". . . да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята" (Матей 6:10).
Ние трябва да се молим Божието царство да дойде. Но Христос каза на учениците Си, че щом Той изгонва демони, това означава, че царството вече е дошло (Лука 11:20). Тогава защо да се молим, "да дойде Твоето царство".
Трябва да разбираме библейската триада: първоначално, прогресивно и окончателно. Бог ни дава първоначално освещение когато сме новородени - вменява ни Христовата праведност. Ние изработваме приложенията на това първоначално освещение през целия си живот (Филипяни 2:12). Тогава, в деня на съда, получаваме нашето окончателно, съвършено освещение, което ни е било подарено по принцип в момента на нашето повярване.
Царството дойде и окончателното царство ще дойде. Междувременно, ние като християни трябва да изработваме исторически приложенията на това, което Бог ни е дал първоначално с Христовото служение - първоначално, прогресивно (исторически) и окончателно.
Как оценяваме успеха на нашите усилия да развиваме принципите на Христовото царство, преди крайния съд? Като сравняваме Божия закон с това, което сме изградили, използвайки Божия закон. Ето защо Христос също изискваше да се молим, "да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята." Божието царство не се характеризира с Христовото физическо присъствие на земята за 1000 години; Неговото царство се характеризира с нашето прогресивно прилагане на Божия закон на земята.
Вероятен отговор
“Тази молитва беше молитва на светиите в небесното царство, т.е. Юдейското царство. Тя не е за църковните членове, които принадлежат на Божието царство, съвършено различна епоха на царството.”
Моят отговор: "Да дойде Твоето царство." Колко царства? Едно царство. Така трябва да се молим за неговото пълно историческо развитие - пълната изява на Божията воля, упражнена на земята от Неговите хора. Молитвата е морална. Тя се отнася за закона, който е Божията воля за тези, които живеят на земята.
Въпреки това, Божието царство се изявява и в сила. Ние не търсим силата сама за себе си; ние се молим Божията воля да се наложи на земята, както е на небето. Но Христос обяви Своята пълна власт на небето и на земята. Неговата власт се основава на Неговото изпълнение на изискванията на Божия закон. Накратко, Той получи пълна власт, защото се съобрази напълно с Божиите етични изисквания за човечеството. Неговата съвършена човешка същност Му даде съвършена власт.
Като съобразяваме себе си все повече с Неговата воля, ние също увеличаваме и своята власт, защото Бог увеличава властта ни над човешките дела. Когато Неговите хора търсят Божията воля на земята и дисциплинират себе си и тези, които са под тяхната законна власт според критериите на библейския закон, трябва да очакваме да видим прогресивни благословения и прогресивна отговорност, вътрешни и външни, лични и обществени (Второзаконие 28:1-14).
За допълнително изучаване: Данаил 2:34-35, 44-45; 7:13-27; Амос 9:11-13; Римляни 11:11-32.
Въпрос 71 - Не иска ли Бог Неговите "наследници"
да наследят всичко?
"Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра" (Римляни 4:13).
На Авраам му беше дадено обещание: че ще наследи света, чрез потомството си. Ще види името си установено по целия свят. "Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни семейства." (Битие 12:3). Но Павел каза, че това обещание е осигурено чрез вярата на Авраам.
Вярват ли християните в това обещание? Те вярват, че ще бъдат възкресени. Така, те ще станат наследници. Но Авраам видя изпълнението на това обещание по друг начин. Бог му каза, че потомството му ще се умножи астрономически, и че наследниците му ще наследят цялата Ханаанска земя (Битие 15:5-7). Чрез вяра той прие това обещание (Битие 15:6). Но това щеше да бъде видимо разширяване. Бог даде обещанието на езика на мерките - всъщност, отвъд всяка мярка (Битие 16:10), като небесните звезди и морския пясък.
Авраам не очакваше изпълнение изведнъж. То не можеше да стане така. Първо, нуждаеше се от наследник. Едва тогава можеше да очаква изпълнение на обещанието. Той очакваше постепенен и непрекъснат растеж с течение на времето. Защо съвременните християни толкова често очакват победа едва след смъртта или възкресението?
Вероятен отговор
"Павел промени центъра на обещанието. Днес от значение е духовното наследство. Не трябва да очакваме прогресивен демографски растеж сред християните, нито прогресивен икономически растеж сред християнските нации. Трябва да очакваме само увеличено духовно разбиране и лична самодисциплина сред християните."
Моят отговор: Авраам очакваше всички тези неща. Той знаеше за самодисциплината. Той беше глава на голямо домочадие. Беше успешен военен стратег. Неговата вяра му се вмени за правда. Не беше първобитен жител на пустинята. Той беше образован, мъдър човек. Но той очакваше икономическият растеж и демографският растеж да придружават растежа на духовното разбиране в неговите наследници. Защо? Защото Бог изрази обещанието чрез външни благословения. Бог каза същото на Мойсей и на Израилевия народ (Второзаконие 28:1-14).
Защо личната самодисциплина, честните делови отношения, разбирането за истинската природа на човека, спестовността, ориентацията към бъдещето, Божиите дарби, достъпът до Библията, редовното проповядване, редовния десятък, шест вместо пет работни дни всяка седмица, спазването на съботата, заветните бракове и опитът във възпитаването на голяма челяд да не доведат до икономически растеж, интелектуален растеж и прогресивно разширяване на личната и заветна отговорност и господство? Отговорете. Бързо.
За допълнително изучаване: Левит 26:3-13; Второзаконие 28:1-14; Исус Навиев 1:7-8; Псалм 1:1-3; 119:1, 2, 165
Сподели с приятели: |
