Нанев призна: Приватизират болниците

Българското правителство най-вероятно ще започне програма за приватизиране на държавните болници тази година, след приключването на реформата в задлъжнелия и неефективен сектор. Това признава пред "Ройтерс" здравният министър д-р Божидар Нанев. Той смята, че интересът на инвеститорите ще нарасне, след като се въведе по-добра структура за финансиране на лечебниците.

По-голямата част от общо 350 болници в България са държавни, от които 71 бяха в списъка със заведения, които не може да бъдат приватизирани, припомня "Ройтерс". Това може да се промени чрез поправки в закона, след като правителството изгради ясна стратегия за разпродажбата им, казва буквално министърът.

"Приватизацията е начинът, по който трябва да се развият нещата... Трябва да има приватизация на болниците и услугите, предоставени от тях", заявява здравният министър пред информационната агенция.

Припомня се, че 71 от 350-те държавни и общински болници 71 бяха в забранителния списък за приватизация. Но Нанев посочва, че това може да се промени чрез поправки в закона, след като правителството изгради ясна стратегия за разпродажбата им.

"Реформите имат нужда от средства. Ние не можем да правим реформи, спестявайки пари", казва още Нанев, но не предоставя конкретни цифри.

"Бюджетът на държавния здравен фонд за болниците падна с 24%, до 709 млн. лв. (503,2 млн. долара) през 2010 г., сочат данните. Общите задължения на болниците са били около 350 млн. лв. в края на ноември м.г.", припомня "Ройтерс".

Междувременно фирмите доставчици на медицинска и лабораторна техника и консумативи обясниха, че не са в състояние да продължават да кредитират българското здравеопазване. Над 55% от 100-те млн. лв. дългове на болниците към тях са просрочени, а 1/5 от просрочванията са за над 1 година.

Сред най-големите длъжници са Военно-медицинска академия, болница "Лозенец" (провителствена), Националната кардиологична болница (III градска), пловдивската болница "Св. Георги", "Св. Марина" в Плевен, многопрофилните болници в Ловеч, Бургас, Стара Загора.

Преди дни 22 фирми от бранша изпратиха отворено писмо до отговорните институции с призив да съдействат за решаването на проблема и са дали срок за становище по писмото им до 15 февруари. След това ще бъдем принудени да спрем доставките на болниците, тъй като няма да можем да разчитаме чуждестранните фирми да чакат да им плащаме разсрочено, заявиха мениджърите на фирмите.

Проблемът възникна, след като влезе в сила от 20 януари 2010 г. промяна в изискванията на НЗОК при издаване на протоколи за провеждане на лечение на хора с пристъпно-ремитентна множествена скле­роза, приети с НРД 2010. Според новото положение лечение по каса получават пациенти с множествена склероза, след като получат ТЕЛК-ово решение за инвалидност над 65%.

Българското правителство не е ентусиазирано от възможността да разследва българи, които укриват доходи зад граница. Това стана ясно след срещата на финансовия ни министър Симеон Дянков с германския му колега Волфганг Шойбле. На нея Шойбле подробно е запознал Дянков с информацията, с която федералното правителство разполага за сметки на граждани от ЕС в зони тип "данъчен рай", и с действията, които ще предприеме. Единствената реакция на Дянков бе: "Идеята е интересна и ще си помисля."

Преди 2 дни политическият кумир на премиера Бойко Борисов - германският канцлер Ангела Меркел, обяви, че германското правителство ще купи диск с данни за банкови сметки на европейски граждани в швейцарската "Креди Суис", голяма част от които по всяка вероятност са укривали данъци. По първоначални данни става въпрос за около 1300-1500 души. Данните са откраднати от банков служител и немското правителство е готово да плати за диска с тях 2.5 млн. евро. Германските власти очакват да върнат в хазната над 200 млн. евро, а Шойбле вече подкани всички, които смятат, че имената им могат да бъдат на диска, доброволно да се издължат. В резултат данъчните са залети от обаждания от адвокати на немци, желаещи да сключат сделка.

След срещата с Шойбле Дянков отклони почти всички въпроси на журналистите. Попитан дали ще разследва кой е изнесъл прословутите куфарчета с пари от България, българският вицепремиер каза, че "това е дългосрочен приоритет, но е в портфейла на ДАНС". Всъщност ДАНС не може да разследва в чужбина. От пресцентъра на финансовото министерство вчера казаха, че не могат да добавят нищо друго по темата.

За разлика от България други европейски страни като Австрия, Холандия и Белгия вече проявиха интерес към информацията на Германия.

Правителството няма намерение да обявява и данъчна амнистия, стана ясно от думите на Дянков.

През последната година няколко европейски държави се опитаха да съберат пари от укрити данъци чрез амнистии. Така например Холандия събра миналата година 2.15 млрд. евро, като 1/3 от скритите сметки бяха в Швейцария. Великобритания също стимулира гражданите с тайни сметки в офшорни зони чрез т.нар. програма за доброволно разкриване. Най-успешна бе данъчната амнистия в Италия, където само за три месеца бяха събрани 100 млрд. евро, повечето от които бяха укрити в швейцарския кантон Тичино. Франция и Германия не предлагат амнистия, но пък са готови да купят всякаква информация за тайни сметки и така да принудят неизрядните граждани да си платят дължимото.

Това е втората възможност, която българските власти получават да се сдобият с информация за укрити данъци в чужбина. Първата бе преди две години, когато Германия закупи друг диск с банкови сметки на данъчни измамници, но в Лихтенщайн. Тогава тя предложи да сподели безплатно данните с всички държави. Интерес проявиха над 20 страни, които започнаха разследвания срещу много политици и бизнесмени. За по-малко от година Германия например осъди бившия шеф на "Дойче пост" Клаус Цумвинкел, укрил в Лихтенщайн милиони евро. Италианската финансова полиция започна разследвания на около 400 богаташи, Великобритания - на 100 души, Швеция - 100 души, а Франция дори обяви имената на стотиците свои граждани, които ще разследва във връзка с аферата.

Оттогава досега вестник "Сега" няколко пъти задаваше въпрос на финансовото министерство ще се поинтересува ли България от тази информация. След многобройни увъртания все пак се разбра, че през март 2008 г. страната ни е подала заявка да получи данните. Миналото лято наши данъчни чиновници са се срещнали с германските си колеги, за да изяснят как точно да се пренесе информацията, защото немците настоявали това да не става по пощата. Не е ясно какви точно пречки не са могли да преодолеят българските власти, но според твърденията на информирани източници информацията така и не е стигнала до родните данъчни.

Междувременно в средата на 2008 г. по линията на спогодби и еврорегламенти НАП се сдоби с подробна информация за българите, които имат доходи от лихви от банкови сметки в ЕС или в около 15 други държави и асоциирани територии като например Монако, Андора, Сан Марино, Холандски Антили и др. Държавите са длъжни да си обменят тази информация до 30 юни всяка година. Оказа се, че около 4000 българи имат банкови сметки или други авоари в тези държави. От НАП обещаха да започнат проверки срещу онези от тях, които не могат да докажат произхода на парите си в офшорните сметки. Засега движение по въпроса обаче няма. Източници на "Сега" съобщиха, че голяма част от информацията все още не е анализирана и реално по нея не се работи, независимо че вече са постъпили данни и за 2009 г.

Търговците на медицински консумативи, изделия и апаратура заплашват да спрат доставките си към болниците. Причината е, че лечебниците са натрупали над 100 млн. лв. към доставчиците и масово не плащат дълговете си, твърдят над 30 фирми. Ако болниците не се издължат, могат да останат без лещи, стентове, импланти, бинтове, спринцовки, катетри и т.н., което значи или да спрат работа, или да пращат пациентите да си ги купуват.

Най-големите длъжници са най-големите болници - Военната, Правителствената, пловдивската "Св. Георги", варненската "Св. Марина", както и университетските болници в Стара Загора, Бургас и др. Техният борч е 65-70% от цялата сума.

Около половината от задълженията са просрочени с една или две години. Тази практика лишава фирмите от възможността да работят нормално и ги заплашва с фалит, твърдят търговците. В момента те се превръщат в спонсори на здравеопазването. Затова доставчиците настояват МЗ да се погрижи болниците, на които е собственик, да започнат да плащат дълговете си.

Според фирмите лечебниците умишлено забавят парите им, за да ги слагат на влогове и да получават лихви върху тях. Те дадоха пример с отпуснатите от министерството милиони левове за апаратура за хемодиализа, която е платена с 6-месечна отсрочка, въпреки че парите са били налични.

Търговците се оплакаха още, че Законът за обществените поръчки ги задължава да поддържат на склад цялото договорено количество и незабавно внасяне на дължимия ДДС, въпреки че сумата не е платена. Доставчиците искат и да се намалят сроковете за отложено плащане до 90 дни, да се регламентира санкция, ако те не бъдат спазвани, и да се намали размерът на банковите гаранции.

Общо 350 млн. лв. бяха дълговете на болниците в края на 2009 г., като 60 от тях бяха просрочени. Огромната част от тях са за лекарства. Не е ясно как тази година те ще могат да бъдат изплатени, при положение че парите за здравеопазване са с 500 млн. лв. по-малко, а и министерството на финансите едва ли ще отпусне целеви субсидии за погасяване на задълженията.

- Не съм останал с впечатление, че сме разделили страната на оперативни революционни зони, и се опитваме да правим революция. Според мен противоречиво се интерпретират някои общи изкази. Протести винаги е имало, когато и ние бяхме на власт - също, включително и срещу някои наши действия и решения. Нормално е. Важното е, че трябва да се получи политически и обществен консенсус за това, което ще се прави в здравната сфера, защото тежките промени, които така или иначе се налагат, изискват подкрепа от обществото като цяло. Иначе виждате, че се получава напрежение.

- Вие правите точно обратното. Не мислите ли, че колкото повече БСП се намесва и идентифицира с това гражданско недоволство, толкова по-малка е вероятността ГЕРБ да направи някакви компромиси?

- БСП не се идентифицира, тя е в протеста, защото хората имат различни политически убеждения и всички биха могли да бъдат един ден пациенти. БСП не е организатор на протестите. Виждате, че на много места съвсем спонтанно възникват такива протести.

- Именно - БСП се възползва от тях.

- Опозиция сме. Вие какво очаквате? Някой нас щадеше ли ни?

- Вие казвате, че реформа е нужна. Какво трябва да се направи, щом не е това, което се случва в момента?

- Да, нужна е, нужно е преструктуриране на болничната мрежа. Целта е качествено здравеопазване. Но то се крепи на три принципа - достъпност, достатъчност и качество. Те вървят заедно и няма как да постигнеш качество, при положение че няма достатъчност навсякъде. Ние казваме - да, трябва да има реформа, но не по този начин.

- А по кой?

- Този, по който ние го правехме. Може би по-бавно, забавено във времето. Ние първо укрепихме гръбнака на здравеопазването - областните и университетските болници. И това се признава и от управляващите. Само преди няколко дни премиерът откри поредния модерен апарат - в Националната кардиологична болница. Това е направено с пари от нашето правителство, въпреки че друго се говори. И това беше направено с ясната цел, че когато се направи преструктурирането, основният поток ще бъде поет от областните и университетските болници. Освен това първо трябваше да се координира дейността на спешната помощ, да се направят достатъчно здравни структури навсякъде, където предстои да се преструктурира болничното заведение. И то да се подготви за това - да има диагностично-консултативен център, лаборатория, няколко легла. Защо трябваше да се прави всичко по този административен начин? И защо бързаме да фалираме болниците? Заради фикс идеята да имаме балансиран бюджет, за да влезем в еврозоната? Затова ли е всичко? 1.4 млрд. лв. е вече резервът на здравната каса. А нас ни обвиняваха, че сме замразили 400 млн. лв. там през 2009 г.

- Ясно е, че в този резерв има само виртуални пари, той е празен.

- Не е вярно. Ние оставихме там 700 млн. лв. реални пари. Държавата отделно дължи около 900 млн. лв. субсидия на касата от парите за осигуровки на деца, студенти и пенсионери.

- Да, дължи ги, което значи, че ги няма.

- Това е проблем на управляващите. По наше време парите ги имаше, не сме ги скатали, и бюджетът на касата м.г. не завърши с дефицит и това всички го знаят. Какво наложи да се прехвърлят плащания от 2009 г. към тази година? Има от няколко месеца забавяне на плащанията в доболничната и болничната помощ, което е за пръв път от няколко години насам.

Всичко се прави, защото едни 350 млн. лв. бяха отрязани от бюджета за болнична помощ. И с този ограничен финансов ресурс започнаха да се правят реформите. В САЩ отделиха 70 милиарда долара за реформа, а ние отрязахме около 500 млн. лв. Реформа без пари няма как да стане. Сега Министерството на здравеопазването прави хвърковати чети да обяснява как и кое да се прави и откриват чак сега, по време на тежките промени, един или друг кабинет. Всичко това можеше да се направи предварително - 6 месеца до година преди промените. Иначе е ясно, че това трябва да стане.

- А защо вие не го направихте?

- Аз имах 1 година като министър. Освен това не съм авантюрист - системата не беше подготвена. Близо 500 млн. лв. се инвестираха в областните и университетски болници за реконструкция и снабдяване с модерна апаратура, целият автомобилен парк на спешна помощ беше подменен. Ако ние не бяхме направили това, как щеше да се направи следващата стъпка?

- При вас хоспитализациите скочиха.

- А сега ще намалеят ли? Сега просто хората ще боледуват вкъщи. Като им се ограничи достъпът, къде ще ходят? Няма да се разболяват ли?

- Но и вие позволихте системата да стане толкова раздута, което води до настоящите реформи.

- Всичко опира до финансов ресурс. Всичко се прави с пари. Тази реформа беше грешно замислена още преди 10 години, или по-скоро не беше изпълнена така, както беше замислена. Тя тръгна с 6% здравна вноска, с които в началото се покриваше само доболничната помощ. Следващата стъпка трябваше да бъде да се увеличат приходите в системата, когато здравната каса поеме и болничната помощ. А това става с увеличение на здравната вноска. Но нито едно правителство - нито на Иван Костов, нито на Симеон Сакскобургготски, не увеличи вноската. А ние я вдигнахме само 2%.

- Които така и не влязоха в касата, а в резерва, и не се ползваха за лечение.

- Да - 400 млн. лв. от увеличението са в БНБ. Аз настоявах да влязат за лечение, но парламентът реши да ги остави в резерва на касата. И се получава това, че по финансова принуда се правят много тежки промени. В същото време трябва да се подсигури спешната помощ, за което също са нужни пари. Въпреки че ние подменихме целия автомобилен парк и ако не бяхме го направили, сега щеше да е още по-тежко. Ние увеличихме с 45% заплатите на работещите в спешната помощ. Не че станаха високи, но все пак. Ние никога не сме казвали - не, няма да правим промени. Напротив - промените са наложителни. Но в една тежка, сложна и консервативна система, каквато е здравеопазването, не трябва да се действа по този начин.

- Един от основните проблеми, заради които се стига до раздута и неефективна система, е принципът на плащане - за отчетена дейност. Трябва ли той да се промени и как?

- Когато се мина към този принцип, действително разходите скочиха. И продължава да се плаща така, нищо не се е променило. Друг е въпросът за дискутираните диагностично свързани групи и какво би се променило с тях. Правени са проучвания в здравната каса и е доказано, че разходът при тяхното въвеждане расте с 30% повече. Самите управляващи в момента казват - за да има нормално плащане в сектора, са необходими още 2.5 млрд. лв. След като всички признаваме, че тази система е недофинансирана, как искаме болниците да са на печалба и да работят?

- Излиза, че ГЕРБ правят това, което и вие - преструктуриране, лимити и продължават вашата политика. Защо протестирате?

- Защото ограничават достъпа, ние поне това не направихме. И нямаше да го направим по този начин. Защото сложиха каруцата пред коня.


Божидар Нанев: Започваме приватизацията на болниците

Българското правителство най-вероятно ще започне приватизацията на държавните болници тази година, след като приключи реформата в задлъжнелия и неефективен сектор, заяви здравният министър Божидар Нанев пред агенция Ройтерс.

Нанев смята, че интересът на инвеститорите ще нарасне, след като се въведе по-добра система за финансиране на болниците чрез привличането на допълнителни средства в публичните и частните здравни фондове. Ройтерс напомня, че повечето от 350-те болници в страната са държавна или общинска собственост. Здравният министър е съобщил още, че се обмисля нов начин за изчисляване на цените за медицинските услуги, за да могат те да отговарят на пазарните условия.

Междувременно стана ясно, че над 100 млн. лева са дълговете на болниците от цялата страна към фирмите доставчици на лекарства, консумативи и техника. Лечебните заведения може да останат без медикаменти в следващите два месеца, тъй като доставчиците не могат да си позволят да изпълняват нови поръчки. Повече от половината от дължимите плащания на болниците са просрочени. Най-големи длъжници са Военномедицинска академия и Университетската болница в Пловдив.

В писмо до медиите представители на 22 компании, доставящи лекарства и консумативи, предупреждават, че на фона на вихрещата се световна финансова криза и затрудненото кредитиране проблемът с просрочените задължения от страна на лечебните заведения лишава фирмите от всякакви оборотни средства, което пък поставя на карта тяхното финансово оцеляване. Ако те фалират обаче, това ще се отрази директно както на съществуването на болниците, така и на пациентите.


Обещаха лечение на множествена склероза

Всички пациенти, които страдат от множествена склероза (МС) ще получат лечение, успокоиха вчера от здравната каса. Десетки пациенти с (МС) звъняха в “Труд”, за да сигнализират, че от 21 януари т.г. касата не поема лечението на тези, чиято инвалидност надхвърля 65 %.

“Фондация МС общество в България” събра вчера спешно експерти, сред които и водещите невролози проф. Параскева Стаменова и проф. Иван Миланов. Там д-р Румяна Лазарова от касата обяви: “Всеки пациент, който е с увреждане от 3,5 по скалата на Куртски за МС (а тя е 10-степенна) ще продължи да получава интерфероните си, независимо дали неговата инвалидност е над 65 %. Но ще трябва да отиде на втора клинична оценка.”


Проф. Иван Миланов, не­вролог, на пресконфе­ренция:

- И няма нищо срам­но пациентът да за­яви, че е болен от

множествена скле­роза! Това да не е трипер или СПИН....

Проф. Параскева Ста­менова, невролог:

- Ама, колега, защо триперът да е срамна болест?


Закритите болници на тезгяха
Правителството най-вероятно ще започне програма за приватизиране на държавните болници тази година. Това ще стане след приключването на реформата в задлъжнелия и неефективен сектор, заяви здравният министър Божидар Нанев в интервю за "Ройтерс". Той подчерта, че интересът на инвеститорите ще нарасне веднага след като бъде въведена по-добра структура за финансиране на лечебните заведения. Приватизацията е начинът, по който трябва да се развият нещата, заяви 47-годишният Нанев, който е бивш хирург, уточнява агенцията. По-голямата част от общо 350 болници в България са държавни, от които 71 бяха в списъка със заведения, които не може да бъдат приватизирани. Нанев посочи, че това може да се промени чрез поправки в закона, след като правителството изгради ясна стратегия за разпродажбата им. Той допълни, че реформите трябва да показват резултати, за да представят инвестиционния потенциал пред инвеститорите. Корупцията в сектора е широкоразпространена и плащането на подкупи на лекарите за различни услуги е често срещано явление. .


Затягат режима за лекуване на зависимости
Парламентът ще затегне режима при лечението на различните зависимости, стана ясно след заседание на комисията за за борба с корупцията. Тя разгледа вчера сигнал на сдружение „Майки срещу дрогата" срещу израелския доктор Джейкъб Хилър. Както „Монитор" вече писа, без да има разрешение и право да работи у нас, той е отворил клиника за лечение с медикаменти на всякакви зависимости. Директорът на РЦЗ - София д-р Красимир Кушев обясни, че докторът действително няма право да лекува у нас. Сдружението на майките направило своя проверка и установило, че той се кичи с титли, които не притежава, и представя фалшива квалификация. Майките открили още, че д-р Хилър не е работил в много от световните болници, които обявява. Жалбата на организацията е подадена също до МВР и прокуратурата. Комисията за борба с корупцията ще изиска до 3 дни да получи справка за всички пациенти, преминали през медицинския му център, а до 10 февруари ще чака материали и от МВР, а също така и ще изслуша мнение на прокуратурата, преди да излезе със становище.

Здравният министър Божидар Нанев поясни, че нормативната база позволява да се промъкват различни методи на лечение и без издаване на лиценз. Затова е направено предложение за промяна в закона за наркотичните вещества, която да въведе експертен контрол върху лечението на зависимости.

Само за месец 21 болници вече затвориха врати, други 52 имат по три клинични пътеки и няма как да просъществуват, а 107 има опасност да се превърнат в обикновени поликлиники. Без намаление на пътеките са 25 областни заведения, през които се очаква да преминат 26% от хоспитализациите. С 9% по-малко договори с НЗОК ще имат 82 болници, през които ще преминат 52% от пациентите за годината. Сред тях попадат както университетски болници, така и частни заведения. Сега имаме повече болници, отколкото са нужни, и много по-често лежим в тях, отколкото е средният показател в Европейския съюз. Но не може просто да ги затворим, идеята е да подобрим здравето на българите с помощта на оцелелите. Обяснението на здравното ведомство е, че реформата се прави заради качеството. В градчетата, където има протести, здравният министър обеща гратисен период за сключване на договори с касата. За да бъде подсилено първото сито на касата тя направи тълкувание за броя на необходимите специалисти по една пътека, което допълнително затегна примката. Какво става обаче с пациентите? Към бъдещите високотехнологични болници отиват малка част от тях, само по-тежките случаи. На останалите ще трябва да помага доболничната помощ. В цели райони на страната поради липса на джипита тя е оставена в ръцете на фелдшери. Какво се случва там? Какво правим със спешните случаи - от МЗ обещават да имат повече яснота по мрежата на спешната и бързата помощ към март. До края на този месец се очаква да е готово прословутото остойностяване на клиничните пътеки, което трябва да преразпредели изливаните за хоспитализация пари. Болниците за долекуване, в каквито трябва да се превърнат част от сегашните за активно лечение, засега са с неясно бъдеще. В доста болници, както стана ясно, бюджетът е и силно снижен в сравнение с миналата година. Даже има парадокси, при някои болници договорите за клинични пътеки са увеличени, но парите от хазната - орязани. Обещанието е те да се преразглеждат на всеки три месеца. Докторите от лечебните заведения, които трябва да се превърнат в бъдещите високотехнологични центрове, на два пъти доста деликатно и тактично напомниха, че всяка реформа иска допълнителни средства. Ген. Стоян Тонев от ВМА дори изчисли, че само за укрепване на Спешната помощ ще са нужни още 300 млн. лева, които засега не е известно откъде ще бъдат дадени. Човек, без да е голям специалист, предполага, че като начало трябваше да се направят подробни и вероятно крайно досадни изчисления и анализи за всяка болница. После обществото трябваше да бъде запознато с алтернативите. Важно е как поднася идеите си и дали успява да привлече хората към тях.

Протестите обаче срещу затварянето на "ефективното" заведение обиколиха всички медии. А истината е, че и общинарите, и управителят Али, също и хората на Доган, които стоят зад бунта, отдавна са отписали лечебницата. Защото в този вид тя не върши работа на никого. В годините на управление на ДПС тук и лев не е вложен в техника и за кариерно израстване на специалисти. Затова хората се лекуват в Исперих, Кардам, Силистра... или където им видят очите. Отговорният за срива на болницата Селиман обаче ще си тръгне ненаказан. Той вече е подал документи за джипи в с.Яребица. Как ли ще се справи при тази 80% инвалидност?

Причината е в очаква­ния ръст на безработицата. В момента близо 1.5 млн. души не плащат данък здраве.

Към 31 октомври 2009 г. работодателите са внесли 230 млн. лв., които са про­пуснати да бъдат платени в срок от три години назад. Все още дължими са 199 млн. лв., уточни Шарков.

Парламентарната група на СДС е внесла питане до министър Симеон Дянков за това колко са парите на здравната каса в БНБ, ко­ито стоят по т.нар. голям

резерв, съобщи още д-р Шарков.

Преди имаше отделна сметка в БНБ по преход­ния остатък на здравната каса, сега, когато попитах­ме колко пари има касата в БНБ, ни отговориха, че не могат да кажат, защото предишният финансов ми­нистър Пламен Орешарски е разпоредил всички пари да бъдат по една сметка. Сега в БНБ не знаят по тази сметка, по която трябва да има 6-7 млрд. лв., колко са на здравната каса, колко са на общественото осигуря­ване, уточни д-р Шарков. От БНБ ни казаха, че ми­нистър Дянков знае, затова сме отправили питане към него в деня за парламента­рен контрол, допълни д-р Шарков.

Фармацевтите често са принудени да заместват лекаря. Става не само когато болните купуват медикамент без рецепта, но и с изписани препарати от лекар. Доказва го случай с дете на 1,6 години, преминало през спешно-приемното отделение на УМБАЛ „Свети Георги".

В неделя внучката ми вдигна висока температура и отидохме в Университетска болница. Лекарката ни прегледа и изписа рецепта, но в две аптеки отказаха да ми дадат лекарствата. Казаха, че отбелязаното количество е за 6-годишно дете, а не за година и половина, на колкото е внучката ми, разказа Ташка Асенова. В рецептата не е отбелязано името на доктора. На негово място има завъртян само един подпис под изписаните 3 препарата. Първият е антибиотик „Азатрил" 200 милиграма в 5 милилитра сироп, а дозировката е по 4 милилитра на ден. Следващият е сироп за кашлица „Сиракол" - 3 пъти по 4 милилитра, и „Тайлол сироп" - при нужда. В една аптека отказват да изпълнят рецептата, като се мотивират, че количеството е голямо за дете на година и половина.

Във втората - „Коларова-Вълева", съвестно коригират дозата на антибиотика. Попитах на колко години е детето и след като разбрах, че е на 1,6, намалих „Азатрил"-а от 200 на 100 милиграма. В изписаната дозировка е силен. А „Сиракол" се изписва над 6-годишна възраст, обясни аптекарката. Жената е дала и пълни указания на майката. Вписала е и възрастта на детето, тъй като е липсвала в рецептата.

Според лекари в предписанието на колегата или колежката им всичко е нормално. Имат значение тежестта на заболяването и килограмите на детето. В случая то е тежало 14 кила. За дозировката отговаря аптекарят. Ако има притеснения, ще се свърже с лекаря и ще изяснят нещата, коментира колега на доктора, който е изписал рецептата.

Не съм наясно с конкретния случай, но не намирам нещо нередно. За дете с това тегло дозата е допустима, заяви ръководителят на интензивно отделение на УМБАЛ „Свети Георги" доцент Тоньо Шмилев.

Фармацевтите обаче отпускат лекарството и също носят отговорност.
РЕЦЕПТАТА Е ДОКУМЕНТ

Много често ни се предоставят за изпълнение рецепти без необходимите реквизити. Липсват името на лекаря, специалността му, лечебното заведение, печат. Всяка рецепта трябва да съдържа и УИН (уникален идентификационен номер), обясниха фармацевти.

Когато има превишени дози, сме длъжни да се свържем с лекаря, за да ги уточним. Ако това е невъзможно - когато името му липсва или не можем да го разпознаем по подписа, ги намаляваме сами. Ако лекарят изрично настоява дозата да бъде по-висока от указаната, трябва да напише „sic volo" (така искам!), и да поеме отговорността, обясниха фармацевти. Те припомнят, че рецептата е документ и носи юридически последствия.


Ще изграждаме търговски центрове и болниците

Outlet Centers приоритет в строителството през 2010 г.
Турската строителна фирма „Intertek" излезе на пловдивския пазар покрай строежа на МОЛ „Шарково тепе". Но консорциумът е популярен в съседна Турция от 1956 г., когато е основаването му. Тук, в България, „Intertek" строи от 6 години и във визитката на фирмата могат да се видят обекти като болница „ Токуда " в София, „Rainbow Plaza ", хотел „Холидей Ин", жилищен комплекс от затворен тип „София скай".
Метин Гюрел, управител на турската строителна фирма „Intertek"

Интервю на Дани ТЕНЕВА

- Кои обекти ще са актуални тази година на строителния пазар?

- Големите Outlet Centers се очаква да бъ­дат приоритет през ця­лата 2010-та. Този вид строителство ще бъде реализирано на стратеги­чески места. Например, в близки до границата градчета и по главните възли на магистралите.

- Ще строите ли други обекти е България дого­дина и какви?

- В момента водим

преговори с няколко фирми. Строителство се очертава в областта на търговските центрове и болниците.

- Как оценявате икономическата обстановка в страната ни?

- На България все още й предстои да се развие икономически. Чуждес­транните инвеститори, въпреки че вече са по-предпазливи отпреди, все още смятат страната ви за пазар с нови възможности. Моята прогноза е, че те ще продължа­ват да инвестират тук през следващите години и това ще има позити­вен ефект върху вашата икономика. Съществува много голямо търсене на пазара, но инвеститорите трябва много внимател­но да анализират специ­фичните, местни условия

и факти.

-В „Intertek"раз­вивате ли пара­лелни, допълни­телни дейности, освен основната си - строител­ство?

- Освен че сме пред­приемачи, ние също така инвестираме и в проекти, свързани със здравеопаз­ването, и по-конкретно с управлението на болни­ци. На този етап обмис­ляме управлението на две болници в България. Освен това работим в областта на жилищното предприемачество.

- Защо новите технологии, ма­териали и су­ровини трудно навлизат на бъл­гарския пазар?

- Защото по принцип са с високи цени. Това ги прави трудно кон­курентни в ситуация на криза. Проблемът трябва да се проучи по-внимателно, защото от друга страна, тези нови технологии може да означават икономии в дългосрочен план. Още едно препятствие е и фактът, че в България след всяка направена продажба системата „клиентско обслуж­ване" и поддръжка не е добре развита и няма реална практика. Страната ви също така трябва да вложи повече усилия в привличането на производители на тези нови технологии и материали. Те могат да създадат тук свои про­изводствени фабрики, но за това може би тряб­ва да им се предоставят по-атрактивни стимули: освобождаването от да­нъци, подобрена инфра­структура и други.


Желязко Христов: Реформа се прави с професионализъм, експертност и доказателства, и с много диалог с обществото

А ние в "Хоризонт" "До обед" сега продължаваме с една от темите, която следим особено, особено настоятелно - реформата в здравеопазването. Здравната реформа започва отзад напред, това каза преди време Желязко Христов, президент на КНСБ. С ЦветелинаСтоянова решихме да продължим оттук нататък този разговор.

Продължаваме го, защото много разнопосочни сигнали идват и се включваме в дискусията, за да изясним най-вече на хората защо, в името кого се прави тази реформа и дали тя наистина е в името на пациента или в момента се диктува от липсата на пари в държавата, защото масово орязване на бюджетите на болниците, дори на големите болници има в момента, които би трябвало да поемат и по-големия поток пациенти там, от където болници не сключиха договори със здравната каса и хората така или иначе са принудени да търсят, дали принудени, това е част от реформата, да търсят точно големите болници и добрите специалисти, които пък също нямат пари.

Д-р Христов, дали назрява вече този тип социално напрежение,който може да добие някаква масовост и да роди в ход поправка на реформата, така, както я очертават от правителството?

Желязко Христов:

Добър ден на уважаемия ви екип, на уважаемите слушатели. Болезнено чувствителен съм по тази тема. Тя е много дълга и много болезнена. За кого е здравеопазването в България? На първомясто, трябва да припомним, че е за гражданите. Когато се казваправим реформа, реформата трябва да има ясна цел. Тя трябва да гарантира на гражданите равнопоставеност за здравна грижа и да гарантира профилактиката и националната здравна сигурност за трудовите хора, за гражданите на България. Какво правим в момента? Здравният министър не закрива болници. . .

Репортерка:

Общините ще го направят.

Ж. Христов:

Той просто благославя 4 критерия, които ще доведат до паданена болниците под 4 отделения. Издръжката ще бъде невъзможна. Те ще фалират. Критерии - да, реформа - да, но каква реформа и какви са критериите? Ако бяхме започнали не по начина, по който правим това в България, и бяхме постигнали съгласие с местните власти, с регионалните власти, през един професионален дебат с аргументи за здравеопазване, базирано на доказателства, а, за да се случи то, има много аргументи. Ние скоро получихме от министерството много информация - и за здравните потребности на

населението въз основа на демографски анализ, на числеността, и върху възрастовия полов състав на населението, и заболеваемостта. Те затова се правят тези неща, характеристиката, епидемична и ендемична, отстоянието на регионите, смъртността на населението, и въз основа на тези здравни потребности да се определят необходимите материални, човешки и финансови ресурси. Така се прави реформа в нормалния

свят. А не по български, прибързано и хаотично взаимстване на идеи и на възгледи.

Репортерка:

Има обаче податки, че това нещо може да се поправя в ход. Ще

цитирам премиера Бойко Борисов. . .

Ж. Христов:

Да, това е от вчера, от Бургас, вие сте права, забелязах податката от заместник-министъра Валерий Митрев. Ясно обаче днес трябва да кажем, че намерението е добро за реформиране, но е изкривена реформата. Търси се финансова ефективност без оценка на социална целесъобразност. На какво сме свидетели? На една принудителност в действията на властта и здравната каса към малките болници и една рестриктивност, която е безкрайно опасна,бих казал драматична, с масовото орязване на бюджетите за тази година на големите болници в цялата страна, независимо от собствеността, публично здравеопазване или частно здравеопазване. За какво става дума? Става дума за един процент,поне за първите 3 месеца личи, но той има и годишна разбивка, аз разполагам с информация за това от мениджъри на големи болници, той надхвърля 40-50 процента. Говоря за рестрикцията.

Репортерка:

По-малко пари, така ли?

Ж. Хрисов:

По-малко пари. В същото време счетоводните отчети, добре информирани твърдят, че те не са погледнати от управляващите и че там дълговете, в счетоводните отчети на тези болници, са 2-3 пъти по-високи. Най-силна е рестрикцията към университетските болници, работи елитът на България, здравен. Те трябва да поематпациентите от общинските болници, все едно при структуриране, при ликвидиране и пр. Например, конкретен пример, УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив, дълг, завещан - 39 милиона. Дългът стои. 2009г. преведени пари 67 милиона, 2010 г. - 56 милиона. Същото се отнася за "Пирогов", "Света Ана", "Свети Иван Рилски", списъкът е дълъг. Рестрикцията там е до 10 милиона. В същото време. . .

Репортерка:

Сега обаче ще ви попитам нещо друго...

Ж. Христов:

За 21 болници стои нула лева.

Репортерка:

Ще ви попитам нещо друго, което също се очертава като конфликт. Ръководителите на болниците като че ли влизат в конфликт с лекарите. Стоят зад реформата, искат я такава, каквато им се предлага. Поне така излиза в медийното пространство.

Ж. Христов:

В медийното пространство излиза така от ръководители, които мислят прореформаторски, но от ръководители, които са назначени през псевдоконкурси от управляващото мнозинство като мениджъри, принадлежни на управляващата партия.

Репортерка:

Все пак реформа се прави със свои хора.

Ж. Христов:

Реформа се прави с професионализъм, експертност и доказателства, и с много диалог с обществото.

Репортерка:

Накратко кажете вашите предложения, които биха подобрили хода на тази реформа и ще са конструктивни и не толкова болезнени вероятно.

Ж. Христов:

Да се преустанови такъв тип реформа, която под натиска от липсата на достатъчно средства, а в същото време ресурсите на българските граждани за здравни осигуровки и трансферът от държавата стоят във фискалния резерв без ясна финансова и социална оценка на последиците. Да се върнем и сложим проблемите на масата. Нереално е твърдението, че закритите болници ще се превърнат в структури на извънболничната помощ. Сроковете за сключване на договори са до 15 февруари. Остана една седмица. А регистрацията на ново дружество изисква минимум 2 до 3 месеца, още повече, че средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ за 2010 са 800 000 лева по-малко спрямо 2009. Простички и ясни неща трябва да се направят. Онова, за което говорихме, че Министерството на здравеопазването трябва да предприеме, защото то носи политическата отговорност, казвам го с безкрайна коректност.

Репортерка:

Добре, вие в диалог ли сте с това министерство?

Ж. Христов:

Да, диалог има, но няма чуваемост. Очевидно няма чуваемост. И така, реформа на всяка цена, която ще доведе до псевдореформа без човешко лице.

Репортерка:

Ще овладеете ли протести там, където те възникват, или ще продължите да страните?

Ж. Христов:

Защо трябва да ги овладяваме? Напротив, нашите структури

участват в протестите от град Левски до други градове, където хората - местна власт, здравна гилдия, пациенти... Това направиха управляващите, за първи път успяха да обединят толкова равнопосочни интереси. Защо? Защото вече не говорим за национална и регионални здравни карти, които да са в съответствие с изискванията не на друго, а на закона за лечебните заведения. Преструктурирането трябва да стане с местната власт, социалните партньори, гилдията и пациентите. На второ място, яснота трябва да даде държавата не в откриване на някакви центрове за спешна помощ, а яснота за транспортното обслужване на болните.

Репортерка:

Повече линейки щяло да има.

Ж. Христов:

А, щяло да има. До най-близките здравни заведения трябва да бъде гарантиран транспорт. Спешната помощ обаче гарантира на спешно болните, а за останалите граждани, пациенти, проблемът остава. Не можем да се примирим, с болка казвам това.

Репортерка:

Няма да се примирите, обаче ще се примирите ли с това, коетосе случва на трудовия пазар, и ако съберем кризата, безработицаплюс тази, която провокира социално напрежение в здравната система, можем ли да говорим през март-април за някакъв бум на такова напрежение, за излизане масово на хора на улицата и. . .

Ж. Христов:

Искам да завърша с едно изречение и веднага преминавам в отговор на вашия въпрос за трудовия пазар. Не можем да се примирим, че бедни ще умират затова, че нямат пари за транспорт,затова, че ромски деца няма да бъдат транспортирани до областното здравно заведение на 80 километра, от самотните възрастни хора, на които децата или ги има, или са на отстояние от тях. Държавата е длъжна да даде отговор на всички тези въпроси. Това е национална здравна сигурност. И не на последно място българската държава трябва да прецени деблокирането на парите за здраве. Не може да стоят във фискален резерв парите при дефицити на болниците, натрупани, ужасни и т.н.

Репортерка:

Смяна на философията на реформата искате. Ще има ли, последно, с една дума, ще има ли социални бунтове през пролетта?

Ж. Христов:

Пазарът на труда, безработицата безспорно ще нараства.

Репортерка:

Само дума ще ви помоля, тъй като идват кратките новини. . .

Ж. Христов:

Рецесията ще се задълбочава, безработните ще нарастват. Ясное, че дори при растеж безработицата ще се задържи висока. Ясно е, че тя по-бавно ще възстанови заетостта и тук не можем да не кажем, че и размерът на обезщетенията, включително един лекар, който сега ще излезе на пазара на труда, отива на 240 лева.

Водеща:

Благодаря ви. Доктор Желязко Христов, президент на КНСБ.

И трите болници на територията на Разградска област са сключили договори с Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/, съобщи директорът на Регионалния център по здравеопазване в Разград д-р Ася Генева на пресконференция в областната управа по повод на реформата в здравеопазването.

Многопрофилнита болница "Св. Иван Рилски" в Разград ще работи по 185 клинични пътеки или с 16 по-малко от миналата година. Клиничните пътеки в болницата в Исперих са 81 при 96 за миналатагодина, а кубратската болница ще изпълнява 52 клинични пътеки, с една пътека по-малко от 2009 г.

По думите на д-р Генева са отпаднали пътеки, по които основно не е работено - хирургични и гастроентерологични пътеки от много висок клас, изискващи скъпа апаратура, с която лечебното заведение не разполага.

В региона няма да бъдат разкрити спешни кабинети, защото няма съкращаване на дейността, поясни Ася Генева. И в трите болници работят филиали на Центъра за спешна медицинска помощ, освен това на територията на тези лечебни заведения има разкрити и медицински центрове за извънболнична медицинска помощ, допълни тя.

В многопрофилната болница за активно лечение в Разград има 93 лекари, в МБАЛ в Исперих - 37, а в болницата в Кубрат - 31 лекари, каза д-р Камелия Станева - директор на РЗОК. В сравнениес 2009 година се наблюдава ръст на лекарите, работещи в здравните заведения в Кубрат и в Исперих, отбеляза тя.Д-р Станева информира още, че осигурените лица на територията на областта са 114 280, неосигурените са 25 191, а избралите личен лекар към момента са 139 471 души.

Създаването на областен болничен консорциум е пътят за решаването на проблемите на здравеопазването в Ямболска област, като се отговори на изискванията на реформата и се задоволят нуждите на пациентите. Това заяви заместник-министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев след среща с ръководителите на болничните заведения в областта.

В консорциума могат да влязат МБАЛ "Св. Пантелеймон" в Ямбол, МБАЛ "Св. Иван Рилски" в Елхово, спешният медицински център и ДКЦ 1, а в перспектива - и двете частни лечебни заведения, допълни д-р Митрев.

Целта на обединението е с общите усилия на целия кадрови ресурс в областта, в рамките на одобрените клинични пътеки, да се предоставят 24-часов прием на пациенти и тяхното лечение в съответствие с изискванията на европейските стандарти,поясни заместник-министърът.

Д-р Митрев отбеляза категоричната решимост на министерството да извърши реформата без отстъпление от принципите, които държавата е определила.

В същото време ще бъде повишен контролът в здравеопазването, каза той и посочи въвеждането на кръстосани одити на работата на Здравната каса. Новосъздадената Агенция за медицински одит ще проверява качеството на работата на лекарските екипи, ще се работи и с пациентски организации, допълни той.

Изхвърлят частни медицински структури от болниците

Договорите за наем или съвместна дейност на болници с частни структури за извънболнична помощ ще бъдат преразгледани – това е решило на свое заседание ръководството на здравното министерство, научи Zdrave.net. Според авторите на идеята, целта е да се използва по-добре капацитета на наличната апаратура в болниците и да се подобрят приходите. Предизвестия за прекратяване на договорите ще получат частните медицински структури, които оказват извънболнична медицинска помощ, без да са ангажирани с работата на болницата по клинични пътеки. За онези от тях, които са ангажирани с работа по пътеки, ще трябва да се изготвят справки колко пациенти и по какъв начин са обслужили, а Районните центрове по здравеопазване ще анализират данните. Според запознати, това трябва да се случи до началото на март.

МЗ въвежда критерии за болниците, които отпускат скъпоструващи лекарства

Министерството на здравеопазването въвежда критерии за лечебните заведения, които могат да отпускат скъпоструващи медикаменти по Наредба 34. Целта е да се въведат ясни правила, за да се гарантира максимален достъп и надеждност при осигуряването на лекарствата, обясняват от ведомството.

Според новите критерии лечебното заведение трябва да има разкрита болнична аптека с валидно разрешение. Също така то трябва да притежава „Много добра” или „Отлична” акредитационна оценка. Изискването се отнася за болничната аптека и за структурата, в която ще се осъществява лечението. Според критериите осъществяваната лечебната дейност, за която болницата кандидатства за получаване на лекарства следва да отговаря на медицинските стандарти.

Сключването на договори по новите критерии ще стане до 15 февруари. Към момента скъпоструващите медикаменти се предоставят от близо 150 болници и диспансери.

Скоро една пета от разходите на САЩ ще отиват за здраве

Разходите за здравеопазване в САЩ през следващото десетилетие ще нарастват по-бързо от ръста на икономиката и до 2019 г. почти 20 цента от всеки похарчен долар ще отиват за здраве. Това стана ясно в четвъртък от правителствен анализ, цитиран от Reuters.

Икономисти от центровете на Medicare и Medicaid са обявили в нов доклад, че през следващото десетилетие националните разходи за здравеопазване ще нарастват средно с 6,1% годишно - до 4,5 трилиона щатски долара през 2019 г. Миналата година в САЩ за здравеопазване са похарчени около 2,5 трилиона долара.

САЩ харчат за здраве повече от всяка друга държава в света, въпреки че 46 млн. души нямат медицински застраховки. Усилията на президента Барак Обама да прокара нов закон, който да увеличи покритието и да ограничи разходите, се препънаха в Конгреса, където демократите загубиха крехкото си мнозинство след неуспеха си на изборите в Масачузетс миналия месец, коментира Reuters.

Друг акцент от същия доклад избира Associated Press – до 2012 г. федералните и държавни програми ще плащат половината разходи за здравеопазване в САЩ. До 2019 г. пък делът на публичните разходи ще достигне 52% от общите. През 2009 г. програмите за възрастни и социално слаби в САЩ са налели 1,2 трилиона долара в щатското здравеопазване, а от работодатели и частни плащания са дошли останалите 1,3 трилиона. Въпреки финансовата криза, разходите за здравеопазване са нараснали с 5,7% спрямо 2008 г. Правителствените разходи обаче нарастват три пъти по-бързо от частните и се очаква скоро да ги надминат, допълва Associated Press.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: