30 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Единствен риск за завършването на моста оставаха проблемите, възникнали в хода на изпълнение на договора с испанската фирма FCC Construccion, в резултат на сложността на проекта и на настъпилите изменения в националните законодателства на България и Румъния при присъединяването им към ЕС. Към тях трябва да се прибавят и неблагоприятните инженерногеоложки условия. След анализ на разчетите на изпълнителя са признати допълнителните разходи от 25,772 млн. евро.

Разбира се, че пазарът на ваканционни имоти ще бъде движен предимно от руски инвеститори. Трябва обаче да бъдат направени повече усилия, за да бъдат привлечени тези хора, защото те не купуват директно по интернет, както правеха англичани и ирландци, а искат със собствените си очи да видят за какво ще дадат парите си. Очакванията за наплив на китайци и араби на този пазар не са се оправдали именно защото никой не е взел под внимание културните и цивилизационни различия с тези клиенти.

Депутатите от ГЕРБ се разграничиха от предложението народните представители да паркират без пари на „синя зона" в цялата страна. За инициатор на идеята бе нарочен Четин Казак от ДПС. Той се оплакал още в сряда, че колегите му вършат прекалено много работа с личните си автомобили и паркирането в „синя зона" им струва много пари. Пред „Труд" участници в съвета обаче разказаха, че темата била повдигната най-напред от Михаил Миков (БСП). Депутатът се разгневил, че вече няма ограден служебен паркинг. Той бе махнат, след като се разбра, че комфортът на народните избраници е струвал на данъкоплатците близо 3 млн. лв. „Ние сме принудени да си плащаме, докато работим, а общинските съветници спират без пари", мотивирал искането пред колегите си за свободна „синя зона" Казак. „Ек-страта ще удари сериозно по и без това катастрофалния имидж на парламента", коментира шеф в ГЕРБ. Премиерът Бойко Борисов също не искал депутатите му да мишкуват по „синята зона".

Над 700 млн. лв. дългове са събрали частните съдебни изпълнители през миналата година и това е абсолютен рекорд въпреки кризата. От камарата им отчетоха, че за шестте години, откакто съществува професията, са върнали на бизнеса и гражданите над 2,4 млрд. лв. Държавата е получила 200 млн. лв. Отчетът показва, че има още около 3 млрд. лв. несъбрани, но от камарата твърдят, че тези данни не са точни заради начина на водене на статистиката им. Ясно е обаче, че през 2011 г. са заведени нови 180 000 дела на кредитори, а са събрани парите по 40 000. Бизнесът е най-големият ни клиент, следват банките и гражданите, заяви председателят на камарата Георги Дичев. Вчера той сдаде поста, но наследникът му не беше избран до редакционното приключване на броя. Дичев отчете, че миналата година частните изпълнители са продали 6000 имота, което е с 300 повече от 2010 г. Това е добър знак въпреки кризата, заяви той. Все пак остава тенденцията, че най-много се търсят имоти в ниския сегмент -апартаменти за най-много 100 000 лв. Често самият кредитор купува имота, за да може да чака по-добри времена и да го продаде с печалба или поне без загуба, каза Дичев. Той обясни, че бизнес имотите - хотели и предприятия, се продават много трудно и по изключение. Роля за ръста на продажбите изиграл сайтът на камарата, на който се обявяват всички имоти на длъжници. Той има над 1 милион посещения за м.г. Шефът на международния съюз на съдебните изпълнители Лео Нетен заяви, че България е сред най-добрите примери за реформа при събирането на дългове. „Разликата в сравнение с преди 10 г. е от земята до небето", заяви той. Дичев посочи, че най-важното, което предстои, е да се въведе електронно налагане на запори на банковите сметки. Камарата предвижда и да даде достъп на държавните институции и банките до регистъра на длъжниците, който води. В момента справката се прави чрез частен изпълнител, а не директно. Той може да даде на всеки информация за всяко юридическо лице.

Премиерът Бойко Борисов държи да бъдат приети два закона, а за единия се закани дори да гони депутати, ако не мине в пленарната зала. „Поели сме ангажимент от 1 юни т.г. да въведем тотална забрана на пушенето на закрити обществени места. Ултимативно съм поставил въпроса с гласуването на Закона за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин", заяви вчера пред „Труд" той. Поводът - прокрадваща се сред някои ГЕРБ-ери идея да се отложи въвеждането на пълното ограничение на дименето. Става дума за народни представители от управляващите, близки до цигарения и ресторантьорския бизнес. „Да, в ГЕРБ има демокрация и депутатите могат да дебатират каквото пожелаят. Но моето желание е забраната да се въведе от 1 юни т.г.", подчерта Борисов. По отношение на закона за престъпното имущество той добави: „Ако депутатите не го приемат, приключвам с парламента. А на следващия ден да си търсят други партии и да отиват на избори. За гласуването на този закон съм дал думата си пред Европейската комисия. Не може да се отмятаме!" През февруари се очаква да дойде еврокомисарят по здравеопазването Джон Дали. По време на визитата си той ще пита властта какво прави и с въвеждането на ограничението за пушене.

В България нямаме хубави пътища. Но пък се надяваме герберският устрем на "Хемус", "Тракия", "Струма" и "Марица" скоро да ни сложи на картата. И да не се срамуваме вече, че нито един аутобан не ни е завършен.

Добрите пътища искат и добри грижи, за да не станат пак лунен пейзаж. Затова идеята на регионалното министерство тировете и транзитно преминаващите да плащат по-висока пътна такса е правилна и справедлива.

Хубавият път "страда" много повече, когато го гази многотонният ТИР, и почти не "усеща" леката кола. Редно е превозвачите да внасят достатъчно за ремонти на новите магистрали и те дълго да си останат хубави и гладки. А ако ги стреснат по-високите такси? Още по-добре - таксата ще изиграе ролята на същински ТИРбушон за БДЖ. Ще бъде измъкната тапата пред увеличаването на товарите във влака.

В края на март, когато изтича поредният срок за постигане на договореност с руснаците за строителството на АЕЦ „Белене", ще има поредно отлагане, най-вероятно за нови три месеца. Това съобщи пред „Труд" отлично информиран участник в преговорите. Той твърди, че руската „Росатом" вече е предупредена неофициално за отлагането и също неофициално е уверила, че няма да има възражения. Формално причината за предстоящото отлагане на решението за централата е, че британската банка HSBC, наета за финансов консултант на проекта, все още не е готова с окончателния си доклад. Договорът, подписан с банката, е 18-месечен и изтича чак през ноември 2012 г. Засега банката не е представила на НЕК или на правителството дори междинен вариант на проучванията си. Очакванията бяха, че документът ще очертае дали изграждането на два ядрени блока по 1000 мегавата на площадката в Белене ще е икономически изгодно и каква ще е стойността им. За работата си британците ще получат 2 млн. евро плюс 0,95% от размера на привлеченото финансиране за АЕЦ „Белене", ако успеят да намерят банка, която да даде парите. През първата седмица на януари премиерът Бойко Борисов заяви, че „до три седмици ще има яснота за съдбата на „Белене", имайки предвид вероятно вземането на политическо решение за продължаване на проекта. Въпреки че трите седмици минаха, засега все още няма никакво официално решение. През последните седмици консултантът HSBC работи предимно по проучвания за бъдещето на вътрешния енергиен пазар в България. Основната теза е, че страната ни има нужда от 2000 мегавата нова базова мощност заради предстоящото затваряне на блокове в ТЕЦ „Варна", „Брикел", затварянето на последния работещ блок в ТЕЦ „Бобов дол" и неяснотите пред 5-и и 6-и блок в АЕЦ „Козлодуй". Техният експлоатационен живот изтича в края на сегашното десетилетие,но се проучва възможността руският производител на реакторите да го удължи. Първоначално от банката казваха, че анализират предимно възможностите за продажба на тока от „Белене" на съседни страни, но е твърде вероятно тази теза да е изоставена. Проблем е и намирането на банки, готови да финансират начинанието. Според правителствени източници миналата седмица премиерът е помолил вицепрезидентите на Световната банка и на Европейската инвестиционна банка да ни помогнат с експертна помощ за подготовка на бизнеспланове и кредитни досиета. От известно време насам шефът на „Риск Инженеринг" Богомил Манчев твърди, че интерес да влезе като инвеститор в АЕЦ „Белене" има голям западен фонд, но отказва да назове името му.

- Г-жо Илиева, в последните дни банките са на прицела на общественото внимание и основният въпрос е прозрачно ли се определят лихвите по кредитите?

- Лихвите се определят по пазарни механизми. Не съм съгласна, че има спекулации и картел между банките. А доколко прозрачно е самото определяне, зависи от метода, който всяка банка е избрала. По-лесно за проследяване от клиента е определянето на лихвата на базата на пазарен индекс. Не мога да кажа, че другият начин, който се основава на вътрешна за банката методология, не е пазарен. При него лихвата не може да се изчисли толкова лесно от клиента, а от това зависи прозрачността.

- Изследване на асоциация „Активни потребители" определи МКБ Юнионбанк като една от банките, чиито лихви се определят прозрачно. Каква е методологията ви?

- Прилагаме я от 5 години. Нашето разбиране беше, че трябва да предлагаме ясни и почтени правила за ценообразуване, които се проследяват лесно и са предвидими за относително дълъг период напред. Това дава възможност на клиентите да планират правилно паричните потоци и финансите си. Затова се спряхме на метод, базиран на пазарен индекс - Софибор, EURIBOR или LIBOR (в зависимост от валутата). Той е оповестен на сайта на банката, могат да се видят и стойностите му за дълъг период назад, подробно е описана методологията за формиране на лихвата. Анализаторите също дават прогнози за стойностите на тези индекси в бъдеще.

- На какво трябва да обръщат внимание клиентите при избора на продукт и банка?

- Цената винаги е най-важният фактор, тя формира решението на 80-90%. Важно е какви такси и комисиони са включени, какви допълнителни разходи ще правят потребителите впоследствие. При ипотечните кредити например в повечето случаи се изисква застраховка на ипотекирания имот. Тези застраховки са едногодишни и не са никак евтини. В нашия случай полицата влиза в цената на кредита. Има други промоционални продукти с включени допълнителни услуги като интернет банкиране или комунални плащания. Важно е и доколко банката е коректна с клиентите си, доколко е предсказуема и доколко може да й се има доверие.

- Смятате ли, че има банки, които увеличават лихвите, когато заплатата на клиента нарасне?

- Не. Няма такива механизми. Това беше една от големите спекулации покрай случая с осъдената банка. Втората спекулация беше за картел между банките, което също е невъзможно.

- фиксираната или плаваща лихва е по-изгодна към момента?

- фиксираната дава яснота за това какви ще са вноските занапред. Човек знае, че трябва да отделя например 250 лв. за кредита всеки месец. При плаващата има движение, нагоре или надолу. И двете имат преимущества, зависи кой какво цели.

- Каква е прогнозата ви за движението на лихвите по кредитите и депозитите тази година?

- Не смятам, че ще има намаляване. Нивата на лихвите по депозитите ще останат стабилни. От друга страна, лихвите по депозитите, търсенето и предлагането рефлектират върху цената на кредитите. В условия на криза няма кой знае какво търсене. Не се очаква разрастване на производствата в големи мащаби. Така че по-скоро нивата по кредитите ще са запазят.

- Да разбирам ли, че не очаквате раздвижване на кредитирането?

- Кредитиране има и ще има. Но не се очаква раздвижване в икономиката в смисъл на по-мащабни проекти, които да се финансирате крупни суми. При банкирането на дребно нещата си вървят - хората продължават да имат нужда от жилища, от коли, от образование за децата, от потребителски кредити. Животът не спира. Вече има достатъчно натрупани спестявания, забелязва се процес и на погасяване на съществуващи кредити. При корпоративното финансиране всичко зависи от икономиката, а в светлината на глобалната криза тук не може да се очакват чудеса.

- От няколко години бизнесът се оплаква, че условията за кредитиране са много затегнати. Кога ще се излезе от този омагьосан кръг?

-Това е много голяма дискусия. Много фактори влияят, включително държавата, кредитният й риск. Това определя базовата цена на финансирането. В повечето случаи се правят сравнения между цените на кредитите тук и в САЩ или Германия. Тези държави са с по-високи рейтинги от България, кредитните институции там получават евтино финансиране от централните банки и това се отразява върху крайната цена на кредитите. Не мисля, че раздвижването на пазара и икономиката зависи от цената на кредита. Ако има потребление, ще има производство. Много е просто да се каже, че ако банките дават кредити на 0-1%, фирмите ще произведат много стоки евтино, хората ще ги купят и икономиката ще се задвижи. Парите са посредник в процеса между производители и потребители, а не движещият фактор.

- Как влияе състоянието на банките майки? Ще се затегне ли още повече кредитирането от намаляването на ресурса от централите към поделенията и връщането на пари към майките?