9 ноември 2009 г. Тема: здравеопазване лекари с диагноза „корумпираност



страница2/3
Дата23.10.2018
Размер0.52 Mb.
#94250
1   2   3

РУМЯНА ДЕНЧЕВА, ЮРИ ВЕЛЕВ

3 успеха, 3 неуспеха и 3 най-трудни моменти през 100-те дни
Първият успех - приемането на ПМС 196, което съкрати разходната част на правителството с 15%. Без него не само че нямаше да стигнем до балансиран бюджет, но щяхме да влезем и в свръхдефицит. И от МВФ казаха - преди тази мярка Станишевото правителство е .- -вървяло към дефицит от 3,5%.

Второ, реформата в Агенция "Митници", бързата промяна на ръководството там, поетапното решение да има навсякъде конкурси и тестове. Това дава възможност до Нова година да се промени изцяло работата по митниците.

Трето, бях си казал от началото на мандата, че искам всяка седмица да пътувам по един ден седмично из България и да се срещам с бизнеса, с НАП, с митници, да ходя в училища, болници и т.н. Досега не съм пропускал нито една седмица. Когато си на място, получаваш по-реална идея как върви кризата, какви са проблемите на хората. Опитвам се всяка седмица да посещавам по 2 града.
Най-трудните неща - първо, дебатите за здравната реформа. Отнема много време и работа и е трудна реформа.

Второ - може би разговорите ми с министрите около бюджета. Защото факт е, че бюджет 2009 г. във вида, в който е бил приет, е бил явно нереален и не може да е база за сравнение. Отне поне месец-месец и половина и 7 рунда, разговори с министерства, преди проектът да влезе в МС.

Третото най-трудно е в европейски мащаб, където поне 2,5 месеца имаше активна работа, срещах се с министрите на финансите в еврозоната, с председателя на ЕЦВ, за да говоря - за готовността и желанието на България с най-бързи темпове да влезе в механизма ERM 2 и какво правим за това с балансиран бюджет и конвергентна програма. И позицията се промени от: България явно не е готова и предишното правителство не е казвало истината за подготовката, до - виждаме, че се стараете, покажете, че можете да балансирате бюджета за тази година и да приемете добър за следващата година, след това да говорим. Но вече има някакво разбиране, че България наистина е готова.
Три неща, с които не успяхме досега - разговорът за нуждата от пенсионна реформа, който всъщност беше започнат от министър Младенов и от зам.-министър Христева; аз се присъединих, след това те се отдръпнаха и разговорът се проточи. А всеки изпуснат месец за реформа в началния стадий на правителството е голям пропуск. Трябваше дебатът да започне бьрзо и да има обща позиция.

Второ - трябваше да работим повече какво да се прави с държавната собственост. Прекарахме доста време в разходната част на бюджета и недостатъчно в приходната.

Трето, тепърва в следващите дни ще се разбере за реформата в държавната администрация. Всички министерства вече са пратили предложения за 15% оптимизация, но и това се проточи във времето.


55 хил. българи по спешност си платиха данък "здраве"
Дина Христова

Българите с прекъснати здравноосигурителни права към 12 октомври са 965 430 и за пръв път от февруари насам падат под 1 млн., показва справка на "Сега". Това означава, че само за две седмици - от края на септември до 12 октомври, 55 908 задлъжнели с данък "здраве" са платили на държавата. В края на септември те бяха достигнали 1 021 338.

Голямото плащане съвпада с дискусията около предложените от депутата Лъчезар Иванов промени в Закона за здравното осигуряване, които затягат силно режима. Една от тях е здравни права да се губят при три неплатени вноски за 36 месеца назад, а не както досега - за 12. И да се възстановяват с плащането на вноските за 3 г. назад плюс глоба от три вноски, изчислени върху 420 лв., колкото ще е минималният осигурителен праг догодина. "Така ще се намали практиката някой да не плаща с години, защото знае, че когато му се наложи да ползва здравни услуги, ще внесе само 12 вноски и ще се върне в системата", обяснява Иванов.

"Възможно е причината за рязкото намаляване на здравно неосигурените да е в утежняването на режима за връщане в системата", призна Иван Кокалов от КНСБ, който е член на УС на НЗОК. Той обаче настоява НАП да направи обособяване по групи на длъжниците, тъй като сред тях освен бедни, има и хора с доходи от ренти, наеми и пр. Според КНСБ те трябва да плащат осигуровки върху тези нетрудови доходи.




Държавата създава условия за корупция в болниците
Догодина лечебниците ще си подбират по-леките случаи, а по-тежките ще се препращат другаде, прогнозира главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков
Янина Здравкова
Д-р Димитър Ленков е главен секретар на Българския лекарски съюз от началото на тази година. Има специалност по акушерство и гинекология, работил е дълги години в доболничната помощ в София.

- Д-р Ленков, как ще изглежда здравеопазването догодина при намален бюджет и промени в законите?

- За съжаление няма да изглежда по-добре от тази година, защото средствата, които се предвиждат за здравеопазване, са по-малко. За болнична помощ намалението е с 200 млн. лв., има рестрикции в доболничната помощ. Това ще даде отражение върху възможностите за лечение на българските пациенти. Нашето желание като професионална съсловна организация беше гражданите да получат по-добро здравеопазване в сравнение с тази година. За съжаление, за да се случи това, трябва да имаме подкрепата на управляващите. А при недоимъка, който и те признават, през 2010 г. 1.3 млрд. лв. ще бъдат сложени в резерва на здравната каса. За мен това е пълно безумие.

- Някой обяснил ли е защо тези пари отиват в резерва?

- Не. Това е парадоксалното, че никой не е обяснил защо. От една страна, всички признават, че системата е недофинансирана, а от друга - 1.3 млрд. лв. от парите на здравната каса ще стоят в резерв. Ние нямаме нищо против да има резерв, това е задължително, но за такава огромна сума няма логично обяснение.

- Има ли опасност системата да работи по-зле през 2010 г. и от това да пострадат пациентите?

- Разбира се. В първичната помощ се говори, че ще има намаление на направленията с около 50 000. От какво българският гражданин е най-недоволен? Че като отиде при общопрактикуващия си лекар не може да се сдобие със заветното направление, за да отиде на консултация със специалист. Българският гражданин е болен. Всички виждате - в момента има грипна епидемия, която дава усложнения върху хората, които са с намалени защитни сили, защото живеят в непрекъснат стрес. Това ще значи, че този български гражданин по-трудно ще може да стига до специалист. От друга страна - по-трудно ще може да стига до болнична помощ при очакваните делегирани бюджети. Какво значи това? Че когато една болница свърши определените й пари за лечение на болни за месеца, тя трябва да сложи листа на чакащи. Но има състояния, които налагат този човек да бъде приет спешно, например една утежнена пневмония. Той няма да може да бъде приет и ще трябва да се запише в листата на чакащи или да отиде в друга болница, където лимитът евентуално не е изчерпан. Е, за какво по-добро качеството ще говорим през 2010 г.? Не бихме искали вината този път да бъде хвърлена върху нас, както обикновено се случва. Тезата на управляващите е: ние в нереформирана система няма да вложим средства. Добре, но нали трябва да направим реформа? За да може тя да се случи през 2011 г., средствата за реформиране трябва да бъдат заложени в бюджета за 2010 г. Което не го виждаме.

- Има ли опасност болниците да връщат по-тежките случаи и да си подбират пациенти?

- Категорично. С тези делегирани бюджети те ще се стараят да подбират пациенти. Тези, които изискват дълго и скъпо лечение, могат да бъдат изпращани другаде - например от общинската в областната болница. А областната? Там ще се струпат пациенти, бързо ще се изчерпи техният финансов ресурс и става затворен кръг. Отделно си представете един обикновен пациент, на когото се налага да влезе в болница. Какво тръгва да прави той? Тръгва да търси лекар и начини да го "стимулира", за да може да бъде приет в неговата си болница, където живее, а не в такава на 60 км.

- Тоест в листите на чакащи предимство ще имат тези, които могат да си платят?

- Не бих казал. Предимство ще имат тези, за които ще стигнат парите на болницата. Или тези, които биха могли да си заплатят лечението, вместо да чакат, колкото и скъпо да е то. Тъй като всяко здравно заведение ще има правото да си изложи ценоразпис. Но повечето хора няма да могат да си позволят това.

- И какво ще правят?

- Никой не казва. Много пъти сме питали какво следва, след като бъде изчерпан финансовият ресурс на болницата. Нито министърът на здравеопазването, нито в здравната комисия на НС отговарят на този въпрос.

- Откъде сте сигурни, че спуснатите от касата пари ще се изчерпат предсрочно и ще се стигне до списък на чакащи?

- Направете си сметка. Парите на здравната каса за болнична помощ догодина са с 200 млн. лв. по-малко, отколкото тази година. Т.г. се говореше, че има трудности в болничната помощ, от МЗ идват сигнали, че дълговете на болниците вече няма да бъдат покривани. След като една болница няма да може да си покрива дълговете, тя ще се старае колкото може по-малко дългове да прави. Определя си финансов лимит и като го изчерпи - дотам.

- От МЗ казват, че свръххоспитализацията, отчитането на мъртви души в болниците са 30% от цялата им дейност.

- Някой направил ли е проучване защо се получава тази свръххоспитализация? В много от случаите това са пациенти, които по чисто икономически причини, особено в малките населени места, не биха могли да си позволят лечението вкъщи. Един възрастен човек, с няколко хронични заболявания, с пенсия 120 лв., влизайки в болница, плаща само потребителска такса. А ако се лекува вкъщи, ще трябва сам да си купи лекарства за усложнен бронхит, да речем, който може да се лекува и в домашни условия. Обаче при това положение ще трябва да даде 60-80 лв. за лекарства. Естествено, че ще предпочете да влезе в болница, където ще му осигурят лекарствата.

- Това ли е единствената причина?

- Не. Но никой не е провел проучване какви са причините. Затова в България има нужда от заведения за долекуване и по този въпрос ние подкрепяме позицията на МЗ. Няма спор, че част от болниците за активно лечение трябва да бъдат преструктурирани в болници за долекуване, у нас има спешна нужда от такива, а в момента те липсват. Също така една част от дейностите, които се извършват в момента в болниците, биха могли да се прехвърлят в доболничната помощ и така ще е по-евтино. Например една фиброгастроскопия се прави в болниците, където цената е десетократно по-висока, а съвсем спокойно това може да става в доболничната помощ.

- Тези условия не са ли договаряни и решени при преговорите на лекарския съюз със здравната каса?

- Тук започват да играят различни лобита. Всеки защитава своята област. Нашата теза е, че тези дейности, които могат да излязат от болничната помощ, трябва да излязат, за да се икономисат публични средства. Затова заставаме и зад тезата за профилактика, каквато в България няма - така също се пестят пари.

- По-ниският бюджет ще доведе ли до съкращения в болниците, намаление на заплати?

- Напълно е възможно това да доведе до фалит на някои общински болници. Но никой не казва какво ще стане с хората, които работят там.

- Нали ще стават болници за долекуване?

- Още не сме го видели. Фалитът може да стане следващата година. А за да стане реформата, да се преструктурира тази болница, преди да е фалирала, министър Симеон Дянков трябва да заложи парите за догодина. А такива средства не сме видели да са заложени. Но ако хората излязат на пазара на труда през 2010 г., какво става? Ние лека-полека започваме да търсим изход, всеки сам за себе си. Самият факт, че вече в България се падат по 1.2 медицински сестри на един лекар при минимум 2 сестри на лекар, е достатъчен. Сестрите масово напускат страната. Вече и лекарите се ориентираха - пазарът на труда в ЕС е отворен за нас и все повече колеги отиват там. Ако предишни години издавахме по около 200 задължителни сертификата за членство в БЛС, без които не може да се започне работа в ЕС, за м.г. те са над 380, а през тази може да скочат на 500. Това е загуба на висококвалифицирани специалисти. Те вече липсват от цели области - патоанатоми, анестезиолози, инфекционисти.

- А какво трябва да се направи според вас?

- На първо място правителството трябва да постави здравеопазването като приоритет. В условията на криза трябва да се инвестира с предимство в здравеопазването и образованието. Здравеопазването е област, която касае абсолютно всички граждани. Трябва да се приеме с широк обществен консенсус програма в близкосрочен и дългосрочен план. По принцип тази система е консервативна. Ефектът от едно рязко действие може да се види след 5-10 години. На реформата, която стана през 2000 г. плодовете ги берем сега - влошаване на различни показатели - детска смъртност, спад на имунизациите и т.н.


Втора здравна вноска? Срещу по-добри грижи
Диана ТЕНЧЕВА

Председателят на парламентарната комисия по здравеопазването д-р Лъчезар Иванов предлага задължително допълнително здравно осигуряване от 2011 г.

Добре, този модел е заложен в не една страна от ЕС. Само че нека Видим каква е българската действителност? И дали от 2011 г. срещу първата си, а после и втора вноска, болният нашенец ще получава обслужване като европейския пациент?

В момента, ако нямаш връзки или пари, достъпът ти до специалист е гарантиран... само в началото на месеца, когато джипито още не е раздало направленията. Друго

ходене по мъките е да си направиш изследване по линия на здравната каса, а в болницата плащането започва от санитарката. На която броиш между 10 и 20 лв. на ден за смяна на подлогата, например.

Така че, преди да започнем да плащаме още пари за здраве, то системата така трябва да се подобри, че да заслужи да ги получава!




Не мислете зло на другите, защото ще ви се върне
Проф. Генчо НАЧЕВ, шеф на болница “Св. Екатерина” С проф. Генчо НАЧЕВ, шеф на болница "Св. Екатерина", разговаря Валентина Петкова:
Шефът на кардиологичната болница "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев е човек с късмет. Промените през 1989 г. го заварват в Щатите. По това време той е на специализация в Хюстън - меката на сърдечната хирургия. Ден след като е навършил 38 години на 9 ноември 1989 г., младият тогава д-р Начев научава, че Тодор Живков е свален от власт. И тъй като е нетърпелив да изчака края на 8-месечния си стаж, се прибира предсрочно в България. Притеснявал се, че теренът за частна инициатива вече ще е зает. Когато пристига обаче, се разочарова от липсата на ред и правила. Въпреки това продължава яко да работи и тръгва нагоре по стълбата на професионалната си кариера.

- Проф. Начев, тези дни мнозина политици отчитат последните 20 години като провал за себе си и държавата. Вие каква оценка си давате?

- Аз съм изключително доволен. Да не чуе дявол, но наистина имам късмет в тоя живот. Първо, че съм се родил в семейство, което ми е дало много. Баща ми, Бог да го прости, беше хирург. Майка ми, да е жива и здрава, е на 82 г. Благодарен съм за начина на мислене, на който са ме научили.

- Какъв е начинът ви на мислене?

- Прагматичен. Свикнал съм да стъпвам върху съществени неща и да не обръщам внимание на злонамерени приказки. За хората и намеренията им съдя от действията им. Дадена ми е и вярата в Бога, във времена, в които не се говореше по тия въпроси...

След завършването си имах късмета да работя само при добри началници. Започнах в Стара Загора при д-р Рашев, Бог да го прости. След това се учех в ортопедията в Пловдив при д-р Сашо Александров - също превъзходен човек.

- В София проф. Чирков ли е бил късметът ви?

- Да. Когато той дойде през 1984 г., бяхме екип от няколко млади хирурзи, жадни за работа. Проф. Чирков донесе организацията от чужбина и политическите си контакти, благодарение на които ни мотивира за по-високи заплати. Той извоюва да специализираме в чужбина независимо от политическата ни принадлежност.

- Днес съжалявате ли за разрива между вас и проф. Чирков?

- Разрив между мен и проф. Чирков не е имало. Не само че не сме се карали, но и вчера бяхме заедно.

Но да се разберем за какво става дума. Проф. Чирков беше свален от директорския пост в "Св. Екатерина" през ноември 2005 г. Тогава министър Гайдарски ме извика и ми каза, че аз трябва да оглавя болницата. Отговорих му, че не мога, защото бях в Управителния съвет на здравната каса и имах ангажимент към нея. Станех ли изпълнителен директор, трябваше да напусна касата, защото се получава конфликт на интереси. Така че едва през април 2006 г. след конкурс поех ръководството на болницата. Оттогава до 15 септември т.г. Александър Чирков работеше тук. Имаше кабинет и секретарка и идваше, когато пациенти предпочитаха той да ги оперира. Той беше на граждански договор, който периодично подновявах. Винаги сме били в много добри отношения, защото той е човекът, който ме въведе в модерната сърдечна хирургия.

- Тази есен той не напусна ли болницата ви огорчен?

- Това вече не знам. Проф. Чирков, който е на 72 г., по времето, по което тук беше на граждански договор, работеше и в "Токуда" на трудов договор. Тази година договорът му при нас изтече, но той не подаде молба да го подновим и остана в "Токуда". Преди това писа по медиите, че иска да си вземе болницата и да ме прати в Пловдив. След това разговаряхме и аз му казах, че бъдещето ще покаже какво ще се случи. Не сме се карали.

- Има ли нещо, от което да сте недоволен от себе си?

- Днес от позицията, на която съм, и от опита на изминалите години би ми се искало да съм отделял повече време за себе си, за семейството и приятелите си... Друг мой късмет е семейството ми и това, че имам съпруга, която ме разбира и не ми създава неприятности по отношение на професията. Благодаря на Бога, че дъщеря ни е жива и здрава и че добре се развива. В момента е в Испания с приятеля си, който работи в консулството ни... Длъжник съм им, защото цял живот съм загърбвал личния си живот. А и не може да е друго. Всяка сутрин в 7 без 15 аз паркирам колата си пред болницата. Прибирам се вечер след 7 ч.

- Вярно ли е, че като шеф сте много строг?

- По-скоро имам вид на серт човек, но всъщност съм прекалено мек. Впечатлението за строгост идва от тембъра на гласа ми - като при японците, които, като ги слушаш, все едно се карат. Това не означава, че не изисквам ред и дисциплина. Не случайно идвам на работа по-рано, за да не може никой да закъснява. Така са ме възпитавали и това не ми тежи. А и дойдох тук във време, в което трябваше да се въведе финансова дисциплина и строг контрол.

- Упрекват ви, че лекарите във вашата болница получават прекомерно високи заплати?

- Средната заплата в болницата е 1468 лв., а средната лекарска е 3349 лв. Но за труда, който се полага тук, каквато и заплата да получават, ще е малка. Ще ви дам най-простия пример. В Германия коефициентът, с който се оценява една операция от апендисит, е 0,64. Заплащането за нея е 580 лв. Коефициентът на сърдечна операция е 14, т.е. за нея трябва да се плати в пъти повече. Всеки ден при нас се извършват шест големи операции, по 30 на седмица. Ако някой смята, че е лесно, лъже се.

- Вие по колко операции правите?

- Около 400 операции годишно, миналата година бяха 402. Моята професия е сърдечен хирург. Директор е временна позиция.

- Как пазите сърцето си? Дайте ни няколко съвета.

- Спортувам - ходя на фитнес, играя тенис. Един път седмично си правя масаж, защото имам проблеми с врата и кръста. Макар и рядко излизам сред природата. Ходя в Казанлък, родния ми град, където има хубава планина и там се зареждам. Опитвам се да се храня природосъобразно. Не съм противник на месото и млечните продукти, но наблягам на зеленчуците. Преди две години отслабнах с 10 кг. Бях станал 102 кг, сега съм 92-93 кг. Освен движение и правилно хранене трябва да имаме и положителни емоции.

- Любовните емоции полезни ли са?

- Дори очакването да ни се случи нещо хубаво се отразява на сърцето по-добре, отколкото самата реализация. Негативните и разтърстващите емоции се отразяват зле, защото водят до спазъм на съдовете с всичките последствия, които имат за храненето на сърдечния мусукул. Трябва да се предпазваме от негативни настроения, защото са пагубни.

- Но нима можем да се опазим от лошотията и злобата?

- Човек не може да не обръща внимание на тези неща, но не бива да ги задържа в себе си или да търси отмъщение. Злобата никога няма да спре, затова трябва да се абстрахираме, доколкото е възможно.

Когато усетя, че нося в себе си негативно отношение към някого, защото не мога да обичам всички, ми светва червена лампичка, която ми казва - ти луд ли си, не се наказвай! Защото то се връща. Има закон, че лошите мисли се връщат към теб. Може да не е сега, а вдругиден, след година. А не дай си Боже да направиш доминантна в мозъка си - тогава си загубен. Затова по-добре е да отвориш сърцето си за любов и хубави чувства. Не става дума само между мъж и жена, а въобще. Ако човек може да направи добро, той е щастлив. Не сте ли забелязали, че този, който дарява, е по- щастлив от този, който получава.

- Вярвате ли в съдбата?

- Вярвам. Аз съм фаталист.

- Имате ли ритуали, които изпълнявате?

- Чак ритуали - не. Но сутрин, когато отивам на работа, гледам колко светофара ми светват зелено и колко червено и горе-долу се настройвам предварително. Това е в кръга на шегата. Вярвам, че когато силно желаеш нещо, наистина го постигаш. Един прост пример. През 1978 г. бях на гости в един много хубав по онова време блок в жк "Лагера" в супермодерен апартамент с градинка. Силно пожелах да имам такъв дом. Година и половина по-късно живеех там.

- Не е тайна, че печелите добре. Освен за хубави коли в какво влагате парите си?

- Да, имам хубава кола. Затова ми беше много смешно, когато ме обвиниха, че съм си купил скъп джип с пари на болницата. Разликата е, че той е за болните, а не за мен. В какво си влагам парите? Ами стоят по банки. А че печеля добре, личи от данъчната ми декларация. В края на краищата аз имам всичко. Искам само здраве, спокойствие и малко повече време за себе си и хората, които обичам. Покрай професията си съм обиколил света. Но имам мечта - да отида в Тибет и да се науча да медитирам.

Случвало се е операцията да е преминала успешно и да сме планирали изписване на пациента на другия ден. През нощта обаче той умира. Е, това може да се случи на всеки човек на улицата, без да бъде опериран. Дали е Божия намеса, или има над нас някаква висша сила, не знам.

Имало е и обратния случай, когато нещата толкова не вървят, че си сигурен, че човекът няма да оживее. Хирургът, няма да казвам името му, излиза, за да го съобщи на близките му. В това време сърцето тръгва, всичко се оправя и го изписваме след седмица.

Има и друго. Желанието за живот на пациента, силата и волята на духа му са от изключително значение в нашата работа.


Стягат експресно гърди с ботокс
ЛОНДОН - Британски лекари предлагат нов метод за експресно стягане на бюста с инжекции с ботокс, съобщи в. “Дейли мейл”.

Терапията е подходяща най-вече за млади майки, които наскоро са родили, гърдите им са започнали да увисват, а им се налага да изглеждат добре. Тя е идеална, ако трябва да се стегнете бързо за предстоящ купон или сватба, а нямате време за операция, обясняват лекарите.


На пациентките първо се поставя обезболяващ крем. После те получават около 12 инжекции с ботокс в малкия гръден мускул. Мускулът се “замразява” временно, което кара останалите мускули да се стегнат и така повдигат гърдите.

Една такава манипулация продължава около половин час и струва около 1150 евро. Тя е удобна за екстремни ситуации, но излиза скъпо, ако се прави често.

Видимият ефект се появява 2 седмици след инжектирането и се задържа около 3 месеца.

Лекарите съветват дамите, които са твърдо решени да коригират бюста си, да си направят операция.

Ботоксовата техника работи най-добре при жени между 20 и 40 г., които имат сравнително малки гърди - носят сутиен с чашка А или В.

Тя изглажда и бръчки в областта на гърдите.

Досега ботоксът бе познат главно като средство за изглаждане на лицето. В последно време обаче специалистите разработват ботоксови терапии и за други части от тялото.




Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница