Въпрос 23 - Не е ли Божията воля абсолютно върховна?

Въпрос 23 - Не е ли Божията воля абсолютно върховна?

“Пред Него всички земни жители се считат за нищо; по волята си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?“ (Данаил 4:35).

В Евреи 1:3 четем за Христос, който държи всичко чрез Своето могъщо Слово. Всичко? Той е “над всички, чрез всички и във всички” (Ефесяни 4:6). Бог говори чрез Исая: “Помнете предишните неща от древността: Защото Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мен, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно” (Исая 46:9-10).

Колко могъщо е Божието Слово? “Така ще бъде Словото Ми, което излиза от устата Ми; не ще се върне при Мен празно, но ще извърши волята Ми; и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:11). Изчерпателно!


Вероятен отговор
“Бог пророкува за бъдещето и събитията стават. Но между пророкуваните събития Бог оставя на хората свобода да вземат свои собствени решения. Тези събития не водят неизбежно до пророкуваното събитие, иначе те би трябвало да са неизбежни. Вместо това, Бог се намесва от време на време, за да приведе човешките събития в линия със Своите конкретни цели.”


Моят отговор: Не може ли събитията да бъдат двустранни: 1) Божия цел и 2) човешка цел? Не може ли едно и също събитие да е продукт на Божия върховен план и все пак да включва човешко отговорно решение? Не може ли хората да планират зло, а Бог да доведе добро чрез него? Не може ли едно събитие да бъде предопределено от Бога и все пак да бъде предмет на човешка отговорност? Ако не, тогава защо Христовото разпъване беше благословение от Бога и в същото време зло дело от страна на бунтовните хора?

Ако Божието провидение поддържа цялото създание, не трябва ли християните да са уверени, че всичко съдейства за доброто на тези, които са призовани съгласно Неговото намерение? Не трябва ли да почиват уверено в абсолютното върховенство на Бога? Защо да твърдим, че повечето събития са решени единствено от хората, а не от Бога? Вижте Ханаан: “Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им та да излязат против Израел на бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Мойсей” (Исус Навиев 11:20).

За допълнително изучаване: Бит.ие41:32; III Царе 22:28,34; Псалм 24:1; 47:7-8; 103:19; Притчи 16:33; 21:1; Исая 45:7; 46:10-11; Плачът на Еремия 3:37-38.

Въпрос 24 - Не е ли вярата в Христос дар от Бога?

“А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив; с кротост да убеждава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.” (II Тимотей 2:24-26).

Ето защо ние можем законно да се молим за обръщането на другите. Бог е в състояние да изпълни това молитвено искане. Да, трябва да добавим: “Ако е волята Ти, Господи.” И да имаме предвид, че Неговата воля е решаваща, а не волята на човека, за когото се молим.

“Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е нужно за живота и благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2 Петрово 1:3). Всичко, което е нужно за живота и благочестието? Дори спасение? Да!


Вероятен отговор
“Ако упражняването на вяра е просто автоматичен отговор на Божието предложение за спасение, тогава “спасение само чрез вяра” е безсмислено. Спасението тогава щеше да бъде “по благодат чрез благодат,” вместо “по благодат чрез вяра.” Вярата е различна от благодатта; човек е отговорен да отговори на Божието предложение за спасение. Той трябва сам да избира.”


Моят отговор: Вярата дело ли е или дар? Ако е дело – нещо правено лично от човека, което той принася пред Бога, за да получи спасение – тогава оправдаваме ли се чрез дела? Ако това е дар, тогава изразът “по благодат чрез вяра” означава, че Бог започва предложението, но после дава възможност на човека да отговори. Естественият човек трябва първо да стане духовен човек, така че да може да разбере и отговори с вяра на посланието – послание, което е глупост за неновородения (1 Коринтяни 2:14-15). Тогава той отговаря с вяра. Думите “чрез вяра” просто сочат към човешкия отговор предопределен от Бога, неизбежен отговор – на Божието предложение.

Ако това тълкуване е неправилно, тогава какво да правим с думите на Павел към Тимотей? Той писа също на Тит: “Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорождението и обновяването на Святия Дух” (Тит 3:5). Правилно ли е да гледаме на вярата така, като че ли е “дело на праведност”? ние ли изработваме пътя си към небето? Не трябва ли да приемем сериозно думите на Библията и да потвърдим, че самата вяра е дар от Бога така сигурно, както и благодатта?

За допълнително изучаване: Матей 16:16-17; Йоан 6:44-45; Деяния 5:31; 11:18; 18:27; Ефесяни 2:8-9; Филипяни 1:29; Евреи 12:2; II Петрово1:1.