Въпрос 28 - Изповядването на вяра достатъчно ли е,
или делата ни също имат значение?
"Не всеки, който Ми казва, Господи! Господи! ще влезе в небесното царство; но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата" (Матей 7:21).
“Да изговаряш напразно Господнето име” не означава само да кълнеш. То означава също невярващият да прогласява Божието име, докато извършва дела, които впечатляват хората, а не Бога. Фарисеите даваха милостиня публично, така че всички хора да ги видят. “Те са получили своята награда,” каза саркастично Христос – техния престиж сред хората, а също и крайния съд. Седемте сина на Скева се опитаха да изгонват демони в Исусовото име и демонът скочи върху тях и ги изгони от къщата, голи и ранени (Деяния 19:13-17).
Исус знаеше какво ще направят духовните измамници. “В оня ден мнозина ще Ми рекат, Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя, Аз никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.” (Матей 7:22, 23).
Как може човек да изпита себе си или другиго, за да определи дали е духовен измамник? “Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове; а лошото дърво дава лоши плодове.” (Матей 7:15-17).
Вероятен отговор
“Исус говореше за духовните дарби на Духа, а не за детайлите на старозаветния закон. Без любов и милост и желание да прощаваш на хората всички човешки дела не означават нищо (1 Коринтяни 13).”
Моят отговор: Но кои са “духовните дарби”? Те не са само невидими дарби, защото Христос говори за видими плодове. Това са действия, които могат да се оценят по някакъв стандарт. Въпросът е: По кой стандарт?
Обратното на дарбите на Духа са злите плодове. Злите дела са наречени “дела на плътта” от Павел. Кои са те? “А делата на плътта са явни, които са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания, и тям подобни” (Галатяни 5:19-21). Това са дела на беззаконие.
“А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива няма закон” (Галатяни 5:22, 23). Това означава, че има закон против другите дела – не задължително държавен закон, но Божий закон. Конкретното естество на злите дела изяснява позицията на Павел: правете това, и няма да влезете в небето (Галатяни 5:21). Следователно, нашият стандарт за морална оценка е Божият закон. Както Христос предупреди: “Пазете се от лъжливите пророци.” Те ще ви учат да не обръщате внимание на Божия закон.
За допълнително изучаване: Псалм 19:7-11; 105:129-130; Притчи 6:23; Исая 8:20.
Въпрос 29 - Ако хората не се подчиняват на Божия закон, спасени ли са?
"Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво да било добро дело" (Тит 1:16).
Порочността нормално се определя въз основа на отказа от вяра в Христовата божественост, смърт, възкресение, второ идване и вечно господство. Порочният човек е този, който отхвърля необходимостта от заместително изкупление пред Бога за греха. Но тук Павел свързва порочността и беззаконието. Човек, който върши зли дела, свидетелства за своето състояние на етичен бунтовник, който не обича Бога и не е бил новороден от Божията благодат. Вършенето на зли дела е равнозначно на отричането на Исус Христос. И все пак тези порочни хора изповядват Христос с устата си.
В Откровение 3:1 четем: “До ангела на Сардийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте звезди, Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.” Това е новозаветно учение.
Езекиил извика към Бога против израилтяните от своето време: “Те идват при теб, както идват хората, та седят при теб както Мои хора, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват; защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.” (Езекиил 33:31). Истинската изповед на вяра е това, което казваш и правиш, не само това, което казваш. Начинът ти на живот трябва да е съобразен с твоята изповед.
Вероятен отговор
“Цялото това говорене за вършене на добри дела е заблудително. Павел казва отново и отново, че сме оправдани чрез вяра, не чрез дела. Това, което спасява човека, е неговата изповед на вяра, а не вършенето на добри дела.”
Моят отговор: Яков казва: “Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; покажи ми вярата си без дела, а аз ще ти покажа вярата от делата си. Ти вярваш, че има един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят. Обаче, искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра, отделена от дела, е безплодна?” (Яков 2:17-20).
Би ли могло да бъде по-ясно? Вярата не е просто съвкупност от интелектуални схващания относно Божието естество. И бесовете знаят, че има един Бог, но са определени на вечно наказание. Така са и устно изповядващите, вършещи зло членове на Църквата. Вярата е начин на живот – начин на живот, който има външни изявления в човешките действия. Яков изяснява това: той оценява хората по техните дела, защото делата свидетелстват за конкретния характер на тяхната вяра. Накратко, истинската изповед на вяра не може да бъде отделена от библейски основани, библейски оценени дела.
Изкуплението е етично. Етиката и вярата са неизбежно свързани. Ако това, което човек прави, противоречи на това, което казва, това, което прави, представлява неговата изповед на вяра. Неговите дела разкриват неговия бог. Вашите дела също свидетелстват за вашия Бог. По кой стандарт оценявате законността на вашите действия?
За допълнително изучаване: II Коринтяни 5:15; Тит 2:14; 3:8; Яков 2:14-26.
Сподели с приятели: |
