Въпрос 68 - Няма ли възкресението да бъде след милениума?

Въпрос 68 - Няма ли възкресението да бъде след милениума?

Притчата за житото и плевелите ни казва, че постепенността на развитието е характерна за Божието царство. Няма разделяне на житото и плевелите до свършека на времето. Този пасаж ни казва, че има само едно възкресение след Христовото: нашето възкресение. "Тогава ще бъде краят."

Тези, които вярват в 1000-годишно лично, физическо царуване на Христос на земята, трябва да твърдят, че "тогава" покрива поне 1000 години (а може би 1007). Те го казват, за да накарат тяхната система за тълкуване на пророчествата да работи. Но никога не бихте обозначили 1000 години с "тогава," ако прочетете само този пасаж. Ние ще бъдем възкресени, и тогава идва крайният съд, свършекът на времето. Това идва след като Исус е съборил всички противници. Как ще го направи? Чрез Своя народ, който упражнява господство.


Вероятен отговор
"Неспособността на Църквата да упражнява власт без Исусовото физическо присъствие на земята е очевидна. Няма прогрес в обществото. Нещата се влошават. Те непрекъснато са се влошавали от I век досега. Христос няма да срази враговете Си чрез нас."


Моят отговор: "За всичко имам сила чрез Този, Който ме подкрепява." (Филипяни 4:13). Ако Павел има сила за всичко чрез Христос, тогава кое пречи на Христовата Църква да разшири Христовото управление на земята, действайки под Божия завет за господство (Битие 1:27-28; 9:1-7)? Нима Павел се опитваше да ни заблуди относно духовната сила на Бога? Нима искаше да загубим вяра във властта, дадена ни от Святия Дух, съчетан с Божия закон?

Очевидно историята на Църквата има периоди на възход и на падение. Но днес сме далеч по-добре, отколкото през I век. Всеки може да си позволи собствена печатна Библия. Имаме историята на изповедите на вяра, която ни показва къде възникват неправилни тълкувания и как Църквата се е справяла с тях. Имаме комуникационни спътници. Имаме по-голямо богатство на глава от населението, резултат (първоначално) от протестантската трудова етика. Имаме повече отговорности, разбира се, но очевидно имаме повече влияние и власт. А това, което липсва, може да се постигне, ако и когато се върнем към вярата във всеобхватната сила на благовестието. Ако отричаме, че принципите на Божието царство могат да променят света, не казваме ли с това, че тези принципи са обществено безсилни?

За допълнително изучаване: Исая 56:3-8; 59:19-21; 62:1-12; 66:7-23; Захария 14:20-21.
 

Въпрос 69 - Няма ли хората да живеят по-дълго с напредването на Божието царство?

Ще стане ли повсеместен дългият живот в резултат от разширението на Божието царство? Това е, което Исая пророкува: "Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, а грешник стогодишен ще бъде считан за проклет." (Исая 65:20). Библейската етика и дългият живот наистина са свързани.

Ако Исая ни казва да вярваме в постепенното удължаване на живота в резултат от увеличаването на моралната самодисциплина под Бога и управлението на човешките институции по Божия закон, защо да е трудно да повярваме в нещо "дребно," като икономически растеж, или технологично развитие, или повече справедливост в управлението, или намаляване на войните? Ако самото тяло на човека може и ще изпита постепенно увеличаване на продължителността на живота, защо не и постепенно изцеляване на другите страни на човешкия живот - неща, които изглеждат далеч по-възможни за промяна от продължителността на живота? Земната победа наближава!

Защо толкова много християни проповядват земно поражение?

За допълнително изучаване: Изход 20:12; Второзаконие 5:16; Псалм 91:16; Притчи 3:2; Ефесяни 6:3.