30 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Последните няколко години анализатори, често чужди, чертаят мрачни прогнози за България покрай кризата в съседна Гърция. За щастие най-черногледите Не се оказаха прави. Поне засега. Дано и в бъдеще тезите им останат само на думи.

Въпреки това опитахме да съберем най-популярните прогнози и да видим кои от тях не се сбъднаха.

1. Най-повтаряното през 2010 и 2011 г. беше, че България има силни търговски връзки с Гърция и по този канал кризата в Гърция ще се пренесе в България. Идеята беше, че към Гърция отива голяма част от износа на България и съответно проблемите на Гърция ще навредят на българския износ и на българската икономика, обобщиха икономисти.

Точно през тези две години обаче износът ни се увеличаваше с огромни темпове въпреки проблемите на Гърция. По данни на БНБ от януари до ноември 2011 г. той е нараснал с 30% на годишна база. Българските износители се преориентираха към други пазари и всъщност износът беше единственият фактор, който подпомагаше растежа, а не му пречеше.

Въпреки това обаче в бъдеще все по-важно ще става вътрешното потребление, защото темпът на нарастване на износа започва да се забавя - все пак цяла Европа, която е наш основен партньор, е в криза и дори може да навлезе в рецесия. Само през ноември 2011 г. износът се е повишил на годишна база с 19 на сто, при 34% годишен ръст през същия месец на 2010-а.

2. Друга прогноза, която често се прави, е свързана с гръцките банки. Чрез тях отново се твърди, че кризата може да се пренесе в България. Обаче гръцките банки и техните дъщерни банки в България са отделени както юридически, така и финансово - те са под надзора на БНБ и изпълняват изискванията на нашия регулатор, казват икономисти.

Банкери допълват, че от 2008 г. досега не се е наложило спасяване на български банки въпреки кризата, нарастването на лошите кредити и слабото кредитиране. Банките ни останаха стабилни, без да се похарчи нито лев на дънъкоплатците. От БНБ отчитат, че нашите финансиращи институции продължават да поддържат високи нива на капиталова адекватност, имат и значителни буфери.

Едва наскоро в ЕС бе наложено изискване банките да стигнат до 9% адекватност на първичния капитал до края на юни 2012 г. с цел покриване на рисковете. У нас няма банка с под 10% адекватност на първичния капитал, а средно за системата показателят е над 15 %.

Ликвидността също е висока. Коефициентът на ликвидните активи към ноември 2011 г. е 25,51%. Това означава, че банките разполагат с достатъчно средства за кредитиране. То обаче е твърде слабо, като обяснението е, че няма достатъчно добри проекти и клиенти, както и необходимото търсене от тяхна страна. Влияние обаче оказват и завишените изисквания на банките. Активите им сицо остават на стабилно ниво и са с общ размер от 75,4 млрд. лв. За година те са се увеличили с 2,8 млрд. лв.

Секторът продължава да работи на печалба, което според експертите също е показател за финансово здраве. Към края на ноември системата е на плюс с 550 млн. лв. Макар това да е по-малко спрямо предходни години, все пак означава, че приходите надхвърлят разходите, включително и тези за обезценка.

За момента ефектът от кризата в Гърция се отразява директно на пазара ни покрай окрупняването на техни банки. "Алфа банк", която има клон у нас, и " Юробанк И Еф Джи", собственик на Пощенска, се сливат.

Това ще доведе и до разместване на нашия пазар. Все още не е ясно точно как ще протече сливането у нас, но се очаква новосъздадената банка да стане трета по активи.

Анализаторите са категорични, че за момента гръцките банки не показват никакво желание да напуснат България. Точно обратното - те разглеждат страната ни като пазар с голям потенциал за развитие за разлика от самата Гърция.

Дори нещата драстично да се влошат в Гърция, в най-лошия случай дъщерните банки в България ще бъдат продадени на нов собственик, което само по себе си не е лошо, смятат финансисти. Те дават за пример БАКБ - тя бе собственик на ирландска банка. Когато цялата им банкова система се фина, дъщерното дружество в България не фалира, а беше продадено на нов собственик - фонда на Цветелина Бориславова.

3. Не се стигна и до масово изтегляне на средства от дъщерните дружества у нас от майките им в чужбина. Според банкерите и надзорния орган тече процес на намаляване на задълженията към майките, но като причина се изтъква фактът, че кредитирането тук е слабо, наличните средства не могат да носят доход, а по тях се плащат лихви. Затова е по-добре да се връщат, но постепенно, без да се създава напрежение.

4. Спекулациите, че изтеглянето на депозити, каквото предприеха някои спестители в Гърция, ще се пренесе и у нас, също не се случи. Дори напротив - размерът на депозитите продължи да нараства. Само за година тези, привлечени от населението, се увеличиха с 13% и към края на декември надхвърлиха 30 млрд. лв. Това е показател, че хората имат доверие на банките, казват специалистите. Депозитите на нефинансовите предприятия (фирмите) също се увеличиха с 13,4 на сто до 13,675 млрд. лв.

5. Друга прогноза вещаеше голям ръст на лихвите по кредитите заради покачването на рисковата премия за външното финансиране покрай несигурността за целия регион. Справка в средните нива на лихвите показва, че те не са се повишили (подробности виж в таблицата). Факт е, обаче че и не паднаха. Т.е. ефектът бе по-скоро задържане на нивата от преди година.

6. Една от най-коментираните прогнози на външни специалисти бе изказването на икономиста Нуриел Рубини, че валутният борд у нас ще падне. Тя също не се осъществи. През 2009 г. той обяви, че фиксираният курс на лева не може да се поддържа дълго стабилен в условията на такава всеобща криза, при която много валути потъват. За поддържането му се използвал валутният резерв, затова и той намалявал драстично. Според него в крайна сметка щяло да се стигне до валутна криза, оттам - до банкова и накрая - до проблеми с външните задължения на България. Това важало особено за страни, които имат и висок дефицит по текущата сметка.

Още тогава висши наши експерти отрекоха да има и минимална възможност за падане на борда. Те обясниха, че валутните резерви са намалели, но заради разходи и инвестиции на правителството- и мерки за стимулиране на кредитирането.

Натясно живее българинът. Или поне средностатистическият. Не стига, че е притиснат от високи сметки за парно и ток, а и стените в дома му го смачкват.

На човек у нас се падат средно по 18 кв. м площ - по-малко от една нормална стая. Само румънците са по-зле - на всеки наш съсед от север се полагат по 15 кв. м.

Това показват данни за полезната площ на човек от населението в големите градове на европейските държави.

Близки до българските условия има в Чехия, Унгария, Словакия и Литва (подробности виж в таблицата вдясно). Най-нашироко се разполагат в Люксембург - една от най-малките държави в света. Всеки неин жител разполага със средно 65 кв. м.

Към такива стойности се стремят все повече и родните богаташи. Тенденцията от 2011 г. е, че заможните са търсели големи жилища.

Това, а и фактът, че сме в дъното на класацията по площ, дава основание на консултантите у нас да вещаят добри години за сегмента на луксозните имоти в бъдеще.

За такива се смятат имоти с площ над 200 кв. м и от 2 до 4 пъти по-високи цени от масовите.

Обикновено са с перфектно местоположение, често предоставят и невероятна гледка. Винаги са с високо качество на строителството и довършителните работи и разполагат с места за паркиране. Когато става дума за къщи, те са с двор - колкото по-голям, толкова по-добре. Задължително околната инфраструктура е добра, а достъпът - безпроблемен. Проучване на "Юник естейтс" и "Индъстриуоч" показва, че през 2011 г.

сделките с лукс имоти са се увеличили 2 пъти спрямо 2010-а.

Макар първоначално обявените цени да изглеждат фантастични, все повече собственици били готови да ги намаляват. Средно отстъпката от началната оферта била 21%. Максимум достигала до 30 на сто. Това е повече в сравнение с 2010 г., когато средната отбивка била 16 на сто.

Това означава, че продавачите са по-разговорливи на тази тема - най-вече защото са притиснати от кредити. Въпреки че се срещат и такива, които искат да освободят свежи пари и да ги вложат в бизнес.

Дъното на цените, при които реално се сключват сделки, е достигнато, твърдят консултантите. Това е втората причина да се засилва интересът на купувачите. Според брокерите тенденцията в бъдеще е за покачване, особено на фона на нивата в останалите европейски столици (виж таблицата вдясно.)

Всички клиенти са българи Със спестени средства. Все по-често се стигало дотам те да

Вадят парите си от депозити -най-вече заради несигурността в еврозоната

Освен това им влияели понижените лихви по депозитите. Брокери са на мнение, че лихвите по влоговете вече са по-ниски от доходността от инвестиция в имот.

От "Юникестейтс" дават пример - средната доходност от наем през 2011 г. е била 6,2%, а средната лихва по депозит - 6 на сто. Най-изгодни от гледна точка на възвръщаемост били 1-стайните апартаменти.

Едни от най-скъпо продадените имоти през миналата година са били къща за

1,3 млн. евро и апартамент за 800 000 евро. Успели да им намерят купувачи, след като седели около година като оферти. Къщата в началото била обявена за около 2,1 млн. евро, а апартаментът - за 960 000 евро.

И макар чужденците да изчезнаха от пазара на продажбите, продължават да са основните на пазара на наеми. Луксозните имоти се отдават основно на дипломати или на мениджъри в международни компании.

Най-важните клечки често се настанявали в скъпарски имоти за по няколко хиляди евро на месец. Все още обаче никой не се е бръкнал с 8000 евро на месец за уникален апартамент в Докторската градина. Освен с площта си от над 1000 кв. м той впечатлява и със закрит басейн.
Мел Гибсън продаде имение в Малибу за 11 млн. долара

Редица знаменитости продадоха скъпите си имения през 2011 г. Актьорът Мел Гибсън се раздели с резиденцията си в Малибу срещу 11,75 млн. долара. Имотът престоя повече от година на пазара. Сред екстрите му са басейн, три къщи за гости, осветен тенис корт, голяма градина.

7 млн. долара взеха моделът Хайди Клум и съпругът й, певецът Сийл. Двойката наскоро се раздели, но преди това остана без скъпото си шато в Бевърли Хилс, построено във френски стил. С полъх на римска архитектура е имението на певицата Кати Пери в Лос Анджелис, което тя продаде през лятото на миналата година. За имота, строен през 1922 г., Пери и съпругът й Ръсел Бранд взеха 3,3 млн, долара.

Познатият от сериала "Приятели" Матю Пери също продаде имот в Малибу. Той е оценен на 13,5 млн. долара. Описват го като лъскав, със стилен интериор и гледка към океана. Друг актьор - Марк Уолбърг, обяви имението си в Бевърли Хилс за продажба на цена от 13,995 млн. долара през миналата година. В луксозната къща имал и голяма фитнес зала, в която той тренирал за филма "Боецът" от 2010 г. "Спайската" Мелани Браун, позната като Мел Си, планира да се раздели с дома си в Лос Анджелис за 3,45 млн. долара.
Графика на две колони – Полезна площ в кв.м на човек от населението в градовете
Графика на три колони – Цени на лукс имоти в европейските столици


30.01.2012 г., с.20-21
Поне 3 млн. евро за резиденция на известен човек в полите на Витоша
Искате да живеете в имение на известен човек в България? Трябва да се бръкнете с поне 3 млн. евро. От такива нива тръгват офертите за продажби на резиденции, които са принадлежали на наши бивши величия от различни области.

Една от най-скъпите обяви на пазара и в момента е за къщата на покойния оперен певец Николай Гяуров. Тя се продава от близо 4 г., но все още не е намерила сериозен кандидат. Цената е свалена от 4 на 3,3 млн. евро. Площта й е 960 кв. м, а дворът - 3,6 декара.

За малко по-ниска сума - 3,135 млн. евро. може да се ширите в резиденцията на бившия "Първи" - Тодор Живков. Тя на територията на Природен парк "Витоша". "Аглика" е с площ 2850 кв. м и е на 1600 м височина.

Тато я е ползвал за крайградска вила. Имотът има 1 голям и 8 малки апартамента, киносалон, две кухни, фитнес, сауна, леден басейн, бомбоубежище, собствен водоизточник, генератор, тенис корт.

За разлика от повечето имоти в т.нар. баровски квартали, до които често може да се стигне само с джип, газейки в1 м кал, до този има павиран път, а достъпът е безпроблемен дори и зимата.

В резиденцията са запазени автентичните мебели от масив и дограмата. Тя разполагала с 4 входа, обслужващи коридори и беседка.

В момента имотът принадлежи на "Ривиера" - собственост на Весела Кюлева, съпруга на покойния банкер Емил Кюлев.

Имението на друг бивш банкер, който от години живее в чужбина -Атанас Тилев, също е на тезгяха. То държи и рекорда по висока цена с исканите 7 млн. евро. Но пък има и уникални характеристики - къщата е 1400 кв. м, а дворът - 8 декара. Мераклията, който би извадил толкова пари, ще се радва на зимна градина, пура бар, кабинет с поръчкова аристократична библиотека и писалище, изработени от известен виенски мебелист, салон с фитнес, билярд, сауна, джакузи, винарна, барбекю, апартамент за прислуга.

Сред предимствата са изброени озеленяването с ценни растителни видове, наличието на бронзови пластики от известни скулптори в градината, собствен водоизточник, електрогенератор, а и "висока и красива ограда, произведение на изкуството".
Снимка на две колони – Така изглежда една от стаите в резиденцията на Тодор Живков - „Аглика”.


30.01.2012 г., с.21
Първи ръст за годината изтри загубите
Първи ръст за тази година отбеляза борсата ни през миналата седмица и основният индекс SOFIX се повиши с 2,44% до 320,65 пункта. Така на практика бяха изтрити загубите, натрупани от началото на годината, когато индексът бе на ниво 322,11 пункта.

Повече от впечатляващо продължава да е представянето на BGREIT, който отразява движението на компаниите, инвестиращи в недвижими имоти. За седмицата той се повиши с цели 6,9%, а от началото на годината повишението му е 9,6 на сто до 56,19 пункта днес.

BGTR30 също се оказа печеливш и стигна ниво от 265,01 пункта, което прави ръст от близо 1,3%.

Над 1% загуби широкият BG40, който от началото на годината е паднал с повече от 3 на сто.

"Натискът да се приключи по-бързо не беше за моя обект, за който се знае отдавна, че трябва да се работи, а за колегите от кюстендилския музей, където обаче не се качиха журналисти и там никой не разбра какъв сериозен проблем има. Проблемите са системни между нас и Агенция "Пътна инфраструктура", обясни Бакъмска.

"Нашият проект е финансиран 2010 година, но едва през юни 2011 година те ни въведоха в трасето. Ние можем да получим разрешение за археологическо проучване едва след като имаме съгласието на собствениците", уточни тя. "А те в момента, в който отчуждят земята, започват строителство. И тук се явява конфликтът не върху сумите, а върху сроковете. Досега не се е случвало археолози да забавят инфраструктурни проекти, и това, което се внушава на обществото, не е справедливо", посочи археоложката.


30.01.2012 г., с.4
Екипи на пожарната свалят ледени висулки
Сигнал за опасни ледени висулки бил получен в пожарната около 11 ч. вчера. От страната на ул. "Раковски" автомобили със стълби и служители на пожарната махаха ледените висулки от покрива на Първа градска болница. Част от улица "Раковски" бе отцепена. Екипите са работили по цял ден в събота и неделя и ще продължат да премахват ледената опасност.
Снимка на една колона – без текст


30.01.2012 г., с.8
Желю Добрев:
Влизането на Русия в СТО е възможност за наш пробив там
В момента българската фармация е най-предпочитаната на нейния пазар, казва председателят на УС на БРТПП
Мая Йовановска

ЖЕЛЮ ДОБРЕВ е роден през 1940 г. в с. Пряспа, Добричко. Дипломира се във Висшия селскостопански институт в София. Доктор е на икономическите науки. След като престава да бъде директор на Стопанското обединение "Птицевъдство", става частен предприемач. От 2001 г. е председател на Българо-руската търговско-промишлена палата.
- Г-н Добрев, какво ще последва от приемането на Русия в Световната търговска организация (СТО), особено предвид, че досега тя бе най-голямата държава извън организацията?

- Приобщаването на Русия към Световната търговска организация има многостранно значение. Основните фактори обаче са два. Първият е, че Русия досега държеше монополно положение в областта на суровинния баланс. Сега обаче тя ще попадне във всички регламентирани режими, които изисква СТО. Това са мита, ограничени лимити и цени. Вторият фактор е, че Русия ще се ползва от привилегиите, които имат останалите държави, членуващи в организацията, без ограничение на пазара от стоки и услуги. Русия няма да бъде откъсната от единното световно пространство на пазарната икономика.

- Само ползи ли ще има Русия от влизането си в СТО?

- В перспектива за Русия ще има положителен ефект от приемането й в СТО. В първите години може да срещне големи трудности в областта на селското стопанство, хранителната промишленост, леката промишленост. Ще бъде засегната и машиностроителната промишленост. Основното, от което губи Русия, е ниската производителност на труда. В това отношение тя изостава с пъти. Особено в областта на машиностроенето, леката промишленост и селското стопанство.

- Ако направите сравнение с България?

- Ние също си плащаме данъка за ниската производителност. Пример за това е българското вино, което иначе е наша гордост. Защо се пият испански вина у нас? Защото са качествени и са на ниска цена. А това е така, защото там имат висока производителност на труда. Ферма от 150 до 500 декара в Испания е семейна и се ползват допълнителни хора само във върховите моменти. Каква е картината у нас при месните и млечните продукти? До 40, 50, а в някои райони и до 60 на сто от ползваните суровини са главно кондензирано и сухо мляко. В Германия има висока производителност, затова от там внасяме 20-25% от свинското месо у нас.

- Възможно ли е да се забави руската икономика през следващите години заради влизането в СТО?

- Да, това ще стане, докато не внедрят новите технологии, иновациите. В Русия сега много се говори по темата иновации и производителност на труда. Маркс, който сега е на мода и се чете в САЩ и Великобритания, казва, че най-добрият ще е този, който изразходва най-малко време за производство. Русия ще бъде залята от евтини стоки от Източна Азия. А от нея светът ще може да получава суровини, но добивани с нови технологии - по-евтини и по-производителни. Макар че Русия ще преживее известна криза в първите години, за бъдеще може само да има полза от влизането в СТО.

- Ще стане ли Русия още по-привлекателна за чуждите инвеститори?

- Да, защото разполага с много ресурси. На нейна територия се намират 22% от световния горски фонд. Ако в горите се въведат новите екологични и високопризводителни мощности за добиване на дървен материал и за неговата обработка, то потенциалът за чуждите инвестиции само в този сектор е огромен. Русия притежава от 15 до 20 на сто от енергийните източници. В този сектор интересът за чуждите вложения по принцип е огромен, но ще стане още по-голям.

- Как ще се отрази на българо-руските търговски отношения приемането на Русия в СТО?

- Ползата за нас ще е изключително голяма. Особено за направленията, в които България е силна. Ще имаме възможност в началния период да заемем пазарни ниши. На първо място, това са продуктите на фармацевтичната ни индустрия. Нашата фармация сега е една от най-конкурентоспособните на руския пазар. През последните години приложихме в тази област много нови технологии. Затова нашата фармация е най-предпочитана на руския пазар. В момента тя заема 30 на сто от нашия износ. На второ място е виното, което дълго време държеше първото място. При падането на митата ще имаме възможност да повишим т.нар. пресно износ - експорта на пресни плодове и зеленчуци. В тази област имаме висока производителност на труда - например за прасковите и ягодите. Нашата производителност сега е на нивото на най-напредналите страни. Това поне показват данните на Българското министерство на земеделието и храните. Средно митата за селскостопанската продукция в Русия от 13,5-14% ще паднат на 9,5%. В промишлената продукция ще бъдат намалени от 15% на 8,7%. Защо в България се ограничи производството на домати и краставици? Защото няма износ, няма пазарни ниши.

- В износа на какви продукти можем да сме най-силни?

- Зеленчуци, плодове и произведените от тях продукти - консерви. Ако намерим в Русия пазарна ниша за праскови, ягоди и череши, веднага след това ще ни се отвори ниша за консерви от тези плодове. Това е една верига, която вече е била доказвана от нас.

- Възможно ли е да се приближим до нивата, на които бяха търговските ни отношения с Русия отпреди 20-30 години?

- Не, това е химера. Руският пазар е обект на търговците и предприемачите от целия свят. Там има продукция откъде ли не - от Аржентина и ЮАР до Виетнам и Япония. Има много фактори, които стесняват възможността ние да правим голям износ. А и нашите производствени мощности вече не са в такива огромни мащаби, в каквито бяха преди 1989 г. в тези сектори. Какъв е сега износът на българско сирене? Ние почти не го произвеждаме, нито е със старото качество. Все пак ние намерихме нова пазарна ниша в Европейския съюз. От 65 до 70 на сто от продукцията ни отива за страните от ЕС. Колкото и да се мъчим, няма как да достигнем мащабите на износа за Русия от едно време.

- Помнят ли се нашите стоки и марки отпреди 20-30 години в Русия?

- Това са приятни, ретро спомени, на които не могат да почиват нашите амбиции сега. Руският бизнес, новите поколения имат други предпочитания. Да се върнем към прословутото наше вино. Техните търговски обекти и ресторанти са заляти с френско, италианско, испанско и немско вино, а не с бъларско, както мислят някои хора у нас. Българското вино е на най-ниските рафтове в Русия, основно като качество и като цена. Не трябва да разчитаме на сантименталната нотка. В Русия не ни чакат с хляб и сол. Нужни са ни нови пазарни пробиви с нови марки. И приемането на Русия в СТО е една такава възможност.

- Да отправим поглед към енергетиката. В задънена улица ли са проектите АЕЦ "Белене" и "Бургас-Александруполис"?

- Проблемите тук произтичат от неразбирането и недоброто държавническо мислене за енергийната перспектива на България. Ето фактите. Ние добиваме сега 35 на сто от електроенергията в страната от атомната централа в Козлодуй. Лимитът, ресурсът на пети блок изтича през 2017 г., а на шести - през 2019 г. Трябва някой да каже тези 35% от какво ще ги добива България след този срок. От вятър, от слънце или от други възобновяеми източници, за които сега е модерно да се говори. Една атомна централа би се построила за 5-7 години. У нас обаче няма държавническо мислене. Трябва да се обърнем към най-добрия проект, който съществува в света в момента, а това са руските реактори с мощност от 1000 мегавата. Наскоро бях в Русия, където в "Атомстройекспорт" имах среща с вицепрезидента Генадий Тепкян, който е и началник за проекта "Белене". Той каза, че у нас трябва да се обърне сериозно внимание на стрес тестовете на АЕЦ "Белене", с които бе доказано, че той е най-добър в света. В момента в световен мащаб руските реактори от този тип са с най-големи изисквания за безопасност. Ние имаме готов проект и оферта от доста време, но благодарение на амбиции, на некомпетентност и на голямо външно влияние се блокира изпълнението на АЕЦ "Белене".

Колко малко ни беше необходимо, за да стигнем до криза и да спрем износа на електроенергия. Това показва, че България скоро ще попадне в задънена улица, ако не вземе час по-скоро решение за изграждане на втора атомна централа с два блока по 1000 мегавата. Така ще може и скъпата енергия от възобновяеми източници да бъде компенсирана. Бойко Борисов заяви в Германия: Не се надявайте на инвестиции във възобновяеми източници. Защото е от 3,5 до 5 пъти по-скъпа енергията, добивана от възобновяеми източници.

Нашата организация напълно подкрепя руските проекти. На управляващите им е необходим реализъм, за да можем да излезем от положението, в което сме сега. А късогледото мислене на енергийния министър Трайчо Трайков може да доведе не само до спиране на износа на ток, но и до колапс в енергоснабдяването на България.

- А "Бургас-Александруполис"?

- Може да се наложи да вземем друго решение по проекта. Нищо не пречи при съвременните технологии, които съществуват за прехвърляне на петрола с модерни съоръжения, да няма разливи. Не искам да се правя на пророк, но мисля, че ще дойде време, когато по проекта за петролопровода "Бургас-Александруполис" ще има друго българско решение. Защо да не дадем път на тръба, от която можем да получаваме 35 млн. евро?