Вотът размести силните на деня

1. Цветан Василев, собственик на Корпоративна търговска банка - петата по активи в банковата система с 6,3 млрд. лв. Неколкократен носител на званието Банкер на годината.

2. Ахмед Доган - емблематично политическо лице на целия български преход, основател и дългогодишен лидер на ДПС, сега почетен председател на движението.

3, 4, 5. Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев - варненски бизнесмени, собственици на "Химимпорт". В портфолиото на холдинга са Централна кооперативна банка, застрахователно дружество "Армеец", авиокомпания "България ер", пенсионна компания и медии.

6. Сергей Станишев - професионален политик, лидер на БСП и на европейските социалисти от ПЕС, бивш министър-председател на България.

7. Делян Пеевски - депутат от ДПС втори мандат, бивш зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии в кабинета на Станишев.

8, 9. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев - основатели и съсобственици на Първа инвестиционна банка, която преди дни придоби МКБ Юнионбанк и се нареди след втория по големина трезор у нас. Минев и Мутафчиев са сред най-големите инвеститори в ски туризма.

10. Валентин Златев - генерален директор на "Лукойл"-България и член на Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим"-Бургас. Той управлява първата и третата най-големи компании у нас с общ оборот 12 млрд. лв. за 2012 г.

11. Бойко Борисов - политик, доскорошен министър-председател и шеф на партия ГЕРБ, която е с най-много депутатски места в 42-ия парламент.

12. Росен Плевнелиев - президент на България. Бивш министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов.

13. Пламен Орешарски - министър-председател на България. Финансист, преподавател в УНСС, бивш министър на финансите.

14. Христо Ковачки - бизнесмен с интереси в енергетиката. Притежава няколко мини, ТЕЦ и предприятия за преработка на въглища.

15. Волен Сидеров - лидер на националистическата партия "Атака", която е парламентарно представена и до известна степен играе ролята на балансьор в сегашния парламент.

16. Сотир Цацаров - главен прокурор

17. Михаил Миков - председател на Народното събрание, няколко мандата депутат на БСП от Видин.

18. Иван Искров - втори мандат управител на БНБ.

19. Сашо Дончев - "Овергаз"-България, издава вестник. Управител на УС на Българска стопанска камара (БСК).

20, 21. Атанас Петров и Антон Щерев - собственици на "Винпром Пещера", една от най-големите компании за производство на алкохолни напитки.

22. Лютви Местан - лидер на ДПС, дългогодишен политик.

23. Цветлин Йовчев - вицепремиер, министър на вътрешните работи.

24. Огнян Донев - бизнесмен, собственик на "Софарма"

25. Васил Божков - бизнесмен, собственик на "Нове холдинг"

26. Гриша Ганчев - бизнесмен, единственият засега български производител на автомобили

27. Богомил Манчев - бизнесмен, един от най-големите в областта на атомната енергетика

28. Петър Чобанов - макроикономист, министър на финансите

29. Йорданка Фандъкова - кмет на София

30. Кристалина Георгиева - финансист, еврокомисар по бедствията и кризите

31. Левон Хампарцумян - шеф на най-голямата банка в България УниКредит Булбанк

32. Иво Прокопиев - бизнесмен, издател на в. "Капитал"

33. Цветелина Бориславова - собственик на Българо-американската кредитна банка, с интереси във ВЕИ

34. Пламен Димитров - президент на КНСБ

35. Константин Тренчев - президент на КТ "Подкрепа"

36. Христо Бисеров - зам.-председател на парламента от ДПС

37. Йордан Цонев - депутат от ДПС

38. Красимир Гергов - медиен и рекламен собственик

39. Драгомир Стойнев - министър на икономиката, енергетиката и туризма

40. Мая Манолова - зам.-председател на парламента от БСП

41. Зинаида Златанова - вицепремиер, министър на правосъдието

42. Георги Първанов - президент на България 2002-2012 г.

43. Иван Костов - бивш депутат, бивш лидер на ДСБ

44. Валери Симеонов - председател на втората по големина националистическа партия, собственик на ТВ СКАТ

45. Меглена Кунева - председател на "Движение България на гражданите", бивш еврокомисар

46. Радан Кънев - председател на ДСБ

47. Моника Станишева - съпруга на Сергей Станишев, рекламен и ПР собственик

48. Алиосман Имамов - депутат от ДПС, председател на икономическата комисия в парламента

49. Цветан Цветанов - зам.-председател на ГЕРБ, бивш вътрешен министър

50. Хасан Адемов - министър на труда и социалната политика

Кои са най-влиятелните личности в света?

- Д-р Тодорова, защо толкова трудно върви бюджетът за 2014 г.?

- Изключително трудни преговори имахме и обяснението е само едно - че няма пари. За първи път зад гърба си касата няма никакви средства, всичките й сметки са на нула. Целият проблем за 2014 г. дойде от проблемите с бюджета за 2013 г. Ние трябваше да успокоим болниците, че тези средства ще се изплатят и това ще стане. Знаете, че Надзорният съвет реши ежемесечно да определя колко процента от дейността може да се изплати. За септември е факт, че 80% е изплатена, взехме решение, че 80% ще се плати и за октомври. Убедени сме, че и за ноември ще дадем 80%. Въпросът беше оставащите 20% кога ще се изплатят. В тази година не можем.

- Защо?

- Каква е гаранцията, че тези 20% ще се разплатят през 2014 г.?

- Днес (бел.ред. вчера) Надзорният съвет на касата гласува да се запише в бюджета й за 2014 г., че ще се платят тези 20% през януари.

- По този начин обаче бюджетът за догодина няма ли да започне с дефицит почти колкото през тази?

- Да, може да се каже че бюджетът за 2014 г. е почти равен на тазгодишния. Тези 104 млн. лв., които прехвърляхме ту под чертата, ту над чертата, Слава Богу, вече са в бюджета на касата и разходната част е равна на приходната. На практика около 100 млн. ще отидат за плащането на 2013 г. Но правителството постави ребром въпроса, че трябва да се вземат мерки и да се сложи край на това непрекъснато изтичане на пари, разрастване на болниците, харчене за скъпи медикаменти. Ако вземете проектобюджета, ще видите, че там е разписано, че тези 104 млн. лв. ще се освободят, когато са начертани мерки за промени и датата за това е 1 януари. Конкретният текст гласи следното: "Средствата могат да се разходват по решение на НС на касата след пакет от мерки за оптимизиране на здравноосигурителните плащания и контрола върху тяхното разпределение, внесен от министъра на здравеопазването в МС".

- Какви ще са тези мерки?

- Касата е дала своите идеи за промени на Министерството на здравеопазването (МЗ). Една от тях е несвойствените дейности за НЗОК - ваксините и редките болести, да се върнат в МЗ. Това ще освободи ресурс от около 100 млн. лв. за следващата година. На практика дефицитът, който се получава сега, е заради тези прехвърлени дейности. Не казвам, че другите неща са перфектни, виждате какво се случва в болниците. Ще завършим годината с 1,9 млн. хоспитализации при положение, че населението намалява. Това е със 100 000 над предходната година. Като сложим средна стойност от 700 лв. на лечението по клинична пътека (КП) - ето още 70 млн. лв. Какво да кажем за широко отворената врата към лекарствата - цяла година коментираме как се изтеглят евтините медикаменти и на пазара остават само скъпите. В България плащаме предимно иновативни терапии за онкологични заболявания, което не си позволяват дори богатите държави. Ние предлагаме от догодина касата да провежда задължително централизирано договаряне на отстъпки за тези препарати на базата на определени обеми. Сега предстоят разговори с вицепремиера Даниела Бобева, за да се направи промяна за НЗОК в Закона за обществените поръчки (ЗОП).

- Предвиждате ли преминаване на част от болничната помощ към извънболничната?

- Да, защото знаете как сега вкарват пациент в болница, за да му се направи манипулация, която може да се извърши и в извънболничната помощ при по-ниска цена. Идеята е една част от процедурите да излязат в извънболничната помощ като гастроскопиите и колоноскопиите. За тази цел обаче центровете трябва да отговарят на определени изисквания и тук е ролята на акредитацията. Другият съществен момент са специалистите. Една болница, която иска да работи с обществен ресурс, трябва да има специалисти, а не договори с подизпълнители. Защото тогава не се знае кой кога къде работи.

- Тоест - един лекар ще има право само на един основен договор по каса с болница, така ли?

- Да, защото сега идва директорът на болницата, носи документите, в които всичко е прекрасно, и ние подписваме. Идеята е сега да направим истинска проверка, ако трябва някои от специалистите, които пътуват, поименно ще се следят къде работят и ако се наложи ще ги помолим да кажат коя болница си избират. Няма проблем да работят в извънболничната помощ, но не и в две болници.

- Какви очаквате да са резултатите?

- В големите градове, където има много болници, не всяка болница ще има договор с касата по всички дейности. По тези, по които няма специалисти, няма да сключи договор.

- Не се ли опасявате, че пак ще се купят дипломи на пенсионери?

- Затова ще правим проверки, ако трябва ще извикаме лекаря, за да го видим. Защото има пенсионери на 66 г. и на 80, не е едно и също.

- Няма ли да се проточи договорният процес?

- Подготовката трябва да започне още сега, за да може в края на годината да сме наясно къде какви хора работят и какви договори могат да се сключат.

- Правилата ще засягат ли и по-дефицитните специалности като патоанатоми и анестезиолозите?

- Там нещата са по-различни, а и един патоанатом не е нужно да бъде непрекъснато в болницата. Говорим за специалностите, които са свързани с грижите за болния.

- Предвиждате ли промени в контрола?

- Да, искаме дори законодателни промени, за да има по-ефективен контрол. В момента касата може да проверява документите, които вече се научиха да подготвят перфектно. Въпросът е как може да прави междинен контрол. Да се отиде на място и да се види трябва ли този пациент да е в болница, както и в какво състояние се изписва. Защото сега пациентите с инсулт се изписват, след като мине минималният престой, а къде отиват после? Аз отново ще поставя въпроса за продължителното лечение. Не може всички болници да са за активно лечение при застаряващо население. Заради липсата на този сектор виждаме сега как хрониците по 5-6 пъти влизат в болница.

- Кога има шанс да се промени нещо в продължителното лечение, да се преобразуват част от болниците?

- От 1 януари не може да стане, но виждам, че правителството има желание да промени нещата и се надявам, че като се направи оценка на болниците, нещата ще се случат. И пак на дневен ред идва здравната карта. Нека тя да начертае типа население с неговата заболеваемост и нуждите от лечение. Сега има няколко здравни карти, които описват състоянието на системата, но това го знаем, трябва да има анализ как то да изглежда - дали да преобладава извънболничната или болничната помощ в един регион и т.н. Премиерът ни заяви твърдо, че нашата задача е да посочим мерките за промяна, защото сега от системата никой не е доволен, а се дават огромни пари.

- Да, но и финансирането не е достатъчно, защо касата получава разходен таван от 1,8 млрд. лв., след като трябват повече средства?

- Двете големи пера в приходната част са от вноските и държавните трансфери. НАП изнесоха данни, че 1 млн. са извън страната и още толкова не се осигуряват тук. Сред вторите има всякакви категории - около 250 000 са хора, които имат доходи, но не желаят да си плащат осигуровките. Мисля, че те трябва да бъдат прицелната точка на НАП, щом имаме задължително осигуряване. Има около 150 000, които дефинитивно не могат да си плащат вноските заради бедност. Още 130 000 не знаят, че трябва да се осигуряват, което ме изуми при 13 г. осигурителна система.

- Държавата дава ли всичко, което дължи, чуха се много обвинения, че не е така?

- В момента се прави анализ на трансферите на държавата. Това, което виждаме, е, че в бюджета за 2014 г. те са с 30 млн. повече. Но проблемът при трансферите, които държавата прави за децата, пенсионерите, студентите, е, че базата, на която стъпва, е много ниска.

- Работодатели, синдикати, лекари изказват мнение, че по-скоро са срещу демонополизация на касата, вие как смятате?

- Да, има много такива становища, но всичко е въпрос на модел. Аз не виждам как може от тези вноски да се вземе и да се даде на друг играч. Смятам, че може да има допълнително осигуряване, защото има доста дейности, които могат да се поемат, например медицинските изделия.

- Защо няма нагласа да се вдигне вноската?

- Защото се притесняваме, че и тези, които се осигуряват, ще се откажат да го правят. По-скоро идеята е да се съберат приходите, както и да се види дали вноските се правят върху реалната база или по-ниска.

Мария Чипилева


Здравните институции се опитват да спрат лекарската стачка
Съсловните организации обявиха, че анексите за частично плащане са документно престъпление
Десислава Николова

Здравният министър и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) полагат всички усилия да спрат лекарската стачка и да обещаят на докторите, че лечебната дейност от септември до края на годината ще бъде платена на болниците най-късно през януари. Според изчисленията на Българския лекарски съюз неразплатената дейност ще бъде на стойност 60 млн. лв., а в същото време дефицитът на НЗОК е 160 млн. лв. Отложено разплащане Преди конференция, на която беше представена националната здравна стратегия, министър на здравеопазването Таня Андреева съобщи, че в най-песимистичния вариант болниците ще си получат парите през януари. „Нямам обяснение защо болниците се готвят да отказват планов прием и да работят, както досега. Искам да успокоя моите колеги да не мислят в посока на крайни действия", отбеляза тя. По думите й, ако до края на годината не се намерят пари от здравни осигуровки, през следващата средствата ще бъдат взети от перото за допълнителни разходи от 104 млн. лв. Малко по-късно от здравната каса съобщиха, че ще се разплатят с болниците през януари с парите от бюджета за 2014 г. В него обаче са предвидени с около 200 млн. лв. по-малко за болниците в сравнение с тази година, а ако се вземат предвид не парите по бюджет, а реалните разходи, минусът е 400 млн. лв. Под натиск Във вторник от „Пирогов" предупредиха, че 20-процентното недоплащане от страна на НЗОК може да доведе до преустановяване на плановия прием на пациенти. Директорът на „Пирогов" Стоян Миланов обясни, че болницата е отказала да подпише документите, с които здравната каса иска да им плати 80% от дейността до края на годината, и в резултат все още не са получили никакви средства и нямат пари за заплати. Той добави, че болниците „Св. Екатерина" и „Св. Анна" в София също не са подписали кредитните известия и също настояват дължимата сума да им бъде изплатена стопроцентово. Лекарски колегии и пациентски организации пък сезираха прокуратурата, че НЗОК кара болниците да извършат документно престъпление, като настоява да подписват документи, че ще получат 80% от изработеното. „Не виждам къде е престъплението", коментира обаче министър Андреева. „Призовавам лекарския съюз по същия начин да помогне на Министерството на здравеопазването да сезираме заедно прокуратурата за откраднатите 1.4 млрд. лв. в противоречие на Закона за здравното осигуряване", заяви още тя и повтори, че отговорността за изчезването на пренасочените ат бюджета на здравната каса пари е на ГЕРБ. Междувременно съветникът й проф. Любомир Иванов направи преглед на проекта за националната здравна стратегия, в която този път пожелателно е вписано желанието на сектора за демонополизация на здравната каса, без да е ясно дали и в какъв срок ще се случи тя и по какъв модел. В първия вариант правителството не предлагаше конкуренция на здравната каса.

НЗОК гарантира заплатите на лекарите до края на годината. Вече започва и изплащането на изразходваните от болниците средства за лечение от септември насам, но на 80%, съобщиха от институцията след решение на Надзорния й съвет.

Каквото остане неразплатено от дълговете за 2013-а, ще бъде изплатено през януари за сметка на бюджета за 2014 г., поясниха от касата. Болниците в страната няма да спрат плановия прием, увери пък здравният министър д-р Таня Андреева вчера по време обсъждане на стратегията за сектора за периода 2014-2020 г. Тя няма обяснение защо въпреки това болниците се готвят да отказват планов прием и да работят както досега.

Вчера кабинетът одобри бюджета на НЗОК за следващата година. Над 2,47 млрд. лв. са предвидени за здравноосигурителни плащания. НЗОК ще разполага общо с 2,8 млрд. лв. за болнична и медицинска помощ ще бъдат насочени 988 млн. лв.

Междувременно обаче стана ясно, че лекари ще протестират 30 минути предупредително в София, Варна, Пловдив и Плевен. „В столицата медиците ще излязат на 1 ноември. Предвижда се те да затворят кабинетите си предупредително за половин час - от 12.30 до 13 часа”, обясни главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков. Според проф. Милан Миланов – председател на Столичната колегия на БЛС, протестът е насочен към всички, които в момента управляват здравната система - парламента, здравната каса и здравно министерство. Искането им е за 100% плащания на медицински дейности от страна на НЗОК.


ТЕЛК отряза инвалид без лична карта
МЪЖЪТ СПИ НА ПЕЙКА В СТАРИТЕ ГРОБИЩА НА ВАРНА
53-годишният инвалид Стойчо Ангелов Николов от 6 месеца живее без лична карта и без помощи от ТЕЛК. Спи на пейка на на Старите гробища във Варна и не знае как ще преживее зимата. Оказва се, че Стойчо е пенсионер, който дълги години е работил като шофьор във ВИК-Варна, съобщи Нова телевизия.

Преди време Стойчо преживял инсулт и от ТЕЛК го освидетелствали като нетрудоспособен. Получавал инвалидна пенсия, докато преди 6 месеца същата ТЕЛК му отнема това право. Оказва се, че е загубил личната си карта, а без документа няма право да получава социални помощи или пенсията си по болест. Собствената му

дъщеря пък го изгонила

от къщата и той се оказал на улицата без никакви средства и покрив над главата. Когато чиновниците от социалните служби благоволили да се срещнат със Стойчо и той им се моли да го приберат и настанят в социален дом, получил обяснението, че „за осигуряване на подслон трябва температурата да е минус 15 градуса”.

Не се е къпал поне от 6 месеца, а дрехите му са се сраснали с тялото му, разказва продавачка от близкия павилион за вестници. Преди два дни поискал ножица, за да изреже хастара от ръкавите на сакото си, за да си направи нещо като чорапи за краката. След разговор със заместник-кмета по здравеопазване, образование и социални дейности в община Варна д-р Лидия Маринова бездомникът е насочен към приюта в СУПЦ „Анастасия д-р Железкова”. От центъра първоначално отказали да приемат

Стойчо, но след като разбрали, че от общината са го насочили към тях и при вида на репортерите го приютили. От общината обещават още да съдействат на мъжа за издаването на нови документи.

Степента на полудяване на хората, на властта, това е патология, защото ние присъстваме на смъртта на част от елита. Бакалинът например не може да различи края на бакалницата от края на света. Апокалипсис на всичко няма. За февруарските митинги на картата на България се виждаше, че митингуваха там, където не е все още много лошо, там, където е много лошо, нямаше движение. Милиони хора много отдавна живеят много лошо.

България има 400 болници, 58 ВУЗ-а и 6 мелници не може, не е възможно. Няма да продължи дълго, няма да издържи, ще се счупи. Тези болници вместо да вземем да ги превърнем в 10, вярно за сметка на някакво здравеопазване, но може да се компенсира. Никой обаче не смее. А Орешарски го направи, а са го изяли, а Борисов го направи, а го изяли. А пък в тези ВУЗ-ове има скрита безработица. Ние плащаме за 1000 студенти, а можем да плащаме за 5000, вместо това разширяваме броя на ВУЗ-овете. 6-те мелници пък е просто фатално, не може с 6 мелници в България. Не може да внасяме 60% от доматите и 80% от месото трябва да работим.

Само си представете семейство, което си крещи вкъщи 9 месеца. На 9-ия месец вече няма какво да се крещи – все тая. Или се развеждаш, или казваш стига. Трябва да седнем да се разберем и да престанем по някакъв начин. Елитът се обрича в момента на нещо много лошо.

Вижте, 16% от чехите гласуват за човек от бившите служби, там, където като се чуе за Русия, пада пердето, избраха го с лозунга, че ще управлява държавата като фирма, тоест да донася печалба и храна на хората, значи това.

А тук имаме отказ от идея. Започни нещо да правиш - да превръщаш болниците, вузовете и мелниците в обратно съотношение. Това ни трябва.

Има интересен ход сега. Занимаваме се с някакви 30 хлапета, които окупират аудитория

вместо с въпроса как ще бъдат изхарчени 500 млн. за растеж. Главният фактор: когато в България сме казвали „беше добре”, е когато имаме инвестиции. Това е могъщ златен поток. Това за 5 години са 30 милиарда. И всичко тръгна. Стана криза, тя премина, но тези милиарди не са възстановени, а ние живеем в чувството, че нещо предстои да се случи, е, няма какво да се случи. Българите трябва да разберат: така се живее, това е нашият живот и в тези условия трябва да го оправяме живота си. Помня една поговорка от майка ми: „Сит на гладен не вярва”. Хората, които са по-добре материално, изобщо не могат да си представят реално живота на хората, които живеят зле. За хората, живеещи в реалния живот, ненавиждащи богатите, това е реално и няма какво да ги упрекваме. Властимащите трябва да си свършат работата, да започнат да говорят за важните неща в страната.

Демографската криза е много важна

В моето поколение бяха родени над 120 000 души. А 1995 г. е най-голямото дъно на 90-те години. Тези момичета, родени през 1995 г., сега станаха майки и сега родиха под 60 000 деца тази година. Едно е да живееш в страна, където етническите малцинства са 10-20%, а друго е 50 на 50.

И ако можем малко да прекратим соца в лошия смисъл на думата, способността на социалистическото общество да издържа огромен паразитен слой хора, които нищо не вършат. Това трябва да се махне.

Разгадката на нашия живот е свързана с 14 май 2014 г., когато са изборите за Европейски парламент.