5 юни 2010 г. Тема: здравеопазване договарят 1,5 млрд лв с общините
Кой кой е в бизнеса с медицински изделия
Изтегляне 416.58 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Кой кой е в бизнеса с медицински изделия
- Усмивки за болничната реформа
- Няма да се съобразяваме с цените на лекарствата в Гърция
- Андрей Кехайов дава Божидар Нанев на прокурор
- Д-р Божидар Нанев: Кредитът не ощети, а спаси БЛС
Кой кой е в бизнеса с медицински изделия Разглеждайки компаниите, които са печелили най-много търгове, обявени от големите държавни болници, прави впечатление, че повечето от тях са еднолични дружества или се ръководят от членовете на една фамилия. Което съвсем не им пречи да играят на пазар за милиони. (кардиостимулатори, сърдечни клапи, стентове и други) "МЕДИМЕКС-П-ЕООД, София Дружеството се занимава с търговия на едро и е еднолична собственост на Михаела Соколова. Заедно с Елка Петрова тя притежава и „Ем Медикал" ООД, което предлага фармацевтични, медицински и ортопедични изделия на едро. Любопитното е, че съдружничката Елка Петрова има фирма ЕТ „Медимекс - Петрова", която по документи се занимава с търговия и посредничество на чуждестранни фирми у нас, но в същото време участва в търговете за медицински консумативи на големите кардиологични болници в страната. В средата на 2009-а компанията печели обществена поръчка, обявена от „Света Екатерина", за скромната сума от 21 614 лв. без ДДС. Но в началото на тази година „Медимекс - П" подписва договор за 3.225 млн. лв. с Националната кардиологична болница за доставка на консумативи за сърдечносъдова хирургия, клапно и съдово протезиране. По този начин взима най-голям дял от поръчка за общо 10.7 млн. лв., възложена на още 25 фирми. "МЕДИМАГ - МС" ООД, СофИЯ Занимава се с търговия на едро с фармацевтични, медицински и ортопедични изделия и е собственост на председателя на Асоциацията на производителите и вносителите на медицински изделия Силвия Петрова и съдружника й Румен Петков. Той е едноличен собственик на „Йотта Мед" ЕООД, което търгува с медицински консумативи и апарати, но извършва и поддръжка на медицинска апаратура. Интересното е, че двамата притежават още една фирма на пазара на медицински изделия - „Новимед" ООД, която често печели малки обществени поръчки за доставка на консумативи. Силвия Петрова притежава и 50% от „Медимаг - С" ООД със същия предмет на дейност (останалата половина от дяловете са в Магдалена Шумкова, която е едноличен собственик на фирмите „Био Интернешънъл" и „Елит -1", търгуващи с разнообразни стоки). По-любопитното е, че председателят на асоциацията управлява Консорциума „Меди Вайс", а фирмата „Медимаг - МС", заедно с компанията за дограми „Вайс Профил", притежават равни дялове от капитала му. С две думи, може да се предполага, че Петрова има сериозна връзка със здравноосигурителния фонд „Вайс Медика", собственост на производителя на дограми. Дори и да не е така, „Медимаг - МС" печели търгове на най-голямата кардиологична лечебница у нас „Света Екатерина", както и поръчки на болница „Лозенец", които само за миналата година надхвърлят 7.5 млн. лева. "ИНТЕРЛГРО - 90" ЕООД, София Предметът му на дейност е търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки, а единствен собственик е Владимир Стевков, който притежава и 30% от дяловете в конкурентната „Аргос - 98" ООД, където управлява заедно с Теодора и Стефан Андрееви. През 2008 и 2009 г. „Интерагро 90" доставя кардиостимулатори за близо 1.4 млн. лв. на старозагорската болница „Проф. д-р Стоян Киркович" и плевенската „Георги Странски". През април миналата година подписва едногодишен договор със „Света Екатерина" за 2.28 млн. лв., а само преди месец спечели търг на Националната кардиологична болница за 2.74 млн. лева. 
Кой кой е в бизнеса с медицински изделия (тазобедрени и коленни стави, протези и други) "ИМПЛАНТ - Г ООД, Етрополе Според Търговския регистър фирмата се занимава с „други разнообразни производства, некласифицирани другаде". Управляващи и собственици с равни дялове са Иван и Димитър Герчеви. Иван Герчев притежава една трета от капитала в групова практика за специализирана медицинска помощ по ортопедия и травматология - „Етроимплант" ООД, а Димитър Герчев има собствена фирма ЕТ „Имплант - Димитър Герчев", която се занимава с производство на медицинско и хирургическо оборудване и ортопедични апарати. Освен това Димитър е и в туристическия бизнес -управител е на Сдружение „Туристическо дружество Еверест", което поддържа туристически спални и хижи. На 23 септември 2008 г. компанията печели обществена поръчка на Специализираната болница по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев" в София и подписва тригодишен договор за доставка на ортопедични имплан-ти на обща стойност 507 хил. лв. с ДДС. Година по-рано печели друг търг на лечебното заведение за 169 хил. лв. без ДДС. Често обслужва университетската лечебница „Д-р Георги Странски" в Плевен и е почти единственият доставчик на болница „Проф. д-р Ал. Герчев" в Етрополе, на която осигурява системи за ендопротезиране на тазобедрени стави. "Медицинска техника инженеринг" ЕООД, София Фирмата търгува на едро с фармацевтични, медицински и ортопедични изделия и е собственост на Славина и Ангел Христанови, които я притежават заедно с „Медидом" АД, управлявано пак от тях двамата и от Йонка и Христан Христанови. Според данните от Булстат компанията участва в управлението на Българската асоциация на вносителите на едро и на производителите на медицинска апаратура и консумативи. В края на миналата година печели търг на столичната болница „Лозенец" и подписва едногодишен договор за доставка на ортопедични импланти за общо 157 198 лв. без ДДС. Преди това е осигурявала коленни и тазобедрени протези за лечебницата в Стара Загора. Един от сериозните търгове, които печели в края на миналата година, е за периодична доставка на средства за ставно протезиране и импланти за неврохирургията за нуждите на Военномедицинската академия в София. Договорът е за две години и ще донесе на дружеството 12.4 млн. лева. "Сто ФАРМА" ООД, София Компанията също е дистрибутор на фармацевтични, медицински и ортопедични изделия с трима собственици - Виолетка Ивановска, Йона Пейчева и Галина Ковачева, които не участват в други фирми. От години „Сико фарма" работи със софийската болница по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев", като от 2007-а до днес е спечелила търгове за над 2 млн. лева. В края на 2009-а болница „Царица Иоанна" в столицата също й възлага доставката на системи за заместване на тазобедрена става и коленно ендопротезиране, срещу което компанията получава 184 126 лв. без ДДС. Обслужва също така университетската лечебница „Д-р Георги Странски" в Плевен, както и отделението по ортопедия на болницата в Стара Загора. "ПСДКомерс" ООД, София Основното занимание на фирмата е всякаква търговска дейност, но с акцент върху медицинските и ортопедичните стоки. Според информацията в Търговския регистър нейни собственици и управители са съпрузите Боряна и Веселин Даскалови, а Изабела Петрова притежава минимален дял. Веселин Даскалов е едноличен търговец и държи 33.3% от търговския посредник „Хеви Трейд - 97" ООД, а Изабела Петрова е собственик на две други фирми - едната продава парфюмерийни и козметични стоки, а другата - хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. „ПСД Комерс" обаче е основен играч на пазара на ортопедични стоки. В края на 2009-а фирмата подписва двегодишен договор с плевенската болница „Д-р Георги Странски" за 810 хил. лв. и още един двегодишен договор с Военномедицинската академия в София за 2.1 млн. лева. "ЕКОС МЕДИКА" ООД, София Негови собственици са Елка Петрова и Николай Шейков, които обаче имат и друг бизнес. Двамата притежават собствена фирма за търговия на дребно с разнообразни стоки „Девиком" ООД, компанията „Медитех", която се занимава с транспортна дейност и обработка на опасни отпадъци, както и дружеството „Екос", което работи в областта на търговското посредничество. Освен това държат мажоритарните дялове в „Тертон" ООД, занимаващо се с внос и дистрибуция на торове, торф и торфени субстрати, в „Екос Импекс" ООД, което търгува с химични продукти, както и в „Екос Комерс" ООД, което доставя фармацевтични, медицински и ортопедични изделия. От 2008 г. досега „Екос Медика" обслужва големи държавни болници като „Света Екатерина", плевенската „Д-р Георги Странски", Военномедицинската академия и Националната кардиологична болница, печелейки търгове за общо над 3 млн. лева.
Усмивки за болничната реформа Дългоочакваната болнична реформа ще види бял свят само след месец. Лечебниците няма да се чудят как да свържат двата края, а ще имат избор - да хлопнат врати или да се преобразят в хосписи и здравни заведения за долекуване. Перспективата никак не е розова, но по думите на здравния министър Анна-Мария Борисова това е единственият възможен сценарий. Искат или не, лечебните заведения ще трябва да се реформират. Въпросът "как?" обаче все още стои без отговор. Ако се вярва на Борисова, в подопечното й ведомство кипи трескава работа. "Защото просто постигаме и има на какво да се радвам вече, макар че е минал месец и няколко дни", усмихна се тя в ефира на популярна телевизия. По думите й Националната здравна карта успешно се придвижва към пленарната зала в парламента, след като депутатите в Комисията по здравеопазване се съгласиха тя да е със задължителен характер - т.е. само болниците, които попадат в нея, да работят със здравната каса и да ползват публичен ресурс. Почти не е останал сектор без приет медицински стандарт за работа, не пропусна да се похвали Борисова и допълни, че експертите в министерството вече умуват как да облекчат процедурите по кандидатстване за еврофондовете, за да осигурят допълнителни средства за изпълнителите на медицинска помощ. Но голямата новина от седмицата е, че клиничните пътеки за долекуване са готови и могат да се приведат в действие още в края на месеца - от 21 юни. С две думи, още през юли болниците за активно лечение, които сега едвам кретат в очакване на бъдещите реформи, ще могат да започнат преструктурирането. Само че всичко това няма как да се случи така бързо, както си го представя проф. Борисова, защото промените минават през продължителна административна процедура, с която ресорният министър очевидно все още не е запознат. За да бъдат приети нови клинични пътеки, е необходимо да се подпише анекс към действащия Национален рамков договор. За целта съсловните организации на лекарите и стоматолозите трябва да организират извънредни форуми, които да разрешат на ръководителите им да сложат подписите си под документа. На здравната каса пък ще й се наложи да свика надзорния си съвет, който да оторизира изпълнителния директор да направи същото. Чак след това се организират специални срещи, на които се разглеждат цените и обемите на клиничните пътеки, предложени от здравното и финансовото министерства, за да се реши в какъв вид да бъдат добавени в рамковия договор. Цялата тази процедура ще отнеме доста повече от 20 дни, тъй като само свикването на извънреден Събор на лекарите и стоматолозите отнема месец. В случай че едните или другите имат забележки към клиничните пътеки, приемането им със сигурност ще се забави допълнително. Напук на амбициозните планове на кабинета за бърза и сигурна болнична реформа. Но това не е единственият препъникамък. Стане ли дума за промени, всички планове опират до едно и също нещо - парите. С каквито системата в момента не разполага. Противно на всеобщия финансов колапс в държавата и най-вече в здравния сектор обаче, министър Борисова изненадващо обяви, че "пари за преструктурирането на болници има". Но не уточни къде са. В бюджета на Националната здравна каса за тази година такива средства не са предвидени и няма как да се появят от въздуха. Планираната актуализация с 220 млн. лв. ще покрие само дупките в бюджета за болнична помощ и ще помогне на осигурителното ведомство да възстанови регулярните плащания към договорните си партньори, опасяват се от Българския лекарски съюз. Бъдеща актуализация пък е напълно невъзможна, защото, както в. "БАНКЕРЪ" разясни в миналия си брой, в депозитната сметка на касата в Българската народна банка ще останат едва 130 млн. лева. А предвиденият излишък от 830 млн. лв. е планирано преизпълнение на приходите, което трябва да се формира в края на годината, ако се изпълнят заложените постъпления от 2.519 млрд. лева. Може би парите ще дойдат от икономии? Ако в страната останат 130 болници за активно лечение (бройка, която е напълно достатъчна, за да покрие нуждите от медицинска помощ на населението, според министър Борисова), публичните разходи в сектора няма да са толкова високи. Звучи логично, при положение че останалите 270 лечебници престанат да съществуват, съответно и да ползват обществения ресурс. Но е достатъчно само половината да се превърнат в болници за долекуване, за да поставят бюджета за здраве отново пред изпитание. Работата е там, че продължителната грижа за болните не се свежда до закупуването на няколко комплекта чаршафи и достатъчно количество обезболяващи, за да се чувстват те комфортно. В хосписите по света има не само легла, но и скъпа модерна апаратура, която засича и най-лекото отклонение от здравните показатели на пациентите, за да може при нужда те да се откарат в най-близкото лечебно заведение и да бъдат стабилизирани. Това само по себе си налага и поддържането на добър автомобилен парк с оборудвани линейки, които да обслужват спешните случаи. В последна сметка става дума за стотици милиони, които досега здравното министерство успяваше да осигури чрез заемни споразумения със Световната банка. Отсега е ясно, че подобни разходи няма да са по силите на лечебниците, което свежда избора им до един-единствен вариант - да затворят вратите си. Анна-Мария Борисова обаче не губи надежда и е убедена, че допълнителните средства за болничните реформи ще бъдат отпуснати, "когато влезе в сила всичко това, за което работим толкова усилено". Само че напоследък все по-малко хора вярват на думите й. Може би защото с приказки лесно се симулира дейност, но е невъзможно да "се усмихнеш" на успехи.
Няма да се съобразяваме с цените на лекарствата в Гърция В броя си от 29 май в. „БАНКЕРЪ" информира за решението на гръцкото правителство административно да намали цените на лекарствата в страната с 3 до 27% в зависимост от ценовата група, в която попадат. Указът бе издаден в началото на май, заплашвайки да смъкне под поносимия минимум стойността на медикаментите у нас, тъй като южната ни съседка е една от референтните държави, с които България съобразява ценовата си регулация. Впоследствие английското фармацевтично издание„Скрип" (Scrip) съобщи, че кабинетът в Гърция е обявил мярката за временна, уточнявайки, че по-ниските цени няма да се ползват като референтни. Ако обаче те бъдат публикувани официално, европейските страни,които са обвързали лекарствените си цени с Гърция, ще бъдат задължени да се съобразят с тях. За разяснение на случая „БАНКЕРЪ" се обърна към Министерството на здравеопазването, откъдето получихме следния отговор: „Указът на гръцкото правителство от 12 май 2010 г. регламентира временно намаляване на цените на лекарствени продукти от 3 до 30%, според ценови показатели, като при най-евтините е с 3%, при най-скъпите - до 30 процента. В референтния сайт, където е публикувано официално това решение, е посочено, че тази мярка е валидна до регистриране на цени от страна на производителите, като новите цени следва да се изчислят на база трите най-ниски регистрирани цени в ЕС. В информацията по този повод се казва, че тези наложени цени са временни и не следва да се използват за ре-фериране. По първоначален анализ на Министерството на здравеопазването чрез тази временна мярка на гръцкото правителство само определени лекарствени продукти са с цени, по-ниски от регистрираните в България. От българска страна е изпратено официално запитване до гръцката страна с молба за уточняване на предприетите мерки и тяхното нормативно регламентиране. Отговорът ще даде възможност за предприемане на съответни действия от Министерството на здравеопазването по служебно регулиране на цените. Новото ръководство на МЗ и НЗОК е стартирало разговори с производителите на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък с цел договаряне на по-ниски цени на продуктите, платими с обществен ресурс. Не е обсъждано отпадане на Гърция като референтна държава. Предвиждат се промени в лекарствената регулация. На този етап те ще бъдат насочени към по-справедливо разпределение на финансовия ресурс на МЗ и НЗОК за осигуряване лечението на повече пациенти." 
Андрей Кехайов дава Божидар Нанев на прокурор Бившият председател на БЛС Андрей Кехайов и хора от екипа му подават днес сигнал до главния прокурор и градския прокурор на София с искане за проверка дали действия или бездействия на предходното ръководство не са ощетили съсловната организация. На пресконференция днес Кехайов заяви, че под ръководството на д-р Божидар Нанев е пропусната възможността да се изтегли ДДС от 100 000 лв., като е отказано да бъде подписан ревизионен акт. Д-р Нанев е изтеглил и банков кредит на принципа „кон за кокошка”, като е ипотекирал земята, предназначена за строеж на Дом на лекаря в София, на стойност 9,2 млн. лв., за много по-нисък заем, каза друг бивш председател на БЛС – д-р Димитър Игнатов. През 2006 г. с договор за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост БЛС получи безвъзмездно от държавата недвижим имот от 1760 кв. метра в центъра на София. Преди дни на сайта на съсловната организация бе изнесена информация, според която във връзка с изграждането на Дом на лекаря, през 2008 г. са изтеглени кредити от „Токуда банк”. От БЛС като съсловна организация са изтеглени 162 000 лв. за разрешението за строеж, а от Български лекар ЕООД – като търговско дружество, собственост на БЛС - 234 582 лв. На 7 май 2009 г. с договор за банков кредит между „Корпоративна търговска банка” АД и БЛС е отпуснат кредит на съсловната организация в размер на 420 хил. лв., с период на погасяване до 15 април 2014 г. и вноска от 8750 лв. С него са рефинансирани старите кредити към „Токуда банк” при годишна лихва 9% и гратисен период 12 месеца. Кредитът от „Корпоративна търговска банка” е обезпечен с ипотека на земята от 1760 кв. м., ипотека върху правото на строеж и особен залог върху банковите сметки на БЛС. На пресконференция днес, на която бе обещано да се изнесе „цялата и единствената истина” около Дома на лекаря, Андрей Кехайов отхвърли всички обвинени срещу себе си и на свой ред обвини наследниците си начело на БЛС в липса на прозрачност и неизгодни договори. Кехайов заяви, че изтегления по негово време кредит от 230 хиляди лева е бил обезпечен с лични средства и никъде в договора нямало клауза, че ако средствата не се изплащат редовно, това ще се отрази на земята на БЛС или на лекарите. „При невръщане на кредита аз изгарях с тези средства и нямаше да съжалявам, важното беше да отидат по предназначение. Направил съм го с личните си средства и собствената си отговорност”, каза експредседателят на БЛС. По негови думи, в момента липсват оригинални документи за начина, по който Нанев е обезпечил кредита и е заложил земята. За пореден път Кехайов заяви, че е оставил съсловната организация с материални активи на стойност 10 млн. лв. – земята на стойност 9,2 млн. лв., отпусната безвъзмездно от държавата, готов проект на стойност 580 хиляди и разрешение за строеж за 163 хиляди. Участниците в днешната пресконференция настояха да се изпълнят решенията на последния събор на БЛС, сред които да се свика извънреден събор за сключването на анекс към НРД и да се обсъдят действията във връзка с Дома на лекаря. Д-р Димитър Игнатов пък призова сегашното ръководство на БЛС да направи публично достояние финансовата информация за съсловната организация. „Досега би трябвало на сайтовете на всички регионални колегии и на националния сайт да бъдат качени всички финансови параметри като приходи, разходи и имущество”, смята той. Така според д-р Игнатов ще бъдат предотвратени слухове и злоупотреби. Д-р Божидар Нанев: Кредитът не ощети, а спаси БЛС „Тегленето на кредита не ощети, а спаси дейността и имуществото на БЛС”. Това е становището на бившия здравен министър и председател на БЛС д-р Божидар Нанев във връзка с изнесените в последните дни данни и коментари около кредита за Дома на лекаря. „Когато постъпихме в длъжност установихме, че имаме задължения от 485 хил. лв. и никакви налични средства в сметките на организацията. Около 230 хил. лв. от тези задължения бяха изискуеми до два-три месеца от банката-кредитор, а другите бяха разсрочени в рамките на шест месеца. Вноските бяха големи и нямаше откъде да се вземат средства за погасяването им, тъй като постъпленията от членски внос не бяха достатъчни. След заседание на УС и НС няколко колегии приведоха авансови суми за шест месеца. Така събрахме едва 60 000 – 70 000 лв. Направихме опит да си върнем и въпросното ДДС от 100 хил. лв. С ревизионен акт и ясни аргументи обаче НАП отказа да го изплати. Така се наложи да теглим кредит, в противен случай БЛС щеше да изпадне в несъстоятелност и да се наложи запор над сметките и имуществото на организацията. Решението за кредита беше съобразено с изискванията на закона за съсловните организации. На заседание на УС се реши да се вземе кредит срещу ипотека на земята и правото на строеж, каквито бяха изискванията на единствената банка, която изобщо се съгласи да ни отпусне заем. Оригинални документи за сключването на договора има в БЛС, при нотариуса, службата по вписвания и в банката. Всички тези подробности са ясни и в писмения отчет за работата ми като председател на БЛС, който предадох на председателя на контролната комисия на последния събор на организацията”, заявява още д-р Нанев. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 416.58 Kb. Сподели с приятели:
|