - сто и четиридесет години - фундамент. БАН е националната ни институция, която печели у нас 70% от европейските проекти за научни изследвания, а в повечето институти се провеждат най-съвременни научни изследвания. Същевременно в науката непрекъснато се раждат нови научни направления, нови разклонения на научното познание, които предполагат и съответно "покритие" в научно-организационен план. Смущава, и то не само в БАН, застаряването на учените. Факт са и недостатъчните средства за модернизиране на материалната база, изключително ниските нива на заплащане на научния труд.

Когато се твърди, че от БАН няма особена полза заради липсата на ефективност на вложените публични средства, се изпуска отговорът на съществения въпрос - за онзи български или чужд бизнес, който ще влага средства в научни изследвания в България. И още, как се стимулират малките и средни преприятия да внедряват иновации, разработени в българските научни организации. И има ли възможност българските научни организации да създават свои нови форми за производствена дейност. По този въпрос обаче никой от изразителите на т.нар. обществени позиции "срещу БАН" не обелва и дума, въпреки че това е разпространена практика, особено в САЩ, която може да бъде приложена у нас.

Ето защо тук не става въпрос нито за стратегия, нито за сериозна политическа програма от страна на ГЕРБ във връзка с научните изследвания и особено с дейността на БАН.

Според мен сегашните атаки на кабинета Борисов срещу БАН са от друг характер. Фактът, че в предложения и утвърден на първо четене бюджет със 140 млн. лв. (в сравнение с 2009г.) се намаляват средствата за научни изследвания, показва курса на управление към свиване на функциите и дейността на българските научни организации - не само БАН, но и Селскостопанска академия и държавните висши училища. Претекстът, че става въпрос за ограничения, свързани със световната икономическа криза, е абсурден. В другите европейски държави се постъпва обратно: тъкмо в ситуацията на глобална криза се увеличават субсидиите в научната сфера (през ХХI в. всяко подценяване на ролята на науката е катастрофално за която и да е държава на планетата).

Същевременно обречен на неуспех е опитът реформирането на БАН да се дирижира от правителството и главно от Министерстерство на финансиите (при фактическа изолация на научните среди и на експертите). Този подход, който представлява

груба намеса в автономността на институцията

напомня за други времена от епохата на тоталитаризма. Би следвало научната общност в БАН да предложи своя визия за бъдещото си модерно развитие. Не мога да си обясня и защо правителството на Бойко Борисов не пожела да изчака оценката на немските експерти, резултатите от одита за научната дейност в БАН, който приключва в края на ноември, а месец преди това организира масиран скандал.

Едно от обясненията е в стила на управлението - търси се виновник, заради когото трябва да се орежат средства. В случая поводът е БАН, но се орязват въобще средствата за научни изследвания, включително и предназначените за държавните висши училища.

Учудващо е, че известеният и като любим зет на голям учен в областта на физиката вицепремиер Дянков не е наясно, че за да има приложни науки, трябва да се стимулира, и то институционално, развитието на фундаменталните науки. Впечатляващо е, че експертът от Световната банка български финансов министър не е осъзнал политиките на ЕС, насочени към укрепване и развитие на научния потенциал в държавите членки.

Още по-странно е, че реформаторските напъни на г-н Дянков в областта на науката в България, чрез фокусиране върху дейността на БАН срещат пълната подкрепа на премиера Борисов. В срещата си с председателя на БАН акад. Съботинов Бойко Борисов съзря най-голямата нередност в дейността на научната институция: натрупаните дни отпуски.

Твърде е възможно обаче кабинетът на ГЕРБ поради откровено изразените си ангажименти към други държави, особено извън ЕС, да регистрира решения и да предлага мерки, разработени от експерти на Световната банка. Ако бъдещето на България с оглед разделението на труда ще се определя от задължението на страната ни да бъде граница на ЕС, както и от използването на природните ни дадености за развитието на туризма (морски, планински, селски, културен и т.н.), ако предназначението на българските граждани е да станат обслужващ персонал, а държавата ни - територия, върху която освен хотели и увеселителни заведения ще се разполагат и военнни бази, то тогава е ясно, че финансирането в наука няма да бъде приоритет.

Необходимо е да се отбележи и друго явление. То се отнася до опитите на сегашното правителство да

ограничава личната и социалната свобода

да отнема възможностите за автономно съществуване на институциите, включително на БАН и държавните висши училища. Поначало БАН винаги е притежавала известна самостоятелност: в най-тежки исторически мигове на насилие в научната институция се е съхранявала илюзията за независимост на научното мислене и поведение. Самата логика на управление на ГЕРБ, която легитимира основните признаци на авторитаризма, преминава през конфликта с БАН, с научните организации, с гражданските сдружения на учените, със синдикатите на учените. Властта, която се утвърждава в България, ще продължи да се усеща непълноценна, докато не наложи железните си правила над българските учени, започвайки от БАН. Би следвало да очакваме повишаване на управленските правомощия на МОМН за сметка на автономията на научните организации и държавните висши училища.

Ясно е, че БАН пречи и в друго отношение, което днес не се изтъква в достатъчна степен. В БАН има научни институти, които са специализирани по въпросите на националната ни култура, история, език, литература, фолклор, етнография, изкуство и т.н. Известно е, че в България, независимо от членството в ЕС, продължават активно да влияят върху политическия ни живот фондове, асоциации и други институционално представени организации, щедро субсидирани с чужди средства. За по-голямата част от тези организации изследванията, свързани с българската национална култура, са излишен лукс. Самата концепция за нацията, за нейните исторически и духовни корени, е препъникамъкът пред тоталното налагане на идеологията на глобализма. Ето защо, имайки предвид определящото значение на подобни среди в днешното управление, е твърде вероятно да очакваме сливания на институтите, занимаващи се с въпроси от националната ни култура, като учените, извършващи научни изследвания в тях, бъдат съкратени. Резултатът, в крайна сметка, ще бъде намаляване на дела на научните изследвания върху културата на България.

За негативното отношение към БАН влияе и апетитът на икономическо-финансови среди към имотите на БАН, изчислени на стотици милиони български левове. В този план съм длъжна да подчертая, че опитите за разрушаване на БАН и за присвояване на нейните имотите не са с днешна дата. БСП не допусна разграбване на собствеността не само на академията, но и на държавната собственост, предоставена за образователни, научни, културни и спортни нужди. Сега обаче тази

линия за "приватизиране" на имотите

на БАН получава атестат за реализация. Единствено остава надеждата Бойко Борисов да изпълни публично огласеното обещание, че една тухличка от БАН няма да бъде взета.

И накрая. Внимателно проследих срещата на Бойко Борисов и Симеон Дянков с председателя на БАН акад. Съботинов. Порази ме самочувствието на властимащите, тяхната арогантност, подмятанията за научната ни институция. Наблюдавах и академика, който се кланяше в дирене на милост, благодареше като унизен гражданин, готов да целуне ръката на самодържеца. Тогава си припомних двата класически примера на поведение на учения: на Джурдано Бруно и на Галилео Галилей. Но може би, казвам го в оправдание на председателя на БАН, академикът да е целял отлагане на присъдата, печелене на време, докато излезе оценката от външния одит.

Що се отнася до г-н Дянков, произхождащ от български провинциален град, с двадесетгодишна американска биография, не зная защо, но го свързвам с Алековия разказ "Пази, Боже, сляпо да прогледа". Изглежда, че конфликтът между човека с ниско интелектуално самочувствие (все едно в коя точка на планетата е живял, с напомпани мускули или не) и хората на духа, на интелекта, на знанието, продължава да бъде актуален. Не само във всекидневието, но и по високите етажи на властта и политиката.

Ще добавя. Винаги съм отстоявала необходимостта да се градят реални действени връзки между университетите и двете академии - БАН и ССА. Настоявала съм и като зам.-министър да се подобряват материалните условия в образователните и научните институции, да се въведат по-високи нива на заплащане на научния труд, които да стимулират младите хора да работят в тази сфера. Но приказка за наивници и явно подценяване на интелектуалните възможности на българските граждани е лансираното в обществото становище, че чрез криворазбраното реформиране на БАН ще се постигнат ефективност на вложените средства и качество на изследванията.







Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница