9 юли 2009 г. Тема: здравеопазване

Пълният списък на народните представители

Двайсет и един юристи, 15 медици, също толкова икономисти и 13 инженери ще седнат на депутатските банки като депутати, избрани с листите на ГЕРБ. Съпартиецът им, 25-годишният Георги Андонов от Благоевград, изглежда, е най-младият народен представител в този парламент. Сред най-любопитните нови персонажи, които ще влязат в това Народно събрание, е рапърът от Бургас Тодор Йосифов, известен като Маниака, също от листата на ГЕРБ. Най-възрастният представител на партията на Бойко Борисов е Геновева Алексиева от Хасково, родена през 1943 г. Като най-голяма политическа сила, ГЕРБ трябва да излъчи и председател на парламента. За тази позиция най-упорито се сочи Красимир Велчев. Ако не заеме този пост, той вероятно ще стане председател на парламентарната им група.

След като ГЕРБ стана първа политическа сила на местните избори през 2007 г., много имена в депутатските листите дойдоха от местната власт. В крайна сметка ГЕРБ вкара в парламента 19 души със стаж в общините. Общински съветник в Бургас е Галя Милева, а във Варна - д-р Красимир Петров, Павел Димитров (зам.-председател на ОбС), Емил Радев. Свилен Крайчев е зам.-кмет на Варна, а Николай Костадинов - шеф на дирекция "Опазване на обществения ред" в кв. Владиславово.

Председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов е бивш зам.-кмет на София, макар и за кратко, тъй като, след като столичният кмет Бойко Борисов учреди ГЕРБ, неговият пръв помощник трябваше да излезе от общината и да поеме партията.

Вежди Рашидов, който влиза от Кърджали, е бивш общински съветник в София, а Йорданка Фандъкова е зам.-кмет на Борисов по образованието. Новоизбраният депутат Николай Коцев е председател на общинския съвет на Враца, а избраната в Добрич Ваня Георгиева - общински съветник в района. Юлияна Колева е зам.-председател на общинския съвет в Сливен.

ГЕРБ вкарва в Народното събрание и няколко зам.-кметове. Такива са Ангел Даскалов - на Велинград, Емил Караниколов - на Казанлък, Силвия Хубенова - на Асеновград. За депутат бе избран и кметът на район "Източен" в Пловдив Иван Тотев.

Като бивш главен секретар на МВР Борисов лансира в листите си и много бивши и настоящи служители на системата. Сред депутатите му има бивши следователи, гранични полицаи, висши полицейски началници, кадрови офицери от армията и военноморския флот, възпитаници на Академията на МВР. Бивши началници на регионалните структури на МВР са Румен Иванов (Добрич), Пламен Нунев (Русе), Иван Петров (Хасково), Ангел Даскалов (Велинград).

Най-много от десните депутати са икономисти - Костов, Димитров, Асен Агов, Мариана Даракчиева (СДС) и Кирчо Димитров (СДС), който е счетоводител. Следват юристите - Екатерина Михайлова и Димо Гяуров (СДС), лекарите - Ваньо Шарков и Цветан Костов (СДС). Йордан Бакалов по образование е инженер-металург, но наскоро защити докторат в областта на националната сигурност. В групата имат и биолог - Лъчезар Тошев, и инженер по електроизмервателна техника - Иван Иванов. Любомир Иванов (СДС) е магистър по ландшафтна архитектура, а Венцислав Върбанов от "Обединени земеделци" - зооинженер.

Костов и Мартин Димитров вероятно ще са съпредседатели на парламентарната група.
Сидеров се обгради с журналисти, Янев - с адвокати
Лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който е журналист по професия и богослов по образование, ще вкара в парламента и най-много лица, свързани с медиите. Прага на Народното събрание ще прескочат журналистите от вестник "Атака" Венцислав Лаков и от телевизия "СКАТ" Калина Крумова, както и програмният директор на телевизията Стоян Иванов. Към тях ще се присъедини колегата им Борислав Стоянов, работил във в. "Нощен труд", а сега общински съветник в София. Друг депутат на Волен Сидеров - Кирил Гумнеров, пък е счетоводител, автор на два романа. Юристите в парламентарната група ще са Павел Шопов и Явор Нотев.

От предишните депутати в парламента отново влизат Сидеров, Павел Шопов, Деница Гаджева, Станислав Станилов и Борислав Ноев, ако Шопов избере да влезе от Ямбол. В противен случай мястото на Ноев ще вземе Огнян Пейчев. Той е управител "Строителство" във фирма "Ренесанс", част от холдинга "Овъргаз".

В парламентарната група на РЗС най-много са юристите - Атанас Семов, Кристиана Петрова, Бисерка Петрова, Димитър Чукарски. Лидерът Яне Янев е завършил аграрния институт, но има и икономическо образование. Икономисти са още Димитър Колев и Дарин Матов. Цветан Цветанов, издигнат от РЗС във Велико Търново срещу председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, е бивш военен и предприемач в хранително-вкусовата промишленост. В групата на Янев ще са и Марио Тагарински - депутат от ОДС в предишния парламент, и Тодор Великов, представител на ОДС в 38-мото Народно събрание.
Познати лица в БСП и ДПС
Въпреки заявките за обновление на парламентарната група на БСП място в Народното събрание получиха познати лица - министри и членове на партийното ръководството. Най-младият им депутат e 29-годишната Милена Христова (председател на младежката организация на "Евророма" с лидер Цветелин Кънчев, осъден за рекет и изнудване).

В БСП ще има само шестима юристи - Корнелия Нинова, Любен Корнезов, Мая Манолова, Милена Христова, Михаил Миков и Янаки Стоилов. Най-много са инженерите (13), сред които Румен Такоров, Пенко Атанасов, Георги Божинов, Меглена Плугчиева, Георги Петърнейчев, Ангел Найденов, Кирил Добрев, Спас Панчев, Димчо Михалевски, Петър Мутафчиев, Захари Георгиев, Александър Радославов, Петър Курумбашев. Социалистите имат 12 депутати с икономическо или финансово образование - Петър Димитров, Евгений Узунов, Пламен Орешарски, Георги Пирински, Асен Гагаузов, Васил Антонов, Георги Анастасов, Румен Овчаров, Драгомир Стойнев (икономически съветник на премиера Станишев), Анна Янева, Димитър Дъбов, Емилия Масларова. В групата ще има само един лекар - Евгений Желев, за сметка на това пък педагозите и филолозите са четирима - Румен Петков (математик), Ивелин Николов (главен редактор и на в. "Дума"), Валентина Богданова и Бойко Великов. В парламента влизат изкуствоведът Антон Кутев, който е бивш бизнесмен, а след това и общински съветник в София, социологът Атанас Мерджанов и актьорът Стефан Данаилов. Очаква се председателят на партията Сергей Станишев да е и шеф на групата. Сред вероятните имена за зам.-председател на парламента са досегашният шеф на Народното събрание Георги Пирински и конституционалистът Любен Корнезов.

Сред новите лица в редиците на ДПС са бившият зам.-министър на бедствията Делян Пеевски, на регионалното развитие - Искра Михайлова, областният управител на София-област Емил Иванов (известен като "владетелят на Своге"). Сред депутатите на Доган ще е и бившият републикански шампион по фехтовка проф. Георги Колев от Шумен, избран мажоритарно.


Кабинетът се разработи като за последно
От Мишел Гутсузян

Петдесет и пет решения предвижда да вземе кабинетът "Станишев" в четвъртък, когато най-вероятно ще бъде предпоследното му заседание. Подобна активност рядко се случваше по време на мандата. Сред по-интересните точки в натоварения официален дневен ред са продажбата на няколко държавни имота, одобряването на проекти по ФАР, които да бъдат финансирани от държавния бюджет, купуване на терени за Министерството на отбраната. Очаква се Министерският съвет (МС) да определи и стратегически обекти от значение за националната сигурност и да обяви отсечката от газопровода "Набуко" на територията на България за обект с национално значение.

В същото време в сряда бъдещият премиер Бойко Борисов заяви, че на днешното заседание Сергей Станишев трябва да се подготви за "сдаване на кабинета". Лидерът на ГЕРБ добави, че по негова информация правителството ще назначава посланици и консули и ще вземе "какви ли не решения". "Това не е правилно, нямат нито моралното, нито каквото и да е право да го правят. Вотът на народа е ясен. Ние максимално бързо ще съставим кабинет и нищо не налага взимането на важни решения утре", каза още Борисов. В официалния дневен ред на кабинета обаче няма предложения за посланици. Според информация на "Медиапул" от външно министерство са съобщили, че е подготвен пакет с нови дипломатически назначения, който е съгласуван с президента Георги Първанов. По неофициална информация съветникът на Станишев Боян Чуков е предложен за посланик в Скопие. Бившият евродепутат от БСП Атанас Папаризов се готви за генерален консул в Ню Йорк, а същата длъжност, но в Лос Анджелис, била отредена за депутата от НДСВ Теодора Дренска.

На днешното заседание министрите на регионалното развитие и на икономиката Асен Гагаузов и Петър Димитров са предложили възлагането на пет концесии за добив на подземни богатства и на неметални полезни изкопаеми. Ще се обсъждат и разрешителни за проучване за подземни богатства край София, Смолян, Трън, Плевен и Момчилград.

За обекти с национално значение ще бъдат обявени язовирите за питейно водоснабдяване, болниците "Пирогов" и "Лозенец", АЕЦ "Козлодуй", АЕЦ "Белене", мини "Марица-изток", НЕК, метрото в София, БТК, сградите на БНТ, президентството, парламента и Министерския съвет, както и резиденция "Бояна".

Правителството ще осигури и близо 1.5 млн. лв. от бюджета за издръжка на новосформираното Национално бюро за специални разузнавателни средства. Парите са за шест месеца.

Преговорите за нов рамков договор през тази година определено ще са различни. Заявка за това дава както фактът, че лекарският съюз има ново ръководство, така и промененият имидж на касата от "законодателна" на изпълнителна институция. Влияние оказва и смяната на властта в страната. В голяма степен изходът на преговорите ще е в нейните ръце.

За първи път бюджетът на здравната каса се очертава да не бъде ябълката на раздора в преговорите между фонда и медиците. Тази година те ще започнат, без да има каквато и да е яснота или заявки за финансирането на медицинските дейности през 2010. Причината за това е както смяната на властта, така и финансовата криза. Заради това пък и трите страни не очакват да настъпи особено увеличение на средствата за здраве. В най-песимистичните си прогнози те дори предполагат вариант за запазването на размера им или дори за намалението им. Въпреки че конкретните средства на касата няма да бъдат предмет на спорове, начинът на финансиране ще е във фокуса на вниманието.

Медици и зъболекари искат да се види, колкото и да са средствата на фонда, за кои услуги биха могли да стигнат. За останалите пък съответните институции да потърсят друга форма на финансиране. За дейностите, които сега покрива касата в денталната помощ, бюджетът трябва да е 120 млн. лв., за да бъде адекватен на разходите ни, каза д-р Георги Димов, председател на комисията по преговорите в Българския зъболекарски съюз. В условия на криза обаче подобно увеличение от 30 млн. лв. едва ли би се случило. Затова остава вариантът с намиране на допълнително финансиране. Ако нещата не се променят, за поредна година ще субсидираме здравеопазването, каза Димов.

Подобно виждане има и Българският лекарски съюз. Изключително важно за нас е да се каже ясно какво ще плаща реално касата и какво някой друг - например частните фондове, каза зам.-председателят на съсловната организация на медиците д-р Стефан Константинов. На практика това означава, че новите управляващи трябва много бързо да вземат решение каква реформа ще правят в здравната система. От определянето на пакета с услуги, които плаща касата, ще зависи какво бъдеще имат частните фондове догодина. Това решение обаче е политическо и не зависи от касата. То е в ръцете на правителството и парламента. Затова в голяма степен изходът на преговорите и удовлетворението на медиците, а оттам и на пациентите, е в ръцете на новите управляващи.

Лекарите и касата обаче ще уточняват и други правила на работа. За да се направят най-точните промени, за първи път тази година на масата за преговори ще седнат представители от всяка специалност или сфера на дейност - джипита, болници, поликлиники. Общопрактикуващите лекари например ще искат да запазят завоюваното досега. През тази година те получиха право да наблюдават някои хронично болни, прецизираха съдържанието на профилактичните прегледи и отскоро могат да изписват лекарства на три месеца. Ако има повече средства, сме готови с нови предложения за дейности, каза д-р Любомир Киров. Според него трябва да се прецизират критериите за профилактичните прегледи и диспансеризациите.

Според медиците в болниците пък трябва да се ремонтират около 100 клинични пътеки. Също така да се преразгледат цените на някои от тях, тъй като в момента има голяма разлика в остойностяването им. Освен това медиците искат да се промени системата на регулативните стандарти в извънболничната помощ, или така наречените талони.

В момента финансирането на дейностите при диспансеризациите е по-малко, отколкото процедурите, които задължително касата иска да направим по тях, каза Константинов. Според лекарския съюз трябва да се променят и месечните лимити в болниците като форма на контрол на разходите. От здравната каса обаче смятат, че и двете форми са удачен начин на работа.

През тази година фондът ще иска да се увеличи качеството на работа на медиците и болниците. Готови сме да завишим изискванията, но не без съгласието на договорните ни партньори, каза директорът на фонда д-р Румяна Тодорова. Един подобен регулатор може да бъде броят на интервенциите, които прави един лекар или болница за година, за да работи определени дейности. В тази посока от лекарския съюз обаче смятат да поискат въвеждането на диференцирано заплащане при специалистите в извънболничната помощ. Готови сме с предложения, при които лекарите да получават различни средства като стимул за тяхната квалификация и развитие, каза Константинов. Според него обаче по-драстични промени, които да засягат качеството на работа, засега няма как да се направят.

Мария Чипилева



За година - 13 болници повече
Аида Ованес
На 1 доктор се падат 277 пациенти, най-много джипита има в Плевенско, а най-малко - в Разградско

През 2008 г. в страната функционират 305 болници с 45 353 легла, докато през 2007-а те са били 292 - с 1.6% по-малко. През 2005 г. болниците са били 262, но са разполагали с 45 537 легла. Това показват статистическите данни. През м.г. частните болници в страната са били 89 и са имали 10% от всички легла - 4535.

Най-малък е броят на болниците, от които населението има най-голяма нужда - тези за долекуване и продължително лечение са 7 (с общо 435 легла), осъществяващите долекуване, продължително лечение и рехабилитация са 14 (с 1279 легла), а специализираните болници за рехабилитация са 25 с 3992 легла. Макар и бавно, увеличава се и броят на хосписите - от 33 през 2005 г. на 48 през м.г. Броят на домовете за медико-социални грижи остава непроменен през годините - 32, но очевидно изоставените бебета постепенно намаляват - от 4045 през 2005 г. на 3864 през м.г.

През 2008 г. в лечебните и здравни заведения лекарите на основен трудов договор са 27 480, зъболекарите - 6288, а другите медицински специалисти - общо 48 378.

Броят на лекарите и зъболекарите в страната намалява от 27 911 през 2007-а на 27 480 през миналата. Така на 10 хил. души население през м.г. се падали средно 36 лекари. Леко нараства броят на медицинските сестри - от 32 244 през 2007 г. на 32 312 през 2008-а, когато бяха леко завишени заплатите им в държавните и общински лечебни заведения. На 10 хил. души население средно се падат по 42 медсестри, сочат данните на НСИ.

Най-висок е относителният дял на общопрактикуващите лекари - 17.4%. В страната на 10 хил. души се падат средно по 6 джипита. В 10 области в страната този показател е над средния - най-висок е броят им в Плевенска област (7.5 на 10 хил. души), в София (7.1 на 10 хил.) и в Стара Загора и Варна - по 7.0. В 16 области се чувства сериозен недостиг на семейни лекари. Най-зле са в Разградско - на 10 хил. души от Разградско се падат 4.5 джипита, следвани от Русе и Кърджали (4.6 и 4.7).

В структурата на лекарите по практикувана специалност след джипитата са специалистите по вътрешни болести са 1561 (5.7%) от общия брой на лекарите, педиатрите са 5.1%, акушер-гинеколозите - 5.0%, хирурзите - 4.7%.

Намалелият брой лекари увеличава пациентите на работещите. През м.г. един лекар е имал средно 277 пациенти, докато през предходната са били 274. Същата е тенденцията и при зъболекарите - на един доктор се падали средно по 1188 души през 2007 г., а през м.г. - 1210.

По данни на СЗО осигуреността с лекари в България е по-висока в сравнение с тази в 16 страни членки на ЕС, за които са подадени данни в базата на Световната здравна организация. С по-висока осигуреност на 100 хил. души от населението са Литва (близо 407), Нидерландия (около 393), Испания и Австрия (около 375).
Разходите за труд на медиците намаляват
От 2005 г. до момента най-висок разход за труд на работещите в системата на хуманното здравеопазване и социалните дейности е правен в последното тримесечие на 2008 г., като индексът според НСИ е 114.8. През първото тримесечие на годината обаче този индекс пада на 106.6, с което се доближава до стойностите на третото тримесечие на м.г., когато е бил 105.4.

И през първото тримесечие на т.г. най-скъпоструващите на работодателите работници са тези в строителството - индексът за тях е 125.6.


Рехабилитация и психологическа помощ за раково болни
Аида Паникян

Онова, от което най-много се нуждаят раково болните и техните семейства, е психологическа подкрепа и рехабилитация. Между 200 и 300 болни годишно ще могат да се възползват от рехабилитационните услуги, които се предлагат в първия у нас дневен център за рехабилитация на онкологично болни, който се намира в двора на Специализираната болница за активно лечение по онкология (СБАЛО). Специализираното звено е разположено на 400 кв. м. В него ще работят 16 души - 6 лекари, 10 медицински сестри и рехабилитатори, а предоставяните услуги ще са безплатни за пациентите. Целта на специализираното звено е максимално подобряване на качеството на живот на пациентите след период на активно оперативно лечение, лъче- или химиотерапия. Кандидатите трябва да представят редица документи, сред които етапна епикриза, и да могат сами да се придвижват, тъй като процедурите ще са поне по 2 пъти седмично и поне по 30 мин. всяка. За всеки пациент ще бъде изработена специална индивидуална програма, подчерта Вероника Иванова - началник на центъра. Цикълът на рехабилитация ще е между 2 и 3 седмици.

Възстановителната терапия ще включва комплекс от специални физически упражнения и масажи, консултации с психолог, диетолог, онколог, физиотерапевт, групови занимания. Предвижда се включване и на ароматерапия и терапия с танци в процеса на възстановяване на болните. За разработването на центъра е използван опитът на подобни структури в Германия, Франция, Англия и Швейцария.

Стойността на проекта възлиза на близо 196 хил. евро, като средствата за изграждането му от безвъзмездно финансиране по програма ФАР и от Министерството на труда и социалната политика.

Според статистиката на Националния раков регистър общо около 1/4 от пациентите с онкологични заболявания се нуждаят от рехабилитация.

По време на официалното откриване на лечебното звено ДУМА научи от Теодора Захариева от Центъра за защита правата в здравеопазването, че центърът ще внесе съдебен иск срещу МЗ до края на тази седмица. Според Захариева около 70 пациентки с най-агресивната форма на рак на гърдата чакат МЗ да им отпусне скъпоструващ медикамент. Лечението с херцептин излиза около 72 хил. лв. годишно, ако пациентката няма разсейки, а ако има - трябва да го приема, докато е жива, коментира още Захариева.