50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”


ЧАСТ ПЕТА. ФИЛОСОФИТЕ НА МОДЕРНАТА ЕПОХА (17 - 20 ВЕК)



страница38/44
Дата23.07.2016
Размер2.44 Mb.
#2446
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   44

♦♦♦♦♦♦♦



ЧАСТ ПЕТА. ФИЛОСОФИТЕ НА МОДЕРНАТА ЕПОХА (17 - 20 ВЕК)



1. ИМАНУЕЛ КАНТ (1724-1804) – основател на немската класическа философия, създател на трансценденталния идеализъм


Според Енциклопедия Британика (1997) “Кант е най-значимият мислител от епохата на Просвещението и един от най-великите философи на всички времена”. Кант е създател на първата универсална космологична гравитационна теория.
♦♦♦
1♦ В своя най-значим философски труд “Критика на чистия разум” Кант пише:

“Аз непоколебимо вярвам в съществуването на Бога и в съществуването на един бъдещ живот, и съм сигурен, че нищо не може да разколебае тази вяра, защото при едно такова разколебаване самите ми морални принципи биха се сринали, а аз не мога да се откажа от тях, без да стана отвратителен в собствените си очи.” (IMMANUEL KANT, “Critique of Pure Reason”, London, Macmillan, 1929, 856).


2♦ В своите “Лекции по философия на теологията” Кант пише:

“Бог е единственият господар на света. Той царува като монарх, а не като деспот, защото Той иска Неговите заповеди да бъдат спазвани от любов, а не от робски страх. Като истински баща, Бог ни повелява само това, което е добро за нас, а не господства над нас своеволно като някакъв тиранин. Бог дори изисква от нас да размишляваме върху мотивите за Неговите заповеди. Той настоява да спазваме тези заповеди, защото иска първо да ни научи да бъдем достойни за щастието и едва след това да участваме в него. Волята на Бога е великодушието, а Неговата цел е това, което е най-добро за нас.” (IMMANUEL KANT, “Lectures on Philosophical Theology”, Ithaca, Cornell University Press, 1978, 156).


3♦ “Вярата ми в Бога и в един друг свят е така сплетена с моите морални възгледи, че както няма опасност да загубя моралните си принципи, също така не се безпокоя, че моята вяра може някога да ми бъде отнета.” (IMMANUEL KANT, “Critique of Pure Reason”, London, Macmillan, 1929, 857).
4♦ “Бог е сътворил този свят заради Своята чест; ние истински почитаме Бога, само ако се подчиняваме на Неговите святи закони. Всъщност какво означава да почитаме Бога? Какво друго, ако не да Му служим?

Но как трябва да Му служим? Ние не бива да се опитваме да спечелим Неговото благоволение, като Го обсипваме с хвалебствия. В най-добрия случай хвалебствията към Бога могат само да подготвят сърцата ни за истинското служение. В действителност, ние трябва да служим на Бога, само и единствено като следваме Неговата воля и спазваме Неговите закони и заповеди.” (KANT 1978, 142-143).


5♦ “Съществуването на Библията като книга за хората е най-великото благо, което човешката раса някога е получавала. Всеки опит да се омаловажи Библията е престъпление срещу човечеството.” (KANT 1965, 19).
6♦ “Със своето съдържание Библията сама свидетелства за своя Божествен произход. Чрез изпълнението на великия план за нашето спасение Библията ни разкрива целия ужас на нашата греховност и цялата дълбочина на нашето падение. Библията е най-ценното съкровище, без което аз щях да бъда в жалко положение. Нито една от книгите, които съм прочел, не ми е давала такава утеха, каквато ми даде Словото Божие: ‘Дори да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти, Господи, си с мен.’ [Псалми 22:4]” (КАНТ 1996, VIII).
♦♦♦♦♦♦♦


2. ГЕОРГ ХЕГЕЛ (1770-1831) – създател на абсолютния идеализъм


Според Енциклопедия Британика (1997) “Хегел е последният от великите философи на модерната епоха, които са създали всеобхватни философски системи”.
♦♦♦
1♦ В увода на своето произведение “Лекции по философия на религията и трактат с доказателства за съществуването на Бога” Хегел пише:

“Бог е началото на всички неща и краят на всички неща. И както всички неща произхождат от Него, така всички те ще се върнат обратно при Него. Той е центърът, който дава живот и движение на всички творения, и който одушевява и съхранява разнородните форми на битието.” (G.W.F. HEGEL, “Lectures on the Philosophy of Religion, together with a Work on the Proofs of the Existence of God”, London, Kegan Paul, 1895, 2).


2♦ “В религията ние намираме спасение от всичко временно и преходно; за нас религията е онази сфера, в която всички загадки и проблеми на света намират своето разрешение, в която се разбулват и се проясняват всички противоречия и дълбинни въпроси, в която гласът на сърдечната болка е заглушен. Религията е сферата на вечната истина, вечния покой и вечния мир.” (HEGEL 1895, 2).
3♦ През януари 1795 Хегел завършва едно писмо до своя приятел – философът Шелинг – с думите:

“Нека дойде Божието Царство и нека вече ръцете ни да не висят бездейни и безпомощни!

Нека разумът и свободата да бъдат нашата парола, а Невидимата Църква да бъде нашата обединителна точка.” (ХЕГЕЛ, цитиран в Crites 1998, 24).
4♦ “Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен – това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото.

Едва в Християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност; Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на Християнското послание.” (G.W.F. HEGEL, “Lectures on the History of Philosophy”, London, Routledge, 1955).


5♦ “В Християнството всеки отделен човек е цел на Божията милост и аз като такъв имам безкрайна ценност.” (ХЕГЕЛ 1993, № 872).
6♦ В увода към своите “Лекции по история на философията” Хегел пише:

“Историята на философията представя пред нас една поредица от благородни умове, една галерия от герои на мисълта, които чрез силата на своя разум са проникнали в самата същност на нещата, на природата и на духа – проникнали са в същността на Бога – и са извоювали за нас най-ценното съкровище, съкровището на разумното познание.” (G.W.F. HEGEL, “Lectures on the History of Philosophy”, London, Routledge, 1955).


♦♦♦♦♦♦♦


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница