"Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли прочее да се не боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за гнева спрямо този, който върши зло" (Римляни 13:3-4).
Бог е определил институцията на държавната власт като монополистична агенция, която налага физически санкции срещу злотворците. Управителят е Неговият служител на възмездието. Държавната власт е неизбежна реалност. Въпросът никога не е с държавна власт или без държавна власт. Той винаги е какъв вид държавна власт. Чистата анархия не е възможна. Някой или някаква институция винаги ще носи меча на физическото наказание.
От държавната власт не се очаква да прави хората добри. Тя не е източник на новорождение. Тя е служител. Следователно, нейната задача е да възпира определен вид публични зли дела на всички хора, новородени и неновородени. Нейната задача е да бъде страх за тези, които биха вършили зли дела.
Как държавната власт трябва да определя наказуемите публични зли дела? По кой стандарт? Очевидно, по Божия открит закон. Кои граждани са най-добре подготвени да правят това? Хуманистите? Или християните?
Вероятен отговор
"Павел каза, че християните не трябва да търсят възмездие (Римляни 12:19). Следователно, отговорността на християните е да се покоряват на държавната власт, а не да се стремят да я превземат. Християните нямат отговорност да носят меча на възмездието."
Моят отговор: Павел пише няколко реда по-горе: "Не си отмъстявайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ." (Римляни 12:19). Първоначално Библията не е била разделена на глави. Следователно, тези думи ни дават правилната основа за тълкуване на пасажа, занимаващ се с владетеля.
Възмездието принадлежи на Бога. Владетелят е назначеният от Бога агент за възмездие. Следователно, който служи като управител, изпълнява функция, която е забранена за индивиди, действащи сами за себе си. На отделните граждани не им е позволено да "вземат закона в ръцете си." Но пасажът не споменава никаква забрана за християните да вземат закона в Божиите ръце, като Негови законни представители. Няма нито една дума срещу християните, служещи като управители. Точно обратното, целият пасаж намеква, че трябва да се борим да подобрим налагането на гражданския закон, като се борим да подобрим всички граждански закони да се съобразят с конкретните подробности на библейския закон. Това би довело до прогресивното освещение на държавната власт. Налагането на Божия граждански закон не би ли било подобрение? Не би ли демонстрирало Божието царство?
За допълнително изучаване: Левит 19:15; Второзаконие 4:5-8; 17:18-20; Псалм 2:10-12; 101:5-8; Притчи 14:34; 16:12.
Въпрос 67 - Не изисква ли Библията апелативен съд?
"Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. И готови сме да накажем всяка непослушност, щом стане пълна вашата послушност" (II Коринтяни 10:5-6).
В ход е прогресивно освещение на създанието, от сърцето до обществото като цяло. Първо, има новорождение, когато приемем ума на Христа (I Коринтяни 2:16). Събаряме злите и суетни помисли, които се противопоставят на познанието, което Бог ни дава за Себе Си. Това поставя нашите основни схващания върху откровението на Библията. След това, пленяваме нашите мисли да се покоряват на Христа. Това е интелектуална самодисциплина и критерият за нейния успех е Библията.
Постигнали това в нашия личен живот, прилагаме нашата мъдрост в другите области: дома, църквата, училището, бизнеса и държавното управление. "Готови сме да накажем всяка непослушност, щом стане пълна вашата послушност." Когато презвитерите на Коринтската църква най-сетне решат да наложат библейския закон, тогава могат да поканят Павел и други ръководители да послужат като външни съдии в случаите, когато непокорството все още преобладава сред недисциплинираните членове. Църковното освещение е прогресивно: докато хората дисциплинират себе си, могат да поканят благочестиви съдии за по-сериозните проблеми.
Вероятен отговор
"Това няма нищо общо с управлението на църквата, нито с държавното или с кой да е друг вид управление. Павел говори само за управлението на Святия Дух в Църквата."
Моят отговор: Павел започва този параграф с думите, "Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости." (ст. 4). Това, което той казва, е точно обратното на това, което съвременните библейски учители казват. Духовното оръжие е мощно, не плътското. Нашите съвременни учители са твърде заслепени от религията на силата на езичниците. Слабата религия е религията на силата.
Първо, новорождение. След това, интелектуална дисциплина на основата на Библията. След това, готовност на църковните ръководители лично да се покоряват на закона (Матей 7:1-2) и да го наложат в Църквата. Тогава Бог предвижда апелативен съд, с по-висши съдии, които са готови да подкрепят местните ръководители в налагането на библейския закон. Ето така Христовото царство се увеличава в Църквата. Но не е по-различно в коя да е друга управленческа структура. Тази йерархична система на апелативни съдилища е което Мойсей наложи на Израел (Изход 18).
Там, където християните се стремят да разберат Божия закон и са съгласни да се съобразят с него, те са готови да упражняват господство във всяка област от живота. Този процес започва в местната църква, но Бог никога не е възнамерявал да го ограничи там завинаги.
За допълнително изучаване: Битие 12:3; 49:10; Псалм 46:10; 65:2; 66:4; Захария 8:20-23; 14:8,9,16; Малахия 1:11.
Сподели с приятели: |
