Ходатайствал за митничаря

Лъчезар Иванов е ходатайствал пред директора на агенция "Митници" Ваньо Танов да повиши приятеля му Сергей Бранков до началник на митница "Калотина" или поне до шеф на пункта. Това съобщи Танов вчера пред "Нова телевизия". По думите му разговорът е бил по инициатива на Иванов. "Каза, че гарантира за този човек, аз отговорих - да, няма проблеми, ако е принципен и коректен, ще се развива, ако е нелоялен - няма шансове. От морална точка може да е нарушение, но Иванов не се опита да упражни чрез други лостове някакъв натиск", допълни Танов. Според него ходатайството на депутата дори е усложнило положението на Бранков, който "оттук нататък беше под сериозно наблюдение и това предизвика проверки срещу него". Името на Бранков нашумя след репортаж на "Нова телевизия", от който се видя, че началникът на смяна в митницата има палат край София. Бранков обясни, че заплатата му е 600 лв., а джипът за 100 000 лв., който кара, е на приятел. Съпругата му е експерт в здравната комисия, оглавявана от Иванов. "Нямам правомощия да извърша обиск на митничар, за да установя дали има пари в себе си, не мога да го разпитам", заяви Танов на въпросите как митничар с ниска заплата може да си позволи такъв начин на живот.

Името на Лъчезар Иванов не за първи път е замесено в скандал. Миналата година стана известно, че той е пътувал заедно с вече бившия здравен министър Божидар Нанев в командировка в САЩ по покана на две неправителствени организации, чийто шеф е Румен Хичев - директор на тъканната банка "Остеотек". Фирмата има договори с различни болници за вземане на тъкани. През януари премиерът Бойко Борисов обяви, че ДАНС проверява "Остеотек" заради пътуването на двамата. До момента обаче не е известно има ли резултат от проверката. Депутати на няколко пъти повдигаха въпроса защо няма информация за разследването.

По-рано тази година пък Иванов беше замесен и в скандала около лобистката поправка, според която изображения на наркотични вещества могат да бъдат използвани в реклами. Текстът излезе в Държавен вестник, въпреки че не е гласуван в пленарната зала. По време на заседанията на парламентарната комисия, проверяваща случая, беше изнесена информация, че Лъчезар Иванов е бил запознат с прокарването на поправката. "Никой не ме е питал дали може или не може да се прави такава поправка, какви листчета са се подмятали на мен не ми е известно, защото дори по телефона никой не е намерил за целесъобразно да ми се обади", каза тогава Иванов, като уточни, че е бил в чужбина по това време.

Членове на ръководството на ГЕРБ отдавна са на мнение, че Иванов има прекалено много интереси в сектора на здравеопазването и е по-добре да не оглавява здравната комисия. В партията нееднократно са се чували коментари, че Лъчезар Иванов си позволява да кадрува много както в здравната сфера, така и в столичната структура. Заради стила му на управление той си навлякъл и сериозно недоволство сред членове на ГЕРБ - София, които сигнализирали премиера Бойко Борисов. В партията се говори, че това била причина Борисов отдавна да обмисля смяната му от структурата.

След не повече от 5 минути той внезапно напусна залата, без да коментира дали ще се оттегли от шефския пост в комисията, както обяви премиерът Бойко Борисов. Пламен Цеков се определи като "неподходящ" за наследник на Иванов в комисията.

Той визираше скандала, който се завихри около обнародваната в Държавен вестник поправка в закона за наркотиците, която позволяваше реклама с изображения на дрога. Цеков представи в пленарната зала промените в закона и изчете текст, който не беше минал през здравната комисия.

Междувременно депутатите от комисията приеха на първо четене актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Така институцията ще получи допълнително 220 млн. лв.

Предвижда се 178 млн. лв. от тях да са за болниците, 27 млн. лв. за лекарства и 2 млн. лв. - за оперативния резерв на касата. Според председателя на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов тези пари ще стигнат най-много до септември-октомври, когато ще се наложи нова актуализация на бюджета.


Спешно e нужен закон за лобизма

Случаят с Лъчезар Иванов показва, че са необходими правила в употребата на влияние
Лъчезар Иванов – зам.-председател на НС, шеф на здравната комисия и на столичната организация на ГЕРБ, бе оттеглен вчера от всички постове. Причините – първо, е оказвал натиск върху медия да не бъде пуснат материал за имотите на митничаря Сергей Банков. И второ - лобирал е пред шефа на митниците Ваньо Танов въпросният Банков да бъде назначен за ръководител на митницата в Калотина. Което обаче не се случило. Затова пък Иванов назначил жената на Банков в здравната комисия.

Какъв е проблемът, при положение че и други политици назначават близките си като експерти? Очевидно натискът на Иванов не е имал особено значение за медията, защото тя го разобличи. Приятелят му Банков със скандално луксозните имоти за заплатата, която получава, също не е бил назначен за шеф. Т. е., по думите на вицепремиера Цветан Цветанов, реални вреди не са настъпили. Значи партия ГЕРБ има предвид нещо друго, когато решава да разжалва един от своите създатели. Какво е то, можем само да гадаем.

Случаят с Иванов обаче постави на дневен ред въпроса за приемане на закон за лобизма. За такъв се говори от 10 години насам, на няколко пъти се внася в НС, но до приемането му не се стига. Което е неправилно, защото ако имаше такъв, правилата в „употребата на влияние“ щяха да са по-ясни.


Зам.-председател на НС бе разжалван заради лобизъм
Лъчезар Иванов от ГЕРБ бе принуден да подаде оставка от всички партийни и държавни постове
Силвия Георгиева, Янина Здравкова

Лъчезар Иванов стана първият депутат в най-новата парламентарна история на България, наказан от партията си заради лобизъм. Под силен партиен и обществен натиск вчера той се оттегли като зам.-председател на НС и лидер на столичната организация на ГЕРБ заради опита си да спре телевизионен репортаж за негов близък митничар.

Премиерът Бойко Борисов му нареди да освободи и председателското място в парламентарната здравна комисия, но го остави в парламента, "защото няма вредни последствия от това, което се е опитал да направи - да помогне на приятел". До редакционното приключване на броя не стана ясно дали Иванов вече е подал и трета оставка. Той за кратко се появи на вчерашното заседание на здравната комисия, на което бе обсъден актуализираният бюджет на НЗОК.

За отстраняването на Лъчезар Иванов, който бе единственият депутат на ГЕРБ още в предишното НС, се заговори още преди няколко месеца, когато столичната организация на партията го обвини в прокарване на лични интереси. До драстичните мерки се стигна заради опит за натиск върху репортерка от Нова тв да спре материал, в който се разказва за охолния живот на близкия до Лъчезар Иванов митничар Сергей Бранков. Тогава Иванов даде объркани обяснения - обадил се на репортерката, защото искал да запази името на парламента. Съпругата на Бранков е юрист в здравната комисия, председателствана от Лъчезар Иванов.

Вчера депутатът мотивира решението си да напусне ръководството на НС и лидерското място в столичната организация на ГЕРБ с "новите принципи на партията за прозрачност в управлението". "Искам по този начин да защитя своето име и честта най-вече на ГЕРБ, която трябва да продължи пътя си на нов морал в управлението на държавата", заяви той. От думите му не стана ясно дали признава вината си. Не се разбра и защо държи да остане начело на здравната комисия.

Няколко часа по-късно премиерът лично разреши случая, като обяви, че в разговор с Иванов е поискал оставката му от всички постове заради напрежението, което се отразява зле на ГЕРБ. Но от думите на Борисов се разбра, че той лично е дал карт бланш на Нова тв да излъчи репортажа за митничаря и натиска на Иванов.

Допълнителен щрих към опитите за въздействие на Иванов сложи и шефът на aгенция "Митници" Ваньо Танов. В интервю по Нова телевизия той издаде, че депутатът е ходатайствал именно Сергей Бранков да бъде назначен за началник на митница "Калотина" или поне за началник смяна. Танов разказа как Иванов гарантирал лично за митничаря, на което отговорът му бил: "Да, няма проблеми, ако е принципен и коректен, ще се развива, ако е нелоялен - няма шансове". "От морална гледна точка може да е нарушение, но Иванов не се опита, след като му е отказано, Бранков да бъде развиван скорострелно, да упражни чрез други лостове някакъв натиск", оправда се митничар №1.

Вътрешният министър Цветан Цветанов разкритикува остро поведението на съпартиеца си. "Това е недопустимо да бъде правено от когото и да е било - било то депутат, министър, дори и гражданин, защото това е потъпкване на свободата на журналистиката", коментира МВР шефът.

Депутатите от ГЕРБ вчера бяха единодушни, че постъпката на колегата им Иванов е достойна. Но направиха разграничение - оставката на Иванов от софийската организация била отдавна желана заради личните му интереси и занемаряването на партийния живот, а оттеглянето от зам.-шефското място в НС било заради скандала с тв репортажа. Съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев пък даде друга трактовка - Иванов отдавна искал да сдаде партийния пост, защото работата му идвала в повече.
ПРЕДИШНИ ГРЕХОВЕ

Скандалите около Лъчезар Иванов започнаха преди 1 година, когато бившата му вече съпруга и дъщеря му си извадиха медицински свидетелства и обвиниха публично депутата в тормоз.

През ноември м.г. Иванов и тогавашният здравен министър Божидар Нанев пътуваха в САЩ за сметка на две неправителствени организации, чийто президент е и вицепрезидент на "Остеотек". Фирмата се занимава с производство на биологични транспланти, тъканите за които се извличат от трупове. Тя има договори с редица държавни болници у нас за експлантация на тъкани. И двамата отрекоха да има нарушение при посещението им, като Иванов дори обяви, че в Америка било практика неправителствени организации да поемат разходите за държавни мероприятия. Тогава премиерът Борисов нареди проверка на ДАНС, както и на дейността на "Остеотек" у нас, а резултатите се чакаха до две седмици. Този срок отдавна изтече, а ДАНС не е обявила какво е открила. Вчера съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев коментира, че доколкото му е известно, проверката не показала нищо нередно.

После Лъчезар Иванов блесна при съпоставянето на декларираните данни пред Сметната палата и данъчните декларации. Оказа се, че той не е обявил в публичния регистър доход от 90 000 лв. през 2008 г. извън депутатската заплата. Обяснението му бе, че парите са от медицински прегледи и консултации.

Името му бе замесено и в скандала с подменените текстове в закона за наркотичните вещества, които позволяваха реклама на дрога и касаеха пряко марка водка. Един от инициаторите на лобистката поправката в "Държавен вестник" Светлин Танчев е обяснил пред стенографите в НС, че Иванов като шеф на здравната комисия е запознат с казуса. Иванов пък отрече някой да е говорил с него по въпроса.

Лъчезар Иванов си е купил през 2009 г. къща в Банкя за 200 000 лв. с пари от заем и заплата. Пред публичния регистър той е обявил заем от 150 хил. лв., но и доход от над 120 хил. лв. от друга стопанска дейност. Депутатът така и не пожела да изясни този казус.

- Какво ще предприемете, г-н премиер, по казуса "Лъчезар Иванов"?

- Разговарях с Лъчезар Иванов, че това, което се създаде около него като напрежение, се отразява пряко на партията, въпреки че правилно е да си подаде оставката от всички длъжности, които заема. Няма да го изключвам (от партията - бел. ред.) по простата причина, че не са възникнали никакви вредни последствия от това, което се е опитал да помогне на негов приятел. Понеже при мен приятелства няма, затова в момента се събират подписите на Изпълнителната комисия и ще приемем в днешния ден и ще подпиша, разбира се, оставка и от парламента, и от комисията и като председател на градската организация.

- Мнозинството упражнява ли натиск върху журналисти?

- Първо, той не е оказал натиск. Второ, самият журналист ме информира за този натиск и аз го помолих в своя репортаж изрично да напише и да каже, че г-н Иванов се е опитал да окаже натиск. Тоест, не само че няма натиск върху медията (Нова тв - бел. ред.), а точно обратното - имат санкцията от моя страна, от най-висшата инстанция и на партията, и на правителството, да пуснат този материал. Така че нека и останалите да действат като мен, държавата ще изглежда по различен начин.

- Кой ще е следващият зам.-председател на парламента?

- Мисля, че тече 14-дневен срок. Има 2-3 предложения. Събота-неделя ще се занимавам с тази тема. Ще чуя и структурите, и Изпълнителната комисия. Като депутат (Лъчезар Иванов - бел. ред.) няма да напусне.


Зам.-министърът на здравеопазването Десислава Дими­трова е новият председател на Комисията по цените на лекарствените продукти, реши правителството. Оста­налите нови членове на комисията от квотата на МЗ са Павел Александров, Мария Ригова, Боряна Видева-Зидарова. Венета Белянкина е новият представител на НЗОК в комисията.


Бюджетът на здравната каса се увеличи с 220 млн. лв.
Депутатите предвиждат още 130 млн. лв. между двете четения на актуализацията
Националната здравноосигурителна каса ще разпо­лага с допълнителни 220 млн. лв. Това стана ясно, след като здравната и бю­джетната комисия в парла­мента приеха с почти пълно единодушие промените в Закона за НЗОК. Против бяха единствено депутатите от Коалиция за България. В момента разходната част в бюджета на НЗОК е 1.689 млрд. лв.

Разчети

Според разчетите на фи­нансовото министерство 178 млн. лв. ще отидат за болничната помощ. 13 млн. лв. са заделени за дейността на личните лекари. Парите за лекарства са с 27 млн. лв. повече. В актуализацията се предвижда още постъ­пленията от здравнооси-гурителни вноски до края на годината да станат 40 млн. лв. Към приходите на здравната каса се прибавят 13 млн. лв. като трансфер от здравното министерство.

Актуализацията беше при­ета с уговорката, че между двете четения в парламента комисията по здравеопазва­не ще одобри увеличението на парите за НЗОК да стане 350 млн. лв., което е със 130 млн. лв. повече от гла­суваното от двете комисии. Това се прави, защото според разчетите на лекарския съюз допълнителните 220 млн. лв. ще стигнат само да средата на октомври.

Предложението на Коали­ция за България предвижда­ше увеличението на парите за касата да бъде 450 млн. лв. То обаче беше отхвър­лено от мнозинството. Зам.-председателят на здравната комисия Пламен Цеков ка­за, че в момента средствата за НЗОК се доближават до нивата за 2009 г., въпре­ки че имаме свиване на брутния вътрешен продукт с около 10 млрд. лв. "То­ва според нас означава, че здравеопазването е прио­ритет на правителството", каза Пламен Цеков.

"Учуден съм, че акту­ализацията на бюджета на здравната каса и реформата в здравеопазването като цяло се радва на подкрепата на всички политически пар­тии, защото 8 години нито едно правителство не си помръдна пръста да задвижи реформата", каза Асен Агов от Синята коалиция.

"Тези 220 млн. лв. се наливат в една бездънна каца, каквато е здравната каса, защото в една малка България има над 400 бол­ници - частни и държавни, докато в Белгия и Австрия, където населението е два пъти повече, болниците са около 70", каза Александър Радославов от Коалиция за България.