6 април 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

"Направените от страна на дружеството опити в тази насока бяха неуспешни", пише Гогов до шефовете си от БЕХ и министерството.

До момента е пълна мистерия защо повечето страни в ЕС успяват да постигнат по-ниски цени, а ние не. Според някои експерти проблемът е, че в Евросъюза държавите са се погрижили да си диверсифицират доставките, докато ние и Словакия засега сме на 100% зависими от Русия.


06-12.04.2012 г., с. 12-13
Германия плаща мегаватчас по 23 евро, ние по 30
Според изданието "Дирген ЕС Q-рипорт" България плаща на „Газпром" доста по-висока цена, отколкото Германия. Така например в началото на 2011 г. ние сме плащали синьото гориво на цена 30,7 евро за мегаватчас, а немците - за 23,7 евро. По-късно през същата година разликата се смалява, но отново не е в наша полза.

За Германия мегаватчасът газ излиза с 2 евро по-евтино.

Разликата е, че там доходите са от няколко хиляди евро нагоре, а у нас са в пъти по-ниски.
Снимка на две колони – НЕУСПЕХ: Засега шефът на „Булгаргаз” Димитър Гогов не може да намери ключа към по-ниските цени.


06-12.04.2012 г., с. 12-13
Нова стратегическа игра Турция – Русия
Проблемът е, че Турция и Русия имат нова стратегическа игра в ущърб на България. Не случайно Бойко Борисов тези дни претърпя провал при преговорите за газова връзка с Турция. Той публично призна, че оттам може да разчитаме на количества само в кризисни ситуации. Причината е, че южната ни съседка не желае да си разваля отношенията с Москва. Другата е. че кабинетът загуби повече от две години, отказвайки на турска компания да изгради връзката и да доставя газ. Логично е едно правителство да иска да преговаря с друго правителство, но в случая големият губещ се оказа България, която отново няма независим източник на газ.

По неофициална информация

турският премиер е предложил на Борисов да седнат на една маса с Путин и да се разберат. От което става ясно, че ние сме в същата безпомощна позиция, в която сме и сега. Не случайно от Еврокомисията в писмо ни предупредиха, че продължаваме да сме най-зависимата от Русия страна по отношение на газовите доставки.

"Всичко това е туризъм. Вече няма алтернатива, с Путин ще съгласуват кризисна връзка и ние като седнем да плачем на Турция, те ще ни пускат по нещичко да си стоплим мазута и котлите", коментира пред "168 часа" бившият директор на "Булгаргаз" Васил Филипов. Според него Борисов е изпуснал питомното и сега цял живот ще гони

дивото.

"По повод на непринудените разговори на премиера с Ердоган ще кажа само, че съветникът на американското правителство по енергийните въпроси Ричард Морнингстар бе уредил газовата връзка между Турция и България", коментира Филипов. Неговата теза е, че премиерът се опитал да вкара други фирми в проекта и резултатът е вместо връзка с газ високо налягане, да получаваме синьо гориво само в кризисни ситуации.

- Обсъждахме дали имат интерес към газовата централа. Не дадоха отговор. Казаха, че трябва да проучат въпроса и двете страни да видим дали това е рентабилен проект.

- Проучвате ли опита на страните от ЕС как са успели да постигнат толкова ниски цени?

- Задължително ще го направим.

- В Москва обсъждахте ли договора от 2013 г.?

- Въобще не е говорено в Москва за тези договори, това е приоритет на -"Булгаргаз" и „Газпром". Те водят преговорите и чакаме окончателно вариант на експертите, за да решим дали да го одобрим или не.

- От "Булгаргаз" казват, че по-добри условия по цени, количества и срокове вече могат да се постигнат само от политиците.

- Така е. Новият проектодоговор не сме го гледали, но ще искаме да се обвърже цената със спотовия пазар, а не по досегашната формула.

- Ще успеете ли да извоювате не дългосрочен, а средносрочен договор?

- Трайчо Трайков бе писал, че трябва да преговаряме за дългосрочен договор, ние написахме, че трябва да са средносрочни, защото очакваме диверсификация на източниците и газ от собствени източници.

- Но Шматко и Трайков са се договорили за дългосрочен,такова е споразумението и от 2006 г.

- Стига в тях цената да е обвързана със спотовия пазар, ние не приемаме да е вързана само с нефтените деривати, които постоянно ще растат. Освен това задължително ще търсим начини, ако имаме излишни количества, да можем да ги препродаваме. Търсим вариант за цена, по-ниска от тази по сегашната формула.

- Обсъждан ли е вариант при новия договор да купуваме фиксирани количества с клаузата "вземай или плащай"?

- Клауза "вземай или плащай" може да има. Въпросът е в това, процентът по клаузата "вземай или плащай" да е възможно най-нисък. В момента той е 90%.

- Какви ще са аргументите на правителството да се понижи цената на газа в новия договор от 2013 г.?

- Аргументите ни ще бъдат, че в обозримото бъдеще страната ни ще има алтернативи за доставка на газ. Затова е в интерес на "Газпром" да предложи условия, които да бъдат по-конкурентни от алтернативните доставки, за да запази пазарните си позиции в България. В допълнение, високите цени на газа ограничават консумацията му както от страна на компаниите, така и от страна на топлофикационните и газоразпределителните дружества. В този смисъл интересът на „Газпром" е да предложи цена, която да стимулира потреблението на газ в България, а не да го потиска.

- Всичко е възможно, стига да се подготвят много добре, но шансовете ни са много ограничени. Изпуснахме много години да се диверсифицираме. Това е ключовият момент, липсата на алтернативни доставки. В "Газпром" много добре знаят, че нямаме никакъв друг изход, всичко е въпрос на техническа подготовка, но от тях зависи. Участвал съм в преговорите с тях като директор на дирекция в Министерство на икономиката

и не им завиждам на колегите

от "Булгаргаз". Като ти кажат: "Ако искаш подписвай, ако не, недей", няма какво да направиш. Никой не трябва да обвинява "Булгаргаз" затова, а сегашното и предишните правителства, че не направиха

нищо и ни държат завързани за "Газпром".

- Възможно ли е един ден да ползваме азерски газ?

- Не съм чул да се водят сериозни разговори за азерски, въпреки че ме уверяват, че има. Важното е ние да си направим газопровода, но не го правим. Това е големият проблем. През 2009 г. в Министерството на икономиката имаше предложение от една турска фирма - "Сетгаз", да направи връзката. Две години на това предложение нямаше отговор. Вие си задайте въпроса преднамерено ли е това или не.

- Наистина ли сме с най-високите цени на газа в ЕС?

- По мое мнение това са нормални пазарни цени. Днес отворих един европейски сайт и се оказа, че България по цени на краен потребител и за

индустрията е в долната част на цените. Да парадираме, че плащаме най-висока цена за газа, не е така. Друг е въпросът, че нашите доходи са много по-ниски.

Иигански бригади унищожават с модерна техника инфраструктурата за напояване, собственост на държавната компания „Напоителни системи".

"Унищожава се национално богатство, а държавата е безсилна да се справи с циганските набези в частни земеделски имоти, където се намират съоръженията ", сподели пред " 168 часа" бившият земеделски министър Венцислав Върбанов, сега независим депутат. Имаше смъртен случай, когато инспектор от отдел "Екология" в община Долни Дъбник е бил застрелян хладнокръвно от цигани, защото се е опитал да спре кражбата на тръби, възмущава се депутатът. Според него след убийството бизнесът с тръбите, собственост на" Напоителни системи", се разраствал с всяка изминала година.

Тези групи са много добре ориентирани къде са заровени тръбите,

добави Върбанов. Те работели с професионални карти, за които имало съмнения, че са изработени от експерти на "Напоителни системи" срещу добро заплащане. Арендаторите и кооперациите се опитвали да спрат циганските набези. Нерядко се стигало до ръкопашен бой. Понякога, за да се изровят тръбите, ромите съсипвали както скъпо струващи поливни инсталации, така и посевите. Когато ужасените собственици заварвали нашествениците те, със самочувствие им представяли официален договор с клона на" Напоителни системи", който им давал право да копаят и да си вземат, каквото им трябва. Циганите представлявали частната фирма - изпълнител, а фирмата възложител е държавната "Напоителни системи". Като депутат от Плевенския регион зная за такива договори, по силата на които държавната фирма е разпродавала дългосрочните си материални активи, а приходите са поделяни по равно

между двете страни, възложител и изпълнител, обяснява Венцислав Върбанов. Заради тази порочна практика вече имало уволнени регионални директори. В Северна България се води ожесточена битка за хидромелиоративните съоръжения, собственост на държавното дружество "Напоителни системи" Е АД, твърди и депутатът от ДПС Митхат Метин. Циганските бригади се интересували най-вече от стоманените тръби

към подземните и надземни съоръжения, собственост на регионалните клонове на държавната "Напоителни системи". Те се водели като дълготрайни материални активи (ДМА) на съответния клон.

По-слаб бил интересът към пластмасовите тръби,

на професионален език - ПВЦ. И двата вида тръби според депутати били рязани за желязо и продавани за вторични суровини. В русенското село Сандрово циганските босове плащат по 1000 лева на собственици на земеделски земи, за да влязат в нивата им да вадят тръби, собственост на "Напоителни системи", разказаха местни хора. Те пожелаха да останат анонимни, тъй като се страхуват от саморазправа с ромските босове. Собствениците на имоти си мълчали, тъй като получавали възнаграждения. Зад далаверата с тръбите според запознати стояли селски кметове, които за това, че пускали в нивите ромските босове, често получавали "сериозни бонуси".

"Проведох разговор с потърпевши собственици, които недоволстваха пред мен, че ниви-

те им са опустошени и приличат на бойно поле след ромските набези в борба за стоманени тръби", разказа омбудсманът на община Ветово Валентин Димитров. От ромската общност даже му се похвалили, че някои са си построили луксозни хотели от бизнеса с тръбите по Дунава. Обект на набезите били и помпените станции, които захранвали с вода от Дунава обработваемите земеделски площи. В случая

има елемент на самоуправство,

след като нахлуваш в държавен имот, без да се допиташ до "Напоителни системи", обясняват юристи.

Депутати от опозицията вече са извършили собствено проучване, което установява скандални факти - разрушени са много помпени станции, собственост на държавната фирма, като най-много са "оглозгалите станции" край Дунава. От

тотално демонтираната, разграбена и разчленена

станция "Преславец" в района на старопрестолния Велики Преслав вече нямало и следа. Не бе потвърдена информацията, че директорът на клона на "Напоителни системи" в Сандански Благой Данчев е подал оставка, тъй като е отказал да изпълни указанията от София за демонтаж на помпени станции в неговия район.

Народни представители се опасяват, че в отговор на указания от Министерството на земеделието за демонтаж на определени за бракуване стоманени тръбопроводи няма да бъде напълнен с вода язовир "Пясъчник" в регион Пловдив и така ще бъде провален поливният сезон. Има съмнения, че огромните тръбопроводи се предават за скрап, както писа "24 часа". Идеята да се продават за скрап тръбите била на скандално известния бивш шеф на борда на директорите на "Напоителни системи" Георги Харизанов. По тази схема била стабилизирана фирмата, откъдето той дойде -"Агроводинвест". Друга версия е, че тръбите се изнасяли изгодно за прекупвачите - роми в

Македония, където вече имало отворен пазар за българската стока. Нарязаните съоръжения можело да се използват и в строителството на вецове. С нова заповед земеделският министър Мирослав Найденов отменя заповед № 09825 от 02.12.2003 г. на бившия земеделски министър Нихат Кабил. Докато заповедта на Кабил забранява " да се разкопават тръбопроводи, собственост на "Напоителни системи, както и да се извършва демонтаж и продажба на стоманени тръбопроводи от подземни и надземни съоръжения", д-р Найденов дава карт бланш на тези дейности, твърдят запознати със съдържанието на заповедта на аграрния министър. Даже се давали специални права на лицата, ангажирани с изваждането на стоманените тръбопроводи. Според депутати от опозицията този ход на аграрния министър щял да попречи на 125-а мярка от ЕС, която позволявала да бъдат възстановени хидросъоръжения, за които вече били отпуснати 90 млн "Демонтират се само бракувани и неизползваеми тръбопроводи", отговарят на атаките от министерството на земеделието.

- Още от 2003 година започнаха масовите набези на цигански групи в полетата на цялата страна. И в моя избирателен район, Плевенския. Тези цигански групи влизаха и продължават да влизат в нивите на хората, за да откопават хидрантите - железните тръби, собственост на държавната фирма "Напоителни системи". Докато преди работниците използваха подръчни материали -кирки, лопати, мотики, сега са се оборудвали с модерни багери. Ако собственик на имот реагира срещу навлизане в имота му, циганите показват договора с "Напоителни системи", крито им позволява да копаят. Или разрешения от селски кметове. Стигна се до убийство.

- Какво се случи?

- Преди няколко години инспектор беше застрелян от роми -баща и син, защото ги изненадал да копаят заедно с още 15 роми. Те се опитаха да избягат в Турция, но ги заловиха на границата. Вече са осъдени и са в затвора.

- Как ще коментирате договорите между съмнителните

фирми, както казвате, и "Напоителни системи"?

- Договорите са абсурдни. Държавната фирма се е споразумявала с частни фирми да бъдат извадени тръбите, а след това предадени на "Вторични суровини". А парите поделени в процентно съотношение, каквито са клаузите в договорите. Много-

кратно съм поставял този въпрос в парламента. За съжаление остана във въздуха. Кражбите на тръби продължават на високи обороти, докато бъде унищожена цялата инфраструктура на напояването. Пораженията са огромни. В резултат на грабежите на напоителни съоръжения сега вместо един тон добив от декар се задоволяваме със стотина килограма. И разчитаме на климатичния фактор.

- Какви са пораженията от грабежите?

- Циганските нашествия съсипаха уникалната инфраструктура на страната ни за напояване. Няма друга страна като България с такова богатство. Вече няма тръби под земята. Трошат се коритата на каналите за напояване, за да се извади желязото като арматура. Това е ежедневна практика. С лека ръка беше унищожено едно национално богатство. Това се случи, когато ДПС управляваше Министерството на земеделието. Тогава започна голямото унищожаване и разграбване на "Напоителни системи". Процесите продължават и сега. Единственото правилно решение на Министерството на земеделието е да се опазят язовирите.

Не зная на какво законово основание се демонтират тръбопроводи. За скрап ли? След като държавата веднъж е вложила средства, те не могат да се пилеят с лека ръка. Ако преди в България са напоявани около 50 млн. декара, в момента те са около 400 хил. Изводът от демонтажа - тотално е унищожена възможността да се възроди поливното земеделие. И от това ще пострадат всички земеделски производители, както и зеленчукопроизводството.

Нелегален дом за възрастни хора в кв. „Банишора" мами клиенти и събира по 500 лева такса. В същото време, оставени на произвола, старите хора бягат от него и полицията ги издирва едни.

Това установи проверка на " 168 часа" по сигнал на пострадали.

Явно заради недостатъчния брой заведения за гледане на стари хора, бизнесът с нелегални старчески домове процъфтява. Оказва се, че е достатъчно да наемеш някоя ехлупена къща за нищожен наем и да започнеш да събираш тлъсти такси за гледане на стари хора.

За това свидетелства случай, разиграл се преди броени дни в столицата. По информация от разлепена обява P. P. от София е потърсила услугите на частен дом за възрастни хора, който се намира на улица "Свищов" 8 в жк "Банишора". С надеждата, че ще осигури адекватни грижи за 84-годишната си майка, докато е на работа, на 30 октомври миналата година тя

сключва договор за социалната услуга

"Когато влязох, в малката къща бяха настанени 8 души и условията видимо бяха неподходящи, но заради това, че съм на работа по цял ден, се съгласих да им поверя майка си. В сравнение с други места и таксата от 500 лева също ми се видя по-ниска", разказва потърпевшата Р. Р. пред "168 часа".

"Впоследствие, когато заведох майка си, ми поискаха още 50 лева на месец за разноските за отопление. Оттогава съм си плащала редовно", разказва тя.

Куриозното е, че в непосредствена близост до адреса се намира и Регионалният здравен инспекторат на ХЕИ - един от органите, които трябва да следят за изрядността на заведенията за настаняване на възрастни хора.

Проблемът е, че явно в къщата

няма никакъв надзор над пациентите и възрастната жена, която е с деменция вследствие на Алцхаймер, три пъти бяга от "заведението ". Последният случай е отпреди две седмици, когато 84-годишната Велика Чонкова успява да излезе безпроблемно от къщата и се отправя в неизвестна посока. Според Елена Костадинова, която се представя за управител на дома, всичко станало много бързо - докато самата тя била в тоалетната, изпуснала възрастната госпожа само за миг от погледа си. Роднините й са уведомени веднага след нейното изчезване и заедно със съдържателката на дома подават

сигнал във РПУ. Търсене то на жената продължава цели 30 часа. Тя е открита привечер на другия ден от минувач на бул. "Гоце Делчев" в безпомощно състояние. Не е станало ясно как е стигнала до там, тъй като според близките й избягалата не обичала да ползва градски транспорт. Семейството на пострадалата я взема от полицията уплашена и премръзнала. Предполага се, че жената е ходила цяла нощ, без да спира, защото след прибирането й е спала 24 часа непрекъснато. В крайна сметка роднините не са пожелали да я върнат в дома за възрастни хора, за да не се повтори историята за четвърти път.

."Не съм имала фирма за подобна дейност, а с близките на жената, за която питате, си бяхме направили само лична

уговорка да я гледам", казва

самата Костадинова пред репортер на "168 часа". "Ползвам къщата като наемател и не е вярно, че тук се помещава частен старчески дом", категорично отрече тя.

Въпреки това в договора, с копие от който "168 часа" разполага, фигурира ЕТ "Костадинова" на името на Елена Христова Костадинова. Проверка в Търговския регистър показва, че подобна фирма на такова лице изобщо не съществува. Освен всичко, съдържателката е записала телефона си на визитка на регистрирана фирма, която притежава реално съществуващ частен дом за стари хора, но в село Балша - ЕТ "Ивета Хашъмека". "168 часа" се свърза с истинският собственик на визитката. Госпожа Хашъмска, видимо притеснена, категорично отрече да има нещо общо с дома в "Банишора" и каза, че ще сезира компетентните органи за злоупотребата с името на фирмата й. Самият договор също заслужава внимание. В него например е упоменато, че ако възрастният човек, взет за отглеждане, почине и не бъде потърсен до два часа след събитието, определена погребална агенция, с която „фирмата"

работи, поема нещата в свои ръце, а всички разноски са за сметка на клиентите.

От Агенцията за социално подпомагане са категорични, че подобна практика е незаконна и веднага разпоредиха на инспектората си да направи проверка.

"Съгласно разпоредбите на чл. 40е и чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на определени стандарти и критерии. Ангажимент по тяхното спазване имат всички доставчици на социални услуги, които са вписани в регистъра на агенцията ", се казва в официален отговор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) до " 168 часа".

"От допълнително предоставената от вас информация за упражняващата дейност в областта на социалните услуги Елена Костадинова проверката в регистъра на доставчиците установи, че към 01.04.2012 г. тя не е регистрирана като доставчик на социални услуги в АСП. Вашият сигнал е предоставен и на инспектората на АСП, който ще извърши проверка по него, и при установяване на посочените нарушения ще сезира компетентните органи за преустановяване на дейността", обещаха още от държавната институция.

Напоследък е доста често срещано явление семейството да не може да се грижи за пенсионерите си. Тогава на помощ идват частните старчески домове. Те са предпочитани от народа, въпреки че са доста по-скъпи, защото в тях има места, а и са по-луксозни от държавните. Цената от 500-700 лв. явно не притеснява хората въпреки кризата.

Друг е въпросът колко лесно се отваря частен старчески дом, имайки предвид колко документи и разрешителни се изискват. А какви грижи се полагат за домуващите там и дали им се дава подходящата според болестта им храна, можем само да гадаем.