МЗ:Ще заплатим на сто процента дейността на лечебните заведения

Българите не могат да се лекуват във всяка държава от ЕС, като разходите им ще плати нашата здравна каса в размер, който би дала у нас, защото още не сме въвели в законодателството си евродирективата. Това алармира вчера депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова. Същото важи и за граждани от други страни от съюза, които искат да получат медицинска

помощ у нас. На 25 октомври изтече крайният срок, в който парламентът трябваше да въведе това правило в нашия закон за здравето, но заради ослушването на БСП и ДПС дали да либерализират пушенето този процес буксува, твърди Атанасова. Заедно с проекта на МС задължително се гледат и другите промени в същия закон. Тази седмица законът за здравето също липсва в дневния ред на парламента, а управляващите

обясниха, че още не му било дошло времето. Заплашвала ни наказателна процедура в ЕС. Румен Драганов от Националния борд по туризъм вчера удари сериозно рамо на ГЕРБ, като заяви в НС, че ако се върне пушенето в кръчмите, туризмът ни ще бъде в сериозна заплаха. Той говори от името на над 176 организации, които членуват в борда, но според депутати не всички били на едно и също мнение. Мотивира се с това, че другия месец започвало договаряне на пакети на най-голямото туристическо изложение в Лондон и ако се променят условията, туроператорите били длъжни да информират, че някои туристи могат да попаднат в задимени кръчми. „Ако някой от тях има астма, може да се оплаче от нас и да пострада туризмът ни. А тези брошури вече са отпечатани. Затова предлагаме пушенето да се разреши в заведенията след 2017 г", обясни Драганов.

Лекарка на 76 години обслужва над 350 пациенти от селата в община Трекляно, Кюстендилско. Пенсионерката Анета Ливадийска вече 11 години е единственият допир до медицинска помощ за застаряващото население в региона. Въпреки че първата й специалност е детски болести, д-р Ливадийска в момента се грижи едва за 30 хлапета, останалите й пациенти са пенсионери като нея самата. Лекарката има диплом и по здравен мениджмънт и физиотерапия. За да стигне до кабинета си в Трекляно, тя пътува повече от 100 километра всеки ден с личния си автомобил.

„Така поемам обслужването на пациентите от селата, през които минавам, както и от тези, които са леснодостъпни за кола. За останалите общината ми е осигурила един УАЗ. Хората знаят кога минавам. За тях не само медицинското обслужване е важно, но и снабдяването с лекарства", разказа д-р Ливадийска. В общината няма аптека и затова медичката доставя и хапчета на възрастните хора.


В Деня на народните будители
Докторите спират работа за 30 минути

Европейски заплати за медиците обещава здравното министерство, но през 2020 г.
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Докторите в София ще спрат работа за половин час в петък. В Деня на народните будители медиците ще излязат на предупредителен протест пред лечебните заведения точно в 12,30 часа. Това реши столичната колегия на лекарския съюз, като бунтът на белите престилки ще бъде подкрепен и от пациентски организации.

„Не може да се съгласим днешният недостиг да бъде прехвърлен за 2014 г. и така отново да започнем с дългове. Следващата година ние и нашите пациенти отново ще живеем, работим и боледуваме, което явно не влиза в сметките на касата", коментира шефът на БЛС в София проф. Милан Миланов. Медиците не са съгласни с парите за 2014 г. да се покрие дупката в бюджета за тази година.

Лекарите в Пловдив, Варна и Стара Загора също ще се включат в предупредителния бунт в петък. На 8 ноември съсловната организация на докторите трябва да реши как ще продължат протестните действия и дали ще има национална стачка на белите престилки на 15 ноември.

„Дейността на лечебните заведения ще бъде заплатена 100%, като най-песимистичният вариант е доплащането да стане през януари. Нямам обяснение защо въпреки това болниците се готвят да отказват прием, а лекарите - да протестират", коментира здравният министър д-р Таня Андреева. Вчера тя присъства на представянето на националната стратегия за развитие на сектора, според която до 2020 г. медиците ни трябва да получат европейски заплати. В документа е записано още, че държавата трябва да започне да плаща вноските на хората, които осигурява в пълен размер, нещо, за което докторите настояват от години. Стратегията предвижда повече пари за здраве от БВП, както и въвеждането на диагностично свързаните групи.
14 млн. лв. ще даде държавата през следващата година за подобряване на спешната помощ в страната, съобщи здравният министър д-р Таня Андреева.


Кабинетът не благоволи да представи окончателния проектобюджет

Общините ще получат малко по-високи субсидии за делегираните дейности
ТАНЯ ПЕТРОВА

Правителството прие проектобюджет 2014 и бюджетите на общественото осигуряване и здравната каса, но не благоволи да ги представи. Така не стана ясно дали между първоначалното публикуване на проектобюджет 2014 и гласуването му в кабинета са настъпили промени. Не е ясно и какви позиции са застъпили министерствата.

Проектобюджет 2014 бе представен преди седмица от финансовия министър Петър Чобанов в деня на публикуването му за обществено обсъждане. Според обясненията на МС това представяне е било достатъчно, а за въпроси по бюджета репортерите трябва да се обръщат към финансовото министерство. От това излиза, че проектобюджетът се разглежда единствено като отговорност на финансовия министър.

Вчера не се разбра дали някои министри са успели междувременно да се преборят за повече финансиране, каквито практики през годините е имало, и дали са отчетени постъпили становища от заинтересованите страни. Не е ясно дали са доработвани и текстовете за заделения резерв от 500 млн. лв. за нова програма за публични инвестиции, по която ще могат да кандидатстват министерства и общини.

Единственият министър, който даде частична информация, бе министърът на образованието Анелия Клисарова. Клисарова обясни, че от заложените в бюджета 100 млн. лв. допълнително за образованието 25% ще отидат за университетите, около 10 млн. лв. за професионалното образование, 16 млн. лв. за подобряване на образователната инфраструктура и 14-15 млн. лв. за повишаване на качеството на предучилищното и училищното образование.

Вчера се разбра, че от повишаване на стандартите за издръжка на делегирани от държавата дейности общините ще получат с 46.5 млн. лв. повече спрямо 2013 г. Най-голямо е увеличението на стандарта за издръжка на дете в детските ясли, който се вдига с 9.4%. Стандартът за издръжка на музеите се вдига с 1.7%, за библиотеките - с 3.7%, за читалищата - с 2.1%.

Проектобюджет 2014 предвижда свиване на дефицита по консолидираната фискална програма от сегашните 2% на 1.8% от БВП. Приходите по консолидираната фискална програма се увеличават с 501.2 млн. лв. спрямо заложеното за 2013 г., разходите ще са с 380.1 млн. лв. повече спрямо т.г. В проектобюджета за догодина е предвидено осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило с 3% от 1 юли. Вдига се месечната добавка за деца с увреждания от 217 на 240 лв. В бюджета на общественото осигуряване е предвидено вдигане на обезщетението за отглеждане на дете през втората година от 310 на 340 лв. Вдига се максималният осигурителен доход от 2200 на 2400 лв., а с него и размерът на максималната пенсия - от 770 на 840 лв. Възрастта за пенсиониране и стажът се замразяват на достигнатите през 2013 г. нива.

Здравният министър Таня Андреева не изключи вчера вариант за регламентирано доплащане в болниците за някои недофинансирани дейности, заплащани сега от НЗОК, както поискаха от Българския лекарски съюз, макар и с уговорката, че това не е на дневен ред в момента. "По-скоро в закона за бюджета на касата има вкарани нови текстове, които позволяват по-гъвкаво третиране на бюджета. Така че има други механизми и не мисля, че ще се стигне до официализиране на доплащанията поне на този етап", коментира Андреева. Според нея въпрос на дебати е и поисканото от БЛС увеличение на осигурителната вноска с 1%, което ще вкара в системата над 349 млн. лв., но на този етап не стои като вариант.

Лекарите са убедени, че парите за 2014 г. пак няма да стигнат, защото в бюджета на НЗОК е заложен предварително дефицит от поне 150 млн. лв., след като с допълнителните над 104.8 млн. лв. се планира да се покрие недостигът от т.г. В Пловдив вече обявиха, че излизат на половинчасов предупредителен процес в петък между 12 и 12.30 ч. Участие в протеста са потвърдили още лекари от София, Стара Загора и Варна. Те настояват за адекватен бюджет за 2014 г., за да може да се гарантира качествен достъп до здравеопазване на всички пациенти.

По решение на Надзорния съвет на касата до края на годината болниците ще получават само 80% от парите за дейността си. Останалите 20% от касата и МЗ обещават да се платят през януари. Анексите, с които се съгласяват на по-ниското заплащане, не са подписали само 9 болници - 6 в провинцията и 3 в София - "Пирогов", "Света Анна" и "Света Екатерина". От "Пирогов" обявиха, че или ще фалират до 3 месеца, или трябва да спрат плановия прием. За шефа на "Света Екатерина" Генчо Начев обаче проблемът е в липсата на писмена гаранция кога точно ще бъдат изплатени парите, както и в искането на касата вече предадените фактури да бъдат преправени и в тях да се отчете само 80% от дейността. "Това е документна измама", смята той. А БЛС вече сезира прокуратурата за указанието. "Аз не виждам къде е престъплението", коментира Таня Андреева.

Обилно сиропиран с благозвучни политически заклинания проектобюджет 2014 предлага щедри чекове за неясни намерения. Реализацията им тъне в догадки, но е подсигурена чрез предварително заделяне на пари, които някой ще харчи от правилно по-правилно. И най-вече - централизирано.

Зад заявените нови политики в бюджет 2014 или по-скоро зад липсата на яснота за тях се оглежда ведомствената немощ на част от министерствата. Двата големи приоритета - образование и растеж и развитие на регионите, в момента съществуват само числово, а изказванията на ресорните министри не внасят никаква яснота за какво ще се харчат милионите. В здравеопазването картината е същата, напрежението расте, но това не пречи министърката да е доволна от бюджета. Тече и административна реформа, но никой не знае къде и как.

Тази мъгла си има политическо алиби - програмно правителство, което уж работи по своя програма, но не съвсем. Широките консултации по проектобюджета, за които ДПС обещаваше да са публични, за да са ясни позициите на двете партии, подкрепящи кабинета, се случиха. Резултатът от тях обаче така и не се разбра. БСП изчерпа темата, като побърза да си припознае отделни компромиси като запазването на данъчните преференции за първо жилище на младите семейства и половинчатата идея данъкът върху лихвите да намалява поетапно. Още по-притеснително е, че ДПС мълчи, а когато говори, го прави в множествено коалиционно число. Така трилърът всъщност кой управлява продължава да тече, този път през бюджета.

Липсата на добре аргументирана разходна политика и заделянето на финансов ресурс в аванс за нещо, което не е ясно, е редовна практика при съставянето на бюджета. Изумителното в тези случаи е, че този провал всъщност се прокламира за голям успех. По тази формула управляващите се опитват да изкарат като голямо постижение поредното централизиране на ресурс под едноличното управление на правителството. 500 млн. лв. за проекти в сферата на растежа и регионалното развитие и 100 млн. лв. в сферата на образованието ще се харчат с решения на кабинета, с ясни цели и на състезателен принцип, гласи новото заклинание.

Внимателното вглеждане в аргументите, с които се предлага това централизиране на ресурсите под шапката на кабинета, всъщност онагледява признание за провал в секторните политики на министерствата. Обясненията, че правителството ще харчи тези пари много по-прозрачно, отколкото при разпределянето им по бюджетите на министерствата, са точно това - доказателство, че не може да става въпрос за никаква ефективност на публичните разходи. Ако е вярно, че министерствата не могат да харчат прозрачно, следвайки ясни политики и преследвайки резултати, за какви програмни бюджети въобще говорим? И докога централизирането на ресурси ще е единственото, в което управляващите са добри? Пък и вече се вижда как някои министерства са започнали да се чувстват абонирани за бъдещите средства, които уж ще се дават на състезателен принцип.

Заделянето на целеви пари за програми за растеж и развитие на регионите цели да компенсира два дефицита - отсъствието за поредна година на политика към бюджетите на общините и неудачите около министерствата, които отговарят за регионалното развитие. Извънредни пари за развитие на регионите, разбирай строеж на пътища, редовно се отпускаха от кабинета на ГЕРБ. В унисон с новата си политика и съществуването на цели две ресорни министерства, управляващите обичат да изтъкват, че магистралите не изчерпват регионалното развитие, но ще видим какво ще направят и как ще сработи залъгалката с общините, които също ще могат да се конкурират с проекти за парите. Извън протоколните съображения направо е неразбираемо защо премиерът Пламен Орешарски трябваше да се вижда с толкова много кметове, след като в бюджетните отношения с общините догодина няма никакво помръдване (ако не броим незначителното увеличение на субсидията за пътища и леко увеличение на стандартите за издръжка в делегираните бюджети, като училища, ясли и т.н.). Обяснението е сигурно в наложилата се тактика на това правителство. Докато текат бурни протести, премиерът имитира диалог с някакви сговорчиви граждански организации. Докато обвиняват Орешарски, че се крие и избягва всякаква публичност, той все пак се престрашава на относителна публичност, но го вкарват и изкарват през задния вход. Що се отнася до бюджета - докато се поддържа впечатление за диалогичност, правителството си заделя 600 млн. лв., които лично ще управлява. Някакво успокоение, че кабинетът на Орешарски не схваща растежа и развитието единствено като строителство на пътища.

Заклинанието "пари срещу реформи", което не означава нищо, защото даващите парите и натоварените с реформи са едни и същи лица, в този бюджет ни се предлага в няколко разновидности. Избирателното орязване на текущите разходи на отделни министерства видимо е ставало с цената на тежки пазарлъци, защото цял куп институции са посечени с 12%, докато други имат по-малки намаления, а при трети има ръст. Такава картина обикновено се получава, когато първо отрежеш всички поравно, а после започнеш да отстъпваш. Опитът това да се представи като плод на целенасочена политика, резултат от внимателен анализ, който ще доведе до отпадане на отделни дейности и въвеждането на тяхно място на нови и по-добри, в момента не е онагледен по никакъв начин.

Абсолютно недопустимо е замазването на картината в сферата на образованието и здравеопазването. Просветният министър Анелия Клисарова обеща с лека ръка куп промени. От тях в проектобюджета за 2014 г. няма и следа, извън запазените 100 млн. за бъдещи намерения.

В здравеопазването остава впечатление, че някой има представа какво ще се случва, но този тайнствен образ не е НЗОК и не е министърът на здравеопазването. По бюджета на НЗОК за 2014 г. първо бе планиран излишък, от който да се финансира някаква бъдеща реформа и след силен натиск се реши парите все пак да бъдат включени в разходната част на касата.Те хем ще се дават след внесен от здравния министър проект с промени в законите, които да гарантират ограничаване на злоупотребите в системата, хем се очаква с тях да се финансира дефицит, който ще се прехвърли от тази в следващата година. Тази каша съвсем не е случайна и управляващите са длъжни да кажат какво смятат да правят.

Грижата за бизнеса и в този бюджет се разминава с поеманите щедро предизборни обещания. Спорът с работодателите за минималната работна заплата и ръста на минималните осигурителните доходи се е превърнал във вечно дерби. Тези две мегатеми, използвани от държавата като удобен механизъм за пряка намеса в икономиката години наред захлупват дебата и изместват на заден план закъснели и трудни промени в регулацията на труда. Никак не е ясно дали вдигането на тези плащания ще доведе до 250 000 нови работни места, каквито БСП обещаваше по клиповете си. Но какво пък - нали това е обещание на чужд гръб, както вече започнаха да се застраховат от столетницата?

Встрани от липсата на яснота за предстоящите реформи в ключови сектори, проектобюджет 2014 не предизвиква особени критики, доколкото пази приличие в макрорамката. Бюджетният дефицит се свива спрямо актуализацията на бюджета от тази година, има стъпка към оптимизация на разходи, има напрегнати очаквания за приходите. Истинският тест за него наистина ще бъде изпълнението - особено на фона на новия закон за публичните финанси, който въвежда ограничения в безконтролното разместване на разходите. Предстои да видим дали администрацията няма да си намери начин да финтира и тази форма на отчетност и контрол.

По-рано вчера правителството одобри проектобюджета. Предстои той да бъде дебатиран в Народното събрание.

Министерският съвет реши минималната работна заплата до скочи от Нова година с 30 лв. Така всеки работещ на най-ниската ставка вече ще получава поне 340 лв. на месец. Срещу увеличението на минималната заплата се обявиха работодателите с аргумента, че това ще доведе до големи проблеми пред малките фирми.

Правителството прие и увеличение на минималната заплата за 1 час труд. От сегашните 1,85 лв. след Нова година тя става 2,03 лв. Според министрите увеличаването на минималната заплата ще повлияе положително на вътрешното потребление, което ще доведе до по-оживени стопански процеси. Не на последно място правителството очаква така да се стигне до намаляване на сивата икономика.

В проектобюджета за 2014 г. се предвижда ускоряване на икономическия растеж през следващите 3 г. Така между 2014 и 2016 г. фискалният дефицит да намалява от 1,8% до 1,1% от БВП. В същото време догодина ръстът на икономиката трябва да бъде 1,8%, през 2015 г. - 2,9%, а през 2016 г. да достигне 3,4% от БВП. С бюджета за 2014-а ще се промени наложеният през последните години макроикономически модел - растежът да се задържа чрез фискалната политика, пише в решението на правителството.

В сметките на хазната е заложено осъвременяване на пенсиите по т. нар. швейцарско правило. Така от 1 юли те ще бъдат увеличени с 3%, за което са предвидени 120 млн. лв. От същата дата ще бъде вдигнат и таванът на пенсиите от 770 на 840 лв. Друг акцент в бюджета е инвестициите в развитието на регионите. За целта са отделени 500 млн. лв. за нов механизъм за финансиране на публични проекти, разходите по които ще бъдат обвързани с поетите ангажименти в управленската програма на правителството.