30 ноември 2012 г. Тема: здравеопазване

Управляващите не слагат ударението върху главното в цените на лекарства-

та в България, цените, на които хората купуват от аптеките. И при тройната коалиция, и сега има пролука в закона, която може да се използва за образуване на много дълги вериги от аптеки, пазарът се монополизира и цените се вдигат произволно. Освен това има монополи и по вертикала. Въпреки някои законови мерки, производителите на лекарства могат да правят фирми за търговия на едро и след това да откриват аптечни вериги за търговия на дребно. То по принцип е забранено, но има пролуки, които го разрешават. Не е така в редица европейски държави, благоденстващи за разлика от нас. Например в Швеция всички аптеки са държавни, частният аптекар наема държавна аптека и работи при условия поставени от държавата. В Германия един аптекар може да има най-много две аптеки, а при нас един има право на 4 аптеки и след това има и пролука в закона, през която той може да направи верига и да стане монополист. Това би трябвало да се пресече.


В търсене на най-добрия лекар

Пациентите все още трудно се ориентират 6 правата си на здравно осигурени
Десислава Николова

В България няма каталог, рейтинг или проучване, по които пациентът да се ориентира къде да потърси медицинска услуга в зависимост от заболяването си. А единственият начин да разбере какъв опит има докторът, при който е попаднал, а още по-малко

колко пациенти с подобно заболяване е излекувал, е чрез познати.

Качеството в медицинските центрове и болниците според стандартите за акредитация се измерва с няколко основни показателя - брой лекари специалисти и наличие на определен тип апаратура. Малкият проблем е, че добрата апаратура и наличието на

специалност съвсем не са гаранция за това, че пациентът ще бъде диагностициран и лекуван правилно. Просто защото между експерт и експерт има разлика.
НА ТЕОРИЯ ЗДРАВНАТА КАСА ПЛАЩА ЗА ОГРОМЕН ПАКЕТ ЗДРАВНИ УСЛУГИ. НА ПРАКТИКА ОБАЧЕ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ КЛИНИЧНИТЕ ПЪТЕКИ НЕ ПОКРИВАТ СТОЙНОСТТА НА ОПЕРАЦИЯТА И ТРУДА НА МЕДИЦИТЕ.
Освен пълната липса на ориентир към кого точно да се обърнеш при проблем и ограничения брой специалисти в по-малките градове стои и още един въпрос - липсата на пари. Въпреки че и през следващата година здравната каса ще отдели над 2.3 млрд. лв. за здравноосигурителни плащания, тези средства са недостатъчни, за да покрият нуждата от лечение.

Затова традиционно здравните услуги се до-финансират от пациентите. Според изчисленията на Световната банка и през следващата година секторът ще получи под формата на данъци и здравни вноски около 3 млрд. лв. и още толкова под формата на нерегламентирани плащания за лечение. В същото време неосигурените в България са 1.4 млн. души, а средствата, които са предвидени за тяхното лечение в бюджета на социалното министерство, и за следващата година са 2.5 млн. лв., което означава, че те ще се лекуват средно за 1.20 лв. на човек в рамките на 2013 г. Тъй като тези средства са недостатъчни, е ясно, че болниците поемат за своя сметка спешното лечение на пациентите без осигуровки и така трупат дългове.

Проблемите на онези, които редовно плащат осигуровки, от години са едни и същи - липса на достатъчно възможности за специализирани прегледи, опашки пред кабинетите на лекарите, огромен проблем с плащането на услуги и изделия, които здравната каса не покрива. Пациентските организации съветват пострадалите да търсят правата си навреме и да се обръщат за съдействие към тях.

Тук има, тука няма направление

Личните лекари са онези, които би трябвало да са най-добре запознати със състоянието на пациента и да се опитат да го лекуват, преди заболяването да прогресира.

Основните проблеми при тях като цяло са два - лекарите са длъжни да преглеждат всеки пациент по 15-20 минути, като основната част от прегледа представлява дълго попълване на бланките на здравната каса. Обикновено пациентите имат нужда от второ мнение - преглед при специалист или лабораторно изследване, но старата болест безплатните талони да свършват в началото на месеца прерасна в хронична.

"Обикновено пациентите подават сигнали, когато направленията свършват драстично бързо. Проблемът е, че ако състоянието е неотложно, болният трябва да си плати в брой за преглед и изследване, което нарушава равните му права", отбелязва Пенка Георгиева, представител на пациентските организации в надзорния съвет на здравната каса.

Когато здравната каса не плаща

На теория здравната каса плаща за огромен пакет здравни услуги. На практика обаче голяма част от клиничните пътеки (методът,

по които се плаща за лечение в болница) не покриват стойността на операцията и труда на медиците. Голяма част от клиниките до-финансират дейността си, като събират от пациентите такси за избор на лекар или лекуващ екип, които бяха ограничени с таван до 900 лв. Заради лимита някои от болниците започнаха да събират отделно доброволни дарения като благодарност за операцията или лечението.

"Наскоро имахме случай на млад пациент с бронхопневмония, чието състояние се влошило, а медицинският екип му обяснил, че макар и да е по клинична пътека, средствата не достигат за удълженото му лечение, и всъщност го накарали да доплати 1800 лв. под формата на дарение. Призовавам пациенти, когато се лекуват за заболяване, покрито от здравната каса, да подават сигнали и да не плащат дарения", отбелязва Пенка Георгиева.

Тя допълва, че все още основен проблем са изкуствените стави, стентове и медицински изделия, които се поставят в тялото на пациента по време на операция. Досега здравната каса покриваше минимална част от тях, а пациентите бяха принудени да си ги купуват от болницата или от фирма вносител. "Тъй като цените на медицинските изделия във всяка

клиника са различни, в някои от тях има ценоразпис на продуктите, а в други пациентите търсят изделието по фирмите, ние очакваме Изпълнителната агенция по лекарствата да направи регистър и се надяваме здравната каса бързо да договори цени, по които те се покриват", казва Георгиева.

От малката дo голямата болница

Друг често срещан проблем е свързан с пренасочването на пациент от болницата, в която е влязъл, към клиника, в която има повече специалисти и възможност за лечението му. "Първата болница, в която пациентът е приет, обикновено отказва да го изпише и пренасочи, тъй като губи парите по клиничната пътека за него. Пациентът обаче има право да поиска да бъде лекуван по-добре", казва Георгиева.

Проблемът всъщност отново е заради липсата на достатъчно средства. Въпросът обаче е не само дали системата е недофинансирана, а и как се изразходват парите, които получава. И че докато няма реална конкуренция и контрол на пациента как се изразходват парите му, българинът ще продължава да се чувства недолекуван и неудовлетворен от здравните услуги.

Нататък данните сочат - над 850 000 прегледи, 68 800 операции, 4600 родени деца, над 10 000 преминали медицински туристи и чужди граждани. През 2012 болницата отчита и 15% ръст на броя на потърсилите медицинска помощ спрямо 2011 година.

Независимо от тежките икономически условия в страната моделът на Токуда Болница е да разширява своята медицинска дейност в непокрити в България сегменти. Само преди месец японската болница откри Център за лечение на анорексия и булимия, в който за първи път у нас в едно лечебно заведение в името на пациентите и тяхното излекуване ще работят заедно психиатри, психолози, гастроентеролози, ендокринолози и др. Едновременно с него беше представен и съвременния като организационен модел Многопрофилен детски център в Токуда, където по японски образец, специалисти от над 18 тесни детски специалности, както и общопрактикуващ педиатър ще оказват необходимата и комплексна помощ на най-малките пациенти в комфортна среда, създадена от деца за деца.

Другата съществена инвестиция през 2012 беше откриването на австрийския Виена Ин витро център на територията на Токуда, част от австрийска верига клиники по репродуктивно здраве.

Токуда стартира проект за независимо проучване и мониторинг на пациентската удовлетвореност заедно с Българската асоциация за закрила на пациентите, която откри свой офис в рамките на лечебното заведение. По този начин японската болница първа у нас започна да прави вътрешен одит на качеството на облсулжване и информираност на пациентите.

За постигане на международно припознаване на качеството на процесите и услугите 6 японската болница беше дадено начало и на първата у нас процедура за акредитация на болница в глобален план. Това е водещият стандарт 8 акредитирането на болници по света - Joint Commission International. Печатът за качество JCI означава, че акредитираното лечебно заведение не само отговаря на международните критерии за качество, но също така е изградило процеси, за да го поддържа в името на безопасността на пациентите.

И какво предстои:

От началото на следващата година Токуда Болница започва да изпълнява своята стратегия 2015, спрямо която да бъде закупено най-модерно оборудване. Още 6 началото на 2013 две уникални за страната мишини на Дженеръл Електрик (GE) ще бъдат внедрени и монтирани непознатия до сега у нас 3 Тесла Ядрено-магнитен резонанс и нова ангиографска лаборатория.

Магнитно-резонансният апарат е последно поколение, комплектован с редица софтуерни продукти, позволяващи въвеждането на иноватиВни протоколи за анатомично и функционално изследване на всички области от човешкото тяло.

Токуда ще бъде и първата болница, в която магнитният резонанс няма да предизвиква познатото усещане за клаустрофобия, благодарение на създадения от GE ориентиран към пациента дизайн. Новият апарат е много по-комфортен и по-широк, дава възможност за заснемане на пациента в посока от краката към главата и има маса, интелигентна на допир, така че да се управлява само с едно докосване.

Към момента Токуда е единствената болница в България, която има специална програма за поддържка и обновяване на медицинското оборудване, включително скъпоструващата апаратура за образна диагностика. Постоянният контрол на техническата безопасност и лъчевото натоварване позволява на болницата да отговаря на българските и международни стандарти за качество.

Следващата голяма стъпка в рамките на проекта ще бъде въвеждането 6 експлоатация на нов ангиографски апарат, производство на GE, чрез който още по-успешно да се извършват животоспасяващите интервенции при спешни сърдечни и съдови състояние като инфаркт, аневризми и малформации.

Успешният старт на първите 6 години от дейността на болницата е гаранция и обещание за развитието й в бъдеще. Младият и амбициозен лекарски екип успя да оправдае надеждите за иновативност в българското здравеопазване и в следващия период ще съсредоточи усилията си към въвеждане на нови техники и методи за изследване и лечение във всички сфери на медицината.

Изцяло стъклената отвън сграда на най-новата столична болница „Сити клиник" създава очакване стъклото да прелее в студен, стерилен интериор. Прекрачите ли входа обаче, ще бъдете изненадани от топлата атмосфера - все едно сте в гостната на крайно уютен дом. Регистратурата наподобява дървения плот на кухня, всички врати са в топъл дървен цвят, а в ъгъла бумти камина. Все още мирише на боя и единствено антибактериалната настилка и надписите по кабинетите напомнят, че става въпрос за клиника.

Спомням си думите на управителя на болницата Андрей Марков отпреди пет години - „ще направя болница като никоя друга в България". Онези, които са работили с него, не се съмняваха в това - има хора, които излъчват харизмата на покорители на невъзможното. Тогава Марков беше икономически директор на болница „Света Екатерина" и заедно с проф. Александър Чирков е в основата на превръщането на университетската клиника в такава, каквато е и сега. За разлика от повечето лекари - мениджъри в здравния сектор, които около политическите турбуленции обикновено променят местоработата си в друга държавна болница, Марков винаги е бил малко по-различен. Той е първият професионален мениджър на лечебно заведение с впечатляваща биография - с магистърски степени и специализации по финанси, икономика, мениджмънт, здравен мениджмънт и магистратура по бизнес администрация.

През 2005 г. той се прехвърля в частния сектор. Започва работа в здравен фонд, който пък основа един от най-посещаваните медицински центрове във Варна. „Истинската медицина струва много пари. Но не толкова, колкото човешкия живот, а българските пациенти трябва да могат да си позволят срещу вноските си истинско качество", твърдеше тогава Марков.

След няколко години опит в частното здравеопазване мечтата на Марков се сбъдва - той е един от създателите на многопрофилна болница „Сити клиник". В момента текат последните довършителни работи около нея, а той и екипът временно са настанени в двуетажни фургони до самия строеж. Марков влиза с папка и лаптоп под мишница, сяда в най-далечния ъгъл и обяснява, че „на администратора не му е работа да се разполага в просторен кабинет на директорски стол. Южното изложение е за пациентите и лекарите, администрацията трябва да им помага, да води преговори и да им осигурява най-добрите условия, а не да се разхожда между тях".

Администрацията във фургон е успяла да свърши много - строежът е завършен, апаратурата - купена, лекарският екип е събран, сключват се договори и се водят преговори във всеки ъгъл и свободно място в помещението.

На пръв поглед това, което се прави, е с размах, ултрамодерно, много скъпо и, да, няма такава болница в България. „Водихме дълги преговори с електроразпределителните дружества и имаме двойно подсигурено захранване от два различни трафопоста плюс собствен генератор с висока мощност", отбелязва Марков покрай случая в Пазарджик, при който пациентка почина, защото токът на болницата спря за час.

Фокусът

„В България много се наблегна на атеросклерозата, засягаща съдовете на сърцето, но заболяването поразява едновременно или последователно различни системи и комплексният подход и диагностиката са изключително важни. Ще разгърнем тук концепцията си да лекуваме превантивно атеросклерозата, преди да се получи тежкото усложнение - инфаркт, инсулт или гангрена. Голямото ни предимство е, че обхващаме цялата гама на сърдечно-съдовите заболявания. Това е нашата сила", коментира проф. Гроздински. И допълва още един акцент в работата - в „Сити клиник" ще лекуват безкръвно (ендоваскуларно) и тежки заболявания на вените - тромбофлебити, белодробни емболия, защото "белодробният тромбоемболизъм (запушване с тромб на артерията на белия дроб) не се лекува адекватно в България, а той е на четвърто място сред причините за смъртност. Техническа база за това има във всяка инвазивна лаборатория, но трябва правилна концепция и ефективно използване на ресурсите. С доцент Петров ще създадем такъв център тук".

Доц. Лъчезар Пенев, завеждащият отделението по образна диагностика, се намесва с изясняването на това докъде свършва доболничната помощ и

Откъде започва болницата

В „Сити клиник" по американски модел има спешно отделение за остри сърдечно- съдови състояния. То всъщност е място, където пациентът може да престои до 24 часа, без да бъде хоспитализиран, да бъде диагностициран, да премине през цялата нужна образна диагностика и ако неговият проблем бъде решен, изобщо да не влиза в болница. Доц. Пенев се замисля кой ще плати за тази високоспециализирана дейност. Тя надскача в пъти възможностите на здравното министерство да

покрие спешната помощ, както и клиничните пътеки на здравната каса. Инвеститорите обаче са решили, че „Сити клиник" ще работи така - българска болница по американски модел.

И че апаратурата ще бъде уникална. „Става въпрос за единствения З-Тесла-апарат (тесла е единица за измерване на хомогенност на магнитното поле) за ядрено-магнитен резонанс. Досега най-мощните апарати в България са 1.5 тесла и нашият апарат има много преимущества - изключително високо качество на образа при многократно намалено време на изследването. Ако досега една колянна става се е гледала между 15 и 20 минути, при нас това е възможно да става за 7-8 минути, а самият тунел на апарата е по-широк и това намалява клаустрофобията на част от пациентите", разказва доц. Пенев.

Той допълва, че компютърният томограф има вградена система за редуциране на лъчевото натоварване. „Преди десетина години, когато на пазара излязоха мултидетекторните скенери и клиницистите тръгнаха на поголовно изследване с тях, излезе изследване, че в САЩ за една година лъчево натоварване дозата от рентгенови изследвания на пациентите е по-висока от тази в Чернобил. Оттогава рентгенолозите започнаха да държат сметка колко облъчваме болните", аргументира исканията си за скъпата техника доц. Пенев.

Болницата ще бъде първото място в България, където сърцето ще се изследва с ядрено-магнитен резонанс. „Хубавото е, че доц. Петров е тук и той е изключително отворен към най-новите неща и настоява изследването да се прави", казва доц. Пенев.

Към тръпката за изискванията на доц. Петров се присъединява и главната сестра Мила Китова, която очаква доцента с огромен списък отметнати задачи.

„Целия екип последвахме от „Токуда" доц. Иво Петров, защото линията му

в инвазивните процедури е много разнообразна, това грабва невероятно, той ни прави изключително съпричастни към всичко. За нас е предизвикателство -ние непрекъснато надграждаме, усвояваме заедно нови методи. Той не ни оставя да скучаем или да останем на нивото на вече наученото. Трябва да бъдем в крак с всичко ново, което лекарите донасят от конгреси и симпозиуми", разказва Китова и се усмихва, докато отбелязва как се работи с доц. Петров. „Вечер в 20 ч. понякога сме капнали от умора, той поглежда и казва - сега къде ще си ходите вкъщи, скука, вижте сега да ви покажа какъв нов метод съм научил и мисля, че можем да го направим." Около масата всички твърдят, че работохолизмът и ентусиазмът на доцент Иво Петров са заразни, и започват да разказват случаи на излекувани пациенти. Последният е възрастна дама с инсулт, която загубила говор и движение на едната ръка. Доц. Петров приложил най-новия метод, който усвоил, и тя проговорила и започнала да се движи. Цялата правителствена болница "Лозенец", където била пациентката, отишла да види.

Стихията Петров

В този момент доц. Иво Петров влиза забързан във фургона. Той е националният консултант по инвазивна кардиология, един от пионерите на инвазивната кардиология в България, новият председател на Дружеството на кардиолозите в България, досегашен завеждащ кардиологичната клиника в „Токуда болница - София". Един от малкото българи, получили толкова високо световно признание като специалисти. Доц. Петров е един от двамата европейски лекари, членове на Световния борд на ин-тервенционалните специалисти. Но всъщност всичко

това не обяснява стихията Иво Петров. В момента, в който влиза, всички, почти един през друг започват да му разказват случилото се през последните няколко часа, монтажа на апаратурата, биографията на последния кандидат за работа.

„Не, не откриваме топлата вода - опитваме се да повторим най-добрите световни практики. Имаме договор за обучение, за контрол на качеството и за сер-тификация с Harvard Medical School", отбелязва доц. Иво Петров. "Целта ни е да покажем в най-кратки срокове високо ниво на грижа за пациента, екстремно високо ниво на качество. Тъй като до голяма степен технологията я има, остава да постигнем другите елементи - организация и професионално ниво. Договорът с „Харвард" ще бъде в тази посока - да осигурим специализация на всички -администрация, сестри, лекари. Ние ще бъдем уникална структура - филиал към Arizona Heart Institute, който е сред създателите на ендоваскуларната терапия", допълва доцентът.

На въпроса защо е поискал скъпия софтуер за ядрено-магнитен резонанс на сърцето той обяснява: „Поради много причини - така се получава значително поточна информация в сравнение с радиоизотопните изследвания и не само това. Тъй като ние за първи път ще имаме пълна програма за лечение на инсулта, включително и интервенционално лечение, ще имаме неоценима информация за състоянието на мозъка и за индикациите за интервенция.

Когато преди няколко години въведохме ендопротезите (голям стент), който се поставят при аневризми (изтъняла и изпъкнала стена на съд на коремната или гръдната аорта, които са животозастрашаващи състояния), идеята ми беше да искаме

здравната каса да ги плаща, като първо покажем за какво искаме да плаща, за да докажем на обществото, че това е смислено, съкращава болничен престой, лекува реално пациента, спасява човешки живот", разяснява Петров. Той допълва, че в началото най-новите методи ще бъдат загуба за болницата. "Нищо не ни пречи да установим високите стандарти, които сме видели. Ще водим битка и с инвеститорите, и със здравните институции. Ние като лекари искаме да прилагаме висока медицина. Засега срещаме пълно разбиране от инвеститорите, дано могат да си го позволят по-дълго време", казва доцентът.

В този момент става въпрос за скъпите изследвания, които ще прави болницата. „Има изкривяване в разбирането ни за болница - в България не се изчерпват възможностите на доболничната помощ и пациентът влиза в болницата, за да си полежи или за да бъде изследван. Тези полежавания струват много на здравната каса, а болницата не е за това - тя е за да бъде лекуван реално, за да му бъде направена интервенция", отбелязва доц. Петров. Всички около масата в този момент започват да дискутират ненужните инвазивни процедури, които се извършват на пациентите в множеството кардиологии в България. „Имам идея, която може да се възприеме на нож от много колеги. Тя е при ненужно извършено болнично изследване тези процедури да бъдат плащани на 50% от този, който ги извършва. Не искам да стигам до крайността в Полша - те да не се заплащат", казва доц. Петров.

Cестринската грижа

Освен множеството методи в миниинвазивната терапия на съдовете той отбелязва още нещо, което ще бъде уникално в болницата, и това ще бъде сестринската грижа - такава, каквато е в САЩ - на изключително високо ниво. „В тяхната единица за интервенционално лечение на инсулта първоначалната оценка на пациентите, които пристигат, се прави от сестрите. Преценката е тяхна, те свикват екипа. В България има едно отношение от типа „сестрите са изпълнители и на тях трябва само да им бъде нареждано". В САЩ това въобще не е така. Там сестрата има отговорности, има и компетенции, за да ги носи. Един от американските колеги казва, че те виждат пациента за 20-40 минути на ден, докато сестрата е постоянно с него и е напълно наясно със състоянието му", твърди доц. Петров. Той допълва, че в България също е така - пак сестрите са наясно с всичко, но не им е дадена възможност да участват до такава степен в лечебния процес и във взимането на решения. "Често казвам на моите колеги, че ако сестрата няма думата, ако няма възможност на база на своите познания да участва равностойно в процеса, тя няма да помага и моето разбиране за екипа е, че всички трябва да са въвлечени в лечебния процес", допълва доцентът.

„За нас най-големият проблем в „Сити клиник" ще бъде, ако пациентът се оплаче, че не сме направили нужното и че не се чувства добре. Стремежът ни е да докажем, че сме различни", допълва главната сестра Мила Китова.

Около основните болнични звена - кардиология, кардиохирургия, антология, съдова хирургия, неврология с невросъдова насоченост и гастроентерология, ще бъде изграден и диагностичен център.

„Както с медицинските екипи, където се опитваме да привлечем най-добрите и да направим най-доброто, така ще се опитаме да сключим договори за сътрудничество с най-добрите специалисти извън сегашния основен фокус на болницата", обяснява управителят на болницата Андрей Марков. Той допълва, че е започнал преговори с Елена Кумбиева, управител на най-голямата столична очна клиника Vision, специалистите й да отворят кабинет в болницата.