МАРТИН ЛУТЪР КИНГ, Нобелов лауреат за мир

44. МАРТИН ЛУТЪР КИНГ, Нобелов лауреат за мир

“Аз не знам какво ще се случи оттук нататък. Очакват ни трудни дни. Не се плаша за себе си, защото аз вече бях на върха на планината. Като всеки човек и аз бих искал да имам дълъг живот; дълголетието е хубаво нещо, но сега не ме е грижа за това. Аз просто искам да върша Божията воля. А Бог ми позволи да се изкача на планината и оттам аз погледнах към Обещаната Земя. Аз може да не съм с вас, когато навлизате в тази земя, но искам да знаете, че всички ние като народ ще успеем да я покорим. Затова аз съм щастлив и не се страхувам от нищо. Никакви заплахи не могат да ме разколебаят. Моите очи вече виждат славата на идващия Господ.” (MARTIN LUTHER KING, “The Words of Martin Luther King, Jr.”, New York, Newmarket Press, 1983, 94).

“Дълбоко врязано във фибрите на нашата религиозна традиция е убеждението, че хората са създадени по образ и подобие на Бога, и че техните души имат безкрайна метафизична ценност и ненакърнимо достойнство. Ако почувстваме дълбочината на това морално убеждение, ние вече никога няма да можем да се примирим с факта, че в този свят все още има страдащи и гладуващи хора.” (КИНГ, цитиран в “Peace!”, Marek Thee - editor, UNESCO Publishing, 1995, 374).

“Ние трябва да посрещаме омразата с любов. Трябва да се изправяме срещу физическата сила с нашата духовна сила. Има един глас, който ехти от дълбините на времето, казвайки: ‘Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат и се молете за онези, които ви мразят’. Тогава и само тогава, вие ще можете да постъпите в училището на вечния живот. Същият този глас отеква с космическа сила: ‘Всички, които са хванали меч, от меч ще загинат’. А човешката история е изпълнена с избелелите кости на нации, които са пренебрегвали това предупреждение.

Ето защо ние трябва да се обърнем към принципа на любовта и ненасилието.

Тук аз не говоря за сантименталната и повърхностна любов, не говоря за ‘ерос’, която е някакъв вид естетическа и романтична любов. Аз дори нямам предвид ‘филия’, която е някакъв вид личностна привързаност между близки приятели.

Тук аз говоря за ‘агапе’. Говоря за всеопрощаващата любов на Бога, която е в сърцата на всички хора. Говоря за онази любов, която ни помага да не мразим човека, който е извършил някакво престъпление, и същевременно ни кара да мразим самото престъпление, което този човек е извършил.” (KING 1957a).
4♦ В същата Вашингтонска реч (17 май 1957) Кинг казва:

“Всеки от нас трябва да запази вярата си в бъдещето. Нека да не се отчайваме и да осъзнаем, че в нашата борба за справедливост и свобода ние получаваме помощ, която е с вселенски мащаби. Такава е вечната вяра на юдео-християнската традиция, според която Бог не е някакъв Аристотелов неподвижен Първодвигател, който стои отвъд и просто съзерцава себе си. Той не е просто един самонаблюдаващ се Бог, а е вечно любящ Творец, който непрестанно работи в човешката история за установяването на Божието царство.

А онези от нас, които призовават името на Иисус Христос, ще открият нещо уникално в нашата християнска вяра. Те ще открият повелята: ‘Никога не се отчайвайте, никога не се предавайте, никога не допускайте, че каузата на справедливостта и благочестието е обречена’.” (KING 1957a).
5♦ “Аз все още вярвам, че един ден човечеството ще се поклони пред олтара на Бога, че то ще триумфира над войните и кръвопролитията, и че добрата воля ще управлява света.” (KING 1983, 91).
6♦ “Аз реших да обичам. Ако вие търсите най-висшето благо, можете да го намерите единствено чрез любовта. А най-хубавото е, че ние не можем да сторим никакво зло, когато сме мотивирани от любовта. Апостол Йоан е бил прав, като е казал, че ‘Бог е любов’. Човекът, който мрази, не познава Бога, а човекът, който обича, притежава ключа, който отключва портите към смисъла на цялото ни съществуване.” (KING 1967).
♦♦♦♦♦♦♦

45. ДЕЗМЪНД ТУТУ, Нобелов лауреат за мир

“Кога най-после ще разберем, че всяко човешко същество е безкрайно ценно, защото е сътворено по образ и подобие на Бога? Кога най-после ще разберем, че е богохулство да се отнасяме с презрение към нашите ближни? Всички ние трябва да осъзнаем, че когато унижаваме другите, самите ние сме всъщност унизените.

Бог ни призовава да бъдем Негови помощници, за да можем да разширяваме Неговото Царство, изпълнено с мир, справедливост, доброта, състрадание, обич, споделяне, смях, радост и помирение, така че всички царства на този свят да се слеят в едно единствено царство – Царството на нашия Бог и на Неговия Син Христос, Който ще господства навеки. Амин.” (TUTU 1985, 246).
2♦ На въпроса “Ако има Бог, защо в нашия свят има толкова много злини, омраза и страдание?” Дезмънд Туту отговаря:

“Трябва да осъзнаем, че ние сме абсолютно свободни, именно защото Бог не се намесва в нашия свят. Бог ни е дал един невероятен дар – способността да правим свободен избор.

Бог се държи с нас така, както биха се държали нашите родители. Твърде често родителите виждат, че тяхното любимо дете ще направи някакъв погрешен избор. В такива случаи добрият родител се примирява и позволява на детето си да осъществи свободно своя избор, защото само така детето ще придобие личен опит и зрялост.

Не е вярно, че Бог бездейства. Напротив, Бог твърде много ни уважава и затова ни казва: ‘Ако вие искате да бъдете личности, а не роботи, тогава ще трябва да приемете своята свобода и да взимате отговорни решения. Доказателство за това, че вашата свобода е абсолютна, е фактът, че аз ви позволявам дори да отхвърлите Мен и да изберете злото’.

Ние трябва да поемем последствията от нашите свободни избори. Бог все още не ни е изоставил. Чрез смъртта на Иисус Христос Бог доказа, че обича всички нас и че няма да ни изостави.” (TUTU 1995).
3♦ “Богът, на Когото служа, е един странен Бог. Той е всемогъщ и всесилен, но същевременно е и ограничен. Това е един невероятен парадокс: от една страна, Той е Бог на справедливостта и жадува за справедливост в нашия свят, но от друга страна, Той дълбоко уважава нашата свобода и поради това Той не иска да се намесва в нашия свят – не иска да хвърля светкавици и мълнии, за да убие всички земни тирани. Бог не иска да налага насила Своята воля; Той очаква самите ние да изразим нашата воля.

Бог има една мечта. Бог мечтае за един по-различен свят, в който всички хора ще се обичат искрено, както членовете на едно сплотено семейство. Бог ни пита: ‘Ще ми помогнете ли да осъществя моята мечта? Аз копнея за един свят, в който има много повече любов и състрадание, в който хората са по-важни от вещите. Ще ми помогнете ли да реализирам тази мечта? Аз не мога да разчитам на никой друг, освен на вас’.” (TUTU 1998).

“Скъпи приятели, в много отношения всички ние сме твърде уязвими и крехки. Уязвимостта е същностна характеристика на всяко сътворено същество. Единствено Бог е абсолютно неуязвим.

Библията съдържа величествени описания за това как Бог удържа водите на бездната, които се опитват да залеят всичко, и как Бог удържа пустинята, която се опитва да погълне плодородната земя. Ние с вас продължаваме да съществуваме, само защото Бог удържа силите на злото.

Според Библията ние хората сме нещо твърде ценно и крехко, което Бог държи и пази в Своите длани. Ние продължаваме да съществуваме, само защото Бог непрестанно вдъхва Своя Дух във всички нас и така поддържа нашето човешко битие. В противен случай, ние бихме се разпаднали в забравата на небитието, от което Божият глас някога ни е изтръгнал.” (TUTU 2002).

“Господи, помогни ми да разнасям Твоя мир –

и където има омраза, да мога да нося любов,

и където има обида, да мога да нося духа на опрощението,

и където има раздори, да мога да нося спокойствие,

и където има заблуди, да мога да нося истината,

и където има съмнения, да мога да нося вяра,

и където има отчаяние, да мога да нося надежда,

и където има мрак, да мога да нося светлина,

и където има тъга, да мога да нося радост.

Господи, помогни ми

да утешавам, вместо да очаквам утеха,

да разбирам, вместо да очаквам разбиране,

да обичам, вместо да очаквам обич.

Защото

само когато забравяме за себе си, ние намираме себе си,

и само когато умираме, ние се раждаме за Вечния живот. Амин.”

(DESMOND TUTU, “The Rainbow People of God”, New York, Image Books, 1996, 13).
♦♦♦♦♦♦♦