Условия на живот, жизнен стил, психично неблагополучие и прегаряне при мениджъри от средния и висш ешалон на фирменото управление д-р Пламен Луков Димитров



Дата13.07.2017
Размер92.66 Kb.
#25612
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ, ЖИЗНЕН СТИЛ, ПСИХИЧНО НЕБЛАГОПОЛУЧИЕ И ПРЕГАРЯНЕ ПРИ МЕНИДЖЪРИ ОТ СРЕДНИЯ И ВИСШ ЕШАЛОН НА ФИРМЕНОТО УПРАВЛЕНИЕ
д-р Пламен Луков Димитров

Дружество на психолозите в България
Резюме

В доклада в контекста на изследванията за условията и качеството на живот в Европа се представят резултатите от изследването на взаимовръзката между условията на живот, жизнения стил, психичното неблагополучие и прегарянето в извадка от 362 мениджъри от средния и висш ешалон на фирменото управление. Обсъжда се ролята и значението на агресивно-защитните и пасивно-защитните жизнени стилове на изследваните като предиктори за тяхното прегаряне и психично неблагополучие. Правят се препоръки към системите за тренинг на мениджърите, програмите за управление на организационната промяна и практиката на организационните консултанти.

Увод в проблема
Настоящето изследване прави опит за вникване във връзката между условията на живот и труд, и жизнения стил, от една страна, и психичното (не)благополучие и прегарянето (burnout), от друга, при български мениджъри от средния и висш ешалон на фирменото управление. В значителен брой често цитирани публикации за професионалния стрес и психичното здраве на работното място се подчертва значението, което имат условията на живот и труд върху професионалния стрес, психичното благополучие и прегарянето в различни професионални групи (Baba et al., 1998; Beehr, 1998; Maslach et al., 2001). При това стресът в работата безапелационно се определя като най-сериозния рисков фактор в работата и живота на мениджърите от средния и висш ешалон на фирменото управление (Dollard & Winefield, 1996). Стресът, преживяването за психично неблагополучие и синдрома на прегарянето оказват масивно влияние върху соматичното и психично здраве на мениджърите като в 50–70% от случаите на заболявания и системни оплаквания се отбелязва наличието на картината от психосоматично заболяване и прегаряне (Jamal & Badawi, 1993; Daley & Parfitt, 1996). Психичното неблагополучие и прегарянето при мениджъри от средния и висш ешалон на фирменото управление са рисков фактор с огромна социална и икономическа цена – само за САЩ тя се изчислява на над 150 милиарда долара/годишно(Maslach, 2003).
От средата на 70-те години на 20 век психичното неблагополучие и прегарянето се наблюдават с внимателно валидизирани методи за скрийнинг и психодиагностика, които обхващат както симптомите на психично изтощение и изчерпване, хроничното чувство на фрустрация, гняв и цинизъм, така и ирадииращото преживяване на лична и професионална неефективност и провал. Психичното неблагополучие и прегарянето при мениджърите оказва дълбоко негативно въздействие върху личното, професионалното, семейното и социалното функциониране на мениджърите, климата и удовлетвореността в организацията и нейната ефективност (Maslach & Goldberg, 1998).
В досегашните изследвания, използващи индекса за психично благополучие на Световната здравна организация(СЗО) - WHO-5, и общия модел на прегарянето на Maslach, се отчита влиянието на фактори като условията на живот, икономическия стандарт, трудовото претоварване, конфликтите на работното място, неопределеността и неадекватното ресурсно обезпечаване за достигането до критични равнища на показателите за психично благополучие и прегаряне, а оттук - и до нарастване на броя и хронифицирането на психосоматичните заболявания при мениджърите(Zellars et al., 2000; Maslach, 2003). По слабо застъпена тема, обаче, е изследването на опосредстващата роля на индивидуалния жизнен стил като модератор на връзките между условията на живот и труд, от една страна, и психичното (не)благополучие и прегарянето, от друга.
В контекста на системните сравнителни изследвания на Европейската фондация за подобряване на условията на труд и живот България е устойчиво с най-ниските показатели в редица категории, обединяващи факторите за психичното неблагополучие и прегарянето (Second European Quality of Life Survey, Luxembourg, 2010), в съответствие с каузално-детерминистичния модел на СЗО.
Данните ни за извадка от български мениджъри от средния и висш ешалон на фирменото управление, публикувани в началото на годината (Димитров, 2010), говорят, че при наличието на изразена неблагоприятна обща популационна тенденция и въпреки по-високия си социално-икономически статус и по-добрите показатели в областта на социалната и трудово-професионална интеграция, българските мениджъри са изложени на риск по-висок от средния за населението на редица други страни в Европейския съюз. Заедно с Турция, Румъния и Македония България маркира своеобразно “дъно” в модела за връзката между обективните показатели за благополучие (напр. БВП на глава от населението) и психичното благополучие и прегарянето, като за съжаление показателите при мениджърите, макар и по-благоприятни, не променят общата картина:



Методика на изследването
В настоящето изследване се проследява недостатъчно проучената роля на индивидуалния жизнен стил като потенциален модератор на влиянието на условията на живот и труд и психичното (не)благополучие и прегарянето. Използваният модел контролира две групи фактори: 12-те измерения на индивидуалния жизнен стил (4 конструктивни жизнени стилове, 4 пасивно-защитни и 4 агресивно-защитни жизнени стилове), регистрирани с адаптирания за български условия Въпросник за стиловете на живот(ВСЖ-1) (Life Style Inventory-I,LSI-I)(Cooke & Lafferty, 1981) и показателите за психично (не)благополучие, измервани с индекса WHO-5 на СЗО, и прегарянето, измервано с българската версия на Maslach Burnout Inventory(Maslach & Jackson, 1981). Всички методики имат много добри психометрични характеристики (Алфа-Кронбах между .65 и .78) и дават надежни измервателни данни както в общата популация, така и в извадки сходни на използваната в настоящето изследване (Танева, 2009).
Въпросникът за стилове на живот (ВСЖ-1) позволява да се регистрират индивидуалните различия по 12 дименсии на индивидуалните стилове на мислене и поведение, описани схематично в графиката в края на съобщението.

Индексът WHO-5 на СЗО включва пет айтъма, които измерват психичното благополучие на равнище позитивно настроение, жизненост и ангажираност с реалността в дискретни интервали от време. В изследването скалата бе реверсирана, за да регисрира равнището на неблагополучие за последната половин година. Скалата има адекватни психометрични характеристики (Henkel et al., 2003) и корелира високо с утвърдени методики(Bech, 2004).

Въпросникът за прегаряне на Маслач (Maslach Burnout Inventory – MBI) (Maslach & Jackson, 1981) позволява да се наблюдават три аспекта на прегарянето: емоционално изтощение, деперсонализация и загуба на чувството за лична ефективност. В изследването е използван агрегирания коефициент на прегаряне на база на всичките 22 айтъма във въпросника, който корелира положително и статистически значимо (p<.001) с баловете по трите подскали (Maslach et al., 2001).
Изследвана извадка

Изследваните лица са 362 мениджъри от средния и висш управленски ешалон във фирми от финансовия и банков сектор, енергетиката, телекомуникациите и търговията. От тях изпълнителни директори са 24 изследвани, директори – 76 и началник-отдели - 262. Само 96 от изследваните са жени, 266 – мъже. Средната възраст на изследваните е 41.6 години. Всичките са с висше образование, а средните им месечни доходи са над 3500 лева.


Дизайн и хипотези на изследването

Изследването използва корелационен анализ (Пиърсън), при който основните променливи са 12-те бала за различните жизнени стилове, реверсирания бал по индекса WHO-5 (зависима променлива – 1) и агрегирания индекс за равнише на прегаряне (зависима променлива -2) през последната половин година. Данните са събрани при стриктно запазване на анонимността на респондентите в периода: август 2009 – март 2010 година, период определян като кризисен за българските фирми от експертите и от самите изследвани лица.


Основната хипотеза на изследването бе, че конструктивните жизнени стилове (хуманистично-хасърчаващ или подпомагащ, сдружаващ, насочен към постижения и самоактуализация) ще корелират отрицателно с показателите за психично неблагополучие и равнишето на прегаряне, служейки като буферни модератори на неблагоприятните фактори, детерминиращи психичното неблагополучие и прегарянето в съответствие с каузалния модел на СЗО. От друга страна, пасивно-защитните и агресивно-защитните жизнени стилове ще корелират положително с нивата на психично неблагополучие и прегаряне, действайки като усилващи модератори в детерминистичния модел.
Анализ на резултатите
Получените емпирични резултати – корелационни коефициенти (rW) между 12-те жизнени стила и индекса за психично неблагополучие (WHO-5), и корелационни коефициенти (rB) между 12-те жизнени стила и равнището на прегаряне са представени графично в края на съобщението. Получените данни (коефициенти rW и rB) са в категорична подкрепа на хипотезата на изследването и дават основание да се приеме, че индивидуалния жизнен стил е важен модератор, опосредстващ влиянието на условията на живот и труд върху преживяването на психично неблагополучие и равнището на прегаряне при български мениджъри от средния и висш ешалон на фирменото управление.
Внимателният преглед на събраните данни разкрива, че 4-те конструктивни жизнени стилове корелират отрицателно и статистически значимо (р<.01) с двете зависими променливи – психично неблагополучие и прегаряне. Специално внимание заслужават високия отрицателен коефициент на корелация между жизнения стил ориентиран към постижения (основаващ се на потребността да се правят нещата добре, да се планира рационално и ефективно, да се живее амбициозно и с ентусиазъм да се търсят оптимални предизвикателства и задачи, решаването на които носи удовлетворение и усещане за успех) и преживяването за психично неблагополучие (rW= -.68) и високия отрицателен коефициент на корелация между хуманистично-насърчаващия (помагащ) жизнения стил (основаващ се на приемането на хората като добри, ефективни и отзивчиви в среда на градивно сътрудничество, подпомагане и взаимна подкрепа в непосредствената социална и организационна среда) и равнището на прегаряне (rB = -.67). Като цяло конструктивните жизнени стилове имат потвърден, при това – отчетливо изразен и консистентен потенциал като буфериращ фактор (модератор) на стресогенните условия на живот и труд и преживяването на психично неблагополучие и равнището на прегаряне в извадката.
По-нататъшния анализ на получените резултати разкрива картина, в която използването на пасивно-защитни и агресивно-защитни жизнени стилове се оказва фактор(модератор), който задълбочава и усилва влиянието на стресогенните условия на живот и труд върху преживяването на психично неблагополучие и равнището на прегаряне при мениджърите. Сред пасивно-защитните жизнени стилове най-сериозни усилващи модератори са избягващия жизнен стил (основаващ се на потребността от самообвинение, чувство на вина и ниска собствена ефективност, отдръпването от ситуациите на конфронтация и конфликт, вземане на решения и поемане на отговорност) и зависимия жизнен стил (основаващ се на желанието да не се заплашват и предизвикват околните, да се гарантира преди всичко личната психична сигурност и да се следват другите), които корелират положително (коефициенти над .60) с двете зависими променливи.
От агресивно-защитните жизнени стилове с най-високи положителни корелации със зависимите променливи се открояват опозициония жизнен стил (основаващ се на потребността да се отхвърлят авторитетите и да се търси на всяка цена признание като се демонстрира скептицизъм и свръх-критичност към околните), перфекционистичния жизнен стил (основаващ се желанието да се демонстрира независимост, свръхкомпетентност в изпълнението на завишени цели и да се търси адмирацията и признанието на околните) и властния жизнен стил (основаващ се на потребността от налагане на собствения престиж, оказването на влияние и тенденцията да се употребява властта, за да се поддържа самочувствието и да се налага на околните собственото превъзходство) (коефициенти над .51).
Заключение
Наличието на открояващи се буфериращи и усилващи действието на стресогенните фактори на условията на живот и труд модератори на равнището на индивидуалните жизнени стилове на българските мениджъри от средния и висш ешалон на фирменото управление дава основание за директен пренос на изследователските резултати в практиката на организационните консултанти, в програмите за обучение и развитие на управленските кадри и в проектите за организационно развитие, превенция и профилактика на професионалния стрес и прегарянето в бизнеса и в други сектори. Предстои в допълнителни многофакторни проучвания да се разшири разбирането за ролята на тези индивидуални модератори върху психосоциалната динамика на организационния живот и възможностите за формиране на екипна и организационна култура, която конструктивно усилва буфериращите механизми и неутрализира усилващите неблагоприятните въздействия върху психичното благополучие и прегарянето. На тази основа си заслужава да се препоръча разширяване на каузално-детерминистичния модел на СЗО като се вгради доказаното присъствие на дименсиите на жизнения стил в развитието на преживяванията за психично неблагополучие и прегаряне. Заедно с това в бъдещите изследвания за влиянието на условията на живот и труд върху психичното благополучие и психосоматичното здраве на българското население е препоръчително внимателното отчитане на разкритите в изследването модерационни ефекти на личния стил на мислене и поведение.
Използвана литература
Танева, Ст. (2009) Оценка на конструкт-валидността на въпросник Стил на живот I в български условия. Българско списание по психология, бр.1-2, стр.75-98.
Baba, V.V., Jamal, M. and Tourigny, L. (1998). Work and mental health: A decade in Canadian research. Canadian Psychology, 38: 94–107.
Bech,P. (2004). Measuring the dimensions of psychological general well-being by the WHO-5. Quality of Life Newsletter, No.32, pp.15-16.
Beehr, T.A. (1998). Research on occupational stress: An unfinished enterprise. Personnel Psychology, 51: 835–844.
Cooke, R. and Lafferty, J.C. (1981). Level I: Life Styles Inventory – an Instrument for Assessing and Changing the Life Concept of Organizational Members, Guide, Plymouth, Human Synergistics.
Daley, A.J. and Parfitt, G. (1996). Good health: Is it worth it? Journal of Occupational and Organizational Psychology, 69: 121–134.
Dollard, M.F. and Winefield, A.H. (1996). Managing occupational stress: A national and international perspective. International Journal of Stress

Management, 3: 69–83.


Henkel, V., Mergl,R., Kohnen, R., Maier,W., Moeller, H.-J., and Hegerl, U.(2003). Identifying depression in primary care. British Medical Journal, Vol.326, pp.200-201.
Jamal, M. and Badawi, J.A. (1993). Job stress among immigrants in North America: Moderating effects of religiosity. Stress Medicine, 9: 145–151.
Maslach, C. (2003). Job burnout: New directions in research and intervention. Current Directions in Psychological Science, 2: 189–192.
Maslach, C. and Goldberg, J. (1998). Prevention of burnout: New perspectives. Applied and Preventive Psychology, 7: 63–74.
Maslach, C. and Jackson, S. (1981). The measurement of perceived burnout. Journal of Organizational Behavior, 2: 99–113.
Maslach, C., Schaufeli, W.B. and Leiter, M.P. (2001). Job burnout. Annual Review of Psychology, 52: 397–422.
Second European Quality of Life Survey: Living Conditions, social exclusion and mental well-being. (2010). Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities.
Zellars, K.L., Perrewe, P.L. and Hochwarter, W.A. (2000). Burnout in health care: The role of the five factors of personality. Journal of Applied Social Psychology, 25: 1570–1598.

д-р Пламен Луков Димитров

Дружество на психолозите в България

office@psychology-bg.org










Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница