30 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Съдбата на красивата някога сграда на Захарна фабрика в столицата, архитектурен паметник и спомен от европейската София от началото на XX век, е илюстрация за сбъркания модел, по който функционират българските институции. Години наред постройката беше оставена на произвола на съдбата независимо от това кои бяха собствениците й.

И трябваше да загинат хора, за да се разбере, че паметникът на културата всъщност принадлежи на неясно дружество, регистрирано в Кипър, а общината е изпращала предписанията, заповедите и актовете си на пощенска кутия като "на село за дядо", без дори да се поинтересува дали някой ги получава. Ако ангажираните с паметниците на културата немалко служби се бяха погрижили действително, което ще рече и навреме за сградата, можеха да спасят и нея, а и двата човешки живота, разполагайки със силата на закона.

Опитът на много градове в чужбина показва, че старите индустриални халета могат да се превърнат в атрактивни елементи от градския пейзаж, приютявайки галерии, културни пространства, развлекателни центрове и т.н. В България обаче доста станаха примерите за обратния подход, при който и властите, и собствениците сякаш са се наговорили против съхранението на сгради с културно-историческо значение, които се оставят, докато рухнат и теренът под тях да се разчисти от само себе си.

Сега по стара традиция дълго ще се търсят виновници и няма гаранция, че ще бъдат намерени след отговора на прокуратурата, че "извършителят е неизвестен". Известни обаче са допусналите това безобразие и в общината, и в Института за опазване на културни ценности, и в Министерството на културата. Подминаването на тяхната отговорност означава нещата да си продължат така и в бъдеще.


30.11.2009 г., с. I
Гаранция срещу дъмпинг в условията на строежа на "Тракия"
При еднаква цена от няколко фирми победителят ще се определя с жребий
от Лили Границка

Няма да се удължава срокът за подаване на оферти за търга на магистрала "Тракия" и той остава до 12 януари. Това е отговорил председателят на управителния съвет на агенция "Пътна инфраструктура" Божидар Йотов до компания, която е поискала отсрочка заради обема и сложността на документацията. Над 20 въпроса са задали досега фирмите кандидатки за изграждането на 32 км отсечка от Стара Загора до Нова Загора.

Те са най-различни и са свързани с банковите гаранции, проектирането на трасето, квалификацията на ръководния екип, регистрацията на чуждите фирми в Българската камара на строителите. Това става ясно от публикуваните отговори на страницата на пътната агенция в интернет. Там е публикувана и пълната документация по търга.

При еднаква цена за строителството на отсечката се предвижда победителят да бъде определен чрез жребий, е посочено в условията.

Освен това всички рискове, свързани с изпълнението на строителството - неприключили отчуждителни процедури, археологически разкопки, геология и други, се поемат от изпълнителя. Той няма право заради рисковете да поиска удължаване на сроковете или промяна в цената. Според обявените условия отчужденията трябва да приключат до 13 юли, което е два месеца и половина след обявената от строителния министър Росен Плевнелиев първа копка на обекта на 3 май. Компанията, която спечели търга, пък трябва да започне реално да строи до три месеца от подписването на договора, е заложено в условията.

Изпълнителят е длъжен да представи и времеви график за изпълнението на отделните видове строително-монтажни работи. Той предвижда обектът да се раздели на етапи. Стойността на всеки етап, с изключение на последните четири, не може да бъде по-малка от 2% и повече от 5% от общата цена на договора. Стойността на всеки от последните четири етапа пък не може да бъде по-малка от 10% от цената на договора. Работата по етапите трябва да приключва в последователността, в която са посочени.

Разпределението на етапите трябва да бъде направено по начин, който да гарантира, че до края на 50-ия ден от датата на определяне на строителна линия да започне изпълнението на земните работи. До края на 15-ия месец трябва да бъде завършено изпълнението на 90% от земните работи, 80% от бетоновите работи, е посочено в условията.

Ако някой участник предложи цена, която е по-ниска с повече от 30 на сто от средната цена на останалите оферти, комисията ще изисква от него подробна обосновка за нея. Когато комисията установи, че офертата на участник е с необичайно ниска цена поради получена държавна помощ, чието законово основание е невъзможно да бъде доказано в срок от 3 дни, комисията може да предложи офертата да се отхвърли и участникът да се отстрани, е посочено в условията. Това се прави основно заради турските фирми.

Гаранцията за изпълнение е 5 на сто от общата цена по договора. Валидността й трябва да бъде 5 години за пътя и 10 години за пътните съоръжения.

При забавяне на изграждането на магистралата изпълнителят ще трябва да плаща неустойка от 0.2% на ден от цената на договора, съответно от цената на съответния етап за всеки ден от забавеното изпълнение, но не повече от 25% от цената на изпълнение на договора или съответния етап, предвижда още бъдещият договор с изпълнителя. При лошо или частично изпълнение на строително-монтажните работи изпълнителят ще дължи неустойка от 25% от стойността на строително-монтажните работи, които е следвало да бъдат изпълнени. В случай на спиране на работата по вина на изпълнителя, което е довело до удължаване на срока на договора, изпълнителят има право да получи обезщетение в размер на постоянните разходи за издръжка на екипа за дните, през които е било спряно строителството, е записано в бъдещия договор.

Условията на търга са добри, за това говори и фактът, че 57 фирми вече са купили документи за участие, коментира пред "Дневник" Иван Бойков, председател на строителната камара. Български, италиански, френски, гръцки, португалски, турски, австрийски и други компании са купили документация, като крайният срок е 31 декември. Все още нито една фирма не е подала оферта, казаха от пътната агенция.

"Искахме българските фирми да бъдат допуснати до търга и го постигнахме, нормално е да не бъдат удовлетворени всичките ни желания", каза още Бойков. През лятото той критикува завишените гаранционни изисквания за изпълнение, заложени от правителството на Станишев, които сега не са променени.

"Има трудно изпълними изисквания в тръжната документация", каза представител на чужда фирма, пожелал анонимност. Според него технически трудно е да се съберат от всичките управители и прокуристи на дружеството, които за големите компании са над 200, декларациите за конфликт на интереси. Това условие съществуваше и в проваления търг в началото на годината. Друг проблем създава текстът с банковите гаранции, които не са по стандартите на западните банки, коментираха от компанията.

"Няма особени промени в правилата в сравнение с проваления търг по времето на Станишев, с изключение на малко по-високите изисквания за оборот и налични средства от компаниите, наложени ни от ЕС", каза български участник в процедурата. Според него за разлика от предишния път сега няма предварително договаряне в бранша кой коя отсечка от "Тракия" ще строи. По тази причина българските фирми ще играят на търга и с международни. Миналата година българските компании се бяха обединили в три консорциума, като предварително в бранша се знаеше кой от тях коя отсечка от магистралата се очаква да строи.

Акцент: Този път за разлика от миналата година няма предварителна договорка между българските пътни фирми

Текст под снимка: На 12 ноември строителният министър Росен Плевнелиев даде началото на търга на магистрала "Тракия". Тогава той съобщи, че състезанието ще се провежда в специално оборудвана стая с камери в пътната агенция

Туристическият бранш се обяви против излъчването на документален филм по Би Ти Ви за строителството в Слънчев бряг, а от телевизията нарекоха акта груб опит да бъде спряно от ефир журналистическо разследване. Сблъсъкът се случи през почивните дни, а филмът беше излъчен.

В петък вечерта 16 от най-големите сдружения в туризма излязоха с декларация до премиера Бойко Борисов и Съвета за електронни медии, според която филмът "Бетонни градини" на журналиста от Би Ти Ви Генка Шикерова е тенденциозен и представлява "предаване на националните интереси на българския туризъм и удар по репутацията на страната като туристическа дестинация в най-трудното време за българската икономика". Според сдруженията филмът не отчита реалното развитие на Слънчев бряг, приноса му към държавния бюджет и създаването на хиляди работни места.

Туристическият бранш смята още, че "никоя друга страна в света не толерира подобно поведение на медиите си" не само в условията на криза, но и на фона на ожесточена международна конкуренция. Документът беше изчетен по време на връчването на годишните награди на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), а под него освен БХРА са се подписали Съюзът на инвеститорите в туризма, Съюзът на българската туристическа индустрия, Съюзът на собствениците в Слънчев бряг и др.

В събота от телевизията пък съобщиха, че декларацията на бранша представлява "груб опит да бъде спряно от ефир журналистическо разследване, създадено по всички правила и включващо всички гледни точки по темата". Освен това от Би Ти Ви съобщават, че в името на националния интерес са показали "истината за унищожаването на едно национално богатство - българското Черноморие, в името на краткосрочни печалби".

В крайна сметка в събота вечерта телевизията излъчи епизода от поредицата и обяви, че през следващата седмица ще покаже и втората й част, която показва приликите и разликите между българското и испанското крайбрежие, посочвано от години като пример за свръхзастрояване. "Трябваше да подкрепим колегите в Слънчев бряг, много от тях са добросъвестни, а страдат от този негативен PR на курорта", коментира след излълчването на филма председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.

Изграждането на редица нови хотели в Слънчев бряг лепна етикета "презастрояване" на курорта. Няма точна статистика колко легла има в курорта, като по различни оценки те варират между 130 и 200 хил.


30.11.2009 г., с. IV
Бизнес климатът в строителството продължава да се влошава
Бизнес климатът леко се подобрява през ноември (с 0.4 пункта) най-вече заради секторите на услугите и промишлеността. Едновременно с това продължава спадът при строителството. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), представени в петък.

През ноември показателят в промишлеността се покачва с 1 пункт спрямо равнището си през октомври. За последните четири месеца този показател се е придвижил в положителна посока с 3.7 пункта от най-ниската си точка, регистрирана след есента на миналата година, когато започна негативното развитие на стопанската конюнктура в отрасъла. Повишението през последния месец се дължи на подобрените оценки на мениджърите от промишлеността за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно обаче очакванията през следващите шест месеца са леко влошени в сравнение с октомври.

Предприемачите отчитат намаление на производствената активност в промишлеността през последните три месеца. Очакванията за следващите три месеца са също по-неблагоприятни в сравнение с изразените мнения през предходния месец. Мениджърите предвиждат и по-нататъшно съкращаване на персонала. Осигуреността на производството с поръчки както от страната, така и от чужбина се е понижила в сравнение с октомври (намаление на балансовите показатели съответно с 5.3 и 2.7 пункта). Слабо са се повишили запасите от готова продукция.

През ноември ситуацията в строителството продължава да се влошава, а показателят в сектора се понижава с 2.9 пункта спрямо октомври. Още се свива строителната активност и се влошава осигуреността на производството с поръчки. Очакванията за дейността през следващите три месеца са негативната тенденция да продължи. Запазват се и очакванията за намаление на персонала.

Условията за бизнес в търговията се запазват.

При услугите бизнес климатът се повишава с 2.6 пункта заради леко подобрените оценки на мениджърите за настоящото състояние на предприятията и по-оптимистичните им очаквания относно бизнес ситуацията през следващите шест месеца. Търсенето на услуги през последните три месеца е намаляло, но прогнозите за следващите три месеца са по-оптимистични. Анкетата през ноември регистрира намаление на заетите в бранша, като не се очаква увеличение на заетостта през следващите три месеца.

Колко конкурентоспособна е Източна Европа в момента и кои са най-конкурентните страни?

- Конкурентоспособността се изчислява на базата на много индикатори. Доскоро изследванията акцентираха на икономическата конкурентоспособност, но кризата ни принуди да се съсредоточим към трайната конкурентоспособност. Тя не се ограничава само до икономиката, включва и други фактори като държавно управление, функциониране на институциите, социален капитал и др.

От гледна точка само на икономическа перспектива в региона се разграничават три групи икономики. Първата е на страните със сравнително балансиран външнотърговски обмен - Чехия, Унгария, Словакия. Във втората са страните, където износът покрива около 85% от вноса - Полша и Словения. Третата включва страни с огромни дупки в търговския баланс - балтийските републики, България и Румъния. През последните години най-много чуждестранни капитали привлякоха България, Румъния и Словакия. Но освен да привлича инвестиции, една икономика трябва да ги насочва към експортно ориентираните отрасли.

Ако се инвестира предимно в отрасли, насочени към вътрешния пазар - енергия, телекомуникации, финансови услуги или строителство, това не помага за развиване на дългосрочната конкурентоспособност, въпреки че безспорно е от голямо значение за икономиката. Важни са също така инфраструктурата и държавното управление, както и производството на високотехнологични продукти, които имат голяма добавена стойност.

Не бива да се забравя и човешкият капитал, който е дългосрочна инвестиция - образование, здравеопазване и т.н. Тук идва ролята на правителството - не колко пари се събират от данъци, а как се разпределят. Скандинавските страни са чудесен пример - там данъците представляват 55% от БВП, но всички пари се инвестират в човешки капитал. Това е бъдещето и ако не инвестираме в човешкия фактор, ще изгубим конкурентоспособността си.

Как да стане това?

- Трябва да се променят нагласите не само на правителствата, но и на обществото. За съжаление в това отношение Източна Европа изостава сериозно. Реформите изискват време, а това означава базова солидарност между политиците - новото правителство да продължи работата на старото. Тъй като това противоречи на политическата логика, много партии не искат да го правят и Унгария е показателен пример в това отношение. Как да обясниш на политиците, че подобряването на жизнения стандарт става в рамките на поне 2-3 поколения, а не само на едно? А как да убедиш домакинствата, че не могат да забогатеят изведнъж? Ако не намерим отговори на тези въпроси, ни очакват десетилетия на икономическа и политическа нестабилност.

Значи конкурентоспособност се гради дълго?

- Можеш да я имаш и веднага - например с евтина работна ръка. Но рано или късно ще се появят други страни с по-ниски производствени разходи. Ако искаш да си икономически конкурентен в дългосрочен план, трябва или да преструктурираш производството си - от стоки с малка добавена стойност към високотехнологични продукти, или да го модернизираш и да повишиш качеството на продукцията. Да вземем за пример Италия - производството на шивашката им индустрия отдавна е преместено в Китай. Дизайнът обаче остава в Италия и именно той дава добавената стойност.

Какви са предимствата и недостатъците на България по отношение на нейната конкурентоспособност?

- Едно от основните й предимства е географското положение. Но за да го използвате пълноценно, ви трябва инфраструктура - магистрали, мостове над Дунав, високоскоростни влакове. Друго предимство са добрите условия за земеделие, но и тук липсва организираност. Отрасълът е фрагментиран, а това няма да ви направи конкурентни. Голямо предимство за България са водните й запаси.

В следващите 30-40 години водата ще е стратегически ресурс - много по-важен от други, като петрола например. И не е трудно да предположим, че България ще доставя питейна вода до други региони или големи градове с размерите на Истанбул. Това са стратегическите ви предимства и трябва да инвестирате в тях, но трябва да имате и подкрепата на домакинствата. Проблемът в Източна Европа е, че няма обществен консенсус. Лесно е да преследваш дългосрочни цели в страни с високи доходи, но в страни като България е трудно да обясниш на хората какви са дългосрочните ползи от това, че заплатата ти намалява, за да може държавата да инвестира в тези цели.

Друг проблем е, че през последните 20 години Източна Европа се намира в предпотребителски период - гражданите и бизнесът консумират, но не са свикнали да спестяват. В Западна Европа малките и средните компании стават конкурентни, след като няколко поколения са спестявали и инвестирали част от печалбата си. Предприемачите в Източна Европа обаче консумират всичко - например купуват си кола за 100 хил. евро. Така никога няма да сме конкурентни в дългосрочен план. Все още преобладава мисленето "държавата се грижи за мен, а аз мога да съм безотговорен". Така че повечето компании в региона ги очакват още 20-25 години, преди да стигнат нивото на конкурентите си в Западна Европа. По-важното в случая е, че Западна Европа променя нагласата си и очаква, че тези промени вече започват да се случват.

Според вас евтината национална валута не е предимство за търговските отношения на една страна в условията на криза. Как приемате твърденията, според които заради валутния борд в България левът е надценен и това нарушава конкурентоспособността на страната?

- Това е големият проблем с валутните бордове - имаш само един шанс да избереш обменен курс за валутата си, преди да минеш към паричен съвет. Балтийските страни избраха курс, който подценява валутите им, защото знаеха, че ги очаква висока инфлация. С годините тази инфлация компенсира подценените валути и започна да се отразява негативно върху икономиките им. Затова тези страни не можаха да създадат модерна експортно ориентирана индустрия. Така единствената им възможност да са конкурентни остана евтината работна сила. Същото се случи и в България - инфлацията изяде конкурентните предимства на страната и сега най-важният от тях са ниските производствени разходи. Но какво следва оттук нататък? Можете да увеличите производителността - така ще могат да нараснат и разходите за труд, без да се губи конкурентоспособност. Или да заложите на технологичните промени. Но най-важното е, че занапред ще трябва да се съсредоточите върху производството на стоки с голяма добавена стойност. За това са ви необходими капитали и чуждестранни инвеститори, както и пазар в чужбина, защото само на вътрешния производителите не могат да реализират печалби.

Един от най-големите проблеми, който ще остане и след кризата, е високата безработица. В страни като Латвия тя вече е на рекордни равнища. Според вас каква трябва да е реакцията на правителството в такива случаи?

- Дълбоко съм убеден, че през следващите 10-15 години безработицата ще се превърне във фундаментален проблем на глобално ниво. На трудовия пазар ще излязат много млади хора, които няма да могат да си намерят работа или само ниско платена. В развитите европейски страни има нужда от поне 2% икономически растеж, за да се създават нови работни места. В момента аз не виждам такъв потенциал за растеж. А в Източна Европа има нужда от поне 4-5% ръст на БВП. Какво можем да направим тогава?

Единият вариант е да създадем повече почасова заетост, но пък това означава по-малко доходи и по-слабо потребление. Другият вариант е да се създаде двоен трудов пазар - с отделен сегмент за неквалифицираните и нискоквалифицираните работници. Важно е те също да са на пазара, а не да разчитат на социални помощи. В Унгария разликата между социалните помощи и минималната заплата е много малка и тези хора нямат мотивация да работят, живеят на гърба на данъкоплатците. Вместо това за тях може да се създадат стимули, които да ги мотивират да излязат на трудовия пазар. Сегментирането не означава, че не могат да се прехвърлят към пазара на квалифицирани работници, защото с времето те придобиват опит и необходимите качества.


29.11.2009 г., с. 4
Бойко Борисов: Ресорът на Желева е добър
Николай Спасов

“Ресорът за бедствията и авариите, който ни даде Европейската комисия, е добър. И е грешка на някои нашенски политици да смятат, че като е българин някой комисар на определен ресор, той ще се занимава с това за България.” Така министър-председателят Бойко Борисов отговори на критиките на предшественика си Сергей Станишев, че изборът на министърката на външните ни работи Румяна Желева и ресорът, който тя е получила, са шамар за правителството.

Премиерът направи това свое изявление при откриването на нов път и мост край град Баня, Карловско. Става дума за участък от 26,3 км, като 65% от финансирането се осигурява от Европейската инвестиционна банка. Заедно с втората отсечка от 13 км, на която властта планира да пререже лентата през април догодина, инвестицията струва 14 млн. евро.

Най-видният жител на селището - лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски, отсъстваше от церемонията, тъй като бе на конгрес на собствената си партия.

Първобитни обяснения

Пред развълнуваните местни жители обаче премиерът Бойко Борисов не пропусна да довърши анализа си за еврокомисарския ресор, който страната ни получи:

“Никога не може да се случи нещо хубаво от този еврокомисар, който отговаря за своята държава, защото той самият внимава да не направи нещо повече за тази държава. Да коментирам Станишев, който ни остави първи по корупция в Европейския съюз, не виждам смисъл. Съжалявам, че толкова първобитно трябва да му обяснявам на Станишев, но явно и такова е нивото и на въпросите му. Ако този ресор с бедствията беше толкова лош, Ахмед Доган нямаше да го даде на Емел Етем, която бе най-близкият му човек.”

Според премиера важно е за колко пари отговаря този еврокомисар и кога той става важен.

Бедствия има непрекъснато

“В света непрекъснато има бедствия, природни стихии, и то в големи държави. Дейността, която Румяна Желева ще изпълнява, е международна, изключително отговорна и тежка. При избора й на ресор най-вероятно в Европейската комисия са се съобразили с това, че тя е външен министър и като дипломат има контакти и познанства и ще може да се справи. Има и много по-сладки ресори от този на бедствията и авариите, но това са ни дали”, коментира още Бойко Борисов.

Новият ни първи дипломат бил ясен

Премиерът каза още, че името на новия министър на външните работи е ясно, че той лично ще го оповести официално едва след като Румяна Желева стане еврокомисар.

На жителите на община Хисаря Бойко Борисов обеща още в началото на идната седмица да заработят отново спрените бани и извори в курорта.