4. икономическа глобализация I. Типове икономики 1/ Традиционен тип икономика

Глобалната информационна икономика се основава на използването на знания и информация. Има най-различни имена: цифрова икономика, нова икономика, електронна икономика, Интернет икономика, мрежова икономика, онлайн-икономика и др. В основата й стои интелектуалния капитал. Мрежите от връзки, своеобразните инфомагистрали създават нова комуникационна структура, която заменя предишната. Новата икономика разрушава границите и бариерите между продуктите и услугите, между отраслите на промишлеността и компаниите. Новата мрежова икономика е световна свободна икономическа зона, която е съвместила в себе си комуникация и бизнес. Създател на тази нова икономика е САЩ. Създател на новия капитал е социалната прослойка на интелигенцията, която създава интелектуални продукти. Интелигенцията търси истината и цени неформалното признание повече от официалните статути и награди.

Икономическа система, в която главен производствен ресурс става знанието, способността да се преработва получаваната И. и да се произвежда нова. Преди главни производствени ресурси са земята (робовладелското и феодалното общество) и капитала (индустриалното общество). Някои социолози предлагат друг термин- икономика, основана на знанието. В края на ХХ в. такава икономика става реалност.

Сега – от обикновения работник се изисква високо образование и способност за постоянно самообучение. Нараства ролята на индивидуалните способности на човека и творческото му мислене. Ефективното и неефективното им приложение е главната причина за материалното неравенство в съвременния свят. Най-богатият човек – Бил Гейтс – владее само знания. Сред 100 най-богати хора преобладават занимаващите се с информационни системи, при това всички те практически продължават да работят, а не да живеят с проценти от богатството си. И това не е несправедливо. Никой нищо не е отнемал на другите!

В информационната икономика средствата за създаване, разпространение и възпроизводство на информационни продукти стават достъпни за всеки работник. Главното – той да може да обезпечи ефективното им прилагане и използване. На пазара на труда се предлага не работната сила, а индивидуалния уникален информационен продукт, който всеки може да произведе (това се отнася до специалистите по ИТ).

Процеси, които определят обществото като информационно:

• 
  И. и знанието стават важен ресурс и истинска движеща сила на социалното, икономическото, технологичното и културното развитие;
  
• 
  Формира се пазар на И и знанието, като фактор за производство, наравно с пазарите на природни ресурси, труд и капитал;
  
• 
  Стремително расте % на отраслите,, обезпечаващи създаването, предаването и използването на И.;
  
• 
  Развитата информационна структура става условие дадената държава да бъде конкурентноспособна;
  
• 
  Активното внедряване на новите ИКТ (информационно-комуникативни технологии) съществено променя модела на образование, труд, живот на хората.
  

Критерии на Информационното общество (У. Мартин):

1/ Технологически – ключов фактор; Информационна технология, която се прилага в производството, учережденията, образованието и бита;

2/ Социален – И. е важен стимул за промяна на качеството на живот, формира се и се утвърждава „информационно съзнание“ при широк достъп на И.;

3/ Икономически – И. е ключов фактор в икономиката, в качеството ѝ на ресурс, стока, източник на добавена стойност, на заетост ;

4/ Политически – Свободата на И., водеща към политически процес, който е с растящо участие на различни класи и слоеве с повишаващ се консенсус;

5/ Културен – Признаването на културната ценност на И. чрез утвърждаването на информационните ценности в интерес на отделния индивид и обществото като цяло;