31 октомври 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

"И малкото може да е красиво (Small can be beautiful). С тези думи управляващият директор на Raiffeisen Centro Bank Волфганг Пучек се опита да разведри леко минорното настроение в залата по време на Седмата годишна конференция за сливания, придобивания и дялови инвестиции "Сделките и инвеститорите 2012", организирана от "Капитал" в партньорство с Entrea Capital, Raiffeisen International, Schoеnherr, KPMG и "Булброкърс". По думите на Путчек кризата наистина е променила инвеститорската вселена за региона, но това не означава, че една малка страна като България не може да ги привлича. "В крайна сметка и Австрия е едва 7.5 млн. души", каза той и допълни, че въпросът е в това как България се представя.

Да изпъкнеш въпреки размера

Според Пучек в момента целият регион има шанс да привлече инвеститори, които вече са имали досег с Централна и Източна Европа. Затова и е нормално тенденцията отпреди кризата да се преобърне - вместо стратегически инвеститори от Запад повечето идват от Изток, Русия, както и местни играчи. По думите му и в момента във Виена идват запитвания за инвестиции в България, но те вече не искат просто икономически растеж. Фокусът им е много повече върху възможности за запълване на евентуална дупка в съществуващата им корпоративна верига.

Затова според него в момента както България, така и регионът имат шанс да привлекат точно такива инвеститори, които да предложат подобно "запълване" на пропуските по веригата. В тази връзка той даде няколко примера за сектори, които биха имали потенциал да привлекат интерес - транспорт и логистика, но по-скоро морски. За целта обаче трябва да има добре работещи пристанища. Земеделието, туризмът, технологичният бизнес и всеки потребителски бизнес, който генерира стабилен паричен поток, също са потенциални сектори, към които има интерес. По думите му и ВЕИ секторът доскоро беше с голям потенциал, но само доскоро заради новата такса за присъединяване, въведена наскоро от българския енергиен регулатор, която изправи целия ВЕИ сектор в България на нокти. Все пак Пучек посочи, че несигурност в регулациите в сектора има не само в България, но и в цяла Европа.

Ситуацията на пазара

Валери Петров, партньор в Bancroft, определи 2012 като трудна година за финансовите инвестиции в региона като цяло. "Броят на сделките значително намаля, и то не само в сравнение с годините преди кризата, а дори и спрямо 2009 и 2010 г. Те са по-малко и като брой, и като стойност", каза той. Според него причината не е само в продължаващата несигурност, а в необходимостта фондовете за дялови инвестиции да бъдат по-креативни и по-селективни. Всъщност той очаква в бъдеще дяловите инвеститори да са значително по-фокусирани в даден сектор или индустрия.

"Договарянето на сделката вече отнема повече време. Има много проекти, но качеството им не отговаря на очакванията на инвеститорите", подчерта още Петров. Освен това липсва финансиране за сделките, тъй като колкото и иновативни да са инвеститорите, банките предпочитат по-прости сделки с повече капиталови инвестиции. Според Гергана Мантаркова, управляващ партньор в KPMG България, на пазара на сливания и придобивания има съществени промени, едната от които е значителният спад в броя на сделките, и то най-вече в броя на по-малките - до 10 млн. евро. "Тенденцията в световен мащаб е, че дори и да успеят да заздравят балансите си, повечето компании остават предпазливи и предпочитат да не инвестират", допълни тя.

Освен това според Мантаркова осезаемо нарастват и броят на заинтересуваните страни в сделките, като достигат поне три, а често и над пет. "Присъствието сред тях на финансираща институция вече е норма. В резултат зачестяват и все по-иновативните схеми за структуриране на сделките със засилено присъствие на дълговия компонент", каза Мантаркова. "Сложността при сделките далеч не се отнася само за големите транзакции", подчерта още тя. "Нашият екип например съдейства в относително малка сделка за около 3 млн. евро, при която присъстват четири нива на структура на капитала. Това наложи допълнително финансово моделиране с цел определяне на цената на сделката и стратегия за изход от инвестицията", каза тя.

Преглед на обявените през 2012 г. сделки показва, че броят им е по-скромен дори спрямо 2011 г. Същото се отнася и за размера им, като водещ фактор те да се случат с малки изключения е бил преструктуриране на задължения. Такава реално е най-голямата на пазара тази година и тя е преструктурирането на дълговете на групата на БТК. Сделката предстои да се финализира и дотогава управляващият директор на поделението на VTB Capital в София Милен Велчев не пожела да коментира структурата й. Той само посочи, че за него това е най-сложната сделка в цялата му кариера до момента. VTB Capital и Корпоративна търговска банка ще придобият 70% от телекома, а останалите 20% ще останат за част от кредиторите му, които преобразуват дълг в акции.

Извън историите с преструктуриране обаче за момента според Юлиян Гиков, директор в консултантската компания Raiffeisen Investment в България, пазарът на сливания и придобивания се движи по-скоро от изхода на големи чужди инвеститори. На тяхно място идват все по-активни местни играчи, посочи и Димитър Костадинов, управляващ партньор в Entrea Capital.

Стожер в трудни времена

Все по-често срещана страна дори и по тези сделки обаче е финансова институция в лицето на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). С широката си гама от инструменти - както капиталови, така и дългови, и в моменти на криза изпъква като стожер за развитие във времена на несигурност. Също така се явява както от страна на продавача като в случая с CallPoint New Europe и изхода на E.ON, така и от страна на купувача като в сделката за "Приста ойл груп". "В "Приста ойл" дори споделяме риска в компанията и на ниво дълг, и на ниво капитал", посочи Даниел Берг, директор на ЕБВР за България, визирайки участието на банката в сделката както директно чрез дългов инструмент, така и индиректно чрез инвестицията си във фонда на ADM Capital, който влезе в компанията.

Като цяло през 2012 г. вложенията на ЕБВР в страната ще са в рамките на очакваните 200-225 млн. евро, посочи още Берг. Той допълни, че реално банката е спомогнала за финансирането на 23 фонда за страната с около 60 инвестиции за почти половин милиард евро. Реално банката е най-големият инвеститор във фондове за дялов капитал в региона на Централна и Източна Европа, допълни Берг.

"Тъй като страната ни все още е в криза и инвестициите са рядкост, сме наясно, че само малка част от терените ще бъдат реализирани на пазара. Общината обаче разчита на този приход, който е важен за финансовата й стабилност", коментира заместник-кметът по общинската собственост Корнелий Желязков. Той бе категоричен, че не приема упреците за продажбите. "Първо, защото трябва да подсигурим финансите на общината, източени точно от тези, които сега ни обвиняват, че разпродаваме. В никакъв случай не продаваме немотивирано - общината има още много и дори по-атрактивни имоти", категоричен бе Желязков.

За жилищно строителство са извадени терени в кв. "Младост" - между стадиона, Руски квартал и Военна болница, и в кв. "Сини камъни". Терените за нови складове са отредени вляво от шосето към Сливенски минерални бани. Там се продава и разсадник с площ 100 дка с начална тръжна цена 1 322 000 лв. Общината вади на тезгяха и терени, разположени почти симетрично от двете страни на автомагистрала "Тракия". Там новите стопани ще могат да вдигнат търговски обекти.

По думите на заместник-кмета заради кризата платежоспособното търсене е все още слабо, така че няма да се стигне до широка разпродажба. "Предвиждам постъпленията да са скромни, но навременни, за да укрепим общинските финанси към края на бюджетната година", каза Желязков.

Освен това купувачът трябва да запази средния брой служители (между 3200 и 3500 души) за срок от три години и да изплати публичните задължения на дружеството при самото прехвърляне на акциите. На бъдещия собственик на ВМЗ-Сопот се възлагат очаквания да спаси от фалит дружеството, което освен за заплати дължи и около 47 млн. лв. на бюджета.

След обилните валежи, които заляха страната за два дни, водата започна да се оттича, но по много улици останаха локви заради запушената канализация и плътен слой кал.

Рано сутринта вчера на няколко станции в метрото в София шуртеше вода от лоши уплътнения на покривите на подлезите. Читатели се оплакаха, че спирката в "Младост 3" е непроходима заради калта и локвите околовръст, а построената асфалтова пътечка към "Младост 1А" е разбита и трябва да се гази в кал до глезените. От метрополитена казаха неофициално, че инфраструктурата отвън е работа на общината.

Властите отново се държаха сякаш нямат нищо общо с проблема. Въпреки че преди ден заяви, че шахтите в столицата са отпушени, вчера кметът Йорданка Фандъкова обяви, че проблемът всъщност не бил в тях, а в "това, че инфраструктурата ни не е добра" - което е отговорност на местната власт.

Екоминистърът Нона Караджова пък обясни пред БНТ, че Поморие се е наводнило, защото нямало канализационна система. Тя констатира, че причината за наводненията при поройни дъждове е, че градовете нямат ефективна отводнителна система, но бъдещи мерки в това отношение не станаха известни.

Силните дъждове продължават в областите Бургас, Варна, Добрич, Хасково и Ямбол. В Родопите паднаха рекордни количества дъжд - 130 л/кв. м са измерени в Елхово. Селата Кочене, Диманово, Върли дол и Раевица остават изолирани от свлачища. Местната власт съобщи, че в тях има хора, нуждаещи се от хемодиализа.

- Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството: Имахме възможност на място да видим каква е технологията, какви са стандартите, по които се изгражда пътна инфраструктура, и най-вече тунели. Швейцария е страната с най-много тунели по протежение на своята пътна инфраструктура. Почти една трета от инфраструктурата й е преди всичко тунели. Швейцария има общо 1100 км тунели, а България - едва 20... Най-впечатляващо, което видяхме, освен изключително прецизното планиране и начина на работа при изграждането на тунели и пътища като цяло, беше мерките за безопасност. Изискването е - на всеки 150 метра да има авариен изход. Да има специално допълнителни вентилации, които се монтират по протежение на цялата дължина на тунелите, които, със специални сензори в ситуация на катастрофа и на дим, сами се включват и активират допълнителни тръби, които да изкарат въздуха, за да не причинят задушаване, димни завеси, обгазяване. На всеки 150 до 200 м има специални кабини за телефонно обаждане, за връзка с пожарни, с полиция... Друго много интересно е отводнителната система, нещо, което, за съжаление го няма все още в България. Всеки един тунел в тази държава, а те са много, има собствена пречиствателна станция за отпадни води. Всеки един тунел има съоръжения, които по два различни начина разделно събират отпадните води. Един път водата, която се образува в самия тунел от влизащите и излизащи автомобили, се събира в отделна канализация. И в отделна канализация са скалните води, които се образуват природно в самия тунел. Всичко това се събира отделно, по отделен начин се сепарира, третира със самостоятелни пречиствателни станции за отпадни води в тези тунели, нещо, което е изключително впечатляващо...

Една друга тема, по която България има много голям път тепърва да извърви, за да може поне в малка степен да доближи Швейцария: По отношение на българската лаборатория и българския институт към АПИ, мисля, че имаме доста добри постижения, тъй като видяхме, че в България по аналогичен начин, подход и апаратура ние мерим и плътността на асфалта, взимаме пробите по аналогичен начин. Ако трябва да сравним - докато по безопасност има какво да правим, по отношението на въвеждане на иновации на нови технологии, на взимането на пробите и контрола върху качеството на пътната настилка сме абсолютно сравними! Това е факт, който беше също важно да бъде оценен...

Изграждането на язовири и водопреносна система, изграждането на ВЕЦ-ве също е тема, която беше повдигната. За наша радост, сега имаме и швейцарска фирма, която ще ни подкрепя в проектирането на бъдещи язовири! Това беше втората тема, която обсъдихме, и постигнахме съгласие, че Швейцария, която е изключително много отворена и се занимава в дълбочина с темата за околната среда и спазвана на директивите, са готови да предоставят своя опит в тази област. Не само като изграждане на такъв тип инфраструктура, но и като цяло - за тези директиви, които България трябва да транспонира в областта на опазване на околната среда и изграждането на екологична инфраструктура, пътна, железопътна, хидросъоражения и пречиствателни станции.

За разлика от Швейцария, където има множество тунели, в България има много малко на брой тунели. Има много съоръжения като мостове - 4000, но големите тунели се броят буквално на пръстите на двете ни ръце. Най-дългият тунел в България е 1 км и 200 м, а планираме най-големия тунел и той е в изключително сложен район този на Кресненското дефиле над 13 км. Затова се обърнахме отново и към министъра, както и към Швейцарската пътна агенция, за да ни съдействат при правилното подреждане на приоритетите: проектиране, планиране и управление на такъв сложен тунел!


31.10.2012 г., с. 2
Правим тунелите в Кресна по швейцарски модел
България ще приложи швейцарския опит при изграждането на тунела в Кресненското дефиле. Това стана ясно от думите на регионалния министър Лиляна Павлова пред "Фокус”. Павлова бе на официална визита в Швейцария, където успя да се запознае с най-новите технологии при строежа на тунели и пътища. Тунелът в Кресненското дефиле ще бъде с дължина над 13 километра. От швейцарската пътна агенция ще ни съдействат при проектирането, планирането и управлението на проекта, стана ясно още от думите на Павлова. По думите й Швейцария има общо 1100 километра тунели, а у нас – едва 20 километра.


31.10.2012 г., с. 3
Планират още четири такива съоръжения в София
Светеща "зебра" ще пази пресичащите пред Ректората
Повдигат 45 пешеходни пътеки в столицата до ноември
Петър Чергаров

Нова светеща пешеходна пътека ще пази живота на децата и гражданите, които пресичат оживения бул. „Васил Левски” пред Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”. Новото по рода си съоръжение е разработено от екип от секция "Аерокосмическа техника и технологии" в Института за космически изследвания и технологии към БАН. От двете страни на „зебрата” са монтирани светлини, които засичат посоката на движение на пешеходците и започват да премигват, когато те започнат да пресичат, обясни ръководителят на проекта Александър Цветков. През деня светлините се забелязват от 50 метра, а през нощта от около 500, така че когато хората преминават по пешеходната пътека, водачите да са сигурни, че трябва да спрат, добави той. Самият проект се финансира от компанията „ЕКО България”, която държи веригата бензиностанции със същото име. Поставянето на светещата „зебра” е струвало 25 000 лв. Компанията възнамерява да монтира още четири светещи пешеходни пътеки в София, но общинарите тепърва ще решават къде точно ще се намират те. Пет такива „зебри” обаче скоро ще предпазват живота на минувачите в Пловдив, Варна и Бургас.

„Ние разчитаме изключително много на шофьорите да пазят пешеходците и децата”, заяви столичният кмет Йорданка Фандъкова, която присъства на откриването на новото пътно съоръжение. Тя обясни, че ще се изчака ефектът от новата „зебра”, след което ще се вземе решение дали още пътеки да бъдат направени по този начин. До момента са осветени над 26 пешеходни пътеки, а 35 са повдигнати, за да са по-безопасни за пресичащите. Кметът е възложила да се повдигне и „зебрата” в жк „Овча купел”, където наскоро бе прегазена жена. До ноември в София ще има 45 повдигнати пешеходни пътеки, а следващата година ще се продължи и с осветяването на местата за пресичане.

„За мен това е задължително, над 600 са пътеките "зебра" в София, задължително е да бъдат осветени”, подчерта Фандъкова. До този момент общината е инвестирала около 300 000 лв. в осветяването и повдигането на пешеходните пътеки в града.