ДАГ ХАМАРШЕЛД, Нобелов лауреат за мир

46. ДАГ ХАМАРШЕЛД, Нобелов лауреат за мир

Сега аз поддържам и изповядвам безрезервно същата тази вяра, която някога ми беше предадена от моите предци.” (DAG HAMMARSKJÖLD, “Servant of Peace”, New York, Harper & Row, 1962, 23).

“Дай ми чисто сърце, за да мога да виждам Тебе,

смирено сърце, за да мога да чувам Тебе,

сърце, изпълнено с любов, за да мога да служа на Тебе,

сърце, изпълнено с вяра, за да мога да живея в Тебе.”

(DAG HAMMARSKJÖLD, “Markings”, New York, Alfred A. Knopf, 1964, 100).

“Markings” (“Жалони”) е заглавието на дневника на Хамаршелд, който е публикуван посмъртно през 1964. Хамаршелд нарича този дневник “една бяла книга, съдържаща моите разговори със себе си и с Бога”.
3♦ “Прошката е едно чудо, чрез което счупеното може отново да стане цяло, омърсеното може отново да стане чисто; прошката е сякаш осъществяване на една детска мечта. На нас ни е нужна прошка, но и ние трябва да прощаваме на другите. В присъствието на Бога нищо не може да застане между Него и нас; ние сме простени.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, New York, Knopf, 1964, 124).
4♦ “Докосването до любовта на Бога е най-дълбокото чувство на радост и пълнота, което едно човешко същество може да изпита; нищо не може да се сравни с него. Всички други докосвания до любовта, колкото и красиви да са те, са като сенки и спомени за истинската реалност.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964).
5♦ “Радвай се, ако Бог е използвал твоя човешки труд за Своите Божествени цели. Радвай се, ако усещаш, че това, което ти си направил, е било полезно, но помни, че ти си само един инструмент, чрез който Бог прибавя едно малко зрънце към Вселената, която Самият Той е сътворил.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 143).
6♦ “Моли се на Бога твоята самота да те подтикне да откриеш нещо, за което си струва да живееш и дори си струва да умреш!” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 72).
7♦ “Твоите низши животински желания не се превръщат в молитва, само защото ти молиш Бог да ги изпълни.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 11).
8♦ “Нашите вярвания относно проблема за смъртта определят нашите отговори на всички въпроси, които животът ни поставя.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 160).
♦♦♦♦♦♦♦

47. КИМ ДЕ-ДЖУНГ, Нобелов лауреат за мир

“Позволете ми да кажа няколко думи за себе си. Пет пъти аз бях на прага на смъртта благодарение на волята на различни диктатори; шест години бях в затвора и четиридесет години бях в изгнание или под домашен арест – под постоянен надзор. Нямаше да мога да устоя на тези трудности без подкрепата на моя народ и на хилядите демократично мислещи хора по целия свят. Аз черпих сили и от дълбоката си религиозна вяра.

Аз живях и продължавам да живея с вярата, че Бог е винаги с мен. Знам това от опит. През август 1973, докато бях в изгнание в Япония, аз бях отвлечен от агентите на тогавашното южно-корейско военно правителство. Новината за това отвличане обиколи целия свят. Агентите ме отведоха на техния кораб, закотвен на пристанището, и там аз бях техен пленник със завързани очи и ръце. И точно в мига, в който те щяха да ме изхвърлят зад борда, Иисус Христос се появи пред мен в цялото си величие. Аз виках към Него и Го умолявах да ме спаси. В същия този момент един самолет долетя отнякъде и аз бях спасен от сигурна смърт.” (KIM DAE-JUNG 2000).
2♦ След като е осъден на смърт от военната диктатура през 1980 г., затворникът Ким Де-джунг пише на своя син:

“Само истински великодушните и силни личности са способни да прощават и да обичат. Нека тогава да бъдем твърди и да се молим на Бог да ни дава сили да обичаме нашите врагове и да им прощаваме. И по този начин, нека ние да станем прощаващите победители.” (KIM DAE-JUNG, “Prison Writings”, Berkeley, University of California Press, 1987, 6).

“Аз цял живот пътувам към свободата. По време на това пътуване имаше различни сили, които ме поддържаха. Първата сред тях е Христос, в Когото винаги съм вярвал. Той пожертва своя живот на Светия кръст, за да спаси угнетените израелтяни. Той ни учи как да бъдем свободни по дух. Иисус ни учи, че ако искаме да бъдем Негови ученици, ние трябва да Го следваме и да носим своя кръст. Именно кръстът беше моето изпитание по пътя към свободата.” (KIM DAE-JUNG 1999).

“Когато говорим за любовта на Бога, ние трябва да помним, че първо Той ни обикна, като сътвори света и го остави на нашите грижи. Впоследствие Бог изпрати при нас своя единороден Син, за да разпространи Евангелието, и в крайна сметка Бог отвори пред нас пътя към спасението от греховете ни чрез саможертвата на Иисус – невинният Божи Син. Чрез възкресението на Иисус, Бог ни даде надеждата за вечен живот. Бог е с теб във всеки един миг. Той те обича и всичко тъмно и светло в твоя живот Той превръща в Добро, когато ти наистина вярваш в Него и Му се подчиняваш.” (KIM DAE-JUNG, “Prison Writings”, Berkeley, University of California Press, 1987).