Европа ни пише двойка по правата на пациентите

По показателя права на пациентите и качество на здравните услуги България се подрежда на 28-о място в извършен от Европейската комисия мониторинг в 30 държави на стария континент. След нас са само Хърватия и Македония.

За съжаление от наблюдаваните 34 критерия по 19 от тях страната ни получава най-лошата оценка. ЕК ни е писала двойка по: законова-

та уредба, гарантираща правата на пациента, както и за участие на пациентските организации при взимането на решения от държавните институции, за липсващ избор при здравното осигуряване, както и за несъществуваща класация с предлаганите по качество медицински услуги. Много зле сме и по критериите: 24-часова он лайн или телефонна информация за здравните услуги, за електронния трансфер на данни и рецепти. Двойка сме получили и заради неосигурения директен достъп до специалист, за ниската преживяемост при раково заболяване, за невероятно малкия брой бъбречни трансплантации и т. н. Европа ни размахва пръст и за това, че българите не могат да си позволят да поддържат в добро състояние зъбите си заради ниските доходи. Трагично е положението и с неспиращите плащания на лекари под масата. Зле оценени сме и зара-

ди неосигурения достъп до модерни медикаменти, особено при злокачествените заболявания.

Първа в класацията на ЕК е Холандия. От всичките 34 „препитвания" тя получава най-добрата оценка по 21 от тях. А в подгрупата от критерии - за правата на пациента и информираността му, най-добре е Дания. По отношение на прилагането на най-нови медикаменти първа е Австрия.

Европейската комисия е проучила на какво ниво е здравеопазването ни по 34 критерия. По 19 от тях ни е писала (слаб) 2.

Тежка равносметка. Дори мъчно ти става за България. А после пък се и засрамваш, като прочетеш какво е положението в другите държави.

Най-лошото е, че по някои от критериите сме излъгали. Съобщили сме, че всеки получава достъп до 7 дни за изследване с ядрено-магнитен резонанс. А до раковата терапия се добираш в рамките на 21 дни! Абсолютно невярно, меко казано. Всички знаем, че ако нямаш пари за ядрено-магнитен резонанс, чакаш 2 месеца, за да минеш с направление. А що се отнася до получаването на ракова терапия, пак всички знаем как се чака с месеци.

Очевидно е, че сме послъгали за нивото на здравните ни грижи. Послъгали сме и пак сме на 28-о от 30 места. Дано поне се научим да премълчаваме истината по-добре, щото май само така ще се изкачим до 26-о или 25-о място...


Още 5 фирми забранени за приватизация
Забранителният спи­сък за приватизация ще бъде разширен с още 5 дружества с над 50% държавно участие. Това предвиждат промени в закона за раздържавяване, които са одобрени от правителството и ча­кат ред в парламента.Сред новите друже­ства е Българският мор­ски квалификационен център, който беше част от БМф преди привати­зацията му. В него се подготвят специалисти по морски транспорт. Няма да се продават и транспортното ДКЦ в Бургас, Многопрофилна болница за активно лечение-Варна, болница „Вита"-Велинград и НК „Индустриални зони".

Здравен туризъм за богати европейци

НОВА ДИРЕКТИВА ЗА ТРАНСГРАНИЧНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ СЪЗДАВА
Достъпно здравеопазване, висококачествени медицински услуги, защита на пациентите и финансово равенство при получаване на здравна помощ. Перфектната комбинация вдъхнови европейските депутати още преди около две години, но чак през юли 2008-а бе оформена в директива за трансграничното здравеопазване, а едва преди седмица получи одобрението на Европарламента на първо четене. Целта на документа е да осигури еднакво здравеопазване за всички европейски граждани. Проблемът е, че страните в общността все още се делят на бедни и богати, което автоматично изключва всякакви възможности за равенство. Така на практика благородната амбиция се оказва обречена още от самото й създаване, защото поставя в риск националните здравни системи и облагодетелства заможния за сметка на по-бедния европейски пациент

"Искам да видя европейските граждани в добро здраве, с достъп до висококачествени услуги, независимо къде живеят, с какво се занимават и колко печелят", обобщи преди време намеренията на евродепутатите комисарят по здравеопазването Андрула Василиу. Повод за изказването й бяха данни на Евростат, според които разликите в продължителността на живота в държавите членки варират с около осем години при жените и с цели тринайсет при мъжете. В България например очакванията са жените да живеят средно до 76.3 години, докато във Франция е 84.4 години. Продължителността на живота на мъжете в Литва пък е 65.4 години, а в Швеция - 78.8 години. В Румъния са регистрирани 23 пъти повече случаи на туберкулоза, отколкото в Швеция, а сърдечносъдовите заболявания убиват 12 пъти повече хора в Литва, отколкото във Франция. Работата е там, че подобни несъответствия се наблюдават и при достъпа до качествено здравеопазване, като европейците с по-нисък социално-икономически статус се лекуват по-рядко и съответно имат по-лоши здравни показатели. Новите членки не могат да се похвалят с развито публично здравеопазване, а достъпът до иновативни лекарства и медицински информационни технологии също варира на територията на съюза. България за жалост е в дъното на класацията с едни от най-лошите показатели.

За да елиминира гореописаните несъответствия и да изравни здравния статус на европейците, директивата за трансграничното здравеопазване не си поставя амбициозната задача да въвежда нови правила, а да регламентира и улесни приложението на онези, които съществуват и в момента. Такова е, да речем, правото на пациентите да се лекуват в избрана от тях държава членка, но за сметка на здравната каса в родната им страна. Предвижда се болният да плати със собствени средства за предоставената му медицинска услуга, след което да поиска от своята осигурителна институция да му възстанови до съответната стойност направените разноски. С други думи, ако българин предпочете да се оперира във Великобритания, без това да е наложително от медицинска гледна точка, той ще плати в лечебното заведение по цени на Националната здравна служба там, а после ще има право да получи от нашата здравна каса парите, които тя плаща на българска болница за същата операция. Подобна възможност поставя в неблагоприятно положение гражданите на по-бедните държави, където цените на медицинските услуги са значително по-ниски, а и населението разполага с по-малко средства. Статистиката показва, че за трансгранично лечение се харчат едва 1% от публичните разходи за здравеопазване в Европейския съюз, защото само 4% от гражданите в общността знаят, че имат право на такава помощ. У нас болничното лечение в чужбина е възможно само след изричното разрешение на Националната здравна каса, която разглежда купища медицински документи, преди да се ангажира да възстанови направените разходи. И, естествено, одобрените кандидати се броят на пръсти.

Всъщност, нещата не опират чак толкова много до липсата на достатъчно пари. Структурните фондове на ЕС разполагат с общо 5 млрд. евро, предназначени за инвестиции на по-бедните страни в здравеопазването. Въпросът е, че организацията и предоставянето на здравни услуги по презумпция е ангажимент на отделните правителства и Евросъюзът няма право да се бърка в тяхната здравна политика. Разрешено му е само да дава съвети или примерни насоки за развитие. Затова и директивата за трансграничното здравеопазване не може да накара държавите членки

да развържат кесията си за хората

които търсят медицинска помощ в чужбина. Текстовете й не задължават болниците и докторите от една страна да лекуват чуждестранни пациенти, а им позволяват сами да определят какви точно услуги да предлагат. Освен това никъде не се дават гаранции, че ако един болен не получи определено лечение в собствената си държава, ще може да го потърси зад граница. Казано директно, развитите държави в общността ще имат пълното право да отказват медицинска помощ на пациентите от по-бедните съседки, ако преценят, че разходите им няма да бъдат покрити. Страните с финансови проблеми пък ще могат да ограничават достъпа на собствените си граждани до здравна помощ в чужбина поради невъзможност да плащат лечението им. При тези правила е трудно да се говори за равнопоставеност и единна европейска здравна политика. Истината е, че качественото лечение струва пари и независимо от сегашните и бъдещите намерения ще си остане достъпно предимно за заможните.

Реално погледнато, облагодетелствани от новата директива ще са преди всичко гражданите на Западна Европа. Цените на медицинските услуги в общността варират в доста широки граници. В България операциите за поставяне на байпас струват няколко хиляди лева, в Полша са около 5500 евро, но в Германия надхвърлят 10 хил. евро, а в Швеция - над 16 600 евро. Пациентите от Централна и Източна Европа трудно си позволяват подобни разходи, но за западноевропейците ще е в пъти по-евтино да се лекуват извън страната си. Налице са предпоставки за здравен туризъм

от Запада към Изтока, който може както да подпомогне здравните системи на по-бедните държани, така и да ги влоши. Напливът на платежоспособни чужденци ще влее допълнителни средства в сектора, но също заплашва да срине качеството на медицинската помощ, ако капацитетът на лечебните заведения се окаже недостатъчен. Съществува също и риск здравните услуги да се предоставят не на тези, които имат нужда, а на тези, които могат да си платят. "По този начин малък брой заможни пациенти ще си "пазаруват" евтини медицински грижи за сметка на мнозинството", коментира евродепутатът от Дания Маргрет Аукен. Добрата новина е, че според проучване на Европейската комисия 90% от хората в съюза предпочитат да се лекуват близо до дома си и където се говори родният им език. Тоест на този етап опасността българските болници да се напълнят с чуждестранни пациенти все още е нищожна.

Евентуален изход от деликатната ситуация може да се намери, ако всяка от държавите в общността формулира понятието "болнично лечение" и изготви стандарти за качество и безопасност на медицинските услуги. "Те би трябвало да гарантират на европейските граждани, че ще получат адекватна здравна помощ в която и точка от Евросъюза да се намират, защото чуждестранните пациенти няма да бъдат третирани по различен начин от местните жители", твърди българският експерт в европейската дирекция "Здравеопазване и защита на потребителите" Ростислава Димитрова. Колко време обаче ще отнеме транспонирането на правилата от директивата за трансгрничното здравеопазване в българското законодателство? На този етап не е ясно дали окончателното й приемане изобщо ще наложи някакви изменения на нормативната уредба у нас. Практиката в такива случаи е след влизането в сила на документа всяка държава членка да направи анализ на националното си законодателство и да прецени дали то има нужда от корекции.

Очаква се приетата на първо четене проектодиректива да бъде предоставена за разглеждане на страните в общността и да влезе отново в Европарламента през новия законодателен сезон - вероятно през септември.

И в това Народно събрание бяха родени десетки запомнящи се крилати фрази. Някои от тях не могат дори да попаднат във вестника, заради откровения си цинизъм в тях. Други са откровено тъпи. Ето малка част от депутатските бисери:

"Това е все едно кола да е затънала в калта, а вие да отидете да им изпеете една песен на хората, които са в нея, че да се почувстват по-добре".